КЕРБАЛА

Изпращането на български военен контингент в състава на Многонационалните сили в Ирак бе регламентирано от Решение на 39-то НС на 29 май 2003 г. Това се случи чак в 4-тата фаза на операцията в Ирак – “Стабилизиране и възстановяване”. Българският контингент бе включен в състава на Многонационалната дивизия “Център-Юг” под полско командване със задачи да осигурява реда и да подпомага възстановяването на граждански обекти в района на гр. Кербала, а от есента на 2004 - в провинция Дивания. Числеността на военния контингент е определена до 400 военнослужещи, а срокът на мисията - до 31.12.2005. Общо в тази фаза на мисията ще участват около 2 500 военнослужещи.
Поради усложняване на обстановката в Ирак със свое решение от 22 февруари 2006 г. 40-тото НС разрешава изпращането на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за репатриране за времето до 31 декември 2008 г. За целия период на участие в операцията в Ирак - от 22.08.2003 г. (датата на изпращане на първата група военни) до края на 2008 година, Република България ще участва с 11 контингента с обща численост 3 367 души. За издръжката, транспорта и оборудването на българските контингенти в Ирак ще отидат малко над 156 млн. лева.
Жертвите, които дадохме в хода на операцията са 13. Най-сериозният инцидент с наши военнослужещи е самоубийствената атака с камион-бомба срещу базата ни в Кербала на 27 декември 2003 г. Вследствие на експлозиите загинаха петима български военнослужещи, а други 27 души от контингента бяха тежко ранени. За тези трагични събития в Кербала ми предстои да разкажа.

 На 27 декември 2003-а, само 4 дни преди Новата 2004 година, нашата база “Индия” е атакувана с камион-бомба. Атаката започва в 11:45 ч. местно време, когато камион-цистерна навлиза в периметъра на базата. От охранителните вишки на базата започва стрелба по камиона. Двамата терористи вътре са убити, но се оказва, че в цистерната, има огромно количество взрив, който е активиран дистанционно. Минути след атаката срещу българската база атентатори самоубийци нападат и логистичната база в града, както и местното полицейско управление с коли-бомби. При атаките, освен нашите 5 българи, загиват общо 2 тайландски войници, 7 иракски полицаи, а между ранените са 9 военнослужещи от Ирак, както и над 160 цивилни.
Имената на загиналите българи са: майор Георги Христов Качорин – 29 години, командир на рота; ст. лейтенант Николай Ангелов Саръев – на 26 години, командир на взвод; мл. сержант Иван Христов Инджов – 36-годишен, командир на отделение; мл. сержант Антон Валентинов Петров – 26 години, командир на отделение; редник Свилен Симеонов Киров – мерач, на 25 години.
(Още в първите съобщения за атентата в Кербала вестниците съобщават, че старши лейтенант Николай Саръев е племенник на отец Боян Саръев, за когото стана дума само преди няколко страници.)
На 30.12.2003 г. в България е обявен национален траур в памет на загиналите български войници. Без никакво преувеличение, всичките нормални българи скърбят за своите момчета. В новогодишното си слово по телевизията президентът Георги Първанов каза: “Много прясна и остра е болката от смъртта на българските военнослужещи в Ирак, за да можем да я превъзмогнем дори в такава празнична нощ. Нека частица от нашите мисли и чувства бъде насочена към роднините и близките на загиналите като израз на преклонението на цялата нация пред тяхната памет.”

