ОТКРИВАНЕ НА НОВИ СМЕТКИ БЕЗ КРЪЧМАРЯ

 

·                     В началото на предната 2007г. Георги Първанов подхвана своя втори мандат. В края й местните избори показаха възхода на политическата власт на новата партия ГЕРБ. Така социалистите получиха нов враг, персонализиран в лицето на Бойко Борисов. И войната между лява и дясна България продължава. 

Впрочем тя никога не е спирала. Актът на признаване Свободата на дясна България направи комунистите равни на всички останали българи. Тежко, болезнено, но неизбежно за тях. Сега, 20 години по-късно,  в тази война се намеси, ама съвсем естествено, демократична Европа и така я направи предрешена. Поради тази причина включвам “новите сметки” на БСП и С-ие в графата “без съгласието на кръчмаря” – Новият свят.

Това те, старите “гробокопачи на капитализма”, никога не са го разбирали, затова и ще прекратят “последния бой”, когато “паднат убити в него”. Векът вече е 21-ви. Да припомням ли скорошните думи на онзи Анжел: “Ние бяхме “женени за смъртта”. Ние - тези, които оцеляваха, по-скоро случайно оцеляваха, закономерно беше друго – да не оцелееш, да паднеш в тази борба. В този смисъл предварително бяхме вътрешно подготвени, че отиваме на “бой последен”. “

Това не е нормално човешко състояние. Да искаш, повече от всичко, да убиваш?! И защо? Кой е искал да отнема на прошляците нещо? Та те нямат нищо. Освен ненормалното болестно изкривяване в мозъка си, че ще проимат нещо, само ако го откраднат от някой притежаващ, убивайки го?!

И това продължава, само дето се наследява от родители на деца!

- Чуйте един “наблюдател” на в.”Сега”. Датата е 28 ноември 2007!. Името - Любен Обретенов: “Войната е полезна, мирът е вреден. (Става въпрос за отношенията между БСП и ГЕРБ.) Тия дни наистина замириса на истинска политика. Няма и месец, откакто ГЕРБ окончателно се наложи като солиден фактор в нашия политически живот, и искрите между генералската партия и БСП  вече взеха да прехвърчат. Остава ни само да се надяваме, че всичко това не е просто опит да се поизтрие впечатлението, че БСП и ГЕРБ са сключили пакт за ненападение, според който Първанов влиза без проблеми на “Дондуков”2, а Борисов – на “Московска” 33. Подобни битки, въпреки не особено лицеприятните удари под кръста, с които са съпроводени, са здравословни за българската политика. Най-добре ще е дуелът БСП – ГЕРБ да продължава. До прегръдки обаче не бива да се стига, Старата и изтъркана, но много вярна поговорка гласи, че когато всички са на власт, народът е опозиция.”

Изключителна демагогия! “Народът”, чиято цел е да оживее, щял да остане в опозиция, ако половината от него на едната барикада, не стреля срещу другата си половина на другата барикада?!

Не съм сигурен, ама никак не съм сигурен, че това е демагогия. Най-вероятно е вопиюща простотия. Обаче другата поговорка е “Прост народ – бедна държава”.

- “168 часа”, 9.11.2007: “Българинът е свикнал да си пийва по една ракийка или винце и който посегне на това, няма да види добро. (Става въпрос за предложението да се въведе акциз върху производство на алкохол в домашни условия, ако количеството е предназначено за продажба)  “Хората цял ден са били на полето и с животните и вечер сядат да си пийнат за успокоение и за настроение по една чашка. Дори лекарите препоръчват “малка доза”, обяснява председателят на винената партия у нас Иван Лулейски. “Идеята за създаването на партията беше на 4-5 човека. Пиехме си и преди това вино и много пъти сме си приказвали на шега. В периода 1995-1996 беше модерно да се правят партии и го решихме една вечер пред камината в къщи.” (Я, какъв период?! Периодът за създаване на партии беше 1989-1990. Този Лулейски е мотан или се опитва да мота историята.)  Любителите на виното все още не са решили да влязат в политиката. От протести нямало да има ефект и затова решили да си карат постарому, но да пазят производството в тайна.”

Андрешковци !

 

·                     “Обединението на десницата (не)възможно – епизод 2008.”

