03.03.03  и  07.03.03

Забележителността на датата 3 март 2003 година е открита от Маргарита Петкова, подписала една сатирична статия “03.03.03” във в.”Сега” от същия ден. Дали това е някаква никому непозната журналистка или е поетесата Маргарита Петкова, ми мина през ума, докато четях въпросната статия. Със сигурност цветът на написаното подхожда и на поетесата – червен е. Ама то друг цвят в “Сега” няма. Освен малко по-кафяв. Това ще го оставя вие да решавате, а аз ще поясня допълнението “07.03.03”. То е МОЕ откритие. Датата 7 март 2003 година, когато “куршум прониза челото на Илия Павлов”, е само четири дни след 3 март, когато България изпрати своя висок гост – руския президент Владимир Путин.
Българските медии отбелязаха близостта на двете дати, но никоя не прави друга връзка, освен времевата. Дори вестникът “Строго секретно”.

Подред:
В.”Труд”, неделя 2.03.2003. Цялата горна половина на първата му страница е заета от голяма снимка, озаглавена с 5-сантиметрови букви: “Путин дойде с мартеница”. На тази снимка виждаме подредени отляво на дясно на някаква тераса Зорка Първанова, Путин, Първанов и Людмила Путина, закичени с мартеници, да махат някому. Най-широко усмихнат е нашият президент Георги Първанов, най-сериозно гледа Людмила Путина, жената на руския президент. “Някаква тераса”, “някому” е пояснено в горния ляв ъгъл на снимката, където пише: 1 март 2003 г., 19,07ч, НДК.

Следващите думи са цитати от този вестник “Труд” от вътрешните му страници, а в скобите са мои вметвания:
- “В 18,33 часа снощи, точно 125  години, след като руски щикове донесоха свободата на България от турско иго, Владимир Владимирович слезе на българска земя. (Трогателно забавно е, че “руските щикове, донесли свободата”, са на Царя, когото съветските командоси от ЧК са разстреляли лично по заповед на Владимир Ленин. А този Владимир Путин е тръгнал по пътя на съименника си, точно от тази ЧК, преименувана междувременно на КГБ. Значи използва чужда четка да си лъска имиджа. Това ми напомня как дядо му на Красимир Премянов се фукал с новите фанели на своите врагове, които е снемал лично от гърбовете им. Преди да ги разстреля естествено, иначе целите щяха да бъдат оплескани с човешка кръв.)  Още в 18,30ч. всичките три хиляди и осемстотин места в зала 1 на НДК бяха заети. Охранители сновяха из правителствената ложа. Точно в 19,10  двете семейства седнаха на ървия ред в правителствената ложа, посрещнати с бурни овации. Гръмнаха откъси от двата национални химна. Вдясно от гостите бяха настанени премиерът Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита (Те са отрязани на голямата снимка на 1-ва стр.)  Два часа преди Путин в София кацна княз Димитрий Романов – потомък на последния руски цар Николай Втори. Той е личен гостенин на Симеон Сакскобургготски. (Нашият трудовак не споменава за присъствието на княза в НДК. Вероятно той не е бил допуснат до зала 1.)”
- “Драконовски мерки за сигурност имаше вчера из цяла София, установи проверка на “Труд”. В т.нар. зони с ограничен пропусквателен режим на всеки 20 метра бдеше по един полицай. “Добре, че е слънчево”, радваха се момчетата. “Свикнахме с тези мерки за сигурност, нали не ни е за пръв път – то не беше Клинтън, НАТО, папата”, с равнодушен тон коментира засиленото полицейско присъствие 68-годишната Йорданка Ангелова. (Щом е на 68 години, значи тази Йорданка Ангелова помни посещенията на Хрушчов, Брежнев, Кастро, но по неясни причини тях тя не споменава.)   “Да не живеем в социализма? Как така ще ми вдига “паяк” колата, паркирана пред къщи, заради някакъв си президент, който ще мине на три километра от моята улица, гневеше се собственикът на лъскав автомобил от столичния кв. “Лозенец”.”  
