Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2021 17:55 - НИЕ-551 Шок и ужас под Царевец
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ШОК И УЖАС  ПОД  ЦАРЕВЕЦ

 

“Шок и ужас” се нарича военната операция, която през март т.г. обединените сили на НАТО ще проведат в Ирак срещу Саддам Хюсеин. В подножието на хълма Царевец в Търново, се намира църквата “Св.40 мъченици”, в която дядо му на Симеон II – цар Фердинанд през 1908 година обяви независимостта на България. А дописката под горното заглавие намерих във в.”Сега” от 19.02.2003г. Тя не е подписана.
“Ястия и напитки с имена около кризата в Ирак се предлагат от днес в специалното меню ”Шок и ужас” на бирарията “Сити пъб” в центъра на Велико Търново. Основното ястие е пилешка пържола “Арабски трясък”, която се сервира с гарнитура от пържени картофки “Нетърпеливият Буш”, обилно поляти с кетчуп. Мешаната салата е записана с наименованието “Янките в атака”. За почитателите на вегетарианската кухня се предлагат задушени  зеленчуци “Драмата на Саддам”. Между два десерта могат да избират любителите на сладкишите – шоколадова палачинка “Б-52” и крем-карамел с три топки сладолед “Умирай трудно”. Наименованието на менюто идва от коктейл, приготвен от равни части водка, ментовка и ром, с името на кодовото наименование на евентуалната военна операция срещу Ирак “Шок и ужас”, обясни управителят на заведението Петър Стефанов. Той обаче не препоръчва на клиентите тази напитка, а микса от ядки “Правете любов, а не война”. По думите му всеки петък клиентът с най-голяма сметка ще получава като бонус от заведението противогаз. С пожеланието никога да не бъде използван.”
Повлиян от тази идея, реших и аз да ви представя сухия материал за войната в Ирак и нашия български принос в нея, в някаква подобна интересна опаковка. Моето “меню” е структурирано в 4 категории: ‘Но”, “Ако”, “Тоест” и “Ох”.

