СЪБИТИЯ, СПОМЕНАТИ В АНАЛИЗИТЕ,  НО ОТ МЕН ОЩЕ НЕ

Разбира се, без претенции за пълна изчерпателност. И подреждането им по важност също е мой избор.

ОТНОШЕНИЯТА ПРЕЗИДЕНТ - ПРЕМИЕР

И двамата са познати много добре на цялата ни общественост. Кой не знае президента Георги Първанов.  Дори някой козар от Родопите да попитате, ще ви каже, че е чувал за него. Най-много да го назначи за министър-председател, вместо за президент. За Бате Бойко е същото. Народен човек. Народни хора.
И за моите хроники е така. В индекса на Имената срещу техните имена са изписани по две педи номера на страници, където има информация за тях. Само за припомняне, при това в сравнителен план – един до друг, ще добавя още:
- Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 (зодия Рак), а Бойко Борисов на 13 юни две години по-късно – през 1959 (зодия Близнаци). Първанов е роден в бедното пернишко село Сирищник (което обаче е само на 2 километра от родното място на Георги Димитров Ковачевци). Борисов е роден в Банкя (където беше постоянната резиденция на Тодор Живков), Ако от Сирищник тръгнете за Банкя, без да минавате през София, километрите са около 40. .
- Първанов е завършил „История“ в Софийския университет „Климент Охридски“ и веднага постъпва на работа в Института по история на БКП към БАН. Борисов се дипломира като инженер по „Противопожарна техника и безопасност“ в едноименния факултет на Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР в Симеоново.
- И двамата са членове на БКП, съответно от 1981 и 1982.
Първанов остава в БКП до 1990-а и автоматично преминава в новосъздадената на нейно място партия БСП. Кариерата му в БСП минава през член на Изпълнителното бюро (в 1991), заместник-председател на Висшия съвет (1994) и председател на БСП (от декември 1996 до октомври 2001). В края на 2001 година напуска БСП, тъй като президентът по закон е безпартиен. Веднага след завършване на втория си мандат като президент (2012) възстановява членството си в партията. През март 2014 г. Националният съвет го изключва от БСП. Същата година Първанов учредява нова партия АБВ (Алтернатива за българско възраждане), чийто председател остава до 2017 г.
Борисов отказва да напусне БКП, когато Тодор Живков е свален през 1989. Не е ясно членува ли в някаква партия или не, чак до парламентарните избори 2005 г., когато е кандидат-депутат в листите на НДСВ. Влиза в НС, но се отказва от депутатското си място, защото се връща в МВР като Главен секретар на м-вото при Симеон. През април 2006 г. основава партия ГЕРБ, но не участва официално в органите й за управление, защото вече е кмет на София (от ноември 2005 до май 2009). През юли 2009 г. ГЕРБ печели парламентарните избори, Борисов отново е избран за депутат, но се отказва, защото става премиер. Започва „ерата Борисов“, за чието начало вече писах.. От януари 2010 г. Борисов става официално председател на партия ГЕРБ, а управлявалия я досега Цветан Цветанов остава негов заместник..
- Първанов няма братя и сестри.  Женен е само веднъж и досега не е разведен с жена си Зорка Първанова. Имат двама сина – Ивайло и Владимир. Борисов има сестра Красимира Борисова. Разведен е с първата си жена Стела, с която имат дъщеря Венета. Не е женен втори път.
- Пикантерията „агенти на ДС“ оставям за разправяне след малко.

Още няколко реда МОИ размисли за приликите и разликите между Георги Първанов и Бойко Борисов.
Това, че и двамата са изградили кариерите си по комунистическо време, е безспорно. Не го пиша за първи път:  Ако не бяха приели тази Вяра и тези Принципи ПРЕДИ Промяната, Партията нямаше да им подложи партийното си рамо и щяха да видят Кариера СЛЕД on the back side, както казват англичаните. Тука празно няма, колкото и да ни убеждават, че не е така.
Първата разлика е, че по произход Първанов е идейно съвместим с комунистите, а Борисов – не. На този ранен етап от формирането на личността, струва ми се, че Борисов е предал гените на дядо си, за да не остане на първи глух коловоз. Не мога да го съдя, най-малкото защото огромната част от народа ни е такава – приспособленчеща се. Само единици могат да се родеят по действеност с Васил Левски под игото.
Следва обаче новият период – Свободният, Европейският. И тук вече няма оправдания за нерешителност (за рода Борисов) или за наследени комунистически разбирания (за рода Първанов).
Чест прави на Бойко Борисов, че използва Свободата, за да отстои правата на своя род. По-добре късно, отколкото никога! Никога не е късно Борисов да се промени пак, ще кажат противниците му. Може би, съгласяват се с тях запознатите с попарата на Партията. Аз самият не съм много далеко от техните разбирания. Много пъти съм писал: Пътувам с влака на ГЕРБ, но непрекъснато следя за „табелите“ покрай линията и при първо забелязване, че западната посока се сменя с източна, веднага слизам на първата гара, за да чакам следващия влак за Европа. Дали Борисов разбира това, няма значение. Такъв „влак“ минава регулярно през историята на България. Ще мине пак. Има значение АЗ и НИЕ да не го изпуснем за пореден път.

