УБИХА ГО ЗА НЕЩО, КОЕТО ПРЕДСТОИ

Тези думи на Тодор Батков избрах, за да ви разкажа една история от миналата 2002 година, която бях прибрал в архива и можеше да й се размине размирисването. Източникът е в.”Монитор” от 27.07.2002. Представлява трогателно нахален разказ за журналиста Костадин Батков (1931-1987) баща на Тодор Батков.
Защо трогателно-нахален разказ? Погледнете годините в които е творил Костадин бащата: разцветът на социалистическа България. И сега четете оригинала: (подчертаното е от мен, да не го пропускате)
“Батков робува единствено на фактите, такива, каквито са: без окраска, без идеологизиране и изкривяване. Това е една от причините, заради която по-късно, където и да се намира по света, всички да го уважават като вестникар и човек. Като журналист по-нататък за него няма затворени врати. Придържането към обективните факти дава възможност на Батков да казва и истини, които по онова време са направо немислими. “Беше в края на 60-те години, когато в “Поглед” Коста Батков и Дамян Обрешков подготвиха брой, посветен на Съветския съюз. В него за първи път в България бяха представени критични неща за СССР – не като коментари и хули, а като факти”, разказва Генчо Бъчваров (баща на Румяна Бъчварова – аз). Батков веднага е поканен в телевизията, срещи с него искат  повечето чужди кореспонденти у нас. Най-вече руските, които не са били свидетели на подобно нещо. Този септември се очаква да излезе и първата книга за него. Нейн редактор е Любен Генов (баща на Екатерина Генова – аз) дългогодишен колега и приятел на Батков.”
Снимките към статията показват лидерите на кои страни по света са го уважавали като вестникар и човек – “Батков при форсирането на Суецкия канал в Египет”, “С командващия анголската армия”, “С президента на Кипър архиепископ Макариос”... с директора на българската телевизия, който чете репортаж на Батков – това последното е моя подигравка, пардон – недоверие, че го поканили веднага в телевизията след това. А девизът на Батков – фактите, такива, каквито са, е слогана на един познат вам частен български вестник със съветска насоченост.
А знаете ли коя е майка на Тодор Батков? – Анели Бачева се казва. През 2009 година Комисията по досиетата огласи 36 журналисти от печатни медии с принадлежност към Държавна сигурност. Сред посочените, от в. „Седмичен труд“ излиза името на Анели Бачева-Батков – зам.-главен редактор от 1992 до 2008 г. Тя е била вербувана за агент през 1974 г. с псевдоним „Калина“.
Винаги се впечатлявам от един постоянно повтарящ се факт: към всеки от по-значимите мъже в българските политика и култура се прибавя по една жена, обикновено съпругата му, която е агент на ДС.
Да погледнем и новите сведения за Костадин Батков, т.е. фактите, такива каквито са. Имайте предвид, че тези факти са публикувани в сайтове като Frognews, Afera, Blitz и др. – Резюмирам: Роденият през 1931 година Костадин Батков е едно от големите имена на родното външно разузнаване, работил през годините основно зад граница като журналист. През 60-те и 70-те години не уменията да пишеш са били определящи за изпращането зад граница на когото и да било, а неговата принадлежност към службите или близко роднинство с някой от върховете на партийната власт. Работилият за няколко ежедневника, в това число и „Работническо дело” К. Батков обаче има дарба да пише и това не може да се отрече.

