1998      ЯНУАРИ – ЮНИ

ЕДНА ГОДИНА СЛЕД  “НОВОТО НАЧАЛО”

На 10 януари 1998-ма се навърши една година от погрома над Парламента. На 22 януари Петър Стоянов загръгли първата си година като президент, а на 4 февруари отбелязахме годишнината от отказа на БСП да състави правителство в старото 37-мо НС, което стана причина на 19 април 1997 да се проведат предсрочни парламентарни избори. Които бяха спечелени от “сините” под новото име Обединени Демократични Сили ОДС. Тези промени, като добавим вътре и служебното правителство на Стефан Софиянски (12 февруари – 21 май), бяха наречени “Новото начало”, чийто девиз беше “Повече любов, по-малко омраза”.

·                      10 януари:

Ясно е кои политически сили празнуват и кои не. Няма да повтарям мотивите им. Само ще допълня за страниците на Историята позициите ДНЕС на две знакови “сини” лица от ВЧЕРА.
“Сини” е в кавички, защото те са гнили ябълки, продадени на Демокрацията за първо качество.
- Желю Желев пред Румяна Братованова от в.”Труд, 12 януари: “През последните 8 години на косъм е било прехвърчащите искри от напрежение да запалят пожар. Затова според мен големият въпрос, който януарските събития поставят, е за промяната на конституцията и за формата на държавно управление.”
(Този вече иска президентска власт. Като тази на Тодор Живков, който, имайки я, го интернира на село при баба му. Това искаше и Хитлер, когото Желев осмя жестоко в собствената си книга “Фашизмът”. Нека това да е урок за всичките мечти и стремежи на българите, които вярват, че е възможно Комунистът да се промени демократично...
Както е казано в Библията за такива: “Плюй и отмини!”)
- Петко Симеонов, пак в този вестник “Труд”: “Това е българското политическо насилие – то държи всички вкупом да викаме на черното бяло или там каквото се привижда на началника. Пък бил той Кимон Георгиев, Богдан Филов, Вълко Червенков, Тодор Живков, Филип Димитров, Жан Виденов или Иван Костов. Всеки от тях си има своя “априлски пленум”. Българската политика се люби с лъжата. Тя е нетърпима за другомислие. Него тя мачка или просто застрелва, беси, дави. Нашенското насилие е копелето на лъжата.”
(Заради такива кадесари мен лично ме е срам, че съм българин!)

·                      22 януари:

- Според БСП “президентът все още е длъжник на ангажиментите от 4 февруари”, а СДС твърди обратното - че “благодарение на Стоянов е приключила войната между институциите”. От ОНС смятат, че “той може да съдейства за регулиране отношенията с Русия”. Евролевицата пък препоръчва “държавният глава да се занимава повече с проблемите на отбраната”.
- Петър Стоянов в обръщение по повод годишнината заяви, че като обединител на нацията е длъжен да провокира, да развива и да култивира обществената памет. Според него, ако 10 януари 1997г. все още разделя българите, то другите дати – 4 и 11 февруари (когато е подписана общата Декларация за национално спасение), са показали, че народът се е превърнал в зряло за градеж общество, обединено в основни за нацията въпроси. Нов климат на доверие имало в отношенията ни със съседните страни, а приоритетите ни – ЕС и НАТО, стимулират връзките ни с Русия, Украйна, прибалтийските, кавказките и средноазиатските републики.