Само да довърша: Мисля си, че колкото повече време минава, толкова по-малка става вероятността Бойко Борисов да обърне посоката на влака, който е подкарал към Европа.
Чест прави и на Георги Първанов, че май е първият от новите социалистически лидери, който разбра (или започна да разбира), че Комунизмът НЕ МОЖЕ да спечели войната със Свободата човешка, и това налага спешни промени в Партийните разбирания. Няма да навлизам в повече обяснения на тази теза – писал съм достатъчно много за това в предишния 6-ти том на НИЕ. Ако партията БСП иска да остане „системна партия“, тя трябва да се откаже от идеята, че всички хора са равни. Написах „идеята“, но това е далеко неточно. Веруюто, че всички противници на Твоята идея трябва да бъдат убити, изобщо не е Идея, а обикновен геноцид над човечеството. Обаче, не зная по какви причини, Георги Първанов след втората година на втория си мандат като президент - тази 2009 година, започна да се връща към комунистическите си корени. Може да се е почувствал засегнат или заплашен от нарастващата популярност на Борисов. Грешка, г-н Първанов. Правите същата грешка, която направи Иван Костов, когато в 2005-а не прие протегнатата ръка на Симеон Кобургготски за съвместно управление. В края на краищата народът трябва да е един, нали?!
Изобщо не ми е жал за „демократа“ Иван Костов. Той е деспотичен тип човек. Няма оправия. Само за комунист става. Но за Георги Първанов мога да кажа: жалко. Мисля, че имаше бъдеще пред него. Народът е безмилостен, глупаво безмилостен. Той прощава само един път – първият. От друга страна пък дългото, вечното, прощаване е още по-голяма глупост.

