ОТ ФЕОДАЛНИТЕ СТАРЦИ ДО ИМПИЙЧМЪНТА

Едно съвсем обикновено незначително събитие, случило се в средата на месец ноември миналата 2009-а, за по-малко от половин година се разрасна до грандиозен политически скандал, който можеше да промени съотношението между властите в България. Тогава, в началния му ноемврийски стадий, дори не му обърнах внимание. Голяма работа, че новият финансов министър  бил „скочил“ срещу  исканията на учени от БАН да им бъдат повишени заплатите. Но след 4 месеца покрай това можеше да „хвръкне главата“ на президента ни. И натовари историята ми с десетина страници отгоре.
Анализите – след малко. Сега фактите:

·            На 12 ноември 2009 г. президентът Георги Първанов  е бил гост на честването на 65-ата годишнина на Съюза на учените в България. И там казал: че "кризата не може да бъде възприемана като алиби за съкращаване на разходите за наука".
Преди да се потопя в чуждите анализи, да напиша собственото си мнение. Развитието на науката в днешна България, в общия случай, не е вързано, не е резултат от усилия на учените от БАН. Говоря за истинската наука – онази, която води до развитие на икономиката на страната ни, а не за етнографската наука или за историята на революционното развитие в България през вековете, например. Беше време по Тошово време, когато цялата ни икономика беше планова и трябваше да има един слой началници, който да я координират, да я внедряват и да следят за нейното развитие в правилната московска посока. Тогава тези БАН-ски началници бяха нужни, бяха трансмисия на партийните решения до всяка една област на нашето битие. Днес, когато световният бизнес определя кое може и/или кое трябва да развива българския бизнес, такова „общо началническо съсредоточие“ е  излишно. Неговите функции са поети и се изпълняват успешно от нароилите се научни и изследователски институти към всяка по-голяма отраслова структура. Така и трябва – това е истинското осъществяване на онзи правилен, но съвършено изкривен комунистически лозунг „Знаещите сред масите“. Пък, ако днес Някой знае нещо, за което Масите в България не подозират нищо, границите са отворени и обменът на учените не е ограничен никак. Само че отивайки Там, ще трябва да се докажеш първо, а след това да очакваш достойно заплащане. Говоря малко теоретично – така е на Запад. Което в нашата преходна България, където „Те пак са тук“, все още, и продължава, да не е така.

Предполагам, че точно това е вбесило младият западно възпитаван финансов министър Симеон Дянков да каже на следващия ден – 13.11.2009: "Президентът, като говори за наука, разбира неговите приятели в БАН. БАН не прави наука, в БАН са феодални старци, които стоят там и събират заплати".
Ръководството на БАН излезе с декларация: "Ръководството на Българската академия на науките е дълбоко възмутено от изказването на министър Дянков. Състоянието на научните изследвания у нас е тема, която се дискутира в продължение на дълги години. Не случайно ние предприехме първата необходима крачка в тази насока -- независима международна оценка на БАН, както и общо оценяване на научноизследователската среда у нас. Точно затова неподкрепени с нищо нападки, от които личи непознаване на състоянието на науката в България и по-конкретно тази в БАН, обезсмислят всякакви усилия за намиране на ефективни решения за бъдещето, както на науката в България, така и на държавата като цяло".
И се почна една…

