ЛЕТНИ КАХЪРИ  ПРЕЗ  2010

Ако пролетта е ускорител на процесите на живота, то лятото какво е? Пиша го за младите. Аз нямам вече достатъчно време да обсъждам този въпрос. Не съм толкова млад, че да знам всичко. Чакам Вечерта и нейната приятелка Нощта да пием тримата до сутринта.
Петелът така се унесе, че снесе…
„Когато Малдивите са мечта, а остров Бали е сън, избери Иберостар Обзор Бийч, хотел „Златни пясъци“ на брега на морето, в рая на изобилието и тишината.“ – много популярна ТВ-реклама от тази 2010 година.
(У бре! Така се унесе, че снесе – особено за „тишината“.)

·            Ама, „летни кахъри“, както пише някаква Калина Йотова от „Дума“, 16.08.2010: (Цитатът е дълъг по причина, че отдавна не съм давал дума на партийната „Дума“)
„В разгара на лятото, когато целият свят се отдава на почивка, август открехва вратата за глътка въздух и на световните лидери. След-ваканционният септември е пълен с капани у дома и на международната сцена. А на всичкото отгоре изглежда летните кахъри, налегнали "най-важните" летовници, оспорват правото им да разпуснат в тези трудни времена. Горещо лято. Дружната отпуска на руския президент Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин зависи от ситуацията с пожарите в Русия. Още масло в огъня наливат и догадките дали управляващото дуо няма да "изгори" заради бедствието, както се случи преди години с тогавашния американски президент Джордж У. Буш заради урагана "Катрина". (О, Калино, Калино, за урагана „Катрина“ от миналата година се сети, ама за атентата в Москва на метростанцията пред централата на КГБ в центъра на града в края на ТОЗИ март - 29-и, забрави. Две „черни вдовици“ се самовзривиха, убиха 38 души и раниха 100.) Ако ситуацията се подобри, тандемът ще замине на риболов в Астрахан, но при всяко положение Медведев заяви, че ще работи всеки ден по време на отпуска си в резиденцията "Бочаров ручей" в Сочи. Само там той ще се отдава на четене и йога, защото отровни змии и опасност от цунами го лишиха от възможността да разпуска в нова резиденция. (Взривът в метрото на Москва вероятно е също такава причина, но...) Администрацията на Медеведев се отказа от плановете си за строителство на полуостров Гамов в Хасанския район на Приморския край. Решението бе взето след "препоръки на учени", които предупредиха и за повишена сеизмична активност, както и за опасност от кърлежи и отровни змии. Преди това имаше скандал със земята, на която трябваше да се строи, собственост на еленовъдно горско стопанство със статут на резерват.
Американският президент Барак Обама помъдря с една година, докато се бореше с щетите от петролния разлив в Мексиканския залив. На връх рождения си ден държавният глава остана без семейството си - съпругата му Мишел и по-малката им дъщеря Саша отлетяха на частно посещение в Испания, а по-голямата щерка Малия е на летен лагер. Освен това агентите от Сикрет сървис го лишиха от торта, която синдикалисти искаха да му подарят във Вашингтон. Скромният избор на Малиа и баща й успокояват обществеността на фона на миналогодишния семеен разкош в Марта"с винярд, напрегнатата икономическа обстановка и приближаващите междинни избори през ноември догодина. Но журналисти и блогъри в САЩ не пропуснаха да разкритикуват четиридневното частно посещение на първата дама и солидния й антураж в луксозните курорти.  Въпреки че Мишел Обама плати престоя в хотела за себе си и дъщеря си, за сигурността й се грижиха служители от президентската охрана за сметка на американските данъкоплатци, възмутиха се критиците. Със средства от бюджета се покриват и разходите за самолета на Мишел Обама. Поради тази причина тя се сдоби с прякора "съвременна Мария Антоанета".
Грижи и в Париж Никола Саркози също се пече на летния политически огън. Френският президент е закъсал с рейтинга и макар да опитва да го закърпи с помощта на спорни популистки мерки, като острия курс срещу ромите и нелегалната имиграция, той търпи разочарования и на любовния фронт. Папараци успели да заснемат първата дама на Франция Карла Бруни и нейния съпруг след тежък работен ден на снимачната площадка на новия филм на Уди Алън "Полунощ в Париж". Медиите спекулират, че причината за ревността на държавния глава може би е тясно свързана с половинката на Карла на големия екран Оуен Уилсън. Слуховете за връзката им извън снимачната площадка вече се появиха в публичното пространство.
