СПИРАМЕ ДА ДРУСАМЕ КРУШАТА.  ИДАТ ИЗБОРИ

Ще започна тази глава със съобщението, че на 25 април 2005 година в Люксембург България подписа договора за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари на 2007. С подписването на този договор всички ангажименти, приети по време на преговорите с Брюксел, стават задължителни и ще бъдат стриктно наблюдавани от ЕС. Иначе Брюксел може да задейства т.нар. предпазна клауза и приемането ни да бъде отложено с една година. Договорът беше подписан първо от президента Първанов, после от премиера Кобургготски, външния министър Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
Ако някъде някога прочетете, че в Европейския парламент са се колебаели много дали да ни предложат членство в Съюза, че гласуването в него е било “инфарктно”, “на ръба”, “проблематично” и други такива, да запиша сухия факт: На 13 април 2005г., когато Парламентът на Европа гласува Договора за присъединяване към Съюза на 26-ата и 27-ата страна, резултатите бяха:

- Подписването на договора за присъединяване беше отбелязано във вестник “Труд” (26.04.2005) с карикатурата на Рачо Рачев: Гледа българинът разноцветните балони в небето – жълти, червени, сини, оранжеви, зелени, чеше се по главата и си вика “има да се пукат...” Във вестник “Сега” от следващия ден има карикатура от Христо Комарницки: Българинът държи син балон с 12-те звезди на ЕС. Към балона, възседнали една писалка, Първанов и Симеон, летят в явната цел да го пукнат.
- Заглавието на вестник “Дума” гласи “България се връща у дома”, а “Стандарт” е написал също на 1-ва страница “Европа ни взе”. В.”Сега” препредава думите на Александър Божков: “Ако сте едно сираче и ви приемат в едно приемно семейство и там трябва всяка сутрин да си миете зъбите, това не е насилие над вас, а приучаване на добри навици” под заглавие на редакцията: “Редовият българин да си мие зъбите”. Точно под този коментар, неподписано!, стои уведомлението, че “щастието на редовия британец излиза $3 000000” – става въпрос не за цената на пребиваването му в ЕС, а за това колко пари харчи той през целия си живот”. (Обърнете внимание на манипулацията, която редакцията на “Сега” използва: 3-те милиона долара са похарчени за ЦЯЛ ЖИВОТ на един англичанин, а не както бихте си помислили - годишната вноска на Англия за членство в Евросъюза.)
- Няколко оценки на познати вам хора с претенции – ядосвайте се вие:

Ивайло Дичев: “След като се оказахме Гюро Михайлов в Ирак, ще бъдем ли Марко Тотев, който с огромни жертви влиза в Съюз, който се разпада? Впрочем не влязохме ли в едно НАТО, което тутакси (и може би не без наша помощ) загуби смисъл.”
Георги Готев: “Европа се превръща в чичо Скрудж. Съществуват идеи част от проблемите около бюджета на ЕС да бъдат решени за сметка на България и Румъния. Според някои дипломати има дилема – Европарламентът да се откаже от Лизабонската стратегия, която имаше за цел да превърне Евросъюза в най-конкурентноспособната икономика в света или да започне да дава по-малко на новодошлите. Или...”
Майа Любомирска: “Мит е европейския рог на изоболието, който ще ни залее с влизането ни в Европейския съюз. И ако има все пак някакъв мъничък страх у българина от това ново членство, то той е защото сме маркототевци. Тези превзети европейци може да ни отнемат шкембе-чорбата и гроздовата.”
Владимир Костов: “Успяхме да скочим във влака на ЕС, но сега ни предстои да се запитаме все пак закъде пътуваме. И сме доста по-затруднени, отколкото би могло да ни се случи в градския транспорт. Защото тези, дето управляват влака на ЕС, сами не са единодушни помежду си нито за посоката, нито за скоростта, че и за куп други работи.
Светослав Терзиев: “Провалът на канцлера Герхард Шрьодер на местните избори в Северен Рейн-Вестфалия (в края на май 2005г.) внезапно влоши шансовете за приемане на България през 2007.”

