Те са редовни, а не извънредни и са третите такива. Че и ПОРЕДНИ за периода на прехода. Което показва, ако не край на прехода, то поне спиране на “разклащането” на обществото. Това пък предполага край на първо действие, ако разглеждаме новото развитие на страната като театрална пиеса.
Индикатор за края на първото действие би могло да бъде и появата за първи път на интегралната бюлетина – една обща за всички кандидати бяла дълга бюлетина, в която всяка партия присъства с номер, а не с цвят. Отпадането на уникалните цветни бюлетини за всяка партия определено приближава България към европейските стандарти. Като бонус отнема бизнеса на Кире Либерало от Перник, който години наред продаваше зеления цвят на своята бюлетина на по-либерални от него партии. (Сравнително скоро прочетох някъде, че Кире Либерало подхванал нов бизнес – станал шеф на някакво сдружение от фирми, занимаващи се с изкупуване на старо желязо в област Перник. Циганска му работа! На кого ли се отчита?)

Други нововъведения за тези избори:
- Въвежда се депозит за участие в изборите – партиите ще плащат по 20 хиляди лева, коалициите – по 40 хиляди, а независимите кандидати по 5000. Депозитът се връща на онези партии, които получат над 1% в крайното класиране. Парите на всички останали ще отиват във фонд за лечение на деца към М-вото на здравеопазването. Имаше предложение всяка партия да плаща предварителен депозит 40 000, независимо дали се явява сама или в коалиция. Това предложение не мина. В печата пише, че причината е в големите партии и се посочва за пример Коалиция за България, която е от 8 партии. Не е баш това причината според мен. Така малките съюзници в коалицията печелят, защото голямата партия им плаща участието и ги легитимира, прави популярни срещу... какво?
- Бюлетината с която е гласувал даден избирател, е валидна, ако има два печата, поставени от избирателната комисия – единият преди той да влезе в стаичката за гласуване, другият – преди да я пусне в урната. Така се избягва стария номер да се влиза отвън с подготвена предварително бюлетина, която да се пуска в урната, а новата бюлетина, получена от комисията, да се изнася навън за следващия избирател от веригата.
- Гласовете от чужбина ще се разпределят пропорционално в цялата страна, а не както досега само в определени райони. Така се избягва подмяна на вота в тези определени предварително райони.
- Премахват се предизборните обръщения, но по БНР и БНТ ще има диспути между различните партии два пъти седмично.

Резултатите от изборите на 25 юни 2005 година не предполагат лесно създаване на едно народно събрание като за “край на първото действие”.  Те са следните (% от всички депутати в Събранието):
34% за червените от БСП  +   9% за кафявите от Атака  =  43%
десните:  ОДС (8%)  +  ДСБ (7%)  +  БНС (5%)  =  20%
НДСВ  =  22%
балансьорът ДПС  =  14%
(резултатът общо е 99%, а не 100%, заради закръгляването)

От тези резултати следват следните сметки:
- Червените не могат сами – имат 43%. Ако червените се коалират с ДПС ще имат 57%. Достатъчно за правителство, но “Атака” няма да се съгласи толкова рано да си плюе на суратя и да подкрепи ДПС, така че процентите намаляват до 48, което е недостатъчно.
- Ако Царят се коалира с десните, ще има 42% срещу 43% на червено-кафявите, и тогава всичко ще зависи от балансьорът ДПС – дясното крило на “птицата” Държавна Сигурност. Ако Царят избере да играе сам, ще има 22%. Които изобщо не му стигат, дори ДПС да го подкрепи – 22+14=36%. Нали не си мислите, че новосъздадената Атака би могла да отнеме 9% от “червения” резултат и да ги прибави към “светлосиния”?! На царя му остава да влезе в коалиция с БСП и ще има 65%. Можем дори да извадим “резерва” Атака, за да го запазим като група за натиск – пак остават 56% за съставяне на правителство.
- Премахваме невъзможната коалиция “червени и десни” и остава тройната коалиция БСП + НДСВ + ДПС = (43-9) + 22 + 14 = 72%
(Нататък в изложението ще проследите случилите се опити:
първи мандат: БСП + ДПС = (43-9) + 14 = 48 % - не стигна за съставяне на кабинет
втори мандат: НДСВ самичко  - не стана изобщо
трети мандат: БСП + НДСВ + ДПС = 72% - стана! Резултатите от гласуването потвърждават: 168 депутати “за”, което е 70%)