НО

29.01.2003, “Стандарт”: Вицепрезидентът Ангел Марин: “Нямаме войска за бой срещу Саддам.”
31.01.2003, “24 часа”: “До дясното рамо на чичо Сам е и България. Ние се правим на световния помощник-шериф, който държи резервните пищови на шефа и му помага да всява респект. Пък ако трябва и с бой.” Капка Тодорова, журналистка.
На 1 февруари 2003г. се взриви совалката “Колумбия”. На връщане от своята успешно изпълнена мисия. Само на 62 километра от повърхността на Земята. Загинаха шестима американски астронавти  и първият израелски астронавт Илан Рамон. Полковник Илан Рамон е държал щурвала на един от 8-те израелски Ф-16, които през 1981 година сринаха ядрения реактор “Озирак” край Багдад.
На 7 февруари Парламентът даде разрешение България да участва във военна операция срещу Ирак, За това гласуваха 165 депутати от НДСВ, ОДС и ДПС, 43-а от Коалиция за България се въздържаха, заедно с 5-мата жълти от групата около Стела Банкова и Елка Анастасова.
10.02.2003, “Новинар”: “Мишената на САЩ не е Саддам, а ЕС, Русия и Китай.” – Владимир Костов, журналист
14.02.2003, “168 часа”: “Соломон Паси бе изобличен в лъжа, този път направо от генсека на НАТО лорд Джорд Робинсън. Ден след като външният министър обяви, че имаме гаранции за сигурността си, Робинсън каза, че НАТО не може да ни даде такива.” – Петя Минкова
14.02.2003, “168 часа”: “Пазим
US частите в Залива със съветска техника. Екипите ни ще заминат с уазки, известни още като “Маяк”. В тях ще има машини за ядрено разузнаване и Войскови прибори за химическо разузнаване (ВПХР). Сред оборудването им има Авторазливни станции (АРС-14), машини подобни на водоноски,  с които се прави дезактивация и дегазация. Нашите рейнджъри ще заминат със своите руски бойни машини за пехотата БМП 1П с полева кухня, водоноски, работилница за техниката и, разбира се, автомати “Калашников” и друго оборудване.”  - Даниела Димитрова.
27.02.2003, в. Труд”, Георги Трайков: “След ударите по Югославия спечелихме във външнополитически план от твърдата си подкрепа за тях. Дали след операцията “Шок и ужас” ще бъде така еднозначно? И ако горчивите плодове са повече, една оставка, па била тя и на премиера, няма да е достатъчна компенсация.”
27.02.2003, в.”Сега”, Къдринка Къдринова: “Вчера бе Световен ден на виртуалния протест срещу война в Ирак. Милиони хора по цял свят си разменяха електронни послания за мир с безброй върволица от подписи под всяко. Къде сме ние? Къде са кипналите български бойци за мир? Къде е развълнуваният ни интелектуален елит? Къде са шествията?”
На 3 март в.”Сега” пита “Защо руският президент се разсейва да отговори ще сложи ли вето на войната.”
8 май 2003, в.“Труд”. Послучай Деня на победата една доцентка – Мария Пиргова пише: “Правителството на Симеон Сакскобургготски показа, че е говотво  да се откаже от всякаква самостоятелност. България събра множество негативи в отношенията си с ЕС, с арабските държави и Русия, за да бъде отново най-верният сателит, каквато успяваше да бъде по времето на Варшавския договор. Оказа се, че в поведението на един слуга няма граници.”
Сигурно забелязвате наглата демагогия на Мария Пиргова. Сложила в един кюп отношенията на правителството и с ЕС, и с арабските страни, и с Русия. За тая политоложка няма никакво значение, че кюповете са два: “Подкрепящи войната със Саддам” – в който са всички европейски страни, вкл. и България, и “Неподкрепящи войната със Саддам” – където са някои от арабски страни (не всички) и Русия, в който България не участва. Има комунисти българи в него, в кюпа “Със Саддам”, но това не е България, а само таквиз пирговки като нея.
И тая преподава в Софийския Университет!? Ама той и Андрей Пантев й е колега там, ще кажете. Да. Горките студенти! Колко вида истини се преподават за Истина в СУ? Ще кажете една. Да, една, ще допълня. Онази на Пантеви и Пиргови. Знаете ли името на Ректора? Ох, що не го знаете? - Илчо Димитров се казваше до преди година. Когато умря, го замести Иван Илчев. Иван Илчев Димитров му е пълното име, но Синът изглежда държи да не подчертава фамилията на Семейството, та се представя с презимето си. След време ректорът ще се казва Анастас Герджиков. На Огнян Герджиков брат му. Този днес е председател на царското НС, а след 12-тина години ще бъде личния избор за председател на служебното правителство на един фатмак от БНА, Румен Радев се казва. Метаморфози, господа, метаморфози. Само че мними!
Тя и доц.Мария Пиргова ще претърпи подобна метаморфоза. Родната й дъщеря Достена, с френската фамилия Лаверн, след 10-тина години ще се кандидатира за български депутат в Европейския Парламент, а не в Руската Дума. Голяма работа е вида на валутата, нали, за такива българи. Всъщност съветски българи. Когато българите откажат да изберат Лаверн в Европарламента, майка й Пиргова ще се върне на червената ясла, от злоба по Демокрацията чак устата й ще се изкриви. Тя злобата и до такива изменения води.

