Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01 16:32 - НИЕ-718 Нови събития свързани с мутрите
Автор: pitatlimedejzorata Категория: Регионални   
Прочетен: 890 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НОВИ СЪБИТИЯ, СВЪРЗАНИ С МУТРИТЕ

 

„Нови“, защото се има предвид, че вече изписах цяла глава в началото на този том, посветена на тази тема. Тя свършваше с техните подвизи до месец юни 2009. Последваха изборите за европарламент и народно събрание. Някои мутри се записаха за кандидат-депутати. Конституцията ни не ограничава техните права, но им дава имунитет срещу съдебно дирене. Слава Богу, че „народът“ не избра никого от тях. (В скоби: единственият депутат, който за толкова години влезе в затвора, беше Цветелин Кънчев. Излежа си наказанието евроромът и пак се върна в пленарната зала - НИЕ-5) 
Но изборите отминаха и ето ни пред разказа за новите развития.

·            Болният подсъдим Иво Карагеоргиев, заедно с братята Красимир и Николай Маринови (Маргините), още не е оздравял. Месецът е септември. „Още“  - имам предвид последното му разболяване от януари месец. Съдът този път се хвана за здравните му осигуровки. Нещо не били в ред, т.е. нямал здравни осигуровки. Като си ги плати, ще ви информирам.

·            Като стана дума, та се сетих. Главният архитект на Софийска община (Фандъкова все още не е станала кмет) Петър Диков съобщава, че изграждането на новите гробища на София в източния и западния край на града, ще бъде дадено на концесия. Така общината спестява парите, които трябва да даде за отчуждаване терените за бъдещи гробища. А в гробището в „Бакърена фабрика“ били останали свободни места, които щели да се изчерпят до 3-4 месеца, тъй като месечно там се погребвали 250-300 човека. Затова Общината е увеличила таксата за „вечно място“ на 560 лева годишно. 

·            Споменах братя Маргини, споменах концесия, и се сетих за още нещо, за което няма редове в моята История на нова България – Варненската групировка ТИМ. Причината е, че тази групировка е сравнително нова – създадена е след ВИС-1, 2  и СИК. Името й произлиза, разправят, от имената на собствениците й Тихомир Митев и Марин Митев. Дали са братя не се знае, но че са били бивши морски пехотинци и активни състезатели по карате – да. Към Митеви се добавя и едно друго известно име – Иво Каменов. Знае се също, че без разрешението на „братята“, не може да случи нищо съществено в област Варна. Интересите на ТИМ се разпростират от улова на рапани в морето, през търговията със зърно и производството на олио, та до застрахователно дружество „Армеец“. По време на тройната коалиция ТИМ влезе в медийния бизнес. Нейна е, твърди се, сравнително новата телевизия „България Ер“.

 

БАНДАТА НА НАГЛИТЕ

 

·            Вечерта на 19 октомври 2009 г. в центъра на Студентския град в столицата беше отвлечен 20-годишният студент в НСА (Националната спортна академия) Румен Гунински. Това е първото по-тежко престъпление от началото на мандата на Бойко Борисов. „Топката“ е в полето на вътрешният министър, негов заместник в ГЕРБ, Цветан Цветанов.
Да не си помислите, че Румен Гунински е обикновен студент. Не-е-е. Той живеел в Студентския град в собствен апартамент в т.нар. „гъзарски блокове“ (цитирам „Стандарт“).  Баща му – Румен Гунински-старши е богат бизнесмен, притежаващ бензиностанции, някакъв съдружник в „Лукойл“, държи заведения и е общински съветник от БСП в Правец. Кара „Мазерати“, уточнява „168 часа“. Затова и поисканият откуп за сина е „над 1 млн. евро“ (Колко „над“ вестниците не уточняват.) 
Докато чакаме развръзката – щастлива, вж. по-долу, да ви разкажа откъде толкова пари у Гунински. Преди 10 ноември бащата Румен Гунински е работил като барман в култовата „Шатра“ на брега на правешкото езеро. Бил е вербуван за агент на тогавашната ДС през 1982 година. Агентурното му име е „Гочев“. Сведенията ги има във всички вестници, които твърдят, че са ги получили от вербовчика му в ония времена, някой си Цвятко Катеринкин.

