КАБИНЕТЪТ НА ЦАРЯ

След всичките подли игрички на домораслите ни политици и на почитаемия ни съд да попречат на Симеон II да се върне като Цар на България, след това да се кандидатира за президент на Републиката, а и да участва със своя партия на парламентарните избори – за тези неща вече знаете основното – дойде ред на министър-председателското място.
По конституция партията, която спечели парламентарните избори, получава правото да състави кабинет и да посочи премиера. На всичкото отгоре партията на Симеон II има 120 депутата в Събранието и само един глас още й трябва, за да може да състави самостоятелно правителство. Как да не се хапят... по устните безпомощно загубилите изборите “славни партии” – БСП и СДС?! Колкото и да се фъчкат, на първо време трябва да отстъпят. Съюзявайки се помежду си, разбира се, за пореден път. Забравяйки идеи, принципи, политическа чистоплътност, основни човешки качества – без никакъв страх (у БСП) или почитание (у СДС) към Бога.
После ще се чудят, за пореден път разбира се, защо изпадат в световна изолация?!
Но нашият път, приятели, пътят на България, не е техният!
Вместо доказателства за това убеждение, аз продължавам да разказвам за Събитията и Лицата, участващи в тях...

В края на юни 2001г. Симеон II е дал интервю за испанския вестник “Ел Мундо”. Всички наши вестници го отразяват. Каква е истината – като се има предвид политическата им нечистоплътност, спомената 5 реда по-горе – няма кой да ти каже.
- Намирам “оригинала” на интервюто, както твърди в.“Труд” – 2.07.2001. Ето избрани цитати от него:
“Президент на Републиката – не, просто защото нашият КС постанови, че не мога да бъда президент, тъй като през последните 5 години съм живял тук най-много половин година. И аз зачитам това решение. Но след като получих такъв страхотен, подавляващ вот на доверие – цели 120 депутати, Ѕ от местата в парламента, означава, че аз Симеон Сакскобугрготски или Български, не заигравам.
Казах на моите хора в обръщението си на 6 април т.г.: занимават ме само икономическите приоритети и добруването на страната. Затова ако днес или утре се реши аз да стана премиер, но се осмеля да направя такова правителство, което да ме облагодетелства и да стигна до президентството, това би означавало да се заигравам с вота на хората. В мой интерес е това да не си го позволявам. Вярно е, че моето образование би ми позволило да бъда по-скоро президент, отколкото премиер. Но мисля, че това би било хабене на енергия и би изглеждало, че съм правил всичко, за да заема поста. Освен това ние си имаме президент, когото народът цени, президент, на когото предстои втори мандат. Така че да се кандидатирам за президент би значело от моя страна липса на лоялност към институциите. Това няма да сторя никога.
Да се стремя да стана премиер... Опазил ме Господ. Нямам алтернатива, освен да бъда премиер. Искат го много хора и преди всичко народът. Така ще покажа, че влизам в играта. Някои ме обвиниха, че не искам да се включа в парламентарните листи. Аз им казах: господа, мога да вляза най-много в 2 от общо 31 листи. Но никога не съм бил гражданин на друга страна, а в моята не ми позволяват да действам. Нямам дори представа от парламентарен живот, от това да си депутат. Бих предпочел да съм вън от това. Но не ми остава алтернатива, освен да се съглася да бъда премиер – нещо, което е страшно и тежко. Но щом трябва да бъде направено за България, дявол да го вземе, ще го направя.”

