СЛУЧКИТЕ ПРЕЗ  100-те  ДНИ НА КАБИНЕТА

100-те дни на кабинета „Борисов-1“ започнаха на 28 юли и ще завършат на 5 ноември 2009 година. Ето какво по-важно се случи у нас през този период.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА НА СЪДБАТА

·            На 5 септември 2009 (само ден преди Деня на Съединението) във водите  на Охридското езеро потъна екскурзионният кораб „Илинден“ на местна туристическа  агенция. Той отнесе на дъното със себе си телата на 15 българи, дошли на тридневна екскурзия до Охрид и Струга, двата града на брега на това неразделимо във вековете между България и Македония езеро. Следствието ще установи, че главната причина за нещастието е претоварване на кораба

Ако си мислите, че нещастието, поредното нещастие с българи, около важни за България дати, ще ни обедини…  ами, мислете си, щом нямате друга работа. 
Премиерът Бойко Борисов изпрати правителствен самолет да прибере оцелелите наши сънародници. Няколко часа по-късно президентът Първанов излятя със своя самолет за Охрид да се срещне на място със тези, които трябваше да се качат на самолета на правителството. Поради това желание на президента да демонстрира загриженост, Борисов, министрите му, лекари, психолози и близки на загиналите, чакаха няколко часа повече на летище София да посрещнат преживелите трагедията. Разбира се, че президентът Първанов можеше да остави самолета си да го прибира екипажът му, а той да се качи при пострадалите и с правителствения самолет да се върне в София, ама…
Няма да напиша, че друго не може да се очаква от комунист. Но ще помоля да запомните този факт някъде в постоянната си памет и винаги да се сещате за него, когато след време други „първанци“ постъпят по същия отвратителен начин – да откраднат нещо от други българи (напр. фланелата им, прошавайте не успях да се сдържа), да си припишат свършената от други работа на себе си (напр. да кацнат като черна врани на прозореца ви, нагло заявявайки „Ние пак сме тук“) или … Спирам, защото не бива да превръщам несъгласието си в злоба.

