КРАЙ НА ПЪРВАТА ГОДИНА В ЕС

Интересно е, че сред представителите на лявото у нас – говоря за това, което се отразява по медиите и в правителствените институции – не се забелязва кой знае какво по-голямо несъгласие с новото ни европейско положение. Цяла година вече отминава след влизането ни в Европейския Съюз, а “Лява България” не се ожесточава към “дясната” България повече от обичайното. Не казвам, че е малко, но го сравнявам с бяса, който  тресеше левите в първите години след 10-ти ноември 1989-а. Някои изследователи на промените отдават това на прозорливото разбиране на техните сегашни лидери Първанов и Станишев, че такъв е “пътят на спасението”. И аз съм отразил коректно тази вероятна партийна метаморфоза. Но съществува и друга “половина” на това партийно поведение. Предполагам, че левите все още не разбират неизбежността на “Европейска България”. Или се надяват да се впишат някак в новата ситуация и да успеят да я “опитомят” по своя вкус. Само преди страница цитирах едни думи на Тодор Живков - “Времето е ваше, но всичко друго е наше.” Глупави думи. Времето, това е Бъдещето. Това, че държиш Настоящето, съвсем не значи, че си хванал... Света за шлифера. Още повече, че хората, които помнят Миналото, не са умрели всичките. Да не говорим за потомците им! 
Знаете, че пиша тези страници 10-12 години по-късно от случилите се събития: За съжаление новите, след Първанов и Станишев, ръководители на “лявата България” ще изберат губещото поведение. И партията БСП ще започне нов цикъл на загуба на общественото доверие. Разбира се, че този избор е предизвикан, захранван и защитаван от стария ни външен “приятел” – Великият СССР или както сега се прекръсти на Русия. Само че това не е никакво извинение. Народът винаги сам си е виновен – защото има Възможността да избира бъдещето си! А ние открай време като народ се пенявим до самия край, когато всички заедно ще “изручаме жабетата”.
Можех да си спестя следващите страници, в които разказвам не за случилите се събития, а за някои Лица, които ги създават и преценяват. Но ще продължа да изтипосвам Лицата, длъжен съм, защото те ще оцелеят в обществото ни  и след още години СЪЩИТЕ ще застанат пак на прозореца ни, грачейки “Ние пак сме тук”.
Че ще “клекнат” е ясно, както клекнаха техните татковци и майки в периода на Жан Виденов. Но ще изядат още 15-ина години от отечественото ни време. А това в края на краищата е престъпление спрямо нас, българите.
Започвам ги. Не - довършвам ги. Временно!

·                     Само ден преди да изтече срокът за потвърждаване на кметските кандидатури в местните избори, БСП кандидатът за кмет на Пловдив Георги Гергов се отказа от борбата. Защо?
Не е ясно какво се случи. Самият Гергов обяснява това с факта, че е натежало семейното решение – “най-вече на момчетата”. Възможно е. Но той е крупен бизнесмен (притежава морския курорт “Слънчев ден”, пловдивския парк-хотел “Санкт Петербург и част от Пловдивския панаир,  софийския ЦУМ... ) и едно кметско място само би затруднило бизнеса му. Но защо не е мислил в началото?! Вместо да разсъждавам от негово име, да му дам думата – интервю на Валерия Велева в “Труд” от 13 септември:
“Всички имаме вина за днешното състояние на града, аз – също. Но в крайна сметка не БСП е управлявала града 17 години. Обществото ни още е незряло - то продължава да се люшка между сини, червени, жълти, зелени. И най-лошо в това движение напред-назад е това, че политиците идват и си отиват и никой никога не дава отчет какво е свършил. Защото се повтарят едни и същи грешки. Със злоба, с омраза, с ненавист, с мръсотия, с помия може ли да изчистим обществото? Искам някой най-после да подреди този град, искам пловдивчани да живеят богато. 7-8 партии заявиха, че ще застанат зад мен (НДСВ и някои десни формации – аз). Но обществото не е готово да приеме такъв вариант, да го управляват успели бизнесмени. Затова се оттеглям от борбата, но ще подкрепя категорично победителя. Много пъти са казвали, че Гергов е човек на всички времена и на всички, които идват на власт. Сега се отказвам от кметството, но това е сигнал, че искам да вляза в политиката. И ще вляза! Категорично!  Кога ще бъде аз ще реша. Това е моята заявка.”
