ПАРЛАМЕНТАРНАТА ВЪРТЕЛЕЖКА в 40-то НС

По конституция би трябвало в рамките на два месеца президентът да попита първата, втората и трета партия (по негов избор) от класиралите депутати в НС, могат ли да съставят правителство. Ако някоя успее – добре, и предложеното правителство се гласува в Парламента. С обикновено мнозинство – (50+1) %. Ако не могат да се съберат тези гласове, мандатът за съставяне на правителство минава към чакащата  реда си следваща партия. При неуспешен трети опит президентът прекратява парламентарната въртележка и назначава служебен кабинет. Този служебен кабинет, за когото пълната отговорност е на самия президент, трябва в рамките на три месеца да подготви и проведе извънредни парламентарни избори за ново НС. Такава е теорията. Действителността е нещо съвсем друго – както се получава понякога за съжаление.

ПЪРВИ МАНДАТ  -  на БСП

·               След като Събранието започна своята работа на 11.07.2005, чак на 24.07.2005г. лидерът на БСП Сергей Станишев, влезе при президента с папка в ръка (червена естествено) за да представи своя проекто- кабинет. Според печата в този 18-местен кабинет влизат 11 души от БСП, 12 със самия Станишев като премиер, 13  - ако броим за “червен” Димитър Калчев от кабинета Сакскобургготски; 4-ма от ДПС и един “независим”. Защо са кавичките ли? – Защото става дума за Пламен Орешарски.
Мненията на другите:
- Надежда Михайлова – “ОДС няма да подкрепи това правителство”
- Веселин Методиев от ДСБ - “Орешарски е ренегатски глас”
- Красимир Каракачанов ВМРО – “Добри попадения”
- Стефан Софиянски БНС - “Ние сме против”
- Станимир Илчев – “Новият МС е “живот назаем” по Ремарк”
Славка Бозукова, главен редактор на “Стандарт”: “Истината е, че ако някой кабинет на БСП има шанс да мине, то този определено е с най-силната възможност. Вярно е, че царят е много добър в игрите. Но този път трябва да признае, че сбърка. Допреди дни блъфираше успешно, защото знаеше, че притежава фул макс или поне кент флош. Е, вчера картите бяха свалени. Оказа се, че Станишев държи в ръка кошмарът на покерджиите – обикновено каре седмици. Сега на царя му остава само едно: да плати играта.”
Петьо Цеков, зам.главен на “Сега”: “Няма друг изход от ситуацията освен левоцентристко правителство с мандата на БСП.”
Кънчо Стойчев, социолог: “БСП предлага добър проект на кабинет и като личности, и като политически баланс. Виждаме успешен опит за демонстриране на широта в подхода и пъстрота на избора. Шансът този състав на кабинета да мине е 50:50, Ако мине, значи ще има проява на здрав разум. Ако не  мине, ще се стигне до предсрочни избори.”

·               Проектокабинетът на Сергей Станишев влезе за обсъждане в пленарна зала на 26 юли 2005г. Заседанието беше открито в 9:00 от Георги Пирински. Веднага шефът на ПГ на НДСВ Борислав Ралчев поиска поименно преброяване, макар на таблото да бе изписано, че в залата има 235 депутати. Мотивът му: Проектокабинетът “виси” на разлика от 3-ма или 4-ма депутати и затова е много важно да се знае с точност колко депутати има в залата и от кои парламентарни партии са те. Пирински уважи искането и възложи на парламентарните секретари да преброят депутатите в групите си. Десет минути след това обяви, че има кворум и понечи да поднови заседанието. Опозицията обаче – НДСВ, ОДС, ДСБ, БНС и “Атака”, не му позволи. Още първото гласуване в зала показа 238 гласували депутати. След продължителни предложения, обструкции  и спорове депутатите от 5-те партии напуснаха залата, кворумът веднага спадна на 116. Това не попречи на Сергей Станишев да прочете от трибуната програмата на кабинета и имената на кандидат-министрите. Слушаха го само депутатите от БСП, ДПС и Петър Манолов (няма нищо общо с поета дисидент Петър Манолов), който влезе в НС с листата на “Атака”, но само три дни след конституиране на Парламента, напусна групата си и стана независим). Да добавим и президентът Георги Първанов, който беше в президентската ложа. В 12:45ч. Георги Пирински прекрати заседанието. Президентът напусна ложата и повече не се върна в Събранието. Отвън пред сградата около 1000 привърженици на “Атака” протестираха и крещяха “Да се обесят”, а Волен Сидеров ги подкрепяше, качен върху един микробус.