НЕЩАТА В ОПОЗИЦИЯТА БСП

Там нещата са на кръв. Не слушайте Вапцаров: „Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз! Какво тук значи някаква си личност?!“ Той не става за партиец, защото е наивен – тръгнал с мечките в гората мед да яде, както казва един познат. .
В изборната нощ на 5 юли 2009-а аха-аха Станишев „да падне“. Обаче Сергей не е Никола, Сергей бил „личност“, а не някакъв, поет дори  И не подаде оставката си като лидер на БСП.
На 18 юли се проведе първият от каскадата партийни пленуми на БСП. (В скоби, знаете ли какво означава „пленум“? Шу-шу му-шу и хоп – някой в казана.) Инфарктен 7-часов пленум в събота. На ръба на кворума – 122 социалисти „за“ и 29 „против“, Сергей Станишев получи вот на доверие от Националния съвет на партията. Вестниците цитират известната всем Татяна Дончева, която казала: „Защо е тази бутафория – да назначите Национален съвет, а после да искате от него доверие.“ (Впрочем Дончева е права – Националният съвет не е избиран на конгрес, а е определен след това, т.е. е назначен.) Тя и групата около нея (четете нататък за „състава“) поискали незабавен извънреден конгрес на БСП. Подкрепили я Георги Кадиев, Добромир Гущеров, Георги Близнашки, Антон Кутев, Румен Овчаров, Жельо Бойчев (последните двама – на пленума на градските социалисти на София от следващия ден,неделя). Станишев и групата около него се съгласили с идеята за нов конгрес. Е, малко видоизменена: 
Новият конгрес на партията се насрочва за след 3 месеца, на 18 октомври 2009 г., но това ще бъде поредно заседание на 47-я конгрес на БСП, а не извънреден 48-и извънреден конгрес. Така автоматично се решава въпроса с избиране на нов лидер. Тази точка я няма в дневния ред на „заседанието“, защото това е работа на нов номер конгрес. Което съвсем не означавало, че въпроса за нов лидер не може да бъде поставен на 18 октомври.
Оставям описанието на дилемата „вълкът сит“ или „агнето цяло“ за след изтичането на 3-те месеца, но дотогава кратки документирани вестникарски изявления на замесените в нея:
(Понеже и аз, като управляван гражданин, съм замесен в тази каша, се обаждам от време на време в скобите.)
- 9 юли, Румен Овчаров, интервю на Елица Гилтяй от „24 часа“:
„Оставката за мен не е окончателен акт, а стъпката към решаване на проблема. Значи трябва да видим ясно кои са проблемите и да ги решим. Ето например неособено удачната уж младежка компания „Презареждане“. БСП наистина има нуждата от цялостно презареждане. И едва тогава, ако преценим, че ръководството в сегашния му вид не може да направи тази промяна, трябва да видим кое е ръководството, което може. Сергей не може сам да я направи. Дано да е разбрал с кого може да я направи. Не, не се боря за лидерския пост и не искам оставката на Станишев. Това решение си е негово. И съм сигурен, че Сергей ще намери правилния начин, по който трябва да поеме политическата отговорност. Времето в опозиция е най-доброто за влизане в кондиция на партията. А и нали сме наясно, че няма друга алтернатива на сегашното управление, освен БСП.“ (Не, не сме наясно, др. Овчаров. Освен това, вече двайсета година май, чакаме алтернативата на БСП и не сме я видели, макар от тия 20 години поне 12 партията да беше в опозиция.  
- 17 август, Валери Найденов: „Днешната БСП е партия на средни и едри бизнесмени, които забогатяха от обществени поръчки. (Самият Найденов, който е главен редактор на и около „24 часа“ вече повече от 20 години, е удачен пример за такова забогатяване. Е, ще кажете – не стана толкова богат, колкото други собственици, но това е, защото е по-некадърен от тях.)  Тя може да прави лява политика точно толкова, колкото слонът може да прави циганско колело. БСП си смени пола, кой ще оре лявата нива?“ (След десетина година ще докажа писмено, че самият Валери Найденов ще си смени пола и ще започне да оре в дясната нива.)
- 7 октомври – пленум на столичните социалисти:
Румен Овчаров: „Консолидация трябва да има, но зад нови идеи и лица. Девет години на един пост не може да води до нищо окуражаващо“. Красимир Премянов: „Заради мълчанието на някои другари в Народното събрание, започвам да се съмнявам, че някои са виновни.“  Татяна Дончева: „По-важно е, че обществото не подкрепя партията. Искам отново да смятам, че в БСП има само почтени политици.“  Кирил Добрев: „Дали името ми ще бъде оплювано от едни или употребявано от други – не ме интересува. Аз знам колко струвам и пред кого съм отговорен. Днес страховете ми са други, за нашата партия – плюейки се, заплашвайки се, обвинявайки се, - ние унищожаваме БСП. Спрете!“  „Антон Кутев: „Конгресът ще завърши с потвърждаване лидерството на Станишев. Очевидно добре познати хора правят заявки за друг лидер. Но не можем да правим промяна с хора от миналото. Нито Татяна Дончева, нито Румен Овчаров, нито Румен Петков могат да постигнат промяна. Те са лица от прехода. Не става въпрос дали аз или Станишев ще ги приеме, хората няма да ги приемат.“
- 9 октомври, интервю на Боряна Йотова с Румен Овчаров във в. „Стандарт“: „При Станишев бях дежурният виновник, затова не отговарям за грешките му. Сега искам да дам пример за това, че партията вече не е онази с пожизнените ръководители. Нямам амбиции да съм следващият лидер на БСП. Нито съм лидер, нито съм кандидат за такъв. Затова ще помоля повече да не интриганстват и да не се позовават на моята кандидатура, измисляйки поредната група и поредната интрига по мой адрес. Ще се боря обаче за нова визия на БСП, защото смятам това за мой морален дълг. Защото интриганството вече е на път да изтрие лицето на партията ни.“
- 12 октомври в синия вестник „Дневник“ червеният другар  Александър Маринов (който беше предишният председател на столичните социалисти, но в момента е представен само като „доцент по публична администрация“) пише: „БСП: презареждане или преинсталиране“.
- 16 октомври, Румен Петков пред в. „Стандарт“: „Сергей ни е нужен жив, но не като лидер“. (Винаги се притеснявам, когато комунист спомене за смърт, независимо от повода.)
- 29 октомври, Румен Петков пред в.“Труд“: „Призовавам час по-скоро Сергей Станишев да освободи партията от себе си. Защото е непочтено ударите, които се стоварват върху него заради собствените му грешки в управлението, да се стоварват със същата сила и върху партията, която няма вина за тях. Горещият ми зов към Нациаоналния съвет на БСП е: Моля ви,  другари, спешно да направим пленум!“ („Партията е права, когато съгреши дори“)
На 18 ноември 2009 г. се проведе заплануваното поредно заседание на 47-я конгрес. Там Станишев беше преизбран на председателския пост в БСП, побеждавайки конкурентите си Татяна Дончева, Янаки Стоилов и Младен Червеняков. Цитирам точно вестниците:  „Гласовете за него са  455 „за“, което е около 60% от гласовете на депутатите.“ – Около 60%, а колко са всички, имащи право на глас, не пишат. Подробности. (Намирам някои несъответствия в „данните“. Вестник „Дневник“ например съобщава още две имена, освен горните три – Димитър Дъбов и Румен Петков.)
В Изпълнителното бюро (аналог на стария термин Политбюро) влизат секретарите Евгений Узунов – по финансирането, Корнелия Нинова – по публичните политики (вижте с кого беше близка в НИЕ-6), Деница Златева – по международните въпроси (спомнете си евроизборите т.г.) и Катя Николова – организационен секретар.
Отпадналите: Янаки Стоилов и Владимир Топенчаров.
Споменават се още отпаднали, ама не е ясно от Политбюрото ли са или не: Борислав Гуцанов (председател на БСП-Варна), двама бивши зам. министри Атанас Костадинов и Димчо Михалевски, Николай Малинов (издателят на „Дума“) и Георги Пирински (бившият председател на НС), Румен Петков, Румен Овчаров, Димитър Дъбов, Стефан Данаилов.
- „Такава чистка на наши другари не е имало и при СДС“ – Младен Червеняков.
- „Има ли някой в тази зала, който не е усетил, че сега нашият кораб е пробит и се пълни с вода. В спасителните лодки са тези, които винаги се спасяват. Те пътуват към кораба на Бойко Борисов. Дано конгресът не бъде в ролята на оркестъра". - Янаки Стоилов.
- Биляна Борисова, журналистка от „Дневник“: „Станишев оцеля, БСП е под въпрос.“