Думите на Гергов не са далече от нормалната логика, но Партията, която му е разрешила да стане бизнесмен (не е ГЕРБ, защото тя е създадена от една година) изобщо не приема такъв начин на разсъждение. Да, той ще влезе в политиката, но лично шефката на бъдещата БСП Корнелия Нинова ще го изрита от там. Щял да подкрепя всеки, който е на власт. Айде, бе!   
Във връзка с Георги Гергов. Той е председател на Национална конференция на туристическия бранш в България. Тя обединява Националния борд по туризъм, Българската асоциация на туристическите агенции, Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация и други сдружения. Освен тези “Монтеки в туризма”, както ги нарича някаква Рая Атанасова от вестник ”Класа”, съществуват и “Капулети” – Съюз на инвеститорите в туризма. Той се ръководи от собственика на “Виктория груп” Ветко Арабаджиев, в него влизат Валентин Йосифов TUI (??? – aз), Людмил Стойков “Дюни”, Евгения Банева (бивша Генчева) “Русалка” и Радка Минева “Балкан Холидейз” (??? – пак аз). Членовете на този съюз притежават общо 400 хотели, в които са инвестирани над 1 млрд. евро.
Консултанти на този Съюз са финансистът Владимир Каролев, зам.министърката на икономиката Нина Радева, зам.министърът на външните работи Феим Чаушев, бившата министърка на екологията Любка Качакова и шефът на БОК Стефка Костадинова.

Както се казва – “Ужас!”. Къде си тръгнал бе, свинарю?!

·                     Една година след приемането ни в Европейския съюз социологическа агенция “АССА-М” оповести представителни данни за нагласите ни как приемаме членството в ЕС. Преди да ги видите да кажа, че: от името на собственика на агенцията “АССА-М” говори Михаил Мирчев (син на члена на Политбюро на ЦК на БКП Стоян Михайлов, и баща на младия депутат от Коалиция на БСП Стоян Мирчев - внукът на стария Стоян Михайлов); проучването е поръчано от евродепутатката от БСП Илияна Йотова, предназначено е за използване от Партията на Европейските Социалисти в Европарламента и е оповестено при откриването на информационния й офис в София; публикувано е във в.”Стандарт” от 10.12.2007 на първа страница и е подписано от журналистката Наделина Анева.
Резултатите (цитирам):
“47% от българите се тревожат за своето бъдеще (преди 3 години този процент е бил 68); 42% от българите смятат, че реформите в страната не вървят в правилната посока (макар че по-голям е процентът на тези, които смятат, че общо взето се движим по правилния път); 66% от анкетираните са убедени, че се задава още по-голямо увеличение на цените, други 24% също очакват поскъпване, но се надяват то да не е толкова голямо, а тези, които очакват животът ни да поевтинее, са 0,7%; в проучването българите са питани за ползата и вредата от членството ни в ЕС и едва 27% откриват полза.”
Изводите (цитирам):
“Хората имат усещането, че в обществото няма реален плурализъм, че решенията се вземат някъде от някакви скрити центрове на власт, от някакви олигарси, които действат зад кулисите, от някакви чужди центрове, които отнемат от суверенитета на българските власти, от обръчи от фирми. Усещането за неформални центрове на власт е един от източниците на големия песимизъм в България. С тези нагласи може да е обясни и ниската избирателна активност, и колебанието на хората между различните популистки партии.”
Вместо моя коментар: Точно под информацията на Наделина Анева е публикувана голяма снимка (почти половин вестникарска страница, подписана БГНЕС) на която се чете надпис “Don’t buy in Bulgaria”. Отдолу със ситен шрифт чета: “Британската инвестиционна компания “Найт Франк” установи, че България вече е на първо място в света по ръст на цените на недвижими имоти. Към края на септември т.г. цените на имотите са били с 30,6% по-високи, отколкото през септември м.г.”
Точно в продължение на горния “номер”, ще напиша, че цитираните  “наделинини” резултати за отношението на българите към членството ни в ЕС в проучването на АССА-М са много по-лоши от резултатите на НЦИОМ за същото нещо. Вярно, че НЦИОМ е друга социологическа агенция, вярно, че изследването е за месец ноември м.г. (вижте около 150 страници назад в този том), но все пак 2+2 може да бъде равно на 5, на 6, ама чак на 10... Много е!  

