АХ, ТАЗИ  2002 ГОДИНА

Ето как я е видял дежурният редактор на вестник ”24 часа” от 30.12.2002:
“2002г.: Три сватби и едно погребение.
1-а сватба – Калина и Китин на снимка с тъста Симеон II. (Датата не е посочена, затова аз я добавям: 25.10.2002)
2-a сватба – България се венча за НАТО (Има снимка на която се виждат млади хора с българското знаме. Един от задната редица е вдигнал свит юмрук. Имам подозрения, че това е митинг срещу “зетя” НАТО.)
3-а сватба – Европа даде дата за трета сватба. Първанов дари знамена на страните от ЕС. (На снимката се вижда един от гостите на тази трета сватба - Първанов, дарящ знамена на една девойка. Знамената са две, сгънати – едното синьо, другото червено.)
Погребението е надсловено: Реакторите на АЕЦ, обречени на погребение. Снимката е на един реактор на който с големи букви пише: ВВЕР-400 2 блок.

Следват събитията “топ 10 на годината”. Не са подредени по значимост, а по месеци.
- Държавно-управленски: януари – Първанов президент; февруари – отпусната пожизнена пенсия на Сергей Антонов; март – среща Симеон-Буш и Горбачов в България; май – папата в България; юни – срещите Първанов-Буш и Симеон-Путин в Москва; септември - среща Първанов-Путин в Москва; октомври – унищожени ракетите СС-23; ноември – поканата за НАТО и скандалът “Терем”; декември – дата за членство в ЕС.
- Рокади: февруари – оставката на Стоян Ганев и уволнението на 3-та Ка; март – Иван Чобанов шеф на НСС и Кирил Гоцев шеф на БНТ; май – нов щатски посланик у нас - Джеймс Пардю; юни – Никола Колев шеф на Генщаба; юли – уволнени 3-ма областни управители; октомври – Димитър Цонев говорител на Симеон, Васил Иванов-Лучано спортен министър и оставка на Костадин Паскалев.
- Политически: март – напускане на 5-ма от ПГ на НДСВ, Надежда Михайлова шеф на СДС; април – Лазар Причкапов кмет на Благоевград и Елеонора Николова кмет на Русе; април – учредяване на НДСВ; юни – спира в.”Демокрация”, СДС иска промени в конституцията, скандалът с Камен Влахов; август – червения събор на Бузлуджа, Едвин Сугарев напуска НИС на СДС; ноември – вотове на недоверие на БСП и СДС срещу кабинета на Симеон.
- от живота: януари – спират безплатните лекарства; февруари – циганските бунтове в “Столипиново”; април – ученически бунтове срещу матурите, качват пенсиите с 6%; май – 34 деца в Русенско заболяват от салмонела; юни – забранени разговорите по телефона по време на шофиране; юли – токът поскъпва с 29,5%, парното с 12%; септември – скандалът с циганския клан Зрънкови; декември – цените на бензина скачат, старец намира портфейл с 10 хил.долара и ги връща на собственика, протести на селяни от родопските села пред американското посолство в София.
- Икономически: март – нов закон за приватизацията, сделката за външния дълг на страната; април – продадена корабостроителницата във Варна; Симеон обявява строеж на нова АЕЦ “Белене”; юни – уволнен шефът на “Булгартабак”, август – определен купувач на “Булгартабак”, митниците отчитат значително подобрение в приходите; октомври – нов собственик на БТК, 60 души от елита са управители на държавни фирми; декември – ново споразумение с МВФ.”

А ето моите забележки по забелязаните пропуски в тази хронология на вестника “24 часа”. Не ги подминавайте, ако искате да се ориентирате в случилото се тази година, което ще ви помогне, според  мен, да видите историята ни през тези години “по-отвисоко”.
Прави впечатление, че скандалът “Терем”, свързан с доставка на оръжие за Грузия по време на посещението на Първанов в Русия, е включен в раздел “държавно управленски”, а не в раздела “икономически”, където е поставен (според мен правилно) скандала с продажбата на “Булгартабак” на консорциум, свързан също с Русия. Това иди-дойди, но защото няма и дума за напредъка по делото на медицинските ни сестри в Либия? Те са извадени от затвора, прехвърлени са в частна вила и обвиненията им са смекчени. Аз ще пиша за това следващата година. Пенсията на Антонов вероятно е по-важна, защото е включена в събитията топ 10. 
Скандалът в митниците е посочен, но кой знае защо не се споменава името “Краун Ейджънс”, а само, че приходите от митниците са се увеличили. Няма и дума, че размерът на държавния дълг е намалял значително след рефинансирането му. Но е подчертано, че 60 души от политиците ни участват в управлението на държавни фирми. Употребено е понятието елит. Това формално е вярно, но така се прикрива нуждата от пояснения колко от този “елит” е червен.
