Моите разкази за криминогенната обстановка в страната през последната трета на 2002 година:

СЕПТЕМВРИ:
- “Почна се!”, гърми в.”Стандарт” на 1-ва на 26.09.2002. Олеле, викам си и се зачитам. Става дума само за Перник, който “потъва в мрак”, т.е. още не е, но ще. И то само в Перник: “Енергото спира тока на болници, детски градини, училища и заводи, заради огромните им дългове”.
На следващия ден, същият вестник, пак на първа: “Не сме били така зле от 1943г.” И тук се зачитам: “Проучване на “Алфа Рисърч” за промените в обществото показва, че през последните 13 години 24% от хората заявяват, че живеят най-зле през 2002 година. Така се са чувствали само 0,20% през 1943-1945г.” Започвам да събирам: 24% и 0,20% дава 24,2%. А какво са казали на “Алфа Рисърч” останалите 75,8% от хората? – “пенсионерите са отчаяни, младите пестят от образование, износват старите си дрехи и не мислят за кола”, отговоря Константин Събчев. Цитирам съвсем точно коментарът му на 15 страница.
Да, бе! Годината е 2002. Поне половин милион млади българи учат в университети в чужбина, още толкова работят на Запад. Старите им родители всяка година по два пъти им ходят на гости да гледат внуците и изобщо не си носят старите дрехи. Останалите в България си купуват на килограм дрехи “втора употреба” и от “магазини за един лев”. Все неща по-хубави от униформите, които помним от Народната република. И в пъти повече като количество. Колите например са три пъти повече от тия през 1990-та (Не е само статистика, Събчев. И личните впечатления на хората са такива.)
- Община Варна е дала съгласието си за създаване на акционерно дружество съвместно с “MG корпорация” на Илия Павлов и Христо Стоичков за стопанисване на градския стадион. Общината участва с апортна вноска – стадиона, а Павлов и Стоичков – със средства за ремонт и поддръжка на стадиона. Само след година 8-мият по богатство в Източна Европа Илия Павлов ще бъде гръмнат насред София, нашият Христо ще се запилее в САЩ и АД-то няма да се състои. 
- А помните ли Камен Пенков, собственик на агенцията за сигурност “Скорпио”? Той беше запалил Сергей Станишев по рокерството. Той стана член на ВПС на БСП след като неговата фирма вече беше избрана да охранява централата на партията на “Позитано”20. Баща му на Камен в продължение на 27 години е работил в служба “Външно наблюдение” към МВР. Самият той бил на 23, когато дошъл 10 ноември, но новите правила за офицерски длъжности не му позволявали да стане офицер, защото нямал висше образование. Наложило му се две години да работи като обикновен полицай, за да му разрешат да запише след това школата в Симеоново. След това станал бизнесмен, а по-късно се впуснал в политиката.
Тези сведения съм прочел от интервюто на Милена Николова в ”Стандарт”(28.09.2002) със самия Камен Пенков. Допълнително пресмятам за себе си – за 13-те години демокрация този човек е сварил да израсне от среднист до висшист, да натрупа опит и самочувствие от обикновен полицай до уважаван бизнесмен (ако охраната е бизнес), така че да завоюва доверието на Партията, за да му възложи охраната на партийната си централа. “Попаднал на хора и станал човек”.

ОКТОМВРИ:
- Месецът на синдикалните протести - в.”Стандарт”: “Три дни преди националния протест на 1 октомври патриархът Максим благослови организаторите му от КНСБ. Това съобщи лидерът  на синдиката д-р Желязко Христов. На 27 септември конфедерацията организира благотворителен воаяж до Йерусалим и всеки участник в пътуването дари по 5 евро за възстановяването на българската църква “Св.Стефан”.”
Ашколсун! И Господ Бог благодари на Желязко Христов като го прибра много рано – след 8 години, когато ще е само на 62.