Внос на... напрежение Британският премиер Дейвид Камерън, който напоследък пътува доста покрай държавните визити, се кани да почива със семейството си в най-западната част на Англия, графство Корнуол. Но вместо да се отдаде на трепетното очакване на малкото си момченце, което трябва да се роди през септември, Камерън успя да се забърка в летен дипломатически скандал. Британският премиер обвини пакистанските власти в "подкрепа на износа на тероризъм". В същото време анализатори се опитват да разберат това гаф ли е или нова линия в дипломацията на Лондон.
Италианският премиер Силвио Берлускони мина успешно публичното изпитание след шумния си развод с Вероника Ларио. Между другото станаха известни и множество пикантни  истории от будоарите на Кавалера. Но драматичното  скъсване с основния му партньор в управляващата партия "Народ на свободата" Джанфранко Фини бе най-силният летен удар за Берлускони. Някои наблюдатели дори окачествиха бурния край на техния 16-годишен политически съюз като "спазмите в края на един режим". А наскоро, за капак, премиерът попадна в центъра на нов секс скандал, точно преди неуспешния вот на недоверие срещу кабинета. Тридесет и осемгодишна проститутка злепостави за пореден път Берлускони с поредните разкрития за интимните му завоевания на партита за възрастни. Така премиерът остана без почивка и с дълг да реорганизира партията си.
В политиката много неща са въпрос на символика и почивките не правят изключение от това правило. Tежките проблеми и кризи не се влияят от лятното настроение и никой лидер не е застрахован от ужаса на летните кахъри.“ 

·            Още летни кахъри, този път наши вътрешни. Нищенето им е поверено на известния Борис Попиванов. Вестникът е „Труд“.
„Какво се случи в държавата през последните дни? Първо, скандал с обвинения на вътрешния министър Цветан Цветанов към бившия главен прокурор Никола Филчев, че е съпричастен към убийства. След това и към бившия МВР шеф Румен Петков, че е замесен в наркотрафик. Обяснения, контраобвинения, слухове, имунитети, медийни разправии. И второ, откриване на първите 14 магазина от веригата “Лидъл” у нас с промоционално ниски цени. Струпвания, безредици, сблъсъци, припаднали, полиция, напрежение. На пръв поглед няма нищо общо между двете. И все пак общо може да се търси в състоянието на общественото мнение като самостоятелен играч, като фактор в политическия живот, като мерило за демократичния процес.
Казват, че при сегашното управление общественото мнение играе голяма роля, в някои случаи решаваща. Така или иначе, по-значителна, отколкото в предходни времена. Наричат днешната власт рейтингова, съобразяваща се много повече с обществени нагласи и настроения, отколкото с фиксирани дългосрочни политически приоритети. Премиерът неизменно повтаря колко важни за него са желанията на хората. Това дори става източник на обвинения - и от опозиция, и от партньори, и от коментатори - че правителството няма визия, няма стратегия. Че повече слуша онова, което говори улицата, отколкото чете това, което пише в собствената му програма.
Общественото мнение реагира активно и на скандалите, които българската политика щедро му поднася. Тази реакция не е формална, не е само израз на нездраво любопитство към кухнята на политическите решения, към коша с мръсното бельо на политиците, макар че и този момент е налице. Хората имат позиции по същината на скандалите, по това, какво означават, до какво трябва да доведат. Работата е там, че за политиците това мнение бива социологически сведено само до компютърните криви на одобрение и неодобрение в представителните проучвания. Парадоксът е достатъчно видим. Властта прави от скандалите обществен и медиен дневен ред или най-малкото отрежда им място в първите точки от този дневен ред. Но сама не действа по него, сама не решава казусите, възникнали със скандалите, а прави каквото си иска. От скандалите не следва нищо или почти нищо. Страницата не се затваря. Остават неясноти, претоплени проблеми, скелети в гардеробите.
Както се пее в песента - и след мъглата, отново мъгла.
