ТРОЙНИЯТ МАНДАТ Е ПРЕПОЛОВЕН

Тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС стана факт на 17 август 2005г., когато Народното Събрание гласува (от трети опит, с мандата на ДПС) правителството на Сергей Станишев.
В този раздел ще опиша някои вътрешни събития, които се случиха в страната около средата на “тройния” мандат – лятото и ранната есен на 2007-а. Само преди това да припомня най-общо какво се случи в предходните две години. Така ще ви спестя връщането към първите страници на този том. (Макар че посещението им изобщо не би било излишно, камо ли вредно, за вашето обществено здраве. Повторението е майка на Знанието, казват.)

Най-важното:
- Завършиха преговорните процеси по различните аспекти около кандидатурата ни в ЕС и официалните протоколни съгласувания на ниво Европарламент. Избегната беше реалността да бъдем “отложени” за една година с някаква предпазна клауза. На 1 януари 2007г. България и Румъния в пакет бяхме избрани за равноправни членове на ЕС.
- Веднага след това бяха затворени блокове 3 и 4 на АЕЦ “Кзолудуй в изпълнение на условията за приемането ни евросъюза.
- Народното Събрание прие първите поправки в Конституцията от 1991, в посока съгласуване на нашето законодателство с европейското.
- През май 2007 година се проведоха първите избори за наши евродепутати.
- Въпреки опитите на всякакви политически сили у нас да оспорят легитимността на кабинета “3-5-8” и да го съборят, учудващо или не, но кабинетът устоя на всички атаки. (И ще устои до края на своя 4-годишен мандат.) За подробности чия/чии са заслугите за това, вижте сами в предходното повествувание. До тук вотовете на недоверие срещу правителството бяха два:  април 2006 за наводненията в страната и март 2007 за провала в здравеопазването. И двата неуспешни.
Само ще спомена, че най-голямото изпитание пред кабинета “Станишев” беше аферата с “Топлофикация”. Която се разрасна до по-глобални въпроси, свързани с корупция на високо държавно ниво. Последваха смени и уволнения в правителството и в ИБ на БСП.
- В началото на 2006 година изтече мандата на Никола Филчев и за нов Главен прокурор беше избран Борис Велчев.
- Малко преди това Бойко Борисов напусна вътрешното м-во и навлезе в активната политика. Стана за кратко депутат, но се отказа от Парламента, заради кметското място на София. А след година и малко основа партия ГЕРБ.
- През октомври 2006-а Георги Първанов беше избран за втори път президент на страната. От неприятностите му в политиката ще спомена само изваждането на “папката Гоце” и опита за импийчмънт във връзка с разкрития за двойната роля на подчинената му НСО.
- През юни 2007 година за втори път в нашата история ни посети действащ американски президент – Джордж Буш. Той похвали лично премиера Сергей Станишев за смелостта му да отстрани от управлението виновни лица за корупция сред управляващите и го нарече “Мистър Клийн”.
- На срещата му тук с първите ни държавни мъже, Буш потвърди позицията на страната си САЩ, която е солидарна с позицията на целия Европейски съюз за съдбата на 5-те наши медицински сестри в Либия: те трябва да бъдат незабавно освободени. Това ще се случи само месец след обещанието на Джордж Буш и 7 месеца след приемането ни в ЕС.
И цели осем пълни години след обвинението им от либийския вожд Кадафи, че били заразили 300-400 либийски деца със СПИН. Въпреки “неимоверните и последователни усилия, положени от българските правителства за освобождаването им”.

Най-важните събития в обществения живот до края на тази 2007г., вече вътре във втората половина от мандата на “тройната коалиция”, са учителската стачка, продължила непознатите за нашата практика 2 месеца - септември, октомври, и местните избори през ноември месец. Тези събития са достатъчно важни, за да бъдат описани в отделни глави. Затова сега тук ще разказвам за по-незначителните неща в живота ни - “ситни и дребни като камилчета”.