·            Разследващият журналист Христо Христов публикува в „Дневник“ хронологична статистика на най-известните отвличания в България. Ето я:

Септември 2001: Шефът на фирма „Руен“ и представител на „Пума“ за България Стефко Колев е отвлечен . Освободен е срещу откуп от 1 млн. лв. За отвличането е обвинена бандата на Шаки. Няма осъдени.
Март 2004: Отвлечен е бизнесменът Рубен Коцев, занимаващ се с морски транспорт и туризъм. Поискан е откуп от 1 млн.лв. Няколко дни по-късно Коцев е освободен. Няма обвинени.
Април 2004: Похитен е Димитър Димитров, син на президента на ФК „Славия“ Венцислав Стефанов. Въпреки платен откуп 23-годишният младеж не беше върнат. Съдбата му е неизвестна.
Октомври 2007: Отвлечен е Михаил Краус, син на бившия транспортен министър Вилхелм Краус. Близките отказват да платят 1,2 милиона евро. Похитителите отрязват малкия пръст на дясната ръка на младежа. Освободен е срещу 300 хиляди евро. Няма открити следи и обвиняеми.
Февруари 2008: Изчезва бургаският бизнесмен Стоян Стоянов. След година трупът му е открит край Обзор. Според обвинението поръчители на убийството били бившият директор на Агенцията за държавни вземания Станислав Михайлов и бившият съдия Галин Костов, който е арестуван. Няма развитие на случая.
Май 2008: Похитен е президентът на футболния клуб „Литекс“ Ангел Бончев. След 50 дни, два отрязани пръста и платен откуп, е освободен. Предайки откупа, е отвлечена съпругата му Камелия Бончева. Тя е освободена след като Ангел Бончев обявява, че дарява 157 хиляди евро на фондация за борба с рака на гърдата. Няма развитие на случая.
Октомври 2008:   Отвлечен е митничарят Георги Георгиев-Пурата. След 10 дни е освободен срещу откуп от 600 хиляди евро.
Март 2009: Отвлечен е Киро Киров, собственик на компания за тежки стротелни машини. Освободен е след 17 дни срещу откуп. Първоначалната исканата сума е 2 млн. лева, но похитителите се съгласяват на 1 млн. лв. Няма развитие на случая.
Април 2009: Отвлечен е бизнесменът Вене Сотиров. Поискан е откуп от над 1 млн. лева. Дъщеря му не успява да събере парите. Сотиров и до днес остава в неизвестност.
Юли 2009: Отвлечен е Александър Клаус Краузе, на 23 години. Поискан е откуп 50 хил евро. Полицията успява да задържи трима души при предаване на откупа. Съдът ги оставя в ареста. Засега няма развитие на случая.
Юли 2009: Отвлечен е регистрираният за кражби на автомобили Борислав Ангелов. Освободен е след предаване на откуп, за който неофициално се твърди, че е бил 300 хиляди евро.
Октомври 2009: Следва отвличането на Румен Гунински-младши.

·            Статистиката на Христо Христов не е пълна. Има още поне 6 отвличания за по половин милион евро, които не са включени в нея. Може би, защото отвлечените са по-безинтересни за обществото хора. Но аз, имайки предимството да пиша за събитията по-късно във времето, след 10-12 години, не мога да пропусна едно от тия неспоменати отвличания.  
Датата е 9 декември 2003 г. Цитирам: „Приятелката на варненския бизнесмен Борислав Манджуков е похитена от 8 маскирани, докато паркирала колата си в двора на вилата. Тя е държана в плен до 26 декември. Нападателите й искат откуп от 500 000 долара от Манджуков, който е собственик на няколко обменни бюра във Варна. За престъплението е обвинен 32-годишният Кирил Илиев.“
Толкова е информацията през 2009-а. (Има отпечатък от нея в НИЕ6.) След 5 години – в 2014 година, варненският бизнесмен Борислав Манджуков ще бъде разстрелян на улицата. През 2021 година ще научим и името на вдовицата на варненския бизнесмен Борислав Манджуков.

·            В края на ноември съдът върна на прокуратурата за доразследване делото срещу Христо Ковачки.  Кой е този пернишки бизнесмен, за какво е делото срещу него, откога – припомнете си сами, като се върнете в последните страници на предишната книга НИЕ-6 и началните страници на настоящата. Аз ще цитирам мотивите за това връщане: „в обвинителния акт има разминавания от които не става ясно в какво точно е обвинен клиентът“. И ще посоча кои са адвокатите на бизнесмена – Ина Лулчева и Илиян Василев.
Коя е Ина Лулчева?

