ЗАПОЧНАХА ВТОРИТЕ  400 ДНИ

Математически първите 400 дни изтекоха на 28 август 2002 година. Може би точно по този повод, макар да не беше анонсирано така, президентът Георги Първанов се обърна към народа със следното обръщение (30.08.2002):
Уважаеми госпожи и господа, Относителното спокойствие на изтичащия ваканционен месец през тази година беше нарушено от престрелки в столицата, при които имаше и ранени, имаше и засегнати мирни граждани. Споделям основателната тревога, която беше изразена от различни политически и граждански среди. Това, което обаче в много по-голяма степен ме тревожи, е ежедневният дефицит на сигурност по улиците, по домовете, в училищата и в дискотеките, които посещават нашите деца. Разпространението на наркотиците придобива все по-застрашителни размери. Ако в началото на мандата на това правителство имаше обнадеждаващи данни за корупцията, то днес можем да кажем, че все още представлява сериозен проблем преди всичко на средно адмиистративно равнище. В българското общество продължава да има една висока неудовлетвореност от работата на съдебната система. Това подклажда чувството за безнаказаност у престъпниците, подравя доверието в правосъдната система.
Създаденият в последните няколко дни Съвет за координация на борбата с престъпността е един опит за постигането на диалог, сътрудничество и взаимодействие между властите в противовес на твърде честите пререкания, които имаше в последните години, в т.ч. и публични. За съжаление управляващото мнозинство или част от него се впусна в един дебат относно легитимността на този съвет, а по-късно и демонстративно свали нивото на участие в него. Трудно могат да се намерят аргументи за тази необяснима ревност и гневност на представителите на управляващите формации. Като държавен глава аз много добре съзнавам, че в никакъв случай ние не можем да допуснем дестабилизация. Трябва добре да осъзнаем, че стабилизацията се ерозира  от политиката на вискомерие, на инат, от липсата на чуваемост, от неизпълнението на предизборните обещания, от политическите скандали.”
Отговорът на Царя е неочаквано остър, изобщо не типичен за неговата толерантност: (Говоря за вербалните изяви, ако искате да се заядете с мен.) “Президентът има добри идеи, но това не е оценка, а преглед. Мисля, че не трябва да създаваме от това някакви специални впечатления. Ние поддържаме отлични отношения с президента, той ме бе предупредил за това изказване. Разбира се, едно е мнението на президента, друго е длъжността и работата на изпълнителната власт. България най-накрая не е президентска република.”
Мислите ли, че президентът е загрижен вследствие на стрелбите в София и ранените мирни граждани - впрочем такива ТОЗИ ПЪТ няма - и това е причината за неговото остро Обръщение? Аз мисля, че не. Стрелби е имало, ще има още до края на годината. И след това... Причината е, че след два месеца България ще получи покана за членство в НАТО. Работата е необратима. Колкото и да е сговорчив президентът в името на мира и просперитета на страната, този факт е напълно противопоказен на стратегията на неговата социалистическа партия.
Ето какво казва Емел Етем, заместничката на Доган: “Изявлението на президента съответства изцяло на дневния ред на държавата, но се разминава с политиката и програмата на ДПС. Във външнополитически аспект членството в НАТО задължава всички институции и цялото гражданско общество да работим така, че да създадем един добър имидж и авторитет на страната, а не да внушаваме безпокойство и да обясняваме, че има дестабилизация.”
Ето какво пише “дебелият”. Така нарича себе си седмичникът на Петьо Блъсков “168 часа”, вероятно защото е 64 страници. Всяка седмица поне 100 публикации от рода на следващите (броят е 34-ти, 23-29 август 2002):
“Тази дни премиерът обяви, че излиза в отпуска. Човекът бил уморен, трябвало да си почине. Ще отиде в Испания при съпругата си. Интересно от какво толкова се измори Симеон? Нали беше в Шабла? Нали намина и през Евксиноград? Да не би там да са го карали да прекопава градината  или да развежда немските туристи? Или пък да се измори от посещението в Балчик, където го обявиха за почетен гражданин. Или пък Царят се скапа на безкрайно скучните, но затова пък дълги  и особено безсмислени заседания на Министерския Съвет? Където на практика нищо съществено не се решава. Пък и я колко дни има  до края на въпросните 800 дни. Този срок заседна в главите на хората и особено на журналистите, които не пропускат да питат Симеон II дали ще изпълни обещанието си за тези дни да подобри положението у нас.” – подписалата се отдолу, злобна към Царя жена, се казва Зина Соколова.