И сега за самия Тодор Батков пак в тези сайтове и онзи вестник. “Фактите такива каквито са”:
“Случаите на вербуване на толкова ранен етап, още преди казармата или веднага, след като се влезе в нея, не са чести в практиката на ДС. Тодор Батков не е имал навършени 20 години, когато става част от апарата на военното контраразузнаване, което е белег за огромно доверие и вероятно поставяни и добре изпълнени и преди задачи. Да не забравяме и факта, че младият Тодор е в елитен род войски – ВВС, които тогава имаха ролята на галеници на армията. Само за сравнение, обикновените военнослужещи по онова време имаха в пъти по-ниска издръжка за храна, докато във ВВС се раздаваха дори крайно дефицитните портокали и качествена храна, приготвяна като в ресторант, за разлика от столовата храна в обикновените поделения. И още нещо, неписано правило тогава бе наборниците да не служат в района, където са родени. В случаят с Батков, роден в Пловдив и служещ край родния си град и това правило е нарушено - привилегия, която са имали само много приближени до властта хора. Кариерата на ценния кадър Тодор Батков тръгва по правилния път и изглежда, че ще е гладка като автомагистрала. След казармата следва висше образование в един от най-престижните факултети на Софийски университет по онова време – Юридическия. Тук приемът е строго наблюдаван и кандидатите са прецизно подбирани през 60-те и 70-те години на миналия век. Бъдещият съдия или адвокат не губи време и  бързо се издига до поста секретар на факултетния комитет на ДКМС. След  завършване на висшето образование, Тодор преминава на щатна комсомолска работа в РК на ДКМС в район "Васил Левски". И то не редова, а секретарска – ясен сигнал, че се пише стандартната по онова време биография на бъдещ ръководител на партията и държавата от национален мащаб. Преди да навърши 20 години, Тодор Батков става сътрудник на ВКР, преди да навърши 30 заема поста първи секретар на районен комсомолски комитет и то не къде да е, а при любимката тогава на Тодор Живков, енергичната и напориста първа ръководителка на партията в района Теменужка Теофилова. Избраният път очевидно е бил на ръководител в държавния апарат, защото изтеглят Батков като съветник в Министерски съвет някъде в годините преди промяната – 1987-1988. Оттук, ако нещата продължаваха както дотогава, вероятно щеше да последва зам.министър в министерство или комитет, много вероятно дипломатическа кариера или някъде по-нагоре в държавната йерархия. Но 10 ноември преобръща нещата и задава нова посока на една комсомолско-партийна кариера. Няма и как да е другояче, защото прави впечатление, че до промените в 1989г. юристът Батков не е практикувал основната си специалност, а се е занимавал с организационни въпроси, създавал е идеологическа биография.
Но идва 1989 година и промените разрушават добре изградената система за израстване в държавната и партийна структура не само за Тодор Батков, а и за хиляди комсомолски и партийни ръководители от различни нива. Оттук нататък започва разделението на „наши” и „не наши”, дори и в тази немалка група от хора, сраснали се със соцсистемата и очакващи развитието си от нея. Батков, естествено при този произход и досие, попада в групата на „нашите”, вади дипломата си на юрист, поизтупва я от праха и бива изпратен в една от структурите на соцдържавата, които все още съществуват в първите години на промените – организацията на Гиньо Ганев „Отечествен фронт”. Защо точно тук е отговор, който знаят малко хора и едва ли ще стане известно на широката публика. Но може да се предполага с голяма доза сигурност. Тази организация има сериозна материална база – сгради, клубове, пари, инвентар. В ония мътни времена след смяната на живковия модел за управление, Отечествения фронт се мъчи да запази някакво влияние в политическата среда, макар че пъпната му връв с партията-майка не е скъсвана никога. По-важното е, че успява да прехвърли имущество и пари от организационния собственост в частни ръце, най-напред чрез отдаване под наем, след това и чрез продажба на апетитни късове от баницата. Каква е ролята на адвокат Батков тук, е трудно да се каже. Вероятно голяма, но само по предположение.
През 1994 година България дава първия лиценз за мобилен оператор на своя територия. Доколкото има изтекла информация, той носи на държавата 300 000 долара, но на предприемчивите му основатели след няколко години се отплаща с милиони, които и досега текат в нечии каси. Красимир Стойчев, друго емблематично име на прехода е направил първия пробив, основал е частно акционерно дружество Мобилтел  и е получил лиценза за създаване и изграждане на цифрова клетъчна мобилна мрежа, известна като GSM. Официалният старт на GSM мрежата е през септември 1995 г., като началото е поставено с шест базови станции, които покриват само центъра на София. До август 1997 година мрежата се разпростира и в градовете Варна, Бургас, Пловдив, Пазарджик. Тук на сцената излиза Михаил Семьонович Чьорни известен още като Майкъл Чорни и Михаил Шерней. Той купува за няколко милиона мрежата, назначава Владимир Грашнов за директор, а адвокат на компанията става не друг, а Тодор Батков. Това е началото на възхода, кариерата и парите на Батков, не защото дотогава той е бил беден, а защото от този момент влиза в общественото пространство и става известен и е принуден да обяснява откъде е първият му милион.
