ПРОМЕНИ В КАБИНЕТА БОРИСОВ-1

Едно от нещата с много голяма вероятност да се случат в политическия живот у нас по време на първия мандат на Бойко Борисов е промяна в Министерския съвет. Някой ги броил – били 12 за 3,5 години. За добро, за лошо – не коментирам. Констатирам, че в Европейския парламент не му се сърдят на Бойко Борисов за това действие баш. Чия беше поговорката, че чувала с мишки трябва да се разтърсва често, за да бъде предпазен от прояждане на дъното?
От време на време - ще гледам да не е повече от един път годишно - ще събирам отчета за направените смени в рамките на една календарна година. Моментът за промените през цялата 2010 г. настъпи сега – по средата на пролетта.
- 19.11.2009: Поради избирането на Йорданка Фандъкова за кмет на София, тя освободи мястото на просветен министър. То беше заето от Сергей Игнатов, също от ГЕРБ, неин зам.-министър.
- 27.01.2010: В резултат на скандала с Румяна Желева в европарламента, тя освободи не само еврокомисарството, но и министерския си пост във външното министерство. Замести я Николай Младенов (ГЕРБ), който беше военен министър. А на ованкантеното място министър на войната дойде нов човек – ген. Аню Ангелов (ГЕРБ)
- 18.03.2010:  Назначен беше нов министър без портфейл. Томислав Дончев, който идва от кметското място на Габрово. (Нов, защото вече има един без портфейл – Божидар Димитров. Негова е шега, че е без портфейл, защото му го откраднали. Бойко Борисов ще му го върне чак през февруари догодина, когато ще го освободи от кабинета си.) Томислав Дончев ще отговаря за управлението на средствата от Европейския съюз.  
- 21.04.2010: Започна една дълга поредица от смяна на здравни министри. Първият – Божидар Нанев беше сменен от втората - Анна-Мария Борисова. Тя ще „доживее“ до 29.09.2010, когато ще дойде реда на третия Стефан Константинов.
Отказвам се да коментирам причините за тези здравни министри на конвейер. А е и безсмислено. Спорът дали здравето е стока или състояние на обществото, което няма цена, е дългогодишен спор. Води се още от средата на 90-те години на миналия век. Помните ли например министър Мими Виткова? Само да отбележа, че ВСИЧКИ директори на големите частни болници у нас, са членове на партията БСП. Две трети от тях дори са минали през депутатските банки в ляво.
По-разумно и определено по-полезно ми се струва да покажа, да показвам периодично, кои лица и организации не одобряват политиката на Борисов. Няма да коментирам причините им, но ви препоръчвам да помните, да запомните, имената им. Така утре няма да им отворите доверчиво вратата на къщичката си, както са постъпили седемте козлета.

„ДА ВЪРВИ ИЛИ ДА ДЪВЧЕ? ТОВА МУ Е ПРОБЛЕМЪТ“

Това пише в. „Сега“ на своята последна хумористична страница. Датата е 27 април 2010-а. Понеже материалът не е подписан, поглеждам на предната предпоследна страница, където най-долу са имената на редакторския екип на вестника. Там пише: Емил Спахийски – изпълнителен директор; Теодора Пеева  - главен редактор; Мария Стойкова и Петьо Цеков – зам.-главни редактори; Антоанета Димитрова – отговорен секретар. Последната да не се бърка с Анита Димитрова, която най-старшия от репортерите. И понеже материалът е посветен  на правителството, допълвам с репортерите от редакция „Власт“: Даниела Добрева, Любен Обретенов, Силвия Георгиева и Наделина Анева.
И сега цитирам дословно и изцяло какъв „Му е проблемът“ на Борисов според вестник „Сега“:
„Въпрос на в. „24 часа“: Одобрявате ли решимостта на премиера да се разделя и със свои хора при най-малкото съмнение? А идеята му, че не може да напълни хладилника на хората, без да залови тези, които го изпразват?
Кристалина Георгиева, еврокомисар: Аз одобрявам решителността на премиера – той именно заради нея е избран от народа. По отношение на хладилника ми идва наум един много популярен израз от САЩ – че „човек трябва да може едновременно да върви и да дъвче“. В нашия случай желая на премиера да успява едновременно да се справя с пълненето на хладилника, така и с ловенето на „изпразвачите“.“
Забелязахте ли няколко неща:
- В думите на еврокомисаря Кристалина Георгиева съюзът е „И“, а в заглавието на вестник „Сега“ „и“-то е подменено с „ИЛИ“?
- А запомнихте ли имената от редакцията на вестника, които биха могли да се скрият зад анонимността, извършила подмяната? При това двойна подмяна – не цитират себе си, а друг един сегаджия: в. „24 часа“?! Хайде върнете се на предишната страница и ги прочетете пак. Запомнете ги. Това ще ви бъде от полза в следващите поне 10-15 години. На ТЕЗИ злобата им е безгранична - наследствена или пък меркантилна. Последното също е наследствено.
Изписах „Тези“ с главни букви, защото исках пак да подчертая, че трябва да им запомняте имената. Иначе съвсем не мисля да им прощавам, оставяйки ги анонимни. Нещо повече: освен Имената, съобщавам източника, където са направили пърформансите си и точната дата. Подредил съм ги по „прясност“, т.е. хронологично отзад напред.