- В.”Стандарт”, 1 март: “От днес до Трети март София ще бъде под пълна полицейска обсада. Центърът на столицата ще е достъпен само за служителите на реда и гражданите, които представят документ, че живеят там. За днешната Задушница от общината обаче са успели да издействат разрешение за достъп на столичани до църквата “Св.София”.”
4 март: “Хиляди българи не бяха допуснати да се поклонят на връх Шипка вчера. На митинга за 3 март с участието на руския президент Владимир Путин имаше само 300 граждани и два пъти повече полицаи и жандармеристи. Заради жестоките мерки за сигурност до върха бяха допуснати само 8 автобуса. Още 20 рейса изобщо не тръгнаха от площада в Габрово. Деца и старци зъзнеха там от 8 часа сутринта. Кметът на града Богомил Делчев се извини днес на съгражданите си, които не успяха да се качат и да видят Путин.”
О, колко замечательно... Гражданите искали да се качат на Шипка за Трети март, за да видят Путин?! Информацията, разбира се, не е подписана.
 В.”Сега”, 3 март: “В града под върха е забранена употребата на алкохол. Че ако шипченци не метнат по една водка за встречата с братушките, как ще събудят заспалия си боен дух? Никак. То и без туй само споменът за него ни остана. Та, не е права властта относно водката. И царят не е прав. Относно аристократичните си попълзновения. Той пък взел, че поканил своя кум и потомък на династията Романови – княз Димитрий Романов да се разходи из губернията му.”
- Точно във връзка с последното подметнато пренебрежение към “династията Романови” и нейната “губерния България”, добавям, че 10 дни след Путин, по покана на президента на официално посещение у нас дойде принц Чарлз. Вестниците споделят обща версия, че причината е сондажи във връзка с възможната война на НАТО срещу Саддам, но никой, освен “Дума” и “Сега”, не подмята подигравки на тема: “България  -колония на Англия”. Зер принцът е тук по покана на президента. Няма и ново интервю с 68-годишната Йорданка Ангелова, а вместо нещо подобно недоволство, вестник “24 часа” е написал: “Поради силния вятър в София не беше послан червен килим за британския престолонаследник. За кратко беше спряно движението по бул.”Цариградско шосе”. В центъра на София трафикът също се обърка заради височайшата визита.”
Ще запазя за бъдещето изявлението на някаква Нети – актриса и певица, както я титулува в.”168 часа”: “Не знам дали Чарлз ще дойде сам или със синовете си. Може да си търси снаха. Ако е така, ще извади късмет, защото българките са най-красивите жени в света! Току виж намерил някоя и за себе си. Иначе Чарлз ми изглежда суховат и скучен. Ще обиколи страната, ще се срещне с премиера Сакскобургготски и още няколко политици. Изобщо няма да обърне внимание на заведенията и изпълнителите. Бих го посъветвала да се разходи до Перперикон, за да види историята ни.”
Какво ще кажете, а? Поразително невежо самочувствие. Няма да стане от България някаква свястна страна, докато такива певачки тип “трифоновки” като манталитет и пример за младите българи, си развяват бельото и нравите из “заведенията”. Да допълня: Нети е другарката в живота на Дони певеца – “Не на страха”, помните ли? Отгледана в приемно семейство, защото на истинския й баща Петко Фъфката от “Трамвай №5”  “тогава не му било до деца”. Цитирам го от телевизията след години, в едно негово късно допълнително признание, че една напърчена млада колежка Александра Кръстева (на друга една по-възрастна напърчена водеща от bTV Жени Марчева), също му е дъщеря, но от друга певица. Нрави, байо Чарлз! Хич и не си помисляй да си търсиш снаха от България.

Няколко клюкини около посещението на Путин у нас:
- Владимир Дворецки, е написал във в.”Новинар” от 26.02.2003 – “Никой у нас не чака бизнесмените, идващи с Путин. “Господ дава, но в кошара не вкарва”, гласи нашата народна мъдрост. Ако сега не успеем да се възползваме от присъствието на десетки добре настроени към България руски бизнесмени, значи сме пропиляли още една златна възможност, осигурена ни от стопанина на Кремъл.”