Хронологично:

·                     17.6.2007: Новоизгрялата журзвезда младата Диана Тенчева написала във в.“Труд”: “Обществена тайна е, че здравеопазването е сред най-тежките проблеми в страната. Защото тогава управляващите не смеят да говорят за приватизация на болниците, за доплащане в клиниките, каквито са отдавна откритите от цивилизацията начини за нови парични потоци в здравеопазването. Да, силни думи са това. Но раната трябва да се затвори, а преди това болезнено да се отреже гнойното месо, т.е. да се предприемат мерки. Да режем, дори и да боли! За добро е.”
(Съмнявам се, че това са откритите от цивилизацията начини за нови парични потоци в здравеопазването. На Запад има частни клиники, и у нас вече има. Но тук техни собственици са изключително лекари, облажили се от грубата приватизация на държавните болници и поликлиники. Всички до един са упълномощени “червени” и “почервенели сини”, кметове предимно, от Костовото време. Те именно отдавна практикуват “новите начини за парични потоци”. Само дето на Запад собствениците си плащат дължимите данъци, а тук “докторите” си прибират % от паричните потоци, внасяйки задължителната лепта за иначе хуманната към народа “лява България”. Тя може да не е само задължително парична. Към паричната лепта се изисква агитация в “червена полза роду”. Именно по тази публично изразена подкрепа на частните лекарски собственици може безпогрешно да ги разпознавате.
Но не за това очевидно споря с въпросната Диана Тенчева. Тя днес препоръчва на червеното правителство на Станишев такива мерки за които само след 2-3 години ще разпъва на кръст правителство на ГЕРБ. И аз няма да забравя да изтипосам доказателствата за този нейн двоен стандарт.)

·                     ДимитърТадаръков, от сенаторите на Доган (визирам историческите спомени за Калигула), иначе член на ВМРО – май последно, стана председател на Фонд “Земеделие”. През този фонд постъпват всички пари от Европа за нашето земеделие. По този повод земеделката Анастасия Мозер изразява учудването си: “Димитър Тадаръков земеделец? А къде му е съюзът?”
Не зная дали нататък ще ми остане време да допълня, че жена на Димитър Тадаръков е известната с моминското си фамилия Стаева журналистка Светослава Тадаръкова. Затова го правя веднага. Това е поредно доказателство за моята теза, че до всеки успял мъж стои по една жена, която донася за него, където трябва, пардон – контролира го. Когато след време звездата на Димитър Тадаръков залезе, Светослава ще се разведе с него и ще се омъжи за някакъв Рудолф. Ще стане Светослава Рудолф. И звездата сред водещите журналистки в националистическата телевизия СКАТ на партия НФСБ (Валери Симеонов).

·                     На 11 юли 2007 година неизвестен и до днес наемен убиец простреля в главата бизнесмена Манол Велев. Покушението е извършено на столичната улица „Мизия“ почти в идеалния център на града. Посред бял ден. Манол Велев е съпруг на шефката на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева, известната наша шампионка по стрелба. Манол Велев (47 години) пък е шеф на Съюза на частните предприемачи „Възраждане“ (помните ли? - Васил Божков-Черепа, Добромир Гущеров, Радосвет Радев, Тошо Тошев, Стоян Денчев, Емил Кюлев, Илия Павлов), има над 20 фирми, ръководи ФК „Академик“ София. Беше един главните спонсори на предизборната кампания на Георги Първанов за втория му президентски мандат.
МВР няма да разкрие нито изпълнителя, нито мотивите за  това престъпление. Манол Велев ще остане жив, но в кома, от която няма да излезе в близките 15 години.
Какво казаха други:
- Сергей Станишев: „Това е нахално, арогантно покушение от страна на организираната престъпност. Доколкото знам, дейността на г-н Велев е напълно законна. Притеснително е това, че стрелбата е била показна и това е заплаха за всеки, защото никой не може да чувства абсолютно сигурен. Но не става въпрос за безсилие на държавата в борбата с организираната престъпност, тъй като статистиката показва, че в последните години подобни показни покушения са по-малко.“
(Е, не са толкова малко. Само за 6-те месеца на тази 2007 година има 3 показни разстрела, които не са разкрити. Знаете: кметът на Елин Пелин Янко Янков на 9 януари, председателят на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков на 9 май и бизнесменът Александър Тасев на 14 май.)
- Иван Славков: „Вероятно Манол Велев е прострелян заради пари. Не зная какви са му партньорите, но сме семейни приятели.“
- Васил Иванов-Лучано: „Случилото се е адски неприятно. С Манол Велев съм приятел от 20 години, с Весела Лечева – също. Питате ме дали се е страхувал за живота си. Когато човек ходи с охрана, сигурно се страхува.“
- Васил Велев: „Членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) са потресени от вестта за покушението и категорично осъждат подобни актове на насилие. Бизнесът настоява всички институции в държавата да бъдат единни и целенасочени в ликвидиране на причините и условията на подобни престъпни действия.“

·                     На 24 юли 2007г. в 10 часа сутринта след 2755 дни в либийските затвори Кристиана Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, Валентина Сирополу, Здравко Георгиев и Ашраф Ал Хаджудж стъпиха на българска земя. Заслугата за това освобождаване е изцяло на съпругата на френския президент Сесисия Саркози и еврокомисарят по въшншата политика Бенита Фереро-Валднер.
„Либийската история“ знаете в общи линии. Сега само ще синтезирам нейните главни моменти
- Арестът на 6-мата българи - 5 жени и един мъж, и на още един палестинец, е извършен на 10.02.1999. Чак сега – 2007-а, в печата ни се съобщава, че арестуваните са били 23-ма. Вероятно разликата до 23, са „защитени свидетели“. Обърнете внимание на датата на ареста – февруари 1999г. Тодор Живков умря август 1998.
- На 18.02.1999 българското правителство – на Иван Костов, се разсърдва на Муамар Кадафи и отзовава посланика ни в Либия. Това продължава (само) 6 месеца,
- Първата среща на ниво външно министерство е година след ареста – февруари 2000. Взето е решение, приписвано на външния министър Надежда Михайлова, да се мълчи по случая пред медиите. Седмица след това е документиран телефонен разговор между нашия президент Петър Стоянов и вожда Кадафи.
- На 3 август 2002г. започва съдебната процедура срещу българите. Делото се води в гражданския съд на Бенгази, т.е. обвинението за престъпление срешу държавата Либия е снето.
- На 6 юни 2004г. 5-те българки и палестинецът са осъдени на смърт чрез разстрел. Д-р Здравко Георгиев получава 4г. затвор и понеже ги е излежал, веднага е освободен. Но не му е разрешено да напусне Либия.
- Цяла година по-късно – на 27 май 2005г. президентът Георги Първанов посещава официално Либия и повече от 3 часа разговаря лично с Муамар Кадафи. Няма резултат.
- Една седмица преди Коледа 2006-а Наказателният съд в Триполи потвърждава смъртните присъди. Седем месеца по-късно (11.07.2007) Върховният Съд потвърждава окончателно смъртните присъди. Въпреки кампанията „Не сте сами“ във всички европейски страни.
- На 17 юли 2007 смъртните присъди са заменени с доживотен затвор след като международния фонд „Бенгази“ изплаща по 1 млн. долара обещетение на семейството на всяко засегнато заразено дете (около 460 на брой). Обърнете внимание, че лично американският президент Джордж Буш при посещението си в България предния месец обещава на българите, че сестрите ще се върнат в страната.
- Седмица по-късно – в ранните часове на 24 юли 2007г., след 45-часови тежки преговори на място между Кадафи и Сесилия Саркози, либиецът се съгласява да пусне българките да излежат доживотните си присъди в българския затвор. Сесилия Саркози веднага ги качва на своя самолет и излита директно за София.
- Нататък знаете. 45 минути след стъпването на българките на родна земя, президентът Първанов издава указ с който ги помилва. Това обезсилва либийската доживотна присъда. Сестрите най-накрая са свободни и с чисто съдебно минало.

- На 18 септември 2007г. Георги Първанов награди Сесилия Саркози с орден “Стара планина – първа степен”.
- На 4 октомври 2007-а Първанов награди и съпруга на Сесилия – Никола Саркози със същия орден “Стара планина”. За Никола Саркози този орден е втори. Първият е от предната 2006-а “за изключително големите му заслуги  за напредъка на България в предприсъединителния процес за членство в ЕС”.
Ще ми се накрая, пропускайки имената и думите на някои наши политици – нахални фукльовци или гадни тарикати, които правят с чужда пита майчин помен, не мога да определя сам – да отбележа, невероятното съвпадение, всъщност определено живо плагиатство между двата репортажа за посрещането на сестрите и народната еуфория след това, на Наделина Анева и на Светослав Терзиев. За щастие и двамата тези са журналисти на един вестник - „Сега“. В редколегията да се оправят с изплатените им възнаграждения. А може този проблем да не съществува. Репортажът е един, писан от дежурния кадесар в редакцията на 25 юли 2007, и после даден от него на въпросните „журналисти“.

·                     Избързах напред във времето малко и показах развръзката на “либийската история” – на 24 юли. Сега ще се върна назад до деня на покушението срещу Манол Велев – 11 юли и ще разкажа за събитията в България между тези две дати, за да ви дам възможността да преценявате случващото се по-отстрани и отгоре.
- Часове след покушението срещу Манол Велев беше извършено друго брутално нападение. Мястото на новия екшън е в известния квартал “Белите брези” в София. Жертвите - двама мъже и жена с малко дете. Мъжете са 37-годишният македонец Методи Досев и 35-годишния му сънароднияк Игор Момировски. Жената - сръбската гражданка Мария Рогошич, а детето 6-месечния Вук Рогошич. От МВР съобщават, че Момировски е свързан с известния престъпник и бос от прословутия Земунски клан – Ненад Миленкович. Който беше арестуван в София през 2003 година, екстрадиран в Сърбия и вкаран там в затвора. Докато бил в там се сдобил със син от някоя Бояна Рогошич. Изненадващо на другия ден пак МВР съобщи, че паспортите на стреляните в “Белите брези” били фалшиви. Мария Рогошич всъщност е Бояна Рогошич, близначка на истинската Мария Рогошич. Т.е. раненото 6-месечно дете е син на Ненад Миленкович. Но МВР не може да потвърди коя от двете близначки е била мишената.
- 18.07.2007, вестник ”Труд”, без подпис: “Още днес или най-късно утре ще бъде изпратено искане за трансфер на българските медици от Либия към България, каза завеждащият отдел във Върховната касационна прокуратура Камен Михов. Главният прокурор Борис Велчев ще подпише това искане, каза пред “Труд” зам.прокурор Христо Манчев.  Той обаче наблегна и на още 2 условия. Първо, българската страна трябва да бъде официално уведомена за решението на либийския Висш съдебен съвет. Второто е либийската страна да даде своето съгласие. ”Имаме готовност да превозим безплатно сестрите до родината”, каза шефът на “Хемус ер” Димитър Павлов.”
Това е вдясно на страница 8-а на “Труд”-а. Точно до него, но вляво има друга информация, също неподписана: “Слави Трифонов тръгва на турне с червено ферари, съобщиха от екипа му. Подобно бижу шоуменът подари на победителя в първия конкурс “Танцувай с мен”. Седем камиона и 4 ТИР-а ще поберат техниката по пътя. Заедно със Слави ще пътуват още 230 души екип. Турнето започва на 1 август във Враца.”
“Не сте сами” ли, как беше?
- На 14 юли Сергей Станишев направи промени в кабинета си.
На мястото на правосъдния Георги Петканов сяда Миглена Тачева.
“24 часа”. Лиляна Трънкова: “След дипломирането си Миглена Тачева заявила категорично, че един ден  ще бъде главен прокурор. 20 години по-късно е министър на правосъдието. Миглена Тачева успя да промени и отношението на хората към правораздаването. Тя се пребори със затворената система на съдебното производство и създаде пресслужби в по-големите градове. После започна работа по проекта за етичен кодекс на магистратите. Нейна е идеята Денят на Конституцията да бъде официален празник в България. Носи страхотен дух в себе си и е невероятно борбена. В същото време е една нормална чувствителна и ранима жена. Има силно развито чувство за справедливост и е изключително инициативна. Още по тоталитарно време тя беше човекът, който мислеше мащабно за цялостната подготовка на магистратите. Днес приятели я чакат да почерпи за новия пост  във вилата си в шабленското село Камен бряг.”
(Хубава вила, голяма, бяла, двуетажна, с прозорци по 4 квадрата, с красива 2-метрова каменна ограда... Има я на снимка във вестника.)
На мястото на Румен Овчаров (той се връща депутат в парламента) министър на икономиката и енергетиката става Петър Димитров. Него го познаваме отлично. Още отпреди промените. Ако трябва да го сравнявам с някой друг, не се сещам за по-подходящ от глуповатия Ангел Димов. Също икономист, та дрънка. Обаче вестникът “24 часа” пише за 57-годишния Петър Димитров следното (Росица Пенкова): “Състудентките му от варненския икономически институт го наричали “Мистър Холивуд”, защото винаги бил спретнато облечен и безкрайно галантен. Старите социалисти пък го прекръстиха “Г-н Икономика” и не можаха да преглътнат модерните му идеи за финансовата политика на БСП. Предложението да бъде въведен данък за богатите му лепна прякора “Робин Худ”. Няколко смели публични изказвания пък доведоха до прозвището “Поразяващата уста”. Той е сред учредителите на приватизационен фонд “Варна”, по-късно преименуван на “Холдинг Варна”. Сред най-апетитните авоари на дружеството са Корабостроителният завод и курортът Камчия”. Женен е за рускинята Светлана, която работи във варнеския военен завод ВАМО. Дъщеря им Анна след дипломирането си в УНСС-София започва работа в “Лукойл”.”
15 водещи правни кантори, които консултирали 95% от инвеститорите в страната, направили проучване за авторитета на кабинета “Станишев” в средата на мандата му. Общата оценка  е “тройка”. Най-високо бил оценен културният министър Стефан Данаилов – 4,12 (Той впрочем, писмено е документирано, пише “Збогом”). Най-ниска е оценката на здравния министър Радослав Гайдарски – 2,43. Даже бедствената Емел Етем има по-висока – 2,49. Самият Станишев е оценен на 3,56.

·                     Дребни, някои смешни. Други по-едри.
- Патриарх Максим посрещна 35-тата годишнина от интронизацията си в цветущо здраве. Горкият дядо Николай, докато чака реда си, ще прехвърли пенсионната възраст при мъжете. Която сега е 63 години.
- Кметът на Гюешево Велин Алексов бил казал (информацията е на “дневния Труд”): “Не е нарушение на канона, че местния свещеник Георги е и тъпанджия на селската музика. На репетициите той идва винаги цивилен.”
- Професор Васил Проданов (р.1946, директор на Тракийския научен институт. на Института за философски науки и на Института за философски изследвания към БАН) написал в “Труд”, в която разсъждава “Има ли Станишев време”. Но аз не затова се захващам с размислите му, а защото в нея има такъв пасаж: “Когато човек сам е спечелил големи богатства, независимо дали се казва Бил Гейтс или Иван Зографски, той живее скромно и без показност, свойствена за хора, на които всичко е дошло лесно, бързо и наготово. У нас бедните твърди избиратели на БСП все по-трудно ще преглъщат  дебелашката парвенющина на хора, които при управлението на левицата демонстрират покупки на яхти, коли, сватбени рокли за стотици хиляди евро.”
Тоя “теоретик” с професия “директор на научни институти” живее в свой теоретичен свят. Няма да коментирам мнението му за бъдещето на партията БСП и на нейните избиратели. Но Иван Зографски изобщо не може да се сравнява по богатство с Бил Гейтс. Все едно Ямбол със Стамбул. Да оставим настрана, че нито Зографски, нито Гейтс, живеят скромно. А откъде, може да се запитате, на Васил Проданов му хрумва за Зографски? – Ами глупав и посредствен човек е, затова. Не помни, аналогиите му стигат до това, което е прочел снощи.
- На 6 юни 2007г. Иван Зографски почина на 98 години. Той е прототип на Игнат Канев – българският милиардер в Канада от времената на Тодор Живков, само дето живее в Германия. Тук в България Иван Зографски е собственикът на бившия Японски хотел в София. И тъкмо в този Японски хотел по времето на Живков са били настанявани ВИП гостите на ДС. Вкл. и Али Агджа преди да направи опит да убие папата.
И в тази връзка да допълня, че на 3 август 2007г. вестниците съобщиха за смъртта на Сергей Антонов. Комшийката му се обадила в полицията за странна миризма, която идвала от квартирата в която живеел сам. Като разбили вратата, лекарите констатирали, че смъртта е настъпила преди 5 дни.
- 2.07.2007, в. “Труд”: “Преди 37 години пернишкото село Дрен издало на Стефан Данаилов грамота за почетно гражданство. Поводът – Ламбо разправял спомени за снимките на филма “На всеки километър” в препълнената зала на читалището. Вчера министърът на културата я получи от кмета на Дрен Цветан Алманов с давност 37 години.”
Кореспонденцията на вестника е наречена “Ламбо – почетен гражданин на село”.
- В.”Труд” от 12.07.2007 пише на страницата си “Шеф и кройка”: “КАТ глоби папата за висока скорост”. Давам цялата статийка без съкращения:
“Папа Бенедикт XVI  беше глобен от РПУ Стражица за “превишена скорост” и си плати глобата на Националната агенция по приходите (НАП). Това всъщност не е истина, а експеримент на в.”Нощен труд”, който показа, че агенцията е готова да прибере пари от гражданите, без да проверява дали наисина имат задължения. Репортер на НТ отишъл в клона на СИБанк и обяснил, че на неговия приятел Йозеф Ратцингер (истинското име на духовния глава) са написали фиш за 5 лв. заради превишение  с 12км/ч. Служителите били потресени, че мъжът има само две имена, а ЕГН изобщо няма. Обадили се в НАП, където им казали да вземат парите, а на мястото на ЕГН да впишат само нули. От банката издали законен банков лист. А на касата прибрали 5лв. глоба плюс още 2 лева комисионна за несъществуващия фиш и оправили “дълговете” на папа Бенедикт XVI.”
- Информация от “Дневен труд”: “Най-известните тризначки в държавата – Вяра, Надежда и Любов от “Биг Брадър”, изкараха общо шестица на приемния изпит по български език в Югозападния университет  в Благоевград, защото всяка от дамите получи двойка. Тризначките кандидатстваха пиар и само една от тях да беше изкарала тройка, щяха да влязат в университета, както е според просветния закон.”
- От 1 август 2007г.,  засега само жителите на София, ще могат да звънят на единен  телефонен номер 112 за всяка своя болка: “Бърза помощ”, пожарната, полицията и Гражданска защита. Старите номера 150, 160 и 166 ще отпаднат до края на 2009 година.
- 5 август 2007, неделя привечер, край устието на река Ропотамо световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки кара по панорамния път край морето собствения си джип „Хамър“ с над 100 км/ч. На караулката на Приморско полицаи го спират, предупреждават го, че кара рисково, но понеже разпознават в него Шампиона, го пускат. 15 минути по-късно джипът помита една хонда. Шофьорът й (23 годишен) е убит на място, спътничката му Мануела Горсова (18 годишна) - ранена много тежко, изпада в кома от която излиза след време, но остава инвалид за цял живот. Пътуващите отзад младеж и неговата приятелка са ранени, но по-леко и след няколко дни ги изписват от болницата. Следствените органи засичат в кръвта на Стависки 1,1 промила – „две големи водки“, пишат вестниците. Защо пиша за ТАЗИ катастрофа след като такива неща не са никакво изключение по пътищата на страната. (Например на следващия ден край Търговище в зверска катастрофа на автомагистрала „Хемус“ загиват 2-а души, а 7 берат душа в болницата.)
Защото...
Максим Стависки е роден в Украйна, но от 1996 година е български гражданин, и в заедно с българската фигуристка Албена Денкова са 7 пъти шампиони на България при двойките във фигурното пързаляне и 2 пъти световни шампиони. Освен това са рекламни лица на кампанията „Ако си пил – слез, искам да стигна жив“. Не предизвиквай съдбата, защото ще ти отговори – Има такава поговорка.
Бащата на Мануела Горсова – Красимир Горсов организира кампания за набиране на средства за лечението на дъщеря си в чужбина. След няколко години ще бъде хванат в казино, докато играе с дарените за дъщеря му пари.
- На 6 август 2007г. наводнение в град Цар Калоян, община Разград отне живота на поне 15 души. Според отговорните институции вината за този потоп е на природата, изсипала за едно денонощие 291 л/кв.м над района. След един ден от министерството на Емел Етем по бедствията и авариите уточниха, че са се скъсали диги на два общински микроязовира. Някои вестници пишат, че е имало време да се евакуират жителите на града, но никой никого не е уведомявал за такава нужда.
В тези дни порои отнесоха къщи по поречието на река Глазне през Банско, но жертви там няма. До големи материални щети в столицата също не се е стигнало (180 л/кв.м), защото коритото на река Владайска е било почистено своевременно.
- Президентът Първанов награди Симеон Сакскобургготски с орден „Стара планина“ по случай 70-ата му годишнина. По този повод неподписал се във в.“Сега“ е написал: „ДОЙДЕ МУ ВРЕМЕТО. Освен Стара планина Симеон Втори верва, че ще получи и Мадарския конник. Заедно със скалата.“
А Христо Стоичков се изакал пред в.“Труд“ така: „Казах ли ви отдавна за царя? Мошеник! Дойде и ви обра! А сега ревете. Само моите имоти още не е взел. И знаете ли защо? Не са в България.“
Я, колко е нервен нашият Христо! Защо ли? Може би заради оня имот в Слатина, който софийската община не му дала да купи?!
- 7 септември информация на “Стандарт”: “Ивайло Калфин е на посещение в Туркменистан. От столицата Ашхабад той каза: “Впечатлен съм от строителството в града. Нека кандидат-кметовете да заповядат тук, вместо да дават обещания. Могат само да се поучат как се строи.” Калфин подчерта, че предложението му важи с пълна сила и за настоящия градоначалник на столицата Бойко Борисов.”