АКО

7.02.2003, “24 часа”, арх. Христо Генчев: “Армията на САЩ е хвърлена срещу едно гражданско опълчение. Виждаме го по парадите в Багдад. След 12 години на бомбардировки, глад, санкции и нестихващ дипломатически натиск Ирак едва ли разполага с модерна армия. Колко безболезнено се изпари Варшавският пакт. А как се гърчи НАТО в опитите да заживее втори живот!
7.02.2003, в.”Сега”: “Северна Корея може да нанесе изпреварващ удар по Съединените щати, вместо да чака, докато американските военни приключат с Ирак, казал пред кореспондент на британския вестник “Гардиан” говорител на външното министерство в Пхенян.
8.02.2003, пред в.”Стандарт”, интервю на Сергей Станишев за Милена Николова: “Премиерът се поддаде на вътрешен натиск, присъединявайки се към решението на НС за подкрепа на САЩ срещу Ирак. От една страна България заявява, че ще работи за мирно решение, а от друга, действията вървят в различна посока. Но всяко политическо решение се плаща. Съжалявам, че българският парламент и премиерът не се оказаха на нивото на очакванията, нито на мнението на българските граждани.”
Позицията на Соломон Паси, външният м-р: “Ние ще предложим България да отвори въздушното си пространство за полети, както и военновъздушната база в Бургас за съюзническата операция. Ще предложим да бъде изпратена ядрена, химическа и биологическа защита. Ще поддържаме втора резолюция на ООН и мисля, че тя е механизмът за привличане на всички страни за постигане на консенсус в Съвета за сигурност.”
Позиция на Конституционния съд:  “Не е необходимо решение на НС, за да преминават или пребивават у нас съюзнически войски при подписан международен договор. Това ще може да става само със санкция на кабинета.”
21.02.2003, в.”Труд”: Желю Желев: “Най-добре е да се направи всичко възможно, за да се избегне военният вариант на решаването на проблема. Ако трябва – нова резолюция на ООН да се гласува, за да се отложи във времето, да се дадат още възможности на инспекторите да надникнат по-дълбоко в иракската действителност, за да могат по-компетентно да кажат  има ли основание за война или не.”
27.03.2003, в.”Сега”, Антонина Желязкова, съветник на президента Желев: “Щом сме на страната на агресора, сме губещи. Не на войната, не на жертвите. Искаме да защитим ООН. Въпреки слабостта си и несъвършенствата, тя трябва да съществува и гласът й да тежи. Иначе губим всички ние, губи и Европа като цяло.”
28.03.2003, в.”24 часа”, Георги Пирински: “Нелепо е да се въздържаме от антивоенни протести, само защото това ще ни носи политически дивиденти.”
На 27 март Парламентът прие Декларация за НАТО, обвързваща приемането ни в пакта с позицията ни по повод войната в Ирак. 165 гласа “за” от НДСВ, СДС и ДПС, 38 “против” от Коалиция за България и 10 “въздържали се” от ПГ на НИЕ.
На 28 март в Брюксел външните министри на седем страни, вкл. и България, подписаха протокола за членство в НАТО. За българската страна своя подпис сложи Соломон Паси.
 да отбележи тези исторически събития с фотоколаж “Иракски сънища”, на който виждаме как премиерът Симеон е заспал, прегърнал няколко ракети, а сънува себе си в една вана, пълна със златни монети.