Адвокат от кариерата – имам предвид, че е адвокат в Софийската адвокатска колегия от 1986-а, вече четвърт век, при това активен член на редица обединения, центрове, вкл. и фондации, напр. „Български адвокати за правата на човека” (?). Кога е родена няма точни данни. Единственото, откъдето започва всичко, е информацията, че е адвокат от 1983-а. Което издава рождена дата някъде около 1961. Знае се, че е завършила руското училище в София. (Стоп!  Йорданка Фандъкова е завършила същото училище и би трябвало да са се срещали някъде по коридорите му – Фандъкова е родена 1962-а.)
Още една свързана с руското училище история. Намирам я няколко пъти на различни места в Мрежата. (Сигурно е по-важна от рождената дата на адвокат Лулчева?!) Учителката по музика в руската гимназия в тези времена се казвала Даниела Доковска. Тя била нередовна учителка там, защото в същото време учела право в Софийския университет. (Откъде интерес и знания по  музика у една бъдеща правистка, ще попитате. Трогателно е. Сестра на Даниела Доковска била Павлина Доковска, именита пианистка.) И двете – учителката и ученичката, много се харесали. Дотолкова, че след като Доковска станала адвокат, тя повлияла на Лулчева, също да запише право.
(Ще кажете, че ви занимавам с излишни и странични за „наглите“ истории. Понякога дяволът е скрит в подробностите, ще ви отговоря.)
Затова по същество:
Какво свързва покойния Андрей Луканов с делото му в Страбург срещу България, Сергей Станишев с разследването на изчезналите секретни дела от ДАНС, Емилия Масларова – за 10-те милиона лева, изчезнали от парите за социални разходи в бюджета, бохема Тодор Славков, съпругата на покойния Константин Димитров - Самоковеца – Ангелина с правото й да го наследи като негова жена, Евелин Банев - Брендо, Христо Ковачки, рухналата сграда на ул. “Алабин”, потъването на кораба “Хера”, Алексей Петров, Стефан Софиянски (дотук сме стигнали с героите на нашето време); Маринела Арабаджиева, Огнян Донев, Пламен Бобоков с делата за адския взрив в “Хитрино“, Нено Димов, Трайчо Трайков,  Даниел Митов, Веселин Марешки, присвояването на 2,6 млрд. лв. от банка КТБ, 13-те имами от Пазарджик и убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина (ни чакат в бъдещето)?
Верният отговор е: адвокат Ина Лулчева. „Всички тези хора, които са били или все още са част от политическия и бизнес-елита, придобили са славата на лидери в ъндърграунда или са станали подсъдими поради нещастно стечение на обстоятелствата, са посетили една кантора близо до сградата на СДВР – нейната“, пише в Интернет.
Кой е Илиян Василев?

Дипломат, макар и не съвсем от кариерата. Бил е само посланик в Русия в периода 2000-2006 години. А можеше да бъде от кариерата. Роден е 1956-а, т.е. в 1989 година е бил вече в христова възраст. Завършил английската гимназия в София през 1975 г. Секретен сътрудник на Първо Главно на ДС с псевдоним „Сашо“, но чак от 1988 г.. За причината ли питате? Мен? Дяволът е скрит в подробностите. Илиян Василев е член на БЗНС.
(Мисля, че не съм засягал досега темата за отношенията между БКП и БЗНС. Нямам предвид официалните. Комунистите никога не са вярвали в земеделците и винаги са ги използвали за алиби на престъпленията си. Нямам предвид събития, станали от 1920, та чак до 1990-а – нали знаете, че тези събития не са ми „хоби“. Но и от „Магадан видно“, че оттогава, та чак до сега  - тези събития са ми хоби – това отношение не се е променило. Земеделците „не са едни от тях“, комунистите. Защо, ще питат някои? – Защото левите, трябва да имат „резервна кърпа“, в която да си избършат мръсните ръце и в бъдеще време. Но това си е повод за замеделски размисли. (Помните ли едни думи на земеделеца Тодор Кавалджиев, вицепрезидентът на Петър Стоянов - има ги в НИЕ-5: Главите на земеделците много трудно увират“.)
Аз само ще подхвърля една „дънна примамка“ за вас, читатели. Всички знаем много имена от комунистическата ДС. Отмахвам имената на доносниците – там има всякакви, но можете ли да посочите едно име от работещите в ТОВА ДС, което да е членува в БЗНС. Не, нали? „Пресен пример“ е, че знаем агентурното име на Любен Гоцев, но това на Виктор Вълков – не. А защо не го знаем? Мислите ли, че Виктор Вълков няма псевдоним, след като вика на Любен „А, наздраве“ на масата в ресторант „Монтерей“?! Отговорът, мисля си, е: Освен ТОВА ДС – комунистическото, съществува и ДРУГО ДС – земеделско. Никой от земеделското ДС не е „осветлен“ за обществото – нито на времето, нито днес. Там комисия от типа „Евтим Костадинов“ не влиза. Защо?
Не е моя работа. Да си се оправят вътре в „коалицията“.)
А Илиян Василев все пак не е съвсем случаен човек.  След 1990 година е резидент-мениджър, консултант по международно строителство и развитие във фирма „Дж. Джоунс и Ко“ и представител на фирмата в България, а през 1994 – 1997 г. е изпълнителен директор на ДОО „Хоум сервиз“; изпълнителен директор и вицепрезидент на Българската международна стопанска асоциация, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Основател и Почетен Председател на Българския Икономически Форум и на Икономическия Форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската Асоциация за външна политика. От 2007 г. до април 2011 е председател на Делойт България. Заместник-Председател е на българския Реформ Юнион Клуб. Инициатор и координатор на Софийското бизнес училище. Заради дейността си, посланик Василев ще бъде включен в „черния списък“ на руското Външно министерство със забрана да влиза в Русия – един от 89-те граждани на Европейския съюз.
(Ако четете внимателно редовете, които пиша, сигурно ще ви направи впечатление едно логическо несъответствие в тезите – как така Илиян Василев е член на БЗНС, а знаем агентурния му псевдоним в ДС-то на комунистите. Ще цитирам информацията от Мрежата: „Илиян Василев е член на казионното БЗНС - нещо, което е съгласувал с ПГУ-ДС, както пише в личното му дело неговият вербовчик ст. л-т Христо Христов.“
Този факт поражда една съвсем нова хипотеза за сътрудничество между БКП и БЗНС през годините. Впрочем това съвсем не е нова новина. България по дефиниция беше едновременно комунистическа държава и държава на работническо-селската власт. Как са ставали тия работи? Активни педерастски истории! Ако ли не, защо тогава новата партия БСП е против действието на Истанбулската конвенция в България?!)

