Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2019 19:00 - НИЕ-217 Следоктомврийските Балкани
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.12.2019 10:01


СЛЕДОКТОМВРИЙСКИТЕ  БАЛКАНИ

 

·                     След като в Полша социалистите спечелиха изборите през септември 1993 година, същото се случи и в Гърция през октомври. Резултати: ПАСОК (социалистът Папандреу) – 46,9%, "Нова демокрация" – 39,31%. Едно от първите изявления на Папандреу е, че ако Турция разшири окупираните територии в Кипър, той ще й обяви война. А в програмната си реч пред парламента е заявил: Правителството на Пасок няма да допусне признаването на държава, името на която съдържа понятието Македония или негови производни."

·                    Световните реакции:
-
"Гърците решиха това, което смятат за правилно, но решението им е поредната илюстрация, че хората имат къса памет" (преди 4 години след серия скандали за корупция Папандреу бе изхвърлен от политиката и го заплашваше затвор), е казал Ален Жюпе, френският външен м–р.
-
"Гръцките социалисти са твърде непредсказуеми и нямат добра репутация нито в ЕО, нито в НАТО, са казали в ЕО. (От 1 януари 1994год. за 6 месеца