Партийните размествания в групата на НДСВ са посочени в “събитията”. С един пропуск – влиянието на Васил Божков върху отцепниците и техния организатор Камен Влахов. Последният е споменат само във връзка със скандала, че е напсувал някакъв катаджия. Партийните размествания в червения сектор пък изобщо не са споменати в “събитията”. А те са много важни, защото Сергей Станишев се сближи много с Първанов, особено с негативното си отношение към “новата левица” в която влизат Николай Камов, Петър Дертлиев и дори синдикалистът Кръстьо Петков. Сближение дори до там, че Станишев си позволи да игнорира препоръката на Партията на Европейските Социалисти, че това не е хубаво. “ПЕС да не се меси в българските работи”, заяви официално той. Нима това не е важно? Защо не е споменато учредяването на националистическа партия “Българска орда” през септември? Защото вътре са отците Георги Гелеменов и Григор Велев ли?
А защо е споменат само вота срещу кабинета “Симеон” за затворените реактори в АЕЦ, но не и “синият вот” за ДДС-то върху лекарствата (февруари)? Тъкмо в негов резултат Симеон уволни 3-ма министри – Качакова, Кацарчев и Карабаджаков. На всичкото отгоре по отношение на безплатните лекарства редакторът на “24 часа” нагло е излъгал. Не са спрени безплатните лекарства, а само НЗОК отказва да плаща вносните лекарства за които има равностоен български аналог! Да не говорим, че посочените скокове в отчета на вестника в цените на тока и парното, са прогнозни. Действителното увеличение на тока е 12%, а не 29,5%. За парното не мога да посоча точната цифра, защото цената му е различна за различните топлофикации. 
Премълчани са назначенията на Георги Петров за шеф на Комисията по хазарта – защото е човек на Васил Божков ли?, и на Гиньо Ганев за шеф на Агенцията за българите в чужбина – защото сигурно не е важно, че през нея минават всички молби за българско гражданство и тя разпределя всички чуждестранни дарения от българи зад граница Защо е споменат само Джеймс Пардю, но не и Елена Поптодорова? Това е взаимна размяна на посланици между нас и САЩ.
Споменати са някакви заболели 34 деца от Русенско, циганските простотии в Столипиново на оневинения за “взривения Труд” цар Киро (февруари) и на клана Зрънкови, но няма нито дума за бандитските истории от лятото на годината. Те без малко да свалят правителството. Що така бе, брате журналист от ”24 часа”? Да не би да те заплашил, или може би платил на ръка, някой Петров, Джамов, Божков, да си затваряш перото? Ами скандалите около Главния прокурор Никола Филчев къде са? Защо не се споменава закриването на комисията по досиетата, т.нар. Комисия Методи Андреев (март)? Или пък това, че “първият ни космонавт Георги Иванов строи край град Априлци голф-игрище на 500 декара с малко летище” (цитирам “Стандарт”, септември)?
А къде са проявите на шоумена Слави Трифонов? Тъкмо един негов сол-сценарист – Росен Петров, каза: “Достатъчно е 10000 души с 10000 павета достатъчно смело да пожелаят нещо пред парламента.”
Само за курвари и педераси стават тези шоумени. Бъдещето ще докаже това достатъчно гръмко.

Предсказанията за 2002 година на разните Соня-заварчици, Алени Люмиери, на тариката Деси от с.Ключ (знаете ги от страниците на тази книга) не се сбъднаха. Нито едно! Нищо чудно! Защото те не бяха предсказания на виждащите в бъдещето, а техните мечти. Написах мечти, та се сетих да допиша, че и мечтите на Евгений Дайнов не се сбъднаха. Предсказанията за 2003-та, поместени по медиите около предстоящата Нова година, ще оставя за декември 2003 година.
Но се сбъднаха едни предсказания на Господ. Защо баш тези, така концентрирано, така зловещо подредени бих казал, не зная. Но съм длъжен да ви ги покажа.
Става дума за една поредица от смърти - 14 на брой, която започна през юни и продължи до Новата 2003 година:
- Започвам със смъртта на Добри Джуров на 17 юни 2002. Той е роден в 1916 година, набор на Тодор Живков и негов началник в отряда “Чавдар”, но и един от четиримата с Младенов, Луканов и Георги Атанасов, активно участвали в свалянето му на 10 ноември 1989. След 9 септември 1944г. завършва Военната академия в Москва, става зам. министър на отбраната (1956), министър на отбраната (1962-1990), член на ЦК на БКП и на неговото Политбюро (до 1990), член и на ВС на БСП (1990-1991), депутат във всички народни събрания след 9 септември 1944, вкл. и във ВНС (1990-1991).
