КАКВО СЕ СЛУЧИ ДОТУК С ОПОЗИЦИЯТА

След като се запознахме с отчета на правителството на Симеон Сакскобургготски за първата година от управлението му и как се възприема този едногодишен период от опозицията, да видим какво се случи за тази една година в самата опозиция.
Всъщност има огромна разлика в съществуващите задачи пред управляващите и пред опозицията. Голямата задача, която постави Симеон II пред народа български – да загърбим разделението си като народ, ако искаме да успеем - е почти нерешима не “за 800 дни”, за 800 години дори. Ако българите бяхме склонни да действаме в общия интерес на държавата си, а не в частни или лични интереси – това е мое мнение в което съм повече от убеден, но не искам да ви го натрапвам – нямаше от 14 века два да сме под византийско робство, пет под турско и още един под съветско; нямаше да съществува онази българска история, че един българин е хайдутин, два – чета, трима – чета с предател; и отдавна да сме се “оправили”. Как се преодолява народопсихология, че преклонената глава сабя не я сече?! Докато задачата пред някоя група, обединена в името на някаква ограничена във времето идея, е решима. Дори да е Голямата: “комунизъм или демокрация”. Тази специално, последната, може да се реши и за една нощ, ако тука е Съветската армия. Изобщо не говоря за “дребните спорове” в една партия чия да бъде книжка №1 или книжка №2.
А проблемите на днешната опозиция са тъкмо такива дребни неща. Това е нейната основната грешка – така не се гради “империя”. Като добавим, че дребнотемието се налага и когато се прави оценка на действията на управляващите, става ясно защо опозицията “не е брашно за европейска баница”.
Но прочие – фактите:

·                 През юни 2002 година БСП преживя своя 45-ти конгрес. “Сергей Станишев обедини депутатите”, написа вестник “Дума”. За колко време, е по-важният въпрос, но той е отложен за по-нататък. Когато Партията щяла да доживее своята нова бъдеща победа. Защо такова сложно глаголно време съм употребил?
“Днес сме по-силни от вчера, заяви Румен Овчаров по време на 9-та отчетно-изборна конференция на столичните социалисти и определи като първостепенна задача БСП да спечели кметския стол в столицата, “София иска промяна. На столичани им омръзна 12 години да ги управлява СДС”. За това е необходимо обединяване на левите сили и търсене на нови коалиционни партньори.” – В.”Дума”, 20.05.2002
Като се обявиш за “лява България”, как ще намериш партньори в дясно? - е ужасно труден логически въпрос за “дългия инкасатор”. Да не задавам по-простия въпрос с очевиден отговор: В кой век живее този?)
В същия момент “Дума” пише тревожно: “Вече придобиват сериозен характер проявите и тенденциите на разединение не само в лявото пространство, но и в структурите, алармира в отчета си за свършеното между 44-я и 45-я конгрес  Висшия съвет на социалистите.”
Кое е вярното? Но... Ако... Тоест... Ох.  Четете нататък.
“БСП предвкусва власт, без да знае как да я посрещне” – анализ на Адриана Христова във в.”Капитал” от 8.06.2002.
- “Г-н Доган, вчера ви очакваха на конгреса на социалистите. Защо не се отзовахте на поканата? – пита Антоанета Марчева от в.“Труд” на 9.06 и Ахмед Доган й отговаря така: “Кой е този политик, който ще избере конгреса на БСП пред заключителния етап от честванията във връзка с възродителния процес?”
(Знаете ли къде е бил Доган вместо на конгреса на БКП? – Открил е възспоменателна плоча в с. Зелена Морава, Омурташко за събитията от 1989г. наречени “голямата екзкурзия”, научавам от същия този “Труд”.)
А знаете ли, че откъде ще знаете, ако аз не го напиша?! Същият този “Труд” от 9 юни 2002 година е поместил на своята първа страница една голяма снимка през която е написано “Ураган мина през България”. До нея е материала на журналистката Красина Кръстева “БСП иска властта”, а под нея е позицията на Емилия Милчева: “Стига с тоз небетшекер”. 
В.”Стандарт”, 10.06.2002: “БСП върза ръцете на Сергей Станишев. Хора на Виденов и Лилов остават в ръководството, лидерът бесен.”