- В.”Дума” от 3.07.2001: собствен репортаж, неподписан
“Симеон се разплаква. Изтрива неволна сълза в края на интервюто си за испанският в.”Ел Мундо”. Верен на принципа “Мълчание до дупка”, Симеон Борисов – както той сам съобщава, че се договорил с Петър Стоянов да бъде наричан – разшифрова на страниците на чуждия вестник своето виждане по някои ключови за властта и управлението понятия.
ЗА ПРЕЗИДЕНТСТВОТО: Много му допаднал шаржа с изобразена корона, висяща на закачалка, и с надпис “Президентство на Република България”.
ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО: “Дявол да го вземе, ще го направя! Същевременно добавя: “Стремя се? Опазил ме Господ.”
ЗА КОРОНАТА: Независимо, че продължавал да бъде цар и че хората продължавали да виждат в него монарха, скромността и дискретността щели да му позволят да живее с “двете шапки”. Неговото тълкуване, прехвърлено върху лостовете на властта, придобива съвършено друг смисъл: колкото и шапки да имаш, носи си. Сменяй  ги според случая. Управлявай – кеф ти монархия, кеф ти република, кеф ти банка, кеф ти племе.
ЗА НАРОДНАТА ЛЮБОВ: Признанията в любов към българския народ изтичат далеч от него върху вестникарската хартия на чужд вестник, на чужд нему език. А на свръхчовешките усилия, на които сам се е подложил, може да му завиди и Божият син. Оправдано е – у всеки коронован по институция има нещо божествено. И цар, и бог искат ДА ИМ ВЕРВАМЕ. Ние на тях, не те на нас. За да стигнем до извода: Бог високо, цар – далеко.”
- В.”Сега” от 5.07.2001, Евгений Дайнов: “Няма де да се дена от народната любов, ще ставам премиер”, рече царят на чист кастилски пред уважавана испанска газета. “Да живей!” – таман понечи да отвърне българският на Негово Величество народ, пък се оказа, че нямало такова нещо. Посланието, един вид, се изгубило в превода. И за бат’Пешо не бил казвал Кобургът, че  става за втори мандат. И всички – като мацнати с мокър парцал. Смях! Този път наистина здравата го загазихме. Махмурлукът ще бъде особено тежък.”
- В.”Демокрация” от 7.07.2001, Стояна Георгиева (бившата пиарка на Иван Костов): “Симеон II сигурно вече е осъзнал, че в този живот няма да получи онова, за което смята, че е предопределен – да бъде цар на българите. Дълбоката вътрешна драма на това откритие се чете не само в текста, но и между редовете в нашумялото напоследък интервю на Симеон II пред мадридския вестник “Ел Мундо”. А наблюдавайки от балкона откриването на новия парламент, Симеон II сигурно е разбрал, че задачата му да минимизира опозицията срещу себе си, не е от трудните. В изказването си Надежда Михайлова позиционира ОДС срещу ДПС, но не и срещу царя. От думите на лидера на БСП Георги Първанов пък може да се остане с впечатление, че БСП още не е разбрала, че изборите минаха и Костов вече не управлява, та БСП да е само против Костов. Ахмед Доган пък говореше в непознат за него верноподанически тон, обяснявайки заслугите на Симеон II. България започна прехода със странната фигура  на президент (председател). На единадесетата година ще има премиер (цар). Интересно на кого ще викат “Оставка!” миньорите от “Горубсо”.
Интересно ли ви е как се дешифрира името “Горубсо”? ГОРное (т.е. планинско) Управление Болгаро Советское Обединение. Като ТАБСО – Търговска Авиация и нататък е ясно. Та, интересно какви мечти люлеят все още нашите “новопредставлени” десни?!

