Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2020 17:31 - НИЕ-438 Татарчев Боневу думаше
Автор: pitatlimedejzorata Категория: Изкуство   
Прочетен: 413 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ТАТАРЧЕВ БОНЕВУ ДУМАШЕ

 

Продължавам по схемата за главните приоритети на правителството на Иван Костов, начертана в неговото интервю пред Валерия Велева по Йордановден. Помните ли третия въпрос (след първия – за газа и втория – за войната с “Мултигруп”): “През 1998 ще се изчерпите ли като премиер и ще бъдете ли заместен от Богомил Бонев?”
Защо пък г-жа Доганката подхвърля името точно на Богомил Бонев? Моят отговор: За да сее разделение в правителството и да подскаже желанието на Шефа си, че Бонев му пречи на Татарчев.
В обществото ни, което вече втора година живее в “Новото начало”, се знае за войната, обявена между Главния прокурор Иван Татарчев и министъра на вътрешните работи Богомил Бонев покрай едни дела, които според Бонев са мафиотски, а според Татарчев – не съвсем. А Иван Костов нито официално, нито пък неофициално, е застанал на нечия страна. В това интервю за първи път той се изразява, как да кажа – пренебрежително, към усилията на Бонев да се справи с мафията. С Мафията на високо ниво! Трудно е. Много е трудно, особено ако Главният прокурор е съвсем неприкрито против “тези работи”, а прекият ти началник премиера, си трае отстрани. Припомням например нулевите резултати от миналогодишните “Комари” 1 и 2 (в които Бонев се заяде с групировките, помогнали на Костов да дойде на власт) и случаят с “Роко и неговите братя” (които се оказаха първи приятели на Татарчев и Доган).
Защо така бе, Миме? (Иронизирам г-н Костов, който след година и кусур ще смени Богомил Бонев като министър на вътрешните работи с едно недоразумение според мен, наречено Емануил Димитров. Него избирателите на ОДС нарекоха “Миме”.)  
Ами, от една страна всеизвестно е, че групировките (тук влизат и шоумените от “Трите води”) помогнаха на Иван Костов да застане начело на “народа”, препасал лента през чело в студения януари на 1997-ма. От друга страна Иван Татарчев е трети братовчед по майчина линия на гуруто на Костов Андрей Луканов. А кой е Богомил Бонев? Аз и досега не зная това. Вие знаете ли? Богомил Бонев изникна от нищото. Като много други, пораснали от полковник до генерал само за една нощ. Но например момчето Димо Гяуров се задържа на повърхността вече 20-тина години, докато Богомил Бонев след оня паметен диспут с Петър Стоянов преди президентските избори в 2000-та, потъна. И не изплува! Само жена му, втората, “синята певица” Нона Йотова се пофъчка из Народното Събрание като депутат от БСП.
И понеже по този въпрос Костов отговоря на Велева тъй: “Който не ме харесва, ще трябва да ме търпи до 2001 година”, аз няма да питам повече. Само ще трупам факти: нови допълващи старите, и съвсем пресни“ направо от фурната на България”, както се казва в една реклама.
Както и ще цитирам “малкото БОРче” – вестник “Нощен труд” от 12 февруари 1998:  “Ще търпим Татарчев още една година. На днешния ден преди 6 години ВСС избра за Главен прокурор почти неизвестния тогава адвокат по бракоразводни дела Иван Татарчев. (Я, и Петър Стоянов е бил бракоразводен адвокат преди да стане президент – възклицанието е мое) Още с встъпването си в новата длъжност той със замах се захвана да громи старото партийно ръководство Тодор Живков, Милко Балев, Георги Атанасов, Огнян Дойнов. Почти не остана член на Политбюро, който Татарчев да се опита да напъха в прословутия  си чувал, който обаче така и си остана празен. Според криминолози през 6-те години от прокурорстването му има 6 пъти увеличение на престъпността в България. Може би през оставащата му една година от мандата прокурорът ще се амбицира и ще се “нататарчи” с цел повече престъпници да отидат в затвора? Дано, ама надали.”