Иначе какво? Изолирано, оставено само, изтикано от политическия процес общественото мнение се затваря в частния живот. Връщам се към случката с “Лидъл”. Поради липса на друга изява хората се помъчиха да бъдат не коректив на политиката, а коректив на пазара, да вземат малък реванш над пазарните механизми с ниските цени на олиото, бананите и краставиците. Веднъж и те да не бъдат прецакани, а напротив, да прецакат пазара. Само че винаги идва краят на промоцията.“
(Опитах се повторно да прочета, бавно, онова, което е казал Борис Попиванов. Което е искал да ни каже за кахърите на обществото ни. Малко така, трудно ми се получава. „Както се пее в песента - и след мъглата, отново мъгла.“ Онова, което ми е ясно, че причина за „мъглата“ според Б. Попиванов, е Бойко Борисов. Махнел ли се той и всичко ще се проясни. Дали?)

·            Живко Георгиев в интервю пред Мариела Балева
(Живко Георгиев е социолог като предния Борис Попиванов. И двамата са от котилото на „Галъп Интернешънъл – от България“. Понеже в следващите години ще продължим да им четем анализите, ще дам някои допълнителни сведения в аванс. Живко Георгиев никога не е бил Тhe First. Няма и да стане. Борис Попиванов даваше големи надежди за „младо“ продължение на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. В първите години негов „социологически брат“ беше Първан Симеонов. После Първан Симеонов ле-е-ко го измести, за да се стигне почти до пълната забрава на Борис. Защо, не зная. И двамата са от един дол дренки. Може би защото Борис Попиванов „зави“ към сайта epicenter.bg на Валерия Велева, а тя не се обича с братя Къндрейчеви. Освободеното от Борис Попиванов „младо“ място ще бъде заето от Димитър Ганев – основател на чисто новата соцагенция „Тренд“. Но затова нататък.)
Ето извадки от това интервю. Сравнявайте „кахъри“:
„Въпрос:  В каква политическа ситуация са днес управляващите от ГЕРБ?
Отговор: Все по-трудно ми е да идентифицирам автентичната политическа стратегия на управляващите. Те вече са във втората година от мандата си, което е достатъчно време, за да си избистрят приоритетите и ключовите идеи. Имам усещането, че наблюдаваме продължаващ хаос и непоследователност в действията на ГЕРБ, в посланията им да намерят най-сетне своята автентична политическа идентичност.
В. : Държавата ни се тресе от скандали един след друг - имотите на висши хора от ГЕРБ, обвиненията срещу бившия главен прокурор Никола Филчев. Каква е целта на такова поведение?
О.: Усещането е, че чрез подобни скандали, чрез непрекъснатото генериране на шум, целта е една - да се отклони вниманието на хората от истинските проблеми в държавата. Няма друга логика и хората вече разбират това. Чрез информационния шум обаче има и друга не по-малка цел - ГЕРБ търсят отсрочка. Тя им е нужна да запазят онази успешна ситуация от гледна точка на пиар, която имахме в първите 6-8 месеца от мандата. Сега се усеща паническо търсене на онези златни времена, които отминаха, и сега им изглеждат така далечни.
В. :  ГЕРБ удържат ли националните интереси или просто се опитват да се нагаждат според посоката на вятъра? Премиерът се е заел най-вече със строежа на магистрали.
О. :  Инфраструктурата не е само магистрали. Добре, ще ги направим, но цели региони отпадат от социалното тяло на обществото. Така е с Лудогорието в Североизтока. Ами Северозапада, Югоизтока - нещата там наистина са отчайващи. Те изглеждат по-безперспективни дори от тежката 1997 г.!
В. : Как бихте определили изказването на Цветан Цветанов за Никола Филчев за евентуална негова съпричастност в две убийства и как тълкувате поведението на вътрешния министър?
О. : Това е абсолютен гаф на министъра. Но той и преди това изказване допускаше гафове. Цветанов си позволяваше често да играе ролята на обществен обвинител. Преди му се прощаваше, но след като имотното му състояние, придобито след старта на политическата му кариера, става публичен факт, хората вече не могат да го възприемат като обществен защитник, не виждат в него морална инстанция. Освен това той не е убедителен в защитата си. Остава усещането, че нещо се крие.
(Само да вметна. На такова виждане за ролята на Цветан Цветанов като вътрешен министър, Бойко Борисов отговори: „Да мачкаш Цветан Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш”.)
В. : Как бихте оприличили поведението на сините към ГЕРБ - на доверие, равнопоставеност, отчаяние, на лицемерие?