- “От началото на септември Първанов ще стартира най-мащабната в досегашната си кариера на държавен глава серия от посещения в чужбина. Посещенията в общо осем държави ще приключат буквално дни преди срещата на върха в НАТО в Прага през ноември. Москва, Берлин, Брюксел, Ню Йорк и Вашингтон са част от стратегическите пунктове, които държавният глава ще посети. От няколко седмици външнополитическите секретари на Първанов Никола Карадимов, Златин Тръпков и Георги Димитров работят почти без почивка. Те организират предстоящите пътувания от месеци насам. Активизирането на Първанов във външнополитическо отношение ще се приеме добре, както в страната, така и извън нея. Особено след протестите по унищожаването на ракетните комплекси СС-20 западните политици имат нужда да чуят, че все още сме единни и убедени в желанието си да им станем партньори.” – подписалата се отдолу почитателка на усилията на президента се казва Вероника Лазарова.

От така анонсираните световни посещения на Първанов, бяхме осведомени подробно само за това в Русия и срещата му с Путин. Може би, защото там с него беше “нашият” Георги Милков-Лорда.
“24 часа”,18.09.2002: ”В Москва вече опъват червения килим, по който ще мине българският президент Георги Първанов. В четвъртък (19.09) той пристига в Русия, водейки със себе си вицепремиер, външен министър, 30 бизнесмени, 20 журналисти, светила на културата, кметове, попове... Общо 100 човека! За три дни в Русия българският държавен глава ще се срещне два пъти с Владимир Путин. Виж, това вече е знак! Особено след визитата в САЩ, където Първанов беше представен на Буш в коридора и говори със заместника му по телевизора. Западните наблюдатели прогнозират, че предстоящата визита и внушителната делегация е нещо като завръщането на блудния син. От другата страна Първанов ще се запознае накуп с първата десетка на руския енергиен бизнес – “Лукойл”, “Газпром”, “Транснефт”, Единната енергийна система... Тези хора са нещо като Светия Синод на руската икономика.”
(В нашите вестници има една класация на 25-те най-богати хора в Източна Европа от това време. Вътре са Илия Павлов  осми с 1,5 млрд долара и Васил Божков четиринадесети с половин милиард долара. Петнадесет от тези 25 “най-богати” са именно тези от руския “свети Синод”. Някои имена: Михаил Ходорковски, Роман Абрамович, Михаил Фридман, Владимир Потанин, Вагит Алекперов, Олег Дерипаска, Рем Вяхирев, Борис Березовски, Владимир Гусински.  От тоя “Синод” след 4 години ще останат живи, но осъдени и поместени в концлагер САМО петима. И от наш’те Илия Павлов ще е фръкнал към небесата. А Путин ще здравствува. Като Сталин след 1945-та, когато броят на спечелилите му войната с Хитлер съветски генерали, ще е намалял принудително с 3/4.)
Междувременно: През пролетта и лятото на 2002г. бяха закрити и последните девет глави от преговорите с Европейския Съюз. На 25 октомври Европейският съвет в Брюксел ще вземе решение Комисията и Съветът да подготвят „пакет“ за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на Срещата на върха в Копенхаген през декември 2002 г. Този пакет ще съдържа като минимум подробна пътна карта за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ.

Междувременно, ако Първанов бе планувал посещението си в Русия за следващия месец – октомври, Путин нямаше да може да му обърне никакво внимание. На 25 октомври група чеченски бойци влизат в Дома на културата в Москва по време на представление и взимат за заложници над 700 зрители. На разсъмването на втория ден руските спецчасти от отряд “Алфа” пускат боен газ в залата с пленените. Загиват всички терористи и 120 заложници. Кризата е решена за 40 часа. Дали?
Виктор Карпухин, бивш командир в “Алфа” пред в.”Известия”: “Щурмът беше единственият изход от кризата със заложниците. Всички преговори с бандитите бяха прикритие на подготовката за щурма на Дома на културата. Бойците на “Алфа” не са убили нито един. Ако нямаше щурм, щяха да загинат всички в залата. Не са имали заповед да вземат пленници. Какви пленници?! Виждаш врага – убиваш го. Докато не е убил тебе или заложник.”
Владимир Титов, съветският посланик у нас: “Терористите ги убиха”.
Георги Първанов, президент на България, в телеграма до Путин: “С облекчение посрещнах вестта за приключване на неколкодневната драма в Москва. Давам моята най-висока оценка за решителността, както на руското държавно ръководство, така и на всички служби и институции за техния висок професионализъм при ликвидирането на терористичната операция и спасяването на живота на заложниците.”
Илиян Василев, българският посланик в Москва: “Загубата на 120 човека не може да бъде наречена успех.”
Тома Томов, другият, освен Димитри Иванов-Джими, “наблюдател” на в.”Сега”, 28.10.2002: “Русия се изправя? Ако Путин беше отстъпил (ако беше се направил на Де Гол, както го съветваше пресата), ако се беше държал достолепно и страхливо като Черномирдин и Елцин, сега за русите щеше да е толкова страшно, както стана страшно за американците, когато се срутиха двта небостъргача в Манхатън. “Ал Каеда” щеше да води с два на нула. От две нощи насам Русия има лидер, който няма да позволи страната му да е на колене, ограбвана от крадци, шантажирана от разбойници. Но той каза само първите няколко букви. А оттук нататък трябва да каже цялата азбука.”
