“В ШЕГИ И ЗАКАЧКИ” ... ПОЛУГОДИЕТО ОТМИНА

За шест месеца едва успях да си спомня за 7 събития в България, които имат потенциала да останат в конспекта на историята. При това едното е принудително включено там – на 22 януари 2002 година Георги Първанов положи клетва като 3-я президент на Републиката. Другите са:
- На 4.02.2002 бе първият вот на недоверие срещу правителството на Симеон (внесен от СДС!), който след 3 дни доведе до първите промени в кабинета. Отстранени бяха “трите Ка” (Качакова, Кацарчев, Карабаджаков) и Стоян Ганев.
- На 9.03.2002 се състоя формалният край на Иван Костов. 13-тата конференция на СДС реши новият лидер на коалицията да се казва Надежда Михайлова.
- В същия 9 март, петимата от НДСВ напуснаха ПГ на движението. Така депутатите на Симеон останаха 115.
- На 6.04.2002, точно една година след “тронното слово на Симеон II, НДСВ стана партия и Симеон стана нейн председател.
- В края на април 2002г. се проведоха частични избори за кметове. В Благоевград мястото на Костадин Паскалев спечели Лазар Причкапов, а в Русе Димитър Калчев бе заменен с Елеонора Николова.
- За 24 май България посрещна първия папа в своята история.
Не зная питате ли се, защо толкова е постна официалната хроника. Моят отговор е, че това в пряко следствие от опитите на Симеон Сакскобургготски да намали поводите за разделение на нашето общество.
И ще обърна вниманието ви върху факта, че първият папа дойде в България по времето на Симеон II, а вторият папа ще дойде по времето на Бойко Борисов. Който днес е все още главен секретар на неговото МВР. Първият въпрос, който ще се появи у нас, ако се замислим над този факт, е - ”Тези по какво си приличат, та демократичният Свят ги слага под общ знаменател?” И естественият негов отговор е – “И двамата са толерантни към мненията на всички българи, независимо коя “боя” представляват.”
Ако щете вервайте. Но се замислете, че Симеон II е цар по рождение, а Борисов е селянин, който е станал член на комунистическата партия, без да е имало належаща нужда от това. Нито един от тях не е демократ по рождение. Разправят, чел съм, че още от 17 век в пуританска Англия съществува закон, който обявява еднакви граждански права, както за нормално родените в брак деца, така и за извънбрачните. Причината ли? – Исак Нютон бил незаконно роден. – Същата търпимост между всички хора, независимо от... нататък по клишето!

На такъв тип хора, които мислят така, принадлежи бъдещето. Другите ли? Те изчезват, без да оставят някаква ДОБРА следа след себе си. Добра, защото да запалиш нечий дом, да убиеш врага си, да унижиш  човек, който не мисли като теб, също е следа, но лоша. Голяма част от лошите следи се оставят от хора, които дори не съзнават какво извършват в момента. Нямало е кой да им разкаже за разликата между добро и зло. Или нарочно не им е разказал, защото е искал да мине за добър човек, какъвто всъщност не е бил. И тук следва най-важното: Съществува пряк “път” от лошото към доброто. Стореното лошо – сторено, не може да се върне, но е добро, ако самият “разрушител”, или някой след него, го “обозначи” като злина, та следващите хора да не повтарят същото зло. ТОВА Е ДОСТАТЪЧНО! 
Дали извършителят на злини, срещу себе си и срещу всички други хора, ще се покае, е най-добрият изход към Доброто, но това си е негово решение. Ако тази самооценка не се случи, тя може да бъде направена като оценка от другите. За целта обаче трябва да бъде оставено “описание на случката”. И то трябва задължително да е писмено, защото, докато дойде времето на следващите, вървящи по пътя си, да решават кое е добро, кое лошо, казаното е отлетяло.
Тъкмо това правя аз. Обозначавам. Писмено. Мога да го правя само за нещата, които са ми се сторили важни, но ще бъде недостатъчно за следващата – друга, по-обща оценка. Затова пълня страниците на МОЯТА история на България с всякакви подробности, отклонения, разсъждения. Може да ви звучи като оправдание, но не е. Не е оправдание и отговорът на другото обвинение, което чувам: Защо смяташ, че някой от бъдещето трябва да чете точно пък ТВОЯТА трактовка на отминалите събития?! – Ама вие сериозно ли смятате, че аз съм единственият летописец на днешното време? О-о-о, сериозно подценявате собствения си народ. Моята история е само едно от свидетелските показания пред Съда на историята. Нека тя, Историята, дава оценките кое е истина и кое е лъжа. А не вие, онези, които ДНЕС ме обвинявате, че ви занимавам с глупости.