·                      За 4 февруари няма да цитирам Екатерина Михайлова-Класната, председател на ПГ на СДС или Георги Първанов, председател на ПГ на БСП, но вижте какво мислят за тази дата другите “оперативно интересни лица”, т. нар. независими (Всичките цитати са от в.”Новинар” от 2.02.1998)
- Жорж Ганчев, лидер на БББ (към този момент е независим депутат, защото ПГ на БББ се разпадна): “Събитията около Парламента в януари бяха финансирани с пари от чужди държави. Но използвайки народното недоволство и недоимък, СДС на 4 февруари всъщност яхна властта. Ние се съгласихме, че след като БСП върна мандата, вече не е в състояние да управлява. И БББ в лицето на своя доайен проф.Христо Стоянов направи с достойнство своята крачка по пътя на националното съгласие.”
- Драгомир Драганов, депутат от Евролевицата: “Безспорно много светла дата! Тогава се появи лъч надежда, след две години пълна безнадеждност, че БСП, или по-скоро Жан Виденов и правителството му, наистина си отиват. Обаче се оказа, че сегашното мнозинство нищо ново не е научило и нищо старо не е забравило. Затова 4 февруари си остава само една самотна светла дата!”
- Борислав Китов, депутат от “Народен Съюз”: “Основното е, че тогава България се спаси от кръвопролитие. Другото най-важно е, че на 4-ти февруари беше направена първата крачка към национално съгласие. Друг е въпросът дали то ще бъде докрай в този си вид, или ще остане само на книга.”
- Стоян Денчев, депутат от ОНС: “С решението на лидерите на БСП и с декларацията беше доказано, че България е част от съвременна Европа за разлика от някои съседни държави, където подобни проблеми се решават с кръв. Държа да подчертая и изключително важната роля на президента, с чиято активна помощ политиците се разбраха помежду си. Споразумението показа, че няма победители и победени – победител бе целият български народ.”
- проф. Кръстю Петков, лидер на Обединения Блок на Труда: “През последните седмици текат усилени преговори между представителите на всички опозиционни сили срещу управлението на ОДС. Вотът на БСП срещу здравната политика на кабинет е само предварителен сондаж.”
- Гиньо Ганев: “Всички партии и депутати се кълнат в националното съгласие, но много от тях приличат на женихите на Пенелопа. Уж се стремели неудържимо към нея, а спели с робините й.”

·                      И още един юбилей имаше през януари 1998, но с 8 години по-ранна дата. На 16 януари 1990 година започнаха редовните заседания на Кръглата маса, предшествала Великото Народно Събрание. Ще цитирам едно по-особено мнение, което става още по-особено, защото го изказва Тодор Токин, който е зам.главен на вестник ”Труд”:
“Кръглата маса е един юридически нонсенс, защото тя няма никакво право да налага решения на Народното Събрание. Фактически обаче се стига до абсурда от Масата да пращат споразуменията си в Парламента, който да ги облича във формата на закони. Повечето от участниците във Форума и до днес твърдят, че алтернатива на Кръглата маса е била гражданската война. Филип Димитров е първият премиер, който отказа да се съобразява с духа на Кръглата маса. Следващият бе Жан Виденов, който отсече, че времената на Кръглата маса са безвъзвратно отминали. И Филип, и Жан бяха свалени. В сегашното 38-мо НС за Кръглата маса напомня приетата с голямо мнозинство Декларация за национално спасение.”
Ако сте съгласни, да поразсъждаваме върху изказаното от Токин.
- “Двете ярки еднопартийни правителства – синьото на Димитров и червеното на Виденов бяха против Кръглата маса и ги свалиха.”
Вярно! Едва изкараха по половин мандат. А кой ги свали, съм писал. Ако сте забравили, върнете се назад в Хрониките и си спомнете. Ще ви бъде интересно. И полезно.
- “Правителството на Иван Костов не е против важните решения да се вземат на форум от типа на Кръглата маса.”
Откъдето следва, че то НЕ Е еднопартийно. Тогава защо съвсем определено се рекламира като такова? Ха, де?! Правителството на Иван Костов ще изкара пълен 4-годишен мандат.

·                      Изкушавам се да цитирам тук позицията на същия Тодор Токин, но по повод на един друг по-късен юбилей – през ноември ще се навършат 9 години от 10 ноември 1989г. Тогава Токин ще напише пак в “Труд”: 
“От Десети ноември 1989 изминаха девет години. В началото бяха плурализмът, демонтирането на тоталитарната система и изграждането на правова държава. Появиха се основни политически сили, всяка от които си правеше собствена правова държава, а другата политическа сила я обвиняваше в тоталитаризъм. Всяка провеждаше реформа, а другата я обвиняваше, че не я провежда. После дойде преходът. Девет години българският преход скита се бездомен – ту шоков, ту десен, ту ляв, ту пак десен. На 9-та година взе да се изяснява накъде ни води преходът и каква е реформата. Появи се обаче нов враг – корупцията. Въпреки, че отдавна беше известно, че тя е неотменим спътник и на реформата, и на прехода. Нейсе, народът се реформира бавно, неусетно почти, та стиска зъби и чака трепетно края на борбата с корупцията. Когато здравите сили я победят, ех какъв славен край ще има корупцията.”
Като знаем, че началникът му на този Токин, през всичките тези 9 години на Прехода се казва Тошо Тошев, който е агентът “Бор” на ДС още ПРЕДИ да започне “Прехода”, да питам ли как е четвъртото, агентурното, име на Тодор Токин?! Не е ли все едно? Но го цитирам, за да видите двуличието, престъпното двуличие на комунистическата Държавна Сигурност.

