ПУ-ПУ-ПУ! ПУТИН!
Така възкликва някаква Албена Йовкова от “Новинар”.
(Някаква, защото не е много популярна като журналистка. За първи път се появи някъде около 2000-а година в телевизия “7 дни”. После, като журналист вече във вестник ”Новинар”, се заяде нещо с хората на Иво Прокопиев. Спрягаха я по медиите като една мераклийка на Милен Цветков, та се наложи той да каже, че тя не е нищо повече от една от жените, които се въртят покрай него – почти го цитирам. Но винаги е била почитателка на българо-руската дружба. След 2010-а изчезна някъде.)
Поводът е посещението на Владимир Путин у нас. Второто му и последно за следващите 25 години поне. За първи път той бе у нас на 1-3 март 2003. Тогава се честваше 125 години от освобождението ни. Днес – 18-20 януари 2008г., Путин е у нас покрай... откъде да знам, вероятно за нуждата от “Голям шлем” в енергийния бридж – четете надолу.
Във в.”Труд” от 10.01.2008г. интелектуалецът Светлин Русев (О, Мон Дьо) е написал: “Годината на Русия в България е свързана с годишнината от освобождението ни от турско робство. В този смисъл не може една страна, уважаваща националното си достойнство, да не отбележи своето освобождение и приноса на страната, която най-много е допринесла за това. Друг е въпросът и това ме тревожи – как и какво ще съпътства тази годишнина? Дали по стара инерция ще правим мероприятия, или Русия, руската култура, история и приносът й ще бъдат показани по един съвременен начин.” (А бе, другарю Русев, нали празникът е за България, а не на нейния Освободител?)
Нататък “коването” продължава. Обаче не в посока “сабята и честта, майко юнашка”, а в:
“Първото и основното усещане е, че година след членството ни в ЕС животът стана по-труден и по-скъп. Бедността и социалното напрежение нарастват, както и спекулативното политизиране на проблемите. Разминахме се с най-важното, което нито една политическа сила не желае да разбере: без национално осъзнати идеали, без единение на нацията по основни и важни проблеми трудно ще излезем от блатото, в което затъваме. Днес всичко е възможно – всеки може да бъде някой. Вчера си бил нищо – днес си лидер! Няма мярка кой кой е! (Няма го и член Първи от Живковската конституция, определящ БКП като единствената способна и упълномощена партия да ръководи съдбините на България – аз съм тоя, дето допълва.) Политическите нрави изместиха гражданските и нравствените мерки. “Нашите” продължават да са най-добрите, “вашите” са най-лошите и обратно. В такова време идват диктаторите. Внимание !!!”
Внимание, наистина!!!
· Уж в чест на 130-ата годишнина от Освобождението (която впрочем е чак след 2 месеца), а Путин води със себе си Дмитрий Медведев – днес министър-председател на Русия, а след няколко месеца и президент на мястото на самия Путин.
“Ха – възкликват някои – ето го обяснението! Путин запознава Първанов и Станишев с бъдещия президент на Русия.”
Ха, да възкликна и аз: Откъде Путин знае, че Медведев ще е следващия президент. И си отговарям: (Така! Нали, милички!) Той, Путин, е сценаристът на спектакъла и знае всичко. Тъй като конституцията на Русия в момента забранява повече от два президентски мандата за един човек, а на Путин му изтича вторият, за 5 години Медведев сяда в стола на Путин да го пази топъл, а в това време Руската дума вмъква в текста на Конституцията една само думичка: “последователни”. И ето ти хоп: от 2013 до 2023-а година пак Путин Президент.
Само че това – дето Медведев ще го раздава 5 години президент на Русия – го знаем днес, 2008-а, само аз, Историята и Путин.