·                      Старите факти, само от 1997-ма – помните ли ги?
Татарчев беше подхванал – по ред на номерата хронологично, по-известните: Румен и Веска Спасови-Меджидиеви, Кръстьо Трендафилов, Жан Виденов, Васил Чичибаба, Майкъл Чорни, Антон Белчо Белчев, Емилия Масларова, Роко и неговите братя, Злати Златев-Златистия, Иво Карамански, цяла редица кредитни милионери…
Да се вгледаме в имената на “подгонените” от Татарчев и тяхното местоположение в обществото. Тогава ще стане ясно защо поставих в кавички “подгонените”.
- В списъка виждаме 2-ма министри от правителството на Виденов - Кръстьо Трендафилов (на земеделието и хранителната промишленост, допълнително член на Висшия Съвет на БСП и съветник на бъдещия президент Георги Първанов), Васил Чичибаба (предшественик на Кръстьо Трендафилов, допълнително член на Постоянното присъствие на БЗНС, а БЗНС “Ал.Стамболийски” от памтивека е в коалиция с БКП/БСП), както и самият Жан Виденов.
Тях Татарчев изобщо не може да ги докосне. Твърде е нисък ранга му на македонски войвода, за да отстреля такива ”червени богове”. Само им се пени. “Ще ги хване толкова, колкото успя да вкара в чувала” Тодор Живков, Милко Балев, Георги Атанасов, Огнян Дойнов, Белчо Белчев – бащата на Антон Белчев и др., както съвсем правилно отбелязва цитирания 20 реда по-нагоре “Правдолюб Законов” (Така се е подписал “Борът” от “Нощния Труд”. Даже него го е страх да си напише името. Пък Татарчев щял… Щял, таратанци.)

- В списъка на Татарчев е и Емилия Масларова. Също така член на ВС на БСП, три мандата депутат от левицата, министър на заетостта и социалните грижи при Димитър Попов и бъдещ министър на труда и социалната политика на Сергей Станишев. Ще я хване, ама на сън. И още преди да се е събудил, ще я пусне.
- В списъка виждаме орионската дама Веска Меджидиева и нейния съпруг Румен Спасов. Тях според мен Татарчев можеше “да хване”, тъй като вината на тия, искам да кажа кражбите им, са абсолютно доказуеми – те живеят с откраднатите пари. И са “бушони” в мрежата на великите вождове, така че какъв му е проблемът на Прокурора? Освен че го е страх. Щото той самият е “бушон”, който ще гръмне първи, за да “възтържествува Великата Правда”. Нещастник е горкият.
- Виж парите на Майкъл Чорни са от руски произход. В този смисъл той е недосегаем за дребния български прокурор. Какво като е Главен.
- Татарчев можеше “да хване” дребните садисти и убийци от лагерите на смъртта след 9-ти септември Никола Газдов, Петър Гогов и Юлиана Ръжгева. Зверствата там са факти, видими и големи като Хималаите. За да спасят собствената си кожа и кожата на самата комунистическа партия, организаторите и вдъхновителите им по върховете щяха да ги предадат без никаква съпротива. Колко му е да ги нарекат “извращенци” и да се “разграничат”. Случвало се е. Но Татарчев е страхливец. Освен, ако в този случай не е и гузен. Не зная.
- А защо Татарчев не успя да вкара в затвора откровените мафиоти от ниското организаторско ниво Иво Карамански, Злати Златев-Златистия, Боян Петракиев-Барона, отговорът е само един: Защото не искаше! Той си другаруваше с тях, пиеха заедно червено вино (в Роженския манастир при игумена Йоан примерно, на 10-тина километра от Замъка на Емил Кюлев) и пееха македонски песни. Документирано е по страниците на вестниците. Естествено, че няма видеозаписи и собственоръчно подписани от тях признания. Но има памет за тези неща!
- Татарчев няма да успее да вкара в затвора кредитните милионери. Понеже това е по-дълга, а и предстояща история, за нея ще разкажа по-нататък.
- За Роко – какво да кажа? Тръгнал македонският войвода да се мери с дръндарския циганин. “К’ъв е тоя, бе? Аз разпределям порциите в държавата!”, му/ни каза Ахмед Доган.