·            В. „Труд“ пише: „Един български финансов министър си позволява да определи научните хора в България като „феодални старци, които си стоят в БАН и събират заплати”. Същият невежа финансов министър, който сбърка БАН със Светия Синод, остана в историята с прословутата си „постна пица”, сиреч държавен бюджет, В който освен друго беше орязал драстично и разходите за научна дейност. По думите му „науката не е основно нещо по време на криза”.“
Ще прескоча омесването на Светия Синод с БАН. Това не е грешка на Дянков, а предположение на един жълт часови вестник, че „Дянков е искал да каже „синодални старци“, а не „феодални старци“. Обаче ще обърна вниманието ви, че е възможно друго да е отворило калната жълта цевка – само преди няколко дни НС прие в срок представения точно от Симеон Дянков бюджет за 2011. Който той определи „като постна пица, но пица, която я има“.
Знаете ли реакцията на в. „Сега“ за бюджета-пица? За какво ви е да научавате? Той не е подписан, а и не носи нов смисъл за мнението на вестника, създаден от социолозите Андрей и Кънчо. – „Икономическият университет с риск да го обвинят в слагачество официално покани финансовия министър за хоноруван преподавател в новооткритата по спешност специалност „Пицология“.“ 
Председателят на БАН акад. Никола Съботинов каза, че новият просветен министър Сергей Игнатов не е подходящ за министър на образованието и науката. Подразнен от изказването на председателя на БАН, Сергей Игнатов коментира пред БНТ: “Съботинов не е човек, който да казва ставам или не ставам. Това вече е старческа логорея, защото той прекали. От БАН спекулират с това, че някой иска да им национализира имотите и това се прави всеки път, когато някой заговори за реформа там.“
(Сега се сещам, че и БАН, като Светия Синод, има бая имоти. Е, не са толкова много, но достатъчни няколко феодални старци – синодални старци да се чувстват застрашени, ако държавата в лицето на новия финансов министър си ги поиска обратно.)

·            Сега, ако си спомняте, точно по това същото време – първата десетдневка на м. ноември - имаше сериозна словесна престрелка между Първанов и Борисов  по повод решението на кабинета да отзове посланиците ни от Вашингтон (Лъчезар Петков) и Анкара (Бранимир Младенов). Първанов отказа да се съгласи и не подписа указ за освобождаването на тези баш възлови за Москва „троянски коне“. На следващия ден Борисов му отговори, че правителството няма да промени позицията си за отзоваването на посланиците. Всичко свърши на 3 декември, когато президентът прие оставките на посланиците в Турция и САЩ.
Ех, този Европейски Съюз! Прави каквото си иска, нали. Даже променя геополитическата ориентация на страната.

·            Вестниците в началото на 2010-а отразиха нашироко излязлото съобщение на Комисията по досиетата, че 348 служители на академията имат агентурно минало. Можеха и да си замълчат. Или да бъдат по-миролюбиво настроени, вместо да пишат с големи заглавия „Всеки десети учен от БАН снасял на Държавна сигурност“. Голямо откритие, няма що.
Ръководството на БАН излезе с позиция, че единственият критерий, определящ административното и научното развитие на работещите в академията, са професионалните качества на всеки. (Е-е.  Лъжат бетер от дърти цигани. Имате ли думи да характеризирате моралните качества на тия, баращи се за каймак на цялото ни предишно общество?! Още ли се учудвате защо комунистическа България се удави в световния свободен океан на демокрацията?! Това, че размерът на заплатите им не съответствал на не знам какво, е най-малкият проблем. Те - тук визирам само академиците от БАН, а не Дончо Цончевци например също – не са дори най-обикновени достойни хора, съзнаващи белите, които са натворили. Пък искат да продължават да управляват държавата. Какво да ги правиш такива…) 
И ето как олекна моето частно становище, че скандалът „феодални старци“ (в чиито среди е възпитаван самият президент) е резултат само от борбата със собственото му Его. Олекват и моите надежди, че Новото време има възможности да повлияе на логическото мислене на Георги Първанов. За хора отрасли в Комунизъм, това правило не важи. И самият аз се чувствам в известен смисъл виновен, че навремето не съм разбрал истинския смисъл на техните намерения – „Не човек, а желязо, просъскал агентът фашист. Тихо мъртвият казал: Не, комунист!“ Учил съм го в училище, но не съм го проумял, че те самите са се характеризирали като не-човеци, като над-човеци! Тъкмо затова за тях Бог не съществува! ТОЙ им пречи. Те са си били самодостатъчни..