Да не си помислихте пък, че нашите леви са се променили? Ами! – В първия работен ден на парламента (5.07.2001) възникна спор между депутатите относно оставката на отиващото си правителство на Иван Костов. От НДСВ заявиха, че новото правителство на Симеон няма как да се закълне пред Народното събрание, докато самото събрание не гласува оставката  на предишния кабинет. Тогава конституционалистът Любен Корнезов от БСП зададе следния въпрос: “А ако мнозинството не приеме оставката на Костов, какво ще стане?” Наистина въпросът е резонен, но аз отбелязвам този спор по друга причина. Хрониката (НИЕ-1) си спомня за същия спор покрай оставката на Димитър Попов. Тогава същият този Корнезов настояваше, че е крайно законно преди Филип Димитров да се закълне като премиер, Народното събрание да приеме отчета на Димитър Попов. Иначе... Ами ако мнозинството откажеше да приеме отчета, какво щеше  да стане?
Номера! Комунистически. Не е достатъчно само да подухне някакъв вятър на Промяната, трябва и Господ да си прибере ТЕЗИ вересии.
Слава Богу! Народното събрание разреши (със 162 гласа “за”, нито един “против” и само един “въздържал се”) на Иван Костов да си подаде оставката. Не знам дали е вярно, така пишат вестниците, въздържалият се бил Иван Иванов от СДС. Объркал се бил при гласуването. Засега този депутат е световно неизвестен, но след 15 години вече ще е отечествено много известен. Ще стане председател на Държавната комисия, която определя цените на тока и парното. Но ще остане същия селянин – имам предвид, че за него няма буквата “е” в българския език, навсякъде я замества с “и”.
Паралелно тече друга ситуация. Един човек не може да бъде едновременно и министър,  и депутат. А 7 от министрите на Костов, включая и самия Иван, са избрани за депутати. Какво правим? Взе се някакво временно решение: правителството да продължи да изпълнява задълженията си в намален състав, само с тези министри, които не са депутати.
Да де, ама сега пък възникна друг “крайно законен” въпрос: Костов вече не е премиер, а Симеон още не е станал премиер. Кой управлява държавата тогава? И знаете ли кой пита? – дежурният коментатор на в. “Демокрация” Георги Даскалов. Само дето задава въпроса си не там, а във в.”24 часа” (10 юли).
Всички тези неразбории нямаше да ги има, ако правителството на Костов беше изчакало Симеон да образува своя кабинет и тогава да подаде оставка. Да де, ама Костов е сърдит и освен това е избран за депутат...

На 13 юли 2001г. (петък 13-ти), една седмица след като бе гласувана оставката на Иван Костов, осъмнахме с големи заглавия в сутрешните вестници: “Царят стана премиер”, с уточняващи по-малки букви “От вчера Му дойде времето”. “След като се срещна повторно с президента Петър Стоянов, царят обяви, че приема предложението на своите депутати да бъде номиниран за министър-председател на България. Той ще бъде 88-ят премиер на България след Освобождението.”
Завъртяно ли ви прозвуча: “приема предложението на своите депутати да бъде номиниран”. Ами, то си е така.
Ако може да се вярва на вестник “24 часа”, той цитира Асошиейтед Прес”, който “казва, че царските депутати одобрили Симеон за премиер още на 23 юни, но го държали в тайна”. А коментарът на ИТАР-ТАСС бил “Симеон създава любопитен прецедент”.

В.”Сега” (13
ли) доразработва темата: “Народните представители от НДСВ тотално се объркаха, когато бяха помолени да кажат кога тяхната парламентарна група е издигнала кандидатурата на Симеон Кобургготски. Пламен Панайотов обяви, че още на 23 юни парламентарната група  единодушно и с бурни ръкопляскания е решила да издигне Симеон за премиер. Това е станало в зала 7 на НДК.  Дребна подробност е, че на 23 юни още не беше конституирано 39-ото НС.”
Аз: Дребна подробност е, че в зала 7 на НДК на 23 юни не е била само парламентарната група на НДСВ, а всички които са искали са чуят отчета на Симеон II за отминалите избори. Но... те комунистите са такива “дребни” манипулатори от край време.

На 15 юли 2001г. президентът Петър Стоянов връчи мандат за съставяне на правителство на Симеон II. Точно след седмица – на 22 юли, този мандат ще бъде успешно изпълнен и върнат на президента. Министрите ще се закълнат на 24 юли 2001 година. 800-те дни се броят от тази дата на клетвата на кабинета и изтичат на 2.10.2003.
(В скоби: Освен, че манипулират и лъжат нагло и безочливо, комунистите плашат и с убийства. Бъдете абсолютно сигурни, че ако им се даде такава възможност, те ще я използват максимално. В цялата си история те никога не са постъпвали другояче.
- В.”Новинар”, 16.07.2001, редакционно, неподписано: “Но 2 октомври се помни и по друг повод. По едно случайно съвпадение на тази дата през 1996 г. бе застрелян Андрей Луканов. Дано да имаме късмет през 2003г. 2 октомври да е далеч по-добър за историята ни.”
- В.”Сега”, 13.07.2001, неподписано: “На 9 април т.г. в интервю за нашия вестник оксфордският магистър Евгений Дайнов заяви: “Симеон е цар. Той живее с това самочувствие. Ако се закълне в републиканската конституция, на следващия ден ще получи инфаркт.” След официално съобщение, че Симеон приема номинацията си за премиер, Евгений Дайнов има добрината да ни продиктува следните думи: “Грешка! Макар че още не се е заклел, надявам се да не получи инфаркт, защото има много работа да върши.”

