КОСТОВ  И РУСКИЯТ ГАЗ

Поставих нарочно заглавие, което е непълно. Подчертавам отново  КАК мислят Костов и С-ие. А ЗАЩО ТЕ мислят така? Ами... четете.
Природният газ не е единствен, нито дори основен, енергиен източник за икономиката ни. Но руският нефт (в рафинериите „Плама“-Плевен и „Нефтохим“-Бургас) и българските въглища (в Мариците) към днешна дата са разпределени комуто трябва. Обществена тайна е, че българският нефт е руски, Мариците - “американски” и че на държавно ниво, който трябва, ги владее. (За АЕЦ „Козлодуй“ със съветските реактори въпросът е по-сложен. А е гръмнало нещо там, а цяла Югоизточна Европа е „отишла на кино“, и затова частни интереси там не се допускат.) Тези факти не могат да се скрият, ако за това са събрани, подредени и предложени на вниманието на Обществото публикуваните достоверни максимално данни.
 Моята задача се ограничава именно дотук. Не очаквайте от мен фактически документи, които доказват с числа и подписи КОНКРЕТНИТЕ икономически и финансови далавери. Не ги търсете при мен. Аз нямам достъп до тях. Но в демократичната държава има отработени механизми за намирането и показването им. В техния край седи Съдът. В началото им е коректната и честна разследваща журналистика. Съвсем достоверно твърдя, че Съдът още не е тук, мержелее се нейде на хоризонта. Но книгите, разследващи „паричната българска реформа на Прехода“ вече се пишат. Е, те ще се появят на книжния пазар, когато България стъпи на европейската платформа, и не в т.нар. водещите български издателства на Прехода. Оттам нататък, докато Съдът ни „се организирва“, НИЕ имаме работа - трябва да намерим, прочетем и запомним написаното в тези книги. Те са нашата обществена профилактика срещу появата на нов щам на комунистическата зараза. Няма кой друг „да се ваксинира“ вместо нас.
Да се върна на обществено достъпната фактология на борбата у нас за преразпределение на печалбите от руския природен газ.
Към тази година зависимостта ни от руските енергийни източници продължава да е тотална, както е било десетилетия наред. Но ако за Народната Република е ясно защо, за демократична България въпросът виси със страшна сила. А каква по-демократична България от “Новото Начало”, нали?! Но това са въпроси за бъдещите страници.
Първите спорове в съветско-българските газови отношения (добре, де, в руско-българските газови отношения) се забелязаха, когато Виденов дойде на власт през 1995-та. Дотогава всичко беше мирно и тихо. Може би защото зимите при Тато бяха меки.
Сериозно:
В края на 1973 година при Тодор Живков се основава държавно предприятие „Нефт и газ“, което се преименува на „Газоснабдяване“ две години по-късно. То е монополист в добива, вноса, транспорта и дистрибуцията на природен газ в НРБ.
Идва 10 ноември и „Газоснабдяване“ става „Булгаргаз“, а след 3 години (1993) се преобразува в ЕАД. (Тук пояснявам, че акционерно дружество – АД е дружество, чийто капитал е разделен на акции. Еднолично акционерно дружество ЕАД се учредява само от едно физическо или юридическо лице. Отбележете, че в категорията „само едно юридическо лице“ попада и самата държава, цялата! Как да не полудееш от тарикатстване с лоши намерения?!) Нататък. Руската страна, която е основният доставчик на нефт и газ в България, поисква (това е мое определение) да участва равноправно в далаверата (и това е мое определение), затова през следващата 1994 година се създава руско-българското „Топенерджи“ АД в което с равни дялове 50:50 участват българската държавна “Булгаргаз” и руския газов концерн “Газпром”.
Знаете, че при появата на Виденов начело на държавата, Андрей Луканов напуска политиката. Обсъждал съм разни вероятни причини “защо” (в НИЕ-3). Може би най-вероятната е, че през 1995г. Луканов става съдружник и президент на “Топенерджи”. (Тук „страшният“ въпрос е: Луканов българин ли е или руснак? – моя заб.) Вече в 1996 година сигурно си спомняте, че имаше голям международен българо-руски скандал за газа. Доколкото обществото ни бе информирано за същността му, ставало въпрос за участие на частни български фирми в държавното Топенерджи.
