СЛЕД СТОТНИЯ ДЕН

ОЦЕНКИТЕ И АНАЛИЗИ

- Министър-председателят Бойко Борисов оцени работата на кабинета през първите 100 дни с „много добър“ 5.
В. „168 часа“, 6.11.2009, Вълнобор Попов: „Скромен, скромен  и работлив е нашият министър-председател. Господ здраве да му дава. Но всички ние недоумяваме. Как така петица? Само толкова? Къде спи Министерството на образованието?! Къде спи министър Фандъкова?! Как ще управлява София, като отсега остава да пишат на Бойко ниски оценки? Ами училището в Банкя? Там сигурно умират от срам, че техен възпитаник, завършил по всичко с шестици и взел няколко златни медала за отличен успех, сега се излага като кифладжия с някакви петици. Да не говорим за останали отличници в кабинета. Те се срамуват да работят заедно с някакъв си петоркаджия. Мръсна работа е това политиката! И неблагодарна! Ти им ловиш вещиците и вълците, намираш им откраднатите доклади на ДАНС, спираш да играеш карти и тенис заради тях, а те – петица! Хайде де! Борисов трябва да получи поне шестица, даже шест плюс! За него трябва да се измисли специална оценка като „много отличен“ (7), супермного отличен (8), свръхсупер отличен (9) и дори мегаотлично отличен (10).“
(Аз, понеже съм Мара Подробната: Към материала има снимка на този Вълнобор Попов, обаче според редакторското каре такова име няма не само в софийската редакция, но дори и в кореспондентските бюра из страната.)
Румяна Бъчварова, началник на кабинета на Бойко Борисов: „Следването на 7 политики и изпълняването на 157 конкретни цели си постави кабинетът на Бойко Борисов. За 100-те дни управление са проведени 14 заседания, приети са 69 постановления, 258 решения и са одобрени 37 законопроекта.“
- Сергей Станишев: „Държавата се управлява от екрана на телевизора, с копчето на мобилния телефон от един човек. Първите три месеца на правителството бяха най-вече 100 дни на говорене, предимно на лъжи и отказ от предизборните ангажименти. Политическата цел на ГЕРБерите е да си осигурят толеранс и алиби за евентуални бъдещи грешки.“
(Цитатът е съвсем точен, макар оригиналът от вестниците да е три пъти по-дълъг. Думите са казани на първото заседание на новоизбраното Изпълнително бюро на БСП след 47-я конгрес.)
- Според проучване на социологическата агенция на Мира Радева МБМД след 100 дни управление „Народът писа „добър“ на Бойко“. Общата оценка за работата на кабинета е „Добър 3,84“. 39% не вярват, че ще има поне един осъден министър от предишното управление. 41% смятат, че мерките, които правителството предприема за борба с икономическата криза, са недостатъчни. 33% от анкетираните не се вълнуват по темата за изчезналите доклади от ДАНС. Рейтингите на министрите са: Бойко Борисов 63,6% одобрение, Цветан Цветанов – 51,6%, Йорданка Фандъкова – 48,4%, Божидар Димитров – 45,8%, Симеон Дянков – 43,0% и Румяна Желева – 41,9%. На последно място в министерската листа е Нона Караджова с 29,9%.
- Според данните на национално проучване на НЦИОМ за периода от август до октомври правителството е качило одобрението за работата си с цели 11% и вече е харесвано от 62% от хората. (Поглеждам назад в годините. Кабинетът на Иван Костов на третия си месец от началото е имал одобрение от 53%, а е стартирал от 65 на сто. Кабинетът на Симеон Сакскобургготски – 54%, като и неговия старт е от 65%. Станишевото правителство тръгва от 34 на сто и спада след 3-те месеца до 29%.)
Знаете ли как е нарекла своя материал, откъдето съм взел горните числа, журналистката от в. „Стандарт“ Юлиана Ончева? – „Кабинетът помпа мускули“.
