ЗАВЪРШИ  ПЪРВАТА  ОТ  4-те  ГОДИНИ НА СИМЕОН

Имам предвид 4-те години управление на правителството на Симеон Сакскобургготски от 17 юни 2001 до 17 август 2005, когато то подаде оставка. Което не включва заявката за власт от 6 април 2001г., но включва датата на заклеването на кабинета на 24 юли 2001-ва година, от когато започнаха да се броят прословутите 800 дни.
На 17.06.2002 се навърши една година, откакто Симеон пое мандата за съставяне на правителство на НДСВ, и пет седмици по-късно - на 24 юли, когато предложеното от него правителство започна своята работа.
Никой не очаква за една година което и да е правителство да направи чудесата, които обещава в деня на избирането си. Очаквано е  опозицията му да започне да го критикува още на следващия ден след това. Но не е нормално някой да се изненадва, че правителственото мнозинство в Парламента, облича в законодателна форма всички, и предимно, неговите инициативи. Дали те са правилни и необходими за развитието на страната е съвсем отделен въпрос. Това са много дискусионни неща, затова да се ограничим до днешната ситуация.
Всъщност опозициите в настоящия 39-ти Парламент са две, една отляво – БСП и една отдясно - СДС. Лявата БСП, самонаричаща се “лява България”, се пъне да доказва, че от СДС – “дясната България”, няма никаква нужда, че тя пречи и не трябва да участва в управлението. Същото твърдят тия от дясно за тия от ляво.
И когато се намери един разумен ръководител, който се опитва (поне на думи, поне в началото) да обясни на всички, че за да стигне от точка А до точка Б, птицата трябва да използва И ДВЕТЕ си крила, и от БСП, и от СДС, започват да му се подиграват. Казано съвсем меко и съвсем непълно. Някои подигравки биха могли да минат за обикновена простотия:  “ама той си е живял като Симеончо в чужбина, “дори не знае български”, “няма никакъв управленски опит”, “някакъв цар, който е гол” и др. Но други – повечето! – са образцова формена демагогия (ако става въпрос за “сините”) или патентована комунистическа наглост (ако става въпрос за “червените”). Хайде сега да добавим и откровените лъжи, които в секундата на изричането си дори, са елементарно оборими, а не разбирам на какво ще разчитат утре на видовден, и... седнете на завет, когато започнете да четете следващите редове, защото със сигурност ще се запотите от гняв и трябва да сте на закътано от вятър място.

- Не питайте защо започвам със “синия Стандарт”. (Може би защото е неподписано, естествено – знае ли човек утре “кои ще бъдат заедно”?!). Датата на следващия цитат е 17.06.2002:
“За една година КАКВО СЕ СЛУЧИ:
- ЕС ни отряза за членство на срещата на върха в Лаакен м.г.
- Шок с цените на тока и парното – поскъпват с около 40%.
- Отрязаха хиляди от детски надбавки.
- Три месеца хаос в аптеките.
- Безплатните лекарства свършиха предсрочно.
- Общините обявиха, че фалират.
- Нито една голяма сделка, чуждите инвестиции са рекордно ниски.
- Ученици протестираха срещу матурите, даскали срещу уволненията.
- Докери блокираха пристанищата, железниците са в колапс.
За една година КОЙ НИ УПРАВЛЯВА:
- Кабинетът Сакскобургготски е най-голям през последните 10 години – има 19 министри. Ако наесен бъде избран и министър на спорта, ще станат 20.
- Кабинетът Симеон е с най-много министри без портфейл – 3.
- Сакскобургготски е премиерът, оставил най-дълго кабинета на автопилот - 1 месец.
- Министрите на новото време са единствените, които масово пътуват в задгранични командировки с домочадието си.
- Кабинетът Сакскобургготски единствен не можа да опази секретната си документация.”
Четете, нали?! Лъжа връз лъжа и понеже няма какво съществено да излъжат, се хващат за – нечленувани, напр. ученици, даскали, докери, хаос...; обобщават за всички, напр. общините, чуждите инвестиции, железниците, безплатните лекарства; непроверими общи обвинения – 1 месец на автопилот, не опази секретите си... безочливи просташки лъжи, написани за простаци.