И макар да се отклонявам от това общо заключение, а може би за да го подкрепя, ще прескоча в бъдещето, разказвайки един частен случай. След 10 години един „народен човек“ (той ще е млад и няма да е възпитаван в комунизма, само дето родителите му ще са такива) ще се опита да поведе българския народ към по-добро бъдеще, пеейки му националистични песни. Говоря за шоумена Слави Трифонов. Самият той ще се хвали, че на гърба му е татуиран 4-ят конник от Апокалипсиса и надпис: „Аз ида и водя Ада със себе си“. И ние ще му повярваме и ще му поверим Съдбата си. Глупаци сме, нали!

Ето още един по-важен въпрос: Докога ще сме такива наивни потомци на такива наивни родители?!
Извинете ме за „ненужното“ отклонение.

·            Виждам още едно „дразнене“. Този път пак същият финансов министър посяга на печалбите на хазартните босове, намалявайки ги за сметка на държавата. Понеже този финансов скандал е несравнимо по-голям в парично отношение и няма да отшуми като скандала с феодалните старци, ще си позволя още няколко изречения. Още повече, че се касае особено за един от тях – Васил Божков му е името!
Ще кажат някои (дори, колкото повече време минава от тия дни, толкова повече ще стават тия тарикати), че не е така, а точно обратното – Дянков (и на практика самият Борисов, който седял зад него - ха така, да си дойдем на думата) действал в сговор с мутрите:  не намалявал печалбите на хазартните босове, а ги увеличавал. Вярно било, че 15-те % данък, който държавата им вземала, става 25%. Обаче досега тези 15% били върху общата сума на направените залози, където влизат и изплатените печалби. А новите 25% ще бъдат само върху чистата печалба на организаторите, която е по-малка, защото в нея не влизат изплатените суми на спечелилите участници.

За ония, дето тези финансови еквалибристики се виждат сложни, разгръщам публикациите във вестниците. Конкретният вестник е „168 часа“ !  (29.01.2010). Основното заглавие, с големите букви, на дългата статия, е:  „Рамо за хазартните босове“, удрят управляващите от ГЕРБ. А с малки букви в малкия материал до него чета: „Под натиска на един неуравновесен финансов министър се осъществява геноцид върху българския бизнес. Управляват ни неграмотни хора, които влияят лошо на премиера. Той явно се съобразява с тях“, каза Васил Божков.“
Е, ако Дянков „удря рамо“ на хазартните босове, защо Васил Божков е толкова нервен? Нима отговорът не е видимо ясен?
На 12 януари 2010 г. 5-годишният син на Дянков паднал от терасата на балкона на апартамента им в резиденция „Бояна“. „В комоцио е, има 5 счупени ребра“, съобщават вестниците. Добавям – ще оживее. И припомням, че нещастните случаи при първите хора, които управляват държавата, са много чести. Синът на следващия президент Росен Плевнелиев също ще падне от терасата на държавния апартамент. Дъщерята на по-предишния – Йорданка Желева, се самоуби, най-големият син на Симеон загина в автомобилна катастрофа…
Стефан Софиянски, неподписано в „Труд“: „Финансовият министър не е за този пост“
Интервю на Валерия Велева с Константин Тренчев (в „Труд“ от 8.02.2010): „Костов бута Дянков и Борисов към пропаст“.
Ето как при Слави Трифонов се появи „Вдянков“…

·            В началото на март 2010 година процесът на скарването на Първанов с Борисов ескалира. Ръководството на ГЕРБ реши да стартира процедура за импийчмънт на президента Георги Първанов. Датата е 10.03.2010.
- Мартин Димитров - съпредседател на Синята коалиция е заявил подкрепата си: "Цялата ситуация е гаф по-скоро от морална гледна точка, но ние ще добавим и нашите подписи, България има нужда от нов президент."
- „Това е вътрешнополитически дебат в България“, е казал евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев. „Но от гледна точка на демокрацията, въпреки неуспеха на импийчмънта, всеки дебат има смисъл. А и обществото вече има ясна представа кой какъв е в йерархията и какво е защитавал. Добре е, че този дебат ще се проведе.”
- Сергей Станишев - председател на БСП: "Министърът на финансите създаде напрежение между институциите и ми е много смешно ГЕРБ да говорят против президента, за импийчмънт и да създават напрежение между институциите в държавата.“