Въпрос към радио Ереван: Какво трябва да се промени, за да отговарят българските пътища на стандартите на Европейския съюз?
Отговор: Стандартите на Европейския съюз.
- в.”Труд”, 30 септември 2007: “По ирония на съдбата Златев-старши, който преди 20 години като кмет на Правец, заедно с най-важния по онова време човек в държавата Тодор Живков разрязали лентата  на бетонния мастодонт (правителствения хотел-резиденция на брега на правешкото езеро), вчера сутринта абсолютно хладнокръвно наблюдаваше рухването му. “Не изпитвам сантимент, нито ми е мъчно, защото той си изживя времето и при сегашния развой на туризма не отговаря на днешните критерии”, каза Златев. По проект на терена ще има вилно селище с няколко десетки кокетни еднофамилни и двуфамилни къщи, както и 6 кооперации по четири етажа. В комплекса ще има басейн, много спортни площадки и зелени площи. В Правец говорят, че горд собственик на една от къщите вече е бившият национален треньор по футбол Христо Стоичков. ... Вчера местен чешит разказа историята на останалата несъборена дискотека “Шатра” така: “За да не остане по-назад от Муамар Кадафи, и Живков си вдигна шатра в Правец. Е, наоколо няма пустиня, но ако комунизмът се беше проточил още малко, и това щяхме да си имаме.”
- Дежурният виц на в.”Труд”, 30.09.2007:
Питат Фидел Кастро:
- Ще има ли скоро президентски избори в Куба?
- Ще има, отговаря Кастро.
- А след тях ще има ли нов президент?
- Ако изберете мен - ще има.
- А ако не те изберем?
- Тогава ще остане стария президент.

И още един виц пак от “Труд”, обаче с дата 3.12.2007:
Владимир Путин дава интервю по радиото:
- Г-н президент, ще останете ли на поста си за трети мандат, ако партията ви “Единна Русия” победи?
- Да, защото ще си направя извода, че народът ми е гласувал доверие.
- А ако партията не победи?
- Тогава още повече бих искал да остана. Как да оставиш държавата в ръцете на такъв неконтролируем парламент?
(Да поясня защо “Труд”-ът е сменил Кастро с Путин. Според съветската конституция президентът няма право на повече от два мандата, а на Путин този му е вече втория. В “контролируемия парламент” партията Единна Русия успя да вмъкне в конституционния текст думичката “последователни”: не повече от два последователни мандата. Тъй като тази поправка не решава кардинално въпроса, ще се наложи - през пролетта на 2008-а, премиерът Дмитрий Медведев да бъде избран за президент, а президентът Путин да заеме неговото място и стане премиер.  След още 5 години – в 2013-а двамата ще се менкат още веднъж. Така Вовата Путин ще може “да остане”, докато партията му Единна Русия промени конституцията и му даде право да управлява Русия до 2036-а година. Поне! )