СЪРВАЙВАРИЗЪМ

Както започнах разказа за тази първа трудна българска година в Евросъюза – вместо първо със Събитията, ви запознах с една редица от Имена на политици, бизнесмени, медийни работници, които продължават да дърпат назад България  - така и ще го завърша: допълвайки Имената с още имена от “Ръба на промяната”. Разбира се, че не мога да опиша всички “лица”, но гледам да нямам много пропуски, особено що се отнася за онези, които и след 20 години “пак ще са тук”. А защо “лица” поставям в кавички? Защото, ако това е Лицето на България, то какъв ли ще да е Задникът й, с извинение!
И още нещо ще допълня, повтаряйки се: Аз не искам да бъда в един кюп с Такива! Ако ще отгоре му да пише претенциозното: “Тук са всички българи”.

·                     Името на тази глава е моя тъжна заигравка с името на едно “култово шоу”, започнало тази 2007 година: “Сървайвър” (оцеляване), създадено от екипа на Слави Трифонов-Хъша. Паралелът, който прави този учингьолец (роден е в 1966г. в едно плевенско село с ново име Тодорово, старо Учиндол)  с хъшовете на самия Иван Вазов, е отвратителен. Убеден съм, че Самият Господ го наказа за тази подигравка - да умре сам като куче, без жена, без деца. И с народното презрение во веки веков, надявам се.
Съвсем накратко ще разкажа отново историята на творческия път на Слави Трифонов и екипа сценаристи на неговите шоута. Правя го, за да събера на едно място Имената на “лицата”. Нямаше да го направя, ако тези задници си бяха отишли от нас. Уви! Полезни били на старите български комунисти от БКП и техните наследници – новите социалисти от БСП и С-ие. Не приемам обвиненията, че изказаното в последното изречение не е вярно! Доказателствата са в житейските и творчески позиции на всеки от споменатите “хъшове”, които те демонстрират демонстративно в продължение на повече от 30 години: Всички в края на краищата намират пристана си в скута на майка им Партията. Моята История ги изтипосва в цялата им прелест цоциалистическа. С цитати, с дата и място на публикуването им!
И това не е последното такова посочване за истинското им разпознаване! И, убеден съм, не го правя само аз!

