ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА

 Владимир Путин на 27 май 2004 година в традиционната си реч пред Федералното събрание на Русия “За състоянието на страната” поставил задачата до 2 г. рублата да стане конвертируема.
(Помните ли онзи стар виц за дядото и неговото внуче, които се разхождали в парка?
- Дядо, дядо, вярно ли е, че слоновете могат да летят?
- Кой ти ги разправя тези глупости бе, момчето ми!
- Ама, дядо, тати каза, че така пишело в “Дума”.
Дядото поспрял за малко своя поход към бъдещето, позамислил се и казал:
- Е, понякога прелитат по няколко метра.)

Та, мадам В - Валерия Велева – написала в “Труд” от 18.07.2004г. своя поглед върху текущите събития в страната. Нарекла го е “За кого бие камбаната”. Ще го използвам като канава, за да ги доизвезя отгоре му.
(Ако речете, че твърде много обръщам внимание на Валерия Велева, правя го не защото тя самата е “връх” в анализа, а защото това е позицията на Ахмед Доган. Ахмед Доган ли написах? – Ох, извинете, имах предвид ДПС – балансьорът.)
- Валерия Велева: “Две писма написа тази седмица премиерът Сакскобургготски. Първото писмо, бликащо от бащински чувства, изпрати до учредителния конгрес на партия “Новото време”. Определяйки младите партийци като “отговорен фактор в политическия живот, той даде положителна оценка на тригодишното им пребиваване в редиците на жълтите и им подаде ръка за общо бъдеще.”
Неутралният “Стандарт” (на 12.07.2004г.) е написал: “Стройна, висока и руса. С тази шега лидерът на “Новото време” Емил Кошлуков отговори на въпроса как ще изглежда партията му. Той бе избран за нейн председател на учредителния конгрес вчера. Негови заместници са Мирослав Севлиевски, Борислав Цеков, Юлиана Дончева и Красен Кралев. В политическия съвет на партията влизат още актьорът Тончо Токмакчиев и режисьорът Георги Торнев. Символът на нововремци е таралеж, химнът му е написан от Дони, който е един от учредителите. Новото време”  стана партия с 20 хил. лева, похвали се Юлиана Дончева. Най-много пари са отишли за наема на зала 3 в НДК и техническото оборудване – над 8300 лв. Близо 4000 лева за похарчени за алкохол, кафе, газирани напитки, сладки и сандвичи за коктейла и кафе-паузите. Отпечатването на устава и идейната платформа е струвало 360 лева, а рекламните материали – над 3600 лева.”
Аз: На парламентарните избори догодина (2005), за партия “Новото време” ще гласуват 107758 души, което е 2,95%. През 2009-а на парламентарните избори и на изборите за европарламент партия “Новото време“ няма да я има в листите. За 20 хиляди лева толкова. След време от всичките известни нововремци днес, най-много ще напредне Красен Кралев – спортен министър в 3-тото правителство на ГЕРБ.
- Валерия Велева: “Второто писмо, шест дни по-късно Симеон изпрати до сънародниците си, но основните послания в него бяха насочени към собствената му партия. Първо: Царят няма намерение да се връща в Мадрид. Родината му харесва. Но не като страна, в която може спокойно да изкара старините си, а като държава, която иска да управлява. Второ: В името на тази цел Симеон е готов на няколко решителни хода. Най-важният от които е да направи партията си НДСВ стратегически партньор на следващото управление. Решението  му да пререгистрира партия НДСВ, като от названието й отпадне неговото име, пък е показател, че иска да се отърси час по-скоро от негативите, които му донесе тази авторитарна отживелица. Реденето на пъзела показва, че Симеон дава нишани по-скоро на левицата, отколкото към десницата. Трето: Симеон декларира, че взема в свои ръце бъдещето си и е решен да отстрани от пътя си всички министри и депутати, които му пречат. Четвърто: Показвайки, че ще се състезава само в пистата на изпълнителната власт, Симеон дава успокоителен сигнал за президента Първанов. Пето: Ако не сега, то есента ще трябва да ремонтира отново кабинета си. В противен случай го чака съдбата на Костов.”
Аз, от името на случилото се в бъдещето: 
По първото и второто: Това е второ споменаване на идеята “тройна коалиция”. При това вече съвсем ясно артикулирано. Като прибавим и четвъртото  - за успокоителния сигнал към президента, нещата вече са ясни комуто трябва. Колкото до характеризирането на досегашните действия на Симеон като “авторитарна отживелица”, ще припомня: След няколко години срещу Доган ще бъде стреляно. Той ще се уплаши и ще предаде властта на по-младите, но ще остане ДОЖИВОТЕН ПОЧЕТЕН председател на партията си ДПС. Но Валерия Велева няма да нарече тогава това негово действие авторитарна отживелица. А трета и пета Велева точка са предсказания от типа на двете Стефанови, майка и дъщеря - мечтания на изразителя им, в случая - на Доган.
Дотук свършва куражът на г-жа Велева да коментира “за кого бие камбаната”. Дума няма за “извивките” на другият голям в играта – БСП. А те не са по-малки от тези в НДСВ. Напротив. Защо, ще питате ли? Че кога Доган е коментирал действията на социалистите...