Чак през 2002г., в мандата на Царя Симеон II, ще стане обществено достъпно, че от 8 януари 1996 дяловото участие е било преразпределено по следния начин - РАО Газпром запазва квотата си от 50%, Булгаргаз намалява участието си на 25.1% за сметка на новите акционери Овергаз Инк - 8.25%, Мултигруп - България холдинг 8.25%, Първа частна банка - 3.2%, БУЛБАНК - 3.2% и Химимпорт 2%. Българската част от АД-то настоявала да не се допускат частни фирми в отношенията с руския партньор, а руснаците пък държали да има частна фирма, за да могат през нея да претакат капитали и да укриват доходи, пише във вестниците “според изключително добре информиран източник”.
На 2 октомври 1996г. Луканов беше застрелян. Една от версиите е за участието на “Мултигруп” в убийството. (След няколко години – на 7 март 2003, пак в мандата на Царя, и шефът на “Мулти” Илия Павлов ще бъде застрелян.) През следващата 1997-ма големи газови скандали нямаше. Или поне толкова големи, че да засенчат и изместят явленията “10 януари”, “4 февруари” и “валутния борд”.
И допрях до това да вкарам „Овергаз“ в цялата тази плетеница от фирми. Според мен името „Овергаз“ е избрано така, че да подсказва предмета на дейност  - фирмата не се занимава със самия газ, а с нещо „над него“ – транзита на газа от входния терминал на границата до входа на конкретния му български потребител. „Овергаз Инк. АД” е частна газова компания в България, основана през 1992 г. Нейн основател  и собственик е лицето Сашо Дончев. След 3 години се появява АД „Овергаз холдинг“, чиито дъщерни д-ва притежават лицензии за доставка и разпределение на природен газ в 30 общини от общо около 250 за страната. Българската фирма Овергаз Холдинг, заедно с руския газов гигант Газпром, участват с равни дялове 50:50 в компанията Овергаз, чийто изпълнителен директор е отново Сашо Дончев.
Време е да попитаме кой е Сашо Дончев. Българин ли е или руснак? Роден е в Ямбол в 1953 година. Висшето си образование - „Строителство на газонефтопроводи, газохранилища и нефтобази“, завършва в Руския държавен университет за нефт и газ „И. М. Губкин“. От 1978 (25 годишен) до 1991 г. работи не в България, а в СССР като проектант и началник отдел „Транзитен газопровод Русия-Турция“ в „Газстроймонтаж“, едно дружество създадено през 1971 г. по междуправителствената спогодба с бившия СССР за разработването на газовото находище в Ямбург.. После става директор на Строително-монтажното управление по изграждане на магистралния газопровод „Тула-Москва-Киев“. Завръща се в България в 1992, вече знаете като собственик на „Овергаз Инк.“ АД. Между 1995 и началото на 1998 г. е изпълнителен директор на българската част от българо-руското АД „Топенерджи“. След малко ще научим, че компанията “Топенерджи” е изкупена 100% от Газпром през пролетта на 1998 година.
Освен газови интереси Сашо Дончев има и други интереси. Не газови, но много показателни - член на Съвета на настоятелите на Техническия университет-София, на Управителния съвет на Съюза на издателите в България, в Управителния съвет на фондация "Атанас Буров". Собственик е и на 30% от акциите на „Сега“ АД, издаващо вестник „Сега“. (В.“Сега” е създаден също в 1992 година от Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Все моравочервени партийни комунисти. Навързани са като свински черва.)
Ето историята, или развръзката – от къде да знам, на газовата сага през 1998 година.
Положението в началото на годината - руският Газпром с 50% дялово участие в „Топенерджи“, а българските 50% разпиляни между държавата (25,1%), Мултигруп и ОвергазИнк. (по 8,25%) и други по-дребни (8,4%) - явно не устройва правителството на Костов, защото от Мултигруп нататък, то не контролира никого. Борбата става съвсем неравностойна: 21,5% срещу останалите. (Ако се съюзят, разбира се. Което се очаква, като се има предвид съветското влияние върху Илия Павлов  и Сашо Дончев.)