·            Сутрешните вестници на 18 декември 2009 г. „гърмят“ на първите си страници: „Цяла нощ МВР лови нагли бандити“. (Конкретният цитат е от в. „Стандарт“. Тук за първи път се споменава епитета „нагли“. След няколко дни цялата операция на МВР, както и последващите разследвания, обвинението и съда, ще бъдат наречени „Наглите“.)
 „Операция „Наглите“ започна в 3 часа посред нощ и се ръководи лично от вицепремиера Цветан Цветанов. Антимафиотите започнаха своите удари едновременно в София, Монтана, Враца и Велико Търново. Цялата операция се забавила с една седмица, защото МВР изчаквало тарторът на групата Ивайло Евтимов-Йожи да се прибере от Италия. Само 3 часа по-късно след като преминал границата и се прибрал у дома си в Лозен, Йожи бил арестуван „по  пижама“. Същото последвало и Прокопи Прокопиев-Културиста, Антон Петров-Хамстера, Валентин Михайлов-Бореца и митичния засега Иво. До рано сутринта в ареста бяха прибрани 23-ма бандити, като 15 от тях са арестувани в София. Това съобщи главният секретар на МВР Калин Георгиев. В късния следобед на трима от тях бяха повдигнати обвинения за участие в престъпна група и отвличане, заяви за „Стандарт“ градският прокурор Николай Кокинов. Те пропели за три къщи на ужаситв, където са държани похитените бизнесмени. В първата криминалистите не са открили никакви следи от апашите. Във втората обаче се натъкнали на куп доказателства – „Като почнете от ДНК, кръв, отпечатъци, свидетели, показания…, всичко имаме“, обясни акцията премиерът Борисов. Третата къща била стара постройка в софийското село Лозен, точно там, където е израснал един от тарторите на групировката Ивайло Евтимов-Йожи. Предполага се, че пръв в тази къща е попаднал синът на Вилхелм Краус – Михаил. Със сигурност обаче двата си пръста в къщата е загубил Ангел Бончев. В стаята на Ангел Бончев по-късно е бил и студента Румен Гунински.“

Няколко несвързани (??) с „наглите“ факта:
- Под прякора Хамстера се подвизават двама души. Единият, по-дребната риба, е от групата на Илиян Варсанов. Задържаният е Тони Хамстера, когото знаем покрай побоя над журналиста Огнян Стефанов през миналата 2008-а, и това, че е кадър на застрахователната компания на Алексей Петров „Лев Инс“..