Ето синтезирано краткото описание на дребните (?) глупости, случили се в страната ни през ранното лято на 2002 година. За другите, по-ранните за периода януари-април ли, знаете. Ако сте ги забравили, ами върнете се назад в предидущите 50-тина страници. Там пише.

·                 “Даскали продължават да бунят държавата ни”, пише неподписано в.”Стандарт” от 16 май 2002. Става въпрос за това, че “няколко неверни твърдения тиражира Синдиката на българските учители през последните дни. Първо - че ще бъдат съкратени 17600 души от системата на образованието. Оказа се, че няма да са повече от 7000. Второ – че няма да има кой да обучава децата ни. За щастие никой още не е тръгнал да реже щатни бройки в школата, които са пълни с ученици. Съкращенията са там, където малчугани няма. Да останеш без работа днес е жестоко. Но да изнудваш държавата на гърба на децата си, е цинично. А горе-долу така постъпват част от учителите. Онези, които се оставят Янка Такева да им мъти главите с поредица протести.”
В същото време чуйте това: (в.”24 часа”, неговото приложение “24 хъша” от 1.06.2002, дадено под наем на Слави Трифонов.)
 “След като за целите на своята визита в България папа Йоан Павел Втори научи български, той не спря дотук, а започна и да пише стихове на нашенски с надеждата образователното министерство да го включи в конспектите за матурата с тема под надслов “Папаблян и папаспомен в папатворчеството на папата”. В услуга на бъдещите зрелостници “24 хъша” представя първата творба на светия отец, преработка на класическия стих “Бяла спретната къщурка с две липи отпред” – Бяла спретната папурка с Ватикан отпред”:
“Малко спретнато летище и Паси отпред.
С асансьор ме свалят – вижте как крепят ме пет.
Тука с кардинали стари весело бръмчах.
Тука с попове, клисари скачах и се смях.
Ти шаси със джанти златни, свиден мил папамобил
И за беемве шестица не бих те сменил.”
Кое е повече тук – простотията на нисшия духом или вековната злоба на роба? И къде е тук полагащото се справедливото възмущение на журналистическата гилдия, така заинтересована за духовното израстване на младите българи?! И после се чудите защо всичките по-известни курви в Републиката са минали през ръцете на този “млад Доган”. Защо намесих Доган ли? – Защото през неговите ръце са минали всички по-известни дърти курви на Републиката. Но това е друга бира, производство обаче на една и съща “бирена фабрика”.
Само че курвите народни не са материал за бира, а пикоч.

·                 Огнян Сапарев, “Новинар”, 27.06.2002, интервю на Диана Бикова:
“В НС трябва да седи прокурор и директно да арестува. Смятам, че българският народ отдавна би трябвало да вземе сопите и пушките, за да отмъсти за насилието върху него. Ако имаше елементарна система на кръвно отмъщение, колкото и първобитно да звучи, нещата щяха да бъдат значително по-добре поставени. Всеки щеше да мисли дали да извърши съответно насилие, защото щеше да го застигне някакво възмездие.”
Този Сапарев не за сефте призовава за “сопи и пушки”. Припомням, че той искаше от президента Желев и лидерите на политическите партии през ранното лято на 1992г. правомощия “да се справи” с непослушната тепевизия. Помните ли? А в миналата 2001г., когато в НС се прие с пълно единодушие декларация за солидарност с американския народ покрай атентатите в Ню Йорк, пак той, единствен от всичките 240 депутати, се въздържа.