(Има цяла поредица от имена на хората на Виденов и Лилов, ама няма никакъв смисъл да ги цитирам тук. Кой на кого, за колко време... са като краткотраен дъжд пролетно време.)
В.”Сега”, 10.06.2002, Мира Баджева като “наблюдател”: “Две важни неща се случиха на 45-я конгрес на БСП. Първо, Сергей Станишев доказа, че е станал лидер. И второ, всички останали - явни и тайни опоненти, конкуренти, критикари, съмишленици - признаха това. Съперниците капитулираха, феновете си отдъхнаха. С други думи момчето “с жълто около устата”, показа, че се учи бързо, както обеща преди 6 месеца. Това, което прави принципно възможна подобна нова линия, е принадлежността на двигателя й Станишев към едно младо поколение, което е необременено с компромисите и биографиите на предходниците си.”
Я, колко лесно и колко просто било – просто заявяваш: аз съм новото поколение на баща си, който... а бе, няма значение. И колко тъпо, Баджева. Тъпо ли? – Нагло е! След 10 години тая същата ще продължи да пише – просто ще смени мастилницата в която топи перото си. Т.е. ще стане “ново младо поколение”. А нас ще обвинява, че не й вярваме.
В.”Дума”, 12.06.2002, Десислава Ризова, също така млада соц. журналистка, интервюира Костадин Паскалев (Който към момента е министър в правителството на Симеон - бел.моя): “Докладът на Станишев беше като декларация не министър-председател”!
И представете си, Симеон Сакскобургготски не го уволни?! Що? – може би, защото не знае добре български.
Само да оставя за Историята списък на Изпълнителното бюро на новата БСП: председател Сергей Станишев; зам.председатели Георги Пирински, Румен Овчаров, Румен Петков; секретари Димитър Дъбов, Асен Гагузов, Кирил Желев, Кристиян Вигенин; членове Анета Груйчева, Бойко Великов, Ивелин Николов, Катя Николова, Петър Димитров, Стефан Данаилов; говорител Ангел Найденов.
Ако сега Имената не ви говорят нищо за “единението на БСП” - според Мира Баджева - просто запомнете номера на страницата и се върнете тук, когато вече сте готови – за нови преоценки, разбира се.

·                       “Не зачерквайте малките”, зове Алеко Кюркчиев на 19 юли 2002 в “Стандарт”: “Като човек с демократични разбирания смятам, че 4% бариера е висока за България и трябва да се свали по-надолу. Мaлките партии имат своя членска маса и не можем да ги зачеркнем с лека ръка.”
Това добре, ама следващото? Само след седмица намирам в “Капитал”: “Тази седмица партията “Българска евролевица” осиротя. Напуснаха я народните представители Алеко Кюркчиев и Камен Влахов. След дълги и мъчителни месеци на размишление, представителите на парламентарното мнозинство взеха съдбовното решение да напуснат партията, с която свързват началото на политическата си кариера, и да се отдадат изцяло на НДСВ.”
- “Аз съм друга порода политик”, отсича лидерът на Национално сдружение БЗНС Яне Янев при сравненията с Константин Тренчев. И той като домораслия доктор-синдикалист започна да громи завери на властници с тайни записи и други смущаващи свидетелства – “24 часа”, 20 юли 2002.”
Не зная какво има предвид Яне Янев с твърдението си, че е друга порода политик. Но зная със сигурност, че в следващите 10 години Яне ще смени 3 партии, даже четири, като не успя “да уволни Бойко Борисов”, както беше обещал. А знаете ли какво е направило впечатление на редактора на вестника? Толкова голямо, че го е извел като заглавие на статията – “Новият Тренчев ще зарадва 10 пъти Антония Първанова” и продължава: “Има много възможности да се зарадва една хубава дама, сериозните мъже знаят как.”