Но преди да премина към действителния разказ за случилото се покрай формирането на новото правителство, позволете ми, по-скоро - изтърпете ме, да добавя още светлина върху “спектакъла”.
Какъв е проблемът двете крила на “птицата” ДС да замахат в синхрон? Искам да кажа БСП и ДПС да съставят едно общо правителство. Да не би да не са го правили в миналото? Или пък няма да го направят в бъдещето? В този вариант правителството би имало парламентарна подкрепа от 34% червени + 14% турскосини = 48% депутати. Като отчетете, че за ДС - с нейните много влиятелни възможности, не представлява никакъв проблем да набави недостигащите 2-3% депутати, защо едно такова обединение не се случи в 2005 година?
Защото, ако българските политически сили не се споразумеят за стабилна коалиция сега, която да гарантира поне едно ново 4-годишно стабилно управление, влизането на България в Европейския Съюз се отлага. И тук търсете причината за влизането на Симеон в триумвират с комунистите. Щом “влезем” в ЕС, напускането му е вече много трудно. Много по-трудно от решението “да почакаме отвън”.
Колкото и да се фъчкат нагло, предизвикателно, заплашително, комунистите нямат шанс в предстоящето сегашно и бъдещо време. Парите – на Запад, технологиите – на Запад, децата – на Запад, мечтите – на Запад, социалната идея – западна, културата – западна, целия битов живот – по западен тертип... Може да не е за вярване, ама в състезанието Изток – Запад, пак Изтокът губи. Макар да е втори, а Западът – предпоследен. Имаше такова едно “мило” представяне на победителите по комунистическо време, помните ли. Умните комунисти разбират тази неизбежност и се стремят някакси да намалят загубите за себе си.
Иначе БСП може да направи открита коалиция с ДПС и така да има необходимото мнозинство за твърд обратен завой на Изток. Дали Доган би се съгласил, не е особен проблем. Ще клекне подходящо, ако трябва. Но истинският проблем НЕ Е ТАМ. Наследниците на умните комунисти ЗНАЯТ, че с тази стара комунистическа идеология на бащите си, нямат никакъв шанс да влязат в новия световен дом. Ако го заявят открито, трябва да “ритнат” бащите си, признавайки за грешката им/си, костваща формално поне половин век загубен за България. Това не се прощава и кой би гласувал отново за тях, за лъжливите деца на лъжливи родители?! Това е още един проблем на нашите червени – тежкото им минало, което е невъзможно да бъде забравено и простено.
Пак заради предстоящото (неотменимо по принцип вече) приемане на България в европейското семейство.

Но думата ми не е по тази тема. Как да бъде решена тази трудност? Напънали се социалистите и пак... родили мишка (колко възпитано се изразявам, отбележете ми го).
Върнете се 20-ина страници назад и намерете онази глава в повествуванието, наречена “Ако БСП спечели много, властта ще е нестабилна”. Търсете Alpha Research!
Голямото лошо старо ченге БСП се “разцепи” на две. Назначи се ново младо напористо ченге “Атака”. То пое задачата яростно да се отрича Европейския Съюз, САЩ и НАТО, които “отнемат българския суверенитет, ограбват безнаказано нашите природни богатства, затова народът мизерства...”. Това “ново лошо” ченге е облечено в национал-социалистическа униформа – за подсилване на внушението, че в България се заражда фашизъм, вследствие на развилнялата се безконтролно демокрация и затова “трябва да се гласува за БСП”. Която не се намесва в тези парливи европейски проблеми и “стои над тях”, “отстоявайки само народния интерес”. БСП критикува Брюксел и Страсбург по на дребно и старателно избягвайки, където е възможно, имената НАТО и ЕС. Излиза от нерви само когато по-остро се спомене Русия - “нашата двойна освободителка и духовна православна посестрима”. Така става възможно старото ченге да стане “европейско и добронамерено”. Т.е. по-лесно за преглъщане от електората.
Глупава работа. И за Волен Сидеров говоря. Грандоман, който си вярва, че от него нещо зависи. Днес за трети път (с прекъсвания от по 5-6 години) БСП го вади от нафталина на времето, за да й помага. Само че след 2 години, на следващите президентски избори през 2007-а, няма да го възнагради за мръсната работа, дето я върши вместо нея, и пак ще предпочете Георги Първанов. Какво по-естествено от това, ама кому да го обясняваш. Надниквайки напред във времето, на “нашия Волен” му предстои ново разочарование – никаква властова награда за “златния пръст” с който ще подкрепи Пламен Орешарски през 2013 година. Социалистите ще го насърчат да влезе после, през 2017-а, и в демократична коалиция с ГЕРБ. Откъдето ще го изхвърлят като мръсно коте – за опашката. Иначе парите на Путин за издръжка на партията му няма да спират. Но Волен Сидеров е болен за Власт, а не за пари. Таз работа – социалистите да му дадат Властта - никога няма да стане. Той не е “един от тях”. А да си я вземе сам, също няма никога да стане – народът ни не вярва на Фюрери. Подведоха го социалистите с насърчението да се прави на Хитлер. Ама нейсе.