- В.”168 часа”, 26.02.2003. - Колаж на цялата 1-ва страница: На фона на Паметника на връх Шипка Първанов като майка с оголена гръд кърми пеленачето Путин. Отдолу пише “Мамин Сладък”. Не е ясно за кого се отнася “мамин сладък”. Ако сте си помислили, че е за Путин, може и да не сте прави. Обръщате на 13-та страница на същия вестник и четете изявление на проф.Захари Захариев, председател на Фондацията за приятелство с народите на Русия и ОНД: “Червим се заради кабинета”.
- “Аз вече съм бил веднъж на Шипка, с удоволствие ще се кача и втори път”. Това заяви на 27 февруари руският президент Путин пред зам.главният редактор на “Труд” Светлана Джамджиева, която е в Москва за интервю с него. От делегацията на Путин никой не можа да си спомни кога точно той е посетил Шипка. Справките в архивите на руското външно министерство също не открили следи за неговото първо поклонение на върха.”
Иначе въпросното интервю на Светлана Джамджиева, публикувано в подопечния й “Труд”, е озаглавено “Часовникът на Путин”. Няма да цитирам части от него, но ще ви разкажа за снимката, която го придружава – голяма статуя на Ленин на фона на един строителен кулокран. Отдолу пише: “В Калининград все още се извисява статуя на Владимир Илич Ленин. Заради ниските цени там, много поляци прескачат до руския аклав в Прибалтика, за да си купят цигари, водка и да заредят газовите бутилки на колите си с пропан-бутан.”
- Лидерът на ДПС Ахмед Доган е подготвил личен подарък за президента Путин – 6 бутилки отлежали вина (1979, 1983, 1987, 1989, 1994 и 1998) от сливенската изба “Вини”. (Горд собственик на сливенската изба “Вини” е Тодор Батков.)
- 80 000 лева ще плати руската страна за разходите по престоя в България на техническите лица, придружаващи президента Путин. 460 000 лева са от бюджета на М-вото на културата, тъй като официалните чествания се водят като Дни на руската култура у нас. Българското президентство поема само разходите на официалната руска делегация.
- На 3 март 2003г. стартира новата телевизия BBT, собственост на издателя на в.”Дума” Петър Манджуков. Засега екипът е от 100 души, а ВВТ ще участва в конкурса за трета национална телевизия.
- “Шофьорите от пловдивската фирма “Градски транспорт”, които протестират от няколко дни, прекратиха стачката си за 12 часа в чест на националния празник. След това протестът ще бъде подновен. Заради Трети март Енергото пък не спря тока на длъжниците от ромските квартали под тепетата”, съобщава  националния всекидневник “Стандарт”.
Трогателно, нали?! Прекратили стачката си заради 3 март...

7 март 2003г. 19,50 часа: Само в един изстрел в сърцето, произведен от 45 метра разстояние, пред входа на централния офис на “MG корпорация” (така се нарича вече корпорацията Мултигруп), е застрелян Илия Павлов. Той умира на място. Официално смъртта му е обявена в 20,15ч. Към момента Илия Павлов е най-богатият българин и 8-ми по богатство сред бизнесмените в страните от Източна Европа, с официално богатство от 1,5 милиарда долара.
На следващия ден, а всъщност само 19 часа след убийството – на 8 март в 14,35ч., в София е застрелян молдованецът Степан Рибаков. Той е обявен за прекия извършител на убийството на Павлов във всички утрешни вестници на 9 март. “Няма съмнение, че има връзка между покушенията срещу Павлов и Рибаков, заяви висш полицай. Остава да уточним дали молдованецът е сред поръчителите или изпълнителите на атентата” – пише на 1-ва стр. “Труд” от 9 март. Пак там научаваме, че “около 10 версии проверяват антимафиотите за мотивите на убийството и възможните му изпълнители. Това съобщиха зам.шефът на НСБОП полк. Венелин Великов и главният секретар на МВР Бойко Борисов. Неуредени финансови отношения към бизнеспартньори у нас и в чужбина е първата сред вероятните причини за смъртта на нейния шеф, не е изключено междуособици вътре в структурата на корпорацията. Проучваме също дали престъплението не е на ревностна основа, а също така дали не е дело на психопат, подсказаха криминалисти”.