- Националният синдикат “Земеделие” организира пред Народното събрание протестен митинг с надслов “Възмездие за управляващите – спасение за народа!”. Лидер на този синдикат е Минчо Минчев, известният националист от първите демократични години – вероятно затова пред синдиката седи определението “национален”. А земеделското се изразява в това, че пред Парламента бяха докарани 240 овце и един козел, който да ги води. Козелът беше посрещнат с възгласи “оставка” и “долу Кобурга”. Освен Минчо Националиста на митинга беше и Яне Янев – младият Йоло Денев. Имам предвид – на всяка манджа мерудия. Ще четете нататък за този млад тарикат. Той каза от трибуната: “Ние искаме незабавно разпускане на Парламента и назначаване на служебен кабинет. Ако вземем властта ще проведем серия от референдуми и ще вкараме в затвора тези, които докараха България до Трета национална катастрофа.” Нерде-не на площада се изказа и Кольо Парамов, бивш депутат от БСП – “Ние ги доведохме, ние ще ги отведем”. Кои “ние” не ми стана ясно. Може би Кольо Парамов имаше предвид Първанов от партията си, който докара Царя на власт. 
А може би и самият Сергей Станишев, който точно по същото време присъстваше на среща на социологическите агенции в хотел “Родина”, където бил казал според вестниците: “Обикновените хора изобщо не се интересуват от политика, тях не ги вълнува дали в правителството има представители от БСП, вълнуват ги дали имат какво да ядат.” (Заглавието на репортажа на Георги Николов в “Стандарт” от 2 октомври е наречен пояснително “Хората готови да щурмуват халите”.)
- На 9-ти бомба, поставена в кола и задействана чрез GSM, уби 39-годишна жена, собственичка на няколко аптеки и частна клиника. Иначе филоложка по образование и майка на две деца. Името – Христомира Атанасова. Взривът се е случил на столичната улица “Цар Шишман” почти пред входа на 7 СОУ, на гърба на вътрешното министерство. Времето – 8 часа сутринта. Учебните занятия в училището започват в 8 и половина.
- До края на месеца ще има още 3 подобни взрива чрез позвъняване на GSM. После този вид взривавания ще утихнат. Може би защото след около месец главният секретар на МВР Бойко Борисов съобщи, че полицията е арестувала майстора на бомбите.

НОЕМВРИ:
- На 5-ти вечерта пред кафене “Калипсо” в столичния квартал “Гоце Делчев” (помните ли стрелбата срещу Илиян Варсанов?) няколко души с калашници стреляли по колата на 45-годишния ливанец Адел Саркис. Жертви няма, но полицията преброила 35 гилзи. 8 месеца по-рано при стрелба срещу същия Саркис, били прибрани 25 гилзи. Името на Саркис се свързва с разкритата нарколаборатория в с.Опицвет 1999г, както и с опита му да изкупи контролния пакет акции на КТБ от същото време. Мястото на стрелбата е пред 104-то училище. От другата страна на булеварда малко по-надолу е ресторант “Монтерей”.
А в близост до “Монтерей” е печално известният жилищен блок в който едни барети стреляха и убиха по погрешка едни други барети, докато топполицаят от Живково време Ботьо Ботев (в.”Труд” от май 2002 го нарича “нашият Шерлок”) убеждавал в нещо Иво Карамански на 8 очи. А вътрешният министър от онова време Виктор Михайлов нарече операцията “ювелирна” – НИЕ-2.
- А помните ли братята Подмолови? Единият от тях - Валентин Подмолов, беше убит на същият този 5.11.2002г. с 3 куршума от упор на сред улицата също, но в Хасково.
- А помните ли Гълъбин Боевски, който в.”Сега” рекламираше през септември т.г. като българин, прославил България на световния спортен подиум, а в отплата държавата го оставила да живее в цялото си семейство в един скромен апартамент от 60 квадрата?  Тогава прибавете още един щангист, прославил България – Ангел Генчев-Чушката. Впрочем да уточня “прославил”. Той спечели златен медал в своята категория на олимпиадата в Сеул, но не го получи, защото спортната комисия на МОК го уличи в употреба на допинг.