Заедно с покойния Грашнов, също като него дете на висш партиен и държавен функционер, министър по времето на Тодор Живков, Тодор Батков поема компанията, която и в момента е сред най-печелившите и доходоносни в България. Чорни има поставени хора в България, като бизнесът му на родна територия постепенно се концентрира в ръцете на  Тодор Батков. С парите на руския евреин Батков  приватизира  бившият стъкларски завод “Белослав” и Винарска изба “Любимец”, основен дял във в.“Стандарт”. Адвокат Батков има участия и в няколко частни  дружества “Вини-Сливен”, “Т.Б.Консулт” ЕООД, “Транспорт комерс” ООД и “Б+К” ООД. Вероятно има и друга собственост, която не е за пред всякакви хора.
Дори и днес не може да се определи степента на размерите на интересите на Чорни в различните сектори на българската икономика. На практика следите му са заметени и нищо не може да отведе до пряка връзка с него. За всичко се грижи Тодор Батков. За да стане той фаворит на руския евреин и милионер обаче, трима души, които преди това са били кандидати за да представляват парите и интересите на Чорни, си отиват от този свят. Първо умира Владимир Грашнов, който се стопява от левкемия за броени месеци. И до днес вървят слухове, че е убит от Чорни пo изключително жесток начин чрез радиация. През лятото на 2003-та още един от приближените на Майкъл Чорни в България умира. Това е 59-годишният Тодор Толев, бивш съдружник на Бойко Борисов във фирмата "Ти Би Ай 97". В същата фирма Толев е бил ортак и със сикаджията Румен Николов - Пашата. Бойко Борисов обяви след убийството на Толев, че никога не е развивал бизнес с него. Поръчковото убийство на друг близък до евреина роден олигарх - това на банкера Емил Кюлев, официално поставя Тодор Батков в ролята на избраник на Майкъл Чорни. Дълги години Кюлев работеше в тандем с изгонения от България евреин и минаваше за "банкера на руската мафия". Всъщност самият Батков в един момент също се почувства застрашен. Преди няколко години юристът обяви в интервю, че се опасява да не бъде убит от руския олигарх Олег Дерипаска, който е съден от Майкъл Чорни за няколко милиарда евро. По-късно Батков официално опроверга, че е визирал името на Дерипаска, явно уплашен от бъдещ международен скандал, а може би и успокоен, че е извън опасност.
2008-а беше пикът в славата на Тодор Батков. Той се идентифицира като близък до правителството и президента Георги Първанов. ВИП политиците и персоните уважиха всички негови приеми, а мащабната кампания "Не сте сами" в подкрепа на медиците в Либия му струваше над един милион лева. Освен това Батков се отчете и с дарения към: МВР, Министерството на отбраната, Министерството на културата, с което се превърна в основен спомосъществувател на властта. За цялостна дейност  неговият приятел, Георги Първанов му връчи и орден „Стара планина” по повод на 50-годишнината му. Но ако има област, в която Батков се радва на  най-голямо медийно отразяване, това безспорно е притежаването от него на футболен клуб „Левски”. Любовта му към синия клуб не е от вчера, а още от осемдесетте години на миналия век, когато като първи комсомолец в Пети район на София отговаря и за клуба. След като Чорни купува акциите на „Левски”, а след това е изгонен от страната (2003), неговата функция поема Батков. Той много обича да се хвали какви пари дава за клуба, но вероятността това да са негови лични средства е минимална. По-скоро това е само една от инвестициите на руския евреин в страната. Ясно, че хора с власт, които са осигурили добрите инвестиции на руския олигарх у нас, са поискали този клуб да бъде финансиран за определен период от време или до оттеглянето на Чорни от бизнеса му в България. Така че и тук ролята на Батков е да изпълнява заповедите на истинските собственици. Но ако се съди по факта, че през 2011-а самият Тодор определи сина си за негов наследник на Герена, по-вероятно е да става дума за дългосрочни ангажименти.
Какво следва оттук нататък за Батков и неговата адвокатско-икономическа империя? Просперитет и медийно внимание, докато парите  на Чорни остават у нас. Това може да е дълъг процес, защото повечето от начинанията на руско-американско-израелския гражданин са печеливши. Ако обаче реши да се изтегли, вероятно Батков ще се пенсионира образно казано, ще се оттегли от активна дейност и ще излезе от обществения интерес. Пари той има достатъчно, за да си позволи охолен живот не само в България, но и където си поиска. Неговите лични инвестиции у нас, заработени чрез служба на Чорни, вероятно ще продължат да съществуват, но вече управлявани от сина му или друго доверено лице. Що се отнася до футболния клуб „Левски”, най-вероятно при такова развитие на ситуацията той ще бъде продаден или подарен, зависи от моментното му състояние. Винаги може да се намери поставено лице от европейска държава, което да поеме отбора, защото и досега трансферите на футболистите и издръжката на такова формирование си остават учебникарски пример за пране на пари. Който ги има, разбира се.”