·                     Следва анализ по тема “проституцията в България”. Причината според мен е изказване на вътрешния министър Румен Петков, че проституцията не бива да се легализира, защото така ще се направи услуга на организираната престъпност. (Нелепо твърдение – все едно да се твърди, че въвеждането на касови бележки при покупка на стоки, би улеснило нелегалната им търговия.) Вестникът е очаквано подходящия за такива теми – “24 часа”, 13.10.2007г. Обаче авторката определено не – Нора Стоичкова.
Нора Стоичкова се прави на интересна по следния начин:
“Проститутките се страхуват от легализацията на занаята, защото очакват да бъдат натоварени с допълнителни плащания, което ще увеличи работния им ден. Това ще доведе преди всичко до засилване на сексуалната експлоатация на момичетата и жените, до засилване на трафика на жени, твърдят в един глас анализатори, статистици и полицаи. Освен това легализацията на проституцията ще има ефект само върху доходите на момичетата, които печелят повече, могат да се регистрират, да си плащат данъците, да наемат помещения. Върху доходите на уличните проститутки държавата няма да има контрол. Така че, преди да сме се юрнали да узаконяваме проституцията, по-добре честно да си отговорим на два въпроса: За кого всъщност е удобна легалната проституция? И също така – искаме ли да умием лицето на сводниците, да им изперем милионите, та утре да ни се препоръчат като честни бизнесмени, кандидати за депутати, за кметове, за министри. А защо не и като полицейски началници.”
Няма да споря с мнението на Нора Стоичкова против легизиране на занаята проституция. Нейна си работа, но ще запиша за пореден път, че съществува и политическа проституция. Ще подредя онова, което съм събрал от Мрежата като биография на Нора Стоичкова. То не говори добре за конкретната българка, защото така подредени, тези факти приличат, ама много приличат, на политическа проституция. В която сводниците са политически, а не полицейски, началници.
Правя го не лично, а защото се чувствам задължен обществено да го покажа. Твърде много журналисти, далеко не само жени, си “изкарват хляба” ПО ТОЗИ НАЧИН. А аз съм от онези ДРУГИ БЪЛГАРИ, които искат, надяват се, умират с отворени очи, да видят Родината си хубава – с легализирани професии и честно заявени личностни и политически ценности. Което значи тъкмо това:  хубава!
В Интернет няма годината на раждането на Нора. Стоичкова. Но пък пише, че “в преломната 1990 година е била част от протестиращите студенти”, т.е. вероятно е на годините на Емил Кошлуков. Завършила е институт за педагогически кадри. Точно така: “институт за педагогически кадри”, а не “софийския университет” да речем. (Принуден съм да се вглеждам във всяка подробност, защото информацията е оскъдно малка.) “Била е журналист в “Демокрация”, а по-късно и в “24 часа”.” (Струва ми се недостоверно, тъй като през “ония години”, по силата на “професията” ми – летописец на тези времена, щях поне веднъж да попадна на нейна публикация, особено пък във в.”Демокрация”. Не би. А и кога свари, завършвайки педагогика през 1990-а, да стане “журналист” 1991-1992...)
Някакво обяснение за журналистическата дейност на Нора Стоичкова в “Демокрация” може да бъде намерено (не твърдя, че е вярно) в клюката, че е била любовница на Волен Сидеров. Който е главен редактор на в.”Демокрация” от юни 1990 до края на 1991 година. “Клюкарят” дори става подробен в донесението си – познавали се покрай каката на Сидеров Маргарита, която била психически болна и била настанена в санаториума в с.Радунци в Стара Планина. (Който между другото не е лудница, а стационар за туберкулозно болни.)    
Кога Нора Стоичкова е работила във в.”24 часа” не е ясно. Защото: “Стоичкова беше прессекретар на ген. Васил Василев в МВР, който пък беше уволнен от министъра на вътрешните работи тогава Любомир Начев (1995). След няколко години работа с Василев, Нора Стоичкова прелетя и стана прессекретар на Левон Хампарцумян, който ръководеше Агенция за приватизация по времето на Иван Костов (1997-1999). Междувременно завършва Международни икономически отношения в УНСС. Има дългогодишен опит като директор на отдели в големи български медии. Била е съветник и директор на връзките с медиите и институциите на ПРОФОН, ЕЛЕКТРОН ПРОГРЕС АД, Комисия за защита на конкуренцията, GLOBUL. През 1999 година е началник сектор "Медии и международно сътрудничество" в Дирекция на Национална служба "Полиция".”