Въпросът тук е друг. Може ли драгалевският циганин да се мери с Доган? Според мен не. Вижте положението в следващите 20 години: Къде живее Доган, къде – Костов. Има ли държавна охрана г-н Костов? Няма! А Доган има. И още колко много неща могат да се посочат за аргументация на  “не”-то…  

В подкрепа на нищожността на Иван Костов пред Ахмед Доган ще разкажа за т.нар. “Преврат‘97”.
Цитирам: “По Коледа говорител на РДВР София обяви, че на 20 декември 1997г. в хотел “Рила” на Боровец на събиране на “Мултигруп”. Иван Татарчев, Ахмед Доган и бандити са обсъждали свалянето на Иван Костов. 4-ма души, участвали в срещата, бяха викани през февруари за разпит от столични полицейски управления  с призовки на НСлС. Това бяха ексшефът на Федерация по борба Димитър Джамов, представителят на ВИС-2 за Боровец Костадин Димитров (това Косьо Самоковеца ли е, питане мое) и братята Юрий и Светослав Галеви от Дупница. Според Прокуратурата полицаите ги довели с фалшиви призовки. Призовките са имали печат на СДВР, подпис на оперативен работник или районен инспектор, обаче не било посочено в качеството на какви се призовават хората от Боровец – като обвиняеми или свидетели. Затова 4-ма от хората на Бонев са обвинени в длъжностно престъпление по чл.387 от НК. То може да им донесе три години затвор.”
Случаят е истински. Имало е среща в хотел “Рила” на Боровец, е признал самият Татарчев, но това било другарска среща, а не сбирка на съзаклятници. И Иван Костов му повярвал! Изглежда, че и на Бонев му се е разминало. (До декември 1999г, когато на Костов му писна и смени Бонев с Мимето – уточнението е мое.)
Само да ви кажа, че съобщението, което цитирах, от в.”24 часа”, е в броя от 20 юли 1998. Защо за този опит за преврат ни се съобщава със седем месеца закъснение?
Ако ще ви помогне, да ви дам няколко факта от бъдещето:
- 2.02.1998, в.”Труд”: “Състав на СГС оправда бившия президент на Българската федерация по борба Димитър Джамов по всички обвинения. Президентът на “Зора Холдинг” бе обвинен, че през 1995г. е напуснал страната през КПП Кулата без разрешение. Съдът смята, че не може да се търси наказателна отговорност от него и за притежание на фалшив паспорт. Третото обвинение срещу Джамов бе за притежаване на боеприпаси.” (Цитатът е съвсем точен.)
На 22 март 1998г. Джамов се ожени. Кумове са му  Йордан Лечков със съпругата си. Гости на сватбата: Мария Петрова и Боби Михайлов, Емил Костадинов с жена си, фолкгърлите Нелина, Даниела, Румяна, Диана, Володя Стоянов, Орхан Мурад, Ибро Лолов и представители на “Сибенергоснаб”, “Самсунг за Източна Европа”, “Пума за България” и др.
- Косьо Самоковеца ще го гръмнат насред Амстердам по коледно време 2003 година. В компанията на една палавница Цеци Красимирова, която била с него. Да ви кажа, че жена му на картофопроизводителя от Самоков Косьо - Ангелинка, ще наследи всичките му имоти. Вероятно за награда, тъй като е била напълно в течение на връзката с “Цеци”, ама си е траяла.

- Братя Галеви през 2012 година ще напуснат България в неизвестна посока и изчезнат завинаги от паметта ни, погребани в някой масов гроб. (Е, вторият брат Галев – Светослав, ще оцелее, защото своевременно е бил заменен с един друг “брат”, който се казва Ангел Христов).
„Кажи си, Иване, те ще те разберат“, ще каже Петър Стоянов на Иван Костов догодина. Кои са ТЕ, бре... напишете вие думата, читателю с която бихте характеризирали нашия президент на Републиката. Аз не искам да се ожесточавам.