За започване на процедурата за импийчмънт са необходими 60 депутатски подписа. Самата процедура в Народното събрание предвижда дебати в пленарна зала и решение „За“, подкрепено с квалифицирано мнозинство с 161 гласа най-малко. После решението на НС отива в Конституционния съд, който трябва да го одобри или отхвърли с обикновено мнозинство.
Проекторешението за импийчмънта на Георги Първанов (впрочем то е първото и единствено досега в практиката на нова демократична България) беше внесено в Парламента с подписите на 162 депутати. На следващия ден след почти петчасов дебат в пленарна зала искането за импийчмънт на Първанов бе подкрепено от 155 депутати, а 72-ма от БСП и ДПС бяха "против". "За" гласуваха всички депутати на ГЕРБ (117), "Атака" (21), Синята коалиция (14) и трима независими – Марио Тагарински, Димитър Чукарски и Венцислав Върбанов. Седемте депутати на РЗС, които бяха подписали искането и мотивите към него, не гласуваха и така процедурата за отстраняване на Първанов не може да бъде придвижена към Конституционния съд, тъй като за това са нужни 161 гласа. Само 6 гласа не достигнаха за отстраняване на Първанов от властта. Плюс Конституционният съд, разбира се.
- БСП: „Дръжте си символа Дянков“, каза от трибуната Любен Корнезов и призова управляващите да не използват конституцията като "готварска книга". "Има едно вярно изречение във вашите мотиви, че "Симеон Дянков е символ на това управление. Дръжте си символа. Аз съм сигурен, че тук ще се намерят народни представители, които да му купят еднопосочен билет за през океана", каза още Корнезов.
- ДПС: „Политическите оценки за държавния глава не се правят през толкова тежка процедура, каквато е импийчмънтът“, смята Лютви Местан. „ Ако при всяко несъгласие с една или друга институция имаме идея да отнемем властовите й правомощия, докъде ще стигнем? Естествено дебатът за конституционните правомощия на президента е допустим, но воден не чрез процедура на импийчмънт. Процедурата преследваше съвършено различни цели. Чрез внесения проект за импийчмънт, в кризата, която досега бе между президент и вицепремиер, въвличат и парламента.”
- Янев поиска оставката на Борисов: Точно преди началото на дебата по импийчмънта, зам.-председателят на РЗС Атанас Семов заяви, че депутатите от партията няма да подкрепят процедурата и че това е отказ за скрит вот на доверие към правителството. РЗС не участва в управлението и не подкрепя правителството на Борисов, което показва немощ, добави Семов. В същото време Яне Янев поиска оставката на премиера Бойко Борисов, защото не бил успял да създаде силен управленски екип. "Борисов се превърна в инкубатор на корупция и корупционни процеси", допълни лидерът на РЗС.
- Сидеров: РЗС обърна резбата.

