ЕЙАФЯТЛАЙОКУТЪЛ ИЗРИГНА.  О, НО ИМА НЕЩО ПО-ОПАСНО

Това, със сложното име Ейа (остров) Фят (планина) Лайокутъл (ледник), е вулкан в Исландия, не от най-големите и не от най-активните. Обаче един от най-пакостливите. Последното му изригване е преди 200 години, но още се помни, тъй като е унищожило почти цяла Исландия. Вулканът се активира в края на март тази година, изригна на 14 април и изхвърли вулканична пепел на височина, колкото е връх Еверест. Този облак от пепел и прах покри небето над почти цяла Европа, предизвиквайки невиждано объркване във въздушния трафик, вкл. и в България. В източната част на Северна Америка също бяха затворени всички летища. Вулканът обърка и програмата на руския президент Путин, който е отложил визитата си в Мурманск. Е, всичко свърши за 10-тина дни и небето се изчисти.

Човешките бури са далеч по-опасни от природните.

На 10 април 2010 г. специалният самолет TU-154M с президента на Република Полша Лех Качински и съпругата му Мария Качинска на борда излита от Варшава за Смоленск. В този ден на полското гробище в Катин (град близо до Смоленск) държавната делегация е трябвало да участва в отбелязването на 70-ата годишнина от престъплението от началото на Втората световна война, познато под името „Клането в Катин“ .На борда има 96 души, сред които са зам.-председателите на Сейма и Сената, група народни представители, командващите на всички видове въоръжени сили на Република Полша, служители от администрацията на президента, ръководители на държавни институции, духовници, представители на министерства, обществени организации, ветерани и придружаващи лица. Обединяващата личност, свързваща съвременна Полша с елита и традициите на Втората полска република, е Ришард Качоровски, последният президент на Република Полша в изгнание.
След няколко часа самолетът катастрофира при кацането на пистата на летището в Смоленск. Всичките 98 души на борда загиват за две секунди. Онова, което се знае и до днес, е, че причината не е техническа, а пилотска грешка. Не искам да влизам в подробности, вие сами можете да ги намерите в Мрежата. Искам само да напиша за моите впечатления от прочетеното там и в нашите тогавашни медии.

·            Да припомня в началото исторически доказаните факти за клането в Катин.
На 23 август 1939 г. в Москва, външните министри на нацистка Германия и съветска Русия Рибентроп и Молотов подписват приятелски договор. С този договор съветска Русия и нацистка Германия си разпределят сферите на влияние в Европа и практически разпалват Втората световна война. След 8 дни, на 1 септември 1939 г. от запад в Полша нахлува Вермахта, а на 17 септември от изток нахлува и Червената армия. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи: „Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел, колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“
На 22 септември 1939 г. Вермахта и Червената армия провеждат съвместен военен парад в град  Брест. Мястото не е избрано случайно. Точно там на 3 март 1918 г. Русия подписва най-унизителния договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, с който Русия губи територии над 1 млн. кв. км. Земи, които империята иска да си върне с помощта на Хитлер. (По ирония на съдбата само след по-малко от две години точно Брестката крепост ще бъде гроб на всички руски нейни защитници срещу немците, нахлули в СССР.)
С осигурен тил Хитлер удря на запад и скоро превзема последователно Белгия, Холандия, Франция, докато съветска Русия анексира балтийските държави и на 30 ноември 1939 г. напада Финландия, където обаче Червената армия среща храбър отпор от малкия сплотен финландски народ и не успява да превземе страната.
На 5 март 1940 г. руски чекисти от НКВД, западно от Смоленск, близо до село Катин, по писмена заповед на Сталин, застрелват един по един, с изстрел в главата над 22 000 полски офицери, генерали, професори, политици. Сред елитния офицерски състав има и  бежанци, 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти (вкл. бащата на Анджей Вайда, най-известният полски режисьор), над 200 пилоти, и други един господ знае още колко и къде разстреляни поляци. Масовите гробове на Катинското клане са разкрити случайно от строителни работници през 1942 г. По искане на Германия, която тогава все още владее тези земи, е свикана международна комисия. В нея влизат експерти от различни държави – английски, американски, полски, френски и др. – патолози, военни лекари, професори, доценти. Сред тях има и българин, който после е осъден от нашия „Народен съд“, че е подписал общото заключение на тази Комисия, че това злодеяние е извършено от съветските военни.

