ЧАСТ ТРЕТА

2003

Това е третата година от управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски. В нея изтичат “800-те дни”. Това ще стане на 2 октомври 2003-та. Тук попадат:
- първото (и последно за десетилетия напред) височайше посещение на Владимир Путин в България, най-знаковото убийство на един ”честен бизнесмен” – Илия Павлов, войната в Персийския залив и краят на Саддам Хюсеин;
- учредяването на “Новото време” и яхтеният скандал от Монако, първата оставка на Бойко Борисов, смяната на Пламен Панайотов - шеф на ПГ на НДСВ и първите по-съществени промени в правителството на Симеон;
- краят на 800-те дни  и  местните избори 2003

Иска ми се всичките заглавия на разните раздели в тази част да бъдат заглавия от нашите медии и думи на представители на нашия елит. Ще се постарая в тази посока. Сега, ако не ви харесат някои от тия заглавия или други ви се сторят прекалено цинични, аз не съм виновен - в края на краищата това са цитати. Приемам упрекът за съзнателна от моя страна провокация – точно това съм търсил впрочем, такива са ни “героите”. Порадвайте им се.

ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ НЕ СЕ УСМИХВАТ?

Заглавието е на Калина Костова от новия МЕСЕЧЕН вестник “Детонация”, бр.1 януари 2003. Ето въпросната статия:
“Защо ли трябваше вашингтонския социологически институт “Ню рисърч сентър” да ни разкрие истината за живота у нас. Проучването, проведено в 44 страни, сочи, че едва 8 на сто от българите са доволни от живота си. Нашенска анкета пък наскоро обобщи, че над половината домакинства мечтаят не за друго, а за възнагреждение от по 400 лв. месечно.  И всичко това на фона на средна заплата от 260 лв, средна пенсия – 88 лв. и минимално възнаграждение от 50 евро. Не е необходимо да си социолог, дори  и американски, за да установиш, че хората в България отдавна не се усмихват. Те не се усмихват не защото са темерути по природа, а защото окончателно загубиха чувството си за оптимизъм в очакване 800-те царски дни да се сбъднат. Дотук е ясно едно. Дай Боже, да са го разбрали всички, най-вече тези, които дадоха своя вот за НДСВ. Прословутите царски обещания за бърз и несимволичен ръст на доходите, за увеличение на пенсиите и заплатите, за разцвет на средния и малкия бизнес, привличане на грандиозни инвестиции отвън – всичко това се изпари в алхимията на хаотичните решения и непрофесионални действия.”
(Кой издава този вестник “Детонация” не мога да посоча точно. Няма имена в тази посока. Има само едно каре в което пише: “Месечен вестник за политика и култура. Работилница за книжнина “Васил Станилов”, адрес...” Като имам предвид, че вестникът АНТИ на Васил Станилов престана да излиза миналата година - след като се оказа, че въпросният Станилов е агент на ДС, че пак миналата година новият лидер на СДС Надежда Михайлова закри в.“Демокрация”, че заглавието “Детонация” пародира заглавието “Демокрация”, че новият вестник е месечен, т.е. при царя няма пари за седмичник дори...  какво да си помисля? Освен едно: да не би и Петър Волгин да е “вътре” – той ще нарече своето бъдещо радиопредаване по БНР “Деконструкция” !?) Но тогава трябва да включа и Мартин Карбовски, с когото те са баджанаци. Ох, ама то има и още един – Кеворкян...
Знаете ли, не ме упреквайте в измисляне на произволни комбинации. Ще доживеете да прочетете как тези юнаци ще се съешават все по-открито и по-открито точно в такива комбинации. Честно казано, не им разбирам файдата,
- От този първи брой на вестника “Детонация” обръщам вниманието ви на една статия на новоизгряващия журналист Антон Тодоров, наречена “Не вкарвайте насила БСП във властта”. Тя представлява обширен, и което е по-важно – добросъвестно написан анализ, без пропуснати съществени факти по отношение на събитията и най-вече по отношение на главните действащи лица в тях. Но липсва директен съвет към читателите, да не гласуват за партията БСП и нейните присъдружни организации. Антон Тодоров разказва, но не дава никакъв съвет, няма поука в края на “приказката”. Де да знам, може пък така трябва да се пише.