На погребението му присъстваха президентът Георги Първанов, министърът на отбраната Николай Свинаров, шефът на Генщаба Никола Колев, Сергей Станишев, Георги Пирински, Румен Овчаров и Румен Петков, бившите членове на Политбюро на БКП Йордан Йотов и Георги Атанасов, някогашните началници на ГЩ на БНА генералите Любен Петров, Атанас Семерджиев и Христо Добрев, бившият военен министър Валентин Александров, Гиньо Ганев, Велко Вълканов, Димитър Попов и Емел Етем от ДПС. Пред ковчега на Добри Джуров бяха положени венци от посолството на Русия у нас, военното министерство на Русия и Комитета на ветераните от войната. Пред покойника се поклони посланикът на Куба.
- На 8 октомври умря Милко Балев. Той е 4 години по-млад от Добри Джуров и като него е от Троянско. Партизанската му биография е сходна на Добри Джуровата – политзатворник, партизанин, но в Троянско, а не в “Чавдар” и може би затова постъпва в ЦК на БКП две години след приятеля си Джуров, а в Политбюро – чак в 1982г. От 1956-та до 1986 е началник на кабинета на Тодор Живков. Може би защото е отговорен редактор на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков, след преврата на десети ноември споделя съдбата на Първия - изключен от БКП на 13.12. 1989, осъден на 2 години затвор през 1992, но присъдата е променена на условна.
В пресата не се съобщава за официални лица, присъствали на траурната церемония.
- Бойчо Трайчов Костов, син на Трайчо Костов, умря на 13 юни 2002 година. Само в.”24 часа” съобщава за тази смърт с едно малко каре на 12 страница.
- Само дни преди да навърши 100 години, на 20 юли 2002г. в  САЩ Калифорния, почина художникът Любомир Далчев. Той живееше там в емиграция от 1979 година и не се върна в родината си, дори и след 1989. Въпреки, че е носител на ордените “НРБ” (1959), “Кирил и Методий” (1963), лауреат на Димитровска награда (1971) и “народен художник” (1971). И даже след като през 1998г. Стефан Продев написа до художествената гилдия: “Намерете начин да се свържете с отшелника в Калифорния и го уверите, че България не го е забравила.” Брат е на поета Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев.
- На 27 юли почина на 68 години поетът от Бургас Христо Фотев. Прощаването с певеца на морето и любовта мина без високопарност. Недялко Йорданов припомни стихове на Фотев, а Ева и Гого от “Тоника СВ” изпяха в негова памет “Бургаски вечери”. На почетна стража пред саркофага  застанаха приятелите му Недялко Йорданов, Вежди Рашидов, поетът Иван Динков, актьорите-депутати Стефан Данаилов и Явор Милушев, главният координатор на бизнесклуб “Възраждане” Стоян Денчев. Бишвите президенти Петър Стоянов и Желю Желев  също наведоха очи пред покойния творец. Траурното шествие спря движението по ул.Раковски в столицата,” (в.”Монитор” от 31 юли 2002).
- На 28 юли почина на 58 години Любомир Собаджиев. Преди 1989г. е осъждан 2 пъти за дейност против държавата и осъден на общо 9 години затвор. Излиза от затвора през 1982-ра. През декември на 1988-а става председател на основания от него Съюз за гражданска инициатива, който преименува на Национално движение “Гражданска инициатива” през ноември 1989 и чрез него е един от основателите на СДС. Участва в Кръглата маса. Депутат е във ВНС, но се отказва преди разпускането му. Разболява се тежко през 1993 година. Някои вестници пишат упорито, че е станал агент на ДС още в затвора, защото не е издържал на мъченията и натиска. Допълват, че баща му е АБПФК (активен борец), а майка му се е побъркала - “станала психично болна”  Склонен съм да повярвам, защото в последните години Собаджиев заговори и прописа (във в.”Сега” предимно) против първото СДС на което беше създател. Запазил съм едно интервю на Елена Костова през годините на управление на съпруга й, че Любомир Собаджиев е вкарал в политиката Иван Костов. Червената “Дума” отбеляза смъртта му.
- Още две смърти в редовете на дисиденти от времето на Десети ноември. На 23 октомври умря Петър Корнажев, а на 27 октомври Светослав Лучников.
Преди промените Петър Корнажев беше много известен столичен адвокат. Кариерата му започва в далечната 1954-та. На какви позиции ли –  защитавал е Янчо Таков, син на Пеко Таков, в процеса срещу него за контрабанда на някакви кожуси, например, като и Георги Найденов, известният собственик на “Тексим”, ако някой си спомня тия времена. Звездата му изгрява през 1990г. Става депутат във ВНС от СДС (партията на Петър Дертлиев), и след две години – правосъден министър в правителството на Любен Беров. Последната му публична изява беше свързана с процеса срещу българските медици в Либия - консултираше адвокат Владимир Шейтанов. В последният си път беше изпратен от президента Първанов, парламентарния шеф Огнян Герджиков, експремиера Любен Беров, председателя на КС Христо Данов, Гиньо Ганев.