(Поставеното в кавички са цитати от материалите, които Гугъл ви показва в резултат на търсенето “Нора Стоичкова”.)
Следват по-новите резултати от търсенето – в последните няколко години: “Интересна е кариерата на Стоичкова в медиите. Тя е от онези хора, които журналистическата гилдия ги е сложила в една специална графа, заедно с Николай Бареков и още една известна тв журналистка. Тя е от хората, които трудно се задържат на работа предвид спорната й компетентност и интригите, които винаги създава около себе си. Стоичкова не успя и с политическата си кариера, въпреки че беше включена в листата на БДЦ на Николай Бареков - 2009. Затова Стоичкова не се "котира" в национални телевизии, а най-високото ниво след ТВ Алфа (Ах, този Волен Сидеров) е Българската Свободна Телевизия.” БСТВ е партийната телевизия на БСП-Корнелия Нинова, създадена 2018 година. В тази телевизия според написаното от Мирослав Павлов, БСТВ се превръща в "НОРА-тв", което накара много зрители на телевизията да споделят своето възмущение. Оказва се, че с протекцията на верния паж на Корнелия Нинова - Вяра Емилова, която от декември 2018г, управлява телевизията срещу 1500 лв заплата, Нора Стоичкова расте в медията. Водеща е на икономическото предаване “Студио Икономика”. Това не е изненадващо, предвид синьото минало на Стоичкова и роднинските й връзка с Вяра Емилова.”

·                     Нали обърнахте внимание на вмъкнатото “синьото минало на Стоичкова”?  Вижте сега обяснението на следващия в редицата.
Александър Симов разказва за СДС чрез устата на Петко Симеонов (в.”Дума”, 8.12.2007): “СДС беше утрешният ден на България. С тези думи бившият и позабравен зам.председател на синята партия Петко Симеонов навлезе в територията на спомените по случай навършването на 18 години от създаването на синята партия. Изречението му обаче е мъдро, защото обяснява какво точно се случи с онова, което помпозно наричаха "синя идея". СДС просто имаше възможността да бъде утрешен ден, но седесарите пропиляха шанса си като комарджия, залагащ последните си пари на нищожния шанс, че рулетката е на негова страна. В изречението на Петко Симеонов се описва един утрешен ден, който никога не дойде и стана част единствено от възможното бъдеще. Заради подобно усещане всички анализи за състоянието на сините навръх рождения им ден звучаха по-скоро като историческа парадокс. Сега можем само да си мислим какъв ли би бил този утрешен ден, в който небето щеше да е синьо като сърцата и душите на всички управници. Това обаче може да бъде тема вече единствено и само на фантастиката. "СДС беше смисъл, кауза, беше... беше много", каза още вчера Симеонов. Изключително важно тук е миналото свършено време. Днес СДС вече не е смисъл, нито кауза, защото реалността просто не обича да се живее единствено и само в утопичните светове. В онзи, другия възможен свят синята партия сигурно е отбелязала невероятни успехи, сигурно никога не се е разцепвала, никога не е залитала към авторитаризъм, никога не е правила корупционна приватизиция и не се е проваляла на избори. В мечтите никога не е имало нищо лошо, стига от време на време, ей така за разнообразие, да се завръщаш в истинския свят. Където за СДС може да се говори само в минало свършено време.”
Глупак! Говоря за Александър Симов. Основната му грешка е, че приравнява “лицето” Петко Симеонов с каузата СДС. Може да си стиска очите докрай, негово право е, отказвайки да приеме, че КАУЗАТА България – нормална европейска страна, е една и съща на всички хора, които в 1990-а гласуваха с бюлетината на СДС, а през 2009 и нататък – с бюлетината на ГЕРБ... Надявам се, че след 2028-а в групата на мислещите българи да се включат и тези, които избират бюлетината на БСП. Защо пък точно 2028 година ли? Е, аргументирал съм се вече на предишни страници.
Половин страничка за биографията на Александър Симов. Разбира се, че цитирам публикации във вестниците и от Мрежата. Но понеже са от по-късно – 2020 година, ги давам “залепени” след първите му изявления от 2006-2007 години.