Свърших с моите отвлечени разсъждения. Следват подробностите за войната от 2009-а между президента Първанов и премиера Борисов. Първата и единствена засега война между тях двамата. (Правя това уточнение – първата и единствена, защото Георги Първанов май е единственият лидер на българска политическа партия, който през следващите години не преследва „до дупка“ Бойко Борисов. Което още веднъж идва да ни каже, че Първанов е исторически по-умен от тия нароили се бездарни използвачи.)
(И още една молба-уточнение. Не си правете грешно заключение от тия мои думи. Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Тук няма „ама“, „може би“ и разни други възражения.) 
Преди началото на септември 2009-а нямаше никакви индикации, че двамата големи могат да се скарат открито. Обичайни словесни нападки, разбира се, но те са характерни, дори необходими, за поддържане тонуса на избирателите. В началото на месеца обаче за първи път проехтя сериозен залп, при това лично от Бойко Борисов към Георги Първанов.
На 5 септември 2009 г. 15 българи, заминали на ескурзия до Македония, се удавиха във водите на Охридското езеро, когато увеселителното корабче потъна при злополука. В рамките на 24 часа  премиерът Бойко Борисов изпрати правителствен самолет да прибере оцелелите наши сънародници. И тук президентът Първанов реши да натрупа евтини точки пред експедитивността на премиера. Качи се на своя президентски самолет и замина за Охрид, за да се срещне и да се снима с оцелелите българи преди Борисов да ги посрещне на софийското летище. От какъв зор? Тази показна загриженост изигра лоша шега на Първанов, защото излитането на прибиращия самолет от Охрид се забави с 2 часа, докато президентът се снимаше и изказваше съболезнования. Два часа забавяне, което е недопустимо да бъде внасяно, когато се провежда практическа акция за спасяване на пострадали. Когато всяка минута може да е фатална за някого. Това Борисов знае отлично, нали е пожарникар! И на всичкото отгоре, президентът не се качи на самолета с оцелелите и да се прибере с тях в София, а им помаха на изпращане от пистата в Охрид, за да се отпусне спокойно след това в неговото си кресло в президентския самолет. Което пък е характерно за „шеф“ с манталитета на Първанов.
Колкото е експедитивен и решителен, Борисов толкова е и емоционален. Даже повече. И си го каза в прав текст пред медиите, докато той и линейките на „Пирогов“ чакаха два часа на софийското летище: „При провеждане на спасителна акция всяко друго действие, освен животоспасяващо, е дебилно.“
Вярно, че думата е обидна за Първанов. Само че неговата реакция беше още по-дебилна. На 11 септември всички вестници публикуваха на първите си страници с големи букви „Войната за газа пак пламна“. На сайта на президентството Първанов обвини Борисов, че на срещата си с Путин в Москва преди десетина дни говорил не от името на националните интереси на България, а от името на правителството си. Но „известен е дефицита на компетентност на правителството в енергийната сфера. Ще поискам свикване на Консултативния Съвет за Национална Сигурност.“
Цитирам оценката на вестниците:
- жълтите - „168 часа“: „Според запознати Първанов е силно разтревожен от факта, че ключови бизнесмени от енергийния сектор преминават в лагера на Борисов. (Споменават се имената на Валентин Златев и Сашо Дончев) Според депутати от БСП конфликтът между Борисов и Първанов е за геополитическата ориентация на страната. Досега българската енергетика е била свързана с Русия, докато правителството на Борисов е с променена визия. Според социалисти е неминуемо да пламне конфликт между институциите, защото вероятно при договарянето на проектите Първанов е поел ангажименти, не само от името на Сергей Станишев, но и за цялостното реализиране и изграждане. “Държавата се командва от премиера, а нв от президента. Нормално е Борисов, а не Първанов да взема решенията“ – коментират от ГЕРБ.“
- сините – „Дневник“: „В това интервю Първанов не съобщи нищо, което има отношение към дневния ред на държавата, чийто президент се явява от осем години насам. Но пък научихме, че почувства ли се засегнат, не се поколебава да отмъсти, отвръщайки на „окото“ със „зъб“.“
Няма да разисквам повече тази „газова“ война. Тя няма да има край години напред. Колко? – Не зная.
След 2 месеца – вестниците са от 9 ноември – войната между Първанов и Борисов си намери нов повод – решението на кабинета да отзове посланиците ни от Вашингтон (Лъчезар Петков) и Анкара (Бранимир Младенов). Първанов отказал и „настоява да му бъде предоставена пълната документация, за да вземе решение на базата на експертен анализ“. След ден премиерът Борисов му отговори, че правителството няма да промени позицията си за отзоваването на посланиците. Първанов разширява базата на искането си с обвинението, че „сред най-сериозните исторически дефекти на българската политика от 130 години насам е липсата на приемственост“. Отговорът на Борисов: „Все пак ние сме спечелили пълно мнозинство и нямам право да изпратя един посланик някъде ли? Стига ДПС, стига БСП, нека поне да има няколко от ГЕРБ изпратени.“
На 10 ноември две парламентарни партии – ДСБ и „Атака“, независимо една от друга, поискаха импийчмънт на президента Георги Първанов. Мотивът на Костовите хора е участието на Първанов в петролната афера „Петрол срещу храни“ (Помните разкритията отпреди 5 години за договорката на Саддам Хюсеин да продава на по-ниски цени петрола си на „приятелски държави“, като разликата отива в лидерите на партиите, които тогава са били на власт. Става въпрос за периода 1991-2003 г. Ако не си спомняте подробности, можете да ги прочетете в НИЕ-5). Мотивът на „Атака“ е друг: Георги Първанов директно се намесва в работата на съдебната власт и на прокуратурата, като защитава своя приятел Сергей Станишев, който в момента е следствен за онези липсващи 9 секретни доклади от ДАНС. Лидерът Цветелин Кънчев на циганската партия „Евророма“, участваща в коалицията „За България“, пък казал, че всеки момент ще предаде в прокуратурата сигнали за корупция на премиера Борисов.
12 ноември, Георги Първанов: „ Играта покрай искането за импийчмънт твърде загрубя. Парламентът се държи като трибунал, срещу мен има цунами. Но няма да ме уплашат да се откажа от гражданската си позиция. Питам защо властта е на път да осъди експремиера Сергей Станишев за една преместена папка, а мутрите не са притиснати в ъгъла.“
Премиерът Борисов коментира изявленията на Първанов така: „Съжалявам, че се получи такава ситуация от непремерените му действия. Аз му оставям широка врата, ако реши да се извини на всички.“
Антон Кутев, депутат от БСП в парламента: „Премиерът да се извини за Пашата и за бандитизма в политиката. Според мен нито един представител във властта не трябва да се извинява за това, което мисли. По-скоро бих поискал от премиера да се извини за всичко, което се случва напоследък: за орязаните социални бюджети, за неплатените и зле повишените пенсии. Добре е премиерът да се извини за необясненото богатство на жена си.“
(Банкерката Цветелина Бориславова не е жена на Бойко Борисов – мое пояснение. За сметка на това пък бившата социална министърка Емилия Масларова, която към този момент е подсъдима за едни 10 млн.лева, е кума на Антон Кутев, което е доказуема истина.)
- Като се отвори дума за жени, които са близо до някой действащ или бивш премиер, без да са женени за него, аз да припомня, че има ТАКАВА жена и около премиера Станишев. Казва се Елена Йончева. Размерът на средствата с които тя оперира, не е ли съизмерим с размера на средствата, с които оперира Цветелина Бориславова? 
- Репортаж на в.“168 часа“ точно от това време – 13 ноември 2009 г., подписан (Теодор Насков):  „Синът на Първанов с мезонет за 250 000 лева.“ В този репортаж е посочен адресът – блок в кв. „Манастирски ливади“ в полите на Витоша, размерът – 213,4 кв. м. и гараж от 24 квадрата, цената – 217 337 за мезонета и 28 681 лева за гаража, и името на собственика – 28-годишният Владимир Първанов. Както и допълнение, че Владимир и по-малкият му брат Ивайло само преди месец са инвестирали повече от 80 000 лева в покупката на магазин в столичния квартал „Хиподрума“.
Да не помислите, че се заяждам. Няма такова нещо. Разделете платените пари за апартамента на площта му и ще получите 527 евро на квадрат. Тази цена не е далеко от пазарната за този район. Въпросът е друг: Защо никой не пита президента Първанов откъде 28-годишният му син има тези пари. Че този младеж не ги е спечелил, че тези пари са на баща му, е ясно. Но в коя имуществена декларация - бащината или синовната - те са посочени?
Аз питам. Кого ли? Ами другаря Антон Кутев, например.
13 ноември: Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков по повод исканията на професорите от институтите към БАН за увеличаване на заплатите им произнесе култовото изказване: „Приятелите на Георги Първанов от БАН са феодални старци.“