И се почва една... законово допустима и “честна борба” между “АД-тата” и “ЕАД-тата”. Бих приветствал и поддържал борбата на Костовото „Ново начало“ срещу мафията в държавата, ако тя, борбата му, не представляваше просто едно надлъгване между две групи български тарикати – едните „честни“ частници, а другите „държавници“, отделящи за себе си „10%“.

Обаче въпросът с газоснабдяването на България не е само вътрешен въпрос. Русия, не сте забравили нали, притежава 50% от “Топенерджи” и освен че държи ръка на кранчето на газта, има и предани приятели в България на всички нива. За Андрей Луканов знаете, че е трето поколение комунист. Разказах ви и за Сашо Дончев.

·                      Чуйте какво говорят други българо-руски лица:
- Зам.председателят на групата на БСП в НС Румен Овчаров настоява мнозинството да се отчете за “националните интереси, които защитава България в преговорите с Русия” (17.01.1998, в.”24 часа”)
- Четири дни по-късно беше ни съобщено, че 104 стопански дейци, интелектуалци, кметове, общественици и бивши шефове на спецслужби учредили Движение за единство и развитие на БСП (ДЕР). Сред генералите са Бриго Аспарухов, Костадин Коцалиев, Владимир Тодоров, Иван Димитров, Стоян Стоянов, Сава Джендов, Камен Петров, Росен Китанов, Любен Гоцев. Димитър Иванов, Николай Добрев, а сред интелектуалците - Павел Матев, Дамян Дамянов, Антон Дончев, Иван Гранитски, Кольо Георгиев, Николай Христозов, Валери Петров. Говорител на Движението е Младен Червеняков.
- Димитър Луджев, бивш “син” министър: „Иван Костов непрекъснато говори за национални интереси, но той трябва да знае, че националният интерес не е просто държавния интерес. Национален интерес е интересът на гражданите, на стопанските и националните субекти, това е законността в една държава и ти не можеш да забраняваш на една фирма да търгува, а да позволяваш на друга и да облагоделствуваш твои лица. Не можеш да прокарваш законите във вреда на българските граждани, фирмите и дори да влошаваш отношенията си с една голяма държава, която дори самият Костов нарече „основен стратегически партньор“. Кой всъщност, питам аз, заплашва интересите на България? И твърдя, че това са Иван Костов и Евгений Бакърджиев и искам да им се отнемат задграничните паспорти. “ (интервю на Севда Диновска в “Труд”, 16 януари 1998)
- Невена Гюрова, медиен съветник на Жан Виденов по време на премиерстването му: “За първи път повя истински хлад край Иван Костов и кабинета. От ОНС повлякоха крак като заговориха за вот на недоверие. БСП, засегната, че пак е изпреварена, заяви че може да поиска три вота наведнъж, но засега щяла да се задоволи с един. Разбира се, всяка от политическите сили си има реални собствени мотиви да се изправи срещу кабинета: лидерите на БСП решават по такъв начин вътрешните си предконгресни проблеми; проруската псевдотурска партия открито е заявила привързаността си към „Газпром“; за Александър Томов е важно да спре обезличаването на евролевицата, превърнала се в прислужница на властта. И все пак остава въпросът – защо изведнъж всички заедно?“ (отново в същия “Труд” на 16 януари 1998)
- Александър Авдеев, бившият руски посланик у нас: “Днес се прави опит за въздействие върху Русия да намали цените под световните и да продава газа така, както го е правила през съветско време – с големи отстъпки.” (19 януари 1998)
Анатолий Чубайс, първи вицепремиер на Русия: “Абсолютно глупава е идеята, че Кремъл използва спора за доставка на газ за България за политически цели и че Русия е забавила подписването за газа със София с цел да принуди България да се откаже от кандидатурата си за НАТО.” (31 януари 1998)

-                “Да защитим правото си на бъдеще като нация и да помогнем на децата си”, заявиха 11 потършевши русенки и учредиха на 27 януари 1998 “Инициативен комитет за борба с психофашизма”. Четири дни по-късно той беше преименуван на “Тревога за България”. В открито писмо до медиите учредителките алармират за надвисналата опасност  и настояват за общи усилия срещу пришълци от Космоса. Копие от изложението им е изпратено до посолствата у нас на САЩ и Великобритания. Екземпляри от него са връчени лично на Георги Първанов и депутатите Велко Вълканов, Мира Радкова и Емилия Масларова.