“24 часа”, 17.11.2002: “Около 16 часа в петък 35-годишният Ангел Генчев и Петьо Николов, на 38 г., нахлули в дома на Петьо Маринов от Търговище, който се бил върнал наскоро от гурбет в Испания. Пребили го и му взели тунер за сателитна антена. При задържането си Генчев оказал съпротива. Това е седмото дело срещу щангиста. Досегашните му подвизи са за хулигантство, нанасяне на телесна повреда, стрелба с незаконно оръжие, шофиране в пияно състояние. Генчев има 4 ефективни присъди, едната от които за изнасилване.”
- 11 ноември: Неизвестен бандит заля с киселина рекламната мениджърка на модна агенция “Мегаталант” Мария Станева, на 28 години. Собственичка на “Мегаталант” е Дарина Павлова, настоящата и последна съпруга на Илия Павлов.
В модния бранш има само малко по-малко жестокост, убийства и кръв, отколкото в престъпния свят на мъжете. Аз не съм се занимавал подробно с тази криминална част на нашия преход, защото тя е странична за нашето време. Странична, тъй като професията сутеньор не е от вчера.

ДЕКЕМВРИ:
- 12 декември: В София, където живее постоянно, е гръмнат Добрин Митев, бившия областен управител на Варна. Знаете историята му, писал съм за него. Ще пиша пак, когато ще избяга от българското правосъдие в далечна Австралия, разправят. Засега обръщам внимание, че и той като много други герои, е прострелян в краката.
- Варна започва да става като Одеса в началото на миналия век. Помните “синия” кмет Христо Кирчев. Ще се запознаем и с руския зет Кирил Йорданов, който ще напълни града и крайбрежието с руснаци, пета колона на постсъветска Русия. След няколко години един виден руски политик ще каже нагло, че Русия е купила цялото българско черноморие. Припомням убийствата на разните арменци в района от лятото. Сега добавям още едно предколедно убийство – на 41-годишният “варненски бизнесмен” Карло Акопович, женен за българка. Този български зет притежавал верига бензиностанции около Варна, с връзки с варненската митница (естествено е, нали внася бензин) и президент на футболния клуб “Вихър-Владислав” (да, мафиотите обичат печелившите бизнеси).
- 28 декември: В 2 часа посреднощ 2 бомби избухнаха едновременно в София. Предназначени са били за един човек – Николай Методиев-Пилето. Едната пред дома му в кв.Симеоново, другата пред дома на любовницата му на бул.Витоша. Де да се знае на коя пречка нощува Пилето. (Не съм ви разказвал историята му. Тя е от 1998-ма, когато той беше хванат като трафикант на бутчета през границата. На пилешки бутчета. Съдиха го, после съдът го пусна. Въпросната му приятелка от бул.Витоша е адвокат. Казва се Таня Иванова.)
На 28-ми беше убит и прокурорът Николай Колев. Знаете.
А вестникът “Сега” от този ден нагло – каква друга дума да употребя? – свързва тези убийства, приравнява ги с войната на САЩ в Ирак. Написал “Слушаме увертюрата към новогодишната опера “Голямото пукане”. Американска армада потегля към Ирак. Ще ви кажем нещо. САЩ ще пука Ирак, не защото има атомна бомба. А защото няма.”
И не се е подписал естествено. Пухльо, както се казва. Хем не става за чеп, хем го е страх да си признае.
- Димитър Иванов-Гестапото става главен редактор на в.”Земя”, селската “Дума”. Замества известния дългогодишен комунистически наместник Коста Андреев. Свършили се били земеделците, останали само кадесарите, затова. Иначе обяснението гестаповско било: “”Бай Коста иска свободно време, за да си пише разказите и романите.”
Ох, развълнувах се.

А ми предстои да ви представя моя преглед на най-основните вътрешно-политически събития в последната третина на 2002 година.
Те, разбира се, са органически свързани с външно-политическите (особено с предстоящата среща в Прага на която ще получим дата за приемането ни в НАТО, ще пиша нататък). И докато четете следващите редове, винаги съпоставяйте датите им с датата на срещата в Прага - 17.11.2002. Това, убеден съм, много ще ви помогне да видите точното място на отделното парченце в общия пъзел на битието ни.
