БАНДИТСКИТЕ ИСТОРИИ  В  ЛЯТО 2002

Тук следва поредния епизод  (през лятото на 2002) на гангстерската война. Не мога, разбира се, представяйки всеки един епизод, да припомням подробностите на цялата сага през годините. Но ми е принцип всеки път да припомням Началото й и накратко Съдържанието на предишния филм.
Началото постави последното Народно събрание на НРБ и първо за демокрацията  (с председател Станко Тодоров), което през юни 1990г. се саморазпусна, за да освободи мястото на Великото Народно Събрание. Шест месеца преди края си обаче, това народно събрание, на 14-ти януари 1990 година, прие Закон за амнистия на лицата, извършили престъпления след 1.1.1984 по линия на промяна на имената, осъдени за престъпления по небрежност, както и намаляване на срока на присъдата за лица, извършили умишлени престъпления. Общо 8400 души ще се възползват от този закон, при общ брой на затворниците към 1.01.1990-та 11000 души. Това е твърде "далновидно" решение в предвид на хаоса, който се очаква в прехода към демокрация след 45 години авторитаризъм. И обърнете внимание, че този закон за амнистия е приет на същото заседание на което е гласувана отмяната на член 1-ви от Живковската конституция, постановяващ ръководната роля на БКП в живота на страната. Отнема се ръководството на Партията значи, но веднага се пускат престъпници, които благодарейки за милостта й, безнаказано ще започнат да вършат безобразия, дискредитирайки по този начин същността на Демокрацията. За техни преки началници – отдельонни командири се назначават хората, движили и преди на ниско ниво престъпния бизнес на Партията-майка по социалистическо време, предимно в областта на държавната търговия с дрога, оръжие, и съвсем не на последно място извършителите на нейните “мокри поръчки” на роден и международен терен. А задача на новите медии е да насочват общественото внимание към спомена за предишното време, когато “такива неща нямаше”.
Нататък ли? – О, не, не познахте, ако сте си го помислили. След това идва не Съветската армия, а обединена Европа! Свят! Какво да го правиш? Не иска комунизъм. Съветвам ви да си отворите очите о, герои на труда, когато гледате и четете за първи или за пореден път поредният епизод на този сериал.
В предишния епизод завърши етапа на т.нар. “гангстерска война -1”, когато бяха отстреляни много, но предимно “редници”, и едва няколко отдельонни командири – като Васил Илиев и Иво Карамански, да речем. Оцелелите се помислиха за недосегаеми и се самозабравиха. Особено след като помогнаха на Иван Костов и неговата “демокрация” да дойде на власт през 1997 година и затова бяха възнаградени от нея с живот. Когато свърши времето й и тя беше заменена с царските времена, тяхното съществуване започна да става излишно и опасно.
(Аз говоря тук за явните престъпници, стрелящи по улиците, но не отделяйте от тях и полулегалните техни структури в икономиката на България – такива като “Мултигруп”, “Трон”, “Нове”, Медия Холдинг... всичките обединени в т.нар. клуб “Възраждане”, т.е. старата и несъществуваща вече Г-13. Техният ред също ще започне да идва по времето, което може да бъде наречено “Гангстерска война – 3”.)
Но сега започва т.нар. “гангстерска война -2”.
2000 година –  Стрелба с гранотомет по джипа на Поли Пантев, две жертви в хотел “Амбасадор” в полите на Витоша и половин ден след това още една жертва в квартал Бояна – Момчил Бенев, съдружник на Любен Пехливанов, който пък е от групата на Поли Пантев.
2001 година – Убити още трима бодигарда на Любен Пехливанов и самият Поли Пантев, бомба срещу сестрата Пантева Райна, стрелба с граномет срещу джипа на братята Любен и Георги Пехливанови, убит бодигард на Милчо Бонев–бай Миле (който се отърва засега), после за 2 дни четирима убити, вкл. Леонид Фотев – Льоня Джуджето, неговият убиец Петър Петров - Пешо Кюстендилеца и убиецът на убиеца Петров Христо Стефанов – Слона. Останал обаче началникът на четиримата, наследник на Поли и на Джуджето, както се говори – Антон Милтенов-Клюна. Неговият ред ще дойде на 25 юли 2005 година.
Паралелно тече една друга история, тази за Митьо Желязков-Очите. Няма да я разказвам. Убитите и ранените ще броим след няколко години.