·     Вижте и поведението на опозицията в Народното събрание
- На 26 януари 1998г. парламентарната група на Демократичната Левица внесе в деловодството на Парламента първия вот на недоверие срещу правителството на Иван Костов. Първият не само за годината, първият изобщо от онези бурни дни на миналия януари! Ще кажете „Нищо чудно. Ударът тогава, който тя получи чрез Николай Добрев, беше много силно разединителен за БСП. Трябва й време за възстановяване на кондицията.“ Добре, напълно се съгласявам с вас. Само да вметна, че обединителните процеси в партията изобщо не са завършили, сами ще се убедите нататък в повествуванието. И още: Следите датите, нали? – Активирането на БСП е мигновено СЛЕД разправиите за доставка на газ от Русия и кой да бъде посредник при използването му в България.
Освен това ми прави лошо впечатление, че вотът е тарикатски – не заради истинската причина, че Костов взема нещо от любимата Русия, а за... здравната политика на правителството. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Че то здравеопазването не е добре с години. Пък какво ще стане само след една година, когато д-р Илко Семерджиев го поеме... свят ще ни се завие. Ама те комунистите, всичките, винаги, са си такива. Тарикати, най-нежно казано. После се чудят защо семето им не се хвана никъде въпреки, че бе засято върху половината свят.
- ДЕБАТИТЕ по вота на недоверие се състояха на 28 януари следобед. Същия ден сутринта Ахмед Доган се появи в сградата на НС (не му се беше случвало отдавна) и се срещна с Александър Томов за “консултации между Евролевицата и ОНС за законодателните приоритети на двете парламентарни групи”. Не ще да е останал много доволен - не говоря за добрия вълк Лупи, както някои наричат “евро”левия Александър Томов, а за Ахмед Доган  - защото за гласуването на вота на следващия ден Ахмед го нямаше в залата. И от цялата му парламентарна група, претенциозно наречена ОНС - “Обединение за национално спасение”, само един седеше на депутатската си банка. Който гласува “въздържал се”. Което на практика не е подкрепа за вота!
А знаете ли какво написа Валерия Велева, “Труд”, 28.01.1998 (В скоби са моите допълнения.) – “Първият извод от дебатите е, че управляващите са готови да приемат разумните доводи и да правят корективи на действията си. Нещо, което беше абсурдно за кабинета на Жан Виденов. Вторият: че в Парламента може да се води полезен диалог по различните сфери на реформата, от който печели само обществото. Друг е въпросът, че министър Бояджиев (Петър Бояджиев на здравното м-во) не можа да роди нищо ново и затова стъпи върху направеното от червената си предшественичка (д-р Мими ВитaкOва, както я наричат кукувците) за което премиерът трябва сериозно да се замисли. (И той се замисли – Илко Семерджиев ще замести Петър Бояджиев след около две години.)“
Ни дума за газа, Русия, мултитата и овергазовиците. Не му е време да говорим за тях, когато се обсъжда здравето, нали?!
(Ох! Ще дойде време, когато ще сравнявам изявите на мадам В. към вотовете срещу правителството на ГЕРБ пак за здравеопазването. Няма да забравя тази дръндарска Ани Младенова.)
- РЕЗУЛТАТИТЕ от гласуването не бяха изненадващи. 135 депутата гласуваха против оставката на правителството (всичките от ОДС и независимите депутати от БББ около Христо Иванов), 56 депутата “за” (всичките от ДЛ) и 13 “въздържали се” (всичките от Евролевицата и единственият от ДПС, присъстващ в залата).