·                 Ако си спомняте миналия ноември – тогава Вежди Рашидов, “главният мултак на Републиката” и общински съветник в общината, се сби с полицай насред София. Бил му направил забележка, че паркира неправилно. В края на юни 2002-ра, същия подвиг сътвори Камен Влахов – помните го: организаторът на разцепването на ПГ на НДСВ от преди 3 месеца, който тогава се разкая и му беше простено. Днес: служители на “Паркинги и гаражи” му вдигнали колата заради неправилно паркиране. Той започнал да ги обижда, т.е. псува, те го записали с камера и записът беше показан по телевизията. “Случаят е изключително неприятен, репликите са недопустими, но това е станало в състояние на афект и след като Влахов се извини, случаят е приключен”, каза зам.шефът на групата на НДСВ Веселин Близнаков.
Когато през март т.г. писах за напусналите 5-ма депутати от групата на НДСВ, “простих” на г-на Камен Влахов, защото тогава на фокус бяха личностите на “петимата от РМС”. Само загатнах за неговите “връзки” с Васил Божков. Обаче “личният депутат на Васил Божков”, както го нарича в.Капитал” не стоя мирен. Затова цитирам този вестник от 15.06.2002: (отбележете датата на публикацията в “Капитал”, тя е преди Влахов да се разпсува “в състояние на афект”):
“Камен Влахов е юрист по образование. Професионалната му биография започва в системата на външната търговия , а после постъпва в апарата на БКП като съветник на Пенчо Кубадински. Демокрацията го изпраща на работа в КТ “Подкрепа”. По собствените му думи след това се премества “един етаж надолу”. Там е офисът на “Нове холдинг” на Васил Божков. Името на Камен Влахов присъства в регистрацията на фирми “Ай Ти Ер” и “Ай Джи Ем”, заедно с Младен Михалев-Маджо и Илия Павлов. (Моя забележка: Съкращението Ай Ти не означава IT, a е прочетените на английски първа буква на българско име, започващо с “И” и презимето му -  с “Т”.) Пак по собствените му думи той е лобист на хазартния бизнес. Негово е предложението за назначаването на Георги Петров (с прякор Тъпото) за шеф на държавната комисия по хазарта. По време на обсъжданията на данъчните закони в края на миналата година, Влахов яростно се противопоставя на предложението цигарите и алкохола в безмитните магазини да се облепват с бандерол. Така щеше да се прекрати фиктивната продажба на тези продукти от безмитните магазини на магазини от вътрешния пазар. Вероятното обяснение може да бъде намерено в бизнеса на друг приближен до Васил Божков – телевизионния водещ Кеворк Кеворкян. Преди време той стопанисваше безмитен магазин, който се предполагаше да обслужва дипломатическия корпус.”

·                 Цитирах “синият” вестник “Капитал”. Сега да цитирам вестникът “Стандарт”, който също има нещо “синичко” – в хартията на която се печата.
("Стандарт" се издава от "Стандарт нюз" АД. В карето му пише: председател Владимир Грашнов (умрял председател, председател ли е?), изп.директор и гл.редактор Юлий Москов, първи зам.главен Славка Бозукова, зам. главни Васил Захариев, Иван Матанов, Мартин Кръстев. Сред по-известните журналисти на щат са: Исак Гозес, Крум Благов, Евгени Петров, Диляна Димитрова, Милена Орозова, Наделина Анева, Евгени Генов, Богдана Лазарова, Силвия Николова, Екатерина Николова, Ивайло Данаилов, Константин Събчев, Валентин Стоев, Нейка Кръстева, Антоанета Маркова, Вяра Николчева.
На 16.01.2002г. цели две пълни страници - 12 и 13-та - са посветени на 50-годишнината на Майкъл Чорни. (Който е експулсиран от България с държавно решение!) Там ще прочетете изключително доброжелателни репортажи за самия Чорни, 4-те му дъщери, жена му, родителите му и др. роднини. Първото изречение надслов гласи: "Днес е светъл ден за едрия бизнес - г-н Майкъл Семьонович Чорни навършва 50 години. Въпреки, че все още не може да е между нас, ние го прегръщаме и му желаем крепко здраве, много щастие, успехи в бизнеса и винаги да носи в сърцето си тази доброта, която е запазил през всичките 50 години."  - Подписано: редакцията на "Стандарт"!

·                 През този период МВР (с главен секретар Бойко Борисов) бяха арестувани двама бандити. Единият стар наш познайник Цветомир Белчев – началото на юни. Другият “нов” за обществото, но с известно бъдеще – магистралният бандит Куцара (края на май). За Куцара ще пиша, когато Борисов го хване следващия път – защото сега съдът ще го пусне, имал психически проблеми, болели го зъбите.
Кой е Цветомир Белчев?
Още през 1977 година след побой над полицаи е вкаран в затвора и оттогава, с малки прекъсвания между простъпките си, лежи там 15 години. След като през 1990г. Народното събрание на Станко Тодоров амнистира 8000 затворници, за да й помагат в предизборната борба, Цветомир Белчев-Цецо Бизона създава партия “Обновление” за защита правата на затворниците у нас. Дори участва в президентските избори през 1992 година. После емигрира в Чехия. Но и там го олепват за сводничество. Когато прекалява – разширява сводническата си мрежа и в Германия, го арестуват и предават на българските власти. Какво става нататък с него ли? Що не питате какво стана с поппевеца Ванко 1, например? – Същото.