Заимствам това заглавие от един анализ на Лилия Цачева в “Труд” от 17 януари 2008г. Ще ви цитирам части от него, защото той според мен дава правдива картина на процесите в “дясната” България:

- “Нова година – нова десница. След поредните загуби в последните 12 месеца лидерите отново пуснаха старата плоча – заговориха за обединение, разширение, окрупняване, коалиции, отлепяне от дъното, нова философия, надежди за дясно управление... Явно си мислят, че тези приказки още хващат дикиш. И не си дават сметка, че ако поне малко не се смени сюжетът, то потенциалният електорат ще умре от скука. Последните надежди за обединение олицетворява предимно пресният водач на СДС Пламен Юруков. А шансът му да успее е един – да не ходи в обувките на предшествениците си – Надежда Михайлова с проваления формат “Десети ноември”, Петър Стоянов, който за година извървя пътя от “Ще обединя десницата” до “Заедно можем по-малко”. Буди мили чувства и почти библейския порив на синия лидер да приеме в СДС  “блудните синове” - изгоненият по времето на Иван Костов Евгений Бакърджиев, напусналия с думите “Олекна ми” Стефан Софиянски...”

(Изредените играчи в синьото пространство са тези горе-долу. Отношенията между тях – също. Прави неприятно впечатление обаче измислените от Лилия Цачева характеристични лозунги, вложени в устата им. Не бива да се... да се лъже безсмислено, нагаждайки случилите се събития към собствените си представи, когато и без това тези събития не са хубави за обикновените сини избиратели.) 

- “Ухажването на Пламен Юруков към ГЕРБ вбива клин в отношенията с ДСБ. А от гласа на сините в Европейската народна партия зависи безпроблемното приемане  на Борисовата формация там. Топлата връзка между СДС и ГЕРБ е вредна и за двете в момента. За ГЕРБ, защото се борят за пространството на омаломощеното СДС в политическия спектър – умереното дясно СДС пък само изтиквайки ГЕРБ към центъра, за да запушат дупката, отворена от НДСВ, ще може обратно да отвоюва обратно територията си.”

(Тук Лилия Цачева просто е изгубила мярката. Обърнала е посоката на движение на обикновените демократични избиратели – не ГЕРБ зависи от ДСБ, а добрата съдба на ДСБ е да бъде с ГЕРБ.

Тъкмо това е причината да обсъждам “сините мисли” на Десебарите “за да не умре потенциалният електорат от скука”, тук в раздела за нови сметки без кръчмаря.)

- “На фона на всичките баланси и упражнения за обединение ще се появи и поредната дясна партия – “Единна европейска партия”. Там са депутатките, минали през десницата и разочаровани от ГЕРБ Мария Капон и Елеонора Николова и дузина “стари седесари”.”

(Цитирам този последен пасаж от статията, не защото има някакво значение за бъдещето на “сините”, а като едно доказателство, че щом има някакво дублиране на нова партия с познато име на друга утвърдена вече, това значи, че леваците се страхуват от партията, с чието име те злоупотребяват. Колко внимателно се изразявам – този подход да изцапаш със собствените си екстременти някой друг, е имал своя убийствен апогей в “народния съд”. Където комунистите избили своите противници с ръцете на... на глупавите земеделци.

Да не забравя: девизът на българската ЕНП е “Ние идваме!” Нищо ли не ви говори това? – Е, ще дойде време, ще ви “проговори”. Самата Мария Капон лично ще се изложи, пардон – наложи, да го припомня на учудените честни българи, които нямат нейните „честни сини очи“.)

 

·                     Войната срещу членството ни в ЕС е най-обречената на неуспех задача пред Левите. А когато те я водят с глупави лъжи, става откровено смешно. Още не са съвсем усетили колко дълбоко “им влиза” (по израза на хъшовете) и затова са такива пушкалата им:

- в.”168 часа” от 29.12.2007, подписали се Петя Минкова и Светослав Загорски: “ЕС ни натиска да махнем борда. Кабинетът “Станишев” е подложен на силен натиск от страна на Европейския съюз и САЩ да премахне валутния борд. Натискът е поради две основни причини. От една страна Европейската централна банка (ЕЦБ) не знае как страна в борд може да се присъедини към еврозоната. От друга, има опасения, че някои големи играчи се опитват да разклатят борда у нас и да създадат паника, за да могат да направят големи печалби.”

Ох! Отзад напред.

Твърди се, че поради опасения от спекулации за премахване на Борда, трябва този Борд да се махне?! Що за логика? Освен, ако “спекулантите” са от Съветския Съюз. Ама “тези Петя и Светослав” викат, че тези препоръки са на ЕС и, разбира се, на САЩ. И първото, ако тези Петя и Светослав, си мислят, че читателите им са по-прости от тях, ами не е вярно. Има умни читатели, които няма как да не са забелязали “невинната” замяна на членство в ЕС с членство в еврозоната. България стана член на Европейския Съюз, но не и на неговата еврозона. Там, в еврозоната, са само онези страни-членки на Съюза, в които европейската валута евро е стабилна. А кой крепи стабилността на еврото у нас? Валутният Борд естествено, а не както си мислеше бай Тошо, че това е във възможностите само на коча.