И вече сме в 2002 година:
Започвам директно с кулминацията, защото страниците ми са ограничен брой.
- 14 август, 23:00, София пред басейн “Спартак – атентат срещу Алексей Петров.
- 16 август - 16:30, на бул”Черни връх” само на по-малко от километър от басейна “Спартак” – атентат срещу Димитър Джамов; 21:10 в ж.к.Борово от другата страна на басейна и малко по-далеко от него – стрелба пред пицария “Бейбис”, без жертви; 21:20 в квартал “Белите брези” от другата страна на бул.Гоце Делчев, на около 200 метра от кафенето в източна посока – стрелба срещу наркопласьора Илиян Варсанов.
- 17 август 1,30, куршуми свистят и пред кафе-клуб на ул.”Врабча” на 50 метра от храм “Ал.Невски”, ранен е охранителят на заведението.
Резултатът от тези стрелби е 7 ранени, 3-ма от тях тежко. Именно Алексей Петров, Димитър Джамов и Илиян Варсанов. Няма как да прескоча подробностите по тези атентати, и то не толкова заради самите тях, а заради Имената, които са намесени в тях и имат, и ще имат, голямо влияние върху цялостната съдба на България – най-малкото поне 30-35 години напред оттук нататък.
Много ли ви се вижда? Дано да не е повече...