6 септември – изследване на MBMD (Мира Янова) показва, че 20%  са твърдите поддържници на кабинета, 32% са за смяна на отделни министри (най-нехаресвани са просветният Владимир Атанасов и културният Божидар Абрашев), а нов кабинет с друг премиер предлагат 11%. Процентите на одобрение на политическите сили са почти изравнени – 14,8% за НДСВ, 13,9% за БСП и 13,4% за СДС.
12 септември – изследване на “Алфа Рисърч” (Боряна Димитрова) показва други резултати: Коалиция “За България” има 18% одобрение, НДСВ – 12%, а ОДС – 9%. Разликите за значителни.
Няколко мнения на други анализатори:
- Емил Георгиев, социолог: “Промени в правителството винаги са възможни. Струва ми се обаче, че до срещата в Прага промени в кабинета са малко вероятни.”
- Димитър Димитров, социолог: “Невъзможно е да се правят дългосрочни прогнози при условие, че един хазартен предприемач, който има футболен отбор и отряд от килъри, има и собствена парламентарна група от около 20 човека.”
- Евгений Дайнов, политолог: “Трябва времето да захладнее. Промените в кабинета са един хубав резервен вариант за Симеон. По стар свой маниер той ще се ослуша, ще каже, че промените са много сериозно нещо  и трябва да се обмислят.”
- Татяна Буруджиева, политолог: “Едва ли ще има съществени промени в правителството. Промени са невъзможни и поради това, че управляващото мнозинство се разболя от познатия през последните 12 години синдром – те си повярваха, че вършат добра работа, че творят прекрасни неща и че имат идея накъде водят обществото.”
- Юрий Асланов, социолог: “До Прага правителствени промени са малко вероятни. Що се отнася за периода след Прага, ако няма принципна промяна и антикризисна програма, парламентът вероятно няма да изкара мандата си.”
(Аз ще коментирам само едно – не разбирам каква е разликата между социолог и политолог.)
Иначе на въпроса кои са споменатите от Димитър Димитров “20 души собствена парламентарна група” на един хазартен предприемач (той е ясен, казва се Васил Божков) мога да отговоря частично, четейки вестниците. Това са: 5-мата отцепници покрай Стела Банкова и Елка Анастасова, техният страхлив идеолог Камен Влахов, на когото не достигна смелост да се позиционира, двамата носители на царския мандат – Весела Драганова и Тошо Пейков, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков от “Новото време”, депутатката на Софиянски Диляна Грозданова, Николай Бучков, Иван Козовски, Марианна Асенова, Мария Гигова, Пламен Кенаров. Дотук 16 имена.
2 октомври – Лидия Йорданова от НЦИОМ: “Отрицателен рейтинг на царя”; Цветозар Томов от агенция “Скала”: “Който предизвика избори сега, ги губи”; Андрей Райчев от Галъп”: “Идва време за левоцентристка коалиция”; Кольо Колев от “Медиана”: “БСП губи, ако изчаква”.
3 ноември – Костадин Паскалев, вицепремиер и м-р на регионалното развитие, подаде оставка. Официалните му мотиви са “много злоупотреби с финансова власт, корупция и невъзможността да изпълнявам ефективно длъжността си като вицепремиер и министър. По никакъв начин не ми е оказван политически натиск да напусна властта” (пред Дарик радио)
Последвалите първи коментари са: Паскалев се готви за премиер в следващото социалистическо правителство. Ако другият от червената квота в правителството, Димитър Калчев последва примера на Костадин Паскалев, царят много по-трудно ще се раздели с тях, отколкото с хора от НДСВ. Защото той иска да демонстрира, че може да управлява дори с опозицията. Затова царят иска и СДС във властта.
4 ноември – “Нов вицепремиер ще има до 14 дни. Това съобщиха за “Стандарт” източници от правителството. Засега е сигурно само, че новото вице няма да е от ДПС. Не сме жадни за власт, каза Ахмед Доган.”