Чакайте да ви дам още подробности за Яне Янев. Имаше един екстрасенс от Югозападна България - Десислав Велков, който “много познавал”, според сериозните вестници “Труд” и “24 часа”. В тях има цяла редица “негови прогнози, които са се сбъднали”. Голяма работа, ей! Всичките са от рода на “позна, че Христос ще възкръсне на Великден”. Но аз съм запомнил един негов сън, за който ни разказва самият той. Явил му се неговият свързочник с Господа и му казал, че той има да му съобщава сензационна новина за България, обаче щял да му я каже само пред него, жена му и Долорес Арсенова (министърката на каруцата с късата пола). У, бре, ненаиграл се! Екстрасенсът имам предвид. Та този Велков пророкува (“Труд”, 7.07.2002): “БЗНС на Яне Янев и БСП ще управляват страната. Янев е чист човек на когото може да се вярва. Той ще успее да обедини и многото земеделски партии у нас.”
- А вестник “Капитал” по същото време ни осведомява: “Русата рекламна амбиция” на Петьо Блъсков – шефката на агенция “Дезидерата” Людмила Филипова, смени работното си място и отиде в “Нове холдинг” на Васил Божков. Щерката на Гриша Филипов (познат ни покрай Политбюрото на БКП преди 1989-та) ще е началник на кабинета на Васил Божков.”
Уф, не знам дали тук му е мястото, ама да напиша, че след десетина години Стефан Софиянски ще стане сват с Васил Божков – средната му дъщеря Ива ще се ожени за сина Антон.
Ама не пипайте малките, моля ви се. Оставете ги да станат големи. Които могат.
- Тодор Токин за Димитър Луджев в “Труд”, юли 2002: “Луджев не само знае, но и може много. Реформата, която започна той  в кабинета на Димитър Попов, се движеше като по часовник, докато се намериха хора, които да правят партийна приватизация, която продължава и до днес. Въпреки ударите и предателствата, той е оптимист. Вярва, че българите са кораво племе, че мътната вода ще се оттече и че тези, които наистина заслужават да бъдат имена в България, ще бъдат. Дай, Боже!”
- Константин Събчев за Емил Кошлуков в “Стандарт” от юли 2002: “Царската група на инат отхвърля всяка идея на политолога. Каквито и да се причините, царските хора губят от глухотата си. Когато го разберат обаче, ще е късно.”
Какво ли се има предвид с “ще е късно”? След две години Емил Кошлуков ще стане основател на “Новото време”, което ще разцепи НДСВ. Зевзеци твърдят, че НДСВ всъщност означава Ново ДС Време.
Социологическата агенция MBMD на Мирослава Янова оценява правителствата на прехода така: Софиянски – 4, Симеон – 3 плюс, Костов – 3 минус. (Правителството на Димитър Попов, което беше споменато от Тодор Токин преди 10 реда, получава 2,78, докато онова на Андрей Луканов - 3,07.)

·                 И сега отново за злобата на опозицията. Извинявайте, ако съм ви досадил, ама как да ги забравя тия хубавци:
- Велислава Дърева, в.”Дума” от 24 юли 2002г.: “Мри, българино!” – това е истинското заглавие на поверителния доклад на Световната банка. “Мри, българино!” – това е есенцията на 250 страници, връз които СБ е проснала своите заповеди. “Мри, българино!” – тази есенция смърди на геополитически крематориум, из чийто комин българската държава и българския народ трябва да излетят завинаги.”
Замислихте ли се защо Дърева плаши с крематориум. Ами с какво друго да плаши? Това е практиката на нейната партия. А отбелязахте ли вечната им убеденост на комунистите, че те представляват цялата българска държава и целия български народ?! Милите негодници! – колко съм нежен към тия кръвожадни крокодили.
- До тази уморазтърсваща дъревска статия карикатурата на Ивайло Цветков доизснява смисъла: Един противен Джон, дебел, разплут, с пура в едната ръка и куфарче в другата на което пише “СВЕТОВНА БАНКА”, казва на един дребен работник и една съсухрена бабичка: “Лазите ми по нервите! Разреших ви да се храните от време на време, а вие искате и да спите, да мърдате, да се размножавате!”
Уф...
