А  ТЕЗИ  ЩЕ  СЕ  ИЗЯДАТ ПОМЕЖДУ СИ.  НЕКА !

 ·            Кристина Патрашкова срещу Нона Йотова (в. „Уикенд“, 18.06.2009):

"Сънувах, че се любя с голям черен дог и раждам синя гуменка“, Това откровение споделя Нона Йотова в началото на бурната си кариера в края на 90-те години. Артистичният й прощъпалник съвпада с времето, когато Богомил Бонев тъкмо е оглавил синьото МВР на Иван Костов. Тогава той е само приятел на амбициозната актриса, днес вече й е съпруг. Интимният живот на хората на изкуството нямат нищо общо с таланта им. Когато обаче те го имат. Като Карла Бруни, която е омъжена за Саркози. Нито една роля на Нона не се превръща в сензация като албумите на Карла, но захаросаните хвалебствия за дарбата й не секват 12-а година. Когато тя представи авторски спектакъл по първата си книга с любовни стихове „Ще потъна в очите ти“, рецензиите звучаха така: „Нона е едва ли не единствената у нас, успяваща да съчетае в едно поезия, музика и театър“. Стана ми обидно за наистина способните й колеги. Тя била по-добра от Мая Новоселска, Татяна Лолова и Стоянка Мутафова, взети накуп. Може би е по-добра от Невена Коканова. За Сашо Морфов и Теди Москов можете да откриете отрицателни отзиви, но за Нона Йотова – никога. Че тя е национално богатство.“
Аз не съм гледал театрална постановка с Нона Йотова. Още по-малко пък с Кристина Патрашкова. От всичките песни на Нона знам само „Омана“ и то защото е дежурна дума във всички кръстословици. За Кристина Патрашкова знам, че е дъщерята на любимото GP (личен доктор) на другаря Тодор Живков. И добре, че е това обстоятелство, да й личи по-малко какъв въздух под налягане като журналистка е. Не съм чувал Кристина да пее, слава Богу. Но съвсем определено твърдя, че Нона Йотова (родена 1966) е на три порядъка по-хубава от Кристина Патрашкова (родена 1962).
Освен това мога да добавя и още нещо от по-късно време – края на 10-те и началото на 20-те години на този 21 век, всяка божа делнична сутрин по НОВА телевизия от 9,30 до 11,30 пак „протече“ едно „шоу“. Наречено е „На кафе“, предназначено е за скучаещи жени на преходна възраст, които не ходят на работа, не гледат внуци, но споделят с „жадната си аудитория“, като си отворили очите тази сутрин за какво най-напред са се сетили. Това безсмислено, без малко да напиша тъпо, „шоу“ (затова са кавичките) може да се състезава само с „колелото на късмета“ на Къци Вапцаров. Впрочем водеща на „На кафе“ е Гала, Галя Пенева-Будева, бе (родена 1967), едно от „момичетата на късмета“. Сега се замислих какъв късмет може да донесе Гала на някой мъж. (Колко съм стандартен! А защо не и на някоя жена?!) Та основна „панелистка“ (?!) в това шоу е Кристина Патрашкова.
Боже, Боже. Нона Йотова била за подигравка…

·            Мирослава Кортенска срещу Стефан Данаилов (пак в. „Уикенд“ от това време):
„Сигурно за да възбуди спомена на симпатизантките какъв беше Ламбо преди повече от 30 години и как жените му се лепяха, предизборната среща на Стефан Данаилов от БСП в Пловдив беше наречена „Дами канят“. Обещанието на тази среща беше, че всяка от дамите ще получи целувка от застаряващата легенда. В случая кандидат-депутат. Поразителен е този вкус, по-скоро кич, който налага в политиката доскорошният министър на културата. Съчетан с грамотността му – неизличимото „Збогом“ (оригинален саморъчен запис на Ламбо в една съболезнователна книга преди време), както и пословичната му начетеност и общата му култура – ме навежда на епиграмата на Радой Ралин за културата на министъра, казана на времето за Людмила Живкова. („Не ме страх от министъра на културата, а от културата на министъра“) Това е номерът на проф. Стефан Данаилов. Актьорстването като прикритие, правенето му на симпатяга, на достъпен, на добрия… Ала номерът вече не върши работа. Така че - Збогом, Ламбо, збогом, Серго – авантата свърши.“
(Мирослава Кортенска е театрален критик, професор в Югозападния Университет в Благоевград, родена в семейство на актьори, самата тя е жена на сатиричния актьор Кирил Господинов. Не съм я виждал при Гала.)