8 ноември – Коалиционните партньори Движение “Оборище” на Тошо Пейков и Партията на Весела Драганова искат мястото на Костадин Паскалев. Тошо Пейков предлага Веселин Алтемирски, зам.министър в служебното правителство на Инджова.
В медиите се завъртяват най-различни имена за заместник на Костадин Паскалев като министър - Даниел Вълчев, Соломон Паси, Светослав Севлиевски, Любка Качакова, Йоан Костадинов – кмет на Бургас, Лазар Причкапов – новият кмет на Благоевград, Гинка Чавдарова – шефка на Сдружението на общините и лансирана от БСП, Димитър Хаджиниколов и Даниел Левиев (и той кадър на Ренета Инджова) от името на ДПС. “Ясно е, че заместникът на Костадин Паскалев няма да е от средите на БСП”, казал депутатът от ДПС Кемал Еюп. За освободеното кресло на вицепремиер се спрягат Николай Василев, Милен Велчев и дори самият Доган.
29 ноември – В пленарна зала се гласуват внесените два вота на недоверие срещу правителството – от БСП и СДС с различни мотиви, макар по един повод – затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, обединени в един. Във вестниците има изявление на Соломон Паси, който изразява недоумение защо вотовете са внесени между срещите в Прага (за НАТО) и Копенхаген (за ЕС). Според него е било разумно да се изчака и срещата в Копенхаген през декември 2002-ра.
Синият вот падна със 100 гласа срещу 134. 100-те гласа ЗА падане на кабинета показва, че СДС и БСП са гласували еднакво. Червеният вот падна с почти същия резултат – 98 “за” срещу 132 “против”.
Отбелязвам, че за първи път чета за публично изразено несъгласие на Симеон II с позиция на Стефан Софиянски. Както и позицията на ВМРО, изразена от Борис Яцев: “ВМРО връчи на премиера Симеон Сакскобургготски еднопосочен билет за Мадрид.”
Един ден преди вотовете Симеон Втори е бил на конференция за инвестициите в България в италианския град Тревизо. Резултати няма да коментирам, но ще отбележа слагаческото изказване на оперната певица Райна Кабаиванска, която присъствала на тази среща: “Аз си спомням, когато Симеон се роди. Бях много малка, може би на една година и половина, но си спомням залповете на оръдията.”
Спомня си, трънки! Според както сочи науката, първите спомени на всички деца по земята се появяват около и след третата година.
А пък един друг вундеркинд Христо Карастоянов-Дядото написал памфлет във в.”Сега” (4.12.2002): “След този парламентарен четвъртък -28.11.2002, можем вече да пристъпим и към следващото отдавна замисляно и отдавна подготвано мероприятие: ЗАКРИВАНЕТО НА Т.НАР. БЪЛГАРСКИ НАРОД. Двеста и четиридесет народни, с извинение, представители, плюс петдесетина министри и заместник такива, плюс още толкова техни експерти, приятели и говорители, закръглям го за по-лесна на 500 човека и – айде готово! Тия 500 човека ще образуват една нация, която ще се грижи за съдбините: аеци-маеци, членства в такива и такива военни блокове и прочие. А пък всички останали си вдигаме дърмите и се отправяме директно към Онгъла. И почваме отначало.”
Ех, де да беше вярно, че ще си вземете дърмите, дедовите ви. Откога целия български народ (тук аз преувеличавам много по-малко от тебе) очаква да се запилеете оттатък Онгъла дори, в мъртвите сибирски полета... Айде де, какво се помайвате?!
6 декември, интервю в “Стандарт” на Ива Николова с проф.Николай Василев. Наречено е “Политическият  ни елит е боклукът на нацията”. Като вход в интервюто е посочена биографична справка за Николай Василев. Там чета, че е роден 1946 година. (Че акад.Кирил Василев, един от идеолозите на БКП, му е баща, не пише.) Преподавал бил 30 години философия в СУ и през 1987 година го изключили от БКП. (Естествено. Иначе как след две години ще основе Алтернативната Социлистическа Партия АСП, ще стане нейн лидер и министър на образованието в правителството на СДС 1991-1992. Алтернативна на кого? – Първата социалистическа партия в България БСП още не е основана. Това ще стане половин година СЛЕД създаването на АСП. Но Държавна Сигурност знае този факт предварително. Какво да кажа, освен: подлеци!)