О. : От всичко по малко. Може би се разчита, че критичните аргументи към реалната политика на управляващите, които стават все повече, ще успеят да разколебаят не многото десни гласоподаватели на ГЕРБ. И така ще им даде мотивация да припознаят в СК своя автентичен политически говорител. ГЕРБ като дясна партия е все по-неясна. В по-голяма степен тя е популистка. Има десни елементи, но много повече са левите.
В. : Костов бе силно изненадан от отношението на Борисов към Тодор Живков, от носталгичните му тежнения към фигурата на бившия Първи. Дори трябва да бъде разгледано от ЕНП. Няма ли това да вбие клин в отношенията на българските десни партии?
О. : Безспорно този сюжет дава шансове на ДСБ и на СДС да покажат себе си като автентична българска десница. Но те много надценяват този детайл от поведението на Борисов. На премиера навярно му е била нужна тази носталгична тирада с оглед на предстоящите избори. Вдясно той няма особен резерв. Зад ГЕРБ може би стоят хора с дясна идентификация, но тяхната менталност е лява. Каквато беше и голяма част от антикомунистическата десница в България. Автентично десен електорат у нас е не повече от 10-15%. Борисов засмука и много неориентиран електорат, който продължава да си носи лявата менталност, и най-успешните ходове на ГЕРБ могат да бъдат разчетени като левичарски жестове.
В. : ГЕРБ обаче непрекъснато, ежедневно ражда някакви новини. Произвеждането им се е превърнало в задача на цели щабове.
О. : Новини не могат да заменят липсата на идеи и последователно поведение. С такъв тип новини не променяш нещата и така не се остава в историята. С тях си във всекидневието, в едно безкрайно настояще, което държи желаното бъдеще все така далече от всички нас.“

·            Което държи желаното бъдеще все така далече от всички нас.
Говоря за Световното първенство по футбол тази 2010 година.
От 10 мача в квалификациите постигнахме 3 победи (в домакинските мачове срещу Кипър, Черна гора и Грузия), 5 равенства (едно тук срещу Италия и 2 срещу Северна Ирландия тук и там - като гости) и 2 загуби (едната от Италия, но другата от Кипър!?) В крайна сметка от 6 отбора в предварителната група останахме трети – преди Кипър, Черна Гора и Грузия, но след първия Италия и втория Северна Ирландия. Които отидоха на 19-ото Световно по футбол в Южна Африка, а ние – не. След бяхме 4-ти на 15-ото в САЩ’94, а според някои мечтатели сме взели дори бронзовите медали. Хайде да не се заяждам на дребно. Но защо наричам тази футболна история „летен кахър“? Иронизирам, и съм го подчертал с кавичките.
Според мен, ние като общност приличаме на студент, който вместо да уча за изпитите, живее в нескончаема поредица от нощни преживявания и сънни дневни часове. Оправданието на когото е „Един път човек е млад“, „Живей за деня“! А освен това, нали всяка година има поне по три сесии, в които има шанс да си вземем изпита, или да ни го дадат; да не говорим, че може да повторим годината или да влачим даден изпит с години. Само че… това не е летен кахър, а системен проблем.
Спомням си от преди повече от половин век, бях още ученик, след някакъв решаващ мач с Югославия, който ние загубихме, сръбският треньор каза за отбора ни „Не сте брАшно за европейска баница“. Ами, така е.

·            Ще си позволя още по-голямо – кардинално огромно, навлизане в „територията“ на нашите български „летни кахъри“. Имам конкретен повод.
