Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01 16:56 - НИЕ-717 Кметицата на София
Автор: pitatlimedejzorata Категория: Регионални   
Прочетен: 119 Коментари: 0 Гласове:
1



КМЕТИЦАТА НА СОФИЯ

 Следва разказът за проведените на 15 ноември 2009 г. частични местни избори в София и за последствията от тях през годините.
Но преди това - моите уточняващи извинения към читателите ми. Те са групирани около двете главни възможни техни възражения: Защо изобщо включвам местните избори в Историята си и защо от всички местни избори, разказвам само за тези в София.
- Няма как да игнорирам националните избори за Парламент, Президент и Европарламент. Те са неотменна част от една Обща българска история. По това спор няма, нали. Кметските избори са частни – в множествено число, работи. Те би трябвало да вълнуват само ограничения контингент избиратели в съответния район и в този смисъл са „краеведчески“ истории. (Не влагам никакъв пренебрежителен оттенък в тези думи.)
Не е невъзможно да се смесят двете Истории в една, но това е безполезно и вредно в края на краищата – никой читател няма да може да прочете всичко, а и това няма да му донесе нова степен на познание. Едно, че всички градове и села са български и историите им са всъщност еднакво подобни. И второ - камарата регионални истории (само регионалните ли, а защо забравяме личните) е непреодолимо непроходима, човек се изгубва в нея, дори само защото няма как да я погледне отгоре (т.е. докрай). Така винаги ще се намери някой, който ще се обиди, че познал комшията в Историята, а себе си – не.
- А спирам вниманието ви само на кметските избори в София, не защото София е столицата (или защото аз живея там, или защото си мисля, че България е София), не защото медийните ми източници са национални, а те отразяват предимно столичните събития (обаче всеки от нас има възможен достъп до регионалните издания - за родния си град например), а защото управлението на България, във всичките си власти (извън местната): законодателна, изпълнителна, съдебна, президентска, медийна и културна с малки изключения, е централизирано в столицата. (Не ме питайте за оценката ми, ядосвам се.) Няма как да „прескоча“ частни събития, които се случват в София, и са пряко свързани, пораждат „общи“ събития за цяла България.
- За тези, които след определението „местни избори в София“, ще се хванат за думата „частични“: Частични са, защото предишният софийски кмет Бойко Борисов не изкара докрай мандата си (има ли значение причината, можеше и да е умрял). Не само София, но и плевенското село Беглеж да е, не може да остане до 2011 г. - когато ще са следващите местни избори за цялата страна, без кмет и местна управа.
(Вмъкнах село Беглеж, Плевенско, защото и в него, както в София, се провеждат частични избори на тази дата. А това е родното село на една от най-великите български оперни певици Гена Димитрова – любимка на народната власт. За разлика от Елена Николай например. Да продължа ли да се заяждам? – Частичните местни избори в Беглеж бяха спечелени от кандидата на ГЕРБ.
И в град Правец, родното село на другаря Тодор Живков, частичните местни избори бяха спечелени от кандидат, подкрепен от ГЕРБ. При това още на първия тур с 63% подкрепа.)
- И накрая за тези, които казват: „Че какво им е особеното на местните избори? Избори като избори – по-малки от националните.“. Не е така.  Местните избори се отличават рязко от останалите видове избори.
Веднъж – чисто формално. Кметът се избира мажоритарно, а неговите помощници от Общинския съвет – пропорционално. Че какво му е различното, ще кажете – обикновена смесена система на гласуване. Хайде пак отначало: „Обикновената“ смесена система на гласуване в националните избори смесва в Парламента избраните мажоритарно и пропорционално депутати. Те имат еднакви права след това – всеки има собствено мнение и не може да съди, или да го съдят него, другите, за това кой как е гласувал. В Общината не е така. Кметските решения влизат в сила (не всички разбира се, а само тези, които са включени законово в графа „по-маловажни“), само ако общинските съветници ги одобрят с гласуване, както и обратното – решенията на съветниците  (които са включени законово в графа „важни“) стават валидни след подписа на кмета.
И втори път – фактически важното. С пример: В парламентарни избори гласувам за ГЕРБ, защото искам страната ни да е член на ЕС и НАТО. А в местните избирам кмет, от когото искам да оправи улицата на която живея. Какво от това, че той щял да бъде от БСП. Щом ще го може това, какво значение има партията му. Даже повече: по такъв начин се обединяват усилията на различните партии  за постигане на общи цели (Сега на местно ниво, утре, дай Боже, на национално.)

