АХ, ТОВА НАТО,  АХ, ТОЗ ЕС

Казват, че историята се пишела от победителите. Не е вярно и е елементарно проверимо. Нашата история например да не би да е писана от турците? Или от руснаците? Писали са я и я пишат победените българи, и то преди да са се освободили! Защото Историята не е измислено Минало с цел да се узакони дадено Настояще и моделира съответстващото му Бъдеще. Историята трябва да бъде ръководство за ползване за бъдещите поколения, написана от добросъвестните им предци. Истинската история не е хвалба, а описание на грешките, успехите, поуките по Родителския път, за да бъде спестено или намалено времето и усилията на Децата по техния път. Така че дали една история е истинска, определят не пишещите я, а ползващите я. Ако, следвайки съветите й, ползващите я, постигат успехи, то тази история е истинската, вярната, полезната. Приемате ли тази моя теза?
Само още десет реда КОНКРЕТНА обосновка защо историята, която пиша, твърди, че цивилизационният избор за България е европейската демокрация, а не комунизма във всички свои подвидове. Народът не никоя страна в света, избрала комунизма като свой път за развитие, не живее по-добре, сравнен с който и да е народ на която и да е демократична страна. И това е безотказен факт вече повече от век. Не демагогствайте, че лошите резултати не се отнасят за соц страните, а само за комунистическите, че са резултат от саботажи, лични грешки, неопитност, външни фактори и др. такива оправдания. Сгрешена е Теорията - не може всеки да дава според способностите си, а после всичко да се дели поравно. Затова всички резултати са лоши!
Иначе е безспорно, че всяка страна трябва да полага максимума усилия да опазва независимостта си. На по-големите и по-богатите държави е по-лесно. Да му мислят по-малките и по-бедните, като нашата България например. Как 8 милиона човека могат да се защитят успешно срещу 80, 180, 280 милиона?! Никак. Дори да се сдружат помежду си за обща отбрана, да кажем 20 страни по 10 милиона, та да станат 200 милиона, какво? Големите проблеми остават. Освен, че всеки народ има своите вековечни особености, които го правят уникално несъвместим с другите, вътре в общността Някой все ще стане, ще иска да стане, по-голям началник от другите. И все пак не е измислен по-работещ начин за отбрана от колективния. Най-малкото заради възможността да се преливат колективни сили при възникване на частни проблеми. Така разходите за отбрана, понеже говорим само за военна защита, ще бъдат на порядък по-малки за всяка отделна страна. Което е особено важно само по себе си, защото военните разходи са излишни, те не създават брутен вътрешен продукт.
Без да се отплесвам по други теми покрай тази, само да маркирам изключителната важност за търпимостта между гражданите вътре в рамките на единия народ, която определя, която предопределя, възможността изобщо да съществува някаква коалиция от различни държави.
След края на ВСВ нашата България се оказа в социалистическия лагер, а не в капиталистическия свят. Кой какво ще да казва, ТОЗИ избор не беше наш национален, а изборът на Великите сили. Така се се разбрали, това направили. Е, нам се падна злощастният жребий да попаднем в орбитата на комунистическия СССР. Ще се намери ли някой да спори с времеви доказателства, къде щяхме да сме ние, българите днес, ако в 1944-та ни се бяха паднали други освободители?

Десет години след като България се отказа ФОРМАЛНО от строежа на социализма като преход към комунизъм, демократичният свят й предложи своето сътрудничество. Толкова късно, защо – чувам въпрос. Защото е нормално за демократичния свят да постанови един изпитателен срок на държавата България, преди да й повери правото на равна в него. След като почти половин век тя не е полагала никакви градивни усилия да научи своя демократичен урок. Нещо повече – пречила е, саботирала е такова развитие на нещата.
Без да се отплесвам и по тази тема, само ще обърна внимание на факта, че аз самият не се опитвам да се отделя от СВОЯ народ. Щом България е (била) виновна пред новия свят, виновен съм и аз!
Израз на това, че последното изречение е излязло от душата ми, е тази МОЯ история за българските работи, която четете в момента. Написана в този вид! Тя е моето покаяние! Аз не търся никаква отплата за себе си. ИСКАМ ЕДИНСТВЕНО вие, които четете тази история и тя ви се струва истинска, да я запазите за следващите след нас поколения българи, разпространявайки я, допълвайки я, подкрепяйки я с живота и действията си.