- “24 часа”, 27.07.2002. Слави Трифонов в приложението “24 хъша”: “Драги поданици и поданички, авери и аверки, аркадашлари и аркадашларки, адиос и мучачос, асти и лависти. От позицията и опозицията на гледната точка на наше величество и ваше нищожество, като се куртолисах от куртоазни съображения, реших да се коригирам, колкото и куриозно да звучи. Измина, има-нема, около 100-200-300-триста и кусур дни, през които мен ме има, а вас ви нема. През изтеклата през пръстите ми година след като ходих насам-натам и се върнах, тук-таме се случиха много кардиналски и папски дела и документи. Не на последно, но не и на първо място бих сложил дългоочакваната и дългопродължила програма за преструктуриране на структурата и дисбаланса на баланса на въоръжените сили. Следващо по размер, но не и по тежест, е увеличаване относителното тегло на народа, т.е. народът пак продължи да го отнася. Енигма за мен и моя милост остава какво и къде го отнася народът, трупа ли го или го пласти, крие ли го, или го заравя. Това един Бойко знае.
Искам да ви уверя – годината бе плодородна и плодовита. Плодовете стигнаха по размер зеленчуците, а зеленчуците стигнаха по размер средната работана заплата. А аз стигнах до под кривата круша, разтъръсках я и от там паднаха сливи, което потвърждава моята царска аксиома, че под всеки две круши, може да намериш една слива. След масово сизифовско бутане по нанагорнище  и търкаляне по нанадолнище икономиката ни стигна връх. Още спорим с колегите дали върхът е Мусала, Чаталджа, Рахаттепе, Джомолунгма или Марианската падина. Промишлеността ни се откъсна напред в мъглата и има нужда от кислород, но откъде кислород, като всички ядат вносен боб. Обилните дъждове през пролетта доведоха до цъфтеж на външния дълг, който конкурира масовия, с нищо непредизвикан цъфтеж на налъмите. И тази година осигурихме многообразно образование за ученици и разнообразни безобразия за учители. Заедно с личния ми доктор Финков направих няколко аудиенции с асистенции и воаяж със сутляш из родната прованс. Срещнах много хора, които ми викаха “здравейте”, а аз им отговарях: “Шшшшт, тихо да не ви чуят от здравната каса, че досега ви вземаха само парите, а сега ще ви вземат и здравето.”
И накрая искам, като се абстрахирам от абстракцията и се асоциирам с асоциацията, да ви разясня сакралната ми орална фраза, че ще се оправим за 800 дни. Гарантирам, че след, има-няма, след една светлинна година ще видите светлина в края на тунела. Тя ще е от новото галактическо образование черна дупка.”
Много дълъг се получи този глупав цитат, ама коя глупост да махна от тия глупости на дългуча от Учин дол и неговите дълбоко уважавани от целия народ учингьолци, крепители на двете му круши?!
-  23 юли 2002, в.”Сега”, Пламен Орешарски, зам.председател на СДС: “Последните няколко  седмици в публичното пространство се появиха множество оценки за дейността на правителството. Всички те гравитираха около три – три с два минуса дори вицепремиерът Паскалев постави. Малко над три поставиха гражданите в социологическите анкети. 2,75 постави КНСБ. Това ми дава повод да припомня един исторически факт. Нашият бивш монарх в годината на раждането си – 1937-а, вдига с една единица оценката на слабите ученици и всички преминават в горния курс. Сега нашето общество му е длъжно и изглежда, това е поводът да вдигнем малко по-високо оценката за управлението му и то ще мине очевидно в следващия клас.”

Чета и си мисля, ако някой нелюбим на опозицията управляващ затвърди, че самият Симеон в деня на собственото си рождение е вдигнал оценките на учениците с една единица, какви подигравки биха тръгнали срещу него?! Ама Орешарски го твърди. Голям глупак е, нали. А още по-лошо е, че не го съзнава. Това го прави много подходящ за министър-председател на безотговорна политическа сила. Да не говорим, че по повод рождението на сина си, БАЩАТА Борис III,  вдига с една единица не само двойките, а всички оценки, дори шестиците, които стават седмици.
Имаше един политик, пак от СДС, когото хъшлаците скъсаха от подигравки, че не знаел, че няма държава Нубия. (Въпреки, че държава Нубия е имало преди Учин гьол да роди Славчо. Там са били рудниците на цар Соломон.) Помните ли Васил Михайлов – Нубиеца? По какво Михайлов се различава от Орешарски, че последният е пожален от хъшовете? – Ами от различни СДС-та са!