·            На дата 18.01.2011 г. чета: „По случай Деня на конституцията Съюзът на юристите в България (СЮБ) и Висшият съдебен съвет (ВСС) раздадоха награди за обективно отразяване на работата на съдебната система.“
Доколкото знам нашата нова Конституция е приета в лятото на 1991 г. Доколкото помня денят на съветската конституция – „День Конституции“ беше някъде през декември. Кой е денят на който СЮБ и ВСС празнуват и раздават награди? Кого да попитам за разяснения? Може би шефа на СЮБ Владислав Славов, или председателката на Парламента Цецка Цачева, или пък правосъдната министърка Маргарита Попова. А може би шефката в Съюза на адвокатите Даниела Доковска, която казала: "На българските съдии казваме, че са единственият гарант за правата на гражданите. Времената се менят, правосъдието е вечно." (Доколкото знам в правосъдната система, работят не само съдии, но и прокурори. Няма как само съдиите да са единствения гарант за…, освен ако прокурорите не са „наши“.)
И само за пълнота на изложението ще ви дам биографичната справка за шефката на правния отдел на в. "Труд" Лилия Христовска, която получава „Голямата награда“ за своята поредица "Сладката хапка съдебна власт", проследила едновековните опити на политиците да овладеят независимото правосъдие.
Лилия Христовска е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски". Започва работа в редакцията на "Труд" още през 1982-а като трудовоправен консултант. Назначена е с препоръката на тогавашната шефка на "Общ надзор" Донка Ботева, която била колега с баща й - прокурор в Главна прокуратура.
(Сведенията са взети от статия на Петър Бучков , в.“Труд“ от 10.03.2009. Не зная дали може да му се вярва, защото в тая статия той пише, цитирам: „Гилдията помни с колко хъс работеше, когато се приемаше новата ни Конституция през 1992 година“. Коя година, че се обърках? Нашата конституция е от 1991-а, търновската от 1878, съветската – от 1923-а, тошовата – от 1971…)

·            В. „Новинар“, 16.04.2010: „В парламента лидерите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров поискаха публично извинение от Симеон Дянков, заради думите му: „От ляво и от дясно критикуват кабинета защо не сме изплатили веднага всичките дължими пари на, разбира се, техни обръчи и фирми, след като сме влезли на власт“. След възражение от страна на Дянков, че думите му са изкривени, Иван Костов уточни: „Никога не сме настоявали за спешно разплащане с фирмите, а за създаване на регистър на задълженията към тях и записани конкретни срокове, кога да бъдат изплатени“.
(Аз питам публично защо след като сините бяха на власт от 1997 до 2001 година, не създадоха такъв публичен регистър за задълженията на фирмите? И защо в следващите 8 години на управление на Царя и на Тройната коалиция, не питаха за подобни наистина големи пропуски при приватизацията? Знам отговора, но няма да ви го кажа!)

·            В. „168 часа“, 16.04.2010, Мария Капон: „Икономиката е в колапс. Изключително притеснена съм от бодряшкия тон на вицепремиера Симеон Дянков, който от1 април - Деня на шегата прехвърли излизането от кризата за 1 юни – Деня на детето. Налице са агресивна некомпетентност и липса на икономическа политика. Реално икономически министър няма, имаме финансов министър, който поставя знак на равенство между данъците и икономиката, което значи колапс. В резултат очаквам 17% безработица до края на годината.“
(Тази капонска прогноза няма как да се сбъдне. В момента безработицата е около 3-4%, България е член на ЕС и, слава Богу, не се очаква световен климатически катаклизъм чак до края на 2012 година. Дори чак до 2014-а, когато според онзи Павел Глоба, нали го помните: „Трета световна война започва през 2014-а. САЩ ги очакват тежки времена, а Украйна и ЕС ще престанат да съществуват“.
Но заръчали на госпожата да пита и тя пита. Какво му плащаш… Покрай това, последното обстоятелство, и аз да попитам откъде Павел Глоба знае за „Украйна-2014 и ЕС“ и защо Мария Капон му вярва – баш тя и баш на него?!)