Психопат? Ревност? ... А убийството е извършено изключително прецизно от снайперист и само с един изстрел в сърцето, а не в крака, да речем. Освен това ми се ще да попитам кой е висшия полицай, който е уверен, че молдованецът Рибаков е виновен, след като сред версиите на  Венелин Великов и Бойко Борисов няма такава? Впрочем уверен съм кой е висшият полицай. Същият “Труд” от 9 март е написал името му – “нашият Шерлок” Ботьо Ботев. Той знае всичко. Защото нищо не е случайно. Убйецът и поръчителите на убийството и до ден днешен не са намерени.
Без да съм Шерлок Холмс, а само Дан Браун, мога да направя обосновано предположение, че Илия Павлов не е убит от вътрешен човек, живеещ в България. Твърде е малка страната ни, за да се подготви и осъществи едно нашенско убийство на такъв богат човек. Все някой щеше да знае или да подшушне. Пък според българските криминолози  “в България няма толкова добър снайперист”. Ние можем само да поставим един взрив – 30 кг! – на пътя, по който Илия Павлов се прибира към резиденцията “Бистрица” в която живее, и после да го взривим пред, а не под, колата му. Така че мишената да остане невредима – датата на описаната случка е 17 юни 1997 година.
Убиецът най-вероятно е външен наемник. Така версията на Ботьо Ботев за молдованеца е много вероятна. Но тогава възниква друг проблем. Службите няма как да не засекат влизането на такъв професионалист-снайперист няколко дни преди убийството и неговото напускане на страната няколко дни след убийството. Но ако влизането е със самолета на Путин, а излизане не се налага, защото убиецът е убит... какво ще кажете, а?
(Аз съм дотук. Мога само да добавя, че 6 (словом шест) дни след разстрела на Илия Павлов в София, в Белград беше разстрелян по същия начин – със снайпер, и премиерът на Сърбия Зоран Джинджич. Версиите също са много, но сходни – “Убиха го, защото не искаше да живеем в Русия, а в Европа”.)
Не мога да знам защо и дали изобщо руското правителство ще иска да убие Илия Павлов. Ето ви кратка официална справка за вероятни причини. Ровете се вие.

- МG корпорация е създадена през 1988 година като д-во “Мултиарт” с предмет на дейност “търговия с произведения на изкуството”. Илия Павлов е нейн шеф още от първия момент. Неговият баща Павел Найденов е – ПРЕДИ - дългогодишен управител на кафене “Попското” на площад “Света неделя” в София. Няма някакво специално образование, не е член на Политбюро на БКП, не се знае дали изобщо е бил член на Партията, но има знаков приятел – Големия Фатик, който е външно-търговския партньор на “Кинтекс” в износа на каптагон преди Десети ноември и след това. След убийството на Фатик, дори се стига дотам, че Павел Найденов осиновява сина му – Малкия Фатик и той става брат на Илия Павлов със същата фамилия: Найденов. (Пояснявам, че пълното име на Илия е Илия Павлов Найденов.) Самият Илия Павлов също като баща си няма някакво специално образование. В 1988 година той е просто един борец от школата на ЦСКА. След това започват образованията му. И членството му в едната от двете масонски български ложи, където достига до 33 ранг.
- “Женен за Дарина Павлова, българска актриса (колкото Илиана Беновска е такава - аз) и има три деца: Венцислава и Паола са на 20 и 11 години и син Илия-Калоян на 7”, пише “Стандарт” на 8.03.2003, скромно премълчавайки, че Дарина е втората му жена. Първата е Антоанета, дъщерята на ген.Чергиланов (от нея е Венцислава). Само да припомня, че ген.Чергиланов беше шеф на Военното контраразузнаване до 1990г. После новата власт го съди за нещо странично (като Тодор Живков - не за геноцид към българския народ, а за раздаване на държавни апартаменти на разни обслужващи го лизачи). И го оправдаха, естествено. Странно! – на 5.03.2003, два дни преди разстрела на бившия му зет.