Закривам, засега, вестникарското откритие, че „БСП се цепи“ (аз добавям: „за пореден път“) с разказа за кошмарните две седмици, които преживя Сергей Станишев между 16-и и 29-и октомври 2009. Съвсем накратко за скандала, че „Сергей потурчил поне 9 секретни доклада от ДАНС“ (Който трая две седмици и затихна.)
Откритието направи Яне Янев в качеството му на председатеп на парламентарната комисия за „борба с рушветите“, както вестниците наричат комисията за борба с корупцията. „Искам да знам дали в ДАНС е имало сигнали за корупция на Станишев и затова даваме на хората на Цветлин Йовчев 14-дневен срок да ни предоставят всички доклади, справки и анализи“. (Цветлин Йовчев е председателят на ДАНС към този момент.)
Ден преди изтичането на този краен срок, премиерът Бойко Борисов съобщи пред медиите, че липсват 9 секретни доклада на ДАНС, изпратени до Сергей Станишев по времето на предишния шеф на ДАНС Петко Сертов. Това са: „Възможни мерки от страна на министерството на финансите на САЩ по отношение на банковата система“, „Потенциална заплаха за използване на енергийната криза като политическо оръжие от Русия“, „Оперативна обстановка в АЕЦ „Козлодуй“, както и доклади за контрабандни канали и за проведен търг за доставка на специална продукция. Първият, повикан „на кафе в ДАНС“, бил осветеният от Румен Петков преди няколко години бивш щатен сътрудник на ДАНС Алексей Петров. „Чели сте някаква справка в интернет? Не правете от тази справка изводи за нивото на професионализма на служителите в ДАНС. Там работят високоинтелигентни и подготвени хора.“, казал Трактора, вероятно имайки предвид и себе си. Два часа по-късно пред същия обвинител е дал показания и Петко Сертов. Който пък само преди ден се бил върнал от Солун. (Тази солунска връзка ще стане гръцка след известно време. Тогава ще разправя обществено известните факти за нея.)
Сега да ви представя историята за изчезналите доклади през погледа на няколко участвали в случката. Ако тази информация се беше появила в „безплатните“ вестници, изобщо нямаше да ви занимавам с нея.тях. Но тя се появява във в. „Труд“. Датата е 28.10.2009, материалът не е подписан:
„Повечето „герои“ на скандалната справка на ДАНС не пожелаха да я коментират или не вдигаха мобилните си телефони. Така постъпиха депутатът от БСП Драгомир Стойнев и бившият съветник на Сергей Станишев Росен Карадимов. Соцдепутатката от 40-ото НС Татяна Дончева не пожела да коментира изнесените в доклада факти и сведения. От скандалния доклад на ДАНС стана ясно, че Драгомир Стойнев, Росен Карадимов, Петко Сертов и анализаторът Стефан Гамизов непрекъснато са били във връзка помежду си. Социалният антрополог Харалан Александров, който „присъства“ в справката на ДАНС, обяви, че фактите в доклада са верни, но интерпретациите им са „безумни“. “Аз съм си говорил с Гамизов за всички тези неща. Те са си вадили избирателно парчета от разговорите, които са записали според мен незаконно. И са ги сглобили в малоумна конспиративна схема“, коментира Александров пред електронния сайт „Всеки ден“. Бизнесменът Христо Ковачки отрече обвиненията, съдържащи се за него в доклада. Там той беше обвинен, че е поддържал връзки със сръбската организирана престъпност. Бившият шеф на Националната Служба за Сигурност пък Иван Чобанов излезе с най-свежия коментар на доклада. Той каза, че е вярно, че е говорил 110 пъти с Татяна Дончева за три месеца, но двамата са си приказвали за готварски книги и рецепти.“
„Оставете справките, вижте „Котараците“, каза Станишев, пише пак „Труд“ на следващия ден и материалът отново не е подписан. „Вместо да се измества медийното внимание от свършеното досега от кабинета, защо не се обадите на вътрешния министър или на председателя на ДАНС да направят разследване как приятелският кръг на премиера Борисов – „кръга на котараците“, спечели поръчките за строителството на паркинги за метрото и езерото „Ариана“?
Само 24 часа след призива на Станишев, вместо него да разследват „котараците“, Бойко Борисов поиска официално от главния прокурор Борис Велчев да започне проверка за сигналите за злоупотреби около метрото и „Ариана“. След още 24 часа главният прокурор отсече: „Създава се усещането, че в България единствената институция е Прокуратурата и всички проблеми трябва да се отнасят към нея. Очакванията към нас са като към пожарна команда, която непрекъснато трябва да обслужва сигнали. На всички трябва да е ясно обаче, че срокове и ултиматуми на прокуратурата не могат да се поставят.“
Спирам, защото написах всичко важно за „изчезналите доклади на ДАНС. Лошото е, че няма да подновя този разговор, защото, както казах, те се оказаха двуседмична буря в чаша вода.