А същевременно няма дума за наистина спорни неща, които се нуждаят от обяснения, например рефинансирането на външния дълг, скандала с митниците, борбата с престъпността на местно равнище, евентуала първа поправка в конституцията от 1991, развитието на “либийското дело”, преговорите за членство в НАТО...
Що така бе, стандартните?

- А да видим часовиците:
В.”168 часа” от 26 юни 2002, на 1-ва стр, пак неподписано. Снимки анфас на всеки един от министрите в кабинета на Сакскобургготски са манипулирани допълнително - всички си бъркат в носа с показалеца на ръката. Общото заглавие е “Кабинетът заседава”.
Броя министрите – 15, връщам се назад по страниците на тази книга до списъка на министрите, които се заклеха – те са 16. Петнадесет са с портфейли и един е без портфейл – Неджет Моллов. (Именно негова снимка на която да си бърка в носа, липсва.) Чета пак половин страница по-нагоре, където “Стандарт”-а е обявил, че без портфейл са трима – ами не е вярно, елементарно проверимо. Но дори и да добавим двамата измислени “без портфейл”, пак не мога да ги докарам до 19 – освен, ако не добавим самия Симеон. Но той не е министър, а председател на министрите си.
В.”168 часа”, 12 юли 2002: “Николай Василев ще бъде освободен от поста вицепремиер и министър на икономиката, твърди пред “168 часа” високопоставен правителствен чиновник. В момента текат консултации между НДСВ и СДС кой да наследи Василев.”
Елементарници! За журналистите, които работят в часовите вестници, говоря. Николай Василев не само няма да бъде сменен “тия дни”, ами ще остане докрай министър в това правителство, че и в следващото – на тройната коалиция, също ще е министър.
В.”24 часа” от 10 юли 2002, Александър Божков, икономически министър в кабинета “Костов”: “Основната грешка на правителството на Симеон е, че отсъства икономическа политика. Може да се използва в тази връзка прочутият израз, че ако не знаеш къде отиваш, стигаш някъде другаде. Логиката е, че това правителство, в сегашния си вид, не може да изкара 4 години мандат по простата причина, че е много слабо. Мисля, че скоро ще настъпят сериозни трусове в него. НДСВ не е политическа сила.”
И тук е пълно с “аргументи”, без никаква конкретика. – слабо, но защо; ако не знаеш закъде, стигаш никъде; дали основната грешка щеше да бъде икономическата политика, ако Божков бе да кажем външен министър в предишното правителство; учудващо неверни твърдения за бъдещето на България... - Правителството на НДСВ ще изкара своите 4 години, Симеон ще влияе на политиката и в следващите 4 години, а веднага след това започва ерата на Бойко Борисов, който продължава смисъла на усилията на Симеон Втори, че толерантността между политическите партии е най-важното нещо за държавата... Бедни ми Божков, пак добре, че умря на 58-годишна възраст, да не изживееш докрай разочарованието си.
В.”24 часа”, 22 юли 2002, Росен Петров, сценарист на “шоуто на Слави”: “Сгрешили ли са хората, като избраха сегашните управляващи миналата година? Винаги съм много подозрителен настроен към всякакви обвинения към нацията. Обществото много добре разбира кой и как върши нещо. Показателни за това са, да речем, рейтингите, които всяка седмица излизат по вестниците. Ако не се случи една топла зима, ние ще имаме едно червено лято.”
Айде пак... Мечти или заплахи са думите на Сценариста? Впрочем този въпрос няма нужда от отговор, защото “обществото много добре разбира кой и как върши нещо” – Като стане въпрос да се избира, то никога не дава на “шоуто на Слави” заветните 4%, които да го вкарат в парламента! Въпреки рейтингите..