Само че има едни други “българи”, съветски българи, дето използват тези тъжни национални събития за своите си политически комунистически цели:
- В.”Новинар”, 30.12.2003, Таня Джоева: “Ще изтрие ли траурът срама от челото? Ако пренебрегнем някои изказвания, че нападението над българския лагер в Кербала е подготвено старателно, че нашето разузнаване или военен нюх са предусещали атаката, че “врагът без ценности” хвърля бомби сред празнично настроените християнски бойци, то останалото е случайно съвпадение. Случайно е, че за Коледа премиерът е предпочел семейната обстановка в Мадрид  точно когато българският лагер стана мишена на тероризма. (Атентатът е на 27 декември, два дни СЛЕД Коледа – аз припомням!). Случайно е, че трагедията се застъпи с приятното прекарване на МО-шефа Николай Свинаров в португалските курорти. Обаче никак не е случайно, че за загиналите и ранените българи се разбра от чуждите медии. (Вярно е само за петия загинал – Николай Саръев, за когото българските медии наистина забавиха оповестяването на името му, понеже в началото тялото му не е идентифицирано.) Че съобщението за окървавената Коледа, се точеше във вида на повтаряемото глуповато изказване на военния ни зам.министър Илко Димитров, който очевидно не беше подготвен за публична реч, камо ли автор на подходящи слова. Само президентът Георги Първанов овладя шока с мигновената реакция и краткото послание, че България няма да се откаже от мисията си в Ирак.”
Да припомня на таквиз като Таня Джоева и на всички нас, че в земетресението от Вранча 1977г. - когато Таня е била вече ученичка в гимназията – е имало не 15, а 129 жертви в срутилото се студентско общежитие в Свищов. Който факт комунистическото българско правителство (подкрепено от СССР, а не от САЩ) е скрило от нас! И тогава имаше ден на национален траур, щото. За тези жертви научихме 25 години по-късно.
Ще кажете, че  “това няма връзка с реакцията на Джоева в 2003-та”?! Има, драги българи, има! В бурните български времена, които ни предстоят в бъдеще – 2019/2020, Таня Джоева ще е член на екипа, списващ сайта Epicenter.bg. Какво е това животно ли? – Понеже не съм сигурен, че тогава ще си спомните за тези събития от 2003-та, да напиша сега: Сайтът Epicenter.bg ще критикува яростно българското демократично правителство на ГЕРБ (подкрепено от САЩ, а не от Русия) с фалшивите новини, произвеждани в щаба на червените от т.нар. “отровно трио”.
- За следващия съветски българин също най-важното е, че тези наши 5 жертви са дадени напразно в една война, която била излишна. Излишна, нали, защото тъкмо тя доведе до края на Саддам, който, ако беше останал жив, щеше да потроши животите на още поне няколко милиона души. И да промени климата на цялата планета, палейки още стотици петролни кладенци, нали, другарю Недялко Йорданов?! Формени глупаци сте. В по-ново време един такъв като тебе ще напише, че е крайно време Америка да бъде превърната от руските атомни бомби в пустиня от вкаменено стъкло, за да се възцари мирът на Земята. Е, това може да го направите вие, комунистите, но КЪДЕ ще живеете СЛЕД победата? Чуждата половина Земя мъртва, а другата половина – Вашата, ще остане незасегната от чудовищната радиация?! Нали?!
О-о-о, я вървете по дяволите! И колкото по-скоро, толкова по-добре за Земята
Ето конкретното стихотворение на “поета”, което предизвика моите гневни горни думи. В.”Труд”, 31.12.2003:
“Българийо, защо?
Какво, че ги погребваме сега като герои?
Какво, че ще им вдигнем паметник дори?
Българийо, защо?... Та те са жертви твои...
Как майчините сълзи да пресушим с пари?
А тръгнаха усмихнати... И всеки беше силен,
И мислеше за дом, родина и деца.
Георги, Николай, Антон, Иван и Свилен...
И още ... още колко български сърца.
Българийо, защо?... Кажи, родино бедна...
Мълчиш сега... Понесла своята вина.
Дано да е последна, дано да е последна
Една такава мръсна, убийствена война.”
Недялко Йорданов
Не знам дали си спомняте, но аз ще ви припомня, и пак ще ви припомня, че в 1991 година, когато сръбският комунист Милошевич започна своята първа “освободителна” война със Словения, неговите самолети бомбардираха магистралата Загреб-Белгард, и тогава на пътя загинаха 4-ма невинни български шофьори на ТИР-ове. Просто не успели да излязат навреме от кабините на своите камиони! Но тогава Недялко не попита “Българийо, защо”!?
Защо бе, Недялко?
Ще цитирам едни думи на Соломон Паси, които са чудесен отговор на бедния Недялко: “Има ценности и каузи, за които трябва да се воюва, а първата от тях е свободата... Забравихме ли, че не друг, а Христо Ботев възпяваше смъртта за правда и за свобода. Забравяме ли, че капитан Петко войвода води дружина от 200 души в Критското възстание. Панайот Хитов участваше със своята чета в Сръбско-турската война. Не трябва ли да съзрем в тези изяви прототипи на сегашното ни участие в коалицията срещу Ирак.”
Няма как да не отбележа, че Соломон Паси, който в момента е външен министър на България, има далеч по-дълбоки комунистически корени от бедния Недялко. Неговият баща Исак Паси е един от най-добрите пропагандатори на комунистическите идеи, а самият Недялко и преди Десети, и сега, носи ибрика да мие краката на изтезателите на баща си Асен. Т.е. Недялко няма никакви корени – ни в Комунизма, ни в неКомунизма. Грях ми на българската душа, но аз съзирам в тези недялкови изяви прототипа на разликите между евреите и някои българи.