МЕЖДУ СЦИЛА И ХАРИБДА

·            Ледена епоха настъпва между БСП и ДПС, пишат вестниците. И цитират:
- Депутати от Синята коалиция (не посочени поименно): „Идват неподготвени, не са в час при обсъжданията на важни правилници. Това е само началото на конфликта, който ще се задълбочава и вещае бъдещ разрив в отношенията БСП – ДПС.“
- Двете емблематични фигури в БСП Георги Пирински и Ангел Найденов не дадоха никакъв ясен отговор, показателен за желание за взаимодействие и сътрудничество. „Не коментирам“, отсичат и двамата.
- „Все пак в един определен момент трябва  да стане ясно дали ще работим заедно с ДПС или не“, поясни бивш министър в кабинета на Станишев Петър Мутафчиев.
Определеният момент в който ще стане ясно дали БСП ще работи заедно с ДПС или не, ще настъпи точно след 4 години. Когато БСП на Станишев вътре в мандата на ДПС на Лютфи Местан, ще направи правителството на Пламен Орешарски. Ще намерите тези извивки на политиката в следващия том НИЕ-8.
А защо срещу ДПС тогава ще стои името на Лютфи Местан, а не това на Ахмед Доган, ще стане ясно още в края на този 7-ми том на НИЕ. Повярвайте ми, че събитието, което ще доведе до тази смяна, е далеч по-интересно от събитието в края на 1996-а, когато някой уби Андрей Луканов.
(Използвам споменаването на Лукановото убийство – от което на 2 октомври тази 2009 г. се навършват 13 години – за да ви цитирам романтичното  интервю с Лили Герасимова, вдовицата на Андрей Луканов, наречено „Убиха Андрей, преди да ми купи цветя“. Много е възможно – 2 октомври е рождения й ден. Обаче! Да ме прости Господ, не мога да повярвам на това твърдение. Единствено, защото под интервюто се е подписал един истински мръсник. Името е Мартин Карбовски.)