Бре, бре, бре, голям смехурко би бил този Томов, ако не беше грамаден престъпник. Защото да благоговееш пред масов убиец, си е като да си като него... масовик. Баща му – масовик, какъв да бъде синът му,  освен... депутат от БСП. Изобщо не се шегувам. Томата ще стане такъв след няколко години.
С тази, последната, асоциация смятах да завърша. Но ми мина през ума още една. Единствената журналистка, която терористите за тези 40 часа са пуснали в Дома на културата, да разговаря с тях за исканията им, е била Ана Политковская. Има интервю с нея на цяла страница в “Сега” от 29.10.2002. Днес тя все още е жива, но ще бъде убита. След няколко години. В Русия. Не се знае от кого, но едно е сигурно – не е от терористи. Дали пък, а... да се е разприказвала за обстановката?
Като тръгнат асоциации, вървят. След 6-7 години едни сомалийци-пирати ще пленят кораб с български моряци. Нашата държава ще преговаря с тях и ще им плати 2 милиона долара откуп. Посредникът в тази сделка от наша страна ще бъде журналистката Елена Йончева. Тя обаче оживя и даже стана евродепутатка от БСП. Може би, когато е била преговарящ, пиратите са я държали непрекъснато с вързани очи и не е познала никой от тях!?
Чакайте да добавя. В горната класация на 25-мата най-богати източноевропейци чета последното име – никому неизвестния Петер Келнер от Чехия с 0,47 милиарда. След 15 години тоя келнер ще купи нашата bTV. Той ли ще я купи, тя ли ще му се продаде... питайте СЕМ-а. (Тогава Съветът за Електронни Медии ще бъде съставен от онзи мераклия Иво Атанасов и още 4 женски, най-известната от които е Бетина Жотева. Днес, 2002 година, председател на СЕМ е Райчо Райков, Знаете го, беше говорител на Любен Беров.)
За да премина от горните външнополитически теми към следващите вътрешно политически, най-подходяща ми се видя карикатурата на Христо Комарницки в “Сега” от 5.09.2002г., наречена “Есенен политически сезон”: Завесата се е вдигнала и на сцената виждаме Надежда Михайлова между Сергей Станишев и Ахмед Доган по трика са вдигнали над главите си полегналия Симеон, чиято дясна изпружена ръка сочи посоката. Тя е изписана на една дървена табела “Прага”.
Горките издатели, журналисти и хумористи от вестници “Сега”! Какви ли не пируети трябва да правят, за да обхванат необхватимото. България пътува БЕЗВЪЗВРАТНО към Прага, въпреки неистовите им смешни и жалки напъни да я възпрат. Ако вие имате друго тълкувание за карикатурите комарницкови, някакво неподигравателно възприемане, то да ви плесна едно съобщение, публикувано тъкмо под горната карикатура: “Мира Баджева и Димитри Иванов ще се борят за престижните журналистически награди “Черноризец Храбър”, които Съюзът на издателите на всекидневници ще връчи за първи път в средата на октомври. Димитри Иванов се състезава за цялостно творчество с бившия главен редактор на “24 часа” Валери Найденов и с Валерия Велева от “Дневен труд”. В публицистиката Мира Баджева има за съперници Виолета Симеонова от “24 часа” и Тодор Токин от “Дневен труд”. Съюзът реши да отличи посмъртно Стефан Продев за цялостен принос в историята на българската журналистика.”
Е, има ли по-големи наглеци от тези “мили хора”?

Един отговор на Бъдещето, на близкото бъдеще! Точно под класацията на Съюза на издателите има реклама на утрешния брой на в.”Сега”. От една снимка ни гледа едно мило семейство – баща, майка, син и дъщеря, седнали на едно скромно диванче. Отстрани на снимката пише: “Щангистът Гълъбин Боевски живее под наем в апартамент, откъде апаши му задигнали най-ценните медали и купи. Четете утре в “Сега”!”
Е, баш Гълъбин Боевски ли избрахте за пример бе, диванета сегашни?! Само след пет години Този ще го хванат бразилските власти как между “медалите и купите” е сварил да организира канал за контрабанда на наркотици към България. Пък сина му по същото време ще гръмне свой съученик с пистолет, докато го размахвал в класната стая, представете си. Какви образци на скромни самоотвержени български граждани, живеещи зад ръба на закона, под наем в апартамент!?
Ама и аз! То няма други по-свестни. Все едно да питам защо Джими и Мира, Валери, Виолета и Стефан, а не да кажем Тошо и Славка, Кеворкян, Васа и Мартин... Все такива кухи комунистически кратуни.