ДВАМА ОТ ГЕРОИТЕ НА ТОВА ВРЕМЕ

Бойко Борисов, полицаят, главен секретар на МВР - на първа линия в борбата с престъпността и Никола Филчев, обвинителят им, главен прокурор на Републиката. И двамата вече познаваме. Главният прокурор е изборът на Иван Костов, чийто гуру е Андрей Луканов. Главният секретар е изборът на Симеон Сакскобургготски, чийто чичо е Тодор Живков.
В моя пъзел на новата история на България тези две “парченца” – комунистът Луканов и царският израстък Живков, си пасват идеално и обясняват нагледно структурата на нашето национално развитие през последните 100 и кусур години. Именно вглеждайки се в него, не се изненадвам, че Никола Филчев е груб, жесток човек, който се чувства чудесно в нашата посткомунистическа действителност и си отива заедно с нея, а на Бойко Борисов съдбата поръча да направи България една нормална европейска страна. Това се вижда по-отдалеч. Иначе и двамата имат своята еволюция. Филчев - от лошо (военен прокурор в Народната Република) към по-лошо, а Борисов - от лошо (комунист, работещ в Народната милиция) към по-добро. Затова Борисов ще остане в историята ни, а Филчев – позволете ми едно сравнение:
А, Филчев ли? Това беше някакъв прокурор от началото на ерата “Борисов”.

·                Пред мен е една статия на Елена Енчева във в.”Сега” от 13.3.2001, поместена на страницата “Въпроси”.
Наречена е “Нужен ли е контрол над Прокуратурата”. В нея се казва: “Главният прокурор в България има много власт, която пряко засяга правата и свободите на гражданите. И сериозно ги застрашава, ако на поста се окаже неподходящ за него човек. Защото именно прокуророте са тези, на които Конституцията и законите са дали право да проверяват, разследват и обвиняват. С други думи, това са хората, в чиито ръце е наказателната репресия и ограничаването на гражданските права. Както и спазването на законността в страната. В същото време прокуратурата  у нас е единна и централизирана, всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ в йерархията, а всички вкупом са подчинени на главния прокурор. Така обвинител №1 държи в ръцете си цялата машина на държавното обвинение, която зависи от неговата воля и преценка. През последните две години четирима магистрати и един социолог от Съвета за криминологически изследвания  към Прокуратурата ПУБЛИЧНО отправиха тежки обвинения за злоупотреби с власт на Никола Филчев и застанаха с имената си зад тях Става дума за апелативния прокурор на Варна Васил Миков, прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов, прокурора на София Нестор Несторов, военния прокурор Николай Колев и социолога Пейчо Пеев.”
Няма да влизам в спор кой прав, кой демагогства, кой “стреля пръв”, кой е пресиран, заплашван и т.н. Но мога да посоча струпването на факти, които са, как да кажа - твърде биещи, в една посока. Написано директно и просто: всички казали нещо лошо за Главния прокурор, дори тези, които са му били добри помощници, но после нещо след това са му “сгазили лука”, са застигнати от лоша съдба. А самият Никола Филчев здравствува.
- Името на Васил Миков нашумя през 1999г. като възможен главен прокурор. Тогава роденият в Добрич юрист на два пъти се явява на конкурс за обвинител №1, но и двата пъти Висшия съдебен съвет избра други кандидати – първо Бойко Рашков, бламиран от президента Петър Стоянов, а след това и Никола Филчев, личен избор на Иван Костов. След като Филчев пое поста, Миков бе “заточен” за един месец в Кърджали, а след това понижен до редови прокурор. На 25 април 2000г. неизвестни възпламениха автомобила на съпругата му Анета Микова в центъра на Добрич, а след като съпругата на магистрата си взе нова кола, последва нов взрив. Тогава приближени до Никола Филчев лансираха версията, че жената на Васил Миков е атакувана с атентати, тъй като въртяла далавери като нотариус във Варна и в Добрич. Публична тайна обаче бе, че атентатите са организирани от ченгета. Споменаваше се името на тогавашния шеф на баретите Филко Славов. Близки до Васил Миков споделят, че магистратът е бил сплашван и по други начини – откривал е куршуми в пощенската си кутия, демонстративно е бил следен от маскирани хора посред бял ден...
През 2010 г. след като Филчев вече не бе главен прокурор, съпругата на застреляния варненски магистрат Николай Колев - Нанка, заяви в интервю за bТV, че Филчев е поръчал на съпруга й убийството на Васил Миков. Думите на вдовицата обаче не бяха разследвани от прокуратурата.
Васил Миков се самоуби на 4.09.2019 година в жилището си в София. Говори се заради стартирало разследване срещу него за извършени имотни далавери.