·            В. „Новинар“, 23.04.2010, неподписана карикатура показва българина-юнак Йордан Лечков с червена фланелка на която пише „Сливен“ (Лечков в момента е разжалван кмет на град Сливен, заради типични кметски далавери за лично облагодетелствуване) как се чеше по гологлавото теме, защото съдийката на мача - Темида с превръзка на очите, му е дигнала наказателен картон. Знаете ли какъв е „картонът“? – банкнота от 100 лв. Под карикатурата пише с големи букви „Нагъл до последно ВСС“ (Висш Съдебен Съвет).

(Да направя и аз една прогноза. То всъщност не е прогноза, а знание от бъдещето. До петнайсетина години Лечковци няма да бъдат изгонени от терена. Ще им бъдат подминавани фаловете. А когато „държавата на Бойко“ стане достатъчно силна, по-силна от тях имам предвид, те като едни първанци, ще скокнат „да променят Системата“. Т.е. „Мутри вън!“ и „Бойко Борисов и Иван Гешев в затвора!“ Но „понеже, обаче, защото“, както се пееше в една песен от българското Начало през 1990-а, Трета световна война няма да започне дори през 2024-а година, а Украйна и ЕС няма да престанат да съществуват, истинските мутри ще се изнесат къде Дубай – „съветска власт плюс петрол и газ“. Дали „Системата на Борисов и Гешев“ ще бъде сменена не се знае, но че България ще стане окончателно част от Европейската демократична система „е ясно като че ще съмне“.

Кога? Че аз откъде да знам точната дата, да не би аз да редя света. Знам друго – понеже тръгнах да цитирам, да продължа с думите на Маргарет Тачър, казани около 1990-а: „Комунизмът няма бъдеще никъде. Дори в България“.)

·            В. Сега“, 27.04.2010, Петьо Цеков: „Как е възможно през 2010 г. Бойко Борисов да говори за национализация, все едно сме есента на 1947 г. и премиерът Георги Димитров Михайлов тъкмо е посегнал на банките? Може ли днес обществото да одобрява приказки за одържавяване, така както одобряваше бързата приватизация преди 20 години“ Може и още как – Борисов, този балкански Чавес, подгони чуждестранните инвестиции и рейтингът му расте… Може ли да арестуваш показно, да превръщаш силовите структури в държава в държавата  и това да се одобрява от широките обществени маси? Може и още как. Но по-добре е нещата да се случват едновременно. Както съветва еврокомисар Кристалина Георгиева: Човек трябва да може едновременно да върви и да дъвче дъвка. Тук няма ляво, няма дясно – държавната политика е такава, какъвто е и премиерът ни – полицейска.“
(Както е казано в миналото: Най-жестоки надзиратели на робите са роби, избрани измежду тях за надзиратели! Петьо Цеков е именно такъв „надзирател“. Колко голямо нищожество трябва да си бил вчера, за да твърдиш безусловно днес, че премиерът на България в Европейския Съюз, е същият като премиера на комунистическа България?! Между тях има само една прилика, Петьо – и двамата са приемани като „свои хора“: Борисов в Европарламента, а Георги Димитров – от Сталин!. Кое бе, Петьо, ти дава право да твърдиш, че Борисов не се различава от Уго Чавес? Ти виждал ли, чувал ли си, Чавес да е стъпил в Европейския парламент? Кое обстоятелство от една година насам - посочи едно - ти дава увереност да твърдиш, че Борисов „одържавява“ (или „приватизира“, а), че посяга на банките, че гони чуждите инвестиции, че ако ареста на Октопода се е случил, това значело, че държавата ни е полицейска…. Ама, нали като говориш така умишлено нагло за нова България, се надяваш довечера на твоята маса да има и биричка плюс от онзи, който те е направил „надзирател“ на твоите братя. Глупак си! Имам предвид, ако се надяваш главната ти редакторка Бинка да ти бутне през нощта. Тя не е толкова проста – бута на началника ти, другия Петьо. Ти само ще гледаш изпод нахлупената надзирателска фуражка как го правят и ще разхлаждаш пресъхналата си уста с глътки от бирата-награда.)

