ЧАСТ  ЧЕТВЪРТА    2008

В края на миналата 2007-а година, първата в която България е на мястото си в Европейския съюз, написах, че едно от следствията му за нашия живот е забележимото, и забележително, “очовечаване” на лявата ни партия. Тя вече не е оная готова на всичко, вкл. терор, политическа организация, за да не позволи промени в Обществото ни. Каквато беше в началото на Прехода. Някои ще цитират българската поговорка “Срещу ръжен не се рита”. Социализмът в комунистически вариант загуби окончателно икономическата война. Сега му остава да се надява нещо  глобално лошо да се случи на Света, което да го върне в „първобитния строй“. За да изчезне индивидуалната свобода. Въоръжената борба не върши работа, за нея трябват далеко не само пари, но и народни нагласи. А тях ги няма, и българите като всички хора, лесно свикват на хубавото. Остава им - на народите, почитащи комуналния строй - да се надяват вулкана Йелоустоун да изригне и унищожи омразната Америка. Не се шегувам, някои отчаяно сериозно се молят за това. По-практично мислещите се окопават и преминават в позиционна война, изразявана в поддържане на мили спомени за онова време, които да легитимират и оправдават периодичните стари партизански набези. Докато има мандри, които нехаят за своята сигурност.
Именно за повишаване бдителността на собствениците на „мандри“ са необходими книги като моите НИЕ! И читателите, които да ги държат на нощното си шкафче, за да им са под ръка за четене и препрочитане. Е, може би, със сигурност, е по-хубаво вечерно време „да удариш една ракия“ за здрав сън, разчитайки на господ да те пази. Но „Господ дава, ама в кошара не вкарва“. Не бъдете наивни. Иначе – и за това има народна приказка: онази за лошия вълк и седемте козлета.
Ще продължа да ви показвам „вълците“ Те не са толкова много като разновидности. Всички тях можем лесно да познаем по дългата тлъста опашка, която не може да се скрие под овчата кожа. Нея търсете преди да се опивате от сладките им медени приказки.

Сега е редът на двама - Чавдар Найденов и Кеворк Кеворкян.. Кое по-напред? Сладките приказки или тлъстата опашка? Сладките приказки после.

·                     Чавдар Найденов е от комунистически сой.
Баща му Георги Найденов познавате (ако препрочитате от време на време книгите на нощното си шкафче. но имам предвид и да сърфирате из Мрежата – което вече изобщо не може да бъде спряно от заинтересовани „вълци“).
Миналата година – 2007, писах за него. Из спомените на журналиста Дамян Обрешков: “Аз имах огромен късмет в “Народна младеж”, в ”Поглед”, в “Отечествен фронт” с Георги Найденов  С него направихме “Отечествен фронт” по-добър от “Работническо дело” и това не можа да бъде понесено... Все пак много работи можеха да се направят тогава, но без да питаш. Трябваше да имаш кураж. В СССР беше абсолютна церберщина, нямаше никаква свобода. У нас, който имаше съвест и кураж, правеше добра журналистика. Ние, старите журналисти можехме да се гордеем с тази редакционна обстановка около нас. Защото сегашният журналист, извинявай, ама трепери за мястото си. Това е моето впечатление и то е ужасно.”
Как героично звучи!... А сега да потърсим в Мрежата още за миналото на Георги Найденов ПРЕДИ спомените на другаря му Обрешков: „Втората световна война заварва Георги Найденов като бежанец в Крим. Там се бие срещу немците в редовете на Съветската армия. След победата се връща в България. По настояване на Георги Боков заминава кореспондент на БТА в Ню Йорк. Там отразява работата на ООН. Това много го променя - да си израснал в детски дом за сираци в Крим по време на сталинизма и после да отидеш в Америка... Просто е видял, че светът е различен.“
И какво като е видял?
Георги Найденов има двама сина – Чавдар и Валери.