Мога да напиша защо АЗ НЕ СЕ УСМИХВАМ.

Глобалната причина я знаете: толкова години вече след Голямата промяна не се чувства онзи “вятър на промяната”, за който площадите пееха, скандираха... и дотам. Някъде из предишните томове на НИЕ бях написал, че комунистите ни излъгаха в първите парламентарни избори, използвайки нашата наивност ли, безгрижност ли, увереност, че сме правите, и само заради това трябва да успеем. После ни излъгаха пак в първите президентски избори, на “боянските ливади”, със “сините мравки”, с необходимостта от балансьора Доган, с Виденовата “сполука”, с “Новото начало” от старата Кръгла маса...  А напоследък с все по-явната колаборация между “жълти” и “червени”, оправдавана със задължителна логическа необходимост от толерантност между враждуващите българи, разпилени в различните политически партии.
Аз и в момента се раздвоявам между чисто личното желание да раздавам възмездие над унижилия ме и човешката (или божията?) задължителна прошка към виновните. Написах автоматично “прошка”. Това е то същинското обстоятелство да простиш някому. Той трябва да е показал, че искрено съжалява за предишни неща, които е извършил. ТАКОВА поведение, желание, мисъл дори, изобщо не минава през перата и главите на тези, които продължават да викат “ние пак сме тук” или “повече любов, по-малко омраза”. Затова не се усмихвам, аз лично.
 - Андрей Пантев, “Труд”. 6.01.2003: “Обичам България, защото ми даде смисъла, величието, низостта и хубостта на този свят. Обичам България, защото всичко, което е направено около мен и от което се възхищавам до сълзи, е направено в нейно име. Мнозина са загивали за нея с по-малко шум и театрални пози, отколкото кипренето на някой спонсор на естраден концерт, Зная колко противни деяния са натворени в нейно име. Но какво ме интересува това? Добрите очи на България са добрите очи на мама, дори когато излъчват гняв, печал или безпомощност и съмнение. Не че сме забравили всички професионални патриотари, които гледат на нея като на банкетна зала. Те са се родили случайно тук. За нас тя е друга.”
(Не мога да забравя думите на преклонение на Павел Матев към собствената му майка “каква невеста си била ти, мамо” и едновременно с това пълното му безразличие, че хората, които е убивал със собствените си ръце, също са имали майки. Знаете тази история! А знаете ли, че Андрей Пантев и Павел Матев са приятели?)
- Боян Радев, “Труд”, 6.01.2003: “Обичам народа си, независимо, че е кофти – завистлив, не обича големите личности. Иска всички да сме равни, но не става. Завистта е качеството, което най-много харесвам у българина. То е типично наше. България е известна по света не само с чушките, доматите и сиренето. Тя е родила изключително големи личности в изкуството, културата, спорта. Именно с тези хора се гордея. Дори и два милиона долара да ми дадат, не бих живял в друга държава. Даже не съм си го и помислял. На много места съм бил, но не харесвам другите страни. Особено по-богатите, които се смятат за най-велики и не зачитат останалите.”
(Не ви ли се струва, че този нарича народа си кофти, защото той, този народ, не се прекланя пред Него, ъгловатия борец, когото тя, България, била родила за свое щастие. Самовлюбен мускулест глупак.  И нагъл лъжец – не би напуснал страната си “дори за два милиона долара”?! Ами, ако са 2 милиона и 100 хиляди? В Интернет можете да намерите сведения къде живеят децата и внуците му. Не са в България. И защо не са в България? – Защото тази нова България не им осигурява вече яденето, пиенето... тези три неща, безплатно, само за това, че се изпотявали три пъти месечно за своя сметка за нейна сметка.)
- Татяна Дончева пред “Стандарт, 3.01.2003: “Централната власт е хаотична, неподредена, не знае какво прави или по-точно – прави неща в своя полза. Величеството има три приоритета: връщането на царските имоти, реализирането на 5 големи сделки, 2 от които бяха спрени, и сондиране на възможности за реставрация на монархията. Преди или след местния вот пресрочните избори станаха неизбежни. Те обаче няма да се отразят добре на стабилността на държавата. Затова смятам, че  политическите сили трябва сериозно да помислят за междинна формула преди назначаване на служебен кабинет, след като са изчерпани парламентарните средства. Трябва ни преходен кабимет тип “Попов”. Той трябва да убие скоростта на срива и да спечели време.”