Момчето е младо. Родено е в Стара Загора 1977-а. Иначе е от Пловдив. И на 40 години става депутат от БСП за  град Кърджали. За две години (2019-2021) дори е секретар на парламентарната й група. Член на две групи за приятелство в НС: с Русия и със Саудитска Арабия.
В едно интервю, дадено за известния Исак Гозес в сайта rusofili.bg (има го и във вестникарски формат във в.”Шоу”) той казва:
“БСП беше моят естествен избор, който обаче не бе направен само по родови причини. Да, в моя род всички бяха и са с лява нагласа. Всички до един. Баба ми и дядо ми, родителите на баща ми, станаха членове на БСП през 1990 година, когато всички тръгваха да бягат от партията. (Необходимо е светкавично пояснение. През 1990 година, април месец, старата партия БКП се преименува на БСП. В едно непредпазливо свое изказване от април 90-та Стефан Продев се хвали, че само един от 20 членове на БКП е отказал да премине в новата БСП. Т.е. роднините на младия Симов са бягали от БКП към БСП. А вижте как го завърта младежът. Типична политическа проститутка. )
... Левият избор в онези години беше неконформистки и бунтовен. Той и досега продължава да е такъв. В един момент ми писна да гледам как отрочетата на старата номенклатура, израснали със златни лъжички в устата, един по един ставаха мракобесни антикомунисти, за да запазят статута си на елитарни сноби. Всички добри достижения на социализма бяха унищожени в името на маниакалните амбиции на пребоядисаната десница. Те станаха ликвидатори не само на селското стопанство, не само на икономиката, но и на здравия разум. (Пак ще се вмъкна със задължителен коментар относно “отрочетата на старата номенклатура”. Няколко реда по-късно Александър Симов уточнява:  “Трудно е да повярвам – какъв късмет ще имам да съм депутат в един парламент заедно с Тома Томов, Иво Христов и Елена Йончева.” Баш тези ли избра бе, момко за пример?! И на тримата бащите са от комунистическия сой на старата номенклатура.)
... Аз съм късметлия – преди три години открих най-нежната, всеотдайна и романтична жена на тази земя. Жена, която може едновременно да пише докторат за авторските приказки във викторианската епоха, а същевременно с това да ври и кипи със събитията в Сирия и да негодува срещу подлостта и едностранчивостта на западните медии и българските грантаджии. Жена, която е запазила онова невинно умение да се възторгва от цветята, от природата и да прави света край себе си хубав. Тоест смятам тази година да излизам от редицата на ергените. (Знаете ли името на тази жена? Юлия Ал Хаким се казва, колежка е на Нора Стоичкова в “Нора ТВ”. Води политическото всекидневно предаване “Антидот”. Изключителна “романтичка” в червено.)
Самият Александър Симов също е водещ в същата Българска Свободна телевизия “Нора ТВ”. Неговото политическо предаване се казва “Лява политика”. Само още една телевизия в България е такава – “роднинска”. Това е телевизията на Волен Сидеров “Алфа”. Защо ли не съм учуден...

·                     Анализ на в.“24 часа”, 14.11.2007, “България не е топка от кайма”, подписан от журналистката Кристина Патрашкова. Темата на анализа е какъв да бъде символът на България в Европейския Съюз - “логото й”, както ще стане модерно да се нарича само след малко време. За целта е обявен конкурс, отворен за всички български организации и физически лица. Предложенията са предмет на голям интерес и оживени дебати в страната. Естествено, че има и всякакви “простотии”. Никъде обаче не съм срещал предложение символът на България да бъде кюфтето. Единствено само в главата на Патрашкова се е завъртяла тази мисъл. Дори съм съвсем убеден, че Патрашкова има предвид “депутатското кюфте”. Само че, както вече веднъж написах, депутатското кюфте отдавна излезе от мода – замениха го “кифлите” като Кристина Патрашкова и нейната приятелка Гала  - със светското име Галина Тенева от НОВА телевизия. (За тази НОВА и нейната шефка ще напиша след малко. Имайте търпение.)