Позволете ми сега да изложа събитията в “Коалицията за България”, използвайки като канава друга една програмна статия, представена също от жена – Ана Клисарска (?), във вестник “Сега” от 9.07.2007. Наречена е “Уплаши ли се БСП от властта?”:
“Не, това въобще не е майтап. Сергей Станишев и дясната му ръка Румен Петков наскоро събрали тесен кръг доверени партийци, за да им кажат, че в последния километър преди финала ще направят рязък обратен завой. Защото в противен случай ще излязат победители и това май много ги смущава. Внезапната смяна на посоката се изразява в намерението след изборите БСП да управлява с ДПС и, забележете, с НДСВ.”
Аз: Милата Клисарска! Написала, че БСП се страхувала да не излезе победителка в предстоящите избори и тогава сама да тегли каруцата, което не било добре за бъдещето на България. Представяте ли си? Всъщност истината е малко “отсреща” – Ако БСП се яви сама на изборите, тя няма никога да ги спечели. Нещо повече: Такъв стремеж към “коалиция” е характерна поведенческа черта на лявата партия. Те винаги са бягали от отговорността. Като се почне от дедите, мине се през бащите, децата, внуците и, повече от вероятно, ще продължи с правнуците им.
Дедите им лъгаха работниците, че тяхно ще бъде царството земно – докато те изпълняваха поставената цел да свалят с въжета небесния рай на земята, комунистите се настаниха в него. Дедите им лъгаха селяните и ги набутаха за първите жертви на тяхното ”септемврийско въстание”, след победата на 9 септември на тях възложиха да парафират списъка с враговете им, които уби “народния съд”, а после убиха и самите “съдии”. Младежта строеше Хаинбоаз, Димитровград... – без пари естествено и доброволно, за да кажат те накрая, че “по времето на БКП бяха построени две България”. Които по Десети ноември се оказа, че ги няма. И кой ги ограбил, затрил, присвоил, приватизирал? – опозицията на БСП, разбира се. “Сините”! А всичките най-богати българи до един “червени”. Що така?