Пред мен е купчинката вестници от този период и файловете, които отлежават в моя компютър, чакайки реда си повече от десет години. Започвам с две заглавия: „Столицата пак остана в ГЕРБ“ (в. „Труд“ ден след деня на изборите) и „Липсата на десен кандидат е обида за синя София“ на Иван Антикаджиев (отново в „Труд“, но 3 дни преди деня на изборите).

·            Първата статия, впрочем без подпис, ме предизвиква да дам статистиката, която конкретизира частичката ПАК. (Само от „ерата Борисов“! Другите победители, започвайки от сина на ген. Каракачанов в Народната Милиция, до свата на хазартния милиардер Васил Божков, ги има подробно „осветлени“ в предишните томове на НИЕ.)
При първото си явяване на кметски избори в София през 2005 г. Бойко Борисов (независим, защото тогава още ГЕРБ не е партия) „отвява“ кандидата на БСП Татяна Дончева с 223 577 гласа срещу 102 804. При второто си явяване той (вече като кандидат на партия ГЕРБ) печели с 203 364 гласа срещу 58 857 „червени“ гласа за Бриго Аспарухов.
След малко ще четете официалните резултати на Йорданка Фандъкова от ГЕРБ: 170 796 гласа и 71 453 гласа за „червения“ кандидат Георги Кадиев.
За автора на втората статия Иван Антикаджиев четете веднага. Той е един от състезателите за кметския стол на София.