Следва малко съпоставено описание на събитията до и след 1989г., после новите случки от тази 2002, и накрая няма да спестя имената на онези българи, които демагогстват по темата, подражавайки на онзи вълк от приказката пред вратата на седемте козлета.
Колективният договор за отбрана на страните, строящи комунизъм след края на войната, е наречен официално Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ. Подписан е от 8 страни-членки на 14 май 1955г. във Варшава,Полша. Затова е известен като Варшавския договор. Централата му естествено е в Москва,СССР, днес съвсем не случайно и “трогателно”, наричан Русия. Войските на Варшавския договор са използвани за първи път година по-късно в унгарските събития 1956. България е изпратила свои войски в друга страна от Договора за пръв и последен път, поне официално, през 1968 година за потушаване на т.нар. ”Пражка пролет”. Отбележете си, че този протест на чешкия народ срещу комунизма тогава, е наречен, и до днес се нарича така: “пролет”. Което идва да подскаже, че България е била окупатор за нормалния свят. Главнокомандващ на тези окупационни войски е бил генерал Атанас Семерджиев. Този, когото “синият” президент Желю Желев предложи за свой вицепрезидент и ВНС узакони това негово желание.
Военната организация на Северноатлантическия договор - НАТО  е основана на 4 април 1949 г. Седалището на организацията е в Брюксел. В договора за НАТО съществува чл.5, който регламентира правото на всяка страна да поиска военната помощ на всички страни-членки за себе си, ако се почувства застрашена. За първи път в историята на договора САЩ се позовават на член 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните атаки от 11 септември 2001. За защита на свои интереси в страни, които не са членки на Съюза, НАТО използва т.нар. военен контингент в който всяка страна-членка може да участва със свой батальон, ако изяви желание и нейният председателствуващ орган е разрешил това. България  след 1990 година е участвала в редица такива мисии. Първият наш чуждестранен батальон е изпратен в Камбоджа със заповед на Желю Желев (НИЕ-1).
Варшавският договор ни е излизал 6 пъти по-скъпо от НАТО. Съществува документ в който Тодор Живков се е жалвал на СССР, че трябвало да отделя 12% от националния доход за превъоръжаване. За сравнение, разходите за отбрана на България като членка на НАТО през годините се движат между 1,2 до 1,6% от брутния вътрешен продукт на страната. Иначе в рамките на НАТО България има задължения да отделя 2% от БВП за отбрана.
При тези икономически факти за държавата ни, очевидно в полза на НАТО, аз нямам нужда да питам защо социалистическа България крепеше структурата на Варшавския договор. Ще кажете, че не е имала друг избор... Я, се замислете, когато ДНЕС България ИМА ДРУГ ИЗБОР, защо същите соц.хора от същата соц.партия, неистово се борят против НАТО и ЕС. Отговорът ви какъв е? Ще ви помогна: Тези хора, които си искаха и си искат социализма, не го правят за страната си, те го правят да задържат властта само за партията си  - по-рано БКП, днес БСП. Т.е. за собствената си класа и за себе си, а не за цяла България. Има и друга част българи, която искат да видят страната си като нормална европейска държава. Хайде да се уважаваме взаимно.

