ПАРЛАМЕНТАРНИЯТ ЖИВОТ ПРЕЗ НОВАТА СЕСИЯ на НС

Няколко думи и за първата година на 39-тото НС, която завърши на 5 юли 2002 година.
Толкова много и толкова отдавна пиша, че не правилата на Демокрацията са виновни за дереджето на народа, а това, че  ние като народ отказваме да спазваме  тези правила!
Нашата нова конституция от 1991 година постанови, че България е парламентарна република. Лошо, хубаво – това е. В Парламента влизат всички партии, законно регистрирани преди това от Съда, явили се на преки парламентарни избори и преминали минималната процентна бариера избиратели. Фиксиран е само общия брой на депутатите в Парламента - 240 и той може да се променя само от Велико Народно Събрание. Бариерата за вход в Парламента се определя от предишното събрание с мнозинство (50+1) гласове на депутатите, и за момента тя е 4%. Не е променяна, макар да имаше опити в това отношение.
Парламент е вносна дума и буквално на български би трябвало да се превежда като “говорилня”. Чия е поговорката “В спора се ражда истината” – не зная. Но виждам, че опозицията не спори с позицията с позволените демократични средства, а използва други “инструменти” – доноси, компромати, лъжи, шантажи, пари, лични обиди, физическа сила, даже и убийства. Написах обобщено “опозицията” и “позицията”, защото независимо в каква позиция са, между тях няма разлика по отношение на средствата за оплюване на опонента. Така не са гради Демокрация. Това  именно каза Симеон Втори на българския народ, но Народът не го разбра така и... спомнете си пак подигравките, меко казано, от по-горе. Аз ще добавя още такива простотии по конкретния повод, само да довърша.
Българинът разбира властта, само ако е “неговата”. А в Парламента по дефиниция е невъзможно Властта да е една. Затова рейтингът на НС е толкова нисък, независимо какъв е цветът на управляващите в момента. Според НЦИОМ (една сравнително умерена цветово социологическа агенция) за първата година одобрението спада от 36 до 25%, а неодобрението се качва от 6 на 43%. Рейтингът на самия председател Огнян Герджиков е положителен само през септември м.г. +43%, днес през юни той е -29%. Приказките, че причината била неспособността му да  прекрати гласуването с чужди карти, са само вестникарски напъвания – “да родят нещо свястно”. Иначе журналистите са пълен демократичен въздух под налягане. Каквото кажат ония, дето им плащат в момента – това пишат. Ама устите им и претенциите им – като на Наполеон, дето решил да глътне целия свят (кой известен българин го беше казал).