И няколко клюкини:
- На подписването в Люксембург снахата на Иван Пръмов се просълзила, пишат вестниците. От разплакването й в резултат на онова нейно изнасяне заедно с бюрото и стола й от сградата на Комитета за правата на човека, са отминали 16 години.
- Ратификацията в Народното събрание на подписания договор за присъединяване се състоя на 11 май 2005г.  230 гласа “за”, 1 “против” (Стела Банкова) и трима “въздържали се”. От ратификацията отсъстват двама – Ахмед Доган, който “имал здравословно неразположение” и Емил Кошлуков, който “не бил в София”. Президентът Първанов присъства само в началото на тържественото заседание, но поради “пътуване в Румъния” не успя да произнесе реч.
- Първото евробебе за България – момче, се родило в пернишката болница. Майката е 15-годишната ромка Анета Божилова.

А сега за нашите поредни парламентарни избори, които ще бъдат на 25 юни 2005 година.
Ако си записвахте кой какво, кога, пред кого, до кога, нещо бил казал или поел ангажимент, вероятно щяхте да заболеете от полиполярно разконцентриране пред възможността за само един избор. Затова: Първо реших направо да запиша крайния резултат от изборите – единственото сигурно нещо за историята, и второ – да фиксирам на белия лист не позициите на различните партии, а по-скоро имената на хората, които говорят от тяхно име. Казано образно: да ви предложа съсредоточаване не върху избора “месо”, “пълнени тиквички” или “храна за в къщи”, а върху това кои Лица кое меню ни препоръчват днес, за да го сравним същото ли са ни предлагали вчера.
Защо ли? Пак образно казано: Двуличниците – лешояди надушват най-добре от всички, покрай коя партия пада аванта и се мушат в нейните редици. Ако във “вашата” партия има много такива двулични тарикати, моят съвет е да бягате от нея. По-бързо. Иначе ще бъдете въвлечени в надяждането, което ще се случи вътре в нея, независимо от това дали има победа или поражение.
И аз бягам, че много се разприказвахме.
В изборите през юни участват 22 партии и коалиции. Общо 6747 кандидат-депутати. Което дава по 28 мераклии за едно депутатско място. Сред тях има малко повече от 10 независими кандидати – явяващи се от свое име в парламента.  Техните имена няма да давам. И без това досега няма независим кандидат, който да е избран за депутат. Всички народни избраници са организирани, т.е. формално са партийни, а не народни, избраници. Ако някой партиен депутат иска да се самоопредели, може да направи това само след формиране на Събранието. Той напуска своята група и става т.нар. независим депутат. “Така наречения”, защото той няма нормалните депутатски правомощия на организираните.

Официалните резултати от изборите през юни 2005г. следват:

·               В парламента влизат 3 партии – НДСВ, ДПС, ДСБ и 4 коалиции -
Коалиция за България: БСП (Сергей Станишев), Партия Български Социалдемократи (Георги Анастасов), Движение за Социален хуманизъм (Александър Радославов), Политическо Движение–Социалдемократи (Николай Камов), Комунистическа Партия на България (Александър Паунов), БЗНС-Александър Стамболийски (Спас Панчев), Партия ”Рома” (Тома Томов), Зелена Партия в  България (Александър Каракачанов)
Коалиция Атака: Волен Сидеров, Национално Движение Спасение на Отечеството (Илия Киров), Българска Национално-патриотична Партия (Петър Манолов), партия „Нова Зора (Минчо Минчев), Съюз на патриотичните сили „Защита“ (Йордан Величков)
Обединени Демократични Сили: СДС (Надежда Михайлова), Демократическа партия (Александър Праматарски), Движение Гергьов ден (Любен Дилов-син), НС-БЗНС Национално сдружение БЗНС (Яне Янев), БЗНС (Георги Пинчев), ДРОМ Движение за равноправен модел (?)
Коалиция Български Народен Съюз: ССД (Стефан Софиянски), БЗНС-Народен Съюз(Анастасия Мозер), ВМРО (Красимир Каракачанов)
Извън Парламента, но на ръба (под 4%, но и над 1 %) са:
Новото време (Борислав Цеков, след като Мирослав Севлиевски стана министър)
Коалиция на розата: Българска социалдемокрация (бивша Евро-левица) – Александър Томов, Национално Движение за Права и Свободи (НДПС) – Гюнер Тахир и Обединен Блок на Труда (ОБТ) Кръстьо Петков
Политическо Движение „Евророма“ – Цветелин Кънчев