·            Пепа Витанова между Васко Кеца и Азис (в. „Стандарт“, 4.12. 2009):

„Господи, дай на България път, светлина, свобода“. Така пееше Васил Найденов преди 20 г. на сините митинги, когато заедно със Стефан Димитров и Богдана Карадочева ни уверяваха, че „Времето е наше“. По това време Азис е още Васко – единайсетгодишен хлапак, който разхожда богаташки кучета в Германия. Днес изрусеният ром е сложил в джоба си цялото ни певческо съсловие с декларираните над 1 млн. доходи, а идолът на тоталитарната естрада шмекерува на дребно. Това са парадоксите на демокрацията. Двамата Васковци са героите на странния ни преход. В тях се оглеждаме самите ние. Те са емблемите на двете култури – на соца и на ъндърграунда. И на сблъсъка между тях, довел до разместване пластовете в обществото, при което пожарникарите станаха премиери, ромите – съвестни данъкоплатци, а червените принцове – крадци. Азис е модерният шоумен, поверил финансовите си дела на опитен счетоводител. Васко Кеца кара както си е свикнал. Той е артистична душа – не му се разправя с данъчни декларации, а няма навик да плаща на друг да свърши тази работа. Възможно е повечето от хорарите му да са давани на ръка – нашенският принос към фискалната демокрация.“

·            Жорж Златарски срещу Росен Петров (в. „Уикенд“, 18.07.2009)

„Токшоуто на Росен Петров „Нека говорят“ е на път да постави печален рекорд в ефира на bTV – за най-нисък рейтинг в ранния праймтайм на телевизията, която иначе е в състояние да превърне всяко магаре в суперзвезда. На фона на Иво Сиромахов бившият главен сценарист на Слави Трифонов звучи като интелектуален исполин. Основният проблем на Росен Петров като водещ е липсата на присъствие в студиото. Той е скован като милиционер-новобранец, а усмивката му е дразнещо угодническа. В началото беше обявено, че в „Нека говорят“ ще гостуват предимно неизвестни хора с интересни и даже необикновени истории, които трябва да бъдат разказани. Постепенно обаче се видя, че лаф-моабетът с нищо няма да се различава от този при Слави Трифонов или пък при друга негова конкурентка по антихаризма – Цветанка Ризова. Така че Росен Петров нека замълчи.“
Нищо не мога да кажа за лицето Жорж Златарски. Не е срещано по медиите, като например предходната Пепа Витанова. Или Азиса. Съгласявам се с мнението му за Росен Петров, че е интелектуален исполин на фона на Иво Сиромахов. Мога да допълня, че по съветската телевизия ОРТ - която я има в пакета от телевизионни програми, предлагани ни от българските интернет компании – има същото предаване като тематика и като име. „Пусть говорят“ се казва.