- Странно е и че на 19 август 2003г. в София ще бъде разстрелян на улицата и другия “син” на Павел Найденов – Малкия Фатик. Това е само 5 месеца и половина след убийството на Илия Павлов. На погребението на Фатик, освен роднините, присъстват: борецът Боян Радев, братът на Васил Георги Илиев, Димитър Джамов, Венци Стефанов, певицата Мария Грънчарова, Красимир Райдовски–пресаташето на Жан Виденов. Убиецът на Фатик не е намерен до днес. Говори се, че физическият убиец е от бандата на Шаки, един от най-известните автокрадци. В бандата на Асен Петров-Шаки влизат Даниел Георгиев-Джаки, брат му Стефан, Борис Алесов, Йоско Йосифов-Костинбродския и Ивайло Симеонов. Но на сметката на Шаки, май (?) се водят имена като Киро Японеца и хората му от пазара “Илиенци”, Поли Пантев и приятели, Степан Рибаков...
- А в началото на 2010-а ще бъде застреляна и сестрата на Илия Павлов Славка Найденова. Тя живеела от дълги години в САЩ със съпруга си българин. Това убийство е разкрито от щатските власти. Убийцата била жена, която харесвала съпруга на Славка и решила да си отмъсти, убивайки я. Барабар със сина й – внук на стария Павел. Интересно е, че убийцата се казва Наташа някоя си, и е рускиня.
- Може би тук, в НИЕ-5, му е мястото да разкажа какво работи Дарина Павлова – в модния бизнес. И там е една... мръсна приказка с побоища, киселина в лицето, убийства. Част от случките съм ги разказал вече, други - не съм. Има и в бъдещето. Но сега не ми се влиза при висшата проституция. Ще ги оставя тия да продължават да се изявяват, без описанието, което им се полага. Само ще запиша две знакови имена, освен Дарина Павлова – Ивайла Бакалова и Жени Калканджиева.
- Днес в портфолиото на MG-корпорацията влизат туроператорът ”Балкантурист” и д-ва “Бороспорт” и “Сердиком”, грандхотелите “Варна” и “Интернационал” на Дружба и Златни пясъци, “България”- София и “Велико Търново”, хотелски комплекс “Сейнт Елиас”, крайморските хотели “Лебед”, “Долфин”, “Рубин”, “Русалка”, “Перла”, “Рила” на Боровец и “Персенк” на Пампорово  В енергетиката MG управлява “Минстрой холдинг”, “Горубсо-Златоград”, мините в Станянци. В промишлеността гигантът притежава “Елкабел” и дъщерното й д-во в Кипър, “Сплавкомерс”, “Стоманени профили”, “Бургаски захарни заводи” и черноморските солници пак там, мелницата “Фортуна”, винарните “България” и “Сакар”. В активите на MG влизат и акции от дружества в електротехническата и електронната промишленост, химията, автотранспорта, машиностроенето, строителството, минералите и цветните метали. За апетитите на корпорацията в областта на горивата съм писал подробно в предишната книга НИЕ-4.
- Пак там, в НИЕ-4, споменах за една лятна снимка на Илия Павлов с младия Дилян Пеевски пред грандхотел “Варна”. Можете да намерите тази снимка в Интернет. Да не я описвам. Има поразителна прилика между тия двамата. Сякаш са баща и син. Или чичо и племенник. (Точно такава поразяваща прилика има между българско-американския милионер Августин Пейчинов и Стоян Ганев. Ама да не се правя повече на Дан Браун.) Впрочем подхвърлянията за много топла връзка между Ахмед Доган и Илия Павлов текат от години. Няма да навлизам в подробности. Само да обърна вниманието ви на поредната улика в тази посока – в.”168 часа”, 14.03.2003: “Възходът на “Мултигруп” започна при правителството на Любен Беров. Твърди се, че то не е отказало нищо на Илия Павлов. Това не е странно, като се има предвид силното влияние на ДПС върху кабинета на Беров. Сокола е политическият гръб на “Мулти”.”
Помните ли от НИЕ-4 за войната на Костов срещу “Мултигруп” в полза на “Овергаз”? Ето ви още една причина Иван Костов да вдигне мерника на Илия Павлов.