·            В. „168 часа“, 29.04.2010, Светослав Загорски: „България е нацията, която най-достойно се готви за апокалипсиса, определен от маите за 2012. Последните 8 месеца показаха, че всичко в държавата свършва, и то със завидна скорост. Първи свършиха парите, разбира се. Кинтите буквално се изпариха изпод пръстите на Симеон Дянков, като много от тях той дори не докосна, защото комунистите от „Тройната“ се погрижиха за това. След това започнаха да свършват и хората, особено тези, които се бяха осмелили да направят нещо, за да върнат част от изчезналите пари. Самият премиер наскоро се оплака, че вече не са останали читави хора, които да налага в управлението. Само непоправим оптимист, клонящ към лека олигофрения, би се оставил да го назначат на важен държавен пост в момент, в който всеки публичен или анонимен донос води до разследване и посещение на ДАНС. Успокоително е единствено, че Борисов спазва пропорцията – трима в ареста от „Тройната“, срещу един от ГЕРБ.“

·            В. „Новинар“ от 30.04.2010, Нора Стоичкова: „ДДС скача с 5%, а хлябът – с 20“. Поне! Ето как ДДС-то на брашното, на маята, на тока, на водата, се вдига с малко по закон, а цената на крайната стока – хляба, става 4-5 пъти по-висока. Има и още. Оня ден един сервизен техник директно попита дали искам фактура и когато отказах, той „забрави“ дори за касовата бележка. Попитах колко е ДДС в обявената от него цена, той настръхна и заяви, че сметката ми е вече с 30 лева повече. Като съм била толкова отворена, добави той. Така ми се пада, ще кажат някои, и според българските стандарти за бизнес, законност и морал вероятно ще са прави. Не съм данъчен инспектор, а парите ми трябват като на всички останали и затова следващия път в магазина няма „да се отварям“ чак толкова много.“
(Виждате ли „морала“ на Нора Стоичкова-Андрешкова. И кой виновен за НЕЙНИЯ морал? – ГЕРБ естествено и най-паче Бойко Борисов. Хубавото е, че тя специално, за няколко години ще се измете от демократичния живот на България, преминавайки на работа в телевизията на Волен Сидеров, а оттам ще отиде съвсем на мястото си – водеща на основното икономическо предаване на телевизията на БСП. Да си правят компания с Велизар Енчев!)

·               В. „Стандарт“ от 4 май 2010, коментар на Даниела Доковска, председател на Висшия Адвокатски съвет (ВАС): „Ние оставаме с впечатление, че се цели създаването на специален съд, който по съответен начин и бързо да обслужва определени дела. Защо ли? България не е поставена пред някаква изключителност на ситуацията. Няма значителен ръст на организираната престъпност. Нито значителен ръст на престъпността въобще. Няма и значително увеличение на броя на делата за тези престъпления в сравнение с миналите години. Обстоятелството, че МВР е провело акции, по които има задържани лица (а това би трябвало да е рутинна работа на полицията), не може да обоснове нуждата от специализиран съд.“
Под Доковска се изказал Янаки Стоилов от БСП: „Разделяме хората на две. Някои от тях ще одобрят мярката, но други ще се почувстват обезкуражени от въвеждането на специализираните съдилища. Хората ще си помислят, че щом част от делата се гледат по-експедитивно, то останалите могат да изглеждат като маловажни.“
Под Янаки Стоилов пък Христо Бисеров казва: „За пореден път мнозинството слага на първо място сигурността пред правата на гражданите. Липсата на възможност частни обвинители и ищци да присъстват е погазване на права. Вижда се, че няма да се инициира обществен дебат, а парламентът цели да приеме този текст преди ваканцията.“
Вдясно на тези три текста седи съобщение „ОЛАФ ни удари рамо за новото звено „Антимафия“. Ужас, нали?! Без обществен дебат! Времената на комунистическа България се завръщат!... Бинкини работи.

·            В. „Труд“, 17.05.2010: Андрей Пантев: „Артистите от 1989 г., които се опитваха да играят Шекспир, останаха бедни, а тези, които пееха „Този Гошо падна лошо“, станаха богати.“
(Професор Пантев живее от години – поне 35 към тази 2010-а, във ведомствен апартамент, разбира се, в университетските блокове на СУ в Студентския град. Защото бил беден професор от Университета до 1989-а, нали. А след тази година се беше изказал, че новата държава искала да го направи още по-беден, като го гони от „неговия“ апартамент. Това негово изказване го има цитирано някъде из томовете НИЕ. Не ми се търси, Вие можете да го намерите чрез търсачката по имена във файла „Имена от НИЕ-1 до НИЕ-6“.)