- Николай Джамбов беше военен следовател, военен съдия и военен прокурор. По някои негови дела е “имало препоръки от подставени лица на Никола Филчев, с които Джамбов не се е съобразил. Това му навлича омразата на маниакално подозрителния главен прокурор, който прибягва до любимите си похвати за смазване на инакомислещите – притискане и психологически натиск, а когато това не помага, се преминава към тормоз по устав.” (Цитатът е от статията на Елена Енчева от 13.3.2001. Година и половина по-късно – на 1 август 2002, в.”Сега” - тя е вече по-конкретна: “Джамбов разследваше злоупотребите в “Океански риболов”.

----------------------------------------------------------------------
Нищо не съм писал за този “риболов” от времето на Иван Костов, за летенето с “Балкан” и оставения отпечатък на Копитото на Витоша, за Енгибарова-Шмит и мистър 10%..., но пък честно съм насочил интересуващите се от подробности към издадените томове за “корупционна България” на разследващите журналисти. Това са планини от “дела и документи”. Вземете си храна за из път.
----------------------------------------------------------------------

На 24 април 2000 г., един ден преди 45-ия си рожден ден, в кабинета си във Върховната административна прокуратура, Николай Джамбов се прострелва сам в гърдите със служебния си пистолет „Валтер“ 7.65 мм.
Той оставя съпруга и две деца сирачета. Както и предсмъртно писмо в което пишело: “Ако в това общество има чест и достойноство, главният прокурор трябва да си подаде оставката.” Следствието за смъртта му е тихомълком прекратено след две години. Следователят категорично отрича Джамбов да е оставил предсмъртно писмо, независимо че председателят на Върховния касационен съд Владислав Славов твърди, че лично е чел писмото. После започват внушения, че Джамбов е имал интимни отношения с колежката си Анна Банкова и може би това е причината за самоубийството му. Пейчо Пеев, приятел на Николай Джамбов  разказа за видяното и чутото и бе освободен по молба, която не е подписвал.
“С идването на новия главен прокурор Борис Велчев се появява надежда за възмездие. За съжаление той е равнодушен към популярната песен по текст на неговия чичо: „Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас“, и остава в историята единствено като внук на прочутия си дядо. За да се стигне до сегашния главен прокурор, на чийто кабинет би трябвало да виси табела: “НАДЕЖДА ВСЯКА за справедливост ТУКА ОСТАВЕТЕ!“. Както е тръгнало, може би съвсем скоро ще си спомняме с носталгия за Иван Татарчев и пиянските му дуети с мафиотски босове.”
- 20.02.2001: “Спецкомисия влезе в кабинета на сваления от поста си главен прокурор на град София Нестор Несторов. Това стана вчера към 11 ч., когато в столичната Съдебна палата е най-оживено. Лепенките на вратата са с печата на главния прокурор. На последното заседание на Висшия съдебен съвет Несторов бе свален от поста и пратен като редови обвинител в районна прокуратура за 3 г. заради забавяне на делото "Папазки" (Валтер Папазки, поръчител на Лисицата, и брат му Георги приятел на Черепа) и неизпълнение на задължителните указания на по-висши прокурори. Наказанието влиза в сила веднага, но Несторов е в болнични и още не е официално уведомен за него. След разбиването е направен пълен опис на бумагите, мебелите и техниката в кабинета, сменен е патронът на вратата и са сложени лепенките, съобщиха очевидци. Прокурорите от градска прокуратура пък писмено са уведомени за насрочено следобед събрание за представяне на новия шеф. Това е обвинителят по възродителния процес и бивш военен прокурор Валери Първанов. Сега той работи в касационната прокуратура. С вътрешна заповед Първанов става и. д. градски прокурор, понеже титулярят на поста трябва да се избере от Висшия съдебен съвет. Досега Филчев не е предлагал заместник на Несторов. “
- На 28 декември 2002 г. вечерта бившият военен прокурор Николай Колев беше разстрелян насред София. Престъплението е извършено хладнокръвно и като по учебник. Неизвестните килъри са издебнали точния момент и точното място. Подготовката за новогодишните празници кипи с пълна сила, а Колев е излязъл до близкия магазин за някакви дребни покупки. Преди това той е освободил личната си охрана, тъй като не е трябвало да излиза повече. От разследването нищо не излезе, въпреки че  всички медии проглушиха българите: “Работи се по всички възможни версии..., Вече имаме конкретни улики срещу извършителите..., Очертани са няколко групи от вероятните поръчители....”