- На 5.12 предната 2002г. корпорацията MG се е прекръстила на “МГ  енергетика и природни ресурси АД”. За това споменава само вестник ”Банкеръ”. “Мултигруп” ще се споменава още около година, после ще изчезне от медийното пространство. За АД нищо не се чу повече. Кой наследи Илия Павлов? – Който наследи и Андрей Луканов. Или Емил Кюлев...
Откъдето дошло, там отишло.
(В Приложение 2 можете да видите списък на хората, директори в държавни предприятия и служители в министерства, за които в.”Капитал” твърди, че са кадри на корпорацията на Илия Павлов.)

Сега вече сте подготвени да разберете няколкото следващи реакции на българи покрай убийството на Илия Павлов – Не толкова смисъла им, а защо точно определени хора ги произнасят. При това официално. (сведенията са от в.”Стандарт”, 8.03.2003)
- На погребението на Илия Павлов присъстваха:
политици – Димитър Калчев, Меглена Плугчиева, Ахмед Доган, Емел Етем, Александър Джеров, Лютфи Местан, Емилия Масларова, Татяна Дончева, Румен Петков, Кръстю Трендафилов, Гиньо Ганев, Константин Тренчев, Желязко Христов, Венцислав Димитров, Цвятко Цветков.
спортисти – борецът Валентин Йорданов, Иван Славков, Стефка Костадинова, Иван Вуцов, Боян Радев
творци – Вежди Рашидов, Слави Трифонов, Росен Петров, Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Анета Сотирова, Мария Станева (залятата с киселина миска), Галя от балет “Сатен”
бизнесмени – Васил Божков, Добромир Гущеров, Александър Кашукеев, Емил Кюлев, Петър Манджуков, Валентин Златев, Сашо Дончев, Иван Славков, Тодор Батков
Други - Димитър Джамов, Малкия Маргин, Георги Илиев, патриарх Максим, Юлий Москов, Ивайла Бакалова
- Богомил Бонев: “Против съм да се прави аналогия между убийствата на Илия Павлов и Андрей Луканов. Екзекуцията на Павлов  трябва да се сравнява с тази на боса на ВИС Васил Илиев през 1995г.”
- Даниел Вълчев: “Няма да коментирам, защото когато има починал човек трябва да се запази малко мълчание.”
- Петър Димитров депутат от БСП: “Държавата се нуждае от извънредни мерки. Отговорността е, че липсва държава, тя липсва в ръководството на държавата. А се знае кой е министър, знае се кой е главен секретар. Сега като всеки трябва да се пази за какво ни е полиция.”
- Камен Влахов депутат от НДСВ: “Това е нещо ужасно недопустимо, което не бива да става в цивилизована държава. Убит е човек, който беше един от стълбовете на пазарното стопанство, един от неговите символи. Не ми го побира умът, че това може да се случи у нас през 2003 година.”
- Вежди Рашидов: “Потресен съм. Ужасявам се, че съдо-производството се изпълнява от други лица, а не от държавата. Срамувам се от високия рейтинг на службите, когато в страната, и то не от днес, се извършват екзекуции без съд и без прокурор. Де факто това означава, че няма държава!”
- Стефан Цанев: (изненадан по телефона) “Застреляли са Илия Павлов, наистина ли, не мога да повярвам. Много жестоко. Майко мила!”
- Астор: “Познавах го от 1989 година още като шеф на “Мултиарт”. Спонсорира ми цял фестивал. Винаги съм бил с отлични впечатления от него. Скърбя силно.”
- Радосвет Радев: “О, Боже! Нищо не мога да кажа! Господи!...”
- Атанас Бобоков: “Боже, Боже, Боже Господи! Не мога да повярвам! Това е ужасно! Какво да ви кажа, това показва, че България е толкова далече от Европа, толкова далече от цивилизацията! Нямам думи!”
- Стоян Денчев: “Зловещо е. Не мога да говоря сега, разберете ме. По-късно...”
- Сашо Дончев: “В последните шест месеца изглеждаше притеснен. Мислех, че е заради политиката.”
 На 9 март имаше дълго интервю по Дарик радио с Тодор Батков. Сентенцията на това интервю преписвам пак от в.“Стандарт”: “Убиха го за нещо, което предстои”.