Две мнения по казуса „война между премиера и президента“:
- „синият“ Георги Марков, агент „Николай“, конституционeн съдия (1994-2003) oт квотата на Желю Желев, 13 ноември 2009, в. „Стандарт“: „След парламентарния вот през 2005 г. имах среща с Надежда Михайлова и Яне Янев и им изготвих безплатно, като приятел на СДС, мотиви за импийчмънт на президента. Сега обаче не виждам основания. Отказал да отзове посланици – това е негово суверенно право, както и да ги назначи. Не зная каква е политическата интрига днес, но старата десница продължава да обслужва президента. КС няма да потвърди импийчмънта по две причини – първо, няма основания, и второ – поради тоталната загуба на позициите на десницата през последните 10 години. („Бах го у Конституционния Съд“, както би се изразил Слави Трифонов. Според конституционния съдия „Николай“, решенията на КС трябва да се влияят от политическата тежест на онзи, който търси неговата надпартийна компетентност?!
Сега нали няма да ме питате защо съм поставил характеристиката за Георги Марков – „син“ в кавички.)
- сивата Пепа Витанова, същият вестник, същата дата: „Първанов е поел върху плещите си тежкия кръст да отстоява честта на една провалила се партия и коалиция. Поставил си е амбициозната цел да руши комфорта на най-рейтинговия мъж в държавата. Да е символът на лявото, когато всички се правят на десни. За първи път Първанов не е доброто и скромно момче, което говори обтекаемо и се стреми да угоди на златната среда. Не се напъва да е социалният президент, защото кризата оголи истината: бедните са станали по-бедни, а богатите – още по-богати. Президентът е рязък и краен, изпуска си нервите, не крие гнева си. Той вече прилича малко на Борисов: забравил е чувството за самосъхранение, загубил е чувството си за хумор. Докато президентът заприличва на Борисов, Борисов стана малко като президента. Имитира стила му. Овладява тънката ирония на елита. Говори като завършил политическа школа. А в 20-тата годишнина от падането на Берлинската стена падат  маските на лицемерието и компромисния тон. Пред премиера ни се отварят врати и сипят награди, а президентът ни не бе поканен на тържествата в Берлин. Европа показа, че разчита на Борисов, а за Първанов е дошъл десети ноември. Искането за импийчмънт в началото на трънливия път на президента. Импийчмънтът е урок за президента, но и капан за Борисов. За първи път премиерът не знае как да излезе от конфузната ситуация и му личи: променя мнението си по няколко пъти на ден. Съзнава цялото безсмислие на инициативата на Костов и Сидеров и предлага на президента най-безболезнения изход: да се извини и да не се инати за посланиците.“
(Сега нали няма да питате защо не съм поставил характеристиката за Пепа Витанова – сива в кавички?)

Как завърши „войната“? Текущата война.
2 декември 2009: Борисов направи посещение на добра воля при Първанов. Очаква се утре президентът да приеме оставките на посланиците в Турция и САЩ.

ОТНОШЕНИЯТА ПРЕМИЕР - ЦАР

Тези отношения на управленско ниво вече са история. Годините, когато Симеон и Борисов бяха едновременно част от управлението на държавата, отминаха и няма да се повторят. Ако искате да си спомните това време 2001-2007, върнете се назад в хрониките за тези години. Там има много за четене по тази тема.
Обаче съм ви длъжник по другата, може би по-важна тема – за ученика Бойко Борисов и неговите учители Симеон Сакскобургготски и Тодор Живков. Ще прескоча и обяснението защо свързвам като негови учители тези двамата – Тодор и Симеон. Но ще напиша, че и ще го подчертая изрично: Покрай Тодор Живков и Симеон II са се въртяли много хора. Но можете ли да посочите от тях имена, освен Бойко Борисов, които да са оставили собствена диря в  държавническите си действия?! Това какво ви говори?
Преди 5-6 страници цитирах части от едно интервю на Бойко Борисов с журналиста от в. „168 часа“ Николай Пенчев. Тогава пропуснах отговорите на Борисов, касаещи неговата служба като охранител на тях двамата. Ето ги сега:
В.  Сравняват стила ви на управление с този на Тодор Живков. Познавахте го лично. Има ли нещо общо между вас?
О.  Тодор Живков съм го пазил след като падна от власт. Имах възможност с часове да слушам начина, по който той е управлявал държавата. Имал съм възможността да слушам както него, така и върха на монархията. Така че знам как са действали и двете системи. Което сега ми е от голяма полза.
В.  Какво научихте от царя?
О.  От царя съм научил, че е много важно, ако можеш да замълчиш, да го направиш.
В.  Той мълча дълго време?
О.  И беше два мандата на власт!
В.  Къде сбърка царят в началото? Имаше такива големи надежди, като се върна?
О.  Довери се на хора, които нямаха кауза. Юпитата, юристите, знаете как беше. Имаше няколко кръга в самото управление и всеки теглеше към себе си,, а той не се намеси авторитетно и навреме. Не ги спираше. След яхтения скандал, ако на мен ми се случи нещо подобно, не дай, Боже, всичко трябваше да бъде ометено. Всичко! За да няма съмнения в него. Но не искам да му бъда съдник или анализатор. Иначе оценката я дадоха хората: един милион го чакаше на площада, като дойде, сега има двама общински съветници в София.
В.  Тодор Живков и царят бяха ли щастливи?
О.  За царя не мога да кажа. Той винаги си е криел чувствата. Тодор Живков много страдаше от разпада на държавата. Това, което казваше, е , че държавата трябва да се пази и да е силна.
В.  Искате ли да приличате на някого от тях?
О.  Искам да приличам на себе си. Със своите плюсове и минуси. Моля Господа да не си опетня името на този пост. Не искам да изпадна в ситуация да имам конгреси като на БСП, ВМРО или сините. В такава ситуация трябва достойно да се оттеглиш, след като повече не те искат.
Аз нямам какво повече да добавя. Освен препоръката да запомним донякъде тези думи на Бойко Борисов и да се връщаме на тях, ако търсим обяснение, защото нещата ни се случват по този начин.