·                 На 15 юни 2002г., един ден преди Симеон II да навърши 65 години, в.”Република” го поздравява със следния материал на Диана Варникова:
“Само на 5 км от някогашния гигант на нашето социалистическото строителство – завод “Стоманени тръби” в град Септември и на двайсетина от областния център Пазарджик, се е сгушило с.Симеоновец. Както много други села, то е печална картина на криворазбраните демократични промени след 10 ноември. . Разруха и пустош цари наоколо. Улиците са безлюдни. Живец има само в няколкото кафенета на мегдана, където младежи убиват времето си на чашка кафе. “На зле върви България. Отчаяни сме”, казва бай Иван като впряга коня и отива да оре, за да си изкара някой лев. “И на Симеон доверие нямам, защото и той само обещава като другите. Вдигат цените и техните си заплати, а народа да мре.” В Симеоновец още пазят спомена от радушната среща  с първия космонавт Юрий Гагарин. През 1961г. героят на СССР на път за Пазарджик се отбил при кооператорки и те го довели в Симеоновец. ...”
Диана Варникова е нарекла своята статия: “Симеоновец  вика Симеон с мотика на полето”. А той не ще, синковецът. Ех, друг човек беше Гагарин. “А ние с Боби двамата, пием кафе...” (НИЕ-4)
Старшият на в.”Република”, вестник “Дума” се изказва по-ясно: “И все пак, Ваше Величество, колелото на историята се върти.” Подписал Калин Първанов. Тема за размисъл: Какво стана с колелото на историята и неговия задвижник Георги Димитров?
Да ви припомня: Вчера един българин открил колелото. Днес вече твърди, че това било колелото на Историята.
Сетих за този виц, покрай написаното в “Сега”, 24.06.2002: “За първи път от 6 месеца доверието в правителството се покачва, сочат данните на “Галъп”. Ръстът е с 5%, а недоверието пада. Подобрение с 5 пункта има и рейтингът на премиера. 47% от избирателите му имат доверие, а 33% - не.” – подписано Кънчо Стойчев!? Да, бе, пак поглеждам – той. А знаете ли тарикатът как завършва проучването? – “Правителството обяви воля да се справи с проблемите, но ако в близките месеци не се постигне видим прелом, най-вероятно ще се стигне до равнища на доверие, с които не може да се управлява.” А,така, викам си, че иначе бият много лошо по главата с досието.

·                 Макар да са различни зодии – Симеон е “близнаци”, Първанов е “рак” – Георги Първанов е роден само десет дни след Симеон II, на 28 юни. Тази година – 2002-ра, той навършва 45. Почти няма вестник, който да не се изказва ласкаво, къде повече, къде по-малко, по този повод. Не зная как би реагирала “Демокрация”-та, но тя... четете малко по-надолу.
“Най-доброто, което може да се прави, г-н Първанов го прави”, казал бившият президент Желю Желев. Вестниците съобщават, че НС е приело Закон за статута на бившите президенти. “Уреждаме положението не на Желю Желев и Петър Стоянов, а признанието на институцията на държавния глава”, казала депутатката от НДСВ Ирена Варадинова.
За мен обаче важното е друго. Обяснявам го, цитирайки в.”Новинар”: “Георги Първанов – предпазливият президент. За първи път от 12 г. няма война между Дондуков 1 и Дондуков 2”. Заслугата не е само на близнака или само на рака – “Ако високият не се наведе, а ниският не се повдигне, целувка няма да има.”