·               Под 1%:
Българска Християнска Коалиция: Красимир Момчев, Федерация Активно Гражданско Общество: Кирил Вътев, Обединена партия на пенсионерите: Сава Гърбузанов, Национална коалиция „Да живей България“: Веселин Данов (Българска партия на справедливостта) и Славомир Цанков (Съюз ЕРА-3), Федерация на свободния бизнес: Руси Куртлаков, Пламен Бенински, Веселин Марешки, Йордан Накев, Движение „Напред България“: Иван Славков, Коалиция „Достойна България“ обединява “Български народен пенсионерски съюз” (Георги Захариев), “Движение за защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани” (Лозан Георгиев), Политическо движение “България за всички” (Наско Гелимачев) – партия на родолюбиви учени и интелектуалци и Обединение ”Достойна България” – партия на дребни и средни предприемачи (Бенчо Бенчев), НЗП: Стефан Личев и Николай Ненков

Последните 4 партии или коалиции: Партия на свободните демократи (да не се бърка със Съюза на Свободните Демократи), СДН “Гранит”, “Роден край” и Камарата на експертите са народно неизвестни. След много търсения намерих някакви трохички информация. Цитирам:
“Труд”, 13.06.2005: “Скандалът с агитационните материали на “Роден край” избухна преди една седмица, когато плакатите се появиха за първи път в Бургас, а после и в Сливен. Освен държавния глава, на тях са легендарният треньор на тежкоатлетите ни Иван Абаджиев и музикантите от “Фамилия Тоника” – Тони Димитрова, Ева и Георги Найденови. Президентът не е давал съгласие за участие в такава предизборна агирация, увери тогава прессекретарят на държавния глава Бойка Башлиева. “Ние сме за силна президентска република! Вие питахте ли ДПС и ОДС защо използват в клиповете си образа на Симеон?”, заяви пред “труд” лидерът на “Роден край” Ивайло Дражев. Той припомни, че Иван Абаджиев е водач на листите на “Роден край” във Варна и 24-и софийски район.”
Или пък: “Според официалния сайт на партията, в ръководните департаменти в Камарата на експертите (председател Росица Златанова) участват 150 обществено признати интелектуалци със златни отличия за принос към  българската наука и култура, които номинират и приобщават водещи учени от европейските държави и реализират в сътрудничество с тях мащабния проект „Аплодисменти за България“, който е насочен към по-висок икономически и културен статус на страната.”
 сега погледнете таблицата. За тези “150 обществено признати личности със златни отличия за принос към...” са гласували общо 3649 (да го изписвам ли словом) българи. Явно народът ни не се вълнува от експерти, а от моркова и тоягата...

·               Сега оставете таблицата и погледнете списъка под нея с Имената.
43 на брой са само шефовете на партиите и коалициите. От тях над три четвърти са ви известни герои от минали истории. Поне половината от тях ще срещаме и в сегашно, и в бъдеще време – някои повече, други по-малко. Останалата една четвърт са непознати или много малко познати. Но аз - понеже съм изчакал десетина години да отминат моментите на случване на събитията, и вие – защото четете още няколко години след това, с изненада откриваме 4-5 имена на лидери на които предстои голямо бъдеще. В този смисъл, тези парламентарни избори, които са последни преди приемането ни в Европа, се явяват тяхната обществена премиера. За добро, за лошо, мислено или случайно - няма да коментирам сега техните имена, а като им дойде времето.

Има обаче и имена, които ако сега не ги напиша, никога няма да им дойде времето. Защото починаха през тия дни:
В края на май си отиде от живота актрисата Мариана Димитрова (филмите “Мъжки времена”, “Осъдени души”, “Бъди благословена”...) Тя живееше в Сан Диего Калифорния от средата на 90-те години, заедно със семейството си – украинският психиатър Игор Куцинок и двете си деца. Тук бих замълчал, защото Мариана Димитрова в далечния от България град Сан Диего не почина от естествена смърт, а се самоуби на 51 години.
На 16 юни на 64 години умря голямата българска певица Гена Димитрова. По нейно желание е погребана в родната си земя.
На 12 юли почина артистът Асен Кисимов, на 69 години. Той има над 150 роли в киното и театъра, но ще бъде запомнен с телевизионното си авторско детско предаване “Бате Асен”.