ТОЕСТ

20.01.2003, в.”Сега”, Бойко Ламбовски: “Вестниците пишат, че ако САЩ ударят Ирак, икономическият ни растеж през годината нямало много да пострада. Само малко. Телевизиите убеждават, че ако САЩ ударят Ирак, нямало да има голяма опасност за АЕЦ Козлодуй. Само малка. Политиците говорят, че ако се наложи да помагаме за войната, нямало да е с много. Само с баня или нещо такова. Т.е. трябвало да сме спокойни. Айде де. А това, че ми се клати вътрешният свят? Ще кажа на какво ми мирише това. Мирише ми как един голям бандит отива да бие един малък бандит, за да му внуши почит към йерархията и закона. Даже не към закона, а към него. Защото той е законът. Но аз за този трилър билет не ща. Гледам го от векове. Баста.”
24.01.2003, “24 часа”Валери Найденов: “Някои коментари пак писаха, че като се среща с руския президент, Първанов слага прът в колелото на НАТО. Истината е тъкмо противоположна – Путин вече е първият натовец на изток от Лондон. Ако той не беше се обадил първи на Буш на 11 септември 2001г., не се знае дали Буш щеше да се реши да превземе Афганистан Тогава съюзниците на САЩ бяха плахи и сдържани. Афганистан бе далечен и див. Путин го доближи до САЩ и обеща да служи като гид. При Путин връзките и с Израел станаха почти братски. Затова и днешната ориентация на БСП е натовска, антисаддамска и до голяма степен проеврейска. БСП следва Кремъл. А Кремъл следва Белия дом. Така че – В Кремъл, при НАТО!”
5.02.2003, вестник “Стандарт” съобщава, че Иван Славков се е записал доброволец в Ирак на страната на Саддам Хюсеин. След 20 дни в София той ще организира ден на българо-иракската дружба, а големият син на Саддам по същото време в Багдад, ще му отвърне с ден на иракско-българската дружба.
7.02.2003, в.”Сега”, Яхия Махди, временно управляващ посолството на Ирак в София: “55-годишен българин от провинцията прати писмо, подписано със собствената му кръв, в мисията на Ирак в София. “В тези дяволски времена предлагам себе си като жив щит, за да пребъде справедливостта и мирът”, пише в писмото.”
7.03.2003, в.”24 часа”, интервю на Георги Милков-Лорда с Яхия Махди: “Няма да удряме Бургас! Там ще ходим на плаж.”
(В Сарафово е временната военна база на САЩ в България.)
26.03.2003, в.”Земя”, Петър Димитров депутат от БСП: “В някои отношения животът у нас е по-драматичен, отколкото в пещерите. В пещерния начин на живот все пак е имало общност, която се е грижела за човека. Тук той е сам. Много често – сам с кофата за боклук.”
27.03.2003, в.”Сега”, Нели Чолашка: “КНСБ прогнозира 9% годишна инфлация при дълга война в Ирак.”
27.03.2003, в.”24 часа”, Пенчо Ковачев: “За Ирак има надежда, за България вече не. Сега апатията, обхванала народа, е толкова голяма, че той е безчувствен и към най-голямото зло, каквото е войната. Единственият мотив, който все още движи хората, е оцеляването. Но всеки оцелява поединично.”

ОХ

30.01.2003, “Новинар”: “Още преди САЩ да удари Ирак, Саддам вече е ударил България. Майките например спряха да се интересуват от таксите за детски градини, а питат ще има ли противогази за децата им. За гражданската защита, която в мирно време изобщо забравяме, че съществува, сега се говори повече, отколкото за Слави Трифонов.” – Владимир Йончев
31.01.2003, в.”24 часа”: “Да оправят скривалището на нашия блок, идва война с Ирак!”, това призова вчера 80-годишната Мария Ковачева от бул.Скобелев 59. Жената страда от болестта на Парконсон и твърди, че няма къде другаде да се скрие от бомбите. “Те не разбират ли, че аз имам нужда от това скривалище”, гневи се старицата.” – Милена Петрова
18.02.2003, в.”Дума”: “Да, противогази ще има за всички. Може да се окаже, че в една община са повече, в друга – по-малко. Ще има транспорт, но за по-бързо реагиране ще се раздават респиратори като първоначално средство за защита, а по-нататък при нужда ще се раздават марлени превръзки. Смятам, че България трябва да направи всичко възможно да не се повтори 11 септември, защото това са хиляди невинни жертви.”.
(Това във вестника е представено като интервю с министъра на бедствията. Такъв министър в правителството няма. На снимка е показан м-р Неждет Моллов, но той е без портфейл.)
28.02.2003, “168 часа”, Иван Иванов (3-ят журналист във вестника, от познатата ни двойка Зина Соколова и Румяна Георгиева): “България е тръгнала да се съюзява със страна, която застреля няколко свои президенти. Всъщност американците са толкова загубени, че дори не можаха да запомнят как се пише името на българския премиер. В някои информации в пресата го наричат Симеон Сакскобургготски, а в други - Симеон Сакс-Кобург-Гота. Всъщност ние им изпращаме един истински монарх, чиято история, независимо колко плешив е той, може да се проследи стотина години назад (само толкова ли? – аз), когато прадедите на Буш са ръфали полусварено еленово месо в някой вигвам, токущо избили цялата индианска раса, поради липсата на закусвални за бързо хранене.”
(?? - аз. Какъв неадерталски идиот е този Иван Иванов!!)
17.02.2003, в.”Земя”, Димитър Иванов-Гестапото: “В последните 10-15 години, когато Ню Йорк рухна (???- аз) под терористичен удар, международният живот се беше поуспокоил и дори доскучал. Комунизмът си отиваше, оставаше демокрацията, която да ни направи щастливи. Само че човечеството е такова нещо, което не можеш да контролираш еднолично, дори и да си президент на САЩ. За пет хиляди години писана история никой не е успял да наложи волята си над цялата земя и над всички хора. Не че не са се опитвали – Александър Велики, Цезар, Атила, Наполеон, Хитлер (А защо Сталин липсва ? – аз питам), но различността на народите и чувството за свобода са непокоряеми. Светът е просъществувал, побеждавайки злото, колкото и силно да е то, защото законите за развитие на материята и на съзнанието са подвластни не на случайностите, а на закономерностите. В света на голямата политика може и да има случайни хора, но случайности няма.”
5.03.2003, в.”Сега”, Мария Стойкова: “На Шипка Путин ясно каза: Да живее България! Уви, на изпроводяк пред руските журналисти пак той иронизира: Може само да се съчувства, че България се оказа в Съвета за сигурност на ООН. Иначе би могла да се измъкне... А сега няма как да стане. Но какво да направиш... Това е голямата политика.”
20.03.2003, в.”Сега”, неподписано: “Имена на деня. Баучер на френски значи касапин. Вечен позор за касапина от държавния департамент на Братските САЩ, който за малко да ни заколи от членство в най-прогресивната (за времето си) коалиция.”
12.05.2003, в.”Сега”, Кънчо Стойчев от “Галъп БГ”: “Земята стана по-опасно място след Ирак.”