РАЗПАДЪТ НА КОАЛИЦИЯТА НА ГЕРБ С АТАКА, СК  И  РЗС

При спечелени 117 депутатски мандата, партия ГЕРБ успя на състави правителство, подкрепено в зала от 162-а. Допълнителните гласове на 27 юли 2009 г. дойдоха от по-малките партии: „Атака“ на Волен Сидеров – 21 гласа, Синята коалиция (Мартин Димитров и Иван Костов) – 15 и РЗС на Яне Янев – 10 броя.
Голямото учудване (моето) е, че тази коалиция изобщо се състоя. Да обяснявам ли - пак! – защо? Да! – защото не бива да се забравят фактите. Но за да не се повтарям съвсем, този път нека поразсъждаваме обобщено.
Да си спомним Началото на Прехода. Към единствената голяма партия – БКП, се добавиха за два месеца още две - СДС и ДПС, а след още два месеца БКП осъмна като БСП. Сигурно не си мислите, че този процес е възникнал спонтанно, че единствената партия БКП не го е контролирала. Не искам да влизам в тази тема. Само да ви подам едно „малко гвоздейче“ още, за по-сигурно заковаване на капака:  Този процес започна от нищото – изведнъж на 9 ноември 1989 г. в Берлин някой разреши на Стената да падне, и само след 20 часа - на 10 ноември следобед, Тодор Живков подаде оставка. За - само след 3 месеца, да завърши победоносно във всички социалистически страни. Абсолютна спонтанност, нали?! Продължавате ли да си мислите, че нашата Партия БКП си е позволила да проспи процеса, без да създаде механизми за неговия контрол?
И как се нарича този „контрол“? Ами „с ДС“ и „ДпС“ - четете в следващата глава думите на „контрольорите на Промяната“, казани 20 години по-късно.
А как се осъществява този „контрол“? Чрез пълната инфилтрация на верните на Партията по генезис или по вяра хора, добавете зависимите от събраните факти в досиетата й хора и, разбира се, от безличните бездушни тарикати, които са с таз (партия), която е на власт. Като започнем с „червените“ водачи на трибуната на Промяната, минавайки през „червените продавачи на сини надежди“, пръснати сред множеството, и завършим до последна редица от „червени проверени“, която пази протестиращите да не се разбягат от митинга. Това обяснява появата на многобройните малки партии – само за половин година над 50 броя (вижте имената им в НИЕ-1 за времето от ноември 1989 до април 1990, да не ги изреждам повторно).
Това обяснява и поетапната им мимикрия, трансформация и в крайна сметка изчезване от политическата сцена, и замяната им с други новопредставлени партии. Впрочем обърнете внимание, че текучеството в броя на самите малки партии, го няма сред имената на техните лидери. Имената се въртят едни и същи и се сменят само в случая „Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз“. В крайна сметка това е една друга демагогия. На всеки такъв „водач“ Партията му е плащала регулярно за „постоянството“. А и не е толкова въпрос, че парите не са вече толкоз, колкото фактът, че тези връзки трябва да останат тайна. (Боже, каква тайна?! От „водачите“ се носи такава комунистическа воня, че не се трае. Което съвсем не пречи на Тези, да наричат процеса „пречистване“. Пък който се дърпа от „пречистването“, му предстои „изчегъртване“.)