- 20.12.2009: Бившият областен управител на Велико Търново Тошко Никифоров беше намерен мъртъв в личния си автомобил пред блока в Горна Оряховица, където живее. Причина за смъртта е изстрел в главата, произведен с личния законно притежаван от Никифоров пистолет. Данни за насилие няма. Областната дирекция на МВР-Велико Търново обяви, че става дума за самоубийство.
- Голямо заглавие на 1-ва страница в „Новинар“ (21.12.2009) гласи: „Волен Сидеров твърди, че част от „Наглите“ са работили за РЗС“. Прочитайки статията (неподписана) научаваме, но не точно това: „Волен Сидеров е категоричен, че трябва да се провери с кого са били последните разговори на Хамстера, преди да бъде арестуван. Това се налагало заради съмнения, че сред хората, обвинени за отвличанията, има хора, които са работили за кампанията на РЗС на последните парламентарни избори.“
Нататък, догодина,  ще продължа с разказа си за „Наглите“, вече на ниво Прокуратура и Съд. Сега искам да завърша с едно обръщение на Михаил Миков, бивш министър на МВР, към главния секретар на МВР Калин Георгиев. За верността му не мога да гарантирам, защото нито едно съобщение в съобщаващите го вестници не е подписано: „Г-н Георгиев, обади се другата седмица, когато имаш време, да пием по едно кафе. Да се видим, да ми разкажеш какъв анализ сте направили, как сте  го направили и защо ние не успяхме да ги хванем.“
И „черешката на тортата“ – от Румен Белчев, в. „Стършел“: „Имам една малко странна идея. Нека онова, което наричаме "компетентните органи", работят с бандитите, които казват, че са политически репресирани, като с бездомните кучета. Да ги прибират, да ги държат две седмици и ако никоя партия не си ги припознае и не си ги поиска през тия две седмици, да си ги съдят като криминални. Което е и целта на занятието.

 

БАНЕВИ, ДИНЕВИ, АРАБАДЖИЕВИ

 

Всичко се върти около парите. Останалото са бабини деветини. За вас не знам, но аз съм убеден, че коренът и на явлението „10 ноември“ е забит там. „Преустройството“ всъщност е комплекс от мерки, с които партията БКП иска да прибере парите, които си е нарочила за свои. Това не е ли вид корупция също?!
Обобщавам това, което обществото знае. Кой знае още колко неща то не знае…
В началото – поне две години преди сакралната дата 10.11.1989, започнаха да се създават смесените държавно-частни задгранични дружества. Според някои, които са ги броили, около стотина. Те „лежат“ времево извън моя периметър на интерес. Паралелно върви Указ 56, който позволява същият този механизъм да се приложи вътре в страната. Ако сте забравили, върнете се назад в страниците на моята история и обърнете внимание, че почти всички частни фирми на „предприемчиви българи, които започнаха да работят за себе си“, са основани през 1990 г. Тази информация съм посочвал изрично за всеки такъв „успял“, независимо в какъв цвят е боядисан в медиите. Вероятно не сте й обърнали внимание. Докато на баламите по площадите беше разрешено да викат „Времето е наше“, Партията изпълняваше „списък 103“ – раздаването на „червени пари в куфарчета“ за започване на подмасовата приватизация. Списъкът на тези доверени лица на БКП е наречен „103“, вероятно, защото толкова са били Имена им. Паралелно с това с решение на НС-Станко Тодоров, бяха пуснати от затворите около 8000 престъпници с по-леки наказания – имам предвид по финансови, а не идейни причини (Е, има и няколко изключения. Например Ахмед Доган.) Със задачата да отчисляват към Партията им Освободителка част от заработените приходи. Колко? – 10-15% е обичайната плата за извършването на такъв род посреднически услуги. Към тези престъпници се добавиха спортистите и техните треньори от закритите центрове тип „млади олимпийски надежди“. Бройката им ли? Според Любен Гоцев, цитиран от мен преди 20-тина страници, около 70 хиляди. Така беше създадена българската мафия. Пак ще кажа: Тази информация съм посочвал изрично за всеки такъв „успял“, независимо в какъв цвят е боядисан в медиите. Това се отнася и за обръчите от фирми за всички политически партии, дошли на власт след Промяната. Единствената разлика между тези и мафиотите е в броя на жертвите. За мафиотите смъртността гони 80% (по мои изчисления), докато убитите лица от „случаен куршум“ сред „кръговете“, са рядкост.
Това, което разказвам, вероятно събужда усмивка у продавачите на надежди, за които разказвам. Тръгнал съм на краставичарите краставици да продавам. Е, и аз имам своята усмивка. Кой ще яде избухтялите им краставици?! В Европейския Съюз краставиците им хем по-прави, хем по-големи. Ама нашите били екологично чисти! Кои, тези на женския пазар в София ли? Но да оставим дребните заяждания.
Раздадените пари винаги правят всички техни получатели независими. Пазарната икономика убива партийните обвързаности, дори и на високото ниво. Така се появяват „наглите“. Парите са по-силни от партийната дисциплина, която не е подплатена със съветска армия-освободителка. Наглите затова са нагли, защото не се впечатляват от Идеите. Може би затова майка им – онази БКП, предприема нова тактика. Уволнява нароилите се дребни непослушковци, окрупнява дейностите в системата и назначава нови ръководители-отдели. Разбира се, че те са хора с много твърд комунистически произход. Техният брой обаче е в пъти по-малък, те вече не работят на процент и не са заплашени от индивидуално отстрелване помежду си. При тях куршумите ги раздава Партията. Те не работят, а само контролират работата. Животът им и животът на техните семейства е обезпечен, но само при тази договорка – вярна служба на текущия вожд на Партията. Появяват се така нар. „олигарси“ – нещо, което наподобява старото Политбюро на ЦК на БКП, но докато членовете на Политбюро носеха политическа отговорност за случващото се, то олигарсите носят отговорността за Парите, необходими за осъществяване на Политиката.