На 24 юли 2001г. кабинетът на Симеон се закле в НС. 147 гласуваха “за”, това са 61%. Вътре са всички депутати от НДСВ и ДПС. “Против” са 49-те сини депутати на ОДС и комунистът в КБ Александър Паунов. Левите депутати се въздържаха, както бяха решили преди два дни на сбирка на Позитано 20 с Бюрото на партията. С изключение на 6-ма (Стефан Данаилов, Кръстьо Петков, Огнян Сапарев, Асен Гагаузов, Тодор Бояджиев и Тома Томов), които са гласували “за”.

Позицията “против” на 49-те сини е толкова твърда (и безсмислена според мен), че ще я разгледам допълнително. Малко по-късно. Сега да обърна внимание на разкрачената между Царя и “Няма цар” червена позиция.
В съобщенията в медиите за срещата преди два дни на “Позитано”, намираме имената, които са били “за” Царя: Стефан Данаилов, Огнян Сапарев, Асен Гагаузов, Гиньо Ганев, Александър Арабаджиев и Бриго Аспарухов. В сравнението с имената, които са потвърдили ТАЗИ своя позиция с гласуване в Парламента виждаме, че бройката е запазена – 6, но половината от тази 6-ца са сменени. В Парламента са се отказали да гласуват “за” Гиньо Ганев,Александър Арабаджиев и Бриго Аспарухов, а са се появили нови 3-ма: синдикалистът Кръстьо Петков, дипломатът разузнавач ген.Тодор Бояджиев и коалиционния ром Тома Томов. Защо? – отговаряйте си вие. Включете в разсъжденията си твърдото “не” на Царя от Александър Паунов, който е генерален секретар на комунистическата партия в България. Която се афишира ПО-МАЛКО дори от самата БСП, че е правоприемникът на старата БКП.
Пък аз ще добавя анализа на в.”24 часа” от 24 юли, надсловен “100-годишната пак бременна”. В него - аз лично - намирам едно комично обстоятелство. Състояло се е някакво съвещание на социолози, които призовали “БСП да застане зад правителството”. Има снимка на (част) от деловия президиум. Там виждаме Кольо Колев от “Медиана”, Андрей Райчев от българския “Галъп”, Деян Кюранов – син на стария Чавдар Кюранов и Иван Кръстев от Желевата група. Отделно в текста на анализа се споменават и имената на “младия” Андрей Бунджулов и “старата” Ирина Бокова.
Има един историк Божидар Димитров - пиша за него тук, защото и той “бременен”: от член на БКП преди, през 2 пъти кандидат-депутат от БСП, до кадър на ГЕРБ; агент на ДС от 1970 – псевдоними Кардам, Тервел, Телериг... Та той се изказа по Радиото така: “И аз като 8-те милиона българи, съм смутен. Ще крадат ли неговите хора? Много е работата, той е възрастен. Как се е справял финансово досега? Съжалявам, че ще изгори толкова бързо.”
Пълно объркване цари в редиците на БСП и С-ие (както и при  синьото ОДС, бъдещото ДСБ). Това объркване ще се задълбочава през бъдещите години. Първанов, който сега е против кабинета на Симеон, след три години ще бабува на Тройната коалиция Станишев-Симеон-Доган. Самият Сергей Станишев ще застане начело на БСП, но на свой ред ще отстъпи на Корнелия Нинова. Която пък ще се скара много остро със Сергей в качеството му на председател на Европейската социалистическата партия в Европейския Парламент. Което в крайна сметка ще доведе не само до отпадане на БСП от ролята й на втори център на властта в България, но и до европейска изолация на БСП. Същото ще се случи и на техните “сини” съмишленици от партията на Иван Костов ДСБ, т.нар. “автентично десни”.
Е, какво пък. Всяка болест има своя инкубационен период. Времето за онези стари комунисти да се разболеят и умрат от “европейска треска”, идва.  Дори аз ще го дочакам.
След като се закле, новият министър-председател целуна ръката на патриарх Максим, който беше почетен гост в залата. На клетвата в НС присъства и президентът Петър Стоянов.