- Ето “Трудоваци”-те:
В.”Труд” от 7 юли 2002, Тодор Токин: “Социалистите констатират (на своя 45-и конгрес преди месец), че управляващото мнозинство е създало сериозна промяна в обществения климат. Преодоляна е наложената от СДС остра политическа конфронтация и са изчезнали насажданият в обществото страх и грубият политически натиск върху опонента. Макар и след закъснение и колебливо, те започнали да разкриват някои от крупните злоупотреби и закононарушения на СДС във властта. Към положителните страни на управлението БСП слага и предложенията за реформи в съдебната система. Но не бе постигнато осезаемо подобрение на бизнесклимата. Кадровата политика на НДСВ претърпя пълно фиаско. Качеството на приетите закони в НС е ниско. Броят на регистрираните безработни достигна рекордните за Източна Европа 19,5%. Доходите остават на същото ниско равнище. Грубите грешки на новото управление в областта на здравеопазването доведоха сектора до практически колапс.”
Вярно – невярно..., но поне нещо конкретно.
В.”Труд”, 21 юли 2002, карикатура на Рачо Рачев – Симеон е повдигнал капака на една празна тенджера и гледа вътре: “Трябва да се огледа внимателно, а не да се говори така...”

- “Наблюдателите” от независимите вестници:
В.”Сега” от 8 юли 2002, Анелия Башева: “НДСВ налага бандитизма като норма на управленско поведение. Какво ще излезе от всичко това? Като се има предвид какво става още на първата година на управлението на НДСВ, не ми се мисли какво ще е след още една. Ами след две?”
Ами след три бе, Анелия? Ужас – Симеон още ще налага... Ами след 8? – Пак той, плюс Станишев и Доган. Ами след 20? – Три мандата неговият бодигард, и той бандит... Ех, народе глупави! Защо се помайваш довеки, ами не избереш веднага тия Башевки да управляват. Ще умрат, докато чакат сбъдването на мечтите си...
22 юли 2002-ра - Карикатура на Христо Комарницки ни представя как Симеон от гордите 99%, започва да слиза надолу – 66%... 44%... все по прегърбен, за да приседне на едно дървено олющено дървено столче на което пише “22% - преходът свърши”
Както винаги, и този път Комарницки си е бръкнал между бузите, за да извади едни проценти, които ги няма никъде, освен там. Но как да му кажеш, че лъже безсрамно, като той е забравил да напише отдолу под всяко стълбче дата и източник на съответното социалогическо проучване. Пълен негодник... негоден заплес е този хуморист.
24 юли 2002г. - Една статия е наречена много ясно красноречиво “Царасик парк”. Обаче защо е подписана от “акад. проф. Диньо Завров, д-р хонорарис кауза на у-та “Кадет Сим” (Изт.Дакота)”
Ако имате нужда от пояснения, ами да ви ги дам: “Диньо Завров” от вестник ”Сега” е динозавър от типа “СамСиГоЗавър”, хонорарите са му кауза, а името на заведението, където работи този академик марков, няма нищо общо с военното училище, където Симеон II е бил кадет.
25.07.2002. “Царю, народът е гол!”, патетично се провиква още една маркова журналистка, антицаристка от малка още – Наделина Анева, коментирайки социалогическо проучване на “Калъп Интернешънъл” от началото на юли. А “червен Кольо” от Медианата веднага под нея пробутва своята социология: “За една година царят се превърна в обикновен премиер!”
Интересно какво е очаквал Кольо Колев след една година? Вероятно нещо необикновено, например посиране на премиера? Или смърт? Чия?
Според мен е твърде интересно, че след 20 години същите тези от “бандата на 4-мата” – Наделина Анева, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и Кольо Колев, ще бъдат пак анкетьорите на червените. Впрочем защо да се учудваме. Те имат опит в борбата с “обикновения” премиер Симеон и е разбираемо столетницата да използва тези ветерани отново срещу неговия последовател Бойко Борисов. Нали знаем колко е къса социалистическата резервна скамейка.  
В.”Новинар”, 23.07.2002, Александър Митев: “След година жълто управление е ясно, че ще се оправим, когато му дойде времето. Но кога ще дойде то, знае само един човек. Докато той мълчи по аристократски, има-няма 8 млн. българи искат да разберат, кога ще ги оправят.”
8 милиона - че има ли толкова много българи? Нали преди половин година бяхме 7!  Да не говорим, че милиони се оправят накуп само чрез един справедлив народен съд. Но това баш няма как да се повтори, защото Червената Армия вече е небоеспособна. Победена от мръсните капиталисти, в случая царисти. “Мамка им”, както пишат тук-таме разпръснати бандити по редакциите на “наблюдателите” журналисти.