·            Явор Дачков между Спави Трифонов и Юлиян Вучков (пак в „Уйкента“)
„През тези два телевизионни образа – на Слави Трифонов и Юлиян Вучков, може да бъде разказана голяма част  от българския преход и онова, което той направи с голяма част от българите. Едни измутряха, други полудяха, а трети минаха и през двата цикъла. Кариерата на Трифонов тръгна от предаването „Ку-ку“, а на Вучков звездата изгря, защото влезе в образа на куку. През Слави мина легитимацията на мутрите, а чрез Вучков  абсурдът, освен форма на живеене, стана и форма на забавление. В началото на прехода всички бяха  като че ли по-скромни, но и по-човечни. И политиците, и другите публични фигури с всичките си недостатъци излъчваха някаква нормалност, която доста често изглеждаше провинциална и скромна по възможности, но бе симпатична. СлавиТрифонов носеше дълга къдрава коса и беше най-дългият и дървен актьор от студентското предаване, а за Вучков всички бхяа забравили, въпреки, че непосредствено преди падането на режима се плюмчеше във „Всяка неделя“ и заклеймяваше упадъчните западни театър и кино. После Слави уби хумора, като го сведе до подмятания, свързани предимно с физиологията на мъжа, жената, майката и прочие стоичковско въображение. След мутренския апогей на медийната сцена нахлуха биг брадърите, сървайвърите, Азис и всички останали простотии. Така дойде и часът на Юлиян Вучков, лице от ерата на Живков! Двамцата с Владо Кузов, любим народен певец на Живков (мнозина забравиха този факт!) бяха лицата на една кабеларка и водеха безкрайни предавания. Провървя им… Кузов стана депутат, а  Вучков се сдоби с нови зъби, съкращението „проф“ пред името и огромни билбордове, от които ни гледаше вманиаченото му фотошопно лице. Но това е най-малкият проблем. Големият е, че българският преход бе съпроводен от телевизионна агресия и простотия, които трябваше да разболеят окончателно и без друго не много здравия „човешки матрял“, както се изразява един друг медиен герой.“

·            Люба Кулезич срещу Явор Дачков – „След 10 г. в леглото ми Явор Дачков ме нарече к*рва.“ (в. „Всеки ден“):
„Водещата за първи път си позволи да коментира отношенията си с Дачков. Тя признава, че между нея и Явор е имало повече от любов. Двамата били особено близки приятели и споделяли всяка част от ежедневието си. Но той се променил много и загубил доверието й. Още при първите симптоми на този процес Кулезич взела решението да се разделят. “Секса може да си го доставяш и да го заместваш, но приятелството не може да заместиш с нищо. Докато не намериш приятелство, по-добре да няма никой около теб. Смелостта да отказваш заместители, за да не те сметнат за самотна смотана женка, е красива смелост”, философски заключава Кулезич и е категорична, че не й пука кой какво мисли за личния живот. “От 25-годишна ходя с по-млади от мен. И понеже не могат да кажат, че съм тъпа или некадърна, ми казват бабиер, бабура. Често съм го чувала дори от колежки, които са по-възрастни от мен”, смее се тя и уточнява, че все пак вярва, че любовта ще й се случи отново.

 