Но както стана известно по-късно - най-малко по една версия изобщо не е работено. Става дума за това, че главният прокурор Никола Филчев бил замесен в убийството на Николай Колев. (Спомняте ли си убийството на варненската адвокатка Надежда Георгиева? И там се говореше за същото нещо.)
Обаче на 3 януари 2003г., само 5 дни след убийството, Главният прокурор Филчев излезе в отпуск, “за да не пречи на следствието”. Точно тези думи е използвал разследващият журналист Слави Ангелов в своята кореспонденция в “24 часа”. Кому ще пречи Филчев, ако не е замесен?
В същия ден – 3.01.2003 вътрешният министър уволнява шефа на баретите полк. Филко Спасов заедно с още 7 негови колеги. Защо? Намирам едно мило обяснение във вестниците: “Уволнението на Спасов стана месец след като около 50 барети от отряда написаха протестно писмо до министър Георги Петканов срещу командира си Филко Спасов”. Само след два дни Анна Заркова интервюира уволнения Филко Спасов за в.”Труд”. Там той казва: “Шестте години, когато ръководех отряда (1997-2002), са най-добрите години на моя живот. В български условия успяхме да обучим състава по натовски образец. През цялото време с моя екип сме се стремяли да изградим мотивация за работа у хората: патриотизъм, хуманизъм и другарство.”
По никакъв начин не беше доказана или опровергана и още една версия: (намерена в сайта bgdnes.bg, има я и в paragraph22.bg) “От години покойният прокурор Николай Колев поддържа връзки с престъпни елементи и е бил замесен както в трафика на дрога, така и в търговията с оръжие. Споменати бяха даже няколко случая от зората на българската демокрация, минали през ръцете на Колев: контрабандната афера във военноморската база Атия (1992-1993 г.); кражбата на 500-те пистолета от поделението в Звездец (1991 г.) и прословутата албанска сделка със 100-те минохвъргачки (1993 г.). После се чуха още няколко нещица, но те са толкова несериозни, че само ще бъдат маркирани. Приживе покойният Колев се интересувал от дейността на бившия шеф на Националната служба за сигурност о.з. ген. Атанас Атанасов, прикривал нелегалния бизнес с пиратски компакtдискове в периода 1997-1999 година. През зимата на 1998 г. президентът и собственик на едната пиратска империя Маркос Мюзик - Марко Михайлов, беше намерен мъртъв в софийския си апартамент. Диагнозата - самоубийство след семеен скандал. Две години по-късно в София бе разстрелян и Емил Димитров-Макарона, собственик на другата аудиопиратска империя Унисон. Делото е поверено в ръцете на Столичната следствена служба и е спряно поради неразкриване на извършителите. Интимната мисъл в тази посока е следната: през 1996 г. зад гърба на Емил Димитров (Макарона) застава Съюзът на бившите барети, оглавяван от Алексей Петров. За целта дори е създадена специална охранителна фирма Унисон секюрити. Другата лакардия, която по много странен и удобен начин свърза разстрела на Николай Колев с разстрела на Владимир Димов (заместник-шефът по сигурността на СИБАНК бе намерен самоубит на 30 декември 2002 г.), гласи, че двамата много упорито събирали информация за... бившия български банкер и настоящ примерен поданик на САЩ Иван Миронов. Който пък бе арестуван в македонската столица на 12 декември 2002 година...На 3 януари (петък) на извънредното заседание на Висшия съдебен съвет главният прокурор обяви, че делото за разстрела на Колев ще се води от Столичната следствена служба, макар то да е изключително сложно и от особена важност. Както за самата съдебна система (в частност), така и за държавата като цяло. Е, днес вече е повече от ясно, че смъртта на Николай Колев може да бъде разнищена само по някаква изключително щастлива случайност.”
Да-а-а. Да довърша статията на Елена Енчева – обърнете внимание: писана през 2001 година!
“Намеренията за контрол над Главния прокурор са сериозни. Изходът не се свежда до промяна на конституцията, а на съдебния закон. Защото именно там е посочено, че снемането на имунитета на всички става по искане на главния прокурор. Но не е предвидено някой да търси отговорност на самия главен прокурор.”
Този проблем няма да бъде решен и след 20 години!