Само месец след като СДС го докара едва до 6,76% на последните парламентарни избори (даже „Атака“-та на Волен имаше по-добър резултат – 9,36%) шефовете му се скараха. Ама естествено. За края на ноември, когато ще се проведе конференция на СДС, вече има 4-ма претенденти за поста на Мартин Димитров – Димо Гяуров, Найден Зеленогорски, Любен Петров и „вечният кандидат“ Иван Сотиров.
Не мисля да влизам в полемиките „за“ и „против“ Мартин Димитров на тези 4-ма. Те, малко или повече, вече са ни познати от предишно време. Само ще обърна внимание на думите на един, за когото не си спомням да съм писал:
- Иво Цанев, края на ноември 2009: „СДС днес принадлежи на миналото. Основният ни проблем е загуба на предназначение на СДС – да изразява интересите на големи обществени групи и да отстоява политика от тяхно име. Вместо това той се превърна в присъдружна организация на ДСБ и ГЕРБ. СДС  сега е разделен по още една ос – за Синята коалиция и против нея. Под ръководството на Мартин Димитров СДС загуби много ценния диалог с местните структури, които са жизнено важни за всеки партиен организъм. СДС се капсулира и стана нечувствителен към обществения живот. Това, което трябва да се случи сега, е спешно да се отвори към гражданското общество. Има хора, които в миналото бяха в СДС, а сега захранват многобройните десни партии. Трябва да разговаряме с тях и да се опитаме да ги привлечем при нас. Време е да се обърнем към десните хора, които са не само във, а и извън партиите отломки, както и да се еманципираме от Иван Костов. Ако приложим моята програма, СДС ще се изправи на крака за две години.“
(Иво Цанев ни е познат от Костово време. Тогава той беше секретар на Съвета по национална сигурност към правителството на Иван Костов (1997-2001). Днес, ако попитате сайта PAPAGAL.BG, той ще ви отговори, че Иво Цанев е член на управителния съвет на Национална Асоциация за военен спорт – в съдружие със Соня Янкулова, Весела Лечева, Венелин Праматаров, Цветан Начев, Николай Цонев и „Спортен клуб Приятели“ – в съдружие с Юлиян Данаилов и Георги Риджалски.)
- Както и на един политолог, тръгнал от „синия“ Желю Желев, еманципирал се от него, използвал Иван Костов „да дръпне“ към „новото начало“, а после май ритнал и него. Така или иначе днес, а особено утре, думата на Иван Кръстев ще се чува и зачита в политическото бъдеще на България. Днес – 28.10.2009, в. „Труд“ – Иван Кръстев разсъждава за партиите в новото НС. Поради ограничение в мястото, аз ще предам само мнението му за ГЕРБ: „Правителството на ГЕРБ е малцинствено и никога не трябва да се забравя това. Нещо повече – парламентът се очертава като слабото звено в управлението на ГЕРБ. Депутатите му са нови и не познават достатъчно добре механизмите на парламентарната политика. И съюзници, и опоненти ще се опитат да се възползват от това. Трудно решенията ще бъдат защитавани публично.“

·            Валерия Велева за партия РЗС, в. „Труд“ от 26.10.2009: „Греховно е зачатието на РЗС в постелята на тайните служби. Най-невинното доказателство за това е, че след като от ДАНС изчистиха хората на Станишев, на Яне Янев секна кранчето за доносите. Ответният удар не закъсня. Яне обяви, че вече къта данни за корупцията на новата власт в сферата на икономиката и естествено в сектора на Цветанов. И се закани да ги извади. Треперете! На това се казва долнопробен политически рекет. Защото, ако Цветанов си бе траял, Яне щеше да продължи да пърха около Борисов. Но пък е добре, че стана сега.  За да е ясно, че белегът на греха остава до гроб.“