Позволих си толкова дълъг цитат, защото в него чудесно се оглеждат историята, настоящето и, много важно – бъдещето на партийната червена мафия у нас.
Позволих си го и за да повярвате на Батковите думи: “Убиха Илия Павлов за НЕЩО, КОЕТО ПРЕДСТОИ”.

ЕН–ЦИКЛО–ПЕДИЯ. ОТКРИХА ПЪРВИЯ BG БАРДАК В ИНТЕРНЕТ 

Сега отново ще си позволя още един дълъг цитат, защото всичкото от него също трябва да остане в “аналите” на “българските медии”. Да се знае какви е анали раждала тяхната мама хъшовска. Всичко в кавичките са цитати - на ония, дето “са се отказали от първата буква на баналния секс и затова са щастливи”. И това е цитат от техните “собствено-ръчности”. Знаете ли как се превежда ен-цикло-педия? – “N на брой педераси, подредени в кръг” - “Маркучът на кофпомпата на задния, забит в задника на предния”. Така са непробиваеми за външни неизбрани и са в “състояние на вечен кеф”.
А го правя, за да предупредя, че ТОВА също се прави за НЕЩО, КОЕТО ПРЕДСТОИ!
Източникът на цитата е дадената под наем притурка във вестника “24 часа” (чийто девиз е “новините такива, каквито са), наречена “24 хъша” (чийто девиз е “новините, каквито можеха да бъдат”).
“През тази седмица премиерът Симеон Сакскобургготски разкри, че имал чернова, в която записвал своите обещания. Редакцията на “24 хъша”, водена от мотото: “По-добре чернова с обещания, отколкото черно-бели секссписания”, реагира бързо и изпълнявайки журналистическия си дълг, се добра до черновата на Симеон и предоставя тази реликва на читателите.”
(Вмъквам пояснение откъде се появяват “черно-бели секссписания” в тази “чернова”. На снимка, предхождаща ”черновата”, се виждат финансовият министър Милен Велчев прав до една маса и премиерът Симеон седнал на нея. Снимката явно е правена на официален прием, защото в дълбочината се вижда министър Димитър Калчев и още някакъв неразпознаваем, тъй като е в гръб. Снимката обаче е доработена с фотошопа на Хъша от Учингьол, пардон – от село Учиндол, плевенско. Папката в дясната ръка на Милен Велчев е подменена със лъскаво секссписание на чиято корица се вижда полуголата гръд на Тошко Трътката, пардон – на Иво Сиромахов, пардон – на Росен Петров, пардон - на Памела Андерсън. Премиерът е разгърнал същото списание с Памела Андерсън и го разглежда съсредоточено. Фотоколажът не е подписан. Сценаристът му е прост инсталатор, дострашало да се подпише под екскремента си.
Понеже имам предимството да пиша за тези неща едно 20 години по-късно, мога да ви разкажа за много такива едни други лайняри, творящи лъжи с фотошоп. Последният - преди една седмица – беше добавил в ръцете на военния министър Каракачанов, слизащ от официалния самолет на републиката на правителственото летище на Вашингтон, една шарена найлонова торбичка от популярната търговска верига Billa. Демек, вижте го Бай Ганьо на Запад. В същото време “откривателят” на фотошопизма Слави Трифонов регистрира в съда партия с името “Няма такава държава”. Представяте ли си ТОЗИ ЛАЙНЯН КУРВАР да стане председател на бъдещия парламент през 2021? Мале, мале! Нищо няма да остане от тази държава.) 
Продължавам с “черновата на Симеон”:
“Още от първата страница като в истинска чернова премиерът е почнал да задрасква. Симеон първо е написал: “Ще оправя държавата за 200 дни...”, задраскано е 200 дни, после е добавил: “Ще оправя държавата за 400 дни...”, и 400 дни е задраскано. А окончателната версия на прословутото царско обещание гласи: “Ще оправя държавата за 800 дни.” Задраскано е “държавата”! По-нататък в черновата на царя следва  страница, на която многократно е написано: “Долу, долу, долу...” Царят предвидливо е оставил бележка под линия, в нея пише: ”Скъпи сънародници, на тази страница писах 100 пъти “Долу Костов!”, но понеже е чернова Костов не си личи!” Оттук нататък черновата направо става розова! Нещо като “Дневниците на царските обувки”. В нея има снимка на Памела Андерсън само по агитационни балони. Така за българите става ясно къде е “положителното, дето требва да го гледаме”! То е в черновата на Царя.