·                 На  13 юни е роден и човекът с най-висок рейтинг в държавата - Бойко Борисов. Той навършва 43 години. На партито в “Скай Плаза” в НДК са присъствали шефът на “жълтата ПГ” Пламен Панайотов, председателят на НС Огнян Герджиков; Надежда Михайлова и Пламен Орешарски, Екатерина Михайлова, Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски; Сергей Станишев и приятелката му Елена Йончева; Ахмед Доган, Юнал Лютфи и Касим Дал; главният мюфтия Селим Мехмед; генералният на БНТ Кирил Гоцев и главният й секретар Паун Цонев; Кеворк Кеворкян, главният прокурор Никола Филчев, братът на Петър Стоянов - Емил. Специален подарък е изпратил Вежди Рашидов. По телефона лично му се обадил и президентът Първанов. Гвоздеят на партито обаче бил Слави Трифонов в компанията на Любен Дилов-син, Годжи и Евгени Димитров-Маестрото.

·                 И докато вестниците ”Дума” и “Република”, цъфтят, вестникът на Демокрацията увяхна. По искане на Надежда Михайлова собственикът на изданието фондация “Демокрация” се е съгласил още в понеделник (28.06.2002) да спре издаването му. Причината била в натрупания около 1 млн.лв. дълг, като само на ден изданието губело по 2000 лева. Деля един милион на две хиляди лева и получавам 500. Дни! Това дава година и 5 месеца назад. Т.е. загубите започват от февруари 2001 година. Изборите, които СДС загуби, бяха през юни същата тази година. Мисля си, че е приемливо такова развитие на нещата. Но пък, викам си, БСП не е печелило избори от 1994 година, а “Дума” не само не фалира, ами и се сдоби с братче.
Ето позицията на”Труд” първа страница от 26.06.2002: “В цялата работа има и лъч надежда. Вместо да вади скътани сини пари за черни дни и да рекетира своите кметове да пускат обяви и реклами, СДС намери сили честно и почтено да признае: това предприятие фалира. Дали това е симптом на сериозен оздравителен процес в морала на десния съюз? Дано. Формулата е проста: думата демокрация не търпи кавички.”
Е-е. Не е съвсем така. “Демокрация” в кавички спря да излиза, но от година излиза “Дневник”, а вестник “Капитал”, дори от повече. Изключено е Тошо Тошев да не знае кой кой е във вестникарския бранш. Тогава защо е прави на умряла лисица?
Може и да е без връзка (макар, че съм убеден, че не е така) – Не зная кой точно е шефът на фондация “Демокрация”, но тя се помещаваше на последния етаж на сградата на банката на Буров на днешния площад “Гарибалди”. На долните етажи се намира една банка, която е наречена КТБ – Корпоративна Търговска Банка. След 10-12 години тя ще завлече държавата с 4-5 милиарда лева (нови пари). Нейният бъдещ шеф Цветан Василев, който още не съм срещал по извивките на историята, ще бъде улеснен в кражбите си от шефа на БНБ, който е държавният надзорник на всички търговски банки. Той ще се казва Иван Искров. Ако сте пропуснали това име, погледнете в състава на Политическия Съвет на НДСВ, може пък да го видите там.

·                 Национализъм в България

В.”Дума” от 20 май 2002 година ни съобщава това. Сигурно е важно за социалистите, щом вестникът им го публикува на първата си страница: “Стотина представители на неполитически организации от цялата страна, определящи се като патриотични и националистически, сформираха вчера в подножието на Мадарския конник Съвет на патриотичните организации (СПО) в България. От тактически съображения отказваме да съобщим кои организации сформираха съвета, каза пред журналисти Дориян Александров от “Българска орда”. Мадара бе посочена от организаторите като енергиен център на света, откъдето е започнала човешката цивилизация и символ на непреходността на българския дух.”
Не зная дали става въпрос за същото. Преценявайте сами. В.”24 часа” от 9 май 2002г.  съобщава: “Фашистка партия “Български народен социален съюз” ще бъде учредена у нас през есента. Това съобщи инициаторът отец Георги Гелеменов на пресконференция вчера. “Думата “националистически” не се възприема и затова избрахме народен”, обясни Гелеменов. Референдуми за влизане в НАТО и за смъртното наказание ще са приоритетите на партията, както и промени в Конституцуята, с които да се премахнат премиерът и парламентът от управлението на държавата. По прогнози на Гелеменов кабинетът на Симеон щял да падне около септември. А на следващите избори партията му щяла да събере минимум 30%.”
А ето и съобщението на в.”Труд” от 20 май 2002. (Датата  е 20 май, като тази на “Дума”-та, и може би е по повод събирането под Мадарския конник на “българската орда”). “Национализмът е имунна система на държавата”, проф. Григор Велев : “Нашите политици запяват тази песен – национализъм е мръсна дума – винаги когато нямат капацитет да решат някои важни проблеми на нашата нация и държава или когато желаят да “омаскарят” свои опоненти. Има много определения на понятието “национализъм”. Най-прецизни са тези, които разглеждат национализма като “еманация на националния дух”, като “консолидирано и организирано обществено съзнание за защита на националния идеал и интереси”.
Кой е “академик” Григор Велев и защо съм поставил академик в кавички вече съм обяснявал на страниците на НИЕ.