·               Коментари на тези събития:
- в. “Стандарт”, 27.07.2005, на първа страница: “Пет партии се гаврят с народа”.
Моят коментар:
Цели 45 години на власт и към момента още 16, ”червените” не се отучиха да мислят за себе си и за своите избиратели като за “народа”. Изобщо не е вярно. И е смешно да твърдят, че представляват целия народ, а да се самонаричат “лява България”?! Къде е “дясната България”? И после се питат учудено защо, махайки усилено с крило, не вървят напред, а се въртят в кръг. При това в посока, която е обратна на посоката на часовниковата стрелка. Понеже ще кажете, че се заяждам, да припомня конкретните резултати от проведените току що парламентарни избори: БСП е първа политическа сила с 34%, ама до 100-те, които представлява народа, не й достигат 66%. Дори когато прибавим 14-те процента на ДПС (защото те имат 4-ма министри в проекта за кабинет от всичко 16), пак не събират дори 50%, докарват го до 48%. Останалите 5 партии, които се гаврят с целия народ – според вестник “Стандарт”, представляват 52 (словом петдесет и два) процента от същия този народ. Дори няма нужда от удивителна.
- Изобщо не е удивително, че Кольо Колев от социологическа агенция “Медиана” е написал: “Напускането на народните представители от ОДС, БНС, ДСБ и “Атака” показва невъзможността на опозицията да събере необходимия брой гласове, за да не се приеме правителството на БСП и ДПС”
Забелязвате ли тарикатлъка на “червен Кольо” – не е включил НДСВ в опозицията, която напуска Народното Събрание. И говори, че “опозицията” не може да събере необходимите гласове с които да отхвърли правителството на Станишев. А бе, аланкоолу, че тогава БСП и ДПС да съберат необходимите гласове за приемане на правителството?! – Да де, ама пак допираме до простата истина, че 52% са “против”, а само 48% ”за”.
Нещастник, тръгнал да бори математиката със своите мечти. Не! Не нещастник, а наглец, който ще напусне двора ви, само ако го ритнете силно отзад. Че и тогава не е сигурно.
- Не е удивително, че синдикатите – и двата, и КНСБ и “Подкрепа” – също са с “народа”. “Пред целия български народ, в най-отговорната институция – българския парламент, бяхме свидетели на театър на абсурда и политическия фарс. Станахме свидетели на скандал и срам – от недисциплинираност, взаимно неуважение, напускане на работното място и преминаване на “краткосрочен режим на работа” от хора, които потребяват данъкоплатците, вкопчени във власт и пост с измислени процедури. Обезпокоително е, че всичко това се случва 34 дни преди пристигането на пратениците на Европейската комисия за мониторинг.”, каза Желязко Христов от КНСБ. А Костадин Тренчев от “Подкрепа” допълни: “Това, което се случи вчера в парламента, още веднъж показва, че политиците не ги боли за народа, а само за техните лични и групови интереси.”
Уф. Удивителното е, че синдикатите говорят от името на членовете си още НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН! Кога успяха да попитат хората си по места какво мислят за правителството на БСП и ДПС... Номера. Синдикални. От край време познати.
- Бизнесът:
Божидар Данев, шеф на Българската стопанска камара: “Има втвърдяване на позициите на двете формации – тази, която се опитва да състави правителство, и опозицията. Един продължителен смут от 3-4 месеца в държавата респектира чуждите инвеститори с по-дългосрочни намерения.”
Пламен Сапунов, шеф на гилдията на строителните предприемачи в Пловдив: “Работата ни се забавя, защото чиновниците от министерствата отдавна бездействат в очакване на нови началници. А докато ново назначените служители навлизат в нещата, минава поне година.”
Георги Гергов: “Вчера в парламента видяхме грозен политически театър. Това е безотговорност, граничеща с глупостта. Ние от бизнеса плащаме сметката за политическата нестабилност. Ако Симеон и десните сили искат нови избори, това е най-негативната перспектива. Не след година и половина, а и след 10 няма да ни искат в ЕС.”