·                      От новите случаи, възникнали през тази 1998г., искам непременно да обърна внимание на “Случая Опицвет”, защото в него има твърде много недопустима “татарщина” и са намесени много известни лица от по-новата ни история. (Онези реперни точки, които бих искал да запомните и свържете с отминали вече или по-късни събития и лица от тази нова история, съм подчертал в основното изложение.)
Всъщност всичко започва в самия край на 1997-ма. На 18 декември служители от дирекцията за борба с организираната престъпност и барети от специализирания отряд атакуват няколко бараки в софийското село Опицвет, община Костинброд. Тези бараки са собственост на държавното предприятие “Българска фотография”, което ги е дало под наем на химическия факултет на СУ “Св.Климент Охридски”. Вътре баретите намират над 300 кг висококачествен амфетамин, който е основна база за производство на синтетична дрога и над 650 кг прекурсори (изходни в-ва) от които по химически път също се произвеждат синтетични наркотици. Във вестниците пише, че това е най-голямата незаконна лаборатория от този тип не само в България, но и в цяла Европа. На място е задържан Валери Тодоров, инженер-химик на щат в СУ. Изглежда, че той е пропял за отговорника на цялата организация за производството и пласмента на дрогата, “бизнесменът” Кристиян Младенов. “Бизнесмен” съм поставил в кавички, защото по-късно ще се установи, че той още през 1993 година е заловен да произвежда малки количества наркотици в родната къща на майка си в столичния квартал “Надежда”. За което Софийският районен съд му дава 1 година условно през 1995-та.
Самият Кристиян Младенов не е задържан “на калъп”, защото два дни преди акцията е заминал за Германия. Това дава повод на Главния прокурор Иван Татарчев да каже “Всичко е провалено благодарение на непрофесионализма на тези, които са изпълнили акцията. Най-вероятно това дело ще бъде спряно, защото другите участници не са заловени.” На което вътрешният министър Богомил Бонев отговаря така: “Ако не бяхме провели акцията и иззели наркотика веднага, той след два дни щеше вече да е продаден в училищните дворове.” И това е вярно, нали.
Цитирам в.“Стандарт“ от 11 март 1998: (Тъй като това е официалната статистика, тази информация я има на много места.) „10000 ученици всеки ден пушат марихуана. По 40-50 младежи всеки ден използват синтетична дрога. 10-годишни деца вече посягат към наркотиците. Четвъртокласници предпочитат да пазаруват от училищния двор шарени хапчета, вместо да си купуват закуска. Всеки пети ученик е наркоман.“
За 20-тина дни операцията “Опицвет” придобива неочакван обрат. Оказва се, че Кристиян Младенов е член на Управителният Съвет на ФК “Локомотив” София (със седалище в софийския квартал “Надежда”), чийто собственик се казва Николай Гигов. Той е един от най-големите и известни оръжейни търговци в България. Негов е оръжейният холдинг “Делта-Г”. Кой го стопанисва този “холдинг”, какво произвежда той, не можах да намеря писано из медиите. Само да кажа, че няма да се учудя, ако в този АД холдинг се окаже фирма на бившето държавно предприятие “Кинтекс”. Точно това предприятие по Тошово време, редом с основната си дейност - износ на оръжие за арабските страни, произвеждаше и изнасяше забранения лекарствен продукт каптагон, ако си спомняте. (През 2003 година, когато застреляха Илия Павлов, бе застрелян и Малкия Фатик, чийто баща Големия Фатик, се свързваше с аферата “Каптагон”. Не знам дали знаете, че Малкият Фатик е осиновен брат на Илия Павлов и официално се казваше Филип Найденов. Пък ако започна да разказвам за предполагаеми връзки на Николай Гигов с братята Галеви, през  сърбина Куйович и Румен Петков, последно шеф на АБВ-то на Георги Първанов-Гоце, ще се окаже, че са навързани като свински черва. Както констатирах преди малко по друг повод. Пък ако се интересувате от повече подробности около тези връзки, потърсете в Интернет. Там е пълно с такива.)
Оказва се още, че освен Кристиян Младенов, в Управителният Съвет на ФК “Локомотив” София присъстват и колеги на самия Татарчев, двама прокурори от Главна Прокуратура – Ангел Ганев, началник на отдел “Следствен” и Михаил Дойчев, ръководител на следствена група в този отдел. Олеле!