 

Войната започна на 20 март 2003 година
Пресслужбата на Белия дом разпространи списък с 44 държави, официално обявили подкрепата си за операцията в Ирак. България е една от тях. От големите европейски държави не виждам само Франция. Разбира се, че Русия я няма в списъка, но Турция е вътре.
20 март
- БНТ и НТВ включиха
CNN точно в 4,35ч., когато падна първата ракета в Багдад. БНТ веднага стартира извънредно студио с Радинела Бусерска и Владо Береану. С преки включвания от Багдад се включи Елена Йончева. Народното събрание започна своя ден половин час по-рано – в осем и половина. Прочетено във вестник “24 часа”: “Сергей Станишев закъсня малко за откриването на пленарния ден, защото в 5,30ч. го събудили от БНТ с думите ”Войната почна. Елена е добре.”
- Президентът Георги Първанов се появи в Парламента и каза: “Държавният глава не подлежи на парламентарен контрол, но аз се отзовах на поканата ви, защото държа да подчертая уважението си към българския парламентаризъм.  Не приемам тази война, защото споделям моралното разбиране, че всяка война е тежко изпитание за народите. (Освен, ако е освободителна, а? – въпросът е мой). Не мога да подкрепя тази война и заради факта, че тя се предприема без резолюция на Съвета за сигурност (в който Русия има право на вето и го използва в случая, за да блокира приемането на такава резолюция – аз)
- Симеон Сакскобургготски: “Всички действия на правителството по адрес на Ирак са в интерес на България.” (Липсва описание на това, кое е в интерес на България – аз)
- “Ние сме против акции срещу Ирак без подкрепата на ООН, НАТО и ЕС. Правителството действа  в нарушение на конституцията и ще си понесе политическата отговорност”, заяви от трибуната Румен Овчаров. А Сергей Станишев заплаши с вот на недоверие.
- Яхия Махди, посланикът на Ирак у нас: “Янките ще легнат до гробовете на дедите си. Ще се бием и с пръчки.”
22 март
Съобщения от вестниците: “Саддам полудя, пали Багдад. Гъсти облаци задушлив дим затиснаха столицата. 130 от около 500-те петролни кладенци в страната също са подпалени.”
26 март
В.”168 часа”: “Ситуацията е парадоксална – президентът ни, както и над 70% от българите са против участието ни във военна коалиция срещу Ирак. Въпреки това главнокомандващият може само да наблюдава къде кабинетът ще прати българската рота. Или кое летище ще даде за щатска военна база. Проблемът е в конституцията.” – Петя Минкова.
У, бре... Конституцията – виновна. А не президентът, който иска да праща войската, където той си иска. Ами да е станал президент на Русия! Що ще в демократична България ма, Петя?
28 март
Бизнес-приложението на в.”168 часа” пише на първа страница: “Секретен доклад до Симеон: 1 милиард може да ни струва войната.” Подзаглавията в тази статия на Станка Динева и Теодора Тодорова са: “Бордът е заплашен”, “Брутният вътрешен продукт пада рязко”, “Инфлацията се увеличава”, “Държавата може да излезе на червено с $2,013 милиарда”.
2 април
Лондон предлага бремето с бежанците от Ирак да е поделено между страните от Европа, участвали в операцията “Шок и ужас”. Това в.”168” коментира така: “На няколко пъти в последните години бяхме притискани да приемаме бежанци. Първите опити бяха по времето на синьото правителство, когато Върховният комисариат на бежанците, правеше сондажи в България да се изгради център за такива от третия свят, който щял да бъде финансиран щедро. Вторият силен натиск срещу нас бе по време на войната в Югославия. За по-голяма убедителност казваха, че трябва да го направим от солидарност с НАТО, а след това ни предложиха 4-5 милиона долара. След което дълго време имахме черна точка в американските доклади. Което доказва един факт – дори човешката трагедия е предмет на политика.”
4 април