·            И така, 70 години по-късно 96 високопоставени поляци, на практика целият елит на нацията, качени в един самолет, пътуват за церемонията в Катин, за да отдадат почит на жертвите на масовите екзекуции в Катинската гора. 

- Моето първо учудване е свързано с нарушаването на неписаното правило да не се събират накуп всички важни хора от една организация на едно място. Нямам съмнения, че това е първата грешка, и че тя е грешка на самите поляци. Далеко преди да запалят двигателите на правителствения самолет. Няма значение кой се е наложил при взимането му и на каква длъжност е бил в момента.
- Че самият президент Путин е благодарил на съдбата, така да се изразя, за „случката“, изобщо не се съмнявам. Сталин е образецът в политиката, който следва Путин. Знаете ли – ако твърдите, че ТОВА не е така, сте или глупак, или тарикат, или наивник. Като „поляците“ в случая. В кавички защото не съм сигурен, че се отнася за всички поляци
Извинете ме пак – след 12 години, когато Путин без никаква жал ще издава заповеди за бомбардиране на жилищни квартали в украинските градове и села, ще дойда да ви попитам още ли мислите, че тоя сталинист е човек?!
- Не зная какви са отзивите в чуждите медии за настроенията за тази трагедия в самата Полша, в Русия и в различните страни, независимо кому те симпатизират. Зная, и не съм очаквал нашите медии, да бъдат обективни, когато в една история е замесен Путин. Той е „техният човек в Москва“ и „негово е царството“ българско медийно. Те, нашите вестници, телевизии, сайтове преливат от описания на „поляци, които въпреки огромната трагедия, която ги сполетя, не таят лоши чувства за руския премиер“. Върхът е една снимка в „Стандарт“ от 16.04.2010 на която виждаме един беловлас поляк пред руското посолства във Варшава със смъкната шапка, застанал пред плакат на който пише: „Благодарим ти, министър-председателю Путин“. За какво поляците благодарят на Путин, не е ясно.
Вероятно, че не е издал лично заповедта да бъде свален самолетът. Че откъде пък черпят сили за една такава увереност?!
Казвате, че не съм прав да пиша такива мисли – предположения? Имам една препоръка към всички такива Тома Неверни: Запомнете датата 5 март и всеки път, когато заливат с червена боя паметника на Съветската армия в София, поглеждайте датата да не би да е пък точно 5 март, и се запитайте защо уважаваните ни медии не споменават Катинското клане.

И още нещо, драги българи:
Когато насреща ви застане комунист, който ви убеждава нещо, пратете го да прочете фактите за развитието на събитията в началото на ВСВ – има ги в Мрежата; аз само ги извадих оттам, за да ги постна тук събрани накуп. Към тях му добавете и следното изявление на Путин от април 2010:
„Руснаците и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на потекло, раса и религия. Колкото и горчива да е истината, не е по силите ни да променим миналото. Руският народ, който е преминал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, масовите репресии от 30-те години, може би по-добре от всеки друг разбира какво значи за много полски семейства Катин.“
Знаете ли, че от руска страна главният разследващ на катастрофата, е министърът на извънредните ситуации на Русия Сергей Шойгу. Той явно е военния специалист на „безсмъртният Трети украински фронт“. Незаменим! След 11 години ще командва „специалната военна операция“ на руснаците върху земите на независима Украйна. Кога ли ще поиска да застане начело и на освободителните руски войски в България?!
Мислите, че драматизирам нещата и предозирам прогнози? По-добре чукайте на дърво! И започнете с нещо конкретно – прозрете най-сетне, че „безсмъртният Кеворк Кеворкян“ трябва да бъде изхвърлен от „контролната кула“ на българската журналистика. Той стои там само за да вреди, да насочва новокацащите самолети на българското летище към тревата извън пистата!
На страницата „Общество“ на в. „Труд“,13.04.2010 написал: „В една от ония телевизионни анкети, които могат да ви дадат представа за максималната степен на безотговорност на телевизиите, беше интервюиран един нашенец, който трудно вдява, чувства се неловко пред камерата, трябва му време за да се отпусне и каже някоя глупост. Но знамето на глупостта гордо плющи в ефира. И рече този случаен софиянец: „Както ги убиха навремето в Катин, така ги убиха и сега. Това е работа на КГБ.“ Да, де, има всякакви идиоти наоколо, но ги дръжте настрани поне, когато сте изправени пред една трагедия.“