В началото на 90-те се появява студентската продукция КУ-КУ (върнете се в НИЕ-1 за да си спомните нейната злоба към първото демократично правителство на Филип Димитров) в която участват Петър Курумбашев, Камен Воденичаров, Мартина Вачкова, Август Попов, Тончо Токмакчиев, Влади Въргала, Зуека, Стефан Рядков... Въргала “оценява таланта на Слави Трифонов, когато в навечерието на 1 март 1991г. Слави му продава мартеници” (Така пише в Мрежата. Пак там чета, че Юлияна Дончева, една от красавиците в политиката, е тръгнала от бургаската гара, където продавала банички. Първата Дама 2016/2021 - Десислава Радева, също е тръгнала като техническа сътрудничка към екипа на Слави.) Екипът на Слави се цепи неколкократно, докато стигне до ТриВоДи – Трифонов, Воденичаров и Дилов-син (1995), които стоят зад проекта Каналето. През 1998 г. Трифонов става продуцент и водещ на предаването Хъшове. Основни идеолози на Хъшове са сценаристите Росен Петров, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Драго Петров и Иво Сиромахов. Групата се мести от националната телевизия в Барековата телевизия “7 дни”, където със спирания и тръгвания предаването върви до закриването й. (Което пък е пряко свързано с фалита на банка КТБ.) През есента на 2000 г. Трифонов прави първото издание на Шоуто на Слави по bTV. (Тази телевизия ще бъде спонсорирана от мръсните пари на Васил Божков, когато той избяга от българското правосъдие в Дубай, и справедливо в 2020г. ще бъде наречена “Божков-ТВ”.)
Слави Трифонов е директор на продуцентска къща Седем-осми АД, където съдружник до 2008г. му е Росен Петров, който (заедно с Любен Дилов-син и Петър Курумбашев) стана депутат за един мандат. Фирмата продуцира предаванията “Шоуто на Слави” (2000-2019), “Вот на доверие”, “Файф Старс”, “Красавицата и отличникът”, “Сървайвър”, “Мюзик Айдъл”, “Танцувай с мен”, “Аз пея с Ку-ку бенд” (Основен елемент на предаването е участието на групата „Ку-ку бенд“, на която Слави е основател заедно с приятелите си от детството и следването Евгени Димитров-Маестрото, Евгени Йотов, Илия Илиев-Професора. Добавете и Годжи.) Като певец Трифонов издава 18 албума. (От моята История вие познавате първия - “Ръгай чушки в боба. Ще ти скъсам гъза”, чийто текст е авторски на известната “поетеса” Соня Момчилова. Назначена от квотата на президента Румен Радев като член на Съвета за електронни медии - 2021.) Други заглавия на култовите албуми на Славито са: “Шат на патката главата”, ”Жълта книжка”, “Нема такава държава”...
В края на април на описваната в момента 2007 година Слави Трифонов слезе от ефир поради проблеми със зрението. Завърна се на малкия екран след 3 месеца. Според някои истинската причина за играта на нерви с шефовете на bTV се оказва даването на проекта Сървайвър на отцепилия се от екипа му - продуцентът Евтим Милошев. Според други пък това е отчаян опит на шоумена да повдигне рейтинга си.
Само още два реда за споменатия в заглавието “Сървайвър”. Негови продуценти са Ивайло Вълчев, Драгомир Петров и Тошко Йорданов. Нищо особено като замисъл – “Игри на волята” (предаване по  Българската Националната Телевизия 2018-2021), но не на морския ни бряг, а в условията на доминиканската джунгла. Красиво, нали?! На 11  хиляди километра от България “секс Игра-х”. Пак да спомена, че една, тогава все още млада, журналистка на име Гергана Стоянова, е командирована в Доминикана да ни осведомява кой от участниците ще спечели вълнуващите 250 000 лева. “Екшън”!

·                     Не е само Сървайвъра на чиято съвест лежи опростачването на новите поколения българи. И това е далеко по-голямо престъпление от убийствените престъпления на комунистите. Убиването на Човека и/или заличаването на Името и рода му, се оказва временно; заличаваш Материалното, но остава Духовното – генът на убития, отпечатан в неговите наследници. Опростачването на Наследниците подтиска и унищожава самия Ген. Всякакви други кризи, дори демографската, са по-маловажни, защото са временни и преодолими.
Такива опасни “игри” са много в новата ни българска история. Но не са ми “историческа” тръпка. Книгите ми са повече факти, отколкото емоция. По-близо съм до Захари Стоянов, отколкото до Иван Хаджийски. Макар, че фактите са отпечатък, следите на физическото Движение (Motion). Обаче E-motion е друг вид движение – на Мисълта.
Някои от тези опасни игри и имената на презентаторите им съм засягал покрай описанието на текущи за момента събития. Например телевизионният “Сблъсък” на алкохолиците Иван Христов и Андрей Арнаудов. Ако сте забравили позициите им... ами не ги забравяйте! Първите “Сблъсъци” са от 2000 до 2001г. по телевизия „Ден“, после по bTV до 2009 г. От 2009 г. до 2011 г. е рубрика в „Станция Нова“, а последният сезон е по TV7 - 2013 и 2014 г.
Други, като “Биг Брадър”-ите например (Ники Кънчев), може да се каже, направо съм пренебрегвал. И защото в тях простотията е видима - искам да кажа, че интелектуалната примамка липсва.

·                     Бях обещал да пиша повече за “номерата” на вестниците, насочени към пенсионерската аудитория (главата “Пенсионерът като политическо животно”, в този том на Историята). Тук продължавам:
Тези “пенсионерски вестници” на национално ниво са три: “Над 55”, “Ретро” и “Трета възраст”. Покрай новите/стари соцдемагози - поетите Недялко Йорданов и неговият идеен близнак Стефан Цанев, чиито възгледи представях не един път по различни поводи, почти съм “отметнал” “Ретро”-то .(Неговият собственик е Недялко Йорданов.) На “Третата възраст” ще й дойде реда нататък. Нека “порасне” още малко.