Споменатите в заглавието три имена на олигарси (български, искам да кажа провинциални в сравнение със съветските олигарси) Баневи, Диневи и Арабаджиеви не са първите им представители, няма да бъдат и последните. Затова са многоточията преди и след имената им.
Първият олигарх от Началото (според моето скромно мнение) се казва Ахмед Доган. Него го познавате добре от тези страници. Затова няма да го коментирам повече тук, още повече, че на този „герой на нашето време“ ще му се случат доста интересни неща в близкото бъдеще. Добре познаваме Илия Павлов и плеадата „спортисти“ около него – шефове на футболни клубове, Емил Кюлев, Тодор Батков, Манол Велев…, ако пропускам някого не е преднамерено. След Баневи, Диневи и Арабаджиеви ще последват братя Бобокови, Миню Стайков, Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева…
Сега ще се занимавам само с тримата от заглавието и свързаните с тях лица. Няма да им изреждам активите им (можете да ги видите в Интернет). Ще проследя само произхода на парите им, така както съм го намерил в медиите. Кавички не съм поставял, защото в такъв случай всичко трябва да бъде в кавички.

·            Николай Банев
Роден е на 16 август 1959 г. в Любимец, Харманлийско. Баща му Йордан Банев е най-младият официално признат активен борец против фашизма и капитализма в Хасковско, заради яташката му дейност, започнала от 14-годишна възраст. За майка му медиите твърдят, че преди промените е била включена в телефонната мрежа „Червен телефон“, чиито абонати са имали пряка телефонна връзка с Тодор Живков. Нейната сестра е женена за известен сръбски партизанин, от когото има дъщеря Любица Кулезич – известната журналистка Люба Кулезич. Т.е. Николай Банев е първи братовчед на Люба Кулезич.
Банев завършва руската гимназия в Хасково (запомнете този град, защото там има съсредотие на редица известни в бъдещето личности). След войниклъка служи година и половина в оперативно-тактическите ракетни войски (1978 – 1979). Уволнява се като офицер от запаса. а след това завършва Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Икономика на труда във ВИИ „Карл Маркс“, София.
Николай Банев има три брака. Първата му съпруга се казва Красимира, от нея има една дъщеря. Всичко започва, когато бай Данчо баща му, назначил момчето си за стругар в завода в Харманли. Там директор бил бащата на Красимира. Младият коцкар веднага преценил ситуацията. Преследвайки добрата партия, завъртял главата на Красимира и не след дълго се издигнал в щатен комсомолски секретар, а после и в инструктор в организационния отдел на ОК на Комсомола в Хасково. Записал се да учи филология в Пловдивския университет, а оттам е прехвърлен в ЦК на ДКМС.
Но...идва 10 ноември и конюктурата се сменя. Банев започва да си търси нова благодетелка. Така среща Дочка. От нея има един син. До последния си дъх (2005 г.) бизнесдамата и поетеса остава лудо влюбена в своя Николай, когото превръща от стругар в успешен бизнесмен и капиталист. Нейните контакти с чешки инвеститори слагат началото на приватизационния фонд „АКБ Форес” (1996). Дочка Банева е двигателят на целия бизнес на семейството, като тя е човекът, който се грижи работниците в приватизираните предприятия да получават редовно заплатите и осигуровките си. Докато тя работи, Николай се прави на велик. Наема си две секретарки - руса и черна. Познайте коя е Евгения – русата или черната?
Третата съпруга на Николай Банев е Евгения Банева, по баща Генчева. Кума на булката в Весела Барбукова, жената на известния ни от НИЕ-2 Димитър  Барбуков. От Евгения Николай има още 4 деца. Самата Евгения е родена в Стара Загора 1970 г. и е дъщеря на Злати Генчев, дългогодишен директор на прочутата пивоварна „Загорка“ в Града на липите. Клюката твърди, че отличничката на елитната езикова гимназия „Ромен Ролан“ през паметната 1989 година получава двойка по български език при кандидатстване за висше образование. Как на следващата година е преминала ситото, само тя си знае и евентуално именитият и татко.
След третата женитба на Николай Банев  започват десетките дела срещу семейство Баневи за умишлен банкрут на над 100 приватизирани предприятия и пране на пари в размер на над 1 млрд. лв. Може би заради това Николай Банев се кандидатира за президент през 2016 в двойка със Сали Ибрям. Същият номер е направила и Евгения Банева през 2014-а, когато се кандидатира за евродепутат. Неуспешно и за двамата. В 2018 година семейство Баневи са арестувани във Франция и екстрадирани в България. Нататък по-нататък.