Само да допълня, че един ден преди в парламентарната зала да започнат дебатите по вота заради здравната политика на кабинета, главният прокурор Иван Татарчев даде на Конституционния Съд Закона за народното здраве.

·                      На 10 февруари председателят на БСП Георги Първанов отиде на двудневно посещение в Русия и след завръщането си оттам каза: “Ние  от БСП изрично подчертаваме, че нямаме намерение да монополизираме контактите с Русия и не ревнуваме, ако правителството се опита да изземе инициативата. Не мога да не отбележа, че БСП наистина особено активно се стреми към нормализиране на българо-руските отношения. В Русия има готовност да се свали напрежението в българо-руските отношения, стига българското правителство да има добрата воля за това.”
След дълги и компрометирани едномесечни совалки на Евгений Бакърджиев в Русия, на 28 април 1998 беше съобщено, че договорът с “Газпром” за дългосрочните доставки и транзитът на руски газ до 2010г. е подписан. Цените на които ще получаваме горивото  и транзитните такси официално не бяха оповестени. “Не чакайте от мен да ви кажа цифрите, те са търговска тайна”, отсече газовият бос Рем Вяхирев, който пристигна у нас за подписването.

Разбрахте ли нещо? Ако не сте, да ви озадача още. Георги Мамалев в предаването “НЛО” от 6.02.1998 каза: “Ако ни спрете газоподаването, ние ще спрем гъзоподаването.” (?!)
В началото на юни 1998-а Топенерджи стана еднолична собственост на руския Газпром. Шефът на Газпром Рем Вяхирев каза: “Правителствата идват и си отиват, Рем Вяхирев остава.” (Е, след две години на власт в Русия ще дойде Владимир Путин. Вяхирев ще остане. Жив, имам предвид. Иначе “Газпром” ще получи нов “шеф”.)

ЗАЩО “МУЛТИГРУП”,  А НЕ “ОВЕРГАЗ”,  ПРИМЕРНО

Помните нали, интервюто на Валерия Велева с Иван Костов от 6-ти януари 1998 в „Труд“-а на Тошо Тошев, където той каза: „Ще бъде страшно за Мултигруп, ако има война. В такъв случай изходът е само един – пълна катастрофа за “Мултигруп”. Няма бизнес по света, който да воюва с правителство, и да е спечелил тази война. Опитът на “Мултигруп” да дели мегдан с държавата не може да завърши по друг начин.“
Направи ли ви впечатление, че Костов атакува САМО „Мултигруп“? Защо? – Сашо Дончев има същите възпиращи държавата квоти, каквито и Илия Павлов! „Разделяй и владей“? – Вероятно. (Някъде прочетох, разбира се след години, че собственикът на ресторант „Олимп“ Славчо Христов, бил личен приятел на Сашо Дончев, който го запознал с Костов. Не знам дали не е лъжлива новина, но съм склонен да й повярвам. Навързани са като свински черва.)
Така или иначе борбата на държавата с “Мултигруп” на Илия Павлов е обявена. На 13 януари 1998г. например, намираме във в.“24 часа“ (а не в „Труд“!) следния вопъл с 3-сантиметрови букви: „Мултигруп: Разработиха ни за шпионаж“. Ще последват разгромяващи материали за производство на фалшиви CD-та с музика в ДЗУ Стара Загора – 40 млн.броя (февруари), фалитите на Кредитна банка - банката на „Мулти“ и на Балканбанк (март, април), покупките на Русалка, Рила-Боровец, интерхотел „Сандански“..., скандалите с торови заводи „Химко“ (май), захарни заводи Бартекс (август) и тъй нататък. За да стигнем - за първата половина на годината, до 11 май 1998 например, когато пак в „24 часа“, а не в „Труд“, и отново с 3-сантиметрови букви, четем: „Костов – фаталният айсберг за „Мулти“. Империята не успя да отвърне на удара, снишава се.“
А Овергазът на Сашо Дончев е същата стока като Мултито на Илия Павлов. И двете организации паразитират върху доставките и транзита на руския газ за България.