И за да бъда последователен докрай, ще ви цитирам още един пасаж от тази фундаментално глупава статия на в.”168 часа”: “В началото на 2007г. ЕЦБ обеща да подкрепи присъединяването ни към Европейския валутен механизъм (ЕРМ 2) до края на годината. Условието беше икономиката да се развива добре. Очевидно това не е така, защото през октомври членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Юрген Старк каза, че възниква въпросът дали страните с борд могат да поддържат добро представяне  на икономиките си дълго време.”

При мен пък възниква въпросът какво би било състоянието на българската икономика, ако България не беше влязла във валутен борд след хиперинфлацията, последвала управлението на Виденов от БСП. И отбелязвам, че икономиката ни се държи сравнително стабилно вече 10 години след въвеждането му. Въпреки огромните и постоянни напъни на някои големи Съветски играчи да го съборят! А, и трябва да отбележа, че въпросната статия в “168 часа” е придружена от подобаващо голяма снимка на усмихнатия Отворен Пич Орешарски Пламен. Под мишница с една голяма светлосиня папка.

След години – поне 15, когато още няма да сме влезли в ЕРМ 2, но ще сме с валутния си борд, т.е. сметката без кръчмаря няма да се е състояла – на всички български телевизори ще грее усмихнатата Мая Манолова от БСП, ох, пардон от ИБНИ-ги – няма да разшифровам абревиатурата, тя е достатъчно красноречива – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с папка по мишница, даже две. Номера, българино, номера... Едни и същи...

 

·                     Междувременно на 13.12.2007г. в Лисабон беше подписана новата конституция на Европейския съюз, така наречения Лисабонски Договор. Премиерът Сергей Станишев и външният министър Ивайло Калфин подписаха този Договор от българска страна.

Кой мислите е против този договор? – Не са само червените леви привърженици на Евразийския съюз. Във в.”Новинар”, 22.03.2008, намирам протестна статия на журналистката Полина Паунова. Не я познавате? Ами и аз. Но нали знаете, че пиша Историята си с някакво отместване във времето. Та оттам зная, че Полина Паунова ще стане нещо като Матросов на амбразурата на ГЕРБ, облечена във фланелка на чийто гръб пише “автентично дясна”:  “Лисабонски к’во? А бе, какви са тези международни договори, които сключваме, че чак и президент, и премиер, и всички се изказват днес, ме пита вчера един приятел. Въпросният не е тъпак, който говори с думи, съдържащи не повече от 6 букви, че останалите са му сложни. (Защо 6 ли? Ами защото Лисабон е от 7.) Обясни ми горе-долу за какво става въпрос. “Нещо за ЕС, ама не мога да хвана за какво точно иде реч”, възмущава се. Ако питате средностатистическия българин какво означава “Лисабонският договор”, той вероятно ще свие рамене и ще обясни, че вероятно е някаква нова глупост на Станишев...”

Що на Станишев, а не да кажем например на Борисов, а? К’ва е тая меморфоза Паунска, бе? “Ох, на батя”, кани й се един приятел. Никога не съм разбирал увлеченията му по разни травестити – политически травестити, имам предвид.

Точно по същото време „едни от най-големите български писатели Антон Дончев, Любомир Левчев и Петър Караангов алармираха българското общество, че в най-скоро време ще настъпи социален катаклизъм” - кореспонденция на Люсиена Крумова във в. “Стандарт” от 20.12.2007.

Българският парламент ратифицира Лисабонския договор на 21 март 2008г. – със 199 гласа “за”, 15 “против” (ПГ на “Атака”) и нито един въздържал се. По време на заседанието Волен Сидеров поиска да се спре ратификацията, докато българския народ не се произнесе на референдум за нея. Външният министър Ивайло Калфин му възрази с думите, че ако той като лидер на “Атака” не разбира за какво става дума, то защо смята, че хората ще разберат какво представлява новата конституция на обединена Европа. Сидеров скокна да се бие с Калфин и добре, че бяха квесторите да усмирят атакиста.

 

·                     Отива си първата българска година в европейското семейство.