·            Братя Диневи
Динко и Йордан Диневи са братя – като братя Илиеви, Подмолови, Маргини, Галеви, но за разлика от тях не са тръгнали от баретите или от затвора.
Историята им е като американската приказка за Рокфелер – дето бил купил една ябълка, излъскал я, продал я по-скъпо, купил две и т.н.
Официалната история на братята за първия им милион е следната:
През 1988 г. – тогава Динко е на 23, а Йордан – на 20, решават да построят малък семеен пансион в родното си село Свети Влас. Тогава то е бедният роднина на Слънчев бряг – там спи персоналът от големия курорт за по-евтино.. Вземат заем, с който построяват първия си хотел. После го продават и с парите построяват още два. По повод 50-тата си годишнина Динко Динев обяснява: „През 1990 г. аз бях в дилема - дали с тези пари да си купим с брат ми мерцедеси, да отидем за по 1 месец на екскурзия някъде, или да почнем да правим нещо друго. По това време бях млад - на 20 и няколко. И досега не мога да си обясня как сме взели такова решение. Оставихме мерцедесите и пътуванията за по-късно. Те наистина дойдоха, и то с голям блясък, но по-късно. Това решение през 1990 г. е истинският ни удар в живота.”
 Клюката вади по-различна версия: руските олигарси и политици си инвестирали парите в Слънчев бряг чрез братя Диневи.  Майка им е дългогодишна кметица на Влас и това много допринесло Диневата приказка на богатството да се развие така бързо в правилната посока.
Днес (2009) компанията „Диневи груп“ обединява около 50 дружества. Бизнесът е разнороден - от предприемачество на ваканционни комплекси и жилища до продажба на луксозни яхти. Досега братята са построили селища от затворен тип в Свети Влас, Слънчев бряг, Бургас, Ихтиман, Пампорово, София и Румъния. Автомобилите и яхтите са им хоби. Автомобилният блясък на братята сега е събран в гараж, пълен с най-скъпите модели автомобили в света – петдесетина на брой. Имат три яхти, всичките се наричат „Патриот“ и се родеят по лукс, бързина и усточивост на море с яхтата на Джордж Буш. Къде е сега Тодор Живков да се/ги захапе отзад, ех… Говори се, че единият „Патриот“ е 25-метровата суперлуксозна яхта на покойния Георги Илиев „Маями”. (Любителите-фаталисти могат да провидят в този факт лошите събития, които ще започнат да им се случват от 2021 г. нататък.) Иначе братята се определят като патриоти. В заседателната зала на офиса на „Диневи & Ко" в Свети Влас били подредени портрети на всички ханове и царе от Първото и Второто българско царство. Имало и кът на Възраждането, копие на меча на Кубрат и макет на първия български кораб.
„Никога няма да се изкуша от политиката. Много държа на независимостта си” – това казва Динко Динев в интервю през 2005 г. През 2007-а обаче основава заедно с брат си партия „Море”. Председател е Йордан Динев, Динко е в ръководството. Гражданската им листа печели мнозинство в общинския съвет в Несебър. Мълвата реди, че братята успели да се преборят със СИК и ВИС. Тяхна била заслугата несебърският бос Митьо Очите да стигне до затвора. (Преди няколко години служители на Диневи и хора на Митьо Очите се стреляха в центъра на Бургас, но стрелбата бе представена като битов скандал без връзка с бизнеса.)
В Бургас клюката говори, че братята мощно са подкрепили на изборите и сегашния кмет на Бургас. Димитър Николов, който е от ГЕРБ. Те винаги го дават за пример за успешно управление. Приятел им е и Божидар Димитров. Той също присъства на всичките им купони. По повод техните дарения на църкви и музеи министър Димтров дори ги оприличи на известните дарители, построили Софийския университет, братята Христо и Евлоги Георгиеви. Много ласкаво се изказват Динко и Йордан и за новия премиер. Според тях Бойко Борисов е изпълнил всичко, което е обещал до момента. „Ние внимателно следим неговите публични ангажименти - каквото е казал, го е направил. Нормално е да му вярваме”, заявява Динко в интервю.
Няколко фактически клюки за семейния им живот. Провокиран съм от обстоятелството, че Динко Динев има 6 деца, 4 жени и само една съпруга с която е чул сватбения марш на Менделсон. Това било покрай промените. Днес тази негова първа и единствена съпруга живее в Свети Влас и има малък магазин в Несебър. Рядко е забелязвана на някой от пищните коктейли на братя Диневи по морето. От нея Динко има двама сина - Димитър и Георги, които учат в Кеймбридж и вече активно участват в семейния бизнес. Втората жена, с която е живял Динев на семейни начала, се казва Росица и дълги години е работила в бургаската полиция, в отдел "Човешки ресурси". По времето, когато ген. Красимир Петров е шеф на Гранична полиция, тя е поканена на работа в София и се мести в столицата. От нея големият строителен предприемач има дъщеря Александра, която учи в елитен швейцарски колеж. След Росица изгрява звездата на русокосата Соня от Ботевград, която дарява Динко с две деца. Всъщност тя е и жената, задържала се най-дълго до Динев. Връзката на двамата продължава 7 години - от 2002 до 2009. Сега Соня работи в голема държавна болница в Германия като администратор. А бат Динко се теши с една плеймейтка (каквото и да значи това). Интересно ми се видя, че тя е кръстила сина си от Динко – Йордан. На името на по-малкия му брат.
В пълна тайнственост е обвит личният живот на по-малкия брат – Йордан Динев. След голямата му любов със съученичката Зорница, от която има трима сина, но няма брак, името на бизнесмена не е свързвано с никоя дама освен със Софи Маринова, което беше по-скоро медиен блъф. Градската легенда го събира с митична рускиня със солидно образование и възможности, която омаяла чаровния бизнесмен с интереси в областта на историята и религията. В началото на 2010 година в „На кафе“ Зорница каза, че вече не живее с Йордан.