Анализите:
- Велко Вълканов в „Дума“: „Прочетох пак спомените за Д. Михалчев в сп.“Ново време“, бр.4 от 2010 г. Димитър Михалчев е крупен български философ. През 1944 г. той е избран, а през 1945 г. и преизбран за председател на БАН. Фактите в сп.“Ново време“ заслужават нашето внимание, защото очертават една успоредица от външно еднакви събития, протекли обаче в различното време по различен начин и които предлагат различни изводи. През 1947 г. се обсъжда предложеният от МС нов устав на БАН. Проф. Михалчев, който тъкмо по това време е председател на академията, пише:
"След като Управителният съвет обсъди проекта за нов устав, изпратен до нас от Министерския съвет, се реши да отида лично при министър-председателя и да се опитам да смекча някои точки в тоя проектоустав. Георги Димитров ме прие в своя кабинет в Министерския съвет. Първото нещо, по което заговорихме, бе оная точка, която засягаше отнемане досегашната автономия на академията... Навсякъде Г. Димитров проявяваше бистро съзнание и една подкупваща широта. Дойде въпрос за пределната възраст на академиците. Новият проектоустав предвиждаше, щом един редовен член на академията навърши (доколкото помня) 75 години, той престава да бъде академик. Аз се опълчих решително срещу тази точка. В Москва съм виждал академици над 80 години. Пък и никъде в света няма такава пределна възраст. Как може един човек, който е работил половин век за българската наука, тъкмо сега, когато силите му са отслабнали и трябва да е не само подкрепен, но и тачен, да го изхвърлим от академията! Помислете си, казах аз, колцина от тия наши стари труженици, които едва им остава да доживеят още 4-5 години, та да хванем сега да ги огорчим! Георги Димитров долови неразумното в това искане и моментално го ликвидира, и то с нескривано негодувание против неговите автори...".Както виждаме, по всяко време е имало и ще има, за съжаление, Симеон-Дянковци. Но не в това е, разбира се, бедата. Бедата е, че не всякога се намира и един Георги Димитров, който да неутрализира опасното поведение на Симеон-Дянковците. Днес вместо Георги Димитров имаме един Бойко Борисов. За да не оскърбя читателите, пък и себе си, няма да тръгна да сравнявам единия с другия. Ще си позволя само да изкажа предположението, че сме извършили може би някакви наистина тежки грехове, за да бъдем наказани с ръководител, какъвто имаме днес. Живея със страх. Какво ли още ни чака с този наш български Батиста?! (От някои сравнения човек не може да избяга).“
От някои свои генетични дадености човек наистина не може да избяга.
- Татяна Дончева, БНР, предаването „Неделя 150“: „Правителството е наясно, че този импийчмънт не може да излезе нито по конституционни съображения, нито поради мнозинството в Конституционния съд, но те имат нужда да отклонят вниманието всячески от икономическите и социални проблеми, които се задават.“
- Евгений Дайнов пред агенция „Фокус“: „Президентът съобщи вчера на премиера: „Не искам да се боря с тебе, обаче махни Цветанов и Дянков и внимавай, защото докато ме гледаш мен, зад гърба ти Костов взима властта“, Предупреждението на президента е за това, че единственият, който има интерес от конфликт между институциите, е Иван Костов в опит да бъде обезсилен Бойко Борисов. Така, ако премиерът се обърне срещу Синята коалиция и послуша думите на президента, той ще изгуби единствената си солидна политическа подкрепа, единствено Синята коалиция го подкрепя, знаейки защо и знаейки как. Първанов се надява Борисов да обърне гръб на Синята коалиция и да увисне във въздуха и да бъде по-лесен за побеждаване”
- Ивайло Калфин, евродепутат в момента от квотата на БСП, пред „Панорама“ на БНТ: „Действително, ако погледнем обективно, е смешно в сериозна икономическа и социална ситуация в страната, в момента общественото внимание да се привлича към разговора между президента и финансовия министър. Не мисля, че това е темата на обществото.“
- Иван Гарелов: „Как стана възможно във време, когато хиляди българи остават без работа и без възможност да хранят своите семейства, ние да се занимаваме с нечии капризи? Как стана възможно това във време, когато бременни жени пропадат с асансьори и от това са заплашени 80 процента от асансьорите в България. Когато дигите и речните корита преливат и пороите заливат българските села и паланки. Когато дупките по пътищата са като след въздушна бомбардировка. Ние решихме, че е дошло времето, когато всеки трябва да гледа само себе си, а общото, държавното, общинското, то съществува само като възможност да откраднеш още нещо - кой повече, кой по-малко. Ще откраднат асфалта за дупките, от парите за дигите и за сигурността на асансьорите. От една страна, строим, от друга - всичко около нас се руши. На този фон егоизмът на политиците, тяхната суета и дребнавост, готовността им винаги да поставят своите персони в центъра на общественото внимание, всичко това е едно шоу, което вече не ни е интересно.“