Вестник “168 часа”, Петя Димитрова: “Соцактивисти от СМС (това е младежкия съюз на БСП, създаден през февруари 1990г., т.е. два месеца ПРЕДИ партията, чиито младежи обединява) излязоха с декларация. “От днес край! Вече не пием кока-кола. Това не означава, че цял живот няма да пием, но поне докато Америка не си промени поведението”, каза председателят Димитър Георгиев. Засечени с нежелани забележки, че купуват други американсйи стоки, почват да се оправдават: “Маратонките ни, първо, са менте и, второ, сме ги купували, преди да знаем, че Америка ще нападне Ирак”, победоносно се аргументират те. “Сега лявото е на мода. А ние сме авторитет, така да се каже. Вървим преди събитията”, убеждава сякаш сам себе си Лъчезар Манукян, координатор на СМС.”
6 април
Над двореца на Републиката в Багдад се развява американско знаме. Предната вечер на международното летище на Багдад е кацнал първият американски транспортен самолет С-130 “Херкулес”. В същия момент министърът на информацията на Ирак Мохамед Саид ас Сахаф е заявил на брифинг в хотел “Палестина”, че в Багдад няма нито един
US войник. Според него “нашествениците” се самоубивали със стотици пред портите на града (информация на “Новинар”)
Британските войски превзеха Басра, вторият по значение град в Ирак.
10 април - Багдад падна. Войната свърши. Саддам се скри.
11 април
Парламентът прие декларация по повод края на войната в Ирак. Тя беше приета с 165 гласа “за” от НДСВ, ДПС и ОДС и само един “въздържал се”. Левицата демонстративно отказа да участва във вота и напусна залата.
12 април
- “В центъра на Багдад американски войници преметнаха въже през главата на 10-метровия бронзов иракски диктатор, след което под радостните възгласи на тълпата събориха “вечния” Саддам в прахта”, съобщава във в.”168 часа” някой си Ванче Гелевски. И за да засили внушението на употребената дума “тълпа”, този Гелевски е прегледал цялата земна история за подобни случаи. Намерил следните: Аменхотеп
IV, Наполеон, Хитлер, Сталин, Хо Ши Мин, Мао Дзе Дун, Чаушеску, Енвер Ходжа и “родният опит” – Георги Димитров.
- “Натовски танк да смъкне бюста на Тодор Живков е моята мечта”, каза от трибуната на НС лидерката на БЗНС-НС Анастасия Мозер.
- “24 часа” цитира съобщение на руския електронен вестник “Газета”, според което “въпреки поставения екслплозив паметникът на Саддам не помръднал. Статуята устояла и на усилията да бъде съборена с танк”. Не става ясно за същия паметник ли става дума. Препечатката в “24 часа” е наречена “Мавзолей – 2”. Не е подписана.
- Иракският посланикът Махди още се намира в София, съобщават вестниците. Чакал нареждания от своите началници в Ирак.
- А Елена Йончева при опит да се изтегли от Багдад с кола с още 6-ма португалски журналисти, били нападнати от иракчани. Американски войници ги спасили от линчуване и ги върнали в хотел “Палестина” в Багдад, където били настанени и в началото на войната заедно с журналисти от други страни. Сега ги пазели американски военни, вместо иракчаните. Шефът на държавната телевизия Кирил Гоцев, съобщил, че Елена Йончева ще направи 24 филма за една година, които БНТ ще излъчи. Той уточнил, че топ-журналистката не е на щат на “Сан Стефано” и не знае кога ще се върне от Ирак. Ръководството на медията щяло да предложи на президента Георги Първанов да награди Елена Йончева с държавен орден. (Такова награждане няма да се случи. Иначе информацията е от “Стандарт” и е подписана от Антоанета Петева.)
- По информация на “Сега” – Наделина Анева, нашите дипломати също са останали в Багдад, чакайки създаването на новите легитимни институции в Ирак, към които да се акредитират.
25 април
“Къде е Саддам?”, питат вестниците. “Избягал след сделка, загинал в руините, предаден от свои, пътуващ из Ирак?”