Спирам, защото не искам да се ожесточавам. Прехвърлям се на длъжността главен секретар на МВР. Неговите правомощия са смешни в сравнение с правомощията на Главния прокурор.

Функциите на главния секретар са
- Планира, организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им;
- Организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР при извършване на основните дейности;
- Осъществява взаимодействие с другите държавни органи и организации, както и със съответните структури с полицейски правомощия на други държави и с международни органи и организации при изпълнение на основните дейности;
- Издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.

Главният секретар на МВР е държавен служител и се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.
Няма нищо по-лесно от това да бъде уволнен. По-лесно е даже от уволнението на обикновен министър. Последното трябва да мине през Народното събрание.
Длъжността Главен секретар на МВР е въведена 2 дни преди преименуването на БКП на БСП – 29 март 1990г. и първият главен секретар се казва Тодор Бояджиев. Това известният контраразузнавач и дипломат ген.Тодор Бояджиев ли е? – Повече от вероятно.
Бойко Борисов става главен секретар на 14 септември – два месеца след сформирането на кабинета “Сакскобургготски” и остава такъв до края му - 21 септември 2005 година. Новият избор на следващия премиер Сергей Станишев ще бъде Илия Илиев.
Биографичните данни за Бойко Борисов знаете, писал съм за тях. Със следващото негово развитие ни предстои да се запознаваме години напред. Затова сега само някои любопитни подробности, свързани с действията му покрай стрелбите “между краката” на бивши и настоящи барети. Самият Борисов никога не е бил барета. Бил е само бодигард на фамилията Живкови. Дали е повече или по-малко престижно, полезно, важно – ще коментирам нататък.
- Още в началото на годината, преди да навърши половин година на поста главен секретар, Бойко Борисов казва пред Анна Заркова в “Труд”: “Информацията ви, че наскоро съм бил заплашван от мутри заради разкрития от МВР контрабанден канал, е неточна дотолкова, доколкото отдавна ме плашат – не е в последните дни, не в последната седмица и не от вчера.”
- През март полицията залови пак един прочут бандит от село Мартен Русенско - Светомир Нешков-Куцара. “Пак” и “прочут”, защото още през 1995-а беше задържан за първи път с още 2-ма души за кражби на автомобили. Адвокати го измъкнаха от следствието тогава срещу гаранция от 25 хиляди лева. В затвора остана по-малкия му брат. А след няколко дни пред къщата на родителите им избухна бомба. Куцара не пострада от взрива, ама след месец един друг бандит - Данчо Каратиста го посече с меч. Лекарите едва успяха да го върнат в живота. Днес при арестуването си Куцара стрелял с бойни патрони срещу полицаите. Утре, имам предвид догодина, Куцара отново ще бъде обграден в една къща и ще се взриви с граната, за да не го арестуват и вкарат в затвора. Тогава  някои загрижени от “нарастващата безконтролна власт на Бойко Борисов”, ще се опитат да превърнат това самоубийство като планирано убийство на МВР и лично на неговия главен секретар. Ще четете за това, като му дойде времето.

----------------------------------------------------------------------
А ако имате търпение, да знаете какъв неистов вой в следващите 10-15-20 години, ще надават всеки път разните “правозащитници”... Тогава Бойко Борисов ще е вече дълги години премиер на България. а на самия Васил Божков ще се наложи да бяга чак в Дубай от българското правосъдие с откраднатите 1-2 милиарда долара.
---------------------------------------------------------------------