На следващите страници ще представям подреждането на фактите от втората година на “Новото начало”. Така както аз ги виждам днес, след 10 години. Ще попитате вероятно защо толкова късно. Писал съм го и пак ще го направя. Образно се изразявам - За да преценим дали се намираме в долина или на превал, трябва да мръднем от мястото си, да го погледнем по-отдалеко. Особено, ако не се намираме на открито (1996-1997), а сме навлезли в гора, която не познаваме (1998-1999).
Чисто логически имах, и имам, проблеми с “дърветата в гората”. От кое да започна? Още повече, че е изключено да опиша подробно всяко едно от тях. Аз не съм “горският”, че да знам всичко. Аз само искам да изляза от тази гора по възможност жив и с най-малко загуби. И да оставя за следващите “туристи” една сносна за използване и честна карта на събитията - имам предвид “дърветата” и “зверовете”, които дебнат зад тях.

Попаднах на едно фундаментално, според мен, интервю на Костов (нещо като “Гущерът къса опашката си” на Илия Павлов от 1993/1994 – НИЕ-2). Вестникът е пак “Трудът” на Тошев/Токин, датата - 6 януари 1998. Отбележете си някъде, важно е: въпросите - в мръсносивия “Труд”, а не във в.“Демокрация”?!, задава журналистката на Доган - Велева, а отговаря човекът на Луканов - Костов. (На Луканов, не на Живков! Аз правя тази разлика. По-нататък ще се връщам да обяснявам каква е тя.) Освен всичко друго, двамата “са си плюли в устата”. Имам предвид, че макар да държат в ръцете си “картата на местността” в която НИЕ се намираме в началото на 1998 година, не ни я показват честно – както следва за едно “ново начало”, а само избрано, че и непълно, а към края дори трогателно и излишно заблуждаващо.
Ще цитирам голяма част от интервюто, защото е ясно, че въпросите на Велева към Костов представляват едно подреждане по “височина на дърветата”, както го виждат те. Т.е. това са ТЕХНИТЕ приоритети. Вижте КОИ са те и мислете ЗАЩО тъкмо тези. (Моите коментари са в скоби.)

ПЪРВИ въпрос: Ласкае ли ви мнението на експремиера Жан Виденов, който посъветва БСП да подкрепи вашата позиция за газа, г-н Костов?
Отговор: Жан Виденов е провален, но сериозен политик. Изказването му е с вътрешнопартийна насоченост. Знае, че това, което прави, се споделя и се подкрепя от голяма част от хората в БСП. Той успя да заеме много по-силна позиция, отколкото неговите конкуренти. Той действително прави нещо и много хубаво го направи, докато другите са в сферата на риториката. Виденов знае какво означава да застанеш на позиция. Първанов не го знае. И Премянов не го знае, въпреки, че толкова често се лансира. Премянов е много далеч от политиката.
(Я, Костов ДНЕС вече харесва Виденов, а преди една година беше готов да го смачка по пътя за властта. И още много неща има - В отговора му няма ни една дума за руския газ, за който го пита Велева. А и енергетиката не се свежда само до природния газ. Има руски нефт – Плама, Нефтохим, Лукойл... Има “американските” ТЕЦ-ове... Има руската АЕЦ Козлодуй. Ама за тях Велева не пита. Газът, та газът! Да не би защото трябва да се лансира “Алтернатива-98” на Сашо Дончев, вместо “Мултигруп” на Илия Павлов?)

ВТОРИ въпрос: Как ще свърши войната ви с “Мултигруп”?

Отговор: Няма война. Ще бъде страшно за Мултигруп, ако има война. В такъв случай изходът е само един – пълна катастрофа за “Мултигруп”. Няма бизнес по света, който да воюва с правителство, и да е спечелил тази война. Опитът на “Мултигруп” да дели мегдан с държавата не може да завърши по друг начин. Това ще бъде и краят на мафията в България.
(Кой уби Луканов, продължавам да питам. И кой го наследи? (НИЕ-3) А кой ще убие шефа на Мултигруп Илия Павлов? (НИЕ-5) Кого лъже Иван Костов, че “това ще бъде краят на мафията в България”?)