·            На изборите за кмет на София - 15.11.2009 се явиха 18 кандидата: (по азбучен ред)
Антон Генов от българската демократична общност, Валентин Симов от коалиция „Зелените“, Венцислав Кърпачев от Българска Работническо-Селска Партия, Виктория Данева от БКП,  Георги Жеков – независим, Георги Кадиев от БСП, Емил Антонов от Българската национално-радикална партия, Иван Антикаджиев от партия ССД-Софиянски, Илия Божинов от Българската левица, Йорданка Фандъкова от ГЕРБ, Кристиян Кръстев от БББ, Мая Грозданова от Социалистическия Младежки Съюз, Павел Попов от РЗС, Сава Гарбузанов от Обединената партия на пенсионерите в България, Сийка Найденова от Българска работническа социалистическа партия, Татяна Папазова от Българската  работническа партия (комунисти), Теодор Дечев – независим, Христо Атанасов от партия „Либертас България“.
Някои мои допълнения за кандидатите, далеко непълни, просто любопитни:
- На Георги Жеков принадлежат култовите думи от 1990 година: „Не разговарям с комунисти!“ Той впрочем е роден син на Ани Драндарова. Помните ли я?
- Теодор Дечев познаваме от БСДП на Петър Дертлиев. От ТВ-медиите го познаваме като „синдикалиста Теодор Дечев“. За тези избори е представен като журналист, предложен от блогъри в сайта BLOG.BG и подкрепен от партията на „зелените“ – която в коалиция на зелените има друг свой кандидат някой си Валентин Симов.
Аз какво да добавя? Освен едно умопомрачително негово изявление (според мен) във в. „Труд“ от 12.11.2009: „След вота ще дам изборния закон на съда“. Значи, първо ще се яви на изборите, провеждани според приетите законови правила, а после – ако не спечели, ще ги даде на съд?! Ами ако спечели кметските избори?! Синдикалистка работа – не знае какво иска…
Ама и аз. Колко съм добронамерен.
- Името Иван Антикаджиев е много популярно, но за софиянците от времето на „Бамбука“, „Бар Астория“, „Попското“, унгарския ресторант, „Феята“ и др. Споменавам го за първи път, защото моята История е нова, а не за времето на соца. Иван Антикаджиев – кандидатът на Стефан Софиянски за кмет, не е старият бохем Иван (който е раждан около 30-те години, и към момента е още жив, някъде къде 90), защото е млад – роден е 1954-а. Проучих написаното в Интернет за евентуална тяхна родствена връзка, но не намерих нищо. Или няма такава връзка, или интернет пространството е изчистено старателно. Ако питате мен, е второто, но това е, защото по принцип нямам вяра на комунистите, пардон, пардон – на социалистите. Знаете ли кой е председателят на сегашното Интернет Общество в България? Не? -  единият син на стария Венко Марковски.
(Бащи и деца! Имах такава една цяла глава в предишния том 6-ти на НИЕ. Тя е за „по-старите бащи“. Обещавам да разкажа за „по-младите бащи“ и техните синове. Нека се посъберат малко на хранилките за по-лесно отстрелване. Тогава.)
Ровейки в Интернет обаче открих, че младият Иван Антикаджиев е бил в листите на РЗС за парламентарните избори от преди половин година. Както обичам да казвам – кьошеклия камък. Тъкмо за кандидат-кмет от партията на Стефан Софиянски – „десният лидер на сините“, както пише в „Труд“-а на Тошо Тошев. Който обича „да зида“ с кьошеклии камъни.)
- Павел Павлов е архитект. Световно известен в средите на съвременните български архитекти. Иронизирам, разбира се. Това, че умееш да свириш на кавал, съвсем не означава, че можеш да пасеш овце. Имал поглед, визия, хъс и подкрепа (от РЗС на Яне Янев, представете си), и ето какви ги е наредил в представянето си при Тошо Тошев:
„Г-н генералът-кмет-премиер е абсолютен аматьор в градоустройството, но има здрав нюх за хора и бързо се учи. Ако по тази причина изборът на г-жа Фандъкова му изглежда предрешен, то генералът явно страда от хрема. Аз съм далеч по-добър кандидат от нея във всяко отношение. Проблемът на г-жата е, че тя няма дори да опита да направи нещата, които аз смятам за неотложни, а ще продължи в талвега на предишния кмет. А няма време за губене! Отечеството е в опасност.“
(Простете наивността ми. В какво ще се състои опасността за Отечеството, че кметът на столицата щял да бъде един или друг ?! И позволете да разгърна иронията си – „Г-жата“ ще спечели София с 68,3% поддръжка и ще я управлява 14 години, а „далеч по-добрият кандидат от нея във всяко отношение“ ще вземе 2,8%. И след година ще изчезне от политическия небосклон заедно с партията РЗС.)
- Илия Божинов е математик и е кандидат-кмет на Левицата. Че чий друг да бъде, като баща му е Тодор Божинов от Политбюрото на БКП (Тодор Живков). Вие би трябвало да се сетите за Илия и да го свържете с ГИСДИ – Гражданската Инициатива за Свободни и Демократични Избори от 90-те години.
- Кристиян Кръстев помним от времето, когато Жорж Ганчев със своя Български Бизнес Блок се изживяваше като „Спасителят“ на България. Първите няколко месеца от това време – 1995, Кръстев беше лявата му кошничка. Докато Спасителят го изгони извън гащите си. И сега, хоп – кандидат-кмет от БББ. Но повече се учудвам, че партия БББ още съществувала.
- Сава Гърбузанов води пенсионерите напред вече десета година. Е, не всички пенсионери, а само онези, „които строиха България по правилния начин“. По социалистическия начин значи.
- На Христо Атанасов (днес от „Либертас България“) най му отива да е онзи лидер на Народно-либералната партия “Стефан Стамболов”, която в началото на прехода беше коалиционен партньор на БСП. Вероятно е той. Откъде съдя ли? Ами в тогавашната платформа на тази партия пишеше, че „ратува за приватизация на собствеността чрез безвъзмездно раздаване на акции и земя на земеделците, за свободна пазарна икономика със социални гаранции“. А, и беше наречена на името на Стефан Стамболов?! БСП е партията, която отдавна се заиграва със Стефан Стамболов. Що си търсят беля с призоваване на духа му?!
- Абсолютно непознати за мен са Валентин Симов, Венцислав Кърпачев, Виктория Данева, Емил Антонов, Мая Грозданова, Сийка Найденова и Татяна Папазова.