През февруари догодина на 90 години ще умре Михаил Топалов (това е литературния псевдоним на журналиста и писателя Михо Папукчиев.) Вероятно във връзка с приближаваща му кръгла годишнина, журналистката Мариела Балева го интервюира за в. „Труд“ (нейно е и интервюто със социолога Живко Георгиев отпреди страница). Ще цитирам от това интервю оригиналните думи на „твореца“ Михо Папукчиев:
„Аз бях душеприказчик на принц Кирил Преславски, братa на цар Борис III. След като комунистите го вкарали в затвора, той лежал в килията 10-ина дни и му омръзнало, казал им: “Ако не намерите човек, с който да си говоря, да ми пее и да ме забавлява в килията, ще се самоубия. Така Европа ще разбере, че сте зверове.” Нашите мислили кого да поканят и се сетили за мен. Веднага се съгласих. Предложиха ми заплата 4000 лв., казаха ми - в затвора ще спиш, ядеш, там ще живееш. Парите ме устройваха, защото преди едва си докарвах 1500 лв. Кирил ме удиви със своя ум и феноменална памет. Разказите му бяха с такива подробности, все едно е било вчера. Знаеше всичко за нощните похождения на висшето общество, за крупните български милионери, за мръсните им игри, за любовниците им и за бохемския им живот. Властите се интересуваха от тези неща. На председателите на Народното събрание и на съда тогава редовно трябваше да им докладвам какво ми разказва принц Кирил. Като ме слушаха, все повтаряха: “Брей, тоя хич не бил глупав, ние го мислехме за идиот и глупак.” … Най-ласкаво той се изказа за Буров. После успях да се убедя сам в думите му - години. съм записвал спомените на Буров. (След като Кирил е екзекутиран през 1945-а, Папукчиев се прехвърля в килията на Атанас Буров със същата задача. Но не успява да я изпълни. Буров умира, без да съобщи паролата за парите си в швейцарската банка.)  Според Кирил българските политици са нещастници. Парите играят главна роля в политиката. Така е и сега. Казвам ти, мойто момиче, да го запомниш от мен, стария човек - в политиката всеки министър-председател е оръдие на някого, агент, всеки министър, е от някоя фирма и партия, от която е зависим, от която ще получава пари. Никой не става случайно премиер или министър. В Америка сигурно има изключения, защото там има много богати хора, известни. Ние сме бедна държава. Затова са ни такива и управниците. В последните години България никога не е имала умен държавник. Така да знаеш.“
Какво ще кажете, а? Паракселанс мръсник е Михо Папукчиев. Че и завършен наглец. Гордо заявява, че за 2500 лева отгоре върху заплатата си, е готов да бъде „душеприказчик“ на враговете на народната власт!? Които въз основа и на неговите донесения в съда, са осъдени на смърт! Може би затова през 1981 г. Тодор Живков го удостоява с орден „Кирил и Методий“. Дали „старият човек“ е казал на Тодор Живков, че  България никога не е имала умен държавник? – За вас не знам, аз не вярвам на мръсници!
В по-ново време (1999-2002) Михаил Топалов води авторско ежеседмично телевизионно предаване в телевизията на Валери Симеонов „СКАТ“, озаглавено „Векът на Михаил Топалов“, а в периода 2003–2008 - друго авторско предаване „Старият албум“. И днес – 15-16 години след неговата смърт, можете да видите избрани откъси от „Стария албум“, маскирани като спомени на един достолепен българин от царско време, който разказва за достойнствата и красотите на стара София. Той, селянчето, което в периода 1940-1941 е секретар на РМС в родното си село. И тогава „нашите мислили кого да поканят и се сетили за мен“.
Та, Мариела Балева и тя, намерила кого да популяризира в интервюта си. За колко? – Вероятно за същата сума: месечно 2-3 хиляди лева повече над заплатата. Е, с такива душеприказчици ще стане ли България брашно за европейска баница? Ще стане, ама някой друг път.

ЩО БРЕ,  МАМКА МУ

Да се атакува бъдещето, използвайки настоящето и миналото, не е работа за всеки, който иска да се пробва. Иначе е разрешено за опити на всички. Разрешено е също така на всеки да вярва или да не вярва на предсказанията, да ги фетишизира, сатанизира, да ги игнорира или просто да им се присмива. От това си право се възползвам аз сега. Присмивам се на предсказанията за 2013 година на блогъра с ник mamkamu (от сайта blog.bg).  
Улеснен съм. От непредпазливостта на въпросния mamkamu. Пиши каквото искаш, драги, но по възможност се докосвай по-двусмислено и до по-далечното бъдеще. Като Нострадамус. Защото, ако четящият днес предсказанията ти, още утре се убеди, че те не са верни, за къде ти е авторитета на пророк? Нали?!
И съм учуден. Блогът ти, mamkamu, е онези, които следя редовно. Най-малкото, защото изглежда интелигентно. Спазваш правописа, запетайките са си на мястото, мислите текат свързано. И по-важното – под част от разсъжденията ти бих се подписал и аз.