Представям ви разборът на атентатите срещу Алексей Петров и Димитър Джамов. (Илиян Варсанов не е толкова интересен за бъдещето вероятно, защото е по-дребна риба, занимаваща се само с дрога, в йерархията на престъпния свят.) Този разбор вестникът ”Капитал” (31.08.2002) е предоставил на журналиста Христо Христов. (На този журналист му предстои да стане може би най-известният разследващ журналист на новото време. И то не само на случките в криминалния свят, но и в - особено! - в сферата на корупционните скандали далеко навътре в 21-я век. По-известен от него, и то след години, ще стане само един друг журналист - Антон Тодоров, който засега се мота само в миманса. И понякога на вечерите в “Монтерей”, според собствените му признания.)
“Задържането на групата бивши барети миналия петък (16.08) преобърна с главата надолу лансираните от МВР версии за престрелките от 14 и 16 август в София. Първоначално главният секретар на вътрешното министерство ген.Бойко Борисов заяви, че стрелбите целят да дестабилизират кабинета. Малко след това различни отговорни служители в МВР започнаха да обясняват, че атентатите са породени от ново разпределение на наркопазара, предизвикано от спрените канали и свитите от полицията територии. Седмица по-късно МВР се само опроверга. На специална пресконференция зам.директорът на НСБОП полк. Венелин Великов обяви, че при спецакция са арестувани шест бивши барети, заподозрени в покушенията на Алексей Петров и Димитър Джамов. Представителят на Върховната касационна прокуратура Ангел Илиев дори определи групата като “фабрика за убийства”. Очевидното “клатушкане” на първоначалните версии показа, че престрелките са изправили МВР пред неясна картина и мотивите за покушенията срещу Петров и Джамов трябва да се търсят другаде.”
Вие разбирате ли каква теза защитава журналистът Христо Христов? Аз не разбирам. Какво нередно има в това МВР да прецизира своите заключения в хода на разследването и защо това е наречено “клатушкане”? Няма как такива “анализи” да не предизвикат някакво съмнение в чистата четяща душа от натрачивото внушение. че “мотивите за покушенията срещу Петров и Джамов трябва да се търсят ДРУГАДЕ”. Освен това МОЯТА четяща душа е информирана – анализът е в “синия” Капитал, чийто собственик се казва Иво Прокопиев. Не го познавате ли? Споко. Ще научите нататък.
Продължавам с фактите:
– цитирам “24 часа” от 17.08.2002: “ В ареста с определение на съда са Николай Добрев-бай Добри и още петима бивши командоси от СОБТ (“червени барети”) – Любен Баров, Кирил Найденов-Косата, Атанас Велков и Кирил Цинцов-Малкия Киро. Зад решетките е и кумът на Бай Добри – Траян Траянов. Съпругата му Николина е на свобода срещу гаранция. В техния дом в софийското село Горна Малина бяха намерени по-голяма част от оръжието и боеприпасите.”
- Пак “24 часа”, но от следващия ден: “Обявените за общодържавно издирване още две барети – Огнян Митков-Акулата и Димитър Димитров-Пелтека са се предали сами в следствието. Те били окуражени, че “все пак има известна обективност”. Двамата се смятат за невинни, твърдят, че нямат участие в атентата.”
- цитирам в.“Труд” от 18.08.2002: “Попитан дали това е начало на гангстерска война, главният секретар на МВР се обърна към журналистите: “Вие ги наричате тези хора биснесмени, а мен ме питате за гангстерска война. Бъдете така коректни да наричате нещата с истинските им имена.” Според него престрелките били свързани и с акциите на МВР срещу наркотрафика. “Сърдити са ни, не харесват това, че реално се случват някои неща. Те не се избиват, виждате, че са ранени в краката. Мисля, че се заплашват и се атакуват по този начин”, каза генерал Борисов. Според него “две банди се бият помежду си.”
В подкрепа на думите на Борисов, че стрелбите са за сплашване, а не за убиване, ще цитирам “Стандарт”(27.08.2002): “Килърите от бившите барети били перфектни стрелци. Последната голяма операция на баретите беше охраната и екстрадирането на задържания у нас международен килър Сретен Йосич, издирван от три държави за 23 убийства.”
- До края на август официално са задържани 1049 пласьори на дрога и криминално проявени лица, съобщиха от пресцентъра на МВР. Освен тях са заловени и 34 лица, които са били обявени за общодържавно издирване, като 4-ма от тях са с влязла в сила присъда.
Точно по това време (23 август 2002) “дебелият” вестник “168 часа” пише, цитирам: “В началото на август София пустее. “Котките” от висшето ръководство на държавата излизат в отпуск. Депутатите дружно се емват към морето на 5 август. На 7 август към плажовете се устремяват шефът на НСС Иван Чобанов, директорът на ДНСП ген.Васил Василев и главният секретар на МВР Бойко Борисов.” Ако това е вярно, защо тогава материалът на “дебелия” не е подписан?
Може пък да е вярно, че шефовете са на море. Само вероятно не слънцето и вълните са ги привлекли там. През септември във Варна бяха извършени две показни убийства на чужденци. Първото на грузинеца Бедзина Арошидзе, а второто само на 200 метра от първото място и при това в препълнения ресторант за бързо хранене “Тропс къща” в центъра на града. Застрелян е македонецът Орис Крумовски.
- На 12 септември вестниците съобщиха, че още един търсен общодържавно за участие в атентата, се е предал сам в полицията. Казва се Валентин Шотев. И той е служил в МВР по времето на бай Добри, но не бил барета. Само бил “последният комсомолски секретар на МВР до 1989 и след промените съдружник на Алексей Петров в “Лева груп”, според собствените му думи в интервю на Виолета Симеонова за в.”24 часа”. Пак там намирам следното: “Той (Вл.Шолев) се съгласява да говорим в офиса му в най-луксозния триъгълник на София – между хотел “Кемпински”, дискотека “Какао” и басейна “Спартак”. (точно същият “триъгълник” в който бяха простреляни Петров и Джамов – аз) На бюрото в сравнително спартанския му кабинет ухае отворена бутилка скъп коняк. Иначе офисът прилича на шикарен бункер – вратите са блиндирани, няма шанс да влезеш или излезеш, ако някой не натисне “копчето”, виждат се камерите.”
Вестник “Стандарт” (12.09.2002) допълва: “Като съдружници в “Лева груп” между Шолев и Петров е възникнал конфликт заради закупени от тях бивши имоти на МВР. Според осведомени най-вероятно става дума за столичния басейн “Спартак, където беше прострелян от засада Петров.”