Простете ми, че надникнах в бъдещето. Връщам се в настоящето.
Онова, което се случи в малките партии (извън ГЕРБ, БСП и ДПС) преди парламентарните избори през юли 2009 г., беше нещо като артилерийската подготовка преди Боя. Затова главата, в която разказвам за тези събития, нарекох подсещащо „Шапки… Нало-жи! Оркестър, заря!“.
Трябва ли да обяснявам, че подкрепата, която Сидеровци, Костовци и Яневци дадоха с гласовете си за избора на кабинета „Борисов-1“ е подкрепа фалшива и подла? При това тъпо упорита, защото ТЯ ни е позната (до болка буквално) още от СДС-тата с тирета. Какъв е смисълът да ни се сервира пак?!
- Яне Янев ще предаде четата първи – само след по-малко от година РЕДЪТ, ЗАКОННОСТТА И СПРАВЕДЛИВОСТТА той ще ги провиди не в управлението на Бойко Борисов, а в неговото уволнение. И кой, представете си, ще му помага да „уволнява“ – Атанас Семов (на Марко Семов сина) и Георги Марков (на Желю Желев протежето). И двамата в бъдещето ще се преквалифицират в „конституционни съдии“. Самият Яне ще стане говедовъд. (Не се шегувам, ще купи ферма с 2000 говеда.)
- „Синята коалиция“ ще се разпадне за пореден път, за да се обедини в друга конфигурация. Иван Костов вече толкова е компрометиран с тия теменужки от Драгалевци, че съвсем естествено ще подаде кормилото на друг. И на кого, представете си – на Атанас Атанасов, генерала от ново преименуваните стари служби. Който ще запази службата си, приклякайки в подножието на Мартин Димитров, шефът на другото СДС – не на Екатерина, а на Надежда. (О, Боже, какъв глупав избор. Да възложиш надежди на Мартинчо, щото повече слушал от Надежда…)
В бъдещето – кабинета „Борисов-2“ – Мартин и Атанас с принадлежащите им партии ще станат истински коалиционни партньори на Борисов, с министри в правителството. За да се тръшнат обидени, след като са спомогнали за неговото (поредно) сваляне. Ще се нарекат АД – „Автентично десни“ и така ще се засилят в дясно, че ще се появят отляво на лявата партия.
Надежда Михайлова ще остане трайно еманципирана от Костовите С-ета и затова вероятно ще продължи своето дясно политическо бъдеще. Макар само като посланик (в Турция) и търсена от време на време събеседничка в телевизионноте студия. „Класната“ – Екатерина Михайлова, ще паркира в класната стая на университета.
Къде ще отидат тези мечтатели, почитатели на бледата надежда, че СДС означава наистина Съюз на Демократичните Сили? Оптимистите ще се качат на влака на ГЕРБ, но ще останат на стъпалата и покрай вратите му, готови веднага да скочат от него, ако усетят полъха на мъртви сибирски полета. (Нали отбелязвате за пореден път, че пиша „влака на ГЕРБ“, а не „влака на Бойко Борисов“?!) Песимистите-мечтатели няма да отидат да гласуват. Което ще е една основна причина за намаляване процента на участващите в избори.
- Партия „АТАКА“ (Калъпът се нарича „Drang” и затова нейният водач Волен Сидеров поразително наподобява Адолф Хитлер) ще оттегли „безрезервната си подкрепа“ за кабинета „Борисов-1“ след година. (Единият майстор от калъпа - Хитлер се скара с другия майстор – Сталин след година и 9 месеца) След като „сините“ провалят „Борисов-2“, атакистите, прилепили се до наричащите себе си патриоти, заедно ще повторят номера на сините и ще провалят кабинета „Борисов-3“. Открито проруската партия „Атака“ и нейният фюрер Сидеров ще спадат-спадат, докато се закотвят на кота  „0,1%“.
Останалите патриоти Красимир Каракачанов (ВМРО) и Валери Симеонов (НФСБ) биха влезли в новата власт, ако се бяха обединили, но явно Главният Патриот нареди да се явят отделно на следващите избори. Защо? Може би ще чакат появата на следващата открито проруска партия „Възраждане“ на Костадин Костадинов, за да я подкрепят „безрезервно“?!

Аз, докато чакам развитието на бъдещето, продължавам да чета изявленията на политици из медиите. Че и да ги цитирам:

·            Сергей Станишев  интервю за Светлана Джамджиева, вестник „Труд“ от 20.11.2009: (Къде да вмъкна? „Сините“ лидери говорят пред доганката Валерия Велева, „червените“ – не. Те предпочитат хора от ковачницата на „Дума“ – Светлана Джамджиева е жена на Борислав Джамджиев.)
- „През последните 4 месеца ГЕРБ се опитва да превърне страната в ченгеджийница и разиграва политически фарс. Управляват с компромати и активни мероприятия. Управляващите се занимават само с „ревизия“, която, вече на всички е ясно, е политически мотивирана. За предишното управление се говори само в негативен план.“ (Тук имам две възражения. Първото е принципно – Лъжа е, че ГЕРБ във властта е непримирима към БСП. Борисов не е казал „Нашата цел е да свалим БСП от властта“, докато Станишев каза: „Ние ще свалим ГЕРБ от властта“ и добави: „ако трябва и с недемократични средства“. Второто ми възражение е по-скоро закачка – Ами като казваш, че новата власт говори за старата само в негативен  план, погледни в собствените си „гащи“ и кажи нещо, нещичко поне, добро за ГЕРБ бе, Станишко.)
- „Вижте, с коалицията („тройната“) свършихме добра работа за страната. Просто БСП плати политическата цена.“ (Този човек, Станишев, е скаран с обикновената логика. Ако си свършил „добра работа“, при това за цялата страна, то това не може да предизвика тежка „политическа цена“ за тебе.)

- Този Станишев продължава „да се кара с логиката“: „Сега имаме коалиция, на която ядрото са ГЕРБ и „Атака“, което е сериозен проблем. Такава крайна националистическа и ксенофобска партия като „Атака“ е основа на управлението, най-близък партньор на ГЕРБ.“
Тази логическа обърканост в думите на лидера на БСП прави впечатление, дори на Светлана Джамджиева: „Чакайте, в началото на разговора казахте, че командва Костов, сега „Атака е в основата… Горкият Борисов.“
Отговорът на Сергей Станишев интересува ли ви? – „Духът на Костов командва.“