25 юли, 2002, не е подписано: “Заслушалите се в обръщението на премиера във вторник вечерта (23.06) със сигурност са установили, че за една година премиерът ни значително е напреднал с българския. Той прозвуча много по-различно в сравнение с миналия 6 април, защото в речта му няма вече архаизми и не се запъва, когато чете на аутокюто. Има и друго. Пред екип на “Новинар” повечето от жълтите депутати откровено признаха, че не са чули премиера. Някои дори не знаеха, че е говорил, други, по-оправни се информираха от вестниците.”
При такива подмятания е ясно, защо статията не е подписана.
В.”Монитор” от 4 юли 2002 – Някаква Галина Стоянова съобщава уверено, че “политическите сили вече са се разбрали за генерален ремонт на конституцията. Въвежда се двукамерен парламент и назначаем Държавен Съвет, като сегашният премиер ще го оглави и еднолично ще назначава държавните секретари. Това е единственият начин царят да се възцари в република, коментираха вчера юристи.”
Възможно е въпросната Галина да е била подведена да пише такива измишльотини, но след година време, когато всичките й днешни писаници за двукамерен парламент и Държавен съвет се окаже, че са лъжи, елементарната политическа чистоплътност ще изисква тя да се извини на читателите си. Е, чакайте, ако нямате друга работа.

- Последната дума, поне тук -  на чисто партийните вестници:
В.”Дума”,22.07.2002, Мариела Балева: “Управляващите продължават да тъпчат на едно място и да се омотават в собствените си кълчища. Дори личната харизма на царя-премиер не ги спасява...”
Нататък следват познатите задявки с цитиране на проценти, суми, думички, чрез които се “доказва” нищо или нещо в зависимост поръчката към журналистите. Ще ги пропусна, за да ви покажа РАЗЛИЧНОТО в социалистическата оценка на едногодишното управление на Симеон:
“Обещанието виновните за състоянието на държавата да понесат заслуженото, и за малките деца е ясно, че няма изгледи да стане. “Политическият морал не позволява управлението да се оправдава с наследените проблеми. Не можем да допуснем очакваното възмездие да пречи на консолидацията на нацията и да се принизява до лично разчистване на сметки или трупане на авторитет във вреда на общонационалните интереси, както някои са очаквали.” Тези думи на Сакскобургготски пред Националния съвет на жълтите са поредното доказателство, че премиерът се отмята от обещаното преди изборите.”
Различавате ли дебелата отвратителна демагогия на червените? Европейският подход на Симеон Втори към нуждата от обединение на нацията, минаващо през покаянието на виновните и прошката на потърпевшите, е представено като “отмятане от обещаното”, като нежелание да бъдат наказани виновните, работили “във вреда на общонационалните интереси”, и последващото нагло припомняне “както някои са очаквали”. Кой има полза от такова преиначаване на смисъла на казаното? Разбира се, че виновните! Те представят прошката в името на съгласието като зло!
Такова мислене се наказва безапелационно от Божия Съд. Комунистите няма нужда да търсят причините за своята участ другаде!
Интересно дали самият Първанов и хората около него мислят малко по-различно. В името на спасението на червената партия за бъдещето. И още по-интересно: докога ще продължават да мислят малко по-различно.
В.”Капитал” (неподписано – аман!) вменява на жълтото управление грешки като: скрита приватизация, заиграване с мутрите на прехода, некадърност, изкривявяне на парламентаризма, намеса в работата на медиите, лични интереси във властта и т.н. Ама забравя да се огледа, да си спомни, че същите проблеми ги имаше и при техния г-н Костов, и които в края на краищата станаха причини днес той да полива теменужките си в Драгалевци.
Ще кажете, че е от загриженост към добруването на България? – Айде, бе!
А коментарът на Любослава Русева в “Дневник” е наречен “По-добре никога, отколкото нищо”, и е гарниран с колаж на Иван Кутузов – Симеон чете от една парцалива папка на която пише с големи букви ОТЧЕТ.