След като не можа да оспори експертизата, че заловеното при акцията “Опицвет”, е амфетамин база, Иван Татарчев издигна тезата, че “заловеното вещество не е наркотик, а силно упойващо вечество”. Знаете ли разликата? – За наркотик се лежи в затвора, а за силно упойващо вещество – не. Такова ни било законодателството, обяснява по медиите Главният прокурор. Наглостта на Иван Татарчев е безпримерна.
Например казал е (намерено във в. „24 часа“ от 28 април 1998), че „Антимафиотите от ГДБОП са били в цеха в с.Опицвет два дни преди да обявят разбиването на лабораторията и са принудули химика Валери Тодоров да произведе още няколко десетки килограма амфетамин база. Дотам са стигнали ГДБОП, че са стояли денонощия на главата на химика, за да се хвалят после, че са хванали голямо количество наркотик.“
Добре, че властите в Германия не мислят като Татарчев. Кристиян Младенов бързо е заловен на австийско-унгарската граница и на 30 март 1998 е екстрадиран в България. Арестуван е още и някакъв германец, който се е занимавал с доставката на химическото оборудване за нелегалната лаборатория. Арестуван е и братът на Кристиян Руслан Младенов, също така известен на полицията от 1995-та, който имал своя лаборатория за производство на наркотици, но в Банкя. Времето е март 1998-ма. Е, и?
През май 1998 година братът на Кристиян и германецът доставчик са освободени, а наблюдаващият делото “Опицвет” прокурор Стамен Петков изпълнява указанията на шефа Татарчев като постановява за Младенов и Тодоров вместо от 2 до 10 години затвор и глоба до 20 милиона стари лева за производство на наркотици, само 2 години затвор и глоба до 6000лв. - за силно упойващо вещество. Окръжният прокурор на София тогава Маргарита Попова (бъдеща вицепрезидентка на Росен Плевнелиев след 12 години) отменя присъдата. Това налага през юли 1998 година Иван Татарчев да поиска повторна експертиза за това амфетаминът наркотик ли е или силно упойващо вещество ... и т.н., и т.н. Чак след 11 години, през декември 2008-ма Кристиян Младенов е осъден окончателно на 5 години затвор и глоба от 10000 нови пари (10 милиона стари), Валери Тодоров – на 3 години и същата глоба от 10000 лева.
Не зная дали е съвпадение или съдба, но тъкмо през този декември на 2008
година Иван Татарчев умря.
За Кристиян Младенов медиите през август 2014г. съобщиха, че се е удавил във водите на Черно море, точно пред бившия хотел “Дюн” на Георги Илиев (убит август 2005), брат на Васил Илиев (убит април 1995). Николай Гигов се спотаи. Продаде футболния клуб Локо Сф и изчезна от публичното пространство. Не съм чул нищо за холдинга „Делта-Г“ в последните двайсетина години. Едва ли е закрит, вероятно от ДС са го преименували. Мога обаче да допълня, че след години учене по света, женитби и разводи, единствената му дъщеря Ели Гигова се върна в България и в момента е водеща в сутрешния блок на държавната БНТ. Моето скромно мнение е, че тя не става за тази работа. Много е скучна и няма никакъв чар. Но е щерка на баща си. Не знам дали е запозната с тъмната му страна, когато е била 16-годишна. 
Написаното обаче остава. Буквално оня ден прочетох нещо, което знам от години, обаче от „жълтите“ вестници. Съвсем друго е да го видиш издадено и подвързано в книга. Цитирам разследващия журналист Христо Христов от втория том на книгата „Корупционната България“, издание на Гражданско сдружение „Либертариум“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“:
„Инженер-химикът Валери Тодоров Величков лежи в затвора до март 2010 година и е освободен предсрочно. Още докато трае съдебната сага, неговата съпруга Асенка Величкова започва мащабен строеж в кв.Бояна ул.“Беловодски път“, прочул се с т.нар. сараи, в които живее лидерът на ДПС Ахмед Доган до 2013г., а след това почетен председател на партията. Става въпрос за имот от над 1600 кв.м, купен през юни 2002г. за сума от 28000, при данъчна оценка от 38147 лв., или 17 лева на квадратен метър. През 2004 година Величкова сключва договор с фирма от Перник за построяване на жилищна сграда в имота, като проектната му цена е 2 милиона лв., а по-късно там е вдигната 4-етажна жилищна сграда.“