Ето кифладжийските мисли на Патрашкова: “Кой е символът с който България ще се гордее в европейския съюз? Кой ще е знакът, дето ще е достатъчно да бъде зърнат от потомците на Гьоте, Данте или Шекспир, за да промълвят в несвяст Вulgaria? Не си мислете, че всичко това има нещо общо с мистериите на българските гласове, с бацилус булгарикус, с бащата на компютъра Джон Атанасов, със световния “опаковчик” Кристо (макар че не е много сигурно, че той трябва да бъде свързван с България, след като не иска да се върне в родината и очевидно не желае да каже и дума на езика на Вазов). Вероятността в разпознавем за нас знак в Европа да се превърне кюфтето е огромна. Ако на някого нещо кюфтето не му мирише хубаво, може да избере и кебапче. Но какво значение има всичко това? Нали е предложено (къде бе, Патрашкова, е предложено) да се гласува кюфтето да стане символ на България? Ако резултати от гласуването превърнат топката от кайма в най-важния знак на родината – мърдане няма. Глас народен, глас божи...”
Е, за мен глас народен, глас божи е Интернет. Той говори следното:
Госпожа Патрашкова е от галените деца на предишното време. Баща й е дългогодишен личен здравен консултант, т.е. GP, на самия Тодор Живков. (И аз съм докторско чедо, затова знам какво значи баща ти да е уважаван лекар.) Но тя не наследява престижната професия и става журналист. Преди промените “тръгва” от “Отечествен фронт”, за да се паркира в “Работническо дело”. След промените Петьо Бинкин – Петьо Блъсков я кани в културния отдел на новия “24 часа”. После е “повлечена” от групата журналисти, които основават още по-новия вестник “Сега”. Културната й специализация я прави зам.главен редактор на в.Уикенд. (Знаете ли как хъшовете тълкуват “уикенда”? – уя от мен, кент-а от теб. Извинявайте!) След две години, в 2009-а, ще я видим като главен редактор на бъдещия все още вестник “Галерия”. Прекъсвам – киселините, които ми създават патрашковци, засега ми стигат. За галеристите – нататък. Освен вестниците, тръпка на госпожата е и телевизията. Подвизава се в забавните предавания, макар да я влече и политиката – справка горното “кюфте”. След няколко години ще бъде първият вестникар, който влиза в къщата на ВИП Брадър (“Бай Брадър” според ония с уя). От 2018 година нататък, докато свят светува, ще бъде “панелистка” в предаването на другата Патрашкова – Гала в НОВА телевизия.
Ох! Коя е Гала... Коя Гала – все едно да питате кой Азис! Галя бе, едно от момичетата на късмета в шоуто “Дай вар”, пардон – тия хъшове непрекъснато ми се мотат из мислите - супершоуто “Невада” на Къци  Вапцаров от началото на 90-те. (“Къци да ми падне с двете хилядарки...” помните ли Началото) И оттам като й тръгна късмета на Гала (да не се бърка с Галка-малка от “Каризма”), та вече 30 години. То не бяха “Топмодел Зодиак”, “Фамилия топ шоу”, “Имаш поща”, Пълна промяна”, “На кафе”, “Маскираният певец” и прочие Бай Брадъри...
Понеже намесвам няколко пъти НОВА ТВ, да напиша 10 реда за нейната медийна шефка Силва Зурлева. (Не зная собственика на тази първа частна телевизия у нас! Ако се занимавах с клюки, бих написал, че знаенето на гръцки е предимството, което отличава Зурлева от другите.)
Зурлева е от един много “борчески” град - Кюстендил. През 80-те години започва да превежда художествена литература от гръцки език, пише рецензии за новоиздадени книги от балкански автори. Работи като редактор последователно в БНТ и София прес. През 1992 започва дейност в консултантския бизнес – чужди инвестиции и приватизационни сделки. Работи по проектите на Делта, Никас, Гудис, Кока-Кола, Плевенски цимент и др. От 1999 г. е управител на медийната групировка „Антена България“. От март 2001-а е председател на Съвета на директорите на ново създадената Нова телевизия, а от 2009г. – нейн главен консултант  и член на Управителния съвет на Нова Броудкастинг Груп. Напуска телевизията през 2019 г. И умира внезапно на 61 години на връх Новата 2020 година - пада по стълбите на собствената си вила в село Ковачевица.