(За случая “Дончева” няма нужда да чакаме 15 години, за да видим бъдещето й. Тя ще даде фира само след 6-7 години. Какво да направим? Избрала си сфера, която изисква действия, а  не политици, даващи съвети. Да беше станала “пантевка” - да умира от препиване, а не от работа.)
- Георги Готев пред в.”Сега”, 2.01.2003: “Да се прави прогноза винаги е рисковано, но има няколко неща във външната политика, които през 2003 година могат да се смятат за сигурни – България няма да влезе нито в НАТО, нито в ЕС. За сметка на това се очертава война в Ирак.” (Лайно! Пардон за израза, но как да нарека демагогията му на този. Освен да добавя – “миризливо”. Естествено, че ТАЗИ ГОДИНА няма да влезем в НАТО, защото вече имаме дата за 2004-а! Естествено, че ТАЗИ ГОДИНА няма да станем член на ЕС, защото вече имаме дата за 2007. Колкото до войната с Ирак, ето продължението нататък в статията.) “До този момент перспективата за нова пустинна буря беше като попътен вятър в платната на нашата лодка. Но дали ще бъде така и когато войната избухне? Българските управляващи сякаш предпочитат войната. Това им дава възможност да маскират слабите резултати в изпълнението на разни критерии в напредъка на реформите зад демонстрации на солидарност. Прогнозата е, че това дълго не може да продължи. Но още една година – може. 2004г. ще бъде година на разочарованието.”
- Сашка Васева в интервю пред Ана Илиева за в.”Стандарт” (2.01.2003): “Не съм решила дали ще ставам член на НДСВ. Разговаряхме с депутата Борислав Великов. Той е много добър архитект, проектирал ни е къщата. Говорихме си на чаша бира, но само принципно. Бих могла, но решението не е още факт. Лили Иванова например стана учредител на НДСВ, но за мен това ще е сериозно решение, защото никога не съм се ангажирала политически. Аз чета Дънов. Този философ трябва да го уважаваме. В неговите книги пише, че добър политик е този, който обърне поглед към Русия.”
(Пресилено е да се каже, че Борислав Великов е от НДСВ. Става популярен чак на 54-годишна възраст в 2000 година, когато наистина е от НДСВ. Дотогава е само известен български бизнесмен, спонсор на мъжки футболен и женски баскетболен тим в Монтана и председател на Сдружението “Приятели на Радичков”. Носител на наградата “Достоен българин – 2006”, връчена му лично от Сергей Станишев. Напуска НДСВ в 2007-а и основава партия БНД – Българска Нова Демокрация с която влиза в т.нар. Реформаторски блок. А Лили Иванова, от лице на “сините певци” през първите години на демократична еуфория, наистина става учредител на НДСВ, обаче на 10 март 2003-а, рече: “Никога не съм била в НДСВ. Бях поканена на учредяването, ни никога не съм членувала в нито една партия.” Аз пък съм чел, че е удостоена със звание “полковник” в българската НАРОДНА армия, както и че се оплаква, че пенсията й била малка. Пенсията! Не доходите!)
- Светослав Терзиев, в.”Сега”, 19.02.2003: “Когато в къщи се скарат големите, го отнасят малките. И ги пращат да си оправят стаята с нелюбезни фрази. Под североатлантическия покрив свърши семейната хармония и промяната бе усетена  най-болезнено от ранимите души на страните-кандидатки. За какво бе това прилежание да се харесат всекиму, това рязане на ракети и закриване на ядрени реактори, след като вече няма кой да ги погали? Заради мустакатия Саддам евроатлантизмът изпадна в такава криза, че в къщата вече се говори за развод.”
(Уф, виж 20 реда по-горе характеристиката ми за Георги Готев. Чакат милинките Разпада да живнат, но така и ще си умрат с нааканите гащи. Кой общува с дрисльовци?)
- “24 часа” съобщава, че “общност от личности се опитва да превърне гражданското общество в реален фактор в процеса на вземане на решения, за създаване на условия за честен бизнес и спазване на правилата.” Това сдружение се нарекло “Глобална България”. Неговите основатели са Цветелина Бориславова, Иван Кръстев, Валентин Златев, Красен Станчев, Левон Хампарцумян, Сашо Дончев и Иво Прокопиев. Бъдещето им? – Елате да ме питате след 15 години.
- 10 март 2003, в.”Стандарт”: “Доган сменя поколенията в ДПС. Емел Етем, Касим Дал, Лютфи Местан, Юнал Лютфи и Росен Владимиров са новите негови заместници”, написал Константин Събчев.
Вай, вай! След седем години жената ще хвръкне като изхабен консуматив, вторият даже по-рано ще (с)даде багажа в някакъв глух опозиционен ъгъл, петият – в Швейцария. (“Защо там? Да не би за да нагледа лично някое трезорче?”) След 10 години Лютфито нежно ще го тури на Станишев и ще катастрофира, а “младежът” Юнал... трябва да проверя в Интернет още ли ще е жив.