·            А какво пише по същата тема вестникът „168 часа“, интересува ли ви? Датата е 4.12.2009. (Къде да вмъкна? Петьовият 168-часов напън на коя от политическите сили симпатизира най-много? Народът го зове „жълта преса“, той е създаден с „червени пари“. Като смесим червено и жълто, най-много червеното да стане малко по-…националистическо.)
Авторът Стоян Стоянов е написал един дълбоко саркастичен материал „Бойко Борисов е национално богатство“. И го е илюстрирал със снимка на Мадарският конник, където с помощта на фотошопа е поставил на гърба на коня не Св. Георги, а самият Бойко Борисов. Що не Сергей Станишев бе, другарю?  Нали той каза, че „с тройната коалиция свършихме добра работа за страната“.
И към тази подмяна на Главния Добър  Герой, Стоенчо Стоянов е добавил още една „миризма“ от същия миризлив спектър. Сложил под фотоколажа следните думи: „Бойко Борисов е на път да ни върне в доброто старо време, по което мнозина мечтаят.“ Явно под доброто старо време се разбира времето на социализма. Ама, чакайте! В началото на разговора казахте, че командва Костов, после уточнихте, че „Атака“ е в основата. Сега говорите за БКП на Тодор Живков… Горкият Борисов!
А забелязахте ли, читателю, тъпата лъжлива новина, че за времето на комунизма мечтаят мнозина българи? Колко мнозина бе, Стоенчо - 1000 дузини е резултатът на БКП на последните избори в които тя участва. Няма и 1300 дори. Ама калабалък да става.

·            В Народното събрание (3.12.2009): Яне Янев прочете от трибуната декларация от името на парламентарната група на РЗС. В нея той протестира остро срещу президента Георги Първанов във връзка с обсъждане бюджета на Президентството. Председателката на НС Цецка Цачева прецени това като оскърбителни думи срещу личността на президента и изгони за едно заседание Яне Янев от залата. В отговор лидерът на РЗС каза, че „не разбира поведението на председателката Цецка Цачева, но въпреки това ще продължи да подкрепя ГЕРБ до 27 януари 2010“. (Тогава изтича 6-месечния период на правителството.) Отговорът на Бойко Борисов: „На представители на по-малките партии като на Яне Янев, им е лесно да правят изказвания за държавния глава, после си отиват в къщи и си ядат закуската, но на министрите от правителството всеки ден им се налага да работят с президентската институция.“
- Три дни след тази случка бившият син депутат Марио Тагарински напусна парламентарната група на РЗС. Яне Янев каза: „Може чрез милиционерски методи Тагарински да е притиснат да напусне групата“, и постави ултиматум до следващия ден - 6.12.2009, 9 часа сутринта, групата на РЗС в парламента да бъде възстановена. Отговорът на Бойко Борисов: „Съжалявам, че трябва да бъда намесен. Утре някой може да поиска да се разведе и да дойде да ми каже да му върна жената. Аз депутати и жени не връщам.“
(За протокола: Тагарински към този момент е на 52 години и е сменил 4 парламентарни групи: СДС, ОДС, Демократическата партия и РЗС.)
Нещата за ПГ на РЗС стават много лоши. Те имат общо 10 депутата и напускането на Тагарински сваля бройката на 9. А правилникът на НС не позволява съществуването на отделна ПГ с по-малко от 10 депутата. Така всички от РЗС стават независими и Яне Янев губи мястото си в парламентарната комисия за корупцията.
- Като написах „всички от РЗС“, да отбележа специално, че един от тия 9 бр. депутати в РЗС, е още едно знаково за СДС лице от близкото минало – Димитър Абаджиев. Знаете ли какво е написал той в „Новините днес“ (!!!) на 8 декември 2009: „ГЕРБ да се докаже, като помогне на РЗС“.
Моля? Партията ГЕРБ да се докаже, като помогне!? Кому? Нему? Да не забравим и Георги Марков – третия седесар в РЗС-то. И защо? А защо Абаджиев сам не „си помогне“, като се презапише в ГЕРБ, както ще направи Георги Марков? Впрочем от тримата – Марио, Димитър и Георги, само Георги ще успее да се задържи в политиката и то точно защото Борисов ще му повярва на новите клетви, че герберът е любимото му цвете.
Спирам, защото не искам да отварям принципния спор доколко и докога толерантността е полезна.

·            Точно когато бившият син депутат Марио Тагарински „разпусна“ ПГ на РЗС, СДС празнуваше 20 години от своето създаване на 7.12.1989 г. На мястото на срещата: малката зала на НДК. Отсъстваха сегашният председател на СДС Мартин Димитров, още бившите председатели Иван Костов, Петър Стоянов, Стефан Софиянски, Надежда Михайлова. Но пък присъстваше Желю Желев.
168-часовата журналистка Бисерка Борисова пише тържествуващо: „Само за 20 години СДС от партия – символ на надеждата, се превърна от горд лъв в досадна бълха, чудеща се откъде да смукне малко кръвчица. За 20 години успяха да се „изпарят“ стотици хиляди души от площадите и избирателните урни. За 20 години голямата партия беше нарязана на толкова малки парчета, че тя вече се побира в кутия за обувки. В края на октомври НЦИОМ (Националният Център за Изследване на Общественото Мнение; руският оригинал се нарича ВЦИОМ – Всесъозньiй Центр Исследования Общественого Мнения) публикува проучване, според което Синята коалиция е смъкнала подкрепата си под 3%. Колко ли ще са тези, които смятат, че СДС ще успее да отпразнува 25-я си рожден ден?“
Спомени от бъдещето (докъдето зная сега): През своята 25-а година СДС (на Мартин Димитров) ще празнува юбилея си като коалиционен партньор на ГЕРБ в кабинета „Борисов-2“, и ще го провали, напускайки коалицията. В своята 32-а годишнина СДС отново ще е в коалиция с ГЕРБ, но този път лидерът ще се казва Румен Христов. А Мартин Димитров (маскиран като „Демократична България“) ще бъде в коалиран с ДСБ (ген. Атанас Атанасов) и двете формации ще бъдат в едно правителство с БСП (Корнелия Нинова). Което ще се провали с гръм и трясък, без да успее да „изчегърта“ ГЕРБ от властта след 2 години мъки и 4 Народни Събрания (Които, ако бяха нормални НС, трябваше да покрият цели 16 години от нашата история.)
Каква ще е съдбата на Бисерка Борисова след години, не зная. Няма да я има на нашия журналистически хоризонт.