Ще кажете, че редя общи приказки? Я, аз мога и конкретно:
- Предизвикалият промените Луканов се самосвали с помощта на  “синия” Костадин Тренчев (няма грешка в името). За да дойде “народният Дим Попов” да ни каже на нас, простите: “За бога, братя, не купувайте!” – Докога? Докато се развалят запасите на спекулантите молловци ли?
Първото демократично правителство на СДС също беше свалено на практика не от опозицията БСП, а от ДПС-депутатите на Доган. Представяте ли? Излезе, че жертвите от възродителният процес свалиха приятели, а не врагове, и после предоставиха на враговете си 2 години време за предислоциране чрез управлението на “независимия” Любен Беров. Предложен от...  “синия” Желю Желев.
Тогава последва единственият засега ясно дефиниран БСП премиер – Жан Виденов. Колебая се дали да му съчувствам или да викам: хак му е! Принципната невъзможност на червената доктрина да създаде успешна държава беше стоварена на този нещастник. Неговите хора го свалиха. Но отново не пряко и явно, а чрез един червеняк – имам предвид предварително подпъхнатия в СДС Иван Костов. Когото точно “червените” изхвърлиха от политическата сцена, когато им стана ненужен. Сега ухажват Царя.
В ерата на ГЕРБ за следващите 10 години БСП ще направи два опита да свали Бойко Борисов. И двата с техни “яйца”, поставени в чуждо “гнездо”. Имената са Пламен Орешарски и Мартин Димитров. Докато довършвам тази книга, навън крещи третият им опит. “Народът” – представляван от “градската десница”, иска незабавно оставките на премиера Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. БСП обаче пак я няма на площада. Тя е опозиционерства от парламентарните седалки само. Напред са изтикани поредните нейни маши – Христо Иванов, Мая Манолова, Слави Трифонов, Гошо Боеца, Денис Зарята, Ренета Инджова и, накъде без, Йоло Денев.
- Да погледнем другата избираема власт – президентската. На първите преки избори (1992г.) партията БСП се скри зад гърба на Румен Воденичаров (от синята квота във ВНС) и Велко Вълканов АБПФК от БКП. Противник на Петър Стоянов (1997) беше един “безпартиен” - Иван Маразов и една “западна социалистка” Ирина Бокова. Не мога да отправя такъв упрек към Георги Първанов, но пък да не забравяме, че срещу Първанов БСП наля гласове на Волен Сидеров и аха-аха да го пробута (2007). Срещу Плевнелиев (2012) БСП издигна Ивайло Калфин, също така виден “безпартиец”. Какъвто е и Румен Радев (2016).
- А кандидатите за кмет на столицата? – Александър Каракачанов от “Екогласност” (1990), банкерът Венцислав Йосифов (1995), кукувецът Петър Курумбашев. И пак Волен Сидеров. А Мая Манолова...
Всичките кандидати на “червената партия” са обезцветени преди поставянето им в червените листи. Едни по-рано, други по-късно. И като не успеят, пак си връщат натуралния цвят. Що така бе, юнаци?
Щото не са юнаци, другарко Клисарска, а обикновени страхливи тарикати!
Впрочем вие вероятно знаете това. Написали сте: “Когато вземем властта, ни предстоят непопулярни реформи, по-добре е друг да ги прокара, затова ще си вземем партньор, казва депутат от опозицията. Той обаче също издиша. Какъв е смисълът да правиш предизборна кампания, да се бориш за всеки глас и накрая да дадеш на тепсия победата на друг, защото те е страх да управляваш. Представете си само как президентът Първанов вика Станишев, дава му мандата в ръце, а после соцлидерът го занася тържествено във “Врана”. Направо самоубийствено. Именно затова на сцената се появява червеният стратег Александър Лилов, който се включва в подгряването на темата в присъщия си помпозен стил – каза, че БСП трябва да направи “коалиция на историческия компромис”. Не е умно да се подценява Лилов. Щом той казва, че трябва компромис, значи опипва почвата за сложен ход. Дали не става дума за лансираната вече схема “царят става президент, а Първанов – премиер”?”
Боже, какви глупаци са това комунистите! Ненаучили се, дори и пред прага на смъртта си. Кой ли може да ги научи такива?

Точно когато Ана Клисарска трогателно се мъчи да ни обясни как Станишев и Румен Петков заговорничат в единия ъгъл на Партията, Георги Първанов е привикан от Владимир Владимирович на тридневна спявка в Москва.
“Инвестиция в бъдещето. Контактите между лидерите на Русия и България стимулират двустранните отношения, убедени са Първанов и Путин”, написала “Дума”-та. Само дето не се е подписала.
Е, що? На колко души не е ясно къде се коват бъдещите стъпки на нашите фукльовци от Изпълнителното бюро. И какво осъдително или, не дай боже, срамно има в това червеният президент да отиде за указания в червена Москва?! Ама, не. Вият се като телефончета около канапчето, което им се спуска отгоре:
“Членството в НАТО открива за България възможности за още по-активно и полезно участие в съвместните усилия с Русия по пътя на демократичните преобразувания като неотделими части от Европа да съдействат – всяка по своему на обединителните процеси на континента.”
Боже, какви общи приказки! И за кого ги редят такива тия от вестник “Дума”? За ония дето и без да четат, ще ревизират мнението си за полета на слоновете, щом Партията го е съобщилаа.
А знаете ли – ще ви разкажа – за поредната карикатура на Христо Комарницки във вестник “Сега”. Застанал Путин срещу Първанов, държи в ръката си една тръба от петролопровод с отворен кран и учудено подканващо гледа Първанов, който държи една тапа на която пише НАТО.
Ех... Да ги съжалиш тия. Кои – с тръбата или с тапата? Верният отговор е в множествено число.