- Кольо Колев, агенция „Медиана“: „Първите 100 дни на правителството бяха демонстрация на решителност – на думи: как ще ги накажем, ще ги смажем, ще ги набием… И на хаотичност в говоренето – днес едно, утре друго. Плановете на това се виждат ясно в бюджет 2010 – кризисен, силно орязан. Най-лошо обаче ще бъде, ако продължава да се случва същото – от една страна, демонстрация на някакъв радикализъм, съчетан с липса на реални икономически, политически и социални действия. За решителен, но неопитен човек обаче вариантите са два: или бързо да се научи и да започне да променя реално нещата, или „да натиска копчетата“, без да е наясно какво ще се случи
- Юрий Асланов, агенция АФИС: „Правителството досега е изпълнило само едно от обещанията си, затова оценката за дейността му дотук е среден 3. Успехът му пък се изразява в ревизия на предишното управление, умножено по броя на министерствата. Може би има добри министри, но те още не са се проявили. Пръв ще си отиде финансистът Симеон Дянков, защото много говори и си навлича бели по този начин.“
- Васил Тончев, Сова Харис: „Най-важно е как реагират на управлението хората. И в това е най-големият успех на правителството – че след 100 дни не само запазва, но и повишава доверието към себе си. Основната му грешка пък трябва да се търси в подхода към излизане на страната от кризата – едва ли само стягане на коланите ще помогне.“
- Цветозар Томов, агенция Скала: „Първите 100 дни на правителството показаха, че то ще наследи най-лошите политически практики на предишното, при това в ситуация, в която засега не среща сериозен обществен отпор. Поредица негови действия са насочени към скриване на държавната власт от обществен контрол. Същевременно кабинетът на Борисов води изключително опасна за страната икономическа политика. В едно отношение обаче правителството действа  успешно  - сравнително ловко успява да заблуди зле осведомените хора в страната  за две неща – корупцията в предишната власт и собствените си усилия зз разкриването й.“
- Димитър Гронев, политически психолог: „Оценката за 100-те дни може да се определи като въпросителна в черно. Лично на мен не ми е известно какво до този момент прави правителството. Вадят се едни пици, пък едната била детска, ама не се знае дали няма да се наложи да я претопляме. Не виждам обаче в какво се изразява антикризисната дейност на кабинета. А народът се интересува какво има в джоба си и дали това нещо ще го има и утре. Но той не е чул отговори на този въпрос.“
- Любен Дилов-син: „След като американският президент Барак Обама получи Нобеловата награда за мир само защото не е Буш, то Бойко Борисов може да получи шестица само защото не е Сергей Станишев.“
- Антоанета Христова, политически психолог: „Бойко Борисов доказа, че политиката е 60% комуникация. Премиерът засега няма гафове, рискът е в това, че не може да огрее навсякъде, а министрите му твърде често сменят позицията си. Напомня експеримент, а хората не искат да се чувстват като опитни зайчета. Що се отнася до доверието в кабинета – то се дължи на първо място на липсата на алтернатива. И после на икономическата криза Това не е истинско доверие, а стремежът на удавника да се хване за сламката. Това е доверие със страх – дали сламката ще издържи.“
- Иво Цанев, от младата генерация на СДС: „Първите 100 дни на управлението на новото правителство накратко могат да се определят най-точно с думите – страдание и възторг.“
- Николай Василев, бившето вече „юпи“: „Проблемът не е кой ще спечели, а какво заедно ще правим след това. Пред НДСВ се очертава перспективата да бъде извънпарламентарна опозиция и в продължение на 4 години – дълъг период, през който има реална опасност нашите най-добре подготвени кадри да се разпилеят.“
(Нататък следват мерки, които НДСВ ще предложи през този дълъг период – според Василев 4 години, а според историята поне х3. Няма да ги изреждам. По-важно е да попитам защо ГЕРБ с Борисов ще успее да се задържи толкова дълго във властта, а съвсем подобната по презумция нему  партия НДСВ – не. Мисля, че някъде из предишните книги НИЕ съм давал своя отговор: Защото царят Симеон не разбра, че негови са не горите на дедите му, а народът на държавата, която Историята му е поверила да води.)