Да разкажа за вестник “Над 55”. Ако питате за собственик или редколегия, няма да намерите кой знае колко в отреденото за това редакционно каре на вестника. Защото: (Сведенията са от Мрежата. Която е “смърт” за изопачаването и/или премълчаването на нашата местна българска история.)
През 2002г. Тодор Батков става едноличен собственик на  вестник „Стандарт”. През 2011г. 34,5% от акциите му ще бъдат прехвърлени на „ГМ Прес” – дружество, което е създадено няколко месеца преди сделката. Освен в „Стандарт нюз”, „ГМ Прес” има участие в „Интермедиа” - тогава издател на вестниците „Шоу”, „Над 55” и сайта „Blitz”. След поставянето на КТБ под особен надзор през юни 2014г. ще стане ясно, че „ГМ Прес” е получило от банката индиректно 6 млн. евро чрез дружеството „Булит 2007”. Същата година по искане на „Булит 2007” срещу „ГМ Прес” е открито производство по несъстоятелност. Парите на КТБ не са върнати. През август 2017г. „ГМ прес” излиза от собствеността на „Стандарт нюз”, като акциите са прехвърлени на „Пресгрупа Утро”, която е част от австрийското „БГ Приватинвест”. И издател на русенския вестник “Утро”.
Нататък в бъдещето: През януари 2018г. Тодор Батков заявява, че дарява акциите си в „Стандарт” на журналистите от вестника. Мажоритарният дял от 65,5% в изданието е прехвърлен на "Мастър Пи Ар" - фирма, в която най-голямо участие има главният редактор на вестник "Стандарт" Славка Бозукова. В края на 2018г. на общо събрание акционерите я освобождават като член на съвета на директорите заедно с Тодор Батков, брат му Мартин Батков и Светлин Панов. В борда остава “Пресгрупа Утро”. Идват неизвестните в медийните среди Георги Иванов и Любен Любенов. И след 26 години вестник "Стандарт" спира да излиза ежедневно и става седмичник. (Като вестникът “Над 55”, който също е седмичник.)
Разбрахте ли нещо? Освен неистовото желание на хора от рода на Тодор Батков (описан подробно като тип пак в този том на НИЕ) да владеят ситуациите навсякъде. “Стандарт” е политически всекидневник, издаван с парите на Чорний, Белий и други морни щуки - задължително съветски. Т.е. аудиторията му е активно гласуващата част от народа. “Шоу” е жълт вестник за “шоуто на Слави”, негови мющерии са тинейджъри и хора тип “фър-фър” - “живей за мига”. А пенсионерите на социализма са “обхванати” от вестника “Над 55”. Няма празно.
За да не съм голословен, продготвих един кратък преглед на публикациите и техните автори в пенсионерския вестник “Над 55”. Тя обхваща само годините 2006 и 2007. Четете как Батковците обработват пенсионерите. Ето справката:

2006 година:
- “Гледката, опърпан човек рови в кофа за боклук, вече отдавна никому не прави онова впечатление, което кара сърцето ти да се свива от жал. Все по-често на улицата загърбваме протегнатите за помощ ръце на просяците и гледаме да ги избегнем, вместо да подадем милостиня.”
- “Вандали оскверниха гробище. Разхвърляни парчета от мраморни и гранитни надгробни паметници и черни пречупени кръстове. Това завариха перничани в централния гробищен парк. Съсипани са над 60 надгробни плочи. Работилниците осъмнаха с нацистки надписи и свастики. Всичките написани неграмотно.”
- “55-годишен коминочистач паднал от покрив и възкръснал. Това е бившият минен инженер Жоро Чолаков.”
- Костадин Чакъров (политически съветник на Людмила Живкова и Тодор Живков): “Аз мога открито и смело да кажа, че бях отгледан и възпитан от комунистическата партия и никога не съм го крил. Тази държава ми даде стипендия, тя осигури моето обучение, затова през 1969г. кандидатствах и бях приет в Партията. Не съжалявам, защото кандидатствах не по необходимост, а по убеждение и в мотивите написах, че ще се боря за тържеството на социално-политическите идеали на трудовите хора. Моята съдба не е изключение, такава съдба имаха стотици хиляди хора. Достатъчно бе да поискаш да учиш, да знаеш, да можеш, държавата ти го осигуряваше. Това бе един фантастичен период, който едва ли някога ще се повтори. А нашият преход към демокрация се превърна в геноцид.”
- “Отлетя поетичната душа на Павел Матев (18.02.2006). Един от най-големите поети на България в последните години от живота си бе принуден да живее като отшелник в село Макоцево. Преди 5 години по закона “Лучников” отнемат жилището му на бул.”Патриарх Евтимий”. А поетът го е купил с нотариален акт и е живял в него 30 години (роден е в 1924г.). Не таеше омраза, но в сърцето му имаше мъка от начина, по който бе станало всичко това.”
- “Августин Пейчинов минава за един от най-богатите българи. По време на социализма той емигрира от България и се преселва в САЩ. Там стъпка по стъпка успява да стане милионер. В България Пейчинов се връща  след 1990г. с намерението си да инвестира. Единствената му крупна инвестиция тук е строежа на вила “Аква” във Варна. Тя бе тържествено открита през 1999-а. Два пъти годишно във вилата се събира светския елит на тържествени вечери. Графската титла, която Пейчинов притежава и която буди толкова недоумения, също придава блясък на срещите му.”
- Анжел Вагенщайн: “Бях на 22 години, когато ме осъдиха на смърт, а аз си тананиках в килията. Това е много трудно да се обясни на човек, който не е живял онзи живот. Ние живяхме в състояние на един много висок, почти религиозен патос, едно себеотдаване, ние бяхме “женени за смъртта”. Ние - тези, които оцеляваха, по-скоро случайно оцеляваха, закономерно беше друго – да не оцелееш, да паднеш в тази борба. В този смисъл предварително бяхме вътрешно подготвени, че отиваме на “бой последен”. Това един съвременен млад човек няма да го разбере, колкото и да му обясняваш.”
(Мрежата: Анжел Вагенщайн на 16 години влиза в РМС. Бил е партизанин, ръководител на бойна група, има смъртна присъда. Завършва кинодраматургия в Москва. Един от 12-те интелектуалци, поканени на “закуската” във френското посолство през януари 1989г., участник в Кръглата маса от квотата на БКП и депутат във ВНС с листата на БСП.)
- “В деня на националния празник 3 март “Атака” събра около 10 000 свои привърженици от цялата страна и поиска оставките на президента и на “чужденците” Станишев и Сакскобургготски. Явно с разрешението на софийския кмет Бойко Борисов с този митинг започна предизборната борба на Волен Сидеров. На митинга обаче не можеше да не направи впечатление, че на много плакати се четяха искания за високи заплати, работа и хляб. А това е допълнителен знак, че партията на Сидеров успява да обедини сега всички разочаровани от БСП, СДС и другите партии, които не направиха нищо през годините, за да облекчат съдбата на своя народ.”
- “Прошка от обеднелия ни и страдащ народ поиска публично в първия ден на Сиропусната седмица министър Емилия Масларова. “Да си простим за народ смълчан, държава боса”, каза министърката и добави, че е дошло време официално да бъде обявен праг на бедността.”
- Андрей Пантев, професор по нова обща история в СУ от 1975 година. Безпартиен, депутат от “Коалиция за България”: “Последните политически сблъсъци в публичното пространство постигнаха целта си. Заговори се за “Атака” като за нова политическа сила, като вълна, породила ново лудване, нови надежди и в това отношение идеята да се създаде психоза, че нещо качествено различно идва, беше постигната. Но на каква база? На отрицанието, защото то е най-лесният метод за постигане на цели в една политика. А че трябва да се следва съзидание, което в лозунгите и в идеите липсва, и никой от тях не е доказал, че може да го направи, това сега още не се вижда,”
- Милан Дренчев: “Без мен и Дертлиев СДС-то нямаше да бъде създадено, защото просто нямаше кой да го създаде. Но после, когато там се включиха 15 организации и никой не ги знаеше какви са и що са, а ние бяхме сами, много лесно бяхме игнорирани от другите сили, не можеше да ни се позволи да доминираме. Новото, което трябваше да се направи, го правеха бившите партийни секретари. Как да стане нещо ново? Затова СДС загуби своето значение. ... За сегашното правителство на Станишев мога да кажа, че то е една неудача. Той стана премиер, но не е подходящ за тази работа. Лошото е, че ги няма Лиловци и Лукановци, те по биха се справили. А ДПС е една етническа и религиозна партия. И това, което казват, че Ахмед Доган е голям политик, не е вярно. И Ахмед Доган и всички лидери от ръководството на ДПС бяха партийци и доносници – секретни сътрудници на ДС.”
- Цвятко Цветков, зам.началник на Шесто управление на ДС от април 1987 до 10 ноември 1989, главен секретар на МВР в правителството на Жан Виденов. В момента пенсионер, консултант на свободна практика, член на Висшия съвет на БСП вече трети мандат: “В България има организирана престъпност. Много хора бъркат мафията с организираната престъпност. Организирана престъпност е съчетание между  много мафии и властта. Корените, които най-много хранят организираната престъпност, са свързани с властта. Конкретен пример – ако братята Маргини разкажат в следствието какви пари и на кого са давали и каква е връзката им например със семейството на Иван Костов и други, то ще се разбере веднага.”
- “На 61 години почина Христо Калчев – един от най-касовите писатели в най-новата българска романистика. Той бе свободен човек и голям бохем. Надарен, скандален и обичан. Прочу се с литературното прогнозиране на убийства и размествания в сивата икономика  в годините на прехода. Отричан от едни и възхваляван от други, Калчев остана интересен до последните си дни, Романите му преди 10 ноември се различават коренно от тези, които пише след това. Обяснението му – променил се е животът ни. “Днес използвам езика на улицата, защото друг не е възможно да се употребява в такава обстановка. Един ден ще сумирам  целия труд от всички тези вулгарни романи и ще го озаглавя “Кървавият преход на една нежна революция”, споделяше писателят,”
- Карикатура от Николай Арнаудов: Подсъдимият, застанал пред съдията, си мисли “5 ?”. Съдията си мисли “10 !”.

2007 година: 
- “Озверели от глад пенсионери крадат от супермаркетите.” Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика: “Да постигнеш за 6 месеца увеличение на пенсиите с общо над 20 процента, като отчетем и юлското повишение, е нещо много голямо. В началото на мандата ни минималната пенсия беше 69 лв. През октомври ще стане 102,85лв. Това е увеличение с 49 на сто. Не искам да кажа, че пенсиите станали големи. Но такова увеличение никога не е правено. Средната пенсия става 177 лв. и догонва минималната работна заплата.”
- “Сергей Антонов умря от мъка, управниците му отпуснаха 200 лв. пенсия.”
- “Европа оставя без доходи хиляди българи. Стотици хиляди бяха принудени в годините на прехода да потърсят оцеляване в развитите европейски държави. Повечето от тях работиха нелегално и ето сега, след години, хиляди от тях са на пенсионна възраст и трябва да се завърнат. Без право на пенсия.”
За подсилване на впечатлението за неблагодарната Европа, тази неподписана статия е придружена от снимка, на която се виждат група протестиращи възрастни хора на пл. “Ал. Невски”, наобиколени от неколцина полицаи. Тази снимка е от преди няколко години и е от протеста на българите, работили в съветската автономна република Коми, които искат от нашите власти да им се признаят за пенсия, годините, които са прекарали като дървосекачи там.
- В същия вестник на същата страница чета: “Всяка община вече е длъжна да изплаща лекарства на ветерани от войните. Стойността на илачите е за сметка на държавния бюджет и се изплаща чрез бюджета на общините.”
Като се има предвид, че живи ветерани от първата световна война вече няма, че до 1944-а година България не е участвала със свои войници във Втората световна, а всичките убити и ранени българи в нея са след 9 септември 1944-а, то става ясно за кои ветерани илачите ще са безплатни.
- Юлиян Вучков в интервю на Еми Мариянска: “Цар Борис беше голям демагог (Беше? Та когато той е умрял, малкият Юлиян е бил на шест години ?!) Той беше човек с малко повече качества от сина си Симеон, но също толкова лицемерен. Изобщо демагогията е потомствена черта на Кобургготската династия, Но не са само те. Извън всичките ми критики към Живков, трябва да призная, че от 60 години насам ние нямаме политик като него. Всичките ни управници от 89-а година насам са жалки джуджета в сравнение с Живков. Той имаше могъща интуиция, силна памет и невероятна гъвкавост  в действията. ... Аз съм отявлен враг на чалгата. До три години Азис ще бъде забравен. Има клозетно поведение този човек. Залязва и Софи Маринова. За мене тя не пее, а писка. И е много проста, бе – говори като кръчмарка. ... Аз челастря и правя на салата в най-голяма степен от всички водещи властта и тя не ми прощава. Тая власт е изключително честолюбива. Накрая ще се окаже, че Живков е цвете за мирисане пред тях. Сегашните ни управници са безкрайно суетни, зли и жестоки. И цялата политика на правителството ни е чалгаджийска. Това е една кръчмарска политическа върхушка, която работи за разцвета на чалгата, защото чалгата заслепява народа и отвлича вниманието му от тежките му проблеми. Днешните управници са хора, които не четат и не мислят, а само се угояват с всичките си възможни отвори – толкова са лакоми в лапането си.”
- “Любимката на няколко поколения българи Йорданка Христова успя да завладее с ведрото си присъствие и професионализъм цялото младо поколение като председател на журито на “Мюзик айдъл” в шоуто на Слави Трифонов. “Ще продължавам да пея до последния си дъх”, каза тя пред журналистите.”
- Валери Найденов: “ Разбрах, че в някакъв анонимен “форум” са ме нарекли “вреден” за българската журналистика. Редом с имената на Тошо Тошев, Венелина Гочева и Петър Блъсков. Ще успокоя тия злобни некадърници, които ме класират по този начин, че имам намерение, когато прекратя с журналистиката, да садя череши в името на изкуството.” 
- Журналистът Михаил Ахчиев отбелязва 96-ата годишнина от рождението на Тодор Живков с една подборка от негови “гафове” през годините: 
“Откривам новия завод за вело... за вело... Абе за колелета!”
“Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица” (Русия? Не е възможно. Трябва да е Съветския Съюз. Вероятно е грешка на подборщика.)
“Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.”
“Ние трябва да направим коренен преврат на 360 градуса.”
“Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.”
“Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдете се клатят, ама не падат.”
“Времето е ваше, но всичко друго е наше.”