- 27.12.2007, в.“Труд”, една нова психоложка на възраст – Мария Пиргова:  “Отива си първата “европейска година” на България – с първите избори за евродепутати (20 май), с първите страхове “как ще ни санкционират” (заради екологията например),с първите ни скромни опити за опълчване срещу Брюксел (заради акциза върху домашната ракия). Но през 2007-а жилави останаха и много “нашенски” белези на онова, което за мнозина представлява дълбока криза на политиката и политическото.”

Нищо особено повече от обикновената “червена женска злоба”. И нямаше да ви обърна вниманието, ако родната й дъщеря на тази – Достена Лаверн, която е женена за французин и живее във Франция, не беше се кандидатира за евродепутат от квотата на БСП. Безуспешно.

В бъдеще Мария Пиргова ще стане “блуждаеща овца”. Натирена от овчаря БСП вън от “кошарата”. Ще се натиска по медиите с обърканите си коментари, които няма как да бъдат други при тази нейна вътрешна помешаност. Очаквайте първата й метаморфоза – зам.председател на една „енергийна партия“. Догодина.

- Андрей Пантев в ”Труд”, 23.12.2007: “Какво ни донесе първата година от членството ни в Европейския съюз? ЕС не е Дядо Коледа! И дори и да беше, добрият старец би оставил много малко подаръци под елхата ни за една година. “Даването” и “вземането” е част от всяка политика. Това е непривлекателно като зависимост, но е част от суровите реалности на нашата планета. (Откога го разбра това бе, пич?) Ние още не сме разбрали, че при всичките ни мечтания за пазарна икономика в нея има жестока зависимост. Какво сме усетили ние от този Съюз за година? Още нищо утешително, освен надеждите ни за сходство с Португалия, Гърция и Ирландия. Разбира се, че е по-конфортно да се наредиш на кратката опашка (Кратката или дългата бе, пич?) за паспортните служби с надпис “Членове на ЕС”. Стига да можеш да стигнеш до там. За жалост в съюзническите държави, в които търсим работа, си оставаме човекът с акцента, добри работници при добро заплащане и хора с лоши обноски. Вътре в европейска България е същото. Малка е утехата от съюзяването, когато срещнеш внезапните новини от “европеизацията” на цените.”

Дотук добре, бих казал. Няма разминаване между този Пантев тук и онзи Пантев там в Народното събрание, който гласува твърдо против членството ни в НАТО. 

Нататък обаче... Слушайте тарикатът Андрей Пантев, който стои разкрачен между Минало и Бъдеще, докато падне на оная си работа. (Не мога да се освободя от нуждата да отговарям с псувни на подиграващия ми се... тарикат. Повтарям се, но инак трябваше да напиша една изключително неприятна характеристика на историка за “бисексуалност”. Обществена, разбира се.)

“Наред с всички основателни, често пъти гневни укори към властта за нашето ежедневие, следва да си припомним, че да си европеец не означава само средновековна книжнина, хилядолетен дух и славна история. Да се европеец е всекидневен плебисцит в поведение, изяви и най-вече работа. Никому не плащат, че е потомък на Карл Велики. В първата година на нашето членство виждаме нещо много по-тревожно от всякакви статистики, показатели и тенденции. Това е нашата ежедневна битова злоба. Като че ли самоизяждането става част от нашата национална кухня (”Става”, а не “стана” или “тя си е такава открай време”.) Толкова ненавист се е насъбрала, че търсим винаги злото в другите, не в нас. Нищо европейско няма в тези сгъстени облаци на взаимна омраза. Но вече няма потребност от тях. (Я! Това значи ли, че по-рано, преди, е имало потребност от “сгъстените облаци”?) Доскоро живеехме с утехата, че отсъствието ни в Европейския Съюз не ни прави неевропейци. Дали да не се замислим, че вече осъщественото членство още не ни прави “европейци” ?”

Тоя... тарикат къде да го сложиш? Но има и по-лошо: Той е професор по история в Софийския университет и учи децата на България, новите деца на стара България, на... на тарикатлък, на политическа проституция! Но това е безнадеждна и вредна задача. Запомнете го, и най-важното: приемете го, българи! Така на Пантев му остава само да отиде на концерт на... Софийка Маринова. Щото другарят му по чашка Др.Др. прекали и Господ го прибра.

Гледам една днешна снимка (септември 2021), на Слави Трифонов. Тя носи отпечатъка на подпечатания вече билет за Ада.

 

Почитания за документалния анализ на нашата близка история, за оценките ви на "политици" от днешно време, но с дълбоки корени(по Конфуций) в комунистическото им минало и род. Поздравете автора, той е съкровище за България.

Странно ми звучи "поздравих го". Той е моят баща.
И му се скарах, че вече трети ден отлага да ви благодари лично за хубавите думи.