·            Дали сламката ще издържи. Започват стартовите анализи за бъдещето на първото правителство на ГЕРБ
(Самата дума за правителството на ГЕРБ - „първото“, подсказва, че ще има още ТЕХНИ правителства. Вероятно и след този техен първи цикъл от 12 години. Точната дата за края му е април 2021 година. Подчертаните редове в следващите текстове са споменати събития в анализите, за които още не съм намерил място да ви ги представя. Върху някои от тях ще разсъждавам в главата, която следва тази.)
- Емил Хърсев, икономист в „Сега“, 2.11.2009: „Мрачно настроение на фона на оптимистични данни за икономиката на България. С тази снимка на бизнес-климата срещаме ноември, един от трите месеца в годината, когато традиционно бележим цикличен пик на песимизма и вяло стопанско настроение. Другите два са февруари и април. За жалост казионната наука смачка в зародиш това метеорологично направление в българската иконометрия, иначе щяхме да знаем повече за причините бизнвсът да изпада в параноични цикли напук на положителните данни, които черпим от статистиката. Но колкото и да са мрачни стопанските прогнози, още по-мрачна картина се рисува в медиите. Като четеш софийските вестници, ще речеш, че чакаме края на света да настъпи всеки момент. Всеки, който се занимава професионално с икономика, знае, че според обективните данни сме преминали дъното на кризата, при това близо месец преди 9 март 2009 г., когато се пречупи тенденцията на траен спад на световните финансови пазари. Лесно, но прибързано е да припишем мрачните ожидания на типично нашенско черногледство. Помислете къде се раждат страховете. Част от тях са вносни, импортирани от професионалните продавачи на страх – МВФ, рейтингови агенции, финансови институции, които в криза плашат собствените си клиенти, за да ги възпрат от инвестиции в прогресиращи пазари като нашия. Лошото е, че през първите си 100 дни и нашето правителство вся доста страх и несигурност в бъдещето. Всекидневно и шумно огласявани зулуми на предишната власт, вайкане по празната хазна, открити скелети на провалени проекти и отложени разходи, признания на цели министерства, че са пред фалит и затова орязват разходи и прекратяват сключени договори. А ролята на властта е точно обратна – да дава сигурност, да разсейва страховете, да поражда доверие и увереност, да стимулира растеж. Време е правителството да влезе в същинската си роля.“
- Боян Дуранкев, „Стандарт“, 4.11.2009:  „В края на краищата, колкото и да са сладки „приказките от 1001 нощ“, в случая за „лошото наследство“, те все някога доскучават. ГЕРБ има цели още  901 дни, за да покаже, че има сили да се справи с несправедливостите.“

(Тук има много голяма неточност, за да я пропусна между другото.  4-годишният мандат обхваща 1461 дни. Доцентът Дуранкев фиксира оставащия срок на правителството на 901 дни. Но сметката с калкулатора показва:
1461 – 100 – 901 = 460
Т.е. Дуранкев предрича, че  правителството на Борисов ще падне година и 3 месеца ПРЕДИ изтичането на мандата му. Т.е. вместо на 27.10.2013 г., това ще се случи на 27.07.2012. Тази грешка да не би да се дължи на „знание“?!
Първият кабинет на Бойко Борисов „падна“ на 13.03.2013, когато до края на мандата му оставаха 122 дни. Тогава сметката на калкулатора намалява грешката на доцента на
460 – 122 = 338 дни
Което пак не е малка грешка. Но принципният въпрос – откъде Дуранкев „знае предварително“, остава да виси, нали?)