- Вижте какво пише Чавдар Стефанов, завеждащ кореспондентското бюро на БНР в Москва:
“Дмитрий Медведев победи с 70,23% на изборите за президент на Русия и напук на всички предсказания, че в този вот няма никаква тръпка, се оказа, че бие дори своя ментор Владимир Путин по брой събрани гласове: 51 млн. и 628 хиляди избиратели срещу 49 млн. и 565 хиляди. Освен по абсолютен брой, Медведев се оказа и шампион по изборна активност: 69,61% при 64,38% за Путин. Двамата лидери минаха демонстративно празния Червен площад в Москва под звуците на една от най-известните патриотични песни на “Любе”, любимата група на Путин. После двамата президенти направиха кратки емоционални обръщения с патетични лозунги и отново потвърдиха, че курсът на Путин ще бъде продължен. Лидерите на опозицията – Генадий Зюганов, Владимир Жириновски и Андрей Богданов обаче не възнамерят да заровят томахавките. Лидерът на комунистите Генадий Зюганов, който спечели 17,8% заяви, че ще оспорва резултата в съда, а либерал-демократът Жириновски, за когото гласуваха 9,4%, подходи по-хитро и заяви, че не е доволен от резултатите, но нямало смисъл да подава иск в съда.” (Питате ли ме? Не? Аз да си кажа: категорично против съм да ме управляват хора, които харесват подобни наглеци.)
“В основата на възхода на всеки мъж стои една жена. Тайният двигател за неочаквания възход на Дмитрий Медведев е съпругата му Светлана, пише в.”Сидни Морнинг Хералд”. Непреклонната 42-годишна Светлана е основният движещ импулс за съпруга си. Счита се, че общителната и енергична г-жа Медведева е създала връзките, които изведоха съпруга й от академичната библиотека в Санкт Петербург в света на бизнеса.” (Наистина трогателно! Само дето не е подписано и не зная кого да попитам какъв е този австралийски вестник от Сидни и дали в кореспонденцията няма някакви санкт-петербургски клюки.)
“На своята годишна пресконференция в голямата зала на Кремъл Владимир Путин каза: “Всичките тези 8 години блъсках като роб на галера от сутринта до вечерта. Доволен съм от резултатите.” (Със сигурност работата на един президент е много тежка. Но с абсолютна сигурност никой каторжник на галера не взема за 8 години 40 милиарда долара. Това е информацията от разните “Уикилийкс сайтове” за парите на Путин в швейцарски банки. И за какво са му, като цял живот ще трябва да отрича?! Мислите ли, че като/ако се пенсионира, ще може да си ги харчи с кеф? ... Ако изобщо успее да ги извади оттам, без да го хванат. Неговите от КГБ, естествено)
- И трите информации са от вестник ”Стандарт”. Да добавя и една от в.”Дневник”, 15.02.2008. Тя звучи като подигравка, но ако я прочетете още веднъж с малко по-други очи, може да ви се стори, че не е баш така:
“Путин заяви, че е най-богатият човек не само в Русия и Европа, но и в света, защото “два пъти е получил доверието да бъде президент на такава велика страна”. Ех... Какви “богати” хора са тогава Саддам, Кадафи, Башар Асад... Сталин (Ленин – не, той е само със 7 години такова доверие), Назърбаев, Унчетата в Северна Корея, Кастро, Мадуро, Мобуто...
- И няколко фрази, срещнати из разните блогове в Интернет:
„От двуглав орел към двуглав президент.“
„Президентът ни е като роден баща. А родителите, знайно е, не се избират.“
„Водещият на новините: „А сега културните новини: вчера са застреляли директора на операта.“
· Преди да запиша с какво впечатление останах аз за необходимостта от посещението на Путин (което ще направя след 20-ина реда), не мога да пропусна натрапващото се сравнение в оценките за 2-те президентски посещения в България за последната една година.
Помните ли? В началото на юни 2007г. американският президент Джордж Буш-младши ни дойде на гости. Тогава вестниците писаха: “Буш пристига сред нас! Сред нас, ама нас ни няма. Центърът на София е блокиран и обезлюден. Някои подстъпи към столицата също. Позитивна тенденция е, че патрулиращите полицаи с кучета няма да спират всички минувачи, нито ще им взимат пръстови отпечатъци. Ура, ура, ура! Не е осъществено изселване на рискови, глобалистично настроени или просто несимпатични на кварталния си граждани. Хип-хип ура! Какво ли ще ни поиска Буш, за да вдигне блокадата на София?” (Материалът беше във вестник ”Сега” и не беше подписан.)
След половин година за посещението на Путин, вестниците пишат: “Не съм виждал София така от десет години. Путин да остане завинаги, ако центърът ще изглежда така”. Това възкликна вчера един шофьор на такси, движейки се по празните софийски улици в централната част. Столицата посрещна вчера руският президент без хаотично паркирани коли, задръстени кръстовища и напрегнат трафик.” (Материалът е в ”Новинар” и е подписан от журналистката Десислава Апостолова. Тази същата след няколко години ще бъде повишена в постоянен представител на България в Брюксел. Ще ме питате ли защо баш тази?!)