Четете простотиите им, новите простотии, които ви обещах преди десет реда:
Наделина Анева, “Сега” от 18.07.2002: “Кой може да обясни защо малка България трябва да издържа 240 депутати? Всички се оправдават, че така пишело в конституцията. Ако трябва да се променя тя, може би трябва да се започне именно с това – да се намали броят на депутатите наполовина. Макар, че и 120 са много. Ако броят на депутатите падне на 120, се увеличават шансовете да си изберем и по-качествени депутати. По-малкият брой предполага мажоритарен вот. Когато личности, а не партийни пионки влязат в парламента, се увеличават и шансовете да се постигне консенсус по важните закони, за да не се налага по-късно, когато другата партия вземе властта, те да се променят основно.”
Глупава патка е тази Наделина Анева. Тройна. Първо: 120 души щели да вземат по-добро решение от 240?! Ами, хайде да ги сведем до 16, до едно Политбюро, по тази нейна логика. Второ: Изобщо не се замисля, че ако някоя партия реши да промени нещата в своя полза и за това не й достигат 30 депутати при 240 души, ако депутатите са 120, партията ще трябва “да се бръкне да убеди” само 15 души. Два пъти по-евтино ще й излезе. Трето: ако бръкнеш в един чувал с 120 змии, вместо в такъв с 240 змии, шансът да НЕ извадиш змия бил по-голям. Даже четворна патка е тази Наделина Анева: Мисли си, че може да убеди в искреността си българите, които знаят, че на нея някой  плаща за писането. И са убедени, че парите, които й дава този някой, са много по-малко, които той дава на един депутат. Иначе защо Анева да не е станала още мажоритарен депутат, най-малкото.
Любомир Иванов, в.”Монитор” от 19.07.2002: “Чрез бойкотиране на изборите народът всъщност ще даде своя наказателен вот на това Народно събрание. На практика това означава, че би могло да се приеме, че остава в сила Конституцията на Тодор Живков от 1971г., защото тя е приета с референдум. В крайна сметка, ако управляващите ги е страх от оценката на народа, за всеки е ясно, че такъв референдум няма да се състои. Ако обаче поради страха от волята на Народа, не се проведе референдум за приемане на сегашната Конституция, спокойно може да се твърди, че сегашният парламент не трябва да съществува.”
И този е същия наделин, само дето е в панталони! - Събира се Народът (Кой народ, онзи, който се пише с главна буква ли?), прави референдум с който се отхвърля съществуващата конституция и това обръща Властта. Е да де, ама кой ще напише Нова конституция и по-важния въпрос на кого той ще предложи да я узакони? Ако няма да връщаме Тодор Живков, това може да бъде само ново народно събрание, т.е. нови демократични избори. Че ние го имаме този механизъм за смяна бе, глупако. За какво ни е сложната врътка с “референдума”? Ама...
Валери Найденов от “24 часа” (11.07.2002) има “5 идеи, които ще върнат държавата на гражданите. Идея 1-ва: референдуми (това е ясно, виж разсъжденията на Любо Иванов), идея 2-ра – мажоритарни избори (също ясно, виж разсъжденията на Наделина Анева), идея 3-та – истинско разделение на властите, когато президент и парламент се избират пряко от народа (само, че това изисква промяна на Конституцията, а това са нови общи парламентарни избори за Велико НС), идея 4-та – повече правомощия за президента (Това отново е ново ВНС и клони към президентска, а не към парламентарна република.) и идея 5-та – магистратите да се избират също пряко от народа”
Цитирам аргумента на Найденов за 5-тата идея: “Щом хората избират съдиите на всеки 4 години, много скоро те ще започнат да си гледат работата. Щом един съдия пуска бандити и мотае делата, няма да го спаси никакво братовчедство и никаква вярност към идеите.”
Интересно ми е защо това съображение найденово ще важи за съдиите, но не важи за депутатите, които също се избират пряко и имат същия мандат от 4 години?
Аман от педераски врътки!
Друго едно екзотично предложение - всеки гражданин да има право да сезира Конституционния Съд - прескачам. Но не мога да направя това с предложението да отпадне длъжността вицепрезидент. Основанията на предлагащите тази идея са, че вицепрезидентът няма никакви права, задължения или отговорности. Вярно е, но в този смисъл и длъжността президент е излишна. Да не би Президентът да може да направи нещо друго, освен да се бърка във властта безотговорно, накланяйки везните ту наляво, ту надясно. (Което никак не е малко!) А наличието на вице в случай, че на президента му се случи нещо, спестява провеждането на предсрочни избори за президент. (Които струват 40-50 милиона лева. А заплатата на вицето за целия мандат е около 500 хиляди.)

Конкретните обсъждания в Народното събрание:

- “Синият” вестник Капитал, 6.07.2002: “Опозицията СДС предлага на обществото цял пакет от промени в основния закон на страната – Конституцията. За първи път в страната има не само нагласа, желание, но и реална възможност промените да бъдат гласувани в парламента.” – подпис Капитал.
Къде “Капитал”-ът вижда нагласите, желанията, че и реалната възможност, си остава пълна загадка при онази стигаща до тъпотия безсмислена злоба именно на “сините” срещу “жълтите”, която е в наличност, вкл. и на моите страници?! Зачитайки се нататък в неподписания материал, става ясно, че всъщност СДС иска да се пришие към предложените от правителството на Симеон промени в Конституцията. Доказателствата? – четете: 
Предложенията на Министерския Съвет включват: Възможност за частично прехвърляне на суверинитет към ЕС; механизми за формиране на национални позиции по общностни политики и функциониране на ЕС; регламентиране участието ни в икономическия и валутния съюз и възможност ЕБВР да упражнява компетенции, които сега принадлежат на БНБ; отчитане на европейското гражданство като субсидиарно с всички произтичащи от това правни последици на конституционно ниво; увеличаване на признаците за изключване на дискриминация; промени в съдебната власт (място на следствието и прокуратурата, имунитета на магистрати, инстанционност на съдебното производство); въвеждане на второ ниво на местно самоуправление.
Предложенията на СДС са:
За нов парламент – намаляване броя на народните представители и премахване на имунитета им; определяне на избирателната система и избирателните райони в конституцията; мажоритарни избори на част от депутатите и пропорционални за останалите.
За укрепване на изпълнителната власт – гарантиране защита вота на избирателите; нова процедура за смяна на правителството и за разпускане на Народното събрание; независимост на изпълнителната власт от президента; правителството да разрешава преминаване и пребиваване на съюзнически войски на българска територия.
За истинска съдебна реформа – излизане на прокуратурата и следствието от съдебната власт; ограничаване имунитета на магистратите само за действията им в съда; въвеждане мандатност на магистратите-ръководители; въвеждане на двуинституционно производство за някои категории граждански и наказателни дела.
За президентската институция – президентът е върховен главно-командващ само по време на война; премахване на длъжността вицепрезидент.
За силна местна власт – пряк избор на областни съвети; областните съвети да определят местните данъци и такси.
За повече права и свободи на гражданите – пресичане на всяка дискриминация; създаване на институцията обществен защитник; право на всеки гражданин да сезира КС; приравняване статута на българските и европейските граждани в страните членки на ЕС.
Когато нагласите, желанията и възможностите бъдат реалност, ще се върна отново на този въпрос. Засега не мога да направя това.