- Петьо Цеков, „Сега“, 4.11.2009: „Ако кабинетът има проблем, той се крие в това, че понякога идеите му не са много добри, а действията са твърде хаотични. Още в самото начало бе ясно, че Министерски съвет трябва да се разглежда не като съвкупност от личности, а като помощен орган към Бойко Борисов. Точно така бе озаглавено и първото прессъобщение на кабинета - "от правителството на премиера Борисов“, а не на Република България. (Защо зам. главният на в. „Сега“ Петьо Цеков се заяжда по този дребен повод? И аз бих могъл да напиша – с много по-голямо основание! – че Петьо пише за пари, а не както трябва: заради принципната си собствена убеденост.)  Борисов имаше шанс да покаже, че се справя успешно в кризисни ситуации – вижте как реагира при земетресението в Шабла и трагедията в Охридското езеро – беше организиран, експедитивен, премерен. (Ами, ако по логиката Петьова, трябваше да чакаме целия Министерски съвет да се организира, какъв ли би бил резултатът?) Още един плюс за Борисов  - на този етап той лавира прекрасно сред по-малките десни партии – СДС, ДСБ, „Атака“ и РЗС, които подкрепят кабинета на малцинството. Бойко успява да ги държи на разстояние, като в същото време, поощрявайки ту една, ту друга, да им придава значимост, което ужасно ги радва. За съжаление Борисов не успя да удържи популизма си в рамките на страната. За тези първи 100 дни той успя да заплаши Македония с вето върху европейската й интеграция. Бойко показа, че е отмъстителен – отказа въобще да размишлява за кандидатурата на Сакскобургготски за президент на ЕС. Рейтингът му може бързо да пострада и ако не успее дозира правилно други две експресивни идеи на кабинета – да въведе доплащането в болниците и да промени нагоре пенсионната възраст. Борисов не може да продължи да управлява само с идеята, че съществува, за да нокаутира крадливите си предшественици. В един момент трябва да направи нещо и за избирателите си.“
- Пепа Витанова, „Стандарт“ от 6.11.2009:  „На Сергей Станишев се падна трагикомичната участ  да е сред малкото премиери, които продължават да са във фокуса на обществения интерес и след стотния ден от сдаването на поста.“
(За задаващите въпроса защо се занимавам със Станишев в частта за 100-те дни на следващия премиер Борисов, отговарям: Денят, когато правителството на Борисов прави първите си 100 дни, се навършват сто дни от оставката на Станишев.)
„В новата ни история няма друг бивш министър-председател, който да е споменат 698 пъти в 50 изречения на своя приемник.“ (Пак включвам калкулатора: 698 : 50 = 13,96.  Не е възможно във всяко от своите 50 изречения, Борисов да е споменавал във всяко от тях по 14 пъти името на Станишев. Пепо, сопри се, ма.)  
„Нямаше и такъв (ако не броим Георги Атанасов), който за нула време да се превърне в обект на прокуратурата и да бъде принуден да се раздели с имунитета си.“ (Тая Пепа или се прави на неосведомена, или си е просто проста патка. Атанасов лежа в затвора няколко месеца, за разлика от Станишев, който не лежа и ден в ареста. Пък и Андрей Луканов, друг един министър-председател, също прекара една седмица в ареста, по-малко от Атанасов вярно, но за сметка на това го убиха след 6 години.)
„Колкото до изчезналите секретни доклади, касаещи националната сигурност, Сергей вероятно е подведен и полуневинен. В нашата страна най-голямата тайна винаги се знае от поне четирима и накрая излиза в интернет. Това обаче не променя факта, че трябва да си истински глупак, за да позволиш да ти отмъкнат под носа 9 важни папки и да се вкараш сам в ченгесарския капан. От Мистът Клийн да се превърнеш в Мистър Селф-клийнинг.“
- Мартин Карбовски, също от „Стандарт, 6.11.2009: „Спиралата на историята не помага на българите да се досетят,че нещо не е наред – след като толкова си одобрявате лидера защо ви е на такова дередже държавата. Всъщност българите ехидно се подсмихват - това е одобрението, което е на бебешката възраст 100 дни. Утре българите ще разберат, че няма кой да им „оправи“ държавата и от „Осанна“ ще отидат до „Разпни го“. Одобрението към лидера у нас е като надеждата някой друг да ти опере ризата. То съществува само защото хората у нас не са наясно, че ризите трябва да се перат лично. Българите се хващат като удавници за сламка в образа на всеки, който идва с добри намерения да ги спасява. Но удавниците са много, сламката е една, пък била тя и Бойко-Борисовата сламка. Всички знаем, че сламката на Бойко Борисов е греда от непотъваща секвоя.“
- Самият премиер Бойко Борисов за себе си в интервю на Николай Пенчев, в момента главен редактор на в. „168 часа“, датата е 29.10.2009:
(Извинете ме за дългия цитат, но интервюто е „фундаментално“, както се изразяват по медиите. Кое да изхвърля, като всичко е важно?!)