- Георги Кадиев от БСП се класира втори на изборите с 25,8%. Като за „младеж“ (роден 1966 г.) този резултат не е лош. Но ще си остане и последен. Кадиев ще си възгордее (както впрочем цял куп червени играчи и играчки), след две петилетки ще реши, че може да напусне „майка си“ и да основе партия „Нормална България“. Е, как ще е е „нормална“ извън БСП. Това еднозначно би значило, че БСП е „ненормална“ партия.
Прочетох в Интернет, че Кадиев е завършил МИМО („Международни отношения“ в Москва), което би било изненада, ако не беше завършил точно него. Обаче следващото – Георги Кадиев владее виетнамски език, си е истинска изненада. Интересно е също, че 43-годишният мъж има три деца. Търсих да намеря в Интернет „пъргав“ ли е бил или едно-две от децата са заварени, да речем покрай жената му. Или има близнаци… Нищо не намерих Интернетът е почистен. Пиша „почистен“, защото никъде не пише дали Соня Кадиева му е първа жена, нито дали той не й е втори мъж. Нямам обяснения защо така – този вид сведения не са срамни, освен това са любими за нищене на журналистите от жълтата преса. Иначе има много сведения за бизнеса на Соня Кадиева – нейна фирма е една от най-големите износителки на ток в България. Има и нейни снимки – не е първа младост и въпреки предполагаемите й възможности за подмладяване, навсякъде изглежда като кака на младеещия Кадиев. (Нямаше да се занимавам с измисляне на „жълтини“, ако събратята на Кадиев – той е започнал кариерата си като журналист в „24 часа“ – не „гледаха в тавана“ по тази тема.)

·            Частичните кметски избори в София‘2009 спечели Йорданка Фандъкова от ГЕРБ с 68,3%. Това са третите избори за тази 2009-а година, които ГЕРБ печели, и му предстоят още 11 последователни победи в следващите 12 години. (Може и да са 13, не съм ги броил изрично.)
Коя е Йорданка Фандъкова?

Родена е 12 април 1962 година (зодия Овен) в Самоков в семейството на служители на „Балкантурист“, работещи в Боровец. Учи обаче в софийската руска гимназия и завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Руска филология“ (1982). Започва работа като учител по руски език в една обикновена софийска гимназия, на която става директор през 1998-а. Женена за лекар - без собствена частна клиника - и не е разведена, с една дъщеря и щастлива баба от 2006 г.
Бойко Борисов я открива за политиката през 2005 година, когато тя става негов заместник-кмет на Столичната община. През юли 2009 година той я изтегля в правителството си като министър на образованието, младежта и науката. Вестниците я наричат „работливата пчеличка на Генерала“. След 4 месеца Йорданка Фандъкова печели кметските избори в София. Тя е първата жена на този пост. И най-дълго управлявалият кмет на София (3 мандата и половина: 2011, 2015 и 2019)

 

·            Първите злобни журналистически оценки за победата на Йорданка Фандъкова в кметската надпревара:
- Анета Петкова, „трудова“ журналистка, 23 септември 2009: „Така-а. Йорданка Фандъкова бивша учителка, зам.кметица, понастоящем министърка, ще става кмет на София. Така, както щеше да става и преди изборите на 5 юли (парламентарните). Но всъщност тогава ГЕРБ я издигна за министър на образованието. Сега пак я издига, но за градоначалник. Защо:
а/. в ГЕРБ има кадрови недостиг;
б/. Фандъкова е незаменима;
в/. образованието е приоритет само на книга за новия кабинет;
г/. премиерът Бойко Борисов иска лично да ръководи София и му трябва просто изпълнител.
Верният отговор. Може да са всички. Защото матрицата за оценяване още не е зададена. И не е ясно кой е отговорът за шестица.
Но! Оказа се, че новата министърка само „тупа топката“, докато се премести от кабинета на Иван Вазов в този на Бойко Борисов на „Московска“ 33 (адреса на Столична община).“
(Моят първи коментар: Анета Петкова сама казва, че матрицата за оценяване още не е зададена. Обаче е нарекла материала си „Тест за двойка“. Че как постави тогава оценка на новата кметица, (люби)ма како?