МНОЗИНСТВОТО САМОТНО ПОДКРЕПИ БЮДЖЕТ 2003

Две истински перушанки журналистки – Анелия Антова и Екатерина Стоилова, са се подписали под тази, лишена от всякаква логика, глупост (в.”Сега”, 22.11.2002). “Мнозинство” означава повечето хора в една група, то няма как да бъде “самотно”. Да поясня конкретно. Става въпрос за приемане на бюджета за 2003 година (на първо четене) от Парламента. Фактите за “самотност” тези две... са написали собственоръчно: “129 гласа “за”, 89 “против” и 1 “въздържал се”. Общо 219 души от които 129 са “самотни”?!  Какво да ги правиш такива...
Към самотното мнозинство трябва да добавим и президентът. И знаете ли кой го прибавя? – Същият вестник “Сега” 25 дни по-късно, като публикува изявление на Георги Първанов: “При подготовка на моята позиция по законопроекта за държавния бюджет за първи път беше проведена задълбочена експертна дискусия с най-добрите “бюджетари” на страната, както и конкретни срещи с редица браншови организации. На основата на професионалните анализи и оценки аз вече обявих, че вето върху този закон няма да има. Вярвам ще се съгласите, че си струва да бъде подкрепена една бюджетна политика, която залага сериозен ръст на икономиката.”
А да видим сега няколко от другите, които също не са самотни, тъй като не са от мнозинството:
- Иван Кулеков, в.”24 часа”, 27.12.2002: “В епикризата на нашия разпад горна мъртва точка достига убеждението, че в България може да се живее честно и почтено. 76% от народа ни са убедени, че не може. При това за 45% съществуването на някакви закони е пълна аномалия за функционирането на обществото. Ето защо:
тези които превърнаха българската индустрия в боянски холивудски къщи са герои; (Слави Трифонов има такава къща в Бояна - аз)
тези, които от продадените на стотици хиляди деца наркотици си построиха хотели на Черно море са герои; (Слави Трифонов има собствена дискотека на морския бряг - аз)
за техен кеф са предназначени телевизионни предавания от типа “Председател на журито “Фолкгръд” е уважаваният български бизнесмен Здравко Трътката; (Такива ги ръсят сценаристите в “Шоуто на Слави”, един от които е самият Кулеков Иван.)
на тяхното любезно внимание разчитат десетките лъскави списания от типа “Задника, който можете да постигнете с нашето джакузи” и “Този мерцедес може да бъде ваш само срещу $20000 на месец”. 
Знаете ли, ще допълня точките на Иван Кулеков с последната оригинална мисъл на учиндолеца (също от 27 декември 2002): “Поканиха ни в ЕС отзад”.
Нагли педераси! Без никакво извинение!
- Неда Попова, в.”Труд” от 6.01.2003г., “Търси се акордьор за гайдата на НДСВ:  Сам месия няма. А царственият премиер изглежда все по-сам сред своите. Това е драмата му.. Министър-председателят е наясно, че е дошъл моментът, в който или той ще налага дневния ред на обществото или обществото ще си го наложи по естествен път. От януари до декември 2002 година доверието в правителството е паднало от 56% на 37%. Не са изпълнени обещанията от 5 юни 2001г. за бърза и качествена промяна на живота, за справяне с безработицата и бедността, за скъсване с политическата партизанщина, за премахване на корупцията. Тъкмо обратното. На фона на откритата война в съдебната власт, на скандалите в приватизацията, на междуличностите битки в НДСВ премиерът пожела успехи на министрите си и през 2003 година. Заговори се за ремонт на кабинета, за смени в ръководството на жълтата ПГ. А промени се налагат, защото…”
… Защото мелодията, която свири премиерът със своята гайда, никак не се харесва на такива като Неда Попова. Тя иска да слуша частушки. Поне да си го признае, вместо да реди празните си мисли.
- Стела Банкова, “Стандарт”, 3.01.2003: “НДСВ няма да събере 4 процента на избори” (интервю на Ива Николова).