А ето отговорът на едно куче, което Партията храни, за да я лае. Да й се чудиш на акъла. Цитатът е от “страничката на ишлеме”, която редакторът на вестник “24 часа” Валери Найденов е отпуснал на “хъшовете” на Слави Трифонов. Датата е 7.08.2004:
“Нов курс към въоръжено хоро взе БСП на Националния събор на левицата на връх Бузлуджа. Въоръжени с патерици, бастуни, ченета и слухови апарати хиляди маса народ послушаха своя идол Ламбо, който ги призова на хоро “Око за око”. Без да разбират за какво става дума, всички се хванаха “рамо до рамо, крило до крило, чене до чене и око до око, както винаги е било”. По сведения на очевидци Ламбо обикалял от жена на жена с думите: “Абе ти знаеш ли, че имаш страшно око?” И като се заредили народни хора и ечемици, та цяла неделя. Всички играели хорото “Око за око”, само Станишев играел “Честни сини очи в честни сини очи”. Овчаров (Румен) също рипал, но си отварял очите на четири, защото се оглеждал за млади овчици. На хорото, водени от народната радост, се хванали и чуждестранните гости – най-високият гост – португалският другар Другараеш (този е Антониу Гутереш, бъдещ председател на ООН), американският Алцхаймер и английският Паркинсон. Последният така се привързал, че дал името на нов танц – Ситна Паркинсонова ръценица. Там, на Бузлуджа се родила и най-новата социалистическа гатанка: “Що е то – хиляда крака и шест зъба? Хоро на БСП.”
Ако “хъшовете” или вие, да не ви дава господ, се надявате Слави Трифонов да влезе в политиката под каквато и да било форма, да ви кажа, че си губите времето. Първият, когото Партията ще разстреля, когато вземе властта, ще е този учиндолец. Горкият! Като не чете история, така му се пада. Комунистът никога и никому не прощава. Дори да става въпрос за майка му или за баща му.