Валери Найденов е по-известен. Защото по време на промените е повече „вестникар“ от брат си. Обяснявам кавичките: През 1983-1989 г. е кореспондент на БТА в Москва. През 1990 г. е заместник-главен редактор на вестниците „Дума“ и „168 часа“. През 1990-1996, както и за известен период след 1997 г., е главен редактор на „24 часа“. Едновременно с това е и главен редактор на „Континент“. През 2004 г. е водещ на сутрешно предаване по Новата телевизия на Силва Зурлева. През декември 2006-а „възражда“ в.“Поглед“ (собственик Петьо Блъсков), в екипа му е и поетът и публицист Румен Леонидов, също и известният журналист Тодор Токин. В началото на 2010 г. „Поглед“-ът спира да излиза. От 1983 г. Валери Найденов е сътрудник на Държавна сигурност, към II главно управление, псевдоним Сашо.
Чавдар Найденов е социолог, изследовател и журналист. Работил в Политологическия институт към БАН, в социологическа агенция "Тренд БГ", бил е политически коментатор в редица печатни медии. Завежда направление „Методология и анализи“ в Агенция за социални и маркетингови изследвания "Афис" (чийто собственик е Юрий Асланов, доведения брат на Сергей Станишев). Автор, съвместно с проф. Димитър Денков, на първия рейтинг на българските университети.
И сега „медените“ му приказки във в.Класа, 2 януари 2008. (Да вмъкна информация за малко познатия вестник „Класа“. Всекидневник от 2007 до 2010г., собственик Красимир Гергов; към датата на публикацията на Чавдар, главен редактор е брат му Валери Найденов. месечен тираж около 5000 броя.)
“Наскоро социологическо изследване, поръчано от гражданска инициатива с мечтателното име “Видовден”, установи, че според 85% от населението преходът още не е свършил. Има си основание населението да мисли така. В края на крашщата какво толкова се е променило? Да вземем един дребен, но показателен факт. По времето на соца във вестниците се четяха главно прогнозите за времето, спортните страници и телевизионната програма. След кратко двудесетилетно отклонение от този здравословен навик, сега се чете какво? Същото. Е, плюс жълтите вестници, ама то защото тогава нямаше свобода. Други съвпадения? Моля – колкото щеш. Днес в магазините има всичко. Но с едно изключение, и то е точно онова, което търсите. Намерете например нормален кухненски умивалник. Има само плитки, в които можеш да измиеш само чашки за кафе. Защото някой фактор бил решил, че всички българи поголовно разполагат с миялни машини.. А помните ли, че клиентът имал право, че уж бизнесът се скъсвал да му угоди, за да победи в острата взаимна конкуренция. Е, откъде дойде тази конкуренция? В началото на прехода социалистическите ”супери” затвориха кепенци или бяха разделени на магазинчета и лафки. Сега вериги от супермаркети превземат търговията, а честният частник и малкият хармоничен семеен бизнес търсят кой да ги наеме на работа.
...Слава богу, няма страшно, всичко пак си е монопол. Тогава беше държавен, сега е частен или на друга държава. Ако погледнем първите 4 банки по активи, Булбанк е на “Уникредито”, бившата спестовна каса на Италия, ДСК е на ОТР – унгарската спестовна банка, Обединената българска банка е обединена от гръцката национална банка, а “Райфайзен” си е просто кооперативната банка на Австрия. И лихвите им еднакви, сякаш спуснати от Държавен планов комитет. Или един куриоз: преди 20 години у нас няколко научни звена се занимаваха с американистика, но нямаше такива по съветология, макар да бяхме съветски сателит. Сега никой не изучава или прогнозира процесите в САЩ, въпреки, че когато там кихат, тук настиваме.
...Ами демокрацията и пазарната икономика? Да, въведена е многопартийност. Тя обаче предлага толкова необятен избор, колкото ято марокански скакалци. Преди 89-а имаше една партия и интересуващите се от това, което тогава се наричаше политика, следяха кой ще бъде изхвърлен от Политбюро и изпратен посланик в Бон. Всъщност и сега има една партия – партията на елита. Интересуващите се от това, което днес се нарича политика, следят дали примерно премиерът ще е от СДС или от БСП. За да разберат дали Костов ще въведе такса за посещение при лекар или Станишев ще приватизира болниците. Преди подкарваха хората да гласуват с ОФ мерки. Сега едвам се удържат да не направят гласуването задължително по закон. Преди на върха на политическата пирамида добродушно се възправяше  човек от народа. Днес начело на най-влиятелната партия стои представител на същия жанр.