· И ето обещаното изясняване на обстоятелствата за визитата на Путин у нас “във връзка с 130-тата годишнина от Освобождението” (иронизирам).
У нас, и на Балканите изобщо - подробности след малко, работите за Русия вървят към “изуй гащи”. Вижте колко разтревожени са Минкова, Пиргова, Пантев, Русев... че с влизането в Европейския съюз излизаме от сферата на влияние на Великия СССР. Вече отървахме съвсем военната и политическа зависимост от Съветската армия-Освободителка и от Социализма. СИВ умря, икономиката се преустройва завинаги на пазарни капиталистически релси. Образованието, културата, изкуството, спорта... забравиха повелята на Партията. Соцдецата отидоха да работят на Запад, а не на Изток, че и няма да се върнат. Какво остава? – май само лечението с хипноза (на въпросните от типа на споменатите 7 реда по-нагоре). Ама то не върши работа за спасението. И Путин идва тук лично (два пъти за по-малко от 5 години) да заздрави фронта.
Георги Първанов: “След подписаните днес енергийни споразумения България успя да постигне “голям шлем” (строежа на АЕЦ “Белене”, повторното отваряне на 3 и 4 блок на на АЕЦ “Козлодуй”, газопровода “Южен поток” и трасето “Бургас-Александруполис”) в отношенията си с Русия. Като се имат предвид острите енергийни проблеми на нашите съседи, едва ли ще е нужно да ги убеждаваме, че това е особено важно за факторът сигурност на Балканите и Европа.”
Говорителят на енергийния европейски комисар Андрис Тарделяс: “Газопроводът “Южен поток” не е приоритет за Европейската комисия. Брюксел ще съсредоточи усилията си към друга тръба за синьо гориво – газопровода “Набуко”.” (Кореспонденция на Йовка Димитрова, “нашият човек” в Брюксел във в.”24 часа”, наречена “Брюксел с половин уста зад газопровода”.)
Атанас Папаризов, евродепутат от БСП: “В “Южен поток” България участва с 50% и може да отстоява и своята независимост, и енергийната стратегия на ЕС. Още няма реакция от Брюксел, но има одобрение като цяло.”
Журналистът Евгени Горанов: “Бутилки с шампанско гръмнаха в Плевен и в Белене. Хората и в двата града поливаха договора за строеж на Втора атомна. Централата ще отвори 5000 работни места, радва се губернаторът на Плевен.”
Журналистката Весела Чернева: “Владимир Путин взе ключ за южната порта на ЕС.”
Финансистът Емил Хърсев: “Дали Европейският Съюз ще е против подписаните споразумения с Русия – това честно казано, не бива да се взема толкова насериозно. Ние сме самостоятелна държава – член на клуб от държави. ЕС не е федерация, федерално законодателство няма. Има договор между страните-членки на ЕС и той отникъде не е намалил правата на всяка държава да развива инфраструктурата си със собствени средства.”
„Властта брани АЕЦ до дупка”, пише “Стандарт” на 2.02.2008:
„Имаме шанс и аз няма да се откажа да се боря за тази кауза с всички възможни средства, без да поставяме държавата в изолация”, заяви вчера премиерът Станишев в отговор на депутатски въпрос в НС. “Каузата може да бъде отстоявана само ако има критична маса от политическа подкрепа в страните-членки и във всички европейски институции”, посочи Станишев. “Без съюзници не можем да постигнем целите си. Нужен е диалог и ще търсим всички възможни форми, в това число и с бизнес структури от САЩ и други страни, които могат да модернизират блоковете и заедно да убедим страните-членки, че те са безопасни”. Той припомни, че от края на 90-те години БСП полага множество усилия, включително и чрез депутатска подписка за референдум и сезиране на Върховния административен съд.”
Нашият премиер явно е много объркан. От една страна решил е да се бори докрай, но ако противникът му разреши (“няма да се откажа да се боря с всички възможни средства, без да поставя държавата в изолация”), от друга – си представя/ни втълпява, че противникът ще му повярва на уверенията за възможността да се модернизират съветските блокове по западен образец и да станат безопасни?! Че как ще стане това бе, миличък? Това е като “Мерцедес” да плати цената за техническата и екологичната модернизация на “Лада”, за да може Лада-та да продължи да се продава на нашия пазар, вместо Мерцедес-а. Ама ние, казва той, ще ги принудим тия от “Мерцедес” показвайки им резултатите от нашия референдум и решението на нашия ВАС. Тоя в кой свят живее?! Има ли понятие от пазарна икономика или само класовата борба е в акъла му?