(Всеки има право да отстоява своите принципи, както ги разбира. Но да мажеш със собствените си екскременти постелята на другите, е белег за грях, който остава до гроб. Представяте ли си? „Мадам В“ твърди, че другите били курви!)
- Любен Дилов за партия РЗС, 21.06.2009: „Някои разсъждения за Янените листи. Мислех да не се обаждам за случилото се в трите дни между евровота и началото на парламентарните избори. Има неща, които дори във вестник не трябва да се говорят – все пак може да попадне у малки деца. Но познавайки тъжната мисловна летливост на българите и убеждавайки се неведнъж, че ако детеродните ни органи бяха толкава къси, колкото обществената памет, щяхме да сме изчезнали като народ, реших, че е редно да се обърна към досегашните си партньори от „Напред”: Какво стана, момичета и момчета? Напред-назад? Както обикновено?! Вие ще прецените – след време – какво от това, което се случи да разкажете. Аз да ви кажа как изглежда отстрани. Човек може да загуби ума си по време на избори, може да загуби си сърцето си, притиснат от нужда, но когато загуби лицето си, какво му остава? Кой е той след това?“
(Знаете ли, това Диловото, е също вид политически курварлък. Същият като на Валерия. Той се обръща към досегашните си партньори от коалиция „Напред“, обвинявайки ги, че са изоставили неговия „Гергьовден“, защото са решили да се присламчат на следващите избори към победителите. Дотук е някак разбираемо от принципна гледна точка. Обаче следващото – за загубата на „лицето“ при такава измяна, ще му го стоваря като чук върху лицето на този кукувец. След 10-12 години неговите хора – колкото са останали – ще стоят в НС в ку-ку групите на партии ИТН и ПП, а той ще грее в групата на ГЕРБ. Правилно е преценил тарикатът Дилов, че е време да предаде четата. Но аз да го попитам знае ли как това изглежда отстрани? Кой е той след това?
Единственото, което отличава Любен Дилов от Валерия Велева, е неговият изключително атрактивен стил на изразяване за разлика от суховатия език на Валерия. Нататък – поне още 10-ина години – ще имам възможността да ви представям доказателства за това мое твърдение.)

·            Жълтите вестници (засега само те) съобщават, че собственикът на бургаската телевизия СКАТ Валери Симеонов и неговия кумец Волен Сидеров са се скарали. Предаването „Атака“ е свалено от програмната схема на телевизията – това само е факт. Другото са спекулации. Причината била декларираната безрезервна подкрепа, която партия „Атака“, дава в Парламента на партията на Бойко Борисов. (Най-вероятно.) Или пък, че Симеонов и Сидеров са се скарали заради реденето на листите за изборите. Факт е, че хора от партията на Симеонов НФСБ (Национален Фронт за Спасение на България) са пренебрегнати в сравнение на хора около Сидеров. Някакви конкретни имена няма, но има снимката на хубавата млада атакистка Калина Крумова. (Което мен навежда на мисълта, че причината трябва „да се търси в жената“.)
Не ми е работа да се ровя в „патриотичните игри“. Но истината ми е по-скъпа. След няколко години ще се появи собствената телевизия на Волен Сидеров – TV Атака. Двете телевизии – СКАТ и АТАКА ще съществуват отделно без да си пречат, обаче ще си менкат кадрите по-често, отколкото се местят креватите в един бардак. След това ще дойде „времето на обединение“ на партиите „Атака“, НФСБ и ВМРО (на Красимир Каракачанов) в единен патриотичен фронт, наречен претенциозно „Обединени патриоти“. Тези ОП-та ще станат дори партньори в третия кабинет на Борисов. Пред дулото на руските „патриоти“, съвсем очаквано те ще се скарат първо помежду си, после и с партията ГЕРБ… И от 5-те „обединени“ %, които ще ги вкарат в 44-то НС, ще се разпаднат на 3 х 1,2%, нататък на 3 х 0,2%  И Т.Н.

·            Понеже споменах Вожда Красимир Каракачанов, няма да пропусна и промените, настъпили във ВМРО през тази и следващите няколко години. Още повече, че съм длъжник на „патриотите“ – малко внимание съм им отделил на страниците на моите Хроники. Защо ли? Ами, затова съм ги поставил в кавички.
Каузата на патриотите на Каракачанов е само една: „Няма държава Македония! България над всичко!“ Минавам на наклонения шрифт:
Смехории. Ама как няма държава Македония, лък има държава България, като има Александър Македонски, а няма Аспарух Български?! Или пък защо Красимир Каракачанов е нарекъл партията си ВМРО, нима не е подвеждащ трик за обиране гласовете на македонските българи? (Впрочем, ако питате Каракачанци, абревиатурата ВМРО не означава Вътрешна Македонска Революционна Организация, а Вяра, Морал, Родолюбие и Отговорност. Какво да ги правиш такива „родолюбци“?! „Да Го Духат“, пардон, пардон – да им Дава Господ Добро.)
Въпросът „Защо е било необходимо на ДС да назначи на шефското място на ВМРО свой агент?“, оставям на вас да си отговорите.)
Връщам се на сериозния вид на буквите.
В края на октомври 2009 г. се проведе конгрес и на ВМРО. Драматичен като този на БСП от 18-и ноември. Макар да беше нов, редовен. Този конгрес преизбра Красимир Каракачанов за лидер на партията. На претендента за стола на агента „иван“ – Славчо Атанасов, му даде господ добро.
Този Славчо Атанасов е твърде „патриотична“ личност, разумеется. Той стана кмет на град Пловдив през 2007 година, от името на ВМРО – негов член е от 1992-а, но и с подкрепата на ГЕРБ. Ама не се задържа много време. Вероятно, защото тръгва от училищен психолог в ромския квартал „Столипиново“ и е прихванал нещо от пациентите си. Заигра се с БСП, ДПС и „Атака“, и ритна ВМРО и ГЕРБ.
Е, аз какво съм виновен, че засега спирам с него и нему подобните „патриоти“?!