Съставът на новия кабинет е:
Симеон Сакскобургготски – министър-председател
Николай Василев – вицепремиер и м-р на икономиката
Лидия Шулева – вицепремиер и м-р на труда и социалните грижи
Костадин Паскалев – вицепремиер и м-р на териториалното развитие
Милен Велчев – министър на финансите
Димитър Калчев – м-р на държавната администрация
Георги Петканов – министър на вътрешните работи
Соломон Паси – министър на външните работи
Николай Свинаров – министър на отбраната
Антон Станков – министър на правосъдието
Пламен Петров – м-р на транспорта и съобщенията
Мехмед Дикме – м-р на земеделието и горите
Владимир Атанасов – м-р на образованието и науката
Божидар Финков – министър на здравеопазването
Долорес Арсенова – м-р на околната среда и водите
Божидар Абрашев – министър на културата
Неждет Моллов – министър без портфейл.
Веднага прави впечатление, че няма М-во на младежта и спорта. Нататък ще има развитие, тогава ще го обсъдим пак.

Преди обявяването на състава на правителството в печата имаше много упражнения на тема “с коя партия царят ще се коалира”. Ще ги прескоча. Вместо тях да видим някои подробности за Лицата в кабинета:
- Най-фрапиращо според мен е участието на Костадин Паскалев. Той беше избран за депутат в Народното събрание под червената роза на БСП, но се отказа да седне в Парламента с мотива, че остава кмет на Благоевград, защото съгражданите му били по-скъпи от партийните другари. Ашколсун! Друга била заверата – БСП се коалира с НДСВ. Тази версия се поддържа и от факта, че в правителството е и друг “червен” кмет – Димитър Калчев от Русе. Да допълня в скоби, че Димитър Калчев беше зам.директор на Пощенска банка – 1991 и директор на Кредитна банка – 1992. И двете, бог да ги прости през 1996-та.
- От ДПС също има две изявени лица – Мехмед Дикме и Неджет Моллов. Доган си остана “бизнесмен”, както следваше да се очаква.
- Не зная защо в печата пише, че БСП имала повече капии в кабинета, отколкото ДПС. Резултатът е 2:2. Може би журналистите имат предвид, че Соломон Паси е роден син на Исак Паси, който беше идеологът на БКП десетилетия наред, и че Милен Велчев е син на Борис Велчев, също така дълги години член на Политбюро на БКП. (Както ”оксфордският магистър” Евгений Дайнов е син на баща си, дългогодишен дипломат в Лондон на същата БКП. Пълно омесване – кой ляв, кой десен,  кой от центъра, кой червен, кой жълт, кой турскосин, кой специалист по какво е, ходи разбирай, ако нямаш друга работа.)
- Очакванията, че “юпитата” ще превземат кабинета, не се оправдаха. Само 6-ма са така по-млади – Долорес Арсенова – 1964 и родените през 1966-та Милен Велчев, Пламен Петров, Мехмед Дикме, Антон Станков; Николай Василев е 1969. Само той и Пламен Петров са истинско “юпи”.
Георги Петканов е роден в 1947 година, Божидар Финков - 1948,  Неджет Моллов – 1949, а Божидар Абрашев пък - през далечната 1936г.
(Което не пречи на една глупава “кифла”, журналистката Кристина Патрашкова, да си бърка в носа, мислейки (в.”24 часа”, 24.07.2001): “Набор ’66 дойде на власт. Какво толкова е ставало в родината и по света в тази паметна 1966г., че е дала на България 4-ма министри наведнъж? Точно, когато те са надавали първи плач, страната ни живее под знака на историческия Девети конгрес на БКП.”)
- Жените в кабинета пък, въпреки убежденията на Симеон, че трябва да бъдат поне 50%, са само две – 12,5%