Какво ще кажете, а? Мен ли питате? Веднага: Парите, които са завъртяни в „Опицвет“ (далеко не само в тази афера!), не са на разните изпълнители Гиговци, а са им дадени от комунистическата ДС. И после, Държавна Сигурност има право да им ги вземе и да ги даде за жилище на един по-голям свой „гиговец“, нали?!

„Отворете си очите, о, герои на труда...“

·                      След като подробно разказах за аферата “Опицвет” в която беше замесено едно популярно лице – Николай Гигов, ще бъде несправедливо да не спомена и други полицейско-криминални случки от тази година. Ясно е, че не мога да опиша всички, затова реших да пиша само за онези от тях в които са замесени други популярни личности;
- в.“24часа” от 17.01.1998г.: “Работилница за разфасоване на крадени коли разкриха полицаите от столичното 6-то РПУ в къща на ул.”Боянско езеро”9 в кв.Бояна. В двора полицаите открили и блъсната мазда. Оказало се, че тя е адвокатката на Тодор Живков Рени Цанова. “Не познавам този човек, а колата дадох преди 4 години на сестра ми”, обясни юристката. По-късно нейната снаха (3-то добросъвестно лице, заб.моя) катастрофирала с маздата и я дала в сервиза.”
- в.”Труд” от 23 януари1998г.: “Весела Лечева обяви, че ще поиска политическо убежище в друга държава (коя не уточнява - аз). В никакъв случай не мога да приема, че пред парламента г-н Александър Божков квалифицира
моето семейство като бандити само защото сме приятели с Николай Добрев”, заяви Лечева. Политикът обвини съпруга на Весела Манол Велев и неговата фирма “Мортимър” в незаконна приватизация на “Черноморски солници”.
След 3 дни вицепремиерът Александър Божков отговаря така: “Какво съм казал? – че не семейството й е бандитско, а че мъжът й е бандит. И ще продължавам да го твърдя, защото той е ощетил държавата с милиарди. Приватизирал е “Черноморски солници” срещу 20 млн. лв и един багер втора употреба. Това си е бандитизъм – да крадеш пари от хората. Предшественикът ми Любомир Дачев му е помогнал. Весела Лечева няма основания да ме съди. Тя си е избрала мъжа, а не аз. А Весела Лечева, че живее с бандит, си е нейн проблем, не мой.”
Всичко затихна месец по-късно. Божков и Лечева се сдобриха. Има снимки по вестниците как се чукат с бяло вино на някакъв прием в някаква представителна сграда. След 20-тина години мистър “10%” Александър Божков вече няма да е между живите, Манол Велев след стрелба срещу него пред офиса му от години ще е в кома между живота и смъртта, а Весела Лечева ще стане депутат от групата на БСП.
- На 18 януари 1998 гръмна бомба зад павилиона за вестници пред редакцията на “Труд” на “Дондуков 52. Жертви и ранени няма. Входната врата на сградата е потрошена, Отзиви за “взрива” от самия “Труд”:
Стефан Цанев: “Прави ви чест! Улучили сте някого в тъмното сърце. Пожелавам ви храброст.”
Светлин Русев: “Един вестник е обект на терористичен акт, което означава, че някой някъде се страхува от словото. За щастие днес няма жертви. А утре...?!”
Николай Гигов: “Мразя и осъждам насилието във всякаква форма. “Труд” е най-хубавият български вестник в момента. Изненадан съм.”
Радослав Ненов, вицепрезидент на “Мултигруп”: “Не разполагам с информация по случая, Предпочитам да дам официално изявление след като се информирам пълно.”
Чавдар Писарски, изпълнителен директор на ВИС-2: “Не знам каква е причината, но мисля, че не е това начинът за изясняване на спорове с журналисти. Поне в България досега такова нещо не е имало.”
След 10 дни в.”Труд” сияе с 5-сантиметрови букви на първа страница: “Хванаха атентаторите срещу в.”Труд”. По $1000 платил ромският цар Киро на 4-ма наемници да гръмнат “Дондуков” 52”
(Каква полза има производителят на нелегален алкохол Цар Киро да привлича върху себе си гнева на полицията, при това с атака “срещу свободното слово”, аз не мога да си обясня логично. Мога да допълня обаче, че на 24 май същата тази 1998 година в присъствието на премиера Иван Костов и столичния кмет Стефан Софиянски беше открита новата сграда на вестник ”Труд”, намираща се по-близо до Министерския Съвет и Столичната община, отколкото “взривената” стара редакция.)
- На 17 април 1998 в.Труд съобщава: “Полицията в Пловдив арестува внука на бившия министър на отбраната Добри Джуров. Той и още двама (неназовани в материала) са били уличени в далавера в близо 100 тона керосин, източен от складове за горивни и смазочни материали в авиобаза Граф Игнатиево. Бившият прокурор на въоръжените сили ген. Лилко Йоцов е бил нает като адвокат на Джуров-внук.”
- На 11 май се случи произшествие,което е нова мода в криминалните престъпления у нас. Заляха с киселина в лицето известната журналистка на в.”Труд”, завеждащ неговия отдел “Криминален”, Анна Заркова. (Анна Заркова е осиновена дъщеря на ген. Леонид Кацамунски, зловеща фигура от комунистическия режим отпреди 1989-та, и майка на депутата Крум Зарков от БСП в годините след 2015.)