- В.”Труд”, 31.12.2003, Емилия Милчева: “България загуби 5 от децата си в една война, която едва започва. А фронтът бързо може да се мести така, както е угодно на воюващите. И тогава вече няма никакво значение от коя срана си – от правата или кривата.”
- Мартин Карбовски, в.”24 часа”, 28.12.2003: “Докато е време - върнете момчетата от Кербала! Колкото и детски градини да направим в Ирак, както и да разговаряме с местните, ние няма да станем любимци на иракската публика. (Ако “публиката” са Садамците – да, иначе останалите иракчани – не. Защо ми се струва, че повечето иракчани ще бъдат по-щастливи, ако Саддам изчезне от живота им. Независимо дали ние или те самите ще си построят детските градини, които ще им трябват без Саддам?!)  Българите сме обикновено пушечно месо в геополитическата игра. Българите сме манекените на НАТО, лесните мишени и върхът на пирамидата от измамени българи, на които се каза, че това е цената, която трябва да платим за НАТО. Момчета, играта на Рамбо свърши. Като емигранти можете да изкарате повече пари, върнете се в къщи, тази война не е ваша.”
Допълвайте го вие този. И си наложете да изчетете и следващите редове:

ОБАЧЕ:
Всички вестници от този период забравиха да припомнят една новина, с която само преди 5 дни бяха заляли всичките си страници. Преписвам я от в.”24 часа”, 21 декември:
“Бойна група от “Шоуто на Слави” и вестник “24 часа” замина на предколеден десант в Ирак, Пътуването, пазено в най-дълбока тайна от екипа на Слави Трифонов, има за цел да зарадва българските войници в Кербала с празничен концерт и да повдигне бойния им дух. За Кербала замина и репортерът на “24 часа” Георги Милков-Лорда, който за трети път тази година посещава столицата на шиитите.”
Това на фона на съобщения (напр. 28.12.2003, пак в.”24 часа”): “Миналия петък ген. Никола Колев, шеф на Генщаба, призна пред вестника, че в Кербала се очаква да стане нещо много лошо. Преди дни в града беше обявен вечерен час, а мерките за сигурност – увеличени.”
Що ли ми замириса на лошо?
Съвсем не съм мнителен! Чак в деня на 15-тата годишнина от събитията в Кербала – 2018 година, намирам в Интернет едни спомени на  някакъв бивш командос в Кербала от това време. Той казва, че “имаше много глупости от страна на нашите офицери. За концерта на Слави Трифонов бяха преместени бетоновите заграждения в двора на базата. Ако те бяха там, онзи камион нямаше да може да влезе зад бариерата”. Знаете ли колко близко съм до мисълта, че бандата на Слави СЪВСЕМ НЕ СЛУЧАЙНО е изпратена “да повдига бойния дух на нашите рейнджъри” точно ДВА ДНИ ПРЕДИ атаката с камиона. Като добавя, че именно журналистът Георги Милков е придружителят на “бандата”, си спомням къде и от кого ТОЗИ БАШ беше командирован да информира за войната в Ирак... Спомням си и едни реакции на самия Шоумен ПРОТИВ “участието на български момчета, курбан за чужди интереси”. Знам и ищаха на нашите медии да се занимават с най-дребните глупости, търсейки под „демократичния“ вол „народно“ теле, и пак ще обърна внимание на гузното им мълчание за ненавремеността на “шоуто”.
Обърнете внимание на епитета “гузно” – той изразява моята добронамереност към стандартните маймунджулуци на червените. Не съм написал: “убийствените им намерения с цената на всичко да си върнат техните престъпни времена”. Което може би не трябваше да им прощавам?
Съвсем не съм мнителен. И не само аз! Преди две страници прочетохте мислите на Таня Джоева от “Новинар” за безхаберието на Царя и неговите министри (Което не бе вярно!). Я, сега да ви процитирам още от този нейн материал: (Което е вярно!)
“Пресконференцията с участието на Димитров и на шефа на Генщаба ген. Никола Колев бе излъчена в извънредни новинарски емисии в 18,10 ч. на 27 декември. А после? После всичко си протече по старата програмна схема. По БНТ в 19,30ч. с много зевзешко настроение ни веселяха героите на “Каналето”. Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев се забавляваха с хамалските сценки. Марта Вачкова се хилеше. Вярно, те не са виновни, че предаването е заснето предварително и излъчването му съвпада с първите жертви на България в иракската война. Обаче вярвам, че хората с национална чувствителност са се почувствали неудобно. За нашите телевизионери не знам. Обаче нямаше го в събота един Слави Трифонов да ни организира така, че вместо да се кикотим на забавни скечове, да запалим примерно по една свещичка на прозорците си. Може да е сантиментално, но за здравето на едно общество е добре подобни сантименталности да предхождат съграждането на паметниците.
Като стана дума за мемориали, прекрасно е, че в центъра на София има къде да се поклоним пред децата, които преди 2 години нелепо загинаха, смачкани на стъпалата на дискотека “Индиго”. В трагичната нощ на 21 декември обаче се разиграха и срамни сцени. В други дискотеки диджеи надуваха чалгата и викаха: Веселете се, животът продължава.”
Диванета! Аз съм по-рязък от Таня Джоева за ТАКИВА. За мен те са отпадък от Божията фабрика за човеци. Жалко за “българската майка юнашка”!
И не Симеон е причина за това. Голямата причина сме си ние самите: “Ти мене не ме учи на акъл, пари ми дай”, “Важното е Вуте да е зле, а не - аз да съм добре”, “Държавата ме лъже, че ми плаща, аз я лъжа, че работя”, “От работа се гърбее, не се богатее”... А, наздраве!
А иначе съм убеден, че отвореният път към политическото ни обединение като народ, е само един: добронамереност и толерантност между така наричаните ляво, дясно и онова между тях, които са части на общото цяло. Знаете ли, че Светът чака именно това от нас?!
Не знаете?! Ами... не е хубаво това... Именно затова го повторих пак!