Но да видим какво тази година възбуди старата комунистическа омраза към “мръсните капиталисти”. Събитията бяха основно две – унищожаването на съветските ракети СС-20, които са несъвместими с едно членство в НАТО, и затварянето на работещата със съветски атомни реактори АЕЦ Козлодуй, което пък е несъвместимо с едно членство на България в ЕС.
Съветските ракети СС-23 се появяват в България в навечерието на Карибската криза след есента на 1962 г. Може би са онези същите ракети, които руснаците бяха принудени да си приберат от Куба. Разбира се, че нашето комунистическо управление никога не си призна, че такова нещо се е случило. Трябваше да дойде 10 ноември, за да бъдат публикувани документите, удостоверяващи това: "През лятото на 1962 г. край Карлово и Ямбол са били разгърнати две ракетни бригади, в близост до курорта Боровец се е намирал склад за ядрените заряди за ракетите. Съветската страна е изисквала съблюдаването на най-строга тайна по въпросите за разполагането на ракети "земя-земя" на българска територия", И още: “В информациите на западните разузнавателни централи се посочва, че в страната постоянно присъстват около 2000 съветски военнослужещи и около 1000 сътрудници на съветските тайни служби.”
Е, след като ръководството на НАТО взе решение да включи България в следващото свое разширение (вж. Косовската криза, НИЕ-4) съветските ракети станаха излишни и трябваше да бъдат унищожени. И започна един смешен плач:
- август:
“Заклахме ракетите. Една СС-23 къса синжира, бяга в Брюксел” – Слави Трифонов в “24 хъша”, приложение на в.”24 часа”. “НАТО-то обичам, след ракети тичам, / с но като бръснач - стой, стой, хвани я. / Ракета, ракета – всичкото ракета на мезета. / Ракета, ракета – самолети сваляме с павета.”
Няма опасност унищожаването на ракетите на полигона край Змеево да предизвика земетръс. Това каза проф.Христо Христов, директор на катедра “Геология” към БАН. Той заяви, че намиращите се в района вулканични скали са прекратили дейността си преди 70 милиона години.”
(Спомних си едно предупреждение на Марк Твен отпреди 70 години, което той произнася към американците: “Не плюйте по пода! Спомнете си голямото наводнение на Мисисипи.”)
- септември: “Мераклиите да присъстват на унищожаването на първата бойна глава на ракета СС-23 се покатериха на прашните зидове в с.Пъстрово. Епохалният взрив гръмна точно в 11,01ч. на 10 септември. На хоризонта блесна пламък, после се образува малък облак, който бързо прерасна във висока гъба. Пукотът от разстояние 5км. направо разочарова любителите на силни усещания.”
“СС-23 гръмна като черешово топче. Емоциите стихнаха след като подполковник Александър Николов докладва, че няма отклонения от еконормите след взрива.”
“Градушка удари след взрив на СС-23” – Матей Бонев в “Стандарт”
“Министър с разстройство след взрива на СС-23. Стомашните болежки на мен и сина ми не са заради ракетите, твърди Долорес Арсенова, присъствала на взрива край Пъстрово.”
- октомври: “Четирима мъже и две жени ще се затворят за неограничен период от време в една от неизследваните пещери в района на великотърновското село Беляковец. На опасната постъпка те се решили, след разбрали, че никой не им дава писмена гаранция, че няма да се унищожават двигатели на ракетите.”
(Уха! Четирима мъже и две жени колко интересни комбинации биха направили, протестирайки уплашени...)
- ноември: Не стана ясно на нашата общественост кога точно беше завършено унищожаването на съветските ракети. Нямаше отклонения от еконормите, земетресение дори нямаше, синът на Долорес Арсенова оздравя... как да разберем?! Но тъй като за срещата в Прага това унищожение беше императивно изискване, най-вероятно последната съветска ракета у нас е умряла някъде през този месец.  
На заседанието на НАТО на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага на 21 ноември 2002 г. бе взето решение България да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към НАТО. Разговорите с България ще бъдат осъществени през януари и февруари 2003 и през юни ще бъдат приключени в основни линии. На 18 март 2004 г. Народното събрание ще ратифицира Северноатлантическия договор, а на 29.03.2004г. документите по присъединяване към Северноатлантическия договор на 7-те нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон. Последната дата се счита за дата на приемане на България в НАТО.
На 23 ноември 2002г. Георги Първанов покани на чаша нощно вино в Президентството политици, които трудно бихме могли да видим заедно някъде – премиерът Симеон II, председателят на Парламента Огнян Герджиков, лидерката на СДС Надежда Михайлова и председателят на БСП Сергей Станишев, бившият президент Желю Желев, ген. Бойко Борисов, посланичката ни в САЩ Елена Поптодорова и Соломон Паси и Драгомир Драганов, като основатели на Атлантическия клуб в България.
ледите ли датите? Само след два дни БСП и СДС ще пуснат своите отделни вотове на недоверие срещу правителството на Симеон, именно заради затварянето на съветските реактори. Писах за това някъде около десетина страници по-назад.
А следите ли, че Ахмед Доган и неговото ДПС не вземат никакво отношение по въпроса НАТО? После обаче, елате ги вижте – първи и най-важни. Няколко пъти имах възможността да пиша, че ТЕЗИ са истински гьотверени. Използвам я пак да го повторя.