- Да ви разкажа като пример за скандала “Хардланд Инвестмънт” от януари 1998г. От “Мултигруп” твърдят, че тази “американска фирма” купува внесен руски газ от Топенерджи, реекспортира го в трета страна (Румъния?) и после оттам същия газ се внася пак в България.  И това става със знанието на кабинета на Костов. Според недомлъвките - на всички замесени – става ясно, че новият посредник за този реекспортиран газ е “Овергаз”. Хайде сега вижте какво чета в “Труд” от 23 януари 1998: “Според справка от американските регистри “Хардланд инвестмънт” е регистрирана в САЩ, щата Уайоминг на 23 март 1994г. Статут – работеща, платени данъци за 1997-ма няма. Президент – Петьо Пенков с адресна регистрация ”Староконюшний переулок”37, Москва. Вицепрезидент Васил Александров, секретар и президент – Цвятко Алексиев. Адрес п.к.8209 в градчето Тери Хойте, щат Индиана.”
Чисто “американска фирма”, нали?!
(Намирам съобщение в пресата, че “във връзка със скандала “Хардланд” е бил уволнен изпълнителният директор на “Булгаргаз” Васил Филипов”. Датата е 17 юли 1998. Това е половин година по-късно. Пиша го, за да запомним, че след повече от 15 години лицето Васил Филипов ще се изтъпанчи като “репресиран, защото бил честен”.)
-  Мога да продължа с още любопитни факти. Например: Рем Вяхирев е повикал Сашо Дончев на спявка в Москва (май 1998). Какво са си говорили там не знам, но мога да цитирам – от в.”Труд”, 13 май 1998г.: “Шефът на “Газпром” не ми е поставял условие или препоръка Сашо Дончев да оглави бъдещия балкански енергиен център, заяви вчера премиерът Иван Костов. В края на миналата седмица той приел шефа на “Овергаз” (Сашо Дончев) по молба на Богдан Бодзуляк, заместник на Вяхирев. Премиерът не скри, че през последните 7 месеца правителството водило сериозна битка, но не срещу Сашо Дончев, а срещу истинските противници, без да ги назове.”
- А самият Сашо Дончев коментира същата тази среща така: “Не бих казал, че са ми били поставяни условия. Просто в разговора засегнахме темата кой и по какъв начин може да бъде полезен за България. И се разбрахме. Господин Костов няма да газифицира градовете, а аз няма да се опитвам да управлявам държавата.”
- Гледам една снимка, която е пред мен. Тя е в “Труд”-а от 11 май 1998. Не е ясно кога е правена. Не е датирана, но пише, че била “от архива на вестник 24 часа”. Снимката е от някаква обща пресконференция (преди пет месеца, както пише в текста под нея) на “Мултигруп” и “Овергаз”. Там присъстват 6 души: отляво надясно Николай Вълканов, Радослав Ненов, Илия Павлов, Сашо Дончев и Иван Колев. Правилно преброихте 5 души. Шестият участник, който стои между Илия Павлов и Сашо Дончев, не е назован. Като го гледам – чист Волен Сидеров. Той по същото време е медиен съветник на Сашо Дончев, така че присъствието и мястото му на масата е съвсем оправдано. Така и участието на двете подгрупи в общата тогава една група става паритетно – по 3-ма от всяка.
Защо е скрито името на Волен Сидеров? Ще приемете ли Моето обяснение?
Иван Костов съвсем явно недолюбва мултигрупата на Илия Павлов (спомнете си, че той стоеше зад Луканов на “кръглата маса” и ако Илия Павлов е виновен за убийството на Луканов...), но симпатизира също толкова ясно на овъргазовика Сашо Дончев. Защо баш последният му е симпатичен? – Че като няма трети българо-руснак в газовата връзка кого да хареса, мене ли?!