Гриша Ганчев: “Поведението на депутатите вдясно и в центъра е възмутително. Те се държат като гамени. Жалко е за народа и за колегите от бизнеса, които се трудим като пчелички да пълним хазната. Излиза, че се мъчим за тоя, дето духа.”
Ох. Всички тези притеснения на разните шефове “бизнесмени” са продиктувани - и изказани! – заради нещо, което се е случило в рамките на един ден, вчерашният. И това нещо ще бъде поправено в рамките също на един ден – утрешният.
Някъде другаде ги сърби тези кадесари. (Не съм сбъркал с “кадесарите”. Вижте в Мрежата официалните списъци с имената на агентите на ДС, разкрити от комисията по досиетата.)
Емил Кюлев в интервю за Валерия Велева в “Труд”, 25.07.2005:
Въпрос: Какъв е коментарът ви за проектокабинета “Станишев”? Кое ви впечатли?
Отговор: Безспорно привличането на такъв доказан експерт като доц.Пламен Орешарски за финансов министър. Това е изключително важно послание към цялата общност у нас и към Европа. Включването на капацитети като проф.Радослав Гайдарски за здравен министър и на Бойко Коцев като правосъден, ми дава основание да мисля, че ще имаме стабилен кабинет, който успешно ще приключи преговорите с ЕС.
В: Изненада ли ви Сергей Станишев като политик?
О: Да. Изненада ме, и то в положителния смисъл. Станишев се представи значително по-модерно, отколкото всички очакваха. В крайна сметка БСП показа, че е извървяла сериозен път в реформирането си. Всички имахме опасения, че при реденето на кабинета може би ще надделеят кадри от апарата, от по-стария екип. Явно това вече е надживяно. Станишев демонстрира европейско мислене и висока степен на диалогичност.
(Ще ви изненадам ли, ако вместо да посоча интервюиращата журналистка, ви помоля да погледнете датата на интервюто. Тя е 25 юли 2005. На 26 октомври същата година, т.е. само след 3 месеца Емил Кюлев ще бъде показно разстрелян на столичния бул.България с 17 куршума. На 39 години. Не знам точно кой ще извърши това модерно напоследък престъпление - нататък ще ви представя разсъжденията на МВР – но сега ще отбележа, че извършителят “демонстрира висока степен на диалогичност”.)
- А тоя къде да го туря? – Мартин Карбовски, ”Новинар”, 19.07:
“Наводнения, дребни престъпления, демографски срив – това го няма в главите на комунисти и царисти. Те сякаш на всяка цена трябва да намерят работа на царя и в това туткане. Европата леко се измества във времето. Познайте какъв ще бъде годишният доклад на наблюдателите за нас – ще ни отложат именно заради “Атака”, комунистите и царските претенции. Помнете ми думата – което отлагане пак ще активира недоволството и пак ще спечелят хардлайнерите на Костов и Сидеров. Язък, че комунистите имат партия от сто години – за тия години така и не се научиха какво да правят с излишния цар на шахматната политическа дъска.”
Къде живее тоя дивак с първобитни първични наклонности? Освен, че изобщо не познава днешният политически живот, не знае нищо и за предишния политически живот на България. Поне една книга да отвори и да прочете – може и “Историята на БКП”, издание на БАН. Там е документирано, че поне веднъж БКП се е опитала да убие един цар – 1925 година и че в 1946 година БКП официално е изгонила “излишния цар” от България.
И след 15 години нашият президент ще го избере този да му доставя мераклийски курви за любовни ласки?! Търкулнато се гърнето, та си намерило похлупака.

=======================================
Ще се отклоня от сухото описание на фактите за тези 3 дни – от 24-ти до 26-ти юли 2005 година, за да ви представя 3 потомствени “червени” фамилии от журналисти: бащите и майките - правоверни съветско-български журналисти преди 10.11.1989-а, след тази дата самите те, децата им и внуцитв им също - същите съветско-български журналисти, но наметнати със знамето на ЕС. Докато денем сучат от европейската крава, нощем пускат паразити в яслите. Ген!
Правя го, защото тези дни в България са арена на новите им престъпления срещу народа ни, а аз съм привърженик на практиката общата присъда да акумулира в себе си присъдите за всяко отделно престъпление, а не да се покрива само с присъдата за най-голямото от тях.