Не под всички, разбира се. Под следващите ти мисли в предсказателния ти постинг „Как България ще фалира през 2013”, с абсолютна сигурност не бих се подписал! Ами, излагаш се бе, брате. Много се излагаш.
- Написал си, че през януари 2013 година, министър Дянков ще „занули” Сребърния фонд. Но не си обяснил, че правителството е взело решение ДА ВЛОЖИ ДО 30%  от Фонда в по-рискови финансови операции. Не целият Фонд, драги, а само 30%! И не да изхарчи тези 30% от Фонда, а да закупи с тях Държавни Ценни Книжа, които носят по-висока лихва от онзи 1% на влог в БНБ. Че има риск, има! Но кой бизнесмен няма да предпочете да изтегли една трета от наличните си пари в банката с доходност 1%, вместо да вземе същите пари от нов кредит с 8-9% лихва за плащане, а? Е- е, престарал си се! През 2013 г. със сигурност Сребърният Фонд ще е по-голям, колкото е сега. Съществува, разбира се, и вероятност самият Симеон Дянков да бъде „занулен” след няколко месеца. Толкова голяма вероятност, колкото е вероятността следващите парламентарни избори да бъдат спечелени от БСП.
- Написал си, че през февруари 2013 агенция Мудис ще смъкне наведнъж два пункта от кредитния рейтинг на страната. Що два? Три, четири - не е ли „по-вероятно”, а? Всъщност тогава агенция „Мудис“ ще увеличи кредитния рейтинг на България. 
- Написал си че в месеците март и април на 2013-а държавата ни изпада „дефакто в неплатежоспособност”. Уф! Тя Гърция вече цяла година се мъчи да постигне това и още не е успяла, Португалия, Ирландия, Испания и Италия чакат сефте да започнат „изпадането”, ти нас си подготвил. Що така, бре, мамка му? С к’во ти пречи съществуването на ЕС?
- За май месец си предвидил спирането строежа на магистрала „Струма”. Виж тука си познал. След две години автомагистрала „Струма” вече ще е готова и ще се използва.
- За юни пророкуваш, как да кажа – големи глупости. Фирмите щели да се разплащат помежду си в натура. Значи миньорите от ГОРУБСО ще дават изкопаната руда на Модна къща „Агресия” срещу работни дрехи за смяна под земята. И това кога ще стане? След 14 месеца казваш? А, бе, може ли толкова непредпазливо глупаво да пишеш?!
- Насрочил си парламентарните избори за юли 2013. Що си мисля, че, ако са редовни, те трябва да са през октомври? Само че октомври ти вече си заплюл за падане на Валутния борд!? А освен това си и знаещ (защото си от АД-то на автентично десните) – изборите през 2013-а наистина ще са предсрочни, 6 месеца по-рано, защото едни „народни“ протести срещу действията на кабинета на ГЕРБ, ще принудят Борисов да постъпи показно демократично: „Казвате, че можете да управляте по-добре от нас? Ами, ето ви тебешира в ръката, решавайте нататък задачата вие!“
А за самите избори ти си записал (и си се подписал, представи си!), цитирам: „На парламентарните избори електоралната активност е едва 32%. БСП печели с преднина от 1 процент и заедно с ГЕРБ и ДПС съставя „Правителство на Националното Спасение”, наречено от пресата „Тройна коалиция ПърДоБор”.
Всъщност премиер на това ново правителството ще стане Пламен Орешарски, който е личен избор на Сергей Станишев. Партньор на БСП щв стане ДПС–Лютфи Местан. ГЕРБ няма да участвува под никаква форма в правителството на Орешарски. След по-малко от две години Местан и Станишев ще сдадат тебешира обратно на „Борисов-2“! Ама, какво по-естествено развитие на нещата от това?!
И знаете ли, читатели, да продължа с нещо лично. На моите изразени писмено в блога несъгласия с предсказанията на mamkamu, които вие четете по-горе с наклонените букви, той се опита да прехвърли вината върху мен – как не съм разбирал, че това което той е написал, било „шега“. Каква „шега“, бре mamkamu – отпред или отзад? Ей, съвсем го размириса, мамка му!