Къде ли е наистина Саддам?
Отговорът ще дойде на 13 декември 2003. Тогава американски войници ще намерят ”храбрият” и “вечен” Саддам Хюсеин да се крие в кладенец в къщата на неговия готвач в родния си град Тикрит. През октомври 2005-а той ще бъде изправен пред иракски съд, който ще го признае за виновен за престъпления срещу човечеството и ще го осъди на смърт. Екзекуцията му е на 30 декември 2006 година.
Да повторя пак: че американски войници ще открият кладенеца. И забележете – това ще се случи цели 8 месеца след края на войната. Но няма нищо за чудене. Освен едно, но то не е учудване, а констатация. Като видят дебелия, руснаците накрая винаги предават своите съюзници. Спомнете си най-пресния последен – Слободан Милошевич. От миналата година. Или пък по-предния Осама Бин Ладен, чийто ред още не е дошъл да бъде “намерен”, но споко – ще стане в 2011 година.
В средата на август 2003 година един от най-високопоставените руски политици Евгений Примаков, премиер при Путин няколко пъти, ще почива на нашето Черноморие с цялата си фамилия. Къде? – е, щом питате да ви кажа: в комплекс Ривиера, северно от Варна, собственост на Николай Банев (АКБ Форест, помните ли?). Спокойно място за наши хора, защитено. Там ще го намери журналистът Георги Милков-Лорда, ох, пардон, този знае къде да търси не Саддам, а Осама Бин Ладен – увлякох се; Примаков ще го намерят две журналистки от “Труд” - Албена Бъчварова и Невяна Троанска, които ще вземат интервю от него. То е наречено “Аз съм последният чужденец, който е виждал Саддам жив” и е публикувано в “Труд” на 17 август 2003 - значи са минали 4 месеца, откак светът търси Саддам. Но нашите журналистки се маскират на неутрални домакини. За какво ли не го питат – как са жената, децата, тъщата, какво е настоящето му, какви планове има за него Владимир Владимирович..., ама къде е Саддам – а-а-а-а, да не би да им влиза в работата това...! Така де, да си го търсят американците, мамка им.
- Такива са фактите. Което не пречи, ама никак не пречи, на разни тъпанари да предсказват, забележете, в началото на април 2003:  “Саддам ще остане жив, Буш може да загине!” Името на този “познавач” е Павел Глоба, представен от Мила Кудрина, московската кореспондентка на в.”Труд”. Ще кажете: Ама това го е написала Кудрина, кореспондентка някаква, а не редакцията на в.”Труд”, подчинена на Тошо Тошев. О, колко сте наивни! Или тарикати? – На същата страница, веднага под предсказанието на “известния руски астролог Павел Глоба”, “борът” от ДС е дал пътя по който това може да се случи: “Кенеди бе убит в Далас”.
А бе, Тошко, по същия логически път и Путин може да бъде убит – Сталин беше убит в дачата си, заобиколен от свои.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462587
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031