Нещастна политическа съдба има тази Стела. Не й върви на правилен избор. Знаете биографията й. Да добавя, че това е горе-долу последното й предсказание, с което тя участва в бъдещето на България. През следващите години ще бъде забравена. Не мога да ви кажа с каква работа се е захванала. Може да се върнала на учителското си място в Троян, а може да се е прибрала в родната къща на родителите си в с.Тлачене, Монтанско. Във всеки случай я няма на обществено забележимо ниво. Ама така се случва, когато споменаваш излишно Библията, че и “малко” я променяш в своя полза. Казала, този път на Ана Илиева от “Сега” на 19.02.2003: “Всички съгрешиха и всички вкупом непотребни станаха.” - “Съгрешиха, а не съгрешихме, написала.
- От анализа на Иван Тропанкев в “168 часа” от 17 януари 2003г. научаваме за новите планове на групата около Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски – щели да се разграничат от сегашната си партия НДСВ, тъй като “Симеон II не трябвало да бъде партиен лидер и премиерстването му било груба грешка”. Хората в НДСВ нямали нито общи идеи, нито общи цели, затова те искали да създадат нова парламентарна група, наречена “Новото време”.
Нататък ще прецизирам тази нововремска история.
- Костадин Паскалев: “Кабинетът пада до 6 месеца”
Датата на предсказанието е 24 януари 2003г. Датата на случването – никога. На 24 юли 2005-а кабинетът подаде оставка поради изтичане на мандата му.
- Зина Соколова от в.”!68 часа”: “На връх разпада на собственото си парламентарно мнозинство Симеон изчезна. “Къде е той?”, огласяше коридорите на Министерския съвет, докато служители с пребледнели лица се питаха преврат ли е станал, че царят се изнесе толкова скоропостижно, и дали народният съд ще им прости, че са се забъркали с монархията. Оказа се, че Той е в чужбина. За ужас на Митко Цонев, премиер-министърът си стегна куфарите, опакова си бохчичките, качи се на самолета и драсна към Швейцария. Защо е това бързане? Защо е тази тайственост? И защо в Швейцария? Да не би, за да нагледа лично някое трезорче? Проблемът щеше да е смешен, ако не беше изключително сериозен. В най-новата история на България, че дори и в по-далечната, не е имало случай, в който първият човек на България да си дигне чукалата и без да уведоми официално никого, освен личната си секретарка и председателя на парламента, да замине за чужбина. Дори хан Крум като решавал внезапно да нападне Никифор, сто на сто се е обаждал на болярите какво смята да направи.”
- Другата дружка на Зина Соколова от ”168 часа” – Румяна Георгиева написала по повод на първата постановка в България (на сцената на Музикалния театър) на световно известната рок-опера “Исус Христос суперстар” следното: “ Сюжетът с божествен произход направо лепва на царя като стикер на нерегистрирано такси. Най-сетне премиерът ще си падне на мястото – в смисъл на звезда, не че е остарял. Царственият зрител няма как да не се разпознае в главната роля. А прилики, колкото щеш. Срещаха ли тълпите българи по градове и села  Симеон с “Осанна”? Срещаха го. Слизаше ли той от осела, пардон мерцедеса си, за да му целунат ръка и да му се радват? И всеки път Бойко Борисов зорко го пазеше от народната любов. Но не можа да го опази докрай. Защото Сакскобургготски си направи движение на свое име и му стана лидер. После хилядите целувачи го избраха за депутат (??? – аз) и оттам пое пътя на премиер.”
Срещали ли сте толкова безсмислено тъпа омраза? Да, нали. По времето на комунизма в нашите земи. Помните ли колко много смърти носеше със себе си тази омраза? А знаете ли какво си мисля аз? – Кому са необходими такива убийствено мразещи жени? Хайде мъже иди-дойди, ама жени... Жената  е призвана да създава и пази живота, а не да го мрази и убива!