Завършвам тази 2003 година с краткия преглед на починалите по-известни българи. “Струпването” на тези смърти, което отбелязах в края на миналата 2002-ра, продължава. Макар и да затихва.
- На 18 февруари почина Христо Данов, внукът на най-известният български издател Христо Г. Данов. Тъкмо това обстоятелство - според мен! – трябваше да го възпре да участва, че и да създава, събитията около приемането на новата Конституция от 1991 година. (Писал съм за това в НИЕ-1. Въпросният Христо Данов в качеството си на вътрешен министър по това време се беше изказал за тези събития така: “В деня след приемането на Конституцията, г-н Желев, по план ще мием улиците!”.)  Смъртта го завари като член на Конституционния Съд.
Не искам да се занимавам с Новата Конституция. Ще му дойде времето. То даже е започнало – тази година започнаха едни пазарлъци за нейната “промяна във връзка с приемането ни в ЕС”. А през всичките години, които ни очакват в бъдеще, непрекъснато ще се говори, подмята, спекулира за Велико Народно Събрание, което да я поправи, допълни, подмени дори. Защо, ако е “демократична”? Доводът на предлагащите това е само един и е смешен – “била остаряла за 20 години”. Търновската Конституция беше действена 65 години и още щеше да е такава, ако комунистите не я бяха “убили” през 1944-та.
Само да ви изредя Имената, които се поклониха пред ковчега на Христо Данов: Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски, Огнян Герджиков, патриархът Максим, Димитър Попов, Иван Костов, Филип Димитров, Георги Марков. (Последното име е много странно. Георги Марков бе един от 39-имата протестиращи срещу тази конституция, чиято кръв Христо Данов беше готов “да измие от улиците” след подписването й. По план! Между двете събития – 1991 и 2003г. - има само 12 години.)
На погребението на Христо Данов не дойдоха президентите Желю Желев и Петър Стоянов (който “награди” Данов с участие в КС). А, странно – присъства Иван Костов, който не подписа новата К., когато му беше времето.

- На 26 февруари издъхна най-българският клоун – Тошко Козарев, На 77 години след 10-годишно продължително боледуване. Вестниците не пишат някой важен днес да го е изпратил.
- Същият ден си отиде и журналистът Георги Тамбуев – “родоначалникът”, описал “Корупция, облечена във власт” (вж. повече в НИЕ-1) И за него нямаше мераклии да си спомнят...
- На 10 март почина ексдепутатът от СДС Емил Капудалиев. На 60 години. Изпратили са го само роднини и няколко колеги  от БНТ, където той дълги години беше режисьор.
- На 18 април умря Бойка Вапцарова, жената на Никола Вапцаров. Който посвети на нея думите: “Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида.” А тя – други да разказват...
- В началото на май на 81-годишна възраст си отиде Блага Димитрова. Ако някои от държавните мъже на България, на чиято тя бе вицепрезидент, беше свел глава пред ковчега й, щях да знам. Но вестниците мълчат по този повод. Иначе е ясно защо – спирам, не искам да се ожесточавам.
- Джазменът Людмил Георгиев, наричан Саксофонът, почина на 19 май. Той е създател на първия джаз-оркестър в България още през 1946 година. Основател на “оркестър София” в 1964-та. Биг-бендът на БНР осиротя.

А на 1 юли 2003г. смъртта покоси актрисата Кетрин Хепбърн. В знак на почит светлините на Бродуей угаснаха за няколко минути. Тя беше на 96 години,