...Да, икономиката е частна. Само че същият този частен бизнес е облепил навсякъде държавата и общинските бюджети, а сега е зейнал уста и за европейските субсидии. Но не беше ли така и преди? Новогодишното приветствие на държавния глава преди 12,00 часа - ха, да ни е честита новата n-та година! И хора, и ръченици в полунощ. И тв програма с безсмъртния Хачо Бояджиев. И махмурлук на следващия ден. Да ви липсва нещо? На мен – не.”
(Да-а. И преди и сега – Найденови. Преди Георги, сега Валери и Чавдар. Така ми се иска вече тия борци за комунизъм да са се свършили.)

·                     Кеворк Кеворкян няма комунистическата закваска на Чавдар Найденов. Освен, ако броим арменския му произход. Но не бива заради няколко чурук арменци да се сърдим на целия този, изстрадал като нашия, народ.
(Чакайте да ви кажа. Кеворкян е роден на 11 септември 1944г. Някой ще каже: 2 дни след Девети Септември. Аз ще кажа: На 11 септември комунистическият Дявол се показва и руши! Яко. И тъпо.)
Завършва(?) право в СУ около 1970-а. От 1973 работи в телевизията, Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“ (1976 – 1978). Съавтор и водещ на програма „Всяка неделя“, най-популярното предаване в историята на БНТ (излъчвано 1979 – 1990, 1993 – 1999 като копродукция, 2002 – 2005 като външна продукция, 2012 – 2014 като продукция на Нова телевизия).
Комисията по досиетата ще “открие” (с решения № 54 от 26.11.2008), че Кеворкян е сътрудничил на ДС в качеството си на агент “Димитър”, като през юни 1990 г. е личното му дело е било унищожено.
Следващите “медени” негови приказки съм свалил от в.”Труд” на 8 януари 2008г. Те са част от постоянната му рубрика в този вестник, наречена “Приказки от телевизията”, в която един друг агент на ДС – “Бор”, Му дава възможността всяка седмица да анализира събитията в страната. Цитираният материал всъщност представлява обзор на събитията в България през отминалата току що 2007 година. Така удрям в един куршум два заека.
“Кошчето за събитията на 2007 година беше старателно изтръскано  Видяхме всичко, което бяхме виждали вече неведнъж. По някое време обаче схванах замисъла. Тези обзори сигурно са били интересни на участниците в “Сървайвър”, които няколко месеца не бяха гледали телевизия. Иначе подобни колажи се правят с намерението да се проникне зад повърхността на фактите, да се намерят нови връзки между тях, да се проумеят скритите интриги на годината. В случая се разчиташе на баналното повторение – сякаш зрителите трудно схващат, та трябва да им се повтарят фактите.”
Като теория казаното от Кеворкян е вярно. Подобни обзори се правят “с намерението да се проникне зад повърхността на фактите, да се намерят нови връзки между тях, да се проумеят скритите интриги на годината”. Я да видим какво се е видяло недостатъчно на Димитър и в каква посока.
- “Щастливата развръзка на либийската афера, разбира се, бе поставена на първо място в обзора. Акцията “Не сте сами” – на второ. Добре, все пак, че не беше обратното. А на смъртта на Сергей Антонов бяха посветени няколко секунди. Люба Ризова (водещата на обзора) каза, че процесът бил прекратен поради липса на доказателства. Не стана ясно дали е схванала коварността на това внушение.”

- “Фрази като “Училището затвори” престанаха да ми правят впечатление. Авторът на коментара изрече нещо, което е повече от шокиращо: “Училището е на второ място като терен на насилието”. Но и това потъна, без да бъде осмислено по някакъв начин.”