·                 Кой е бай Добри?
Продължавам с цитат от въпросната статия на Христо Христов, с която започнах разборът на атентатите: “42-годишният бивш командос е напуснал СОБТ (Специализираният Отряд за Борба с Тероризма) през 1993 г. Председателят на Съюза на бившите барети о.з.полк.Васил Велков призна, че Добрев е един от основателите на организацията и е бил два мандата в ръководството й. От същата година датира и негласната война между групираните около Добрев бивши командоси и тогавашния командир на отряда полк. Красимир Петров. (Красимир Петров познавате – той през януари 1997г. пазеше вътрешния министър Николай Добрев от гнева на тълпата, обградила Парламента.) В отряда Добрев е служил като специалист по взривовете преди 1990г. Там той се засякал с Алексей Петров. Дори двамата са били в един взвод. Николай Добрев, който има участие в няколко дружества на бивши барети, има и дискретна връзка с хазартния бос Васил Божков. Арестуваните барети от групата на бай Добри работят като охранители при Божков. Даже единият – Атанас Велков (има ли връзка със Славчо Велков?) го е охранявал при стрелбата в хотел “Мелник” през 1995-та” – (Когато Черепа гърмя срещу Фашиста знаете тази история - НИЕ-3).

·                 Кой е Алексей Петров? – Роден е в 1962 година. Завършва средното милиционерско училище в Пазарджик през 1981 г. и до 1990 година работи в силите за антитероризъм – така са се наричали червените барети по времето на социализма. В момента е шеф на Съюза на бившите барети. Вицепрезидент на федерацията по карате от ноември 2001г. Иначе Алексей Петров е стар познат, вкл. и на моите книги. Познат е покрай охранителните фирми “Атлас”, Лева груп и “Буду инвест” (където е съдружник с Бойко Борисов, 1993), застрахователните фирми “”Болкан секюрити”, “Спартак Секюрити”, ЗК “Левски-Спартак”, “Средец М”... Атентатът този август е второ нападение срещу Алексей Петров. Срещу него беше стреляно през март 1999г. пред ресторант “Перлата” в квартал Драгалевци, Тогава, за разлика от сега, Петров се отърва леко само с рана на крака. За поръчител на тази първа стрелба се сочи Киро Японеца (още един твърде интересен екземпляр - наркодилър, който едва-едва ще оживее след покушение след по-малко от година - на 12.06.2003 )
Алексей Петров оздравя значително по-лесно и по-бързо от Киро Японеца. Когато през 2005 година Сергей Станишев поеме управлението на страната, ще се окаже, че Петров е бил таен сътрудник на НСС. Ще го “освети” тогавашният вътрешен министър Румен Петков, който заяви непредпазливо, че той е човекът, съдействал за срещата му с “оперативно интересните за МВР лица” братя Галеви от Дупница. След като Сергей Станишев създава ДАНС, Алексей Петров става съветник на шефа на агенцията Петко Сертов. През месец август 2009г. – вече навлизаме в “ерата Борисов” - Алексей Петров напуска ДАНС след серия скандали в нея. С назначаването на новия директор на агенцията Цветлин Йовчев и проверките от правителството на Бойко Борисов заваляха обвинения, че службата се е занимавала с партийно строителство. Точно Петров предаде секретната справка, удостоверяваща това, на премиера Бойко Борисов. След това прокуратурата започна досъдебно производство срещу Сергей Станишев и Петко Сертов. Спирам дотук, защото на това ще му дойде редът за описването на Нагли Октоподи (НИЕ-7 и НИЕ-8).