В НОЩТА СЛЕД ИЗБОРИТЕ

Тази глава е строго документална. Включвам я по-скоро заради любопитните подробности около първите реакции (които са по-автентични от вторите такива) на заинтересованите и интересуващите ни Лица в юнските събития на 2005 година. Няма да се намесвам с мои коментари. Няма и да цитирам “най-ясните” и “по-ясните” вестници в ляво и в дясно. Ще ви представя преценките на комичните в старанието си да се представят за “най-обективни” източници (затова са ми любими) вестниците “Стандарт” - Тодор Батков и Славка Бозукова, и “Новинар” - Антоан Николов и Мирослав Боршош. (Първите – собственици, вторите – главни редактори.)

·               “Стандарт”, 27 юни 2005, подписал се Исак Гозес (не сте го забравили, нали):
“Много весело беше в събота в НДК. Докато на първия и последния етаж имаше две сватби, на седмия – в пресцентъра за изборната нощ, политиците крояха шапката на държавата. Според материала, който им беше предоставил народът, се получаваше тя да е шарена с преобладаващо червено, жълто, малко турскосиньо и яко парче, което според едни е кафяво, а според доставчиците му – трикольорно. Към 8 часа сандвичите с шунка от 1,50 започнаха да свършват, а в залата влезе вторият човек на БСП-то Румен Петков. Уж се усмихва, а усмивката неясна. Като в дим в комина изчезнаха в последния момент много от очакваните социалистически гласове, а с тях и тридесетина депутатски места. А за всяко от тях вече си имаше човек. След него в пресцентъра влезе Николай Василев. Ако се съди по походката му, той вече не е вицепремиер. И приказките му говорят за същото. Но явно гримьорката на телевизията не е разбрала този факт, защото дълго и старателно обработва лицето му. Екатерина Михайлова идва, но не изненадва никого. Тя просто си гледа така. Била ли си Класна един учебен час, то остава за цял живот. Говори си едно и също и дори не забелязва, че учениците отдавна не я слушат.
9,50 вечерта. Сред свита от почитатели се носи Надежда Михайлова. Отдалеч прилича на лебед, който триумфира в Панчаревското езеро. Отблизо обаче е тъжна и бледна. Като кралица на която току що са отнели короната. Само царят може да я разбере. Димитър Пенев, треньорът на столетието, е тук заради Батето и неговата партия “Напред, България”. Тя обаче не само, че не дръпна напред, а дори не се хвана на кантара на социолозите. Затова Стратега заема ролята на обикновен сеирджия. Същото обаче не може да се каже за другия любимец на народа, нововремеца Тончо Токмакчиев. Той не може да стане депутат и е тъжен. А какво весело момче беше. Дано пак се оправи. Някой пита за розата Александър Томов. Няма го. Имал нужда да си остане сам вкъщи. Да дойде да си поеме отговорността, пък после да си седи вкъщи, колкото си иска, нервничи негов съпартиец. Жълтолик репортер току що е предал софийските новини на високо коализиатско ниво, когато Иван Костов сяда пред микрофона на радиото. Суров, безпощаден, Командира на дава никакви шансове нито на социалистите, нито на Симеон Сакскобургготски. Откъдето и да ги погледне, демократът от силна България ги вижда в опозиция.
23,55 часът. Симеон пристига с цялото си правителство. Пристъпват до него царедворците, гледаш ги уж министри, а вече не са. Превърнали са се в обикновени депутати. Само Димитър Цонев продължава да се усмихва под мустак. До него е татко му. Случайно или не, когато веселяците от долната сватба задрусаха кючек, се появи Доган. Неговите хора ръкопляскат, сякаш е Павароти. Хвали “Атака”, а след малко “Атака” ще хвали него. Някой предвижда, че както е тръгнало, може да са и заедно в управлението. В историята има такива случаи, когато голямата омраза ражда голямата любов. Волен Сидеров обаче разбива тази теза. Всички политици досега са мафиоти, твърди той. БСП обаче са по-малки. Водачът на “Атака” сгълчава някои журналисти и премълчава защо някога е обичал НДСВ и дори е искал да депутатства с царя, а сега силно го мрази. Волен издава няколко заповеди за уволнение, а журналистите го пращат в психиатрията. Въобще весело беше в НДК в събота.”