Изобщо не питам за акъла на избирателите му.
· И да завърша с началното “Пу-пу-пу! Путин” на Албена Йовкова. Публикувано е във в.”Новинар” в деня на пристигането на Владимир Путин в България:
“Пу да не ни е уроки на българските журналисти, ама сме много смели, когато да се пише срещу Путин. Така едно време бащите ни бяха много смели на писаница срещу Никсън. Съсипваха го направо в “Дело” и “Отечествен фронт”. Да не би Путин да крие от нас подробностите около Бургас-Александруполис? Или това си е нашенска, тукашна работа да се осветляваме по този въпрос. Или пък Путин ни води преговорите за затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”, та да се кахърим сега, че ни се сривала енергетиката. Вероятно пак той пречи на Мицуи да си изпълнят договорите по “Мариците”, както са обещали, и същата дълга ръка на Кремъл оплесква нещо нещата с виетнамските възглища за ТЕЦ-Варна? Или може би Путин направи коалицията на НДСВ с БСП, след като се клеха преди това, че няма да управляват заедно. Или пък Путин обеща да ни оправи за 800 дни. Вероятно и Путин е същият, дето компрометира правителството на Иван Костов, дошло с небивала всенародна подкрепа на власт и отишло си със същия всенароден ентусиазъм.”
Ох! Съобщение от в.“Таймс“, намерено в нашия часови печат, дата 20.04.2008: „Вестник "Московский кореспондент", който разпространи слуха, че руският президент Владимир Путин се е развел тайно и възнамерява да сключи брак с два пъти по-младата от него олимпийска шампионка по художествена гимнастика Алина Кабаева, беше закрит вчера. Закриването на изданието, чийто главен редактор Григорий Нехорошьов бе принуден да подаде оставка, е добър урок за всеки, който поеме риска да предизвика гнева на Кремъл, посочва "Таймс“. Обяснението на властите е, че това решение няма нищо общо с публикацията, а е продиктувано от финансови причини. Едва ли някой в Русия обаче би повярвал на това, изтъква британското издание. През президентството на Путин Кремъл постави всички телевизионни канали под свой контрол и е крайно чувствителен към критики в пресата, отбелязва "Таймс".”
O! БА МАА!
Тази трактовка на името на бъдещия президент на САЩ Барак Обама няма ясно назован автор. Или поне аз не съм попаднал някъде черно на бяло да е написано. Намерих го в един неподписан коментар във вестник “Сега” на последната страница. Вероятно произходът му е “хъшовски”.
Наистина! Натам вървят нещата за нашата лява “барикада” срещу световния капитализъм: “бах маа му”!
· Преди външните новини само една вътрешна (полувътрешна). Защо я вмъквам тук? Защото вероятно ще се окаже много важна нататък:
В края на януари Георги Първанов със съпругата си и един кош важни лица трябваше да направи официална визита в Мексико. Самолетът му от правителствения Авиоотряд 28 е руски – ТУ 154, а те не могат да прелетят такова голямо разстояние наведнъж. Затова преди да прелети Атлантическия океан машината каца за презареждане на един от Азорските острови. След излитането от там обаче се оказва, че единият колесник отказва да се прибере и екипажът взема решение да се върне обратно. 3 часа самолетът кръжи над летището, за да изразходи току що налятото гориво. Повторното приземяване на острова преминава успешно и президентът успява да се прибере в България чрез гражданските полети на Португалия (до Лисабон) и на България (до София). Посещението в Мексико е отложено за април 2008. Нищо особено важно, а и приключва успешно.
- Нямаше да му обърна внимание изобщо, ако дни преди това не беше възникнал спор (чак във вестниците, разбира се, иначе аз нямаше откъде да знам) между транспортното министерство, под чиято шапка в момента се намира Авиотряд 28, и военното министерство, което иска да прибере Отряд 28 при себе си. Причината не се съобщава, но според мен е пари в края на краищата. В транспортното м-во правителствените пилоти са приравнени на гражданските пилоти, а при военните техните заплати ще бъдат много по-високи. (Ако това ще ви успокои някак, да напиша, че един месец по-рано театърът на Армията мина от военното министерство към културното.)
- Нямаше да му обърна внимание, ако точно по това време вестниците не пишеха така: “Президентът вбеси БСП и НДСВ с искането си за радикална реформа на политическата система. “Ние отдавна предлагаме идеите, които той лансира. Само дето си е направил труда да ги събере накуп”, заявиха ръководствата на Позитано 20 и Врабча 23. Отделно социалистите предупреждават, че исканите от държавния глава по-големи правомощия не могат да се реализират. “Правото да свиква референдум е един вид законодателна инициатива. Това променя баланса между правомощията на институциите.” Идеите на Първанов ще нищят на свое заседание и хората на Доган, които са категорично против лансираната от държавния глава идея за постоянни избирателни списъци.”
- И едно много странно съобщение (в “Стандарт”): “Благодарствени молитви за спасението на българския президент Георги Първанов се отслужиха в петък в джамиите в София, Пловдив, Смолян, Шумен и Кърджаки. “Аллах пази Първанов”, каза главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи (агент “колев” от ДС), който води лично молитвата в София.”
· Външните новини:
“На Балканите и в Европа от вчера (17 февруари 2008) има нова държава, след като парламентът в Прищина обяви независимост на Косово от Сърбия.”
Ако се питате защо такава ясна новина съобщавам така “завъртяно”, то е защото цитирам. И не някакъв независим новинар (или “Дума” не дай, Боже), а синият “Дневник”, издание на “Икономедия”АД, гл. редактор Васил Атанасов, управляващ редактор(???) Румяна Червенкова, зам. главни редактори Мария Велковска, Красимира Георгиева и Петър Карабоев.
(Само да припомня, че предпоследната страна преди Косово, която се отдели от бивша Съюзна република Югославия, беше Черна Гора. Това стана на 21 май 2006 година.)
- В.“Дневник”: “Предизвестената декларация за независимост очаквано бе приета нееднозначно. ЕС предпочете да запази мълчание до днешната среща на външните министри на общността. Москва призова генералния секретар на ООН Бан Ки Мун да анулира решението на Прищина и поиска Съветът за сигурност да бъде свикан още снощи на извънредно съвещание. Официален Белград обяви, че никога няма да признае независимостта на провинцията, а радикалите заплашиха с насилие. Единствената изненада дойде от САЩ. Въпреки прогнозите за незабавно признаване на новата държава и сутрешното изказване на президента Джордж Буш Държавният департамент съобщи само, че “е забелязал” случилото се и изрази задоволство, че косовското правителство е декларирало желание да защитава правата на малцинствата.”
- В.”Стандарт”: “Зад лъжедържавата Косово се крият интересите на НАТО. Докато има сръбски народ, Косово е Сърбия”, отсече Борис Тадич, президентът на Сърбия. Сърбия да обяви война на Косово, призова главата на Сръбската православна църква в Косово владиката Артемис. “Белград трябва да приведе в готовност въоръжените си сили и да обяви Косово за окупирана територия. Държавата да купи оръжие от Русия, за да си възвърне провинцията, призова още владиката Артемис. Александър Вучич, генерален секретар на Радикалната партия, заяви, че Косово никога няма да получи място в ООН.”
- В.”Труд”: “Донските казаци от военната общност “Всевелико донско войнство” не изключват възобновяването на бойните действия в Косово. Това заяви заместник атаманът Владимир Воронин, цитиран от вестник “Комерсант”. “Няма да удържаме насила отделни казаци, които решат да помогнат на събратята си в Сърбия. Прищина фактически е заграбила изконни сръбски земи, което със сигурност ще има сериозни гео-политически последствия.
Сега действителните факти:
“Сутрешното изказване” на Джордж Буш гласи: “САЩ и нашите съюзници няма да допуснем насилие в Косово. Положението трябва да се уреди, за да бъдат Балканите стабилни.” Някои американски конгресмени – не са назовани дори и от кои среди са – казали: “Ако Вашингтон признае независимостта на Косово, това ще има обратен ефект не само в Европа, която и без това е разделена в мнението си по въпроса, но и в целия свят, където национални и религиозни малцинства от други страни ще се опитат да последват примера на косовците.”
Намиращите се в Косово омиротворителни сили на ООН затвориха за ден границата на Косово със Сърбия, за да спрат нахлуването на гневни сръбски тълпи. За два дни след акта на Прищина новата държава Косово бе призната от Афганистан (първа),САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Турция. На третия ден Германия, Австрия, Швеция, Словения (в момента ръководител на Европейския съвет) сториха същото.
Говорителят на руското МВнР заяви, че с действията си ЕС, САЩ и ООН вредят на стабилността в Европа, и че едностранно провъзгласяване независимостта на Косово е нелегитимно, а признаването й – незаконно. След седмица Москва изпрати в Белград делегация, водена от Дмитрий Медведев. Посещението било “работно” според Москва и посветено на ускоряване изграждането на газопровода “Южен поток”.
Белград отзова посланиците си в Германия и Австрия и поиска от Съвета на Европа да поднови преговорите за Косово. Борислав Милошевич, брат на Слободан Милошевич, призова от Белград сръбските власти към военна акция за решаване на косовската криза. По време на посещението на Медведев в Белград протестиращи сърби са изгорили европейския флаг.
Лидерът на Демократическата партия на албанците в Македония Арбен Джафери е казал, че Косово е взело решение да обяви своята независимост в точния момент, съвпадащ с готовност на международната общност да я приеме. Точно в същия момент някакъв руски коментатор – Михаил Леонтиев е публикувал в интернет следното: “Македония е проституираща страна. В края на краищата можем да си спомним, че никаква Македония всъщност не съществува, а е само част от България.”
В следващия месец (март 2008) към държавите, които признаха едностранно обявената независимост на Косово, се присъединиха Албания, Турция, Испания, Португалия, трите прибалтийски републики, Финландия, Дания, Белгия, Холандия, Люксембург, Ирландия, Япония и Австралия. Румъния и Канада се колебаят – заради страха от подобни сепаратистки отделяния в собствените им страни. А Русия и Китай са „върло” против.
Позицията на България:
Карикатура на Ивайло Нинов във в.“Стършел” 29.02.2008г. показва двама нашенци (след вглеждане може да се намери някаква далечна прилика с Бойко Борисов и Иван Костов), които гледат една кокошка (имаща определена прилика със Сергей Станишев) как се се кокошини “Ко...ко...ко”, и си говорят: “Мъти позицията си за Косово”.
Константин Събчев, в.”Стандарт”, 18.02.2008: “Бързай бавно”, гласи латинската мъдрост. Българската външна политика винаги е страдала от прибързани решения, които през 1913г. и през 1915г. (двете години са много близки, да не би да има печатна грешка и годината да е 1945-а) ни доведоха до национални катастрофи. Впрочем да не се връщаме толкова назад във времето – в обществото още се спори дали през 1992 година не избързахме с признаването на Македония. (Не ще да е европейското общество, в което се спори, защото само след 3 месеца България беше приета за член на Съвета на Европа.) А ситуацията с Косово наистина е деликатна. Казусът е болезнен за Белград. Досега София успяваше да намери баланса между лоялността си към решенията на ООН и ЕС и добрите си отношения със Сърбия. (Спомням си – с наклонения шрифт в скоби са моите несъгласия със Събчев – “балансираната позиция на България по Берово време” – петролното ембарго...) А когато се стигна до най-лошото – въздушните удари на НАТО през 1999г., правителството ни не допусна прякото въвличане на страната в сблъсъка. И най-важното – не позволи България да бъде залята от косовски бежанци. Сега обаче София попадна в дипломатически “вълчи капан” между Прищина и Белград. Да не признае независимостта на Косово е невъзможно, след като това е общата позиция на ЕС. Но да се признае незабавно и безусловно също би било груба грешка. Защото освен всичко друго все пак трябва да се отчита и крайно отрицателната позиция на Москва относно независимостта на Косово.”
Аз: След 12-13 години България ще бъде изправена пред абсолютно същата ситуация – ще трябва да решава дали да подкрепи държавата Македония за пълноправно членство в ЕС или да отчита „крайно отрицателната позиция на Москва“ срещу такова решение.
Колебанията ни дали да седнем на демократичната маса като нормални европейци или да клечим отстрани, ручейки съветските жабета преди това, в случая “Косово” ще се реши, без да ядем червените жаби. Може би защото президентът ни в годината 2008-а се казва Георги Първанов. За разлика от случая “Македония” в годината 2021-а, когато президентът ни ще се казва Румен Радев. Тогава пак ще подпишем за Македония, но след като изручаме жабетата. А Константин Събчев... че какво ме интересува този консуматив!
На 20.03.2008 (в пакет с Унгария и Хърватия) българското правителство ще признае независимо Косово. Напреко категоричното несъгласие на Путин. (Защо Путин ли? Ами защото той лично дойде в България преди три месеца! Да ни агитира. За “Южен поток”, естествено.) България дори ще изпрати свой контингент в състава на умиротворителните сили на ООН. И това няма да измени маршрута на българските коли за Европа. Той пак ще си минава нормално по магистралата през Белград и няма да се наложи “да използваме пътя през планините на Косово и Албания”. Както ни плашат с тъпите си мечти разните Събчевци. Тия виждали ли са географската карта на Европа?
Пък Павел Чернев, внукът Червенков в “Атака”, демонстративно скъса картата на Балканския полуостров в кулоарите на НС.
“Луди ли сте, слепи ли сте или само купени? Каква е цената на вашите души?”, питат 100 български интелектуалци в отворено писмо до президента Първанов, премиера Станишев и председателя на НС Пирински. Ето една голяма част от 100-те имена:
Акад. Кирил Василев, Леда Милева, акад. Людмил Стайков, Георги Калоянчев, проф. Андрей Пантев, акад. Светлин Русев, Андрей Слабаков, Нешка Робева, акад. Никола Попов, проф. Георги Марков, Любомир Левчев, Велислава Дърева, проф. Николай Василев, митрополит Кирил, митрополит Натанаил, Архимандрит Борис, Виктор Пасков, Николай Петев, Йорданка Христова, Алек Попов, Никола Манев, проф. Александър Йосифов, Атанас Косев, проф. Георги Костов, Евтим Евтимов, Пламен Карталов, Христина Ангелакова, Никола Инджов, проф. Венцеслав Кисьов, Лиляна Стефанова, Петър Караангов, Вели Чаушев, Ценко Минкин, Минчо Минчев, Никола Радев, Владимир Владигеров, Иван Гранитски, проф. Иван Маразов, Панко Анчев, проф. Чавдар Добрев, Никола Статков, Иван Налбантов, Таньо Клисуров, проф. Захари Захариев, проф. Огнян Сапарев, Христо Карастоянов-Дядото, Любомир Коларов, Маргарита Петкова, Драгомир Шопов, Лъчезар Еленков, Рашко Стойков, Свилен Каролев, Димитър Стефанов, Павел Писарев, Бойка Присадова, Паруш Парушев, Тодор Коруев, Валери Станков, Бойко Ламбовски, акад. Васил Гюзелев, проф. Аксиния Джурова, Стефан Драгостинов, Евгений Босяцки, Петър Маринков, Атанас Наковски, Найден Андреев, Михаил Белчев, Кирил Гончев, Иван Станев, проф. Юлиан Вучков, Петко Тодоров, Хайгашот Агасян, Николай Волев, проф. Минчо Минчев, Стефан Мавродиев, Янко Станоев, Петър Андасаров, доц. Нако Стефанов, Матей Шопкин, проф; Велко Вълканов, Снежанка Тодорова, Петър Междуречки, Цветан Начев, Маргарит Николов, Юри Борисов, Люба Манолова, проф. Снежана Барова, Милен Гетов, Кремена Здравкова, Емил Розов, д-р Христо Малеев, ст. н. с. Румен Воденичаров.
А един от 100-те разписали се в Отвореното писмо - Иван Гранитски издаде книга със заглавие „Луди водят слепи“. Според една анкета на в.”Сега” – в периода 20-24 март 2008г. – 76% от българите подкрепят решението на българското правителство да признае независимостта на Косово. Това ми припомня, че след десетина години един друг съпартиец на Иван Гранитски, казва се Иво Христов, ще заяви, че „80% от българите са дебили“, щото не харесвали предимствата на комунизма и гласували против левицата.
Знаете ли какво означава това? – Че за десетината години разлика между 2008 и 2018, процентът на българите, които приемат Комунизма като българския път на развитие, си остава постоянен - около една четвърт и една пета. Знаете ли какво означава това? – Много лошо за българския народ, като цяло не поумнява.
Сигурно няма нищо ненормално, нищо неестествено, в защитаваната от горните „интелектуалци“ теза. Те са си такива, последователни поне. Дървото се вие, докато е младо. Но вероятно ще се затрудните да си обясните защо един техен аналог до “вчера” – Валери Найденов, ДНЕС ги обижда, “ама много остро, бе” (по Юлиян Вучков). Ако били истински интелектуалци, нямало “да се скупчват като моржове в творческия си период” (анализ във в.”24 часа” от 24.03.2008). Другите му обиди с педераски намеци търсете сами. Те не са само в “24-те часа”.
Знаете ли с какви усилия на волята се въздържам да не фиксирам на хартията “сръбските мисли” и на други като тия, горните”?! Но за случая “Янаки Стоилов” не мога. Защо ли? Защото той е ученикът на Александър Лилов, който също се колебаеше дали да нарече превратът в Москва от август 1991 “пуч” или “велико дело”. Липсвала му достатъчно информация, помните ли? А има и допълнителна, утежняваща моето действие, причина: Янаки Стоилов ще бъде официалният представител на БСП-Корнелия Нинова в служебните правителства на Румен Радев. Като министър на правосъдието, представяте ли си?!
Ето думите на Янаки Стоилов в “Труд” от 25.02.2008: “Наистина трудно бе на ВС на БСП да изработи позиция по заплетения казус Косово. В този казус трябваше да мислим за българските национални интереси. Колкото и да не ни се иска, едностранно обявяване на незавимост може да отключи сепаратистки настроения и етно-религиозни конфликти. Затова БСП не декларира буквално подкрепа за независимостта. А предлага на кабинета да обвърже установяването на дипломатически отношения с приемането на конституция и закони, с гаранции за правата на малцинствата. Затова и нашата позиция подлежи на развитие съобразно ситуацията в Косово и последващите решения на ЕС.”
Гьотверен! Типичен комунист, пардон – социалист. Превърнал се в обикновен страхливец, щом няма достъп до оръжие. А когато над червения президент Румен Радев надвисне заплаха от импийчмънт - поради груби нарушения на Конституцията (края на 2021г.), само за една нощ той, Радев, ще го назначи за конституционен съдия от собстената си квота. Да гласува против импийчването му!!!!
Отделно ще се окаже, че Янаки Стоилов няма изискуемия се 15-годишен стаж като обикновен съдия, който трябва по конституция за съдия в КС. Иначе има 7 мандата в парламента, но това е друг стаж.
Тагове:
© Диктатурата като форма на евродемокрац...
НИЕ-831 Вторите редовни евроизбори в Бъ...
За сведение Янаки Стоилов е професор по конституционно право-това едно
Конституционният съд тълкува законността на определени актове и действия и най вече новоприети закони на Народното събрание Тоест, КС се явява нещо като Горна камара, каквато имаме при двукамерните парламенти. Едва би има по удачен избор за конституционен съдия от професор по конституционно право и дългогодишен народен представител.
Колкото до импийчмънта- Конституционният съд няма окончателно решение по този въпрос. Той пак тълкува- дали президентът е нарушил конституцията или е извършил държавна измяна. Публикува пешението си и Народното събрание решава какво да се случи За импийчмънт са необходими 2/3 от гласовете -166 . Кога ще се случи това?
Добре е да се пише, но задължително е преди това да се чете
Ами не е вярно, това което си написал. Янаки Стоилов не отговаря на изискванията за конституционен съдия. Сега, ако мислиш, че това може да се промени, ти трябва шмайзер, с червени патрони. Няма да ти помогне късно придобитата нормалност след онази инфантилна младост, която си имал по наследство.
И за импийчмънта си си бръкнал между бузите. Разбира се, че тук КС няма право на решение. Решението се взема наистина от НС и наистина с квалифицирано мнозинство. Проблемът ти не е в това. Боли те, вземи Лопедиум, та ха дано те отпусне. Искам да кажа - стискай палци в НС червените да получат 166 гласа. Ако питаш мен: и за тази твоя червена мечта ти е необходим шмайзер.
Ами, там се концентрирай. Пак да кажа - Лопедиума ще ти помогне. Но само една капка, мили, че иначе много пяна става.
На всичкото отгоре хирургът е щастлив човек, защото в следващата минута вижда резултата от своя труд - смесица от повече успехи и по-малко провали. Това е ужасно добър стимул в работата. Докато, аз пиша, но кой го чете веднага?! Успехът или провалът на моите усилия ще стане ясен, когато мен вече няма да ме има.
Но ще има внуците - наши и чужди. Те трябва да разпознават злото и доброто. А в името на такава цел никое усилие на някого не е напразно.