А не бива да пропусна една друга не по-малко отвратителна история покрай Алексей Петров - Трактора, в чисто човешки план. (Сведенията са известни в обществото. Аз ви ги предавам в трактовката на Еми Мариянска от в.”Шоу”.) При стрелбата срещу него от август 2002 година беше ранена леко и една жена – Ива Павлова. Това е любовницата му. Преди да стане такава, тя е просто едно амбициозно момиче с дълги крака от радомирско село, дошло да си търси късмета в София. Намира го в лицето на Филип Найденов, малкия Фатик, осиновеният брат на Илия Павлов (знаете вече това). Когато Фатик я натиря, тя “попада” на Алексей Петров. Той живее с нея години наред на семейни начала, без да се женят, въпреки, че има официална жена, някаква Марияна. Двамата  - Алексей и Ива имат една дъщеря, раждана около 1990 година. (Помните ли една история за едни невъзпитани ученици на посещение в театър “София”, за един разпоредител Христо Пиперов, който си позволил да им направи забележка и ... Това коства оставката на директора на театъра Иван Кондов?) Според в.”Шоу” причината за тези оплетени семейни взаимоотношения е, че Ива Павлова наследява от малкия Фатик след неговото убийство (19.08.2003) над 100 милиона. Ако е женена за Алексей Петрова, ще трябва да ги дели с него. Освен това, тъй като родствената връзка предполага отнемане на имущество при едно евентуално осъдително дело на Алексей Петров, дъщерята ще загуби парите на майка си. Така че Ива Павлова няма нищо против в името на парите, дъщеря й да се казва по презиме и фамилия не Алексеева Петрова, а Ивова Павлова. Този компромис подсигурява майка и дъщеря, каквото и да се случи с Трактора.
Нрави... Тяхна си работа.
Следващото обаче изобщо не е “тяхна работа”, защото става дума за убийство. Алексей моли някаква Донка Митева да му отстъпи апартамента си в Замъка, една островърха постройка на бул.”Цар Освободител” малко преди Горнобански път, където да живеят Ива и дъщеря й. Само че вместо да заживее в Замъка, Ива отива да живее на друго място, а превръща Замъка в апортна вноска към ЗК “Лев Инс”, където се настанява централата на застрахователното дружество. Написах някаква “Донка Митева”, но това е сестрата на Роза Георгиева – Винената царица, една много ербап жена, която всъщност  е истинската притежателка на Замъка. И дама с много връзки във винения бизнес на Маргарит Тодоров (“Домейн Бойар”), чиито познанства включват и самия Симеон Сакскобургготски. Затова се налага храбрата Роза да бъде убита (1993).

·                 Кой е Димитър Джамов?

Роден е в 1960. За първи път се заговори за него като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16.10.1993 година. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996-та. Обвинението беше за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. Говореше се обаче, че Джамов е натопен от свои авери, защото им откраднал контейнер с 5 тона марихуана. (Припомням ви, че Поли Пантев беше УБИТ заради 600 кг откраднат кокаин). Този престоя в ареста 11 месеца и по-късно беше оправдан от съда и по всички обвинения. (Защо? Каква е разликата? В количеството и вида на дрогата или в нивото на работодателите. Тук ли му е мястото да напиша, че псевдонимът на Димитър Джамов е Митко Бомбата.) Иначе Джамов е президент на застрахователната компания “Зора Инс” (фалирала по-късно), където негови съдружници са народните любимци Йордан Лечков и Любослав Пенев. По-рано Джамов е бил съдружник във фирмата “Колонел” на Ангел Василев, обявен за поръчител на убийството на Андрей Луканов, а още по-рано – бодигард на Илия Павлов. През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", където  беше обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. (Знаете тази история. На нея бяха главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган, Косьо Самоковеца и братя Галеви.) Ще последват нови арести, обвинения за “огромно количество дрога, намерено у него” и пускане поради оттеглени показания. Позната работа – за нея нататък.

·                 Кой е Илиян Версанов?