·               “Новинар”, 27 юни 2005, подписала се Марта Евтимова:
“Докато журналистите чакаха близо 5 часа лидера на “Атака” да влезе през един от двата входа за политици на НДК, напрежението покачваха допълнително групичка привърженици на коалицията, които неуморно проповядваха националистическите си идеи. Млад мъж в продължение на три часа просеше медийно внимание, като рецитираше стихове за възхвала на “Атака”, подробно разказваше историята на евреите и бълваше антихуманни идеи за “оправяне на световната ситуация”. Когато фенът на Сидеров се разгорещи прекалено, двама униформени го принудиха да напусне. Когато пристигна лидерът на “Коалиция за България” Сергей Станишев, обстановката стана неконтролируема. За щастие борбата за предварителен коментар от евентуалния бъдещ премиер завърши без пострадали. Пред зам. председателя на НДСВ Николай Свинаров също се скупчиха журналисти, но при появата на Ахмед Доган моментално го лишиха от внимание. Лидерът на ДПС пристигна в приповдигнато настроение заедно със заместниците си Юнал Лютфи и Лютфи Местан.
Безспорна атракция бе появата на лидера на “Напред България” Иван Славков. След като отбеляза колко “затъпели са журналистите”, Батето обяви и идеите си за бъдещето на България – “Другарят Славков министър-председател, Станишев ще ми е лявата ръка, Симеон си заминава за Испания, а България и Търция се обединяват със столица Пазарджик.” Волен Сидеров бе единственият лидер на политическа формация, който се скри от медиите и влезе тайно в сградата на НДК. Междувременно, докато млади момчета с бръснати глави, черни тениски и еднакви медальони “пазеха” лидера си от журналистическия интерес, единият от заместниците му – Румен Воденичаров, заплаши репортера на Нова телевизия с белезници. Като условие да се появи по частната телевизия бТВ Сидеров поиска публично извинение заради репортаж на медията за финалния предизборен митинг на формацията в София. Водещият Николай Бареков отказа да се извини.
Семейството на Симеон Сакскобургготски този път не дойде в НДК, за разлика от 2001 година, въпреки че трима от синовете му бяха в София. Сергей Станишев беше придружен от приятелката си – журналистката Елена Йончева, а за подкрепа на Стефан Софиянски беше дошла дъщеря му Ива. Половинката на Волен Сидеров Капка Георгиева беше през цялото време неотлъчно до него.”

За протокола: На тези избори избирателната активност е 53,48%. Най-висока в Разград – 67,30%, най-ниска в Сливен – 39,19%

ПАРЛАМЕНТЪТ НА ИЗНЕНАДИТЕ

е избрал в.“Стандарт” за заглавие на своя материал, в който ни представя новите депутати в 40-то обикновено НС. (След формиране на кабинета, този състав малко ще се промени, защото част от известните имена ще станат министри, но в началото положението е такова.)
Ще запиша само по-известните имена – които познавате, кои повече кои по-малко, от страниците на НИЕ. Ще добавя и някои нови имена на които предстои политическо бъдеще в следващите 15-ина години. Подредени са азбучния ред на областите в България, откъдето са избрани. Подчертаните имена са от София-град, Пловдив и Варна.