- През септември се зачена нов спор. Министърът на вътрешните работи Георги Петканов внесе предложение за закон  за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Че новите капиталисти от лявата опозиция са против, е ясно защо. Но вижте какво пише в “синия” Капитал (този път подписано Йово Николов, 14.09.2002): “В самото наименование на закона е посочено, че той засяга имуществото, придобито от престъпна дейност. В самия закон обаче никъде няма определение на това понятие. Сякаш се игнорира фактът, че само съдът може да каже кое е престъпна дейност и кое не.”
Следват цяла страница жонглиране и смесване на различни тези, тълкувания и извъртания. За да си спестя място, ще цитирам само подзаглавието на йововата статия: “Идеята за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, ни връща години назад”.
Странен извод за една демократична партия.
- “Според подготвяния нов Закон за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, се очаква ново шоково повишение на цените на горивата”, пише в.”Сега” от 13 септември 2002.

- ПГ на НДСВ предлага в новия политически сезон да се разгледат поправки в Закона за закрила на детето. Покрай този факт се разгаря дискусия докъде трябва да стигат грижите на държавата за малките й граждани, които се нуждаят от нейна подкрепа. Добре е, че предложенията са в добра посока. Най-важното: Няма спор, че детето расте и се възпитава по-добре в бедно семейство, отколкото в богат интернат. Щом тази проста истина започва да се разбира от обществото ни, това е сигурен признак, че комунистите са на доизживяване. Семейството става по-важно от Държавата.
Когато поправките в Закона за закрила на детето станат факт, тогава ще се върна с повече подробности на този въпрос.
- На второ четене бяха приети поправки в Закона за народната просвета. От 2003-та година всички абитуриенти ще държат две задължителни матури – по български език и една по предмет по избор. Като няма какъв кусур да намерят, вестникарите от “23 часа” са написали: “Букварите не достигат” (6.09.2002). А на вътрешните страници има бележка, че депутатите от НДСВ още си почиват от лятната почивка във ведоствените бази по морето.
- 13.09.2002, В.”Стандарт”, 1-ва страница, големи букви: “Забраняват със закон ухажването”. И отдолу пояснението: “Според новия закон за предотвратяване на дискриминацията, държавна комисия ще гледа жалбите за сексуален тормоз.”

- И две парламентарни клюкини;
Първата - в.”168 часа”от 12.07.2002 съобщава на своята първа страница, че 24 депутати в 39-я парламент са хомосексуалисти. Данните били дадени от българската гейорганизация “Джемини”. Имената на депутатите не се споменават, но половината първа страница на въпросния “168 часа” е заета от голям колаж – Никола Филчев главен прокурор и Антон Станков правосъден министър са показани като бебета, седнали на гърнетата си, да свършат една работа. Защо точно те, като ТЕ НЕ СА депутати? И още веднъж, защо Филчев е седнал на гърне, надписано “Станков”, а Станков е седнал на гърне “Филчев”?
(Аз ще използвам случая да ви съобщя ръководството на “Джемини”: Генко Генков, президент, но работи в съюза на хлебарите; Даниела Петрова – безработна, дъщеря на АБПФК; Станислав Панайотов – студент по философия, работи като барман, Патриция Василева – инструктор по аеробика и Моника Писанкънева, която е преводач.)
И втората - в.”Стандарт”, 21.09.2002: “На ръководството на НС му предстои да вземе съдбовно решение. Да отдаде парламентарния бюфет под аренда. Автоматично възникна въпросът дали главният готвач Лазар Лазов  е подходящ. Така за пореден път депутатите се разделиха на две и започнаха люти словесни престрелки, но този път с кулинарни мотиви.”
Така вестникът на дясната опозиция използва случая да притопли старата история за евтиното депутатско кюфте, добавяйки “НДСВ смени “берберянките” с пасти”, и гарнирайки статията си с голяма снимка на депутата от лявата опозиция Иво Атанасов.
Тоя пък защо? Разбирам, ако се обсъждаше къде се прави секс в Парламента (припомням една статия на Иво А. отпреди 10 години – “Кой ашладисва парламентарните госпожици на задните банки”), но тук става въпрос за ядене. Ако този де-путатин не прави разлика между секс и ядене, защо не добави и заниманието “следобеден сън”? Или пък - “бъркане в носа”? Знаете ли впрочем, че след няколко години, като поостарее, бай Иво ще стане член на Съвета за електронни медии?!