Моят втори коментар: Анета Петкова, откак се помни, работи в редколегията на в.“Труд“. Това означава ли, че в „Труд“ има кадрови недостиг или че Петкова е незаменима, или че Тошо Тошев иска лично да ръководи журналистите във вестника си?)
- Следващата, още по, незаменима – Валерия Велева (16 ноември 2009): „Зад радостта на избора на усмихнатата Фандъкова обаче стои тревожна истина: софиянци напълно загърбиха вота, 23% активност. От 1 110 258 имащи право на глас само около 257 000 отидоха до урните. Останалите биха шута и на партии, и на кандидати. Причините са различни: предизвестен вот, умора от избори, липса на сблъсък на идеи, вяла кампания, ожесточени скандали в политиката, довели до разочарование, отвращение и накрая до апатия. Още по-жестоки са изводите. Нежната кметица, макар и събрала сериозните 64%, фактически ще управлява града с крехката подкрепа едва на 165 000 софиянци. Сега всички ще се пишат победители. Истинският победител обаче е АПАТИЯТА, най-опасният противник на всеки политик.“
(Тези Мадам-и не четат, те само пишат. Изборната активност на местните избори в страната винаги, на всички избори от 1995 насам, се колебае около 30%, вкл. и на последните местни редовни през 2007-а. Само на парламентарни и на президентски избори активността скача почти двойно. ТОВА, точно това трябва да се анализира защо е така. А не… спирам да не кажа още нещо мръсно за „трудовата журналистка“ Велева.)
- Галя Горанова от в. „Сега“ (с около 63% по-млада от Валерия) пише на следващия ден – 17-ти ноември: „От множеството „въздържали се“ най-вече загуби демокрацията. С избора на Фандъкова софиянци на практика запазиха Бойко Борисов на кметския стол, но в по-софт вариант. Щеше да е добре за демокрацията да има здравословен контраст между кметската власт в София и изпълнителната в държавата. Следизборната ситуация задължава още повече левите, които се явяват единствената опозиция в софийския Общински съвет. От това дали ще се държат като коректив на масовата герберизация, или ще търсят взаимоизгоден компромис, ще зависят до голяма степен качеството на нашия живот, степента на демократично управление и бъдещето на БСП в частност. В лицето на Георги Кадиев опоненти и симпатизанти припознаха образа на енергичен ляв лидер, способен да внесе промяна в задушните коридори на „Позитано“ 20. Дали ще оправдае надеждите – зависи само от способността му да се съпротивлява.“
(Да се съпротивлява кому? Отговорът на бъдещето е:  Кадиев няма да успее да се съпротивли – нито на изпълнителната власт в лицето на ГЕРБ, нито на БСП в „задушните коридори на улица „Позитано“ 20. Според мен, защото много прилича на един предишен „червен“ кандидат-кмет, Венцислав Йосифов. Неприлично забогатяли за представите на българските избиратели - за няколко години от обикновен инженер Венцислав Йосифов стигна до шеф на най-голямата частна банка, а Георги Кадиев от обикновен журналист до могъщ енергиен бизнесмен. Такива „кадиевци“ разлагат електората. Венци Йосифов ще умре безславно за амбициите си. Георги  Кадиев ще се мотка още дълго през годините в пространството между Идеите и Начините за тяхното използване. Но за пътеките на неговото лутане ще имам още много поводи за представяне нататък.)
Има и много коментари на политически лидери. От тях избирам само два: най-самонадеяния и най-пророческия:
­- Мартин Димитров от СДС:  „След 2 години СДС със сигурност трябва да има кмет на София. Ние знаем как да печелим мачове, 20 години сме на терена и опитът има значение.“
- Цветан Цветанов, зам.председателят на ГЕРБ: „Йорданка Фандъкова е ученичка на Бойко Борисов. Убеден съм, че ученикът ще надмине учителя си.“

·            Остана само да добавя, че на мястото на Йорданка Фандъкова като министър на образованието, премиерът Бойко Борисов назначи досегашният зам. министър Сергей Игнатов. Сергей Игнатов е роден във Видин през 1960 г. Някои вестници пишат, че баща му е бил секретар на Окръжния комитет по това време. Сергей Игнатов има изключително рядка професия за академичните среди у нас – египтолог. Което е различно от траколог.
В конфликта между Симеон Дянков, който нарече престарелите академици в БАН „феодални старци“ (които искат само да запазят привилегиите и заплатите си от тоталитарно време) и президента Георги Първанов, който ги защитава (естествено, те са негови учители и съпартийци от БКП) позицията на Сергей Игнатов за мен остава неясна – веднъж е съгласен с Дянков, веднъж – с Първанов. Предстои тази негова двойственост, нерешителност, хлъзгавост или просто академичност в този конфликт да бъде генерализирана като оценка за личността му. Което ще му „изяде главата“. Въпреки, че качествата му като просветен министър са безспорни. (Последното е моя оценка, а която не искам да ангажирам никого.)




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 301007
Постинги: 535
Коментари: 210
Гласове: 786
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728