·                 Други “възмутители” разни
- Думата “възмутителят” е взета от една хвалебствена ода на Румяна Братованова в “Труд” (17 май 2002) за Вежди Рашидов. Оня общински съветник, който посегна на полицай преди година, после съдът го оправда, а преди това беше “главният мултак на Републиката”. (А какъв ще стане след време? – Ами, четете.)
“Той е яростен български гражданин с високо вдигнато турско чело и е там, където левите вълни се удрят в прибоя на десния политически бряг. Враговете на Вежди оспорват политическото му поведение, но не и творчеството му. Те напомнят, че той е започнал с помощта на Георги Джагаров, а по време на демокрацията негов меценат е Илия Павлов. На 20 май Вежди Рашидов ще бъде обявен за народен художник на Турция, а президентът Първанов изпревари това отличие с нашия орден “Стара планина”.”
(Интересно къде попада Вежди в класацията на Григор Велев.)
- “По-внимателно с ордените”, написа в неподписан редакционен коментар в.”Капитал” (18.05.2002): “Правителството предложи миналата седмица президентът Първанов да награди  с орден “Стара планина” издателя на в.”Дума” и кадрови оръжеен търговец Петър Манджуков. Официално беше съобщено, че Манджуков е бил номиниран да получи отличието заради “изключителния му принос и заслуги в развитието на международните връзки и сътрудничество на България с народите на Русия и ОНД”. Като друга причина за награждаването бе посочен фактът, че Манджуков е дал “над един милион лева” за благотворителност. По всички горни показатели обаче и Миша Чорни, който беше изгонен като опасност за националната сигурност от България, може да има претенции. Със сигурност той е направил повече за развитието на международните връзки и сътрудничеството на България с народите на Русия и ОНД. Той наля не 1, а 100 милиона лева в отбора на народа “Левски” и го направи за поредна година футболен шампион, финансира редица вестници с значителен тираж, със сигурност е давал пари и на партии. Както се казва – крупен инвеститор. Е, с какво Миша Чорни е по-лош от Манджуков?”
- Пак в.”Капитал”, една седмица по-рано: “Интервюто на Кеворк Кеворкян с Михаил Горбачов (в първото предаване на възобновената “Всяка неделя”) показа колко много се с развил Горбачов и как водещият не е мръднал за петнадесет години. Като се добавят пияният събеседник Боян Радев, бутилките в кадър, просроченото време и слабият сценарий, катастрофата на поредния дебют на предаването става пълна. Всъщност митът за великото ЕТ “Всяка неделя – Кеворк Кеворкян”, което хитро регистрира марката “ВН” в суматохата след десети ноември, показа, че само с марка не става. Дори и да си успял да изнесеш целия архив на предаването от “Сан Стефано”29 за лично ползване. Новият опит за Возкресение на старата “Всяка неделя” идва в момент, когато  зрителите са забравили няколкото пълни провала на същото предаване по Канал 1, след това по Ефир 2, а накрая под друга форма по “Седем дни”. Междувременно единствените успешни проекти на Кеворк в медиите след доброто време на социализма (безмитната търговия с алкохол и цигари не е журналистика) са чалга радиото “Сигнал плюс”, едно еротично списание и ... уреждането на гласовете в СЕМ така, че Кирил Гоцев да бъде избран за шеф на БНТ. Говори се, че това е станало възмездно.”
- В.”Труд”, 28 май 2002г., за актьора Светослав Пеев разказва Неда Попова: “Бившият административен директор на Сатирата (1980- 1988) и и.д. партиен секретар на трупата (1988-1989) от три години е в Кипър. Последвал е първо “дъщерята, която учи там”, а после “и майка й тръгна с нея”. “Тук какво? Тук се чувствам емигрант! Пълни глупости са приказките, че изкуството трябва да се самофинасира. Пари освен това има, но те не отиват там, където трябва.”
Типичен тарикат, не случайно е бил партиен до промените в 1989-та. Пълни глупости пише - че изкуството не трябвало само да се финансира. И затова избягал чак в Кипър (?!), където какво? – Да не би там театърът, където работи, да се издържа от кипърската държава. Ама... де я Партията, да му покаже правия път.    