Роден 1975 година. С дълго криминално досие предимно за търговия с дрога, но и за едро хулиганство и за кражба на коли. Полицията знаела доста за него, но понеже не бил от “дребните риби”, а е стоял на по-високите стъпала в йерархията в сравнение с дребните пласьори на дрога, всеки път е пускан по живо, по здраво.
Иначе само след 3-4 години той ще се появи в новите криминални хроники със старите си обвинения за разпространение на дрога и продажба на оръжие. Тогава ще продължа с тази “дребна риба”.

Дори и да е без връзка, добавям, че на 17 август 2002 г. по обед България предаде на Съда в Хага международният престъпник Сретен Йосич. Той бе арестуван у нас още през юни. Защо към Хага? – Защото той е обвинен от международния Съд за 23 поръчкови убийства, наркотрафик и търговия с оръжие, извършени на териториите на Унгария, Швеция, Сърбия и Холандия. Докато траят международните процедури по Интерпол за предаването му, той беше един от най-пазените престъпници в българския арест. Вестниците пишат, че това се налагало защото имало много опити за освобождаването му, вкл. и въоръжени, но няма кой да потвърди официално. Факт е обаче, че трасето от ареста на Транспортни войски (?) до летище Враждебна (?), откъдето Сретен Йосич излетя със специален брониран самолет по дипломатически коридор за Хага, беше осеяно със снайперисти.
Години наред след този успешен “край на кариерата” на Сретен Йосич, ляво ориентираните сили у нас точеха и точат ножове за смъртта на Бойко Борисов. При това без да крият, че причината се казва именно “Сретен”. Това означава, че това е нещо, далеко надхвърлящо някакво местно престъпно ниво. В подкрепа да посоча вестникарски публикации (“Новинар”, “Монитор”) от тази 2002 година, че за пускането на Сретен Йосич “са предлагани огромни подкупи на полицаи, както и да се плати част от външния дълг на България”. Дали пък успешното предаване на Йосич не е причина за част от неистовата омраза на някои русофилско настроени хора към КПЛ Бойко Борисов? – КПЛ е техният начин да характеризират Борисов и означава Криминално Проявено Лице.
Разказах вкратце за бандитските истории само през лятото на 2002 година. За да не ви омръзва. Иначе имаше подобни изпълнения и през първата половина на годината, ще има и през есента, и през зимата. Ще ги засегна малко по-късно. Още повече, че ще има развитие на тяхното влияние върху политическия ни живот – партиите няма да се въздържат да използват трагичните случки за своите политически цели. Но, засега текущия епизод на гангстерската война завършва.

В следващия епизод ще видите:
Утре – 2003-2005 – някой пак ще “бръкне” в групировката СИК, а връзката с “бръкването” от 2000-2001 е въпросният бай Миле и “партнърс”.
2003 година - убити Илия Павлов и малкият Фатик, Косьо Самоковеца.
2004 година - убити Стоил Спавов и още трима, бай Миле и още 5-ма, Димата Руснака. Мето Илиенски изчезна безследно, отвлякоха Димитър, синът на Венци Стефанов.
2005 година - идва разстрелът на Антон Милтенов-Клюна, Георги Василев, Емил Кюлев, Георги Илиев...
Ще се появят новите Имена (нови само за томовете НИЕ) – Димитър Вучев-Демби, Цветан Василев, Таки, Красимир Каменов-Къро, братя Галеви, братя Маргини, Данчо Пръча, Йосиф Йосифов-Йоско, Златко Баретата, Бисер Миланов-Петното, Евелин Банев-Брендо...

Както периодично се повтарят бандитските истории при всяко ново правителство, а онази част от изпълнителите, които междувременно не са гръмнати при изпълнение на служебните си задължения, остават за следващите епизоди – докато ги отстрелят и тях, така се повтаря и използването на криминалните престъпления за основните политически цели на класата, която ги роди, обгрижва и генерира новите, следващите, рушители на нова България.