·            Вестник „168 часа“ от 6.12.2009, подписал тандемът Сима Владирова и Петя Минкова: „Синята коалиция отказва да носи съвместна отговорност за управлението на ГЕРБ. Според депутатите им те не са част от управляващото мнозинство, нито са позиция. Засега били само поддържащо мнозинство. „Ние не сме във властта. Няма сключено споразумение. Ние сме коректив. После хората, като поискат  някой да носи отговорност, това няма да сме ние. ГЕРБ ще си я поемат. Решенията не се вземат съвместно“, негодуват сини депутати.“
(Да попитам може ли? Ако синята коалиция не беше подкрепила кабинета на Борисов, той нямаше да бъде съставен и нямаше да може да взема никакви решения. Това как се връзва с твърдението им, че ТЕ не носят никаква отговорност. Изключителни… демагози (колко съм добронамерен). Затова не искам да пусна гласа си за тези сини. Ще вземат да докарат у нас Путин на власт. Нека сами да си го дърпат.
И ще припомня думите на Сергей Станишев, казани в горното интервю на Светлана Джамджиева: „Ако хората гласуват за Бойко Борисов, получават Иван Костов“. Кой се заблуждава, ни лъже или се лъже?
И после, ако бях на мястото на журналистките Сима и Петя, не бих кръстил статията си „Десните отказват да носят отговорност с ГЕРБ“, а „Сините: ако трябва някой да носи отговорност, това няма да сме ние.“ Внушението е съвсем различно, нали.)

·            Волен Сидеров, ноември 2009: „Най-доброто за тези 100 дни е, че вече България не е управлявана от червената олигархия с мандата на една турска партия. Оттам нататък новото правителство даде една посока на политика, доста различна от предишните политики – политика на откритост, политика на решителни реформи.“

·            10 декември 2009, вестник „Труд“, Кольо Колев социологът: „Прав беше Бойко Борисов да се сърди, че му влизат остро още преди изтичането на сто дни толерантност. В нас да си политий е приятно горе-долу толкова време. Камерите те следят, прожекторите светят, репортерките те чешат по козината, пишат ти оди и отвсякъде те залива всенародната любов. Но времето изтича, чудеса на стават, делиш „постна пица“, лекари ти скачат, пациенти недоволстват, „феодални старци“ стенат за традиционния къшей, земеделци и кметове те попържат, пенсионери ръмжат глухо (то колко ли са им и силите)… Всички са недоволни! „Месията-революционер“ се превръща в обикновен политик. Свършва розовият период на ГЕРБ.“

·            18 декември 2009, във в. „Дневник“ намирам: „Вчера в парламента пред смаяния поглед на представители на дипломатическия корпус на ЕС Сидеров нарече Яне Янев „кукла на конци“ и „хомосексуално зависим“. Лидерът на РЗС пък го обвини в политическо безплодие и че партията му била „антисемитска, ксенофобска и антидемоктарична“.“
(Причината за този скандал знаете ли? – Сидеров и Янев се обиждаха така взаимно във връзка с бившия съветник в ДАНС Алексей Петров.)

·            Нова Телевизия, Николай Бареков – TV водещ само засега: „ Аз мисля, че отдавна съм станал политик, просто не съм си обявил партията. Аз имам желание да се занимавам с политика. Заслужава си. Ако нашата страничка беше добре уредена, примерно както в Щатите, може би нямаше да си заслужава. Но понеже България е една страна , която е много далече от действителността и от правилното развитие, едно от най-смислените неща, които човек може да прави в своята държава, е да му пука за народа, да му пука за държавата и да иска да се занимава с политика.“
(Понеже Бареков говори само, че си заслужава, без да посочва ЗА КАКВО си заслужава, ще отбележа, че смисълът на изреченото е един, ако името на заслужаващото си нещо е ДА СПЕЧЕЛИШ ПАРИ за себе си, и съвсем друг, ако това нещо е НАРОДЕН ИНТЕРЕС. Но… ще видим нататък уточнението Бареково.)  

Ще завърша с едни умозаключения на Боян Биолчев, ректор на Софийския Университет (1999-2007), намерени в „Труд“-а от 30 декември 2009: „Тази есен едно нещо ми направи огромно впечатление – всичките ми приятели, а аз ги имам във всички прослойки, тази година си правят вино. Ходиха, купуваха ронено грозде и антикризисно сложиха бъчвите. Естествено. Единственият начин да ти олекне малко, е да кажеш: „Наздраве!“ Казвам наздраве на този жилав български народ.“