Из полемиките около решението за затваряне на АЕЦ Козлодуй:
Имам цяла камара от изявления на политици, журналисти, социолози, специалисти... все българи, които бият в една посока. Резюмирам я със заглавие от “Стандарт”, 4.10.2002: “Козлодуй като Ганкиното кафене. Шашнахме Брюксел с различни позиции за АЕЦ.”
Я, да видим защитниците на различните позиции: (само хронолично подредени)
- Да не се затваря Козлодуй: Марко Семов и неговия син Атанас Семов, Христо Комарницки и Анри Кулев – карикатуристи, Велислава Дърева, Виктор Пасков – писател, Лили Маринкова – БНТ, Георги Коритаров от радио “Свободна Европа”,  Георги Божинов - депутат БСП, проф.Драгомир Драганов, Евгений Бакърджиев, Веселин Близнаков – секретар на НДСВ, Любен Корнезов – зам.председател на ПГ на БСП, Волен Сидеров, Георги Първанов, Димитър Иванов – съветник на президента, Никита Шеваршидзе, Радосвет Радев – собственик на Дарик радио, Сергей Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров, Петър Берон,  Владимир Кисьов – зам.председател на СДС, Валери Петров – поет, Красимир Каракачанов – ВМРО, Величка Рангелова – д-р по икономика, Валери Найденов – журналист, Георги Готев, Петър Костов и Мария Стойкова – журналисти от “Сега”, Димитри Иванов “наблюдателя”, Иван Кулеков – хуморист, Димитър Генчев – журналист от “Новинар”, Слави Кашеров и Любомир Денов от “24 часа”, Таня Джоева – и тя журналистка, Бойко Пангелов – журналист от “Труд”, Исак Гозес от “Стандарт, целите редакции на вестниците “Дума” и “Земя”..
- Да се затваря Козлодуй: Меглена Кунева - министър по европейските въпроси; акад.Георги Марков – директор на Историческия институт на БАН;  Божидар Димитров –директор на НИМ, Йосиф Петров  земеделеца;
- Иди-ми, дойди-ми:
Димитър Цонев, говорител на МС: “Не е необходимо правителството да променя позицията си, защото де факто тя потвърждава решението на НС за евентуалното затваряне на 3-и и 4-и блок. Няма никаква разлика между двете позиции. В единия случай имаме записана една година, в другия случай формулата е: “Не преди да ни приемат в ЕС.”
Надежда Михайлова – лидер на СДС: “Ще затворим реакторите, когато ни приемат в ЕС”
(Като се има предвид, че спирането на съветските реактори е условие за приемането ни в ЕС...)
Ахмед Доган – “Трябва да се знае, че не ние поехме ангажимента за затваряне на реакторите, а още ОДС през 1999г. Това, което можем да използваме на равнище ЕК, е нова дата след партньорската проверка. За голямо съжаление все още нямаме окончателен отговор и няма гаранции, че ЕС ще преосмисли позициите си на база експертната проверка.”
Аз къде съм ли?  Атомна електроцентрала не е завод за ламиниран паркет например, който може да бъде затворен, отворен, изгонен, без особени последствия за държавата. Защото единият АЕЦ Козлодуй осигурява тока на 2/3 от страната. И – още повече – защото заплаха от един саботаж в атомна електроцентрала, може да влияе пряко върху политическата линия на цялата държава. А кой може да организира такъв саботаж – не е необходимо да гръмне дори, достатъчно е само да се откаже да внася ново гориво за руските реактори или да не направи модернизацията им – по-добре от руските специалисти в АЕЦ? Затова този гордиев възел трябва да се разсече: Съветска АЕЦ в Европейския Съюз не трябва да има.
Решението на Европейския Комисия (от 18 ноември 2002) е: “Приема условието на българското правителство и ще направи партньорска проверка на сигурността на 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй”. Глава “Енергетика” е временно затворена. България има 6-годишен преходен период от датата на членство – 1 януари 2007г.”