Въпрос: Г-н Борисов, след като постигнахте толкова много успехи, чувствате ли се щастлив човек?
Отговор: Успехите свършиха с вечерта на изборите. Хубаво е да станеш премиер на уредена държава, а не в такава, където всичко е изхарчено. В личен план човек е щастлив, когато си постави някаква цел и я постигне. Моята не е била да ставам премиер. Така че нито съм щастлив, нито съм нещастен.
В.  Защо вече нямате приятели?
О.  Всички, които ме познават през годините, се извървяха да ми се обаждат дали нещо не може… И като им откажа, вече не ми се обаждат.
В.  Не се ли  чувствате самотен без приятели?
О.  40% от българите гласуваха за мен. Те са ми най-добрите приятели. Тук съм да свърша това, за което те са ме избрали. С влизането в тази въртележка вече нямам личен живот.
В.  Искате ли следващ мандат?
О.  Въпросът не е в следващ мандат, нито за някакви планове в тази посока. Големите проекти като магистралата, метрото и други като тях в една нерегулирана държава,  каквато е България в момента, изискват дълъг период от време, за да бъдат осъществени. Като гледам политическото пространство от какви субекти е населено, спечелването на още един мандат е добър вариант за България. Затова министрите и депутатите не трябва да спират да работят.
В.  Ще станете ли по-богат в края на мандата?
О.  Пари отдавна не ми трябват. Просто не съм сребролюбец. Това, което си имам, ми стига предостатъчно. Не ми трябва нищо повече. А тази служба в момента, както и кметската, така ангажира, че то няма къде и да ги харчиш тия пари. Нито можеш да отидеш на някой остров, нито да пазаруваш. Нищо! Ако вземаш пари, трябва някъде да ги складираш и те за нищо не ти трябват. Държавата се е погрижила за всичко – кола, телефон, заплата.
В.  Как си представяте Господ?
О.  Горе има една сили, която ни наблюдава. Бди над нас. Наказва ни, когато е нужно. Трябва така да живееш и да действаш, че да се опитваш пред нея да си чист. Не случайно в религията има и дявол, и ангел. И когато дяволът започне да се върти около нас, трябва да има страх от Бога и да не се подлъгваме.
В.  От тази гледна точка какво става с досегашните управляващи?
О.  Те половината не са християни. За Доган е ясно. БСП беше партията, която взривяваше доскоро църкви. Какви християни да има там? Това, че са лицемерни, си е за тяхна сметка. Но Господ вижда, че са лицемерни. Не е моя работа да говоря подобни неща. Не се бъркам в работата на Началника (Сочи с пръст към небето.) Каквото прецени Господ, това да прави. Той където реши, там да горят.
В.  Какво искате да дисциплинирате у българите?
О.  Движението по пътищата. Това в момента е безобразие! Никой не спазва правилата. Всеки кара, както си иска и не се интересува от другите. Трябва да се говори и говори, докато тези, които го правят, започнат да се срамуват.
В.  Само с говорене и срам едва ли ще стане?
О.  Ами какво да направим? Да сложим някой с пушка на светофара да ги цели, като минават на червено? Трябва обществото да не допуска такива неща. И медиите трябва да обясняват тези неща. За да може, когато внасяме някои тежки закони за наказания и глоби, обществото да знае с каква цел се прави. Не да ни приписват, че вървим към диктатура и само тормозим хората.