- Един месец преди престрелките в “луксозния” триъгълник, с върхове басейна “Спартак” дискотека “Какао” и музея “Земята и хората”, органите на МВР задържаха сума народ от дребните престъпници: Янко Ваташки-Лудия, Малин Крумов-Маце, Данчо Спасов-Вола, Митьо Очите пак, “ятачката” на бежанци Тишка Танкова от Кокаляне...
От това време избрах да ви цитирам (“Труд”, 15.07.2002) една кратка справка, наречена “адвокатските номера”:
1. Обжалване до дупка – гарантирано печелене на време от 1 до 2 години.
2.  Болничен лист на адвоката на защитата – клиентът печели от 6 месеца до 2 години.
3.  Пътуване в чужбина; в деня на насрочване на делата адвокатите се намират в чужбина – забавяне от 6 до 12 месеца.
4.  Искане за нова експертиза по някой въпрос, без значение колко е важен за съда – още година отсрочка за подсъдимия.
Както виждаме, тук изобщо не се говори за другите номера: “нарушаването на правата при арест”, “нехуманното отношение към подсъдимите”, “бедните родители на подсъдимите, оставени сами в края на живота им”, “силна обезпокоеност от някои внушения пред обществото от страна на висши служители на изпълнителната власт” и прочие други филчевски изстъпления  - пардон, изказвания.

----------------------------------------------------------------------
След 5-6 години, когато ще описвам тогавашната криминогенна обстановка, ще ви върна пак тук, за да сравните имената на новите криминални носители с тези на сегашните. Сами ще се убедите, че тези “адвокатски номерца” са действени. Поне две трети от имената са същите.
----------------------------------------------------------------------

- Както ще видим, след 5-6 години Бойко Борисов ще бъде “окичен” от пишещите в “независимите медии” с прозвището Боко Тиквата. Почвата за това се подготвя в момента.
Някъде в края на март 2002 година на някакво събиране, според “24 часа”, Бойко Борисов бил казал: “Аз дойдох от бизнеса. По принцип всичко читаво в България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни. Но в един момент те започват да пречат на нормалните хора. Затова се налага частният сектор да помогне.”
И следва неподписаният коментар на вестник ”Сега” (29.03.2002): “Дума на деня КРАТУНА. Не му увира кратуната на Бойко Борисов – приказва джаста-праста и хич не му пука, че разбира от политика “колкото свиня от кратуна”. Бива ли да си генерал на една от най-многобройните държавни структури – полицията и спецслужбите, а да обиждаш подопечните си, че са празноглави? Та, те и останалите  чиновници, учители, лекари и работници в държавните фирми са убедени, че “не са правени в кратуни”, сиреч не са по-долу от частниците. Бате Бойко отскоро е в ръководството на държавата и още “стъпя като в кратуни”. Няма да е лошо”да му стигне кратуната”, че трябва да си мери думите. Хората го харесват, но продължават да “кашлят в кратуни”, страх ги е защото престъпленията хич не са намалели. Като мине още някой месец, ще си помислят, че на 17 юни (м.г. – аз) са “сменили тиквите с кратуни”.”
Моят коментар: Полицията и спецслужбите в демократичната държава са ДВЕ РАЗЛИЧНИ държавни институции! Но журналистът на вестника е стара кратуна, комунистическа, и затова ги смесва. По инерция. Затова и продължава с журналистическа нечистоплътност да създава впечатление, че Бате Бойко обижда на кратуни не само полицаите, но и чиновници, лекари, учители, работници дори. На този журналист, безименният войник на Партията – не се е подписал под коментара си! – за това му плащат: да разделя хората. И тази негова задача излиза като бълха на челото му: “След още някой месец хората ще си помислят, че са сменили тиквите с кратуни!”
Глупак! Или още по-лошо: много добре платен да вреди на новото ни общество индивид.
И още една кратуна. Женска кратуна. Мира Баджева се казва. Гърми на кухо пак в “Сега”, само дето е след още някой месец – 1.07.2002:
“Изобщо не е трудно да се предскаже как капанът ще щракне около премиера през ноември 2003г., как опозицията ще поеме рефрена за “подменения народен вот” и ще започне да клати яко клона на правителството, за да предизвика предсрочни парламентарни избори. Като добавим към това и вътрешните брожения в царската група, плюс ония свободни лобистки електрони, които само чакат сигнал отвън, за да се откъснат от царската орбита, и песимистичният сценарий е в кърпа вързан. Но има и оптимистичен вариант. Може да звучи невероятно, ала съществува възможност, която при правилно отиграване би донела съвършено неочаквана победа на НДСВ на местните избори. Е, не в цяла България, не в повечето й региони, но в самото сърце на държавата – в София. Така че мислете за Бойко Борисов като за градоначалник!”
Е, ще се сбъдне неприятният за Баджева сценарий. Тиквата ще стане кмет (длъжността градоначалник е полицейска), а хората ще започнат да наричат такива.... като Баджева журналистки, “баджакови журналистки” – с разголения баджак на преден план, пояснявам.