Кланът Райчеви познаваме. Журналистите Венцел Райчев и двамата му сина Андрей и Владимир, ген.Недялков и Стела Авишай и тяхната дъщеря Везения Недялкова, жена на Андрей, и техните четири дъщери. Все баш журналисти, рецидивисти, споделящи комунистическата идея, както и да се “гърчат”.
Бащата Венцел беше връзката между нашия Клуб за гласност и преустройство (Желю Желев) и съветския такъв (Борис Елцин). Стари работи, повече подробности ще намерите в НИЕ-1. За по-новите развития на българо-руските отношения след Елциновия период не мога да давам точни сведения, просто защото масовата преса - МОЯТ исторически източник, не разказва за тези неща от кухнята им. Мога само да споделя “миризмите”, който се просмукват под вратата, независимо от мощните аспиратори вътре. След залеза на Желю Желев – 1993-1995, нещо се скърши в късмета на Венцел Райчев. Изчезна от обществената равнина. Дори се наложи да продаде новостроящата се гордост на БКП – издателският комплекс “Родина” в София, която беше “купил” със свои пари. Нормалната търговска логика подсказва смяна на собственика, но запазване на имуществото. Не би. Бъдещият издателски център на всички големи всекидневници в България, строен точно за такива нужди, беше изоставен недовършен. Никой не го хареса – даже за болница, и той беше взривен през 2020 година. На мястото му сега зее дупка. Защо, не зная. Може да е някаква вътрешна непоносимост между разните крила вътре в монолитната партия.
Такова необяснимо “нещастие” може да съзрем и в съдбата на Сина Андрей. В бизнесплан Андрей Райчев не е за съжаление изобщо. Макар и в съдружие (с колегата Кънчо Стойчев, сина Мормарев) той притежава една собственост на северното черноморие – комплекса “Блексирама”, която е поне един порядък по-скъпа от ИПК “Родина”. Ама в нея не се издава нищо, т.е. тя няма никакво политическо влияние. Пари без власт явно не устройва Сина. Затова той е монополизирал почти половината от социологическите агенции в България. “Майката” е българският “Галъп” (която поне два пъти се прекръства, вероятно за замитане на следи; мисля че за едното писах подробно). Синове и зетьове на тази майка са разните “Тренд” и “Маркет” агенции от по-сегашно време, създадени и управлявани от социолози, преки стажант-ученици в “Галъп”-а. (Пише го в Интернет.) Ама официалните власти, имам предвид партия ГЕРБ, Националната телевизия, Националното радио и един-два про правителствени сайта избягват да ползват техните услуги. Предпочитат социологическите агенции, групирани около “Алфа Рисърч” на Боряна Димитрова. Която няма никаква връзка с клана Райчеви. И тук може да се забележи неясният конфликт между Райчевите и Другите.
И при жената на Андрей – Виза Недялкова може да се забележи тази “особеност”. Тя по принцип произхожда от по-хард комунистически род и може би затова беше във вихъра си като red-журналистка в периода на “родния Кенеди”. В “царските години” на България започна да придобива частни радиа едно след друго, настанявайки дъщерите си вътре, но по Бойково време започна да ги закрива едно след друго, разведе се с Андрей (не намеквам нищо, може да е криза на средната възраст). Днес е “нищо” за нейното ниво.
Та, синът на Венцел Райчев - Андрей Райчев, дава следната оценка за конкретните събития, вестникът е “24 часа” от 28.07.2005:
“Първият въпрос, на който честно казано, просто не намирам логичен отговор, е: как НДСВ бе вкарано в капана на професионалните борци с “комунистите” и “турците”. Как г-н Сакскобургготски позволява от негово име да ни отдалечават от Европа и пак от негово име  да ни насаждат ненавист и национално разделение? (Андрей обвинява онези българи, които не са от ТЕХНИТЕ българи, че ”насаждат ненавист и национално разделение”, щом като не са съгласни с предложенията на БСП и ДПС. А това, че тези две партии нямат мнозинство да ги наложат над “опозицията” в парламента, май няма значение за Него. Никога не е имало значение, няма и да има.)   