·                 В края на юни завърши световното първенство по футбол. Името на новия шампион е Бразилия. С победа над Германия с 2:0. “Нашият Христо” (Стоичков) коментира за испанския всекидневник “Ел Мундо депортиво”, че първенството “му било скучно”. Коментарът е от времето още на предварителните групи и затова се допуска, че е прибързано. Но прогнозите му за “скучното първенство” са тъкмо като за голям разбирач на световния футбол, за какъвто се мисли Стоичков. Във вестниците пише какво бил казал: “При нормални условия Франция не би трябвало да има проблеми със Сенегал, нито Аржентина с Нигерия или пък Бразилия с Турция.” – Отбележете си две неща: Първото - Нигерия, която беше в нашата група през 1994г., след 8 години пак е в групите на Световното, докато ние не сме, и второто – Търция победи Южна Корея в мача за бронзовите медали. Ако бронзовите медали на нашите съседи на Балканския полуостров не са “интересно”, какво иска още Ст’ичков? Голям фукльо, “фарфарон” на френски.
И изключителен наглец на български! Разправя, че ние, българите, сме “изцапали името му”. Ние? – неговото. Не той и неговите авери след 1994 година – нашето, българското име!  И знаете ли от къде го казва? – от САЩ, където живее със семейството си. Тук, в България се прибира само за някой бенефисен мач или някоя далавера. Прав му път на тоя нещастник.

·                 Ама да не мислите, че само Стоичков е наглецът? О, колко много още има такива...
- Димитър Попов (“Труд”, 26.06.2002): “Трябва да осъвременя израза си “За Бога, братя, не купувайте”. Към днешна дата бих казал така “За Бога, братя, работете така, както никога не сте работили на собствената си нива”. Това е пътят към успехите на всички.”
- Слави Трифонов, “24 хъша”, 15.06.2002: “Ловът на депутати е открит. Предупреждаваме ви, че депутатките са в размножителен период и са много плашливи. Те като едни истински сърнета, бягат и викат: “Сър, не, сър, не”. Най-сигурният начин за лов на депутатки е да се използва  класическата примамка мюре, т.е.  патка.”
- Любослава Русева, в.”Дневник”, 17.06.2002: “Днес България наистина не е същата. Но от нейния политически Великден на 17 юни няма радост, не се усеща благодат, липсва катарзис. Година по-късно Възкресението се оказа по милиционерски грубо провеждана реставрация, а Възраждането – име на Бизнесклуб, при това в кавички.”
За обобщение на... без малко да напиша – на наглеците, какво ще кажете да ви напиша за манталитета на генериращите и участващите в “дребните случки”? Историята е истинска. Намерена и извадена от мен във вестник “Сега” от 15.06.2002г. Един от тия – писателят Владимир Голев, разказва за други двама такива – Дончо Цончев и Орлин Орлинов. Разказал той на Дончо сюжет за разказ. Дончо много го харесал и започнал да обяснява на Владо как ще го направи. Тогава се намесил Орлин:
- Сюжетът ми се струва много интересен. Дончо, давам ти 100 лева, ако ми го отстъпиш.
- Не. Поне триста – предложил Дончо.
Започнали да се пазарят.
Владимир Голев слушал, слушал и накрая на изтраял:
- А на мен какво ще дадете?
Орлин го погледнал, погледнал и Дончо, и съвсем кротко попитал:
- Тоя пък какво се бърка в нашата работа?

Мислех за край на раздела да покажа смешните усилия на разните “червен-кольови” социолози да нагодят случващото се в България към “калъпчийските” си мераци  - “у, а, света ще обновим” - но стига съм ви занимавал с глупавите им неосъществими мечти. Нещо по-реално:

Една таблица от в.”24 часа” на 28 юни 2002г., наречена
“Преди борда.                                                                  И след това”

(Както казваше навремето Филип Димитров, когато бе премиер: “Забележете, че цитирам опонентите си”.)