После в тетрадката следват някои съвсем реални, прагматични и най-вече – лесно изпълними царски обещания: “Обещавам до края на мандата Ники Василев да заиграе в Националната баскетболна асоциация!”, “Обещавам на Божидар Абрашев да напише оригинално класическо произведение с името ... “Трубадур”!”, “Обещавам на Николай Свинаров да не го закачат по Коледа!”, “Обещавам на целия български народ винаги да разбира какво говоря!” След това в черновата следват 20 страници с най-различни обещания, а на 21-вата страница Симеон е написал: “Ако мине –мине!” Но най-любопитното е какво е написал царят на последната страница от своята чернова. Там пише: “Вервайте ми, вервайте ми, вервайте ми...”, а накрая Симеон е добавил “Разгеле, разписах я тази химикалка!”

В същото приложение “24 хъша” има още такива главозамайващи бисери на Мразещата Глупост на нисшия, защото е Нисш. (“Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба!”)
Например: “В БНТ се влиза през задния вход”. Да описвам ли за кой заден вход става дума? Този материал е подписан “Битиваса Ганчева”. Що за первезен намек... Или “Ахил имал гъбички по петата”, написан от “Радо Госпожин”. Мръсни педераси! След “Хъшове” посягат към Рада Госпожина. Не знам Иван Вазов колко пъти се обръща в гроба, ама подкрепям българският Господ, който им разказа играта на тия - направи ги всички нещастни в настоящия им живот и презрени в бъдещето.
ТОВА ИМ ПРЕДСТОИ!  Така им се пада, щом, освен “да оплождат гъза” на приятелчетата си, посягат на достойнството на цялата нация!  

Следва информация за платената любов в България. Защо съм я сложил тук, в раздела за “енциклопедистите” ли? Ами, повлиях се от секссписанията, които тези педисти са сложили в ръцете на премиера и финансовия министър. А какво лошо виждам в платената любов, та съм й гневен? О, не само към проститутките, ами и към обикновените педераси дори, не раздавам морални присъди. Защото те съществуват, те са изотопи на приетия за нормален човешки геном.
- Само, че “хъшовете”, казано със всичката сила на моето презрение, са мръсници. Мръсници като разпространителите на наркотици. Използват и стимулират, налагат принуда и заплашват по-слабохарактерните, по-беззащитните и малки хора с единствената цел да печелят лесни пари и влияние, които, което предоставят на червени, черни и мръсносиви политически партии. Това ги отличава от обикновените сводници и тарикати, това ги прави работеща за други организирана престъпна група. Организирана слугинска престъпна група, която първа сред всички други престъпници дава фира – говоря не само за убийствата помежду им, но и, най-вече, за изключително бързото божие наказание за тях и наследниците им. Видимо за съвременниците им, защото се случва в рамките на едно поколение.
Не било вярно? Самонавивам се, фантазирам, надявам се... казвате? ВИЕ се надявате, стискайки сетивата си. Знаете нали, колко такива “хъшове” потънаха и гният в земята в последните 10 години? При това без значение колко милиона мръсни пари са натрупали или профукали междувременно. Единственото им превъзходство е, че лежат под мраморни плочи. WOW! – страхотно предимство.   

- Другите, които все още са живи – само измежду жените:
И аз, и вие можем, без да се замисляме да изброим имената на поне 4-5 жени с чудесни гласове, които нямаха никаква нужда да минават предварително през “кастингите” на Дългия и неговите другари, за да завоюват сърцата на стотици хиляди хора у нас и в чужбина. Ама те... бързаха. Затова сега, като чуят имената – Нина, Деси, Криси, Дивна... същите тези българи бърчат гнусливо носовете си. А колко много журналистки биха могли да оставят имената си в интелектуалната българска галерия! Ама и те... бързаха. Затова днес им остана само подигравката - колко нежно се изразявам; възрастта, определяна с епитета “дърти чанти”, вместо нормално човешко уважение; и самотният им живот – без съпруг, но с четири деца от трима мъже, например. Танцьорките, секретарките, моделките, “бизнесдамите”, пиарки, чалгарки...
Да не си помислите, че аз лично изпитвам някаква жал, пишейки така за такива. Ни най-малко не ми е мъчно за тях. Животът е Заем, драги! Като вземаш, трябва да знаеш, че ти предстои връщане.