ТРЕТИ въпрос: Какво казвате на онези свои опоненти, които смятат, че през 1998 година ще се изчерпите като премиер и ще бъдете заместен от Богомил Бонев?
Отговор: (Смее се) Ще трябва да ме търпят до 2001 година! Богомил Бонев не е политик и не може да бъде наследник на политическо лице.
(Оставям настрана увереността Костова за непоклатимостта му до края на мандата. Отбелязвам обаче неприкритото подхвърляне, че Богомил Бонев не може да пребори “мафията в България” За коя Мафия става дума? Дали за Татарчевия “Роко”? -1997/1998. Или за Костовия “Славчо Христов” - 1998-2000. И припомням, че в края на 1999-та Бонев ще “хвръкне”, а Татарчев ще сдаде по естествен път на Филчев – личен избор на Иван Костов! Ще питам по-нататък, защо постът на Главния Прокурор е толкова важен, че се налагат политически убийства. “Защо така бе, Миме?”, “Кажи си, Иване!”)

ЧЕТВЪРТИ въпрос: Вие непрекъснато говорите открито, че харесвате министрите си. А харесвате ли някои техни прякори и не смятате ли, че намеци като “мистър 10%” за Александър Божков са обида и за вас?
Отговор: Александър Божков изпълни много тежка част от програмата за приватизацията и го чака още по-сериозна работа. Той има моите симпатии и ще ги има докрай, независимо дали ще бъде успешен или не процесът на приватизация.
(През изминалата досега първа година от управлението на Иван Костов беше завършена САМО касовата приватизация. Да сте видяли дотук написана от мен дума за приватизацията тип РМД? Не сте. Защото тази подробност от Костовата карта за приватизация ще се появи за сините му избиратели, едва през 1998-ма. Обаче Догановата Валерия се тревожи и пита. Ако питате за резултата от този въпрос, да ви кажа, че в края на 1999г. симпатичният на Костов Александър Божков ще “хвръкне” заедно с несимпатичния му Богомил Бонев.)

ПЕТИ въпрос: Не се ли притеснявате от медийния уют на вашето правителство?
Отговор: Няма медиен уют, но е трудно да се прави силна критична журналистика. В света го правят журналисти, финансирани от две-три медии, или от някакви интереси. Сигурен съм, че и в България ще се появят такива журналисти, а не да пишат, че Костов е купил Нова телевизия. Невероятно глупава работа, шесташка лъжа.
(Не е „глупава работа“, още по-малко пък „невероятно глупава“. Медиен уют за кабинета Костов съществува. Доказателство за това е и това интервю на Велева, която в него е невероятно мила със синия водач. Вярно, че днес (1998), по-точно вчера (1997), ДПС беше съюзник на СДС в т.нар. ОДС, ама Доган го напусна и основа ОНС, което в момента на интервюто е в официалната опозиция. След 4-те сигурни години на Костов до края на 2000 година и във всички следващи години Доган ще бъде опозиция на сините! Както впрочем е било и досега през изминалите десет.
Можех да поставя в кавички “опозиция”, но тогава трябваше да поставя и “Сините” в кавички. Просто си спестих кавичките. Това не променя смисъла. “Невероятно”, нали!)

ШЕСТИ въпрос: Тежи ли ви миналото?
Отговор: Какво има в това минало, освен патриархалните работи. В това минало бяхме поставени в един уютен затвор на семейството. Вероятно за част от хората това е било добре. За мен то бе време на насилствено отчуждаване. Да, аз съм имал възможност за развитие, но много хора нямаха този шанс. Това време изхаби голяма част от енергията на България. Така, че няма какво да харесвам в това минало.
(“Уютен”, “затвор”, на семейството?! При неоспоримия факт, че за семейство в онова минало можеше да се говори само, ако поне единия негов член беше от БКП или “обхванат” за БКП. Ако и двамата семейни не бяха “обхванати” за БКП, семейството им си беше наистина затвор. Дори за децата! Иван Костов е имал обаче безспорно добро “наше, социалистическо” семейство. Иронизирам, естествено. И продължавам – “не харесвал онова минало”, но работил яко за развитието му, като преподавал не да речеш математика в някакво просто училище, а политическа икономия на социализма в университет! И когато дойде Освобождението от социализма (1989), “тъжният” предишен Костов седна на Кръглата маса (1990) зад гърба на Луканов. За да затрие после гражданските комитети на СДС (1994), превръщайки ги в партия (1997)  ДСБ - Демократи за Силна България.
Знаете ли как аз разшифровам абревиатурата ДСБ? – Знаете, разбира се, писал съм го неведнъж: “ДС Б-отбор”. Доказателства да искате! Нямате проблем. Само може би един – налага се да четете и да помните прочетеното. Дори, ако  “се занимавате с бизнес”. Което било „ви спасявало от политиката“? Е, ако това е вярно, ще сте първият “спасен случай” на бизнес без политика.)