Нататък. До края на 1998-ма “Мултигруп” ще бъде изхвърлен напълно от бизнеса с руския газ и звездата на Сашо Дончев ще изгрее. Даже съвсем нахално той, Сашо Дончев, ще основе нова империя, която ще нарече “Алтернатива 98”. А какво става с Волен Сидеров по това време?
Той става “излишен” за газа, но може да бъде използван за друго. ДС-пари са давани за него, ей. Кьошеклия камък! В 2003 година Илия Павлов бива убит, а една година по-късно Волен Сидеров основава партия “Атака”. В 2005-та вече се кандидатира за президент, а “Атака”-та му влиза в парламента. С какви гласове ще попитате? Ако си направите труда да сравните резултатите от парламентарните избори през 2005-та с предишните от 2001-ва, ще видите, че БСП рязко намалява своя резултат. Почти с толкова с колкото “Атака” вкарва своите депутати в Народното събрание. Какво се опитвам да ви кажа ли? – Че “пуделът на Путин”, както ще нарекат Волен Сидеров след 10-тина години, и неговата партия “Атака” са създадени и легитимирани от „новите“ ни социалисти. С късане на “живо месо” от лявата Партия БСП. Което е чудесно, като се замислим. Две (три, пет, десет...) ”руски партии”, ама от една и съща резервна скамейка. Други няма.
И още казвам. Че “Алтернативата” на Сашо Дончев е същият като „Атаката“ пропаднал ляв опит. Колкото и да се дуе със своята нова маскировка, наречена либертарианство (каквото и да значи това), си е същото руско мекере. Ех, Сашо, Сашо, като си вън от политиката, освен да станеш “честен бизнесмен”, нищо друго не ти остава. Дори да купиш на сина си червено “Порше” за половин милион евро, друго какво?  А, и да избягаш при жена си полякинята в Полша навреме, защото ако останеш в европейска България, ще те вкарат при Баневи, Веткови, Стайкови, Гергови... рано или по-късно. Не че ако “продължиш да мърдаш много”, Съдът няма да те намери и в Полша, ама...
Нищо лично. 20-годишни спомени от бъдещето.

За да не останете с грешното впечатление, че положението ни, имам предвид държавното, би било съвсем различно, ако Костов бе избрал да воюва с „Овергаз“, вместо с „Мултигруп“, ще продължа с цитатите:
Според в.„Труд” от 3 февруари 1998, Доган бил казал в Разград: “Отношението на правителството към „Мултигруп“, което напоследък прераства в истинска война, е тенденциозно, буди недоумение и не отчита реалностите в страната. Позицията на политическата сила, която представлявам, е против това едни бизнесмени да бъдат елиминирани за сметка на други. Огласеният списък на кредитните милионери не е пълен. Имам информация, че в него не фигурират кредитни милионери, които са близки до правителството. ... Би било добре, ако новите преговори с Русия за газа приключат успешно, макар че много се съмнявам в това.”

-                Пък 3 дни по-рано, само че в Добрич, заместникът му Осман Октай се изцепил така: “В скоро време Иван Костов ще бъде принуден да се лекува на принципа на бушоните, за да създаде впечатление за обновление на кабинета.” И посочил Бонев и Бакърджиев като първите, които ще бъдат сменени.
“Доган ли? Оставете ги на умрелите, занимавайте се с хубави неща”, кратко коментирал Евгений Бакърджиев. Ох, би било чудесно, ако тия от ДПС изразяваха собствено мнение. Но зад тях седят ето кои:
В.“Новинар“, примерно, от 12 януари 1998 – значи месец по-рано от горните ДПС-заплахи към кабинета Костов – Осман Октай заявява съвсем открито (и непредпазливо бих казал), цитирам: „Проблемът не е на Илия Павлов и „Мултигруп“, а между Москва и София. Илия Павлов е заложеният бушон. Не ми е известна в света друга държава, която да пренебрегва отношенията си с Русия. Съжалявам за управляващите, които са в наведена стойка със свалени гащи. Те го правят заради личния интерес. Най-жалкото е обаче, когато си в такава стойка, да те подминат. Ремонтът на кабинета е проблем на мнозинството и на премиера. Иван Костов най-после призна, че колкото повече се издънва кабинетът, толкова по-добре за опозицията. Завиждам му на самочувствието, но той се подиграва с българския народ.“
Какво да коментирам. Съветвам ТАКИВА, които си го мерят един другиму, когато са със свалени гащи, да не говорят от името на целия българския народ. Отнася се и за иван-костовци, и за ахмед-догановци, и за сашо-дончевци, и за илия-павловци.