·            В. „Труд“, пак 17.05.2010, Кънчо Стойчев: „Последното проучване на „Галъп Интернешънъл“ откроява 3 факта, които вече могат да бъдат определени като тенденции. Първият факт е, че доверието към правителството пада вече трети месец. Вторият факт засяга одобрението за ГЕРБ като цяло, което също спада. На трето място доверието към Бойко Борисов е 52%, а недоверието – 31%. Само по себе си числото 52 е много високо и може да се каже, че мнозинството българи имат доверие на премиера. Но в момента на встъпването му в длъжност резултатите му бяха 67% на 15%. Тези тенденции изискват промяна в подхода на управляващите, насочване към системно мислене, вместо хаотично работа на парче.“
(И аз, като мисля системно, не разбирам какъв е подходът на Кънчо Стойчев. Нали като дойдат социалистите на власт, ще им трябват пари, много пари за социалните грижи. Откъде ще ги вземат. Ами, И ОТ „Блексирама“-та край Балчик. Тия ще се сбият. Имам предвид Кънчо с предишния Пантев.)

·            В. „Труд“, 22.05.2010. Мариела Балева: „От години се чудим дали да не си сменим чипа, или как да построим 25 км от една магистрала. Житейските ни терзания край нямат. А светът върви напред. И за да не изоставаме, можем да предложим на учените от БАН (вместо да ги закриваме) да направят „откритие“ – дупки, в които да скрием изкуствения живот.“

·            В. „Труд“, 5.06.2010, снимка на Виктор Гилтяй показва Цецка Цачева, председателката на Парламента. Отдолу пише: „240 иглолистни дръвчета туя получиха депутатите, за да ги засадят до новия терминал на летището в София. Парламентарната шефка Цецка Цачева хареса инициативата.“ Снимката е наречена „Да се хванем за туя!“ – с удивителна накрая. 
Ами, хванете се за туя, др. Гилтяй! В следващите 10 години Бойко Борисов ще се грижи за туите. После пак до него ще допрете!

РАЗНИ ДРУГИ ПОЛИТИНТРИГИ НА РАЗНИ НИВА

Защо пиша „разни други политически интриги“? – Ако погледнете Имената на тези от предишния раздел, които се пенявят на правителството на Борисов, ще установите, че от 12-те такива, 11 не са ярко червени. Цветът на политическите им убеждения варира от светлосиньо през синьолилаво до сивкаво-сиво. Защо ли? Партията на комунистите – стара БКП, нова БСП - никога не е поемала сама трудностите и отговорностите на управлението на България. Винаги се е крила зад гърба на работническо-селските маси (1923), на земеделците (1944-1947), на извращенците (1988-1990), на сините (1992-1994), на костовистите (1997-2000), на Царя (2001-2005), а през всичките години на прехода - зад турската партия ДПС. Иначе с охота споделя успехите, ако има такива. Помните нали, култовия лозунг „Партията – вдъхновител и организатор на всички наши победи“. Значи по дефиниция Партията не е отговаряла за беди и поражения!
Днес – след НАТО (2004), ЕС (2007) и 2009-а (ГЕРБ) – тази непоправимо антидемократична партия се изправя пак пред необходимост да се бие, за да оцелее. И пак застава „отзад“, избутвайки отпред други отговорници за бедите (които неминуемо я очакват – извинявайте за вметката). Кои са тези нови жертви на „вечно живата лява партия“? Сега, днес, се наричат „автентично десни“ – най-натрапващите се имена знаете от предните и следващите страници на НИЕ. След 10-12 години ще ги наричат „Промяната“. НИЕ ще ви даде и техните имена. Тогава ви очаква една „изненада“. В кавички, защото не е никаква изненада: Имената от протестите, започнали в 2020 година с вдигнатия юмрук на Румен Радев, са същите днешни лица на „автентично десните“. Най-много вместо бащата Петков да се бори синът Петков или вместо мама Мария да протестира синът Христо.
И другите две неща не са изненада.
Първо: целта не е сменена – и тогава, и сега е „Да изчегъртаме ГЕРБ“! Да цитирам в аванс: В началото на 2012 г. Сергей Станишев ще заяви официално „Нашата цел е да свалим ГЕРБ от власт. Ако трябва, и с недемократични средства“.
И второ: партията БСП пак не е част от „Промяната“. Нея Я НЯМА по площадите, тя ЧАКА Промяната. Най-много да видите самотен Румен Петков да я отсрамва. Кой казва, че забравям Мая Манолова и Татяна Дончева? – Те не са от партията БСП, напуснаха я преждевременно. И след като извадиха първите горещи европейски кестени вместо нея, ги изгониха от властта.
А когато оня самоуверен глупак Путин си въобрази, че ще победи, заставайки сам срещу целия Свят (2022), но се оказа, че тази щука е твърде голяма за него, играта загрубя. Стана „вабанк“. Наложи се партията БСП да се ангажира пряко с управлението на страната. И от първа-втора политическа сила, стана пета-шеста. Което е чудесна новина от бъдещето.
Но това бъдеще все още е далеч. Затова, след като ви запознах с автентично-десните, ще ви разкажа за процесите в тенджерата на „единствената партия, която“… може да се посере, но няма да се изложи.
Това е друга политическа интрига, нали.