- И аз ще направя една подборка на вицове. Намерил съм ги в пенсионерския вестник “Над 55”:
Махмурлия става сутринта и се оглежда дълго в огледалото. По едно време от кухнята се чува гласът на жена му:
- Ваньо. Хайде на закуска!
Мъжът щраква радостно с пръсти и казва с облекчение:
- Ваньо!
------------------------------------------

Мъж казва на жена си:
- Скъпа, болен съм от птичи грип !!!
Жената:
- Как разбра?
Мъжът:
- Свалям си гащите и гледам – умряла ми патката ?!?!
-------------------------------------------

- Докторе, проблем !!! Усещам, че изпускам газове, но нито се чува нещо, нито пък мирише... Нещо не съм наред със стомаха.
Без въобще да го преглежда, докторът му подава някаква рецепта. След седмица се явява същият пациент и задъхано долага:
- Помагат тези хапчета, докторе, помагат. Сега като пръдна, пак никакъв шум не се чува, но пък как мирише...
- Ясно – силно крещи докторът срещу него – обонянието оправихме, сега да се заемаме със слуха.
-------------------------------------------------

И една карикатура на Валери Лютов: Двама пенсионери си говорят:
- Защо измислиха плоския данък...
- За да го вкарат на всеки под вратата !!!
--------------------------------------------------

Сървайваризъм! Не намирате ли?