Както и за свирчовците от/към “Русия с която се бил съобразявал целия свят”. Представяте ли си?! Що за тъпо самочувствие? То не става и въпрос за самочувствие, а за някакви... без малко да напиша – мечти. Мечта ли е да съобщаваш, че си Наполеон, а всъщност си най-обикновен луд? 
Да съобщя, че от 1 януари 1998г. Русия на Борис Елцин премахна три нули от рублата. Ще кажете “какво лошо, че то и ние ще направим същото след година време”. Не ще да е съвсем същото, щом след 20 години Русия, на посочения лично от Елцин за негов приемник Владимир Путин, ще оперира с рубла, която ще бъде 3 стотинки наши пари. Точната цифра в момента е 2,86 ст. Иначе в червената преса, ох пардон – в независимата ни обективна преса (напр. в.“Новинар”) ДНЕС пише бодро: “Връщат се копейките.” Напалеоновци, нали? Същи...
Държите ли да знаете как един нагъл глупак, дежурният карикатурист на в.Сега Христо Комарницки коментира проблемите на рублата (6 август 1998, последната страница на вестника, наречена “После”): Борис Елцин с една късичка въдица се мъчи да извади от морето един съветски “рубль”. Непосилна работа, дори за самоуверения Елцин. Затова зад него му помагат кои, представете си? – 5 пъти по-дребничкият Петър Стоянов, привързан през кръста с един тъничък колан, на който пише МВФ. Цялото внушение на карикатурата е, че сривът на рублата ще повлече в морето барабар с Елцин, и нашия Петър Стоянов, и целия Международен Валутен Фонд.
Какво тъпо имперско безпочвено самочувствие! И този същият, за Комарницки говоря, след 15-тина години ще получи най-голямата награда за карикатура на Съюза на Българските Журналисти СБЖ. Щото всяка негова карикатура е била пророческа, нали. Не се ядосвайте. Знаете ли кой журналист ще получи Голямата награда на СБЖ за “цялостен принос” същата година? Кеворк Кеворкян! Е, няма по-нагли и безполезни същества от комунистите. Справка ли искате? – Не сега. Когато му дойде времето, аз ще припомня същия този случай и ще публикувам списъка на тези “журналисти” в Управата на СБЖ с всичките им “червени стъпала” по които са стъпвали, за да дрогират нацията ни. Мрачни Гьобелсовци.
Ще спра дотук, за да не се ядосваме взаимно така интензивно за толкова кратко време. За КЪШ-а (Курваря Ъгловат Шоумен), Простия Учиндолец Трифонов - Кукувец, Ах и неговите “хъшове” имам посветен цял един раздел от тази книга. След малко обаче.
Имам още 20-годишни спомени от Бъдещето: Илия Павлов биде гръмнат. И Ахмед Доган се опитаха да гръмнат, но не успяха. Обаче го „повредиха“ непоправимо. Ще се крие като паун в „Сараите“ и ще разтваря перата си само в избрания кръг на негодниците от Щаба си, при това само по Коледа. Иван Костов ще се теши с епизодичните си появи по медиите, представяйки си, че управлява чрез атанас-атанасовци, радан-къневци или христо-иванови. Че тя даже Миглена Кунева „тежи повече“ от него, да не говорим за Симеон. Сашо Дончев наистина ще избяга в Полша. Добре де, ама както върви, ще се спаси толкова, колкото македонецът Груевски се спаси при унгареца Орбан. А Осман Октай? – Кой беше пък този? Да си запиша в тефтерчето, като се срещна с едни хора, да питам и за Данчо Ментата.
О-о-о! Ами Каменчо Костадинов...