- За обикновените мързеливци, които изкарват хляба си използвайки не душата, а тялото си - Наричайки ги мързеливци, всъщност аз не ги обиждам като горните, просто ги съжалявам. Но понеже използвах за заглавие на този раздел една реклама на в.”24 часа” (от 27.03.2003), да процитирам малко информация оттам. Да не са капо. Там има снимки. Под тях пише: “35-годишният травестит Реби в работна поза”, “Иглика контактува само с “бизнесмени”, които имат много... $”, “Жиголото сър Джон предлага на дамите “да се възползват от неговото супертяло”, “Геят Росен работи на цени “по договаряне”, “Висшистката Таня говори немски и английски и върши всякакъв екскорт услуги по договаряне”, “Джиесемът на Мариета е същият като на собствениците на сайта escort.bg”, “Вече има и sex.bg.”

А какво мислите за хора, които продават не тялото, а съвестта си
Много е трудно да се отсича така направо, както направих това за горните категории мръсници. Запомнил съм една сцена от някакъв стар съветски филм за войната. Един есесовец (филмът беше съветски, както написах) вечерта разправяше пред своите другари, как предложил на една еврейка да преспи с него или да умре, а тя доброволно избрала смъртта глупачката. Тази същата тема съществува и в българската песен “Даваш ли, даваш, балканджи Йово”. Далеко не всички хора имат силата на онази еврейка и на нашия Балканджи Йово. И изобщо не може да се вини жената, която продава съвестта си, за да спаси родителите си, да речем. Или мъжът, който не е издържал на мъченията в ареста и е подписал някаква декларация.
Но кажете ми какво да мисля за онези, които продават Съвестта си на първия, който я поиска?!  И после нагло твърдят “Ами те такива бяха времената!”
В страниците на НИЕ има хиляди документирани примери на ТАКЪВ РОД мръсници. Няма да ги припомням. Но ще добавя “новите герои” на 2003 година. Те всъщност не са нови. Вие знаете имената им от предишни техни “подвизи”:
- Гледам една снимка в “24 часа”. Има я и в другите вестници. Гербовата зала на Президенството. Президентът Георги Първанов гордо е застанал под герба на Нова България. Токущо е връчил орден “Стара планина” на следните лица: отляво му – Димитър Попов, Тошо Тошев, Никола Анастасов и отдясно – Белчо Белчев, Христо Друмев.
- В интервю на Елица Гилтяй за в.”24 часа”, 27.03.2003г., академикът Благовест Сендов (онзи който бе казал “станах математик благодарение на 9-ти септември”) възклицава учудено: “Какво, не ставам ли за посланик в Япония? В подреждането на потенциала на Коалиция за България и моето място тук, в тая гарнитура (сочи меката мебел в кабинета си), не се предвижда по-нататъшно развитие и следователно трябва да се намери подходяща възможност за използване на моя потенциал.”
- в.”Стандарт”, 23.03.2003: “Прадядото на Тончо Токмакчиев се сражавал с мутри. Друг от предците му нагостил Фердинанд с милинки и получил орден” – написа Людмила Първанова. Добавям: Днес Тончо е първият приятел на Камен Воденичаров. Ако разбирате какво искам да ви кажа. (Камен Во поне може да пее, за разлика от Токмакчиев, който освен да се прави на глупак на сцената, май друго не може. Много го бива за такъв.)
- Жорж Ганчев пред Елица Гилтяй: “Спрат ли мен, спират възхода на отечеството.”
- “Данъчните търсят Христо Стоичков за 67580 лв. данъци от премии, получени за световното  във Франция, които Стоичков е забравил да плати.”  Над този материал има голяма статия на някакъв Георги Банов, който с възхищение описва къщата на футболиста на крайбрежния булевард във Форт Лодърдейл, Флорида. А знаете ли коментарът на “нашия Христо”? Преписвам от в.”24 часа”, 24.02.2003: “Не можете да си съберете вземанията и опряхте мене да хвърлите на кучетата.”
След което на някакъв търг дал 13001 лева, за да купи фланелка с №13, с която е играл генерал Бойко Борисов на футболен мач. И казал: “Давам 13001 лева, защото държавата ни има 13-вековна история. Допълнението от 1 лев е пък, защото някои хора направиха така, че България в момента да струва един лев.” (21.04.2003, в.”24 часа”)
Какво мислите за такъв род мръсници?