·                     Представих ви някои “хъшовки” (от НОВА телевизия в края на първата година от членството ни в ЕС). Не мислех пак да обсъждам “мъжете-хъшове” - другата половина на българската бигбенд-банда, която е отговорна за опростачването на младите българи като мярка за дискредитиране на демокрацията и връщането на комунизма. Правил съм го много пъти и го казах за пореден път в предното изречение. Но попаднах на арогантно нагло изказване на един от ТИЯ – Тончо Токмакчиев (вестникът е “Стандарт”, разбира се):
“Бях в Ливърпул с отбора на ЦСКА, тъй като съм в управителния съвет. Събрахме се ръководствата на двата тима. “Разбрахме, че си много известен актьор. С какво се занимаваш?”, попитаха ме домакините. Разказах им, че 12 години съм правил най-успешното тв шоу, че снимам филми, играя в театъра, участвам в концерти. И когато си тръгвахме, една от дамите ме спря, щастлива, че се е запознала с мен, Проверила в интернет и се оказало, че действително съм бил много популярен там. По света успелите хора не само са на изключителна почит, но са и моторът, движещата сила. Плъхът и мишките не го могат. Ето защо в България сме на това дередже. За всеки успял човек казваме: “Абе, мани го, спал съм със сестра му.”
Ниво, нали? Курварско - ние сме “аин, цваи, цу дрън”. Пак добре, че не е визирал “брат му”. Имам предвид интересите на приятеля на Токмакчиев, другия “хамалин” Воденичаров Камен. Ето защо наистина в България сме на това дередже!
“Така че ние трябва да се възпитаваме и да стимулираме хората, които искат нещо да постигнат. А връх винаги вземат дребните душици. Далаверата и корупцията стават държавна политика. Излиза шеф на партия и казва: “Аз съм за далаверата и корупцията’. И всички му се възхищават: “Ах, колко е готин! Ах, колко е честен! Евала!” Калоянчев обичаше да повтаря: “Птиченцето каза на рамото веднъж – трябва да го хванеш! Аз съм го хванал и още го държа. Дръж го и ти!”
И аз чета Интернет. Там например пише, че Тончо демагогства с твърдението за птиченцето, дето само веднъж... Може ли да ти кацне то на рамото, да го хванеш, да го държиш цели 33 години и само заради някакво младо друго пиленце да го пуснеш. (За несведущите: Тончо се развежда с жена си след 33 години и една дъщеря, и се лепва на една Ани, само за това, че циците й били по-големи.) Впрочем дъщерята му живее от дълги години в Испания, съпругът й е холандец. А защо намесвам Испания ли? Защото един друг ку-ку образец за успял българин, Зуека му викат, след 32 години ще ритне родината си България и ще избяга да си доживее старините пак в Испания. Ах, тази Испания – направо нова Куба.
Ако ме обвинявате, че се ровя в бельото на токмакчията, ами да оправдая доверието ви. Пак в Интернет пише, че младият Тончо не е възпитаван в антикомунистическо семейство – баща му е носител на орден “Кирил и Методий” от 1971 година, когато не всички талантливи художници са били почитани по този начин. От това време е почетен гражданин на Бургас. Самият Тончо Токмакчиев е служил в секретно ракетно поделение на границата. Което не му пречи след 18 години да стане върл, ама буквално “много върл противник на омразния му комунистически строй”. Затова и през 1999 година Тончо Токмакчиев ще бъде кандидат-кмет за София от името на “Зелените”.
Те всички кукувци са такива.  

·                     Мартин Карбовски, в.”Уикенд”, 6.10.2007: “През 1994-та бях поканен да работя в “Каналето” и във вестник “Ку-ку”. Представях си нещо като студентско общещитие, в което всички пият, забавляват се, наслаждават се на уникалната и непозната до този момент телевизионна слава и между другото произвеждат гениално за нашите мащаби шоу. Гениално понякога, свободно такова – винаги. Свободата да правиш каквото си искаш на екран беше като абстиненция. Ще стане това, което искаме да направим – това си повтаряха един на друг. Те се чувстваха силни само от това. Млади хора правят каквото си искат – това е кошмарът на всяка една отиваща си епоха.”
Я да видим ! Продължавам малко по-надолу в материала:
“Но далеч не беше това, което очаквах. Заварих стройна организация по екипи, финансови потоци, двойки от сценаристи с прикрепени към тях режисьори. Слави вземаше властта по това време в продукцията, като постепенно отдели комбинативния Курумбашев и държеше да участва във всички решения. Нямаше кой да го спре. Освен това Дългия знаеше какво му трябва  - добри сценаристи. Останалото се купуваше с пари. Оставаше да се разберат как да си поделят властта. Начинаещият сценарист като мен получаваше 100 долара заплата. Какви времена.”