Разбира се, че говоря за ПРИНЦИПНИТЕ противници на  нашето демократичното развитие – червената съветска партия БСП и всичките й присъдружни организации, започвайки с националистите и свършим с комунистите. Говоря още и за не по-малко отвратителната СЕРВИЛНА слугинска мафия, която кой знае защо настоява да я наричат “синя”. След като тарикатите и демагозите нямат политически цвят. А “не по-малко отвратителната”, не само защото за пари са готови да служат всекиму, напреко на убеждения, завети и елементарна политическа хигиена, но и защото техните предци, често и самите те, са били бити и унижавани именно от работодателите си.
Може и да не е съвсем на място в обсъжданата тема, но е толкова важно, че навсякъде му е мястото! Забелязахте ли, че за българите в началото на демократичните промени синьото беше съвсем отличимо от червеното? После една част от българите се поддаде на вековната си покорност и започна да се примирява, че “всички са маскари”. Нещата вървяха към повторение на “Девети септември” и добре, че на Новия свят му писна да търпи комунизма, та “да намажем” и ние. Така се наложи – сега сме в началото, но до 15-ина години ще дойде закономерния край – когато опозициите станат две: червена и синя, и в края на краищата се прегърнат под дрипавото вече старо знаме на комунизма. А българите ще бъдем приети чрез демократична Европа в Света. Кому да благодарим за тази своя съдба? Мисля, че последно трябва да благодарим на себе си! Мислите ли, че ми е лесно да пиша това?

Ето как опозициите се изказаха по темата “престъпност”:
- Димитър Абаджиев, сега зам.председател на СДС и депутат, преди новото лице на Иван Костов. Предпочетох него пред хубавото Наде, защото и Димитър Абаджиев е хубав и усмихнат. Освен това изказал се е не в някой по-син вестник, а в “Стандарт”-а, чийто главен редактор е Юлий Москов. Ето още един синапс в червеносиния мозък на ССР България. (Преди колко страници беше? Александър Маринов в “Демокрация”!): “В правителството не съществува воля за борба с престъпността. Едва ли съдебната система може сама да постигне по-добри резултати. СДС имаше волята да се справи с престъпността. Смея да твърдя, че по време на правителството на СДС бе заличена тази психологическа обстановка, която съществуваше по времето на Любен Беров, а и на Жан Виденов. Именно тази обстановка се възстановява в момента. Гражданите имат чувството, че престъпният свят владее ситуацията. Правителството мълчи. Докато Симеон мълчи, бандидите се вихрят.”
- Младен Червеняков, БСП: “Важно е да се направи анализ на организираната престъпност - кои са основните групи, какво се случва между тях, с кого в съседните държави са свързани.” (в.”Сега”, 28.08.2002)
- Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО: “Големите риби се чувстват спокойни и правят каквото си искат. Спомнете си кога имаше такива събития – 1993-1994г. И тогава, и сега корпоративни интереси стояха зад действията на политиците. И тогава, и сега престъпният контингент финансираше престъпният елит. Няма нищо чудно в това, че отново се разгаря гангстерска война.”
- Вили Цанков, режисьор, депутат във ВНС от СДС: “Според мен виновни категорично са депутатите. Те не създават закони, даващи възможност на съдиите, които искат, да осъдят някого законно. Така е, защото искаме да ни приемат в Европейския съюз и в НАТО и правим мили очи на европейци и американци по много наивен начин.”
- Стоянка Мутафова, актриса: “Като слушам новините в последните няколко дни, направо се уплаших. Аз почти не ходя пеша по улиците, но представете си какво е да се разходиш и някой да те простреля в краката. Страдат невинни хора, това е много лошо. Депутатите трябва да помислят за по-строги наказания на престъпниците.”
- Тончо Токмакчиев, актьор: “На море съм, но чета за престрелките в столицата. Живеем в корумпирана държава.”
(Последните 4 изказвания са във в.”Стандарт” от 19.08.2002)
- “Мудният наказателен процес е основен проблем в борбата с престъпността”, обяви президентът Първанов.