·            „Партизани на президента превземат левицата“, написала Сима Владимирова в „168 часа“. Даже два материала! Вторият е нарекла „Таен комитет връща Първанов в БСП. Чопли си носа момичето. Въпросът е от какъв зор?! Няма да цитирам статиите й, че са дълги, но ще ги преразкажа накратко:
Тъй като мандатът на Първанов като президент свършва след 2 години, от БСП се заели да му търсят работа за след това. Ставало въпрос да се върне като шеф на БСП. Начело на инициативния комитет бил вездесъщият Стефан Данаилов, който е щатен председател на такива инициативни комитети.
(Помним го като мятащ се в един трамвай, каран от Сергей Станишев. Не беше кой знае колко отдавна. Днес Данаилов предлага на Сергей да пусне ръчката на трамвая и да я върне на Гоце. Умряла работа, както твърди историята, не аз. Не само, че Сергей не я дава, ами и Гоце не я иска.)
Емисари на президента били Татяна Дончева и Кольо Парамов (в първата статия) и Кирил Добрев, Ивелин Николов и Костадин Паскалев (във втората статия). „Не вярвам Първанов да тръгне да разцепва БСП“, коментирал политологът Юрий Асланов (в първата статия). Не е ясно дали към групата на Кирил Добрев в Благоевград не гравитирала и Корнелия Нинова, която минавала за един от най-близките хора на Сергей Станишев (във втората).
„Особено след провала на лявото в Румъния (??) сега на преден план излиза търсенето на хора. От тази гледна точка Първанов е подходящ – млад, амбициозен и без проблем може да събере 20 писатели и интелектуалци, които да започнат да изграждат новото ляво“ – думи на Кольо Парамов. (Който, първата статия твърди, бил поканен за съветник на премиера Бойко Борисов.) Запознати не изключват варианта превратът срещу Станишев да се реализира преди приключването на мандата на президента. На Станишев най-вероятно ще му бъде предложено да премине на работа в Партията на европейските социалисти и да се чувства в свои води, или да бъде отстранен от БСП с публичен линч и обвинен за всички беди причинени на партията от тройната коалиция. Прогнозите са, че Станишев ще приеме поста в чужбина, за да си спести нови скандали. (Колко просто било. Общата партия ПЕС приема поакания водач на локалната партия БСП, изпира го и го подсушава в името на… В името на какво?)
В столетницата смятат, че до 9 септември трябва да е ясно дали здравите сили имат шанс да надделеят в превземането на партията. Тъй като до тази дата мандатът на Първанов няма да е приключил, той може да посочи свое доверено лице. На практика така ще се разиграе вариантът на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Докато Генералът бе кмет и не можеше да оглави ГЕРБ, той посочи Цветанов за формален лидер на партията. (Има един сръбски виц. Част от роднините на Митре изпратили до другата част роднини следната телеграма: „Митре малце болен. Утре погребението“.)
- Пък в. „Труд“, в лицето на журналистката Емилия Карабоева, предава думи на Бойко Борисов: „Какво обсъждам със службите не го споделям с никого. Политическото бъдеще на Първанов е много ясно, за да го оценявам или да му давам напътствия.“
- Преразказвам ви карикатурата на Ивайло Нинов от „168 часа“. Бойко Борисов е в ролята на строг и разсърден овчар, който с голяма гега в ръка пази две къдрави овчици в своята градина. Отвън на градината през нейната дървена ограда е проточил дълга шия един кон и пасе от тревата за овчиците. На коня с копие в ръка е седнал Георги Първанов, на фланелката му се чете „Св. Георги“. (Кой кого, а?)