·            Още едни „патриоти“ (кавичките са мое мнение) се опитват да се промушат между Сцила и Харибда, за да оцелеят – партията ЛИДЕР с нейния лидер Христо Ковачки и неговата заместничка Мария Пиргова.

- Сложна работа е това оцеляването на „червените“ креатури в условията на страна-членка на ЕС. Биографията на Мария Пиргова е чудесен пример за такова „гърчене“, преди да се пъхне в дупката си. Но засега ще оставя „змията“ Пиргова. Тя ще има дълга политическа кариера, но понеже няма да успее да се набута в истинската политика, ще стане социолог. Тогава ще се върна на това лице Пиргова. Днес думата ми е за Христо Ковачки.
- Кой е Христо Ковачки?

Цитирам нашите вестници: „български бизнесмен и предприемач“. А специализираният за „бизнесмени“ полски вестник „Впрост“ пише, че през 2008  трима българи влизат в класацията: на 61-во място е Васил Божков, на 98-о е Христо Ковачки и на 100-тното е Валентин Захариев. Според изданието състоянието на Христо Ковачки е оценено на 700 000 000$. Сумата е сметната на база стойността на активите, които Ковачки управлява по това време. След 4 години списанието „Форбс“ ще качи Ковачки по-нагоре –  Христо Ковачки ще заеме 14-тото място за най-влиятелните българи през 2013 г. След него, забележете, ще се наредят бизнесмените Сашо Дончев, Гриша Ганчев, Богомил Манчев и Васил Божков дори.
Христо Ковачки е роден в град Самоков през 1962 г. (Забелязахте ли? – родният му град и годината на раждане съвпадат с данните за Йорданка Фандъкова. Но те не са се засекли в средното си образование. Йорданка завършва Руската гимназия в София, докато Христо – математическата гимназия в Самоков.) Христо Ковачки завършва в Ленинград (сега Петербург) Института за точна механика и оптика в 1980, става професор в Москва 2013-а, но от 1992 г.  започва да развива собствен бизнес в областта на енергетиката.
Името му се свързва с приватизационни сделки в областта на въгледобива (мина Бели брег, мина Станянци, МОВ-Перник, Въгледобив Бобов Дол, мина Балкан, мина Черно море, мина Чукурово) и енергетиката (ТЕЦ Димитровград, ТЕЦ Бобов Дол, Брикел – Гълъбово, който е единственият производител на брикети на територията на Балканите). Спирам дотук, дори без да съм попитал дори, какви качества се изискват за такава солидна професионална прогресия.
- Каква е историята на партия ЛИДЕР (Либерална Инициатива за Демократично Европейско Развитие)?
Създадена е през 2007 година, първото й участие в парламентарни избори е само след 2 години. В изборите за 41 НС (сегашното 2009 г.) без малко да влезе в парламента, получава 3,26% от гласовете на избирателите. Избързвам напред във времето – През есента на 2014 година ЛИДЕР участва в парламентарните избори за 43-тото Народно събрание в коалиция с „България без цензура“ (ББЦ на Николай Бареков) и „Земеделски народен съюз“ (ЗНС на кого кой да ти каже) и отбелязва най-големия си успех. Излъчва в парламента петима народни представители. На 22 март 2015 година партия ЛИДЕР се преименува на „Български демократичен център“ (БДЦ), която по своите възгледи е центристка консервативна партия. Само да добавя 3 имена, които съществуващия БДЦ дава като „апортна вноска“ в новата партия БДЦ: Росен Петров, Стефан Кенов и Христо Тодоров.
- Ако не бях обещал в предишния том НИЕ-6, да се върна на обстоятелствата около убийството на Борислав Георгиев (едно от многото обичайни за този период убийства) щях да прескоча една от поредните „фундаментални статии“ на журналистката от в. „Стандарт“ Пепа Витанова за Христо Ковачки. Датата е 21.08.2009:
„Атаките срещу Ковачки започнаха, когато взе да отстоява, че нови ядрени мощности трябва да се строят на площадката на АЕЦ „Козлудуй“, а не в Белене. Енергийните и други босове дълго гледаха на него с насмешка и високомерие. Никой не смяташе, че случаен човек ще заеме такива позиции и ще бъде включен в класациитв на 100-те най-богати хора в Югоизточна и Централна Европа. Ковачки е сред най-енигматичните личности на новото време. Около името му има много митове и легенди. Определено е умно и нестандартно момче. За разлика от много от големите ни бизнесмени той не е завършил спортна академия, а квантова електроника. (Не точно квантова електроника, а точна механика и оптика, ама това за Пепа Витанова е малко неразличимо.) След промените зарязал физиката и се заел с продажба на консерви за бившите съветски републики. (По същото време, когато Ирина Бокова започва с износ на вино за Аржентина, а Стефан Данаилов – на агнета за Гърция... Вмъкването е мое.) Наддава с лекота на приватизационни търгове и неусетно се превръща в най-големия частен инвеститор в енергетиката. Името му фигурира в над 180 дружества. Има въгледобивна мина и заводи в Сърбия, мелничен комбинат в Македония. Сръбски вестници твърдят, че негов партньор е наркобосът Сретен Йосич, с когото вече са в конфликт. Показният разстрел на Борислав Георгиев, един от изпълнителните директори на „Атоменергоремонт“, някои смятат за отмъщение на сръбската мафия.“
Няколко реда за Пепа Витанова.
Завършила е история в СУ „Св. Климент Охридски“. Но не е работила като историк, а е видна журналистка. Била е редактор във вестниците „Репортер”, “168 часа”, “Сега”, “Демокрация” и в списанията “Тема” и “Клуб М”, главен редактор на “Жената днес”, политически коментатор в телевизионното предаване “Наблюдател” и във в. “24 часа”…
Как става тази точно преквалификация без журналистическо образование – аз питам. И си отговарям (без стандартното предположение – ДС). Вероятно чрез качествата на Бинка Пеева или на Валя Ахчиева, да речем.
Свършвам с моето удивление (имам го отдавна) колко странна шегаджийка е Съдбата. Пепа Витанова е вестникарският биограф на целия спектър български бизнесмени, започвайки от (спортните) братя Илиеви и Илия Павлов, минавайки през (спорните) червени от вида „Ковачки“ и лекарите-кметове на Иван Костов и стигайки до лидерите на партии от рода на Волен Сидеров, Жорж Ганчев, Георги Първанов дори. Точно такъв биограф на водещите мафиоти у нас, обаче в книжния вариант, е писателят Георги Стоев. И представете си Георги Стоев беше убит  в деня на убийството на Борислав Георгиев.

·            Екологичното сдружение „Зелени Балкани“ е завело иск в съда срещу строителството на високоскоростна ж.п.линия между Пловдив и Първомай с аргумента, че строителството застрашава развитието на блатното кокиче. До момента по проекта са усвоени 180 млн. лева по програма ИСПА, като остават още 170 милиона. Ако строителството се забави заради съда, държавата ще загуби остатъка от парите. Фрапираща е случката с новите ски-съоръжения в парк „Витоша“. Там „Зелени Балкани“ искат прекратяване на работите, тъй като „се нарушава местообитанието на водното конче“. В същото време „Зелени Балкани“ са се сдобили с 1000 декара земя край морето, която е на стойност 600 000 евро.
Вестниците питат (някои) дали тези декари покрай морето няма да застрашат разпространението на краставата жаба. Шеф на „зелени Балкани“ е един – в бъдеще кандидат-депутат от коалиция „За България“. Нарича се Тома Белев.

·            Главният комисар на гранични войски Красимир Петров е уволнен от новия вътрешен министър Цветан Цветанов, заради „злоупотреби в граничните зони и ширещата се корупция в тях“. Към това съощение има снимка на ген. Красимир Петров. От нея ни гледа, човекът, който пазеше с щита си вътрешния министър в Жан-виденовото правителство Николай Добрев от любовта народна в деня 10 януари 1997 г.