На 12-13 декември 2002г. на среща на Европейския съюз в Брюксел на лидерите на 25-те (15-те тогавашни и 10-те бъдещи членки на съюза) е решено България да бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейският съвет подкрепя 2004 г. като година за приключване на преговорите с България и Румъния. Решено е всяка от страните да бъде оценявана по нейните показатели (не в пакет).
И отново Георги Първанов, след срещата в Копенхаген по същото време със срещата в Брюксел, където получихме пътна карта за приемането ни в Евросъюза на 1.01.2007: “Решенията в Копенхаген са една много добра новина за България. Оттук нататък трябва просто да си свършим работата.”
Е, това е политиката ни. Или - това е нивото на политиците ни. Но интелектуалците ни са друга стока, от много по-висока необходимост за нацията ни, нали? Би трябвало да бъдат друга стока!
- Така, че в този смисъл не се кося от нравоученията на следващия, който ще ви представя - Георги Константинов. Той е един от априлското поколение поети. По Десети ноември е бил вече на 46 години. Родом е от Плевен и е завършил СУ ”Кл.Охридски” в годината 1967-а, но вместо да отиде по разпределение в родния си град, е назначен направо като редактор в Българската телевизия. След 4 години става  заместник-главен редактор на вестник „Народна младеж“, член на Бюрото на ЦК на ДКМС и главен редактор на списание „Родна реч“, главен редактор на списание „Пламък“. Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание от квотата на БСП. Биографията му е типично “дисидентска”. Като на Николай Василев, на Кирил Василев синът. Изключили го от БКП през март 1988 година за лоши приказки срещу Партията. Само дето вместо министър на Филип Димитров, станал зам.министър в правителството на Жан Виденов. И веднага след падането му, още в 1997г., става главен секретар на Съюза на българските писатели. Нали знаете, че главните секретари на всяко ведомство наблюдават за правилното провеждане политиката на управляващата партия там, където са назначени.
Та този председател на СБП по Костово време, написа по Симеоново време следното: (в.”Дума”, 20.03.2002) - “Какви ли не чудеса се приписваха в аванс на нашия прохождащ капитализъм: равен старт за всички, волни пътувания из Европа, висок професионализъм и пълен портфейл за всеки член на демократичното общество. Сезонът на пазарната романтика обаче окончателно свърши. Делничният човек износва старите си дрехи и мечтае за постоянна работа. Пенсионерите цепят стотинката на две, младите бленуват за бягство зад океана, а онези, които искат честно да забогатеят у нас, непрекъснато се блъскат в тъмни бариери. Далече от обществения подвиг са и нашите политици, обикновено използващи държавата за решаване на лични проблеми. Полицията се надлъгва с растящата престъпност, а тягостната реформа в армията подтиска всяка мисъл за героизъм. Ала сезонът на пазарната романтика наистина свърши и е дошло времето на трезвите оценки. Навярно това време има и нови герои, различни от досегашните, действени хора, които могат да направят повече за нашата забуксувала и унизена страна. Но откъде ще се появявт тези толкова желани герои? Сложен, мъчителен въпрос. Твърде строго звучат  в днешния ден думите на известен наш писател: “Най-големият ни проблем е, че Родината не може да произвежда човеци...” Тежък упрек, но навярно справедлив. Май ще се наложи да се оправяме без герои. И да се стремим да бъдем повече човеци.”
Демагози – най-меката дума, която мога да измисля за Такива.

- в.”Сега”, 30.12.2002. Разговор между “поетите” Кирил Кадийски и Румен Леонидов, представен от Бойко Ламбовски. Разговорът е наречен “Елитът първо да лежи в затвора, после да управлява!”
Имам  учудване: Как е възможно първо да вкараш елита в затвора, а след това да го пуснеш да управлява? Откъде ще знаеш, кой е елит предварително, та да го окошариш? Тия не са добре логически. Освен, ако имат предвид, че щом не е “твой човек” - веднага в затвора, за да му попречиш да станеш елит. Ама така беше при комунизма, а днес сме демокрация.
Двамата – Р.Л. и К.К., разговарят по различни теми.

·               За времето на Иван Костов:
Р.Л.: Сред моите познати има много привърженици на Иван Костов. Хем интелигентни, съвременни хора. Те толкова болезнено преживяха падането на Костов, че се потресох. Първо много се чудих, а после си дадох отговор: ами през тези 4 години на неговото управление те лично живяха много добре. И не приемаха тезата, че едни антикомунисти обраха държавата повече от комунистите. Бяха изумени, когато Костов падна! Аз им говоря, че е кофти работата, че хората псуват, а те не вярват. Ама аз стоях десетина месеца без работа и гледах от друг ъгъл нещата. Видях какво е да нямаш един лев приход, като чумав станах – всички ме забравиха. Да нямаш пари си е все едно да намаш приятели. Не можех да нося нищо вкъщи, дори за вестник нямах стотинки. А тази 2002 година за мене беше добра. Работя като редактор сега в едно списание.
К.К.: Той и Костов се заблуждаваше, че няма алтернатива и лежа на тези лаври. И затова си отиде съвсем безславно. Аз съм спорил с мои приятели седесари преди, те ми викат: Да, ама нема кой да ни смени! Айде де, немало кой! Има кой!