Светослав Лучников е роден 1922 година в Русе. До началото на промените е незабележим, най-високата му длъжност е асистент по гражданско право в Юридическия факултет на СУ. Намества се редиците на СДС, ставайки депутат в 36-то, 37-то и 38-то Народно Събрание (1991-2000). Междувременно  между 8 ноември 1991 – 30 декември 1992 е правосъден министър в правителството на СДС (За този период вижте подробностите в НИЕ-1)
Някъде години след това Константин Мишев, който беше съветник на това правителство, заяви: “Светослав Лучников беше бивш съветски агент. Ако някой иска да ме съди за думите ми, готов съм.”
(Аз съм повече от убеден, че казаното от Константин Мишев е истина. Мога да свидетелствувам от личен опит, тъй като тогава работех в научния институт по микропроцесорна техника, където тогавашният директор агент Лалчев го направи главен юристконсулт. Не е необходимо да пояснявам повече. Има си Господ – той да се оправя с тия.)
Само да допълня за днес – 2002г. Петьо Цеков, знаете го, написа в “Сега”, 29.10.2002: “Лучников бе един от онези политици идеалисти, които днес са на привършване. Които изчезнаха с отмирането на комунизма и с намаляване ролята на СДС. Едва ли това е добре за демокрацията ни.”
- На 11 юли умря Васил Цонев – Дон Базилио. Батко е на народния артист Коста Цонев. Учил между 1941-1945 във Военната на Негово Величество Академия, после “се боядисва” в червения СБП - Съюз на българските писатели, главен редактор на в.Стършел (1959-1976) и наблюдател (??) към ръководството на телевизията по Иван Славково време. Как стават тия работи? Хайде добавете, че двамата братя Цоневи имат и трети брат, който е емигрирал след Априлския пленум чак в далечна Австралия, където е станал милионер. В статията, откъдето са тия мои сведения, пише още, че австралийския брат си е идвал безпрепятствено в социалистическа България, а българските братя са му ходили на гости.
Затворете си очите и да си кукаме...
Вежди Рашидое е автор на надгробния му барелеф в Плачещата градина в Двореца в Балчик, където е пръснат прахът му.
- В края на ноември на 87 години си отиде Ружа Делчева. Помните я сигурно като мадам Злата в телевизионната постановка на Хачо Бояджиев “Криворазбраната цивилизация”. Сигурно няма да се учудите, че е била председател на Съюза на артистите в България и актриса в Народния театър от 1944 до 1989, ако напиша, че е била техническо лице към ЦК на Партията (1934-1936).

- Проклятието “Козият рог”
Предисторията. Всичко започва две години след премиерата на филма “Козият рог”. Годината е 1974 – умира Методи Андонов,  режисьор на филма, на 42 години. “Не пиел, не пушел, но живеел на висока скорост”, пише във вестника. 17 години по-късно, в 1991, го последва актьорът Милен Пенев (48 години), изиграл ролята на влюбения козар. Намират го премръзнал на една пейка и до ден днешен истината за смъртта му не е известна. През 1997 година след тежък диабет и живот в тотална мизерия умира операторът на филма Димо Коларов, на 73. След три години – през 2000-ата умира актьорът Антон Горчев на 61, превъплътил се в Караиван, бащата.
И следва мрачната поредица на 2002 година. Първи си отиде сценаристът на филма Николай Хайтов, на 82 години. Датата е 30 юни 2002г. Последва го Катя Паскалева, главната героиня, на 24 юли 2002, на 57 години. А на 1 август смъртта отнесе и певицата Мария Нейкова, изпяла песента във филма. Онази, незабравимата “Вървят ли двама”.
- Ще завърша този разказ за смърти през 2002 година, с кончината на Димитър Димитров на 22 декември 2002г. Ректор на Техническия Университет в София (1992-1995) и министър на образованието в кабинета на Иван Костов. Искам да подчертая разликите в тази смърт със смъртта (10.03.2002) на един друг ректор – на СУ и също бивш министър на образованието – Илчо Димитров. Който беше изпратен от целия екип комунисти, начело с президента Първанов. Докато зад ковчега на професор Димитров се наредиха само неговите приятели, колеги и студенти. Което предполагам, че е по-важно за Съдбата.
Подразних се отново от собственото си припомняне как разни партийци ги изпращат “море от хора”, докато далеч по-стойностни хора биват отминавани с мълчание от  “червените” българи. Да бъдат проклети червените!

Не е особено хубаво да завършвам описанието на годината с преглед на починалите. Затова, извинявайте, мои читатели. И ми простете.