Междувременно:

- В България на посещение е директора в МВФ Майкъл Деплер. Хубен Ненчев от в.“Новинар”, 21.01.2003 прописва през зъби: “Никакви промени във философията на прехода, нареди МВФ. Безразличието към бедните е гаранция за редовно плащане на външния дълг.”
Ех, съвсем друго щеше да е, ако бяхме под управлението на Свердловската държавна банка, например.
- В началото на февруари 2003 имаше интервю на Брус Джаксън, председател на американския комитет за разширяване на НАТО (по радио “Нет”), в което той заяви: “Ако българите искат да влязат в НАТО, трябва да сменят главния си прокурор, защото е корумпиран и доказателство за това е, че САЩ не му дават виза.” На което нашият главен прокурор Никола Филчев отговаря така: “Тоя Джак Бруксън е някакъв международен шмекер, който се взема на сериозно.”
Да допълня с въпроса на онази втората женска от групата за натиск на в.”168 часа”, журналистката Румяна Георгиева, която пита по този повод съвсем сериозно: “Ако Филчев е спорна личност, то какви са Буш и Клинтън ?” (14.02.2003)
- На 10 февруари 6-ма депутати от ПГ на НДСВ заявиха, че напускат групата. Имената: Димитър Стефанов, Марианна Асенова, Никола Николов, Пламен Кенаров, Иван Козовски и Мария Гигова. Те, заедно с 4-ма от предишната напуснала група покрай Стела Банкова (без Елка Анастасова – “не съм поканена”, лаконична беше тя ), създават нова парламентарна група под име “Национален идеал за единство” НИЕ. И те от НИЕ заявиха: “Ние ще бъдем коректив на властта”
Я, 10 души ще бъдат коректив на останалите 230 депутати и то при положение, че от тези 230 народни представители 130 (по мои изчисления, може да са и повече), не подкрепят тази власт. Какво ще коригират тези 10 броя?
Но това желание не е за корекция, а за включване в бъдещото управление. Доказателството - създаването на НИЕ бе подкрепено само от Весела Драганова: “Напускането на ПГ от 6-мата ни колеги застрашава цялото управление на държавата, тъй като мнозинството остава крехко. За да се обедини парламентарната група, е нужен избор на ново ръководство с представителство на всички крила, включително и връщане на напусналите колеги. С цялото си уважение към Вас, Ваше Величество, си подавам оставката като зам.председател на ПГ на НДСВ. Не желая повече името ми да се свързва с решенията на сегашното ръководство.”
Ще си позволя да отбележа, че ако не беше “Негово Величество”, никой нямаше да е чул, че съществува партия на българските жени  с лидер Весела Драганова. Груб ли съм? Не, груби са българските избиратели, които до, на и след, следващите парламентарни избори забравиха изобщо за тези жени. Другият носител на запазената марка НДСВ - Тошо Пейков не взе отношение по въпроса НИЕ. Нему предстои още един депутатски мандат.
- Нямаше да обърна никакво внимание на поредното, на хилядното съобщение във вестника, че някакъв ромски лидер от “Столипиново” заплашил държавата, че ще се стигне до гражданска война, ако на циганите не бъде осигурена работа и продължава искането да си плащат тока, ако не бях прочел името на искащия ромски лидер – Асен Йорданов.
Я, какви страхливи тарикати! Асен Йорданов е Ачо Йорданов, за когото имам запазено в архива следното негово писмо до Кеворк Кеворкян, публикувано в “Дума” на 5 юни 1990г.: "Искам да кажа, че аз и всички мои сънародници ще гласуваме за платформата на БСП. Това ти го заявявам и съм убеден, че социалистическата партия ще спечели изборите, ще поведе народа напред – без отклонение".
- 11 март 2003г., Тодор Токин в ”Труд”: “В петък, 14 март, ще се изтърколят 600  от онези фамозни 800 дни, които докараха Симеон II на власт. Три четвърти от Новото време мина. Както се пее в една гурбетчийска песен (а в правителството има такива), много мина - мъничко остана. Де да беше такъв и процентът на изпълнение на обещанията на бившия цар.”
Нека мине войната в Залива, ще се върна, не – по-скоро ще продължа, този разказ за “разпада на властта”.