 Преди да премина към проблемите на кмета Стефан Софиянски, нека да завърша с няколко занимателно поучителни епизода из живота и на другите политически субекти, които също имат право да бъдат изтипосани.
- Висшият прокурор Цеко Йорданов с писмо до комисия Антимафия алармира, че са “зачестили случаите, при които са установени законо-нарушения, извършени от кметовете на общини като София, Пловдив, Пазарджик и др”. (Какви градове, а?! Спомнете си резултатите от местните избори през ноември 2003.) В отговор Гинка Чавдарова, която е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините, казва в медиите: “Ние сме против кампанийно да се променя законодателството в резултат на няколко случая. Последиците трябва да се носят не от кметовете, а от този, който е извършил нарушенията.”
- Председателят на КНСБ Желязко Христов също съобщава, че “при мен идват все повече сведения от регионалните структури в страната, че НДСВ финансира предизборната си кампания с държавни пари. Давам пример със Стара Загора.”
Олеле, какъв неподходящ пример за бъдещето, ако човек помни стари неща. Именно в Стара Загора ще избухне скандал с едни пари на държавата, които социалният министър на тройната коалиция Емилия Масларова ще похарчи за собствени нужди. Колегите на Цеко Йорданов ще “я подпукат” (оригинален изказ на “жълтите вестници”). Ще я “размихнят”, но няма да я “таковат”. (И това е оригинален цитат на журналистката Маргарита Михнева, която така коментира Янчо Таков, който я развел с мъжа й Михнев, но не се оженил после за нея.)
- “Поетът” Румен Леонидов беше избран за председател на Националния комитет на Съюза на национално достойнство “Гранит”. (Заглавието дълго, резултати на избори нулеви. Освен, ако  поредните националисти са се скрили в някоя коалиция.) Сред учредителите били представители на Съюза на българските командоси, офицери от резерва, певицата Янка Рупкина. Гост бил жълтият депутат Камен Влахов.
- В “Труд” има снимка на “червен Кольо”, който е хванал на въдицата си една голяма бяла риба. Като го питали как е успял да улови “мечката на риболовците, той отговорил: “О, аз нямам голяма заслуга. Тя си е виновна – не вярваше на социолозите.”
- Журналистът Митко Новков от “Дума” (отдавна не бях го срещал в печата) разделя дисидентите на 4 групи: (в.”Сега”, 9.07 2004)
Отхвърлени: “Сещате ли се например, че имаше един министър с името Иван Пушкаров? Или пък Димитър Луджев, Александър Томов, Милан Дренчев. Сред тях има истински бивши дисиденти (??? – аз) като Желю Желев, Петко Симеонов, Николай Василев.”
Маргиналите: “Те не са просто отхвърлени, те са изхвърлени. Можем да ги наречем икономически дисиденти. И тук не става дума само за грозните сцени на хора, ровичкащи в кофите за боклук. В тази група се включвт и други – тези, които не виждат пред себе си по-добра перспектива да бъдат някому и някъде обслужващ персонал: шофьори, чистачки, миячи, бавачки. Това е публиката на Ник Щайн...” (???)
Хедонистите: “Това са консуматорни дисиденти – намират смисъла на живота в забавлението, всичко останало е от лукавого. От тях звезда  тук, в българското, е Део. Това е една многобройна част от българските млади – между 20-35 години, за които Любен Дилов-син  и “Гергьовден” неистово се борят като възможен електорат и все не успяват да привлекат.”
И накрая емигрантите: “Но не тези, които са извън България, а други – вътрешни емигранти. Те не гласуват с краката си, но гласуват с отстранението си, затварят се в някакъв свой свят, различен от този, който ги заобикаля. Някои живеят сред книгите си, сред архивите си, други може би играят шах в градинката пред Народния театър, трети са потънали в музиката или в друго изкуство. ...”
А бе, лаф да става, момчета...

- В този смисъл да попитам какъв дисидент е Иван Кулеков, който е казал: “Днес България се управлява от едно тяло, за което освен, че костюмите му стоят добре няма какво друго да се каже. За тялото на Ел Макферсън също няма какво да се каже, но в съвсем друг смисъл. За тялото на Абрашев може да говори само Люлина.”

К’в е тоя? Отхвърлен маргинал или хедонистичен емигрант. Нали си спомняте, че беше кандидат за президент, защото “най ми харесва, че тоалетна хартия в резиденция “Бояна” има винаги”.
- Споменах Божидар Абрашев, културният м-р в правителството на Симеон. Той е любим персонаж на дисидентите от бившето “Куку”. (Те пък к’ви са – обикновени курвари или изискани педераси?)

Та, Ивайло Диманов, поетичен сатирик от “Дума”, си е дал под наем дупето в “Сега”, където е написал един фейлетон за Абрашев, започващ така” “Само 8 милиона имат късмета да живеят в България. Останалите нямат този късмет, но имат всичко останало.” Датата е 11.08.2004.
Аз като отговорник за емигрантите следя всичко. Във вестник “Новинар” от 26.06.2004 (значи 46 дни ПРЕДИ Диманов) е публикувана същата мисъл. Почти същата мисъл! – “Само 12 милиона имат щастието да живеят в Югославия. Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.” Надсловена е “графит на белградска улица”. Ивайло-то от вестник “Дума” просто си е присвоил тези думи.
Ама и аз – за какви дребни неща се захващам... Самият Стефан Продев беше казал навремето, че “Дума”-та е заимствана от името на вестника на Христо Ботев “Дума на българските емигранти”. Емигранти? – Ха, дано.
За тарикатите кога ще удари камбаната?