Вторият въпрос е: в какво БСП и ДПС сгрешиха в преговорите с НДСВ? Те сложиха царя след каруцата. Просто подцениха факта, че г-н Сакскобургготски владее НДСВ в степента, в която е мажоритарно предлаган за лидер. Вместо това БСП и ДПС го удариха на пазарлък за министри. (Андрей е тарикат по душа. Той не се интересува от постигането на консенсус в преговорите. Той препоръчва нагло и безпардонно “да се купи Царя”, вместо да се преговаря по правилата на една демокрация. Ами, това е видял в детството си, така е записано в BIOS-а му, това е предал на наследниците си. Лошото е, искам да кажа изненадата на Райчевците е, че НИЕ се различаваме принципно от такива като него. Нашата “партия”, която слушаме цели поколения, е вътре в нас, не е на Позитано 20 или в Сараите в Бояна. Това баш ТОЗИ няма да може никога да разбере, камо ли да приеме. Да му Дава Господ Добро – простете за псувнята. Аз така мога да изразя презрението си към него. Да се разправя Божия Съд с такива.)
Третият въпрос обаче е най-важен. С усилията на господата Сидеров и Костов в България, в хода на тази криза, стана възможна, разрешена националистическата реторика. Вчера бяха циганите. Днеска вече са турците. Утре – неизбежно – са на ред евреите (Евреите? Да не би, а, тука да е разковничето?). Но ако въпросните господа (и съдбата им) с ясни, то се пита: как разумни и сериозни хора влизат в политически допир с г-н Волен Сидеров? Как е възможно  - за каквито и да било цели – да се правят споразумения с “Атака”? Да се подкрепя фашизоидност? (Няма по-голяма подигравчийка от логиката по която се развива новият Свят. И друг път съм го писал, само дето съм се използвал по-късата дума “Съдба”. Днес е 2005 година. Ще дойде 2013-а. В парламента ще се гласува едно следващо правителство, направено пак с мандата на БСП по предложение отново на г-н Сергей Станишев, което ще се оглави от Пламен Орешарски. Който в днешния проекто-кабинет е предложен само за финансов министър. И тогава – в 2013 година, правителството на Пламен Орешарски ще увисне в Парламента на 120 гласа. Тогава партията на г-н Андрей Райчев ще купи точно Волен Сидеров, пардон – “ще влезе в политически допир с фашизоидност”, и с неговия глас ще станат 121. Колкото трябва, нали. ТОГАВА Андрей Райчев ще се спотаи като комунист в демократични гащи.
“Морално е това, което е необходимо за социалистическата революция”, е казал един глупак, чиято съдба удивително точно предсказва съдбата на Райчевците.)

Да ви разкажа за клана Топенчарови. Не съм му обърнал досега подобаващо внимание, защото в него няма големи и видни “законодатели” в новата политика на България след 1989-та. Иначе, ако сравняваме Бащите, Топенчаров-баща много “прилича” на Паси-баща по идейни заслуги, ама това е било “преди”. “След” обаче има много голяма разлика между сина на Паси и сина на Топенчаров. Всички, вкл. и в Европа, познават Соломон Паси, докато Владимир Топенчаров-син знаят само в Партията му. Не мога да коментирам причини. Не зная. Възможно е политическата власт да не е толкова примамлива за Топенчарови. Стига им материалната награда.
Пиша това, имайки предвид най-вече Топенчаров-внук. Ето защо. Но преди това да отбележа много странната и много рядко срещана особеност в родовете с памет. Всички Топенчарови – бащата, синът, неговият син и неговия син, се казват Владимир. (Вероятно по името на любимия им художник Владимир Димитров-Майстора. Шегувам се.) По името може да различите само бащата, който е Владимир Евтимов Топенчаров. Синът му, внукът  и правнукът му са неразличими – все са Владимир Владимиров Топенчаров.
Родоначалникът на рода от Охрид – Евтимов Топенчаров (1906-1997) е член на БКП от 1929г. Няма данни да е сменял партията си с БСП. Веднага след Девети септември става първият редактор на в.”Отечествен фронт”. Но покрай процеса на Трайчо Костов (1949) е отстранен от всички постове, тъй като сестра му Люба Топенчарова е жената на самия Трайчо Костов. След десетина години вследствие на “априлския вятър” е реабилитиран. Става председател на Съюза на българските журналисти, член на ЦК на БКП, посланик във Франция и в Холандия...