На 18 май МВР обяви, че престъпникът е хванат. На 21-ви го пуснаха – не бил той. На 3 юни арестуваха нов. Не споменавам имена, ще взема да сбъркам. Преставам да следя и хода на делото през годините. Обаче ще цитирам, безопасно е – в.”24 часа” от 4 юни 1998г.: “Човекът арестуван за атентата срещу Заркова е 23-годишен сирак, с церебрална парализа на тялото, трудно подвижен. Името му е ... Почти осиновен от тогавашния главен редактор на в.”Стандарт” Валери Запрянов. Той го открива в дом за сираци и болни, докато търси из страната репортери. И до днес този човек живее в апартамент, нает от “Стандарт”. Работи в разпространителската Агенция “Неонор” на бившия икономически директор  на “Стандарт” Сергей Иванов.”
- 6 юли 1998г., все във в.“Труд”: “Около разкрития миналата седмица нелегален канал за внос на цигари от Гърция в Хасковско стана ясно, че това е стар канал на Държавна Сигурност и като основни играчи в него са двама о.з. генерали от МВР Любен Гоцев и Георги Ламбов. И двамата са бивши висши офицери от ДС, и двамата достигат върха на кариерата си след 10 ноември, и двамата са сред учредителите на Атлантическия клуб, и двамата играят важна роля в скандалите около “Орион, довели до падането на БСП от власт.” – материалът НЕ Е ПОДПИСАН.
- На 7 юли все същият “Труд” пише: “Възможно е бивш охранител да е замесен в обира на телевизия “7 дни”, каза вчера програмният й директор Иван Донев. В събота (4.07) срещу неделя неизвестни крадци нахлули в телевизията и отмъкнали техника за над 54 хил.долара. Обирът няма да промени програмата на телевизията, успокои зрителите Иван Донев. Обаче вместо редовната програма на екрана стоеше заставка “нашата версия – поръчка” и звучаха “Тих бял Дунав” и “Велик е нашият войник”.

(Аз: Дали този обир няма връзка с факта, че от 12 юли в ефира на частната телевизия тръгва публицистичното предаване на Димитри Иванов и Тома Томов “Наблюдател”, обзорната рубрика, която беше спряна преди 2 години от БНТ.)

Татарчев Боневу думаше, Костов на порти седеше, а Господ отгоре през гъстия дим...




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462522
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031