А ето как се възприеха стрелбите в средите на едрия български бизнес, представен от своето сдружение Бизнесклуб “Възраждане”.
В официална декларация на бизнесклуба от 3.09.2002 се казва:
“Бизнесклуб “Възраждане” е силно загрижен от неблагоприятната криминогенна обстановка в страната. Станалите напоследък тежки криминални инциденти са поредното доказателство за това, че предприетите досега мерки изискват обединените усилия на обществото в борбата срещу престъпността. В този смисъл подкрепяме инициативите на всички институции в стремежа им ефективно да се противопоставят на престъпността. В същото време като представители на българския капитал сме силно обезпокоени от някои внушения пред обществото, направени от страна на висши служители на изпълнителната власт. Във връзка с обявените разкрития и залавянето на бивши служители на МВР, уличени в тежки престъпления, неоснователно и механично бе свързано името на г-н Васил Божков, председател на Съвета на директорите на “Нове холдинг”. Като се има предвид общественото поведение и мястото на “Нове холдинг” в българския бизнес, свързаването на името на Васил Божков с групата на бившите “барети”, по начина, по който това беше направено, може да се определи единствено като манипулация на общественото мнение. Подобни изказвания при липса на каквито и да било доказателства за тях, могат единствено да доведат до създаване на предпоставки за обществено напрежение. Бизнесклуб “Възраждане” настоява за конкретност, яснота и отговорност от страна на овластените в момента лица в техните публични изяви.”
Само 2 дни след тази декларация на “Възраждане” председателят на сдружението Емил Кюлев отиде на крака при главния секретар “да го поздрави за първата година от назначаването му за главен секретар” (в.”24 часа’, 5.09.2002). На излизане от срещата Кюлев заяви: “Бизнесклуб “Възраждане” застава зад действията на Бойко Борисов. Декларацията, която е разпространена до медиите, е недобре изчистена комуникация, което може да случи, дори и на клуб като “Възраждане”.”
Точно същия ден в.”24 часа” публикува интервю на Петър Бойчев с Филко Славов, от 6 години командир на СОБТ (новите барети): “Отрядът по закон се ръководи от командир, който изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи. Но ние в отряда уважаваме бившите си колеги. Откак съм тук, взаимоотношенията с тях са прекрасни. Това съм видял по света – тези хора остават винаги лоялни. Навсякъде обаче има отклонения. Както аз, така и хората ми нямаме неприязън към тези, които сега са арестувани. Ние не издаваме мярката за неотклонение. Това е въпрос на прокуратурата, съда и следствието. Когато има заповед на министъра, трябва да я изпълним. Но не бива и поделението да се смесва със задържаните.”
Интервюто е наречено “Страшно е командос да бъде враг на държавата.” Да допълня представянето на Филко Славов от страна на Петър Бойчев: “По закон той не може да бъде сниман.” – Защо? За да не го разпознае някой съсед и да се окаже, че името му е друго ли?
А, и да добавя една оценка на Петър Бойчев още от 24 юни 2002, кой знае как запазена в архива: “”Борисов смъкна мундира, отдолу лъсна тлъста голота.”
- 14 септември 2002: “Васил Божков, шеф на “Нове холдинг”, е новият председател на бизнесклуб “Възраждане”, където замести банкера Емил Кюлев. От 15-те члена на Клуба, 10 са гласували за Божков, а 5-ма са се въздържали”, пише в.”24 часа”, но не съобщава никакви имена. За сметка на това обаче вестникът е напълно конкретен в информация от 1 октомври 2002г.: “САЩ отказват визи на 22 български бизнесмени, които трябвало да участват в открития вчера във Вашингтон българо-американски бизнесфорум. Сред неполучилите визи са Васил Божков и Емил Кюлев.”
Можете да попитате онзи Аслан - дето твърдеше, че бизнесклуба  “Възраждане” е от десния спектър - защо САЩ не пускат в страната си нито стария, нито новия му шеф. Сигурно, защото в Америка са “леви” да четат материалите му.