·            Ветко и Маринела Арабаджиеви
Най-големият български хотелиер към описвания момент - Ветко Арабаджиев е роден на 9 януари 1956 година в Асеновград. Няма нищо особено в ранния му живот. Остава рано без баща, но първата си фирма регистрира в знаменателната 1989 година. Тя се превръща в гръбнак на бъдещия му туристически холдинг, чиито инвестиции днес се изчисляват на около 300 милиона евро. Е, след като се включва в захарните увлечения на Илия Павлов. Една клюка: Според комисията за досиетата „Ефтим Костадинов“ Ветко не е Ветко, а Вълчо. Сменил е името си след като е регистриран като агент Стефан през юли 1989 г. Комисията е попаднала на тази информация, осветявайки кредитните минионери, в частност за банка „Хеброс“.
Съпругата му Маринела Арабаджиева е родена в Пловдив, завършила е педагогика, международен туризъм и пространствен дизайн. Двамата имат по един предварителен брак и четири деца общо - най-малкият Вълчо ще бъде задържан при полицейска акция и освободен срещу 20 000 лв., (за това нататък, като му дойде времето)
Освен бизнесмен, Арабаджиев е и член на Изпълнителния комитет на Олимпийския комитет. Председател е на най-силната съсловна организация в хотелиерството – Съюз на инвеститорите в туризма, която е наричана още Клуб на милионерите. Последното му хоби е авиацията – вече владее 2 и очаква още 2 частни самолета за бизнесполети. Големият му син Владимир е първият българин с шанс да стане пилот във Формула 1, едната от дъщерите му е състезателка по конен спорт от международен клас, а съпругата му Маринела е собственик на едноименна модна агенция и дамата с най-богат и скъп гардероб в страната. А бившият Японски хотел в София, после хотел Кемпински-Зографски, днес хотел „Маринела, ще стане основния хотел за настаняване на делегатите по време на българското европредседателство през 2014 г.
Когато испанските власти арестуват семейство Арабаджиеви по поръчка на българската Прокуратура с обвинение за пране на пари, ще пиша повече. Засега „прощавам“ и на олигарсите, включени в заглавието на този олигархичен раздел зад многоточието в края му.
Ще завърша с думите на Дмитрий Медведев (намерени в „Дневник“), който в момента е президент на Русия, казани пред някакъв форум в Кремъл в края на октомври 2009 г. на който присъствали 30 водещи банкери и бизнесмени: „Сега е ваш ред!“.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 301068
Постинги: 535
Коментари: 210
Гласове: 786
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728