·            Оставих за край една по-дълга във времето мръсна история. През месец октомври 2009 г. по будките се появи чисто нов седмичник - вестник „Галерия“ - „вестник за разследваща журналистика“
Поставих в кавички „разследваща журналистика“, защото цитирам това, което пише вестникът на Баща и Син Блъскови „Новините днес“. Този вестник пророкува, че негов главен редактор ще бъде журналистката Зоя Димитрова.
Не знам дали си спомняте за тази.
- По времето на първото демократично правителство на СДС през 1992 година тя работеше в „часовите вестници“ и се отличаваше с особения речник на изразяване – „кюфна топа на“, „циците на бабите-социалистки“, „замалко да падне, хвана се на ръба“ – чието начало постави именно блъсковщината. При това в лицето на жени-репортерки?! (Спомняте ли си признанията на Бинка Пеева за усиления секс в редакцията на „Петьо“? Ако не, погледнете в НИЕ-6.) В последващите години, „стягащи тази журналистическа разюзданост“, Зоя Димитрова се преквалифицира. Издаде две книги: „Любен Гоцев – човекът в сянка“ и „Спомени за Огнян Дойнов“. След създаването на ДАНС стана първият говорител на Агенцията.
- Днес, 15-тина години по-късно, Ива Николова, една младееща се журналистка пише: „Чух за новия медиен проект, но със сигурност мога да ви кажа само едно, че щом Зоя Димитрова, с която близо пет години съм работила рамо до рамо в най-добрия вестник на България от последните години (Става дума за закрития вече в. „Политика“; някой да си спомня за него?) е ангажирана с този проект, той няма да е възраждане на някакъв „Уикенд”. Зоя е рядък професионалист в областта на журналистическите разследвания. Колкото до собствеността на Алексей Петров, едни твърдят, че е така, други – че не е. Но чиято и да е собствеността на всяко следващо издание, все ще е по-добре, отколкото да е на Ирена Кръстева и нейното семейство.“
А защо новият вестник ще се нарича „Галерия“? – „Галерия“ се нарича делото, подхванато от Софийския градски съд, за подслушване на главните издатели на „Уикенд“ Недялко Недялков и Мартин Радославов и на журналиста от същия вестник Димитър Златков. Разрешението за това подслушване е дадено от ДАНС, още миналата година по времето на Петко Сертов. Подслушването „прихваща“ журналистите Миролюба Бенатова, Люба Кулезич, Кристина Патрашкова, както и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров и жена му Капка Сидерова. Разследването срещу Димитър Златков въвлича в играта съветника в ДАНС Алексей Петров, а това насочва и към сайта „Опасните“ на пребития с метални пръти Огнян Стефанов. (Виждате колко разнородни по политически задачи хора участват в това меле. Може би затова започналото, май, съдебно дирене ще завърши без присъди. И няма да бъде свързано с делото на „Наглите“ – това последното е само мое питане.)
Първият брой на в. „Галерия“ излиза на 15 октомври 2009 г. На първата му страница с 4-сантиметрови букви пише: „Сензация! Весела Лечева призна: Бойко ми каза кой олигарх гръмна мъжа ми.“ В „сензационния“ материал обаче храбрата Весела Лечева не казва никакво име. Вероятно, защото я е страх да не гръмнат нея. Разбираемо е. Но тогава защо е намесено името на Бойко Борисов? Със същия успех би могло да се напише „Георги Първанов ми каза кой олигарх гръмна мъжа ми.“. Още повече, че гръмването на Манол Велев стана по времето, когато Бойко още беше кмет на София, а Георги и тогава беше президент на България. Но да спи информация под камък. Не само тази, но и другата, която не е особена тайна - олигархът вероятно е Васил Божков, който е ортак на Манол Велев по това време (виж НИЕ-6)
И о, изненада. В редакторското каре на 4-ят брой на вестник „Галерия пише: главен редактор Кристина Патрашкова, зам.-главен Явор Дачков.
В редакционния екип са още някои от шампионите на сензационната журналистика: специалистът по всякакви шпионски работи и бивш скандален посланик на България в Хърватия Велизар Енчев, други ровещи в нечистото бельо на обществото дописници като Валентин Бояджиев и Иван Бакалов.

опипвал му е простата, за това са се обичали, в простата няма нищо лошо, но се опипва с пръсти, т.е. си е мушкал професорската ръка в гъза на Човека.
"проф. д-р Тодор Патрашков, доайен на българските уролози, един от най-авторитетните лекари, учен със световна известност. Стотици пациенти дължат живота си на него. Бил е зам.-началник на Военно-медицинска академия, а дълги години и шеф на катедрата й по урология. Член е на Световното дружество и Европейската асоциация по урология."

Ще кажа на dobronameren за него. Да провери точно и ако е сбъркал сърцето на Тошко с неговата простата, да поправи грешката си. Хубавото е, че е навременно - НИЕ -7 още не е качена в Облака.

Поправката е нанесена в оригинала на НИЕ-7. Този постинг е и редактиран на 27.01.2023 17:34 - ред 17 отгоре надолу е сменен.