Синът Владимир Топенчаров (1933-2019) има повече академична кариера, отколкото партийна. Д-р на техническите и на математическите науки, директор на Центъра по приложна математика към ВМЕИ “Ленин”, директор на научноизследователския институт по образование, старши съветник в Държавния Съвет. Партийната му кариера започва след Промените – става член на Изпълнителното бюро на БСП – 1994, депутат в 37-о НС, председател на Движението на ветераните в БСП. (Само да отбележа учудването си, че в БСП, създадена 1990г., през 1996 година има движение на ветераните.) По-нататък отново следва затишие.
Затишие, което “покрива” и внука Владимир Топенчаров. Нямаше да му обърна внимание, ако не се казваше Владимир. Защото той няма никакво участие и влияние върху политическите процеси. (?!) Цитирам втория Топенчаров: “Баща ми беше журналист, аз съм математик, синът ми е издател, а внукът ми е на 22 години и учи икономика в Лондон.” (Интервюто е от 2012 година.) Следват поразяващи факти за Издателя:
Влезте в търговската търсачка Papagal.bg и й поръчайте да ви намери свързаните фирми с името Владимир Владимиров Топенчаров. Резултатът е главозамайващ – 20 фирми срещу които пише по два пъти това име: веднъж управител и съдружник, друг път съвет на директорите и съдружник... иди да разбереш, ако нямаш друга работа, кой е баща, кой син, кой внук. Ето хубавата страна на еднаквите фамилии! А знаете ли за кои свързани фирми става дума? – Булвест-2000 ООД, Издателска къща Анубис ООД, Европринт Трейд ООД, Клет България, Ленд Комерс ООД, Издателство Атласи ООД, Алдиа 2000 ООД, Болкан Ентърпрайс ООД, Лумпарова къща ООД, Лумпарова къща ЕАД, Булвест Принт АД, Сити Груп плюс ООД, Хаджи Вълко ООД... Извинявайте, но това са почти всички издателства в България, които издават учебници и учебни помагала (само трябва да добавите “Просвета”). И това, ако не е груб партиен монопол, кажете вие какво е?!
И ето как този чистичък надпартиен другар (става дума за  Владимир Топенчаров-син (роденият 1933г.), оценява събитията от тия августовски дни на 2005-а. Във в.“Дума”, естествено:
“Тази коалиция, излъчила правителството на Станишев, е властно наложена не от конструкции на “Позитано” или “Врабча”, а от специфичния вот на избирателя на 25 юни 2005г. Това са нови условия. Те обуславят реална възможност за успех. Показател за него е воят (яростен рев, предсмъртен вопъл или хленч на оцапани), с които “десните” посрещат правителството. Те са изтикани в политическия ъгъл и могат само да ближат раните си. Опитът на някои днес да ни плащат със “спомени” от времената на управление на Отечествения фронт е дълбоко погрешен. Проблемите ще бъдат решени успешно, но при единство на коалицията, на партиите от нея, на народа около правителството. То трябва да бъде подпомагано от всеки на своето работно място, с активна и добронамерена критика, с чувство, че всеки негов успех е успех за нацията, всеки негов проблем е проблем  на всеки гражданин, всеки негов, дори дребен провал, е провал  за всеки от нас. Девизът на Коалиция за България “един за всички, всички за един” добива ново звучене – правителство на всички граждани, всички граждани в подкрепа на правителството.”
Откъде накъде, че и докога, гражданите ще бъдем заставени да ближем насраните гащи на бащите комунисти и техните синове и внуци – нови социалисти. Да си ги облизват те самите – нямаме претенции кой на кого по-напред: комунистите на социалистите, социалистите на комунистите, сина на бащата, сина на сина на бащата... Какво като били от Охрид!
В тази редица на облизвачи би трябвало да включа и т.нар. легионери. Говоря за Александър Сталийски бившият военен министър от 1992г. Неговият баща е бил убит от Народния съд. Пък Вълко Червенков е братовчед на майка му, а Владимир Топенчаров (кой Топенчаров – най-стария или по-младия?!) му е чичо.
Знаете ли впрочем, че Александър Сталийски за когото говоря в горния абзац, е Александър Сталийски Първи? Той ще нарече сина си също Александър, а синът му своя син  – също Александър...