- През септември инфлацията достига 70%, си написал. Хлябът става 3  лева, безработицата достига 29%, Българската Фондова борса е затворена. Гражданите започват масово да теглят спестяванията си от банките... През ноември - „Стачки обхващат всички отрасли на икономиката. Народното събрание е обсадено от разярени граждани самоорганизирали се чрез социалните мрежи или просто по телефоните на единствения останал мобилен оператор. Полицията отказва да се намеси, тъй като стачкува и тя, въпреки забраняващите й законови разпоредби. Депутатите са изведени от войскови части от Парламента и откарани на безопасно място. Курсът на лева достига до стойност 10 лв. за 1 евро. Банковата система престава да работи. Остатъците от икономиката преминават главно към кешови разплащания, с изключение на тия, които вече са минали на бартерни такива или въобще на никакви.”...
Нищо, чудно, mamkamu, защото вече си предсказал, че Първанов ще е новият министър-председател! Ей, така се получава, когато входните ти данни са неверни!
- декември:  „Германските влакове с хранителни помощи за бедстваща България са разграбени още на Драгоман от гладни тълпи. Народното събрание, заседаващо на тайно място, обявява мораториум върху плащанията по външния дълг. Създадени са „Агенция за борба с кризата”, „Бюро за превенция на спекулата” и „Управление за разпределение на хранителните дажби”, в които 1246 новоназначени държавни служители ще помагат на всички нас, обикновените българи, да живеем по-добре в условията на криза... Министър-председателят излиза с обръщение към българския народ, в което съобщава, че всъщност криза няма.”

Край!
Да влезе Глупостта! Най-глупавата глупост – защото е датирала, че само след година и нещо време – идващата 2013! – щяло да стане Нещо. Е? Идва 2013-та, отминава... и Нещото не се случва. Какво правим? Правим се на разсеяни, забравяме кои са предвещавали, че ще се случи Апокалипсис и им прощаваме, така ли?
Буквално вчера  Съдът (на ГЕРБ, нали) осъди Кирил Рашков за това, че заплашил с убийство свой съгражданин. За сефте ли го прави Цар Киро това? Не, нали, А защо чак във времето на ГЕРБ той бе осъден ефективно?
Ако трябва да бъда краен, но точен - Каква е разликата между цар Киро и mamkamu: последният заплашва цял един народ. Всеки има право да говори, но трябва да носи и обществена отговорност за приказките си. Елементарно, фундаментално демократично правило!
Спокойно, mamkamu! Ще ти се размине. Както и твоят отговор на моя въпрос – ЗАЩО ГО ПРАВИШ?  ще ми се размине. България има много по-големи въпроси от демократично естество, които не е решила. Трябва да се пребори с левкемията, пък после ще мисли за достигане на високо демократично майсторство.

·            Да довърша. Номерът с „шегата“, чиято ГЛАВНА цел е да намали нашата демократична Надежда, не е открита от mamkamu. Той е плагиат. Върнете се в страниците на НИЕ-3, за да си припомните как се е „шегувал“ вестник „24 часа“ със софиянците, които са решили да гласуват за Стефан Софиянски в местните кметски избори през ноември 1995 година – „София ще потъне в тъмнина и студ, походни кухни ще димят по улиците за бездомните тълпи…“ Злокобно, апокалиптично!
Това е прототипът. Написалият го обаче през 1995-а е бил по-умен от mamkamu – не се е подписал. Обаче брей, голям умник! Редколегията на в. „24 часа“ към този момент – ноември 1995-а, е Валери Найденов – главен редактор, Владимир Райчев - първи зам.главен и зам. главните Венелина Гочева, Димитрана Александрова и Росен Янков.
Но умникът се е скрил толкова, колкото днес – 2010-а, остана скрита една кучезащитничка от „50-те неправителствени граждански организации, искащи оставката на министър Мирослав Найденов“. Говоря за Стела Райчева. Много им е къса резервната скамейка на социалистите. Това е дъщерята на Андрей Райчев (брат на Владимир Райчев) и Виза Недялкова. Та въпросната Стела преди 6-7 години ръководеше радио НЕТ и тогава се представяше като Стеля Недялкова. Може ли да попитам: Как след като бащата на Стела се нарича Андрей Венцелов Райчев, тя  е Недялкова? Виза Недялкова ли я е правила? 
Днес получавам някакъв страничен отговор. Не била циганка, а ромка. Имам предвид Софи Маринова. Впрочем истинското й име е Софийка. Мен, ако питате, това име звучи по-нежно от Софи. Но техни си, цигански работи...