А искате ли два реда от интервюто? – “Ние позволихме да ни се качат на главите старите червени номенклатури. А хората трябваше да видят, че има справедливост. Излязох с инициатива за морален граждански съд за виновниците за националната катастрофа. И това не стана.”
Този подлец, за Николай Василев пиша, иска да съди виновниците за националната катастрофа, един от които е собственият му баща, а той самият 30 години е преподавал комунистическите й принципи в най-престижното висше учебно заведение в страната. Не било вярно ли? А мислите ли, че ако е преподавал нещо друго различно от философската доктрина на комунизма, някой щеше да го търпи три десетилетия – от 1960 до 1987 - да се вихри така? Щеше, трънки! Ама и журналистката Ива Николова се прави на умряла лисица. Ако говорим за ТОЗИ политически елит, той наистина е боклукът на нацията ни!
На 10 декември в Парламента се обсъждат поправки в Закона за приватизацията. Вместо да влизам в подробностите на тези поправки, ще ви цитирам острите думи на Валерия Велева (Тръгнала като редова обслужваща похота на Ахмед Доган, за да се издигне до завеждаща публичния му дом – чели сте нали и не сте забравили личните свидетелства на Осман Октай и на самия Доган за това?), които са поместени на 1-ва страница в “Труд”-а с главен редактор Тошо Тошев:
“Неколцина царски депутати събраха смелост и се изправиха срещу антинационалната партийна повеля на началниците си. Слава Богу, че се намериха все пак здравомислещи народни избраници, които отказват да бъдат електронни талибани на Лидера си! И тях трябва да чуем от трибуната, когато скандалната поправка влезе в пленарната зала. Това е моментът, в който могат гръмогласно да заявят, че са патриоти! И че отказват да слугуват на Новия морал, когато той застрашава  правовия ред и обслужва Клиентелата.”
Изключителна... как е подлец в женски род? Нейният гуру Доган е най-големият участник в Клиентелата. Даже след 10 години неговите съдружници от там ще се опитат да го застрелят публично на един конгрес на ДПС. Но тази “мадам В”  ДНЕС го брани от Новия морал. Голяма моралистка! Аз няма да забравя да ви покажа нейното отношение към Лидера Симеон, когато той стане ортак с Доган само след 2 години. Какви ли злепоставящи ги компромати се пазят в архивите на комунистическата ДС, с които ги заставят да се държат не като нормални хора с достойнство, а като плужеци?!
Още един много зависим от старата ДС - и той като “професора философ” Николай Василев подпъхнат от нея “основател на СДС” – Емил Кошлуков казва пред същия “Труд”: “Няма да влизам в грях заради некадърните шефове на НДСВ.”
Знаете ли кой го интервюира? Валерия Велева! Припомням, че след 2 години “Новото време” на този Емил Кошлуков, ще разцепи партията НДСВ и ще я сведе до “новото ДС  време”. Поправките в Закона за приватизацията ли? Какво ли в в тях не харесва на ДС-то?
Дежурната карикатура на Комарницки в “Сега” показва Симеон пред микрофона, който мънка: “Ние ще продължим уверено процеса на... правотизация... ъъъ... криватизация... ъъъ...”
На 18 декември НС със 122 гласа избра новият министър. Това е Валентин Церовски. И той е една фога. Два пъти народен представител. Първият  път във Великото Народно Събрание 1990-1991 от квотата на СДС. След това председател на Българският Демократичен Център. Работил в застрахователна компания “Европа” с брата на Желю Желев. Един от основателите на Атлантическия клуб в България и член на управителния му съвет. Говори се по вестниците, че е препоръчан от Емел Етем с която се познавали още като студенти и след това работили заедно в завод “Найден Киров” в Русе.