·               За времето на Симеон:
Р.Л.: Немало кой! Има-има! Султанът! Дойде султанът-цар и го отцепи отзад.
К.К.: В интерес на истината, аз също мислех, че Симеон нещо ще направи, понеже има зад гърба си една династия. Оказа се, че не му пука за династията. Въпросът за династията свърши завинаги за България. Нашият проблем сега е дали Симеон доведе тия боклуци на власт или тия боклуци го доведоха него.
Р.Л. Симеон го доведоха американците. Защото трябваше да се търси алтернатива. Америка няма нужда от конфронтация. В началото бяха много обидени червените, после сините. Свърши тя. Народът разбра, че едни си оправиха живота, а други останаха на дъното.

·               За Европа и НАТО:
К.К.: И какво се хвалим толкова, че ни приемат в НАТО. Там ни приемат, защото НАТО искаше да сме там.
Р.Л.: Ами, искаше. Ако искаше, защо не ни прие веднага? Защо бяха тия кандърми? Ние тука правихме челни стойки, задни стойки, какво ли не? Айде, айде, айде, нае..ха ни те.
К.К.: А вижте сега целия фарс с НАТО. Какъв е тоз термин “”партньорски контрол” – някакъв оксиморон. Хем контрол, хем – “партньорски”. Да ми дойде някой в къщата, да ми прави партньорски контрол! Това е пълна глупост. Те са толкова умни, че създадоха една ситуация, в която ние да ги молим...
Р.Л.: Да ни надупят със свалени гащи. Както се бяхме надупили на Русия, така сега и на Америка... Българинът обича да е дупедавец, ама не той, а българския елит! Затова, който иска да е елит, първо трябва да иде в затвора! Да седи там 10 години и после да управлява!
К.К.: Трагичното е, че отивайки в Европа, ние имаме реалния шанс не да се развием дори като туристическа страна, , а да се развием като придатък на евтина работна ръка. Ще шием на ишлеме ризи и панталони, западът ще ги носи, ще ни плащат жълти стотинки и ще сме шастливи, че ина нещо. Това е трагедията. Може би е генетично.

Румен Леонидов на Десети ноември е бил на 39 години. Дотогава е работил като редактор на списание “Факел”, “Български месечник”, а малко преди него става редактор на едно странно списание “Самииздат” ?! Опита се да стане патриот-националист. През 2000 година Костов го махна  от Програмния съвет на БНТ и прокуратурата се заинтересува от него във връзка  с призива му военните да вземат властта. Веротно тогава е било няколкомесечното му безработно време. След няколко години отново ще го извадят от фризера и един Григор Велев ще го направи “академик на България”. Знаете тази история. А после американците били е...чите на нашата култура и на нашия суверенитет.
Кирил Кадийски е 3 години по-възрастен от Леонидов. И той е академик, но на френската академия “Маларме”. Преди или след 10 ноември, не зная. Няма откъде да науча. Иначе знам, че днес е горд собственик на издателство “Нов златорог”.
- Ще завърша, временно разбира се, с още един “академик” на Григор Велевата културна академия “Баларме” - Иван Кулеков, приятел на една Живка Гичева, после преотстъпен на Славчо Учингьолски, кандидат за президент на РБ през 1996 година заедно с горнооряховското ченге Христо Бойчев... Та, този Кулеков написа в “Труд” на 27.11.2002г. една статия “Брюксел ще разреши ли да се смеем до 2006г.?” В нея няма грам хумор и липсва всякаква ирония.

Много голяма и определяща роля за бъдещето на страната ни, освен интелектуалците, имат и младите хора. Вижте и част от тях – в.”Дума” от 2.09.2002, материал на Георги Георгиев:
“Къде може да се видят сърбин, хърватин, словенец, македонец, българин, турчин, грък и румънец да седят заедно на една маса и да се заливат от смях. След бурните събития на размирния ни полуостров от последните 12 години подобна гледка на мнозина им се струва нереална. Добавете към тази експлозивна балканска смес малко руско, беларуско, арменско присъствие, една-две капки норвежка, финландска и италианска деловитост и тогава може и да получите някаква представа за атмосферата царяща по време на Балканския летен фестивал на младите социалисти в Международния младежки център в Приморско.”
А сега и да ви представя заглавието на тази статия: “Младите леви: Светът е несправедлив – да го променим!”
Как бе, леви и млади, ще го промените? “Със кръв и барикади, света да променим”, пееха бащите и дядовците ви. Успяха ли? Ама да задаваш смислени въпроси на побъркани хора е безсмислена работа.