Да, какви времена... И какви арогантни “Сценаристи”. Внимавайте сега в Имената.
- Бедният като мишка бургазлия Мартин Карбовски (освен всичко, което знаете за него от мен дотук, след 15 години ще стане завеждащ отдел “Лични” в кабинета на днешния президент Румен Радев) и неговата приятелка, никому неизвестната журналистка Калина Андролова,  (която ще стане отговорен редактор на списание “А’спекто” – новото теоретично списание на партията, заместило “Ново време” на Искра Баева) пристигат в София по идея на Кеворк Кеворкян (разрешили му по комунистическо време да прави “Всяка неделя”, както иска  - сам).
- Петър Курумбашев тогава е “нашето момче от СДС” (препоръчано на Желю Желев лично от Петко Симеонов), за да стане след 10 години  депутат от БСП и виден бизнесмен в областта на енергетиката. Негови са думите: “Просто разбрах, че трябва да си този, който дава парите, а не този, който ги получава.” А откъде взема парите, които “дава”, и днес си е тайна между левите избиратели.
- Нидал Алгафари, сценаристът на “атомната шега” за Козлодуй на кукувците Курумбашеви (Слави още е продавал мартеници на площад ”Славейков), подлудила цяла България само три дни след встъпването във власт на първото демократично правителство на Филип Димитров през 1991г., идва от Сирия. “Бежанец” е от режима на  БААС, партията на бащата на Башар Асад (питайте някой специалист по близкоизточните въпроси кой е тоя, напр. братята Чукови) Агент е на ДС с псевдоним „Наско“ още от 1988 година. След Ку-ку ще се издигне до медиен гуру на предишния ни президент Георги Първанов. После ще го напусне, няма да го последва в новата му партия АБВ, но упорито ще започне да говори “демократично”, много демократично. Четете следващите книги на НИЕ. Все още не е припознат от хората на ГЕРБ...
Нидал е женен – все още, поне 30 години за врачанката Мадлен Алгафари, психоложка, но започнала като преводач в Агенцията за чуждестранна помощ (по времето на Петко Симеонов), по времето на сценариста на Ку-ку Нидал завършва  специализация в Лугано Швейцария и през 1997-а открива в София частен кабинет за групова и индивидуална терапия. В момента за който пиша – 2007 година, е колежка на Галя от НОВА телевизия в предаването “Пълна промяна”.
Нидал има и брат – Мадж Алгафари. Преводач и придружител на арабски делегации (1987 – 1991), преводач с арабски език в БНР (2003 – 2006), пи-ар на МВР (2012 – 2013), собственик и управител на Агенция за преводи и легализации „ЛЕОПАРД-ММ” ЕООД. Притежава достъп до класифицирана информация в качеството на преводач. Управлява екип от над 1400 преводачи за нуждите на полицията, следствието, ГДБОП, съдилищата и прокуратурата в цялата страна. В момента - 2021 година, е член на инициативен комитет, който издига червения Румен Радев за президент втори мандат.
- Любен Дилов-син познавате много добре. И баща му също. Кукувецът – един от съсценаристите на “атомната шега” стана известен политик. Както се чудеха в пресата: “Любен Дилов син или червен”. Днес върви по стъпките на Нидал Алгафари. Тихо-тихо, отстрани покрай ГЕРБ...
- А за Слави Трифонов и за неговите сценаристи, които “пият, забавляват се, наслаждават се на уникалната и непозната до този момент телевизионна слава и между другото произвеждат гениално за нашите мащаби шоу”, се върнете 20-ина страници назад в глава “Сървайваризъм”.
За огромните щети, които ТЕЗИ ще нанесат върху бъдещето на България, ще пиша още много и дълго след време. Тогава ще ви помоля пак да си спомните за генезиса им и връзките помежду им, част от които – много малка част впрочем – са описани тук, в тези текущи редове.
Българинът си е такъв. Чеше се постфактум и винаги мърмори: “Ех, имала глава да пати”. Вместо да я използва! Главата!
А вече сме 2008 година!