- Пепа Витанова пред „Стандарт“: „Шоуто не е силната страна на Първанов.. Той е книжовен човек, в миналото върхът на кариерата му бе постът научен секретар на Института за история на БКП. Като лидер на БСП Първанов сформира на „Позитано“ 20 мисловен тръст, който после пренесе на „Дондуков“ До миналата година докладите на икономическия му екип будеха респект, но кризата обърна нещата с главата надолу и много от теоретичните постановки се оказаха безпочвени и остарели. Дянков просто освети този факт.“
- Петьо Цеков пред в. „Сега“:  „И тая сапунка би трябвало да свърши като другата преди 4 месеца, когато ГЕРБ за пръв път имаше мерак да импийчва президента заради посланиците ни в Турция и САЩ. (Грешка, Цеков! Действително ГЕРБ повдигна въпроса за смяната на посланиците, но ДСБ на Иван Костов искаше импийчмънт по този случай.) Сега шансовете за отстраняване на държавния глава са по-малки, отколкото преди четири месеца – главно заради редуцирането на управляващата неформална коалиция, която трябваше да инициира процедурата – от нея изпадна РЗС. Разбира се, колкото по-малък е шансът, толкова по-силно е желанието за пуйчене.“
- Иво Христов, анализаторът журналист: „В последните години обществото бе закопняло за твърда ръка и му бе поднесен късокосият генерал с масивна челюст и махащ дълъг шланг. Сега е ред на обтекаемия макиавелист с пригладена посребрена коса и предполагаеми социални тежнения. На този фон медийната прахосмукачка е призвана да напълни търбуха на новата формация. Какво ще прави Първанов след мандата си ли? „Каквото си поискам“, отсече президентът. Формация? Партия? Проект? Движение?  - Едно е ясно: Първанов е готов за геройски бели.“
- Соня Колтуклиева пред в. “Шоу“: „Дянков да бъде изритан с шутове от България! Апропо, едно напомняне към Бойко: да не се опиянява от слагачеството на верноподаническите медии. Инак ще се случи същото като с Иван Костов на 17 юни 2001 г. – да гледа втрещен, гипсиран и безсловесен изборните резултати и да не вярва на очите си.“
- Петър Волгин в предаването си „Вярно с оригинала“ по ТВ „7 дни“: „Това, че Дянков се държи неадекватно, си е негов проблем. Първанов се държи достойно. Потенциалът на хора като Дянков не е на висотата на Първанов.“
- Силвия Великова в „Хоризонт преди всички“: „Болният ГЕРБ ще извърви клиничната пътека. Т.е. ще стигнат до КС. И там ще ги излекуват. Тогава ще трябва да се извинят на президента.“
- Татяна Буруджиева пред агенция „Фокус“: „Президентът заяви, че застава в позицията на активен политически фактор, който задава проблемите и политиките пред обществото. Той не просто изпреварва позицията на правителството, която трябва да се представи по повод плана „Европа 2020”, но и апелът му за дискусия и използване на силите на обществото в изработване на тази визия – това беше заявката да бъде повече от морален стожер и съдник в политиката на базата на мажоритарния избор, чрез който се избира. Той задава тона, което само по себе си е слабост на правителството.
- Михаил Миков (предстоящият заместник на Сергей Станишев): „Парламентарното мнозинство започва атака срещу президента, за да отклони общественото внимание от множеството проблеми във всички сфери. Закриването на болници, увеличаването на здравните вноски, неплащане на бизнеса, ескалираща безработица, увеличаване на цените на тока, парното, опасност от провал на големи енергийни проекти и „странната идея за облагане на работещите пенсионери” са нещата, които се случват в България. Българското правителство охотно поде тази кампания, за да подкрепи правителството и да „отмъсти” на президента, че два пъти спечели доверието на българските граждани, а РЗС иска предсрочни избори и дестабилизация на всичко и всички. Но българските граждани не искат войни. На българите им трябва политика, която да ги спаси от кризата.
- Корнелия Нинова (по-следващият заместник на Сергей Станишев): „Колкото по-дълго Дянков стои на поста си, толкова по-голяма е отговорността на Бойко Борисов.“
- Христо Бисеров, депутат от ДПС: „Симеон Дянков е неподходящ за вицепремиер и финансов министър. А що се отнася до оставката му, от ДПС смятаме, че тази крачка много по отива на премиера.“