От Коалиция за България: Сергей Станишев, Георги Кадиев, Петър Димитров, Андрей Пантев, Весела Лечева, Михаил Миков, Радослав Гайдарски, Тома Томов, Татяна Дончева, Николай Камов, Иво Атанасов, Мая Манолова, Янаки Стоилов, Емил Георгиев, Георги Пирински, Георги Петърнейчев, Ангел Найденов, Румен Петков, Дончо Цончев, Петър Мутафчиев, Александър Паунов, Венелин Узунов, Ивайло Калфин, Добромир Гущеров, Асен Гагаузов, Евгени Кирилов, Румен Овчаров, Стефан Данаилов, Илияна Йотова, Димитър Дъбов, Георги Близнашки, Младен Червеняков, Евгения Живкова, Кирил Добрев, Емилия Масларова, Костадин Паскалев, Иван Илчев.

От НДСВ: Бойко Борисов, Соломон Паси, Николай Василев, Николай Свинаров, Нина Чилова, Христина Христова, Станимир Илчев, Даниел Вълчев, Пламен Панайотов, Лидия Шулева, Борислав Великов, Меглена Кунева, Милен Велчев, Антония Първанова, Гергана Грънчарова, Валентин Церовски, Коста Цонев, Георги Петканов, Долорес Арсенова, Огнян Герджиков, Камелия Касабова, Весела Драганова, Олимпи Кътев, Васил Иванов-Лучано.

От ДПС: Ахмед Доган, Джевдет Чакъров, Юнал Лютфи, Йордан Цонев, Нихат Кабил, Лютфи Местан, Ремзи Осман, Филип Беев, Хасан Адемов, Емел Етем, Рамадан Аталай, Филиз Хюсменова, Камен Костадинов, Янко Янков, Касим Дал, Росен Владимиров, Христо Бисеров.

От Атака: Волен Сидеров, Петър Манолов, Христо Величков, Петър Берон, Станислав Станилов, Стела Банкова, Минчо Христов, Павел Шопов, Георги Георгиев, Димитър Стоянов, Десислав Чуколов, Минчо Христов, Павел Чернев, Владимир Кузов, Деница Гаджева, Йордан Величков, Илиян Илиев.

От ОДС: Филип Димитров, Яне Янев, Любен Дилов-син, Надежда Михайлова, Найден Зеленогорски, Петър Стоянов, Мария Капон, Георги Пинчев, Мартин Димитров, Марио Тагарински, Александър Праматарски, Иван Сотиров, Валентин Василев, Ваньо Шарков.

От ДСБ: Светослав Малинов, Николай Михайлов, Димитър Абаджиев, Иван Костов, Васил Паница, Атанас Атанасов, Иван Иванов, Евгени Чачев, Димитър Игнатов, Екатерина Михайлова, Константин Димитров, Евдокия Манева, Асен Агов, Веселин Методиев, Нено Димов.

От БНС: Анастасия Мозер, Стефан Софиянски, Костадин Костадинов, Венцислав Върбанов, Борислав Китов, Красимир Каракачанов, Румен Йончев, Милан Миланов.

40-то НС беше избрано на 25 юни 2005г., но първото му заседание е чак на 11 юли – 2 седмици и половина по-късно.

На първото му заседание беше избрано ръководството му:
- председател: Георги Пирински от БСП (169 “за” – БСП, НДСВ, ДПС,  7 от БНС и 4 от “Атака”; 50 “против” и 4 “въздържали се”)
- зам.председатели – по един от 7-те парламентарни групи - Любен Корнезов от Коалиция за България, Камелия Касабова от НДСВ, Юнал Лютфи от ДПС, Петър Берон от коалиция Атака, двама от ОДС – Филип Димитров и Надежда Михайлова, Екатерина Михайлова от ДСБ и Анастазия Мозер от БНС.
Четирима от 8-те заместника на Георги Пирински (плюс самият той) – Юнал Лютфи, Петър Беров, Филип Димитров и Анастасия Мозер, са много стари наши познайници, още от 1990 година. Двете Михайлови и Любен Корнезов са познати от събитията около 1997-ма. Само Камелия Касабова е симеоновско “юпи”.