- “Докато Люба демонстрираше тоалетите си, събитията в България изглеждаха вълнуващо елементарни. Въпреки, че “Българско е най-красивото дупе на света” – цитат. А малко по-късно ни припомниха, че на “14 март проплака 11-я внук на царя. Наследника нарекоха Симеон-Хасан”. Поне не казаха, че това е най-красивото българско име на света.”
- “На ромските бунтове бе отделено толкова време, колкото и на закриването след 127 години на наборната военна служба. “В края на ноември се простихме с родната армия”. “В миналото остана възторженият призив “УВО”. Това бяха наистина изтънчени фрази.”
- “Президентът Буш извиси още повече този език. След като набързо ни посочи кой е Джордж и кой “Господин Чистачът”, той обеща да намери работа на студента Станко от Благоевград. Вим Вендерс и Дейвид Линч бяха натирени в световния шоубизнес, представяте ли си. А пък Бойко трябваше да приеме Ева Херцигова – това беше толкова важна новина, че дори не разбрах защо.”
- Доста събития бяха видени като от пикиращ изтребител: разпадът на дясното, лигавщините в НДСВ, евроизборите и другите избори, в които бяха похарчени между 150 и 200 милиона.” (Цитатът е точен и пълен: Кеворкян е посочил САМО тези 3 новини. видяни при пикирането. Няма например разпадът в ляво и промените в лявото правителство, дъхавите миризми, идващи откъм ДПС и неговия лидер Ахмед Доган, тенденциите, открояващи се при избирателите на изборите, а не само похарчените пари.)
- “Преди време един Център изтърси, че в България от проституция се печелели годишно 2 милиарда и половина евро. Но група младежи, шампиони от поредната математическа олимпиада, и досега изчисляват колко допира трябва да осъществят българските проститутки, за да осигурят тази сума. Сметките им все още не излизат.”
(Какво толкова ги настъпиха нашите червени тази година, че всички се възбуждат на тема “проституция”?!)
- “В обзора на съдебната система бе казано, че емблематичното дело срещу Маргините се провалило. Но учтиво ни бе спестено чий е провалът, макар всички да знаем това. Подобна натрапчива преднамереност бе проявена и когато на бърза ръка стана дума за досиетата – и бе споменато името само на един известен актьор.”
Накрая обобщенията, поантата на обзора на Кеворк:
”Мисля, че някои хора дори за собствените си деца няма да воюват вече, заети  с приобщаването към европейските ценности. Може с дни да се чопли една трагедия, колкото да разкъсат сърцата на близките на жертвите. Но няма да чуете нито една дума за виновника – това е забранено. Кажете ми колко са журналистите днес от електронните медии, които са в състояние да пренебрегнат забраните на шефовете или посредниците?”
Е, това вече е прекалено. Агентът Димитър на комунистическата Държавна сигурност май се опитва да обвини всички днешни журналисти, че не били в състояние да пренебрегнат забраните на шефовете си, сочейки им за пример себе си преди Десети, когато той можел да прави именно това! Дали самият си вярва на твърдението? Не мисля – той просто е нагъл лъжец.

Но както казах – не бива заради някакъв червен и послушен Кеворк да се ожесточаваме на всички арменци. Та то, ако това ни е принцип, би трябвало да мразим всички евреи, заради няколко подлеци от тоя народ от рода на Анжел Вагенщайн. И изобщо да не понасяме народа си, заради българите комунисти.
Пак ще кажа: Ключът, който би могъл да отвори вратите на доброто ни бъдеще, се нарича “толерантност”. Веднъж, заради обикновената прошка, която отчита индивидуалната човешка слабост и неиздържливост в извънредни лични обстоятелства. И втори път, когато сгрешилият, какъвто и подлец да е, е извървял Пътя до честното Покаяние в себе си, пред другите човеци и пред Бога! 
И още ще кажа: Следването на Толерантността е задължително условие в живота на всеки човек. Ако разберем това, то значи, че сме тръгнали по пътя, който е протегнал пред нас Създателят ни.