Кой е Георги Пирински?
Само припомням. Роден 1948 година в Ню Йорк в семейството на българин, политически емигрант (?) и словенска еврейка. Семейството е експулсирано от САЩ през 1953г., поради обвинения в шпионаж в полза на СССР. Завършил ВИИ “Карл Маркс” в София. 1989 година го заварва като кандидат-член на ЦК на БКП. Ако питате защо “толкова късно” и “само дотук”, отговорът е (според мен), защото е близък до Андрей Луканов. След 10 ноември става зам.председател на БСП (което не му пречи да е от ОСД – Обединението за Социална Демокрация на Чавдар Кюранов), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и второто на Андрей Луканов (1989-1990). После и в 1996г. в правителството на Жан Виденов, което напуска демонстративно поради несъгласие с политиката му. Същата година БСП прави опит да го издигне за президент, но ЦИК отказва регистрация с мотива, че Пирински е американски гражданин. Жена му е дъщеря на ген. Илия Кашев, който е дългогодишен началник на УБО и личен отговорник за охраната на Тодор Живков. (Отбелязвате ли? Пирински - човек на Луканов, пък жена му е дъщеря на шефа на охраната на Тодор Живков! Къде ще мърдаш?!)
До избора на Пирински Парламентът бе ръководен от доайена сред депутатите – народният представител от НДСВ н.а. Коста Цонев. В много вестници е цитиран неговият отговор на въпрос от журналисти: вълнува ли се за първото заседание на парламента: “Аз съм актьор и на такива премиери не се вълнувам. Вълнувам се само, както видя някое младо хубаво момиче”, отговорил той. А “Седмичният Труд” от 13.07.2005 допълва: “Младата колежка Миролюба Бенатова уважи белите коси на господина и го попита как се чувства като най-възрастния депутат. На което най-възрастният (предполага се и мъдър) депутат отговори, че ако бил на 25 години, тя нямало да държи като сега микрофона, а щяли да му държи нещо друго.” (На този дъртак, който днес си предлага гениталиите на младите хубавици, “хумористът” Васил Цонев – Дон Базилио му се пада брат, а царският говорител до вчера - Димитър Цонев, му е син. Кръвта не може да стане вода.)

Нека завърша с думите на нововремеца Емил Кошлуков.
(Групата за натиск върху НДСВ в предишното НС - “Новото време” не успя да влезе в новия парламент. Ако е утешение, тя е първа в групата “На ръба да влязат” - НрВ. Има точно 107758 гласа, които представляват 2,95% от всички гласували в изборите.)
Вестникът е “24часа”, датата – 30.06.2005: “Искам да кажа чрез “24 часа” на тези 110 хиляди българи, които повярваха в нас, че няма да ги предадем и ще продължим напред. Съвременната и модерна България, за която си мечтаем, ще дойде. За съжаление днес се върна средновековна България – с купените цигански гласове, омраза, бивши комунисти. Всички стари партии си изкараха хората под строй, а младите и активни хора в България проспаха тези избори. Жалко, но го осъзнават сега, на самия вот бяха на плаж. После, на изборите имаше страшно много подправени удостоверения за гласуване, автобуси докарваха  и откарваха избиратели. Това от 15 години не се беше случвало. За загубата на тези избори вина има и в самите нас. Разчитахме, че с рационална и модерна кампания ще привлечем повече избиратели, но се оказа, че това не работи. Оказа се, че има 110 хиляди добри хора, а останалите гласуват по стереотипи, с омраза или срещу пари. ... Фактът, че за първи път в парламента влиза националистическа партия, е жалък, но го разбирам отлично. Хората, които са гласували за “Атака”, смятат, че гласуват против старите партии. Ние бяхме добрата страна на отрицанието, тези, които предлагаха друг модел. Явно обаче това говорене не се чува, много по-лесно е да крещиш “Долу”. За съжаление всички заедно ще плащаме цената на този крах. Искам да кажа на всички политици, че властта на всяка цена е смъртоносна. По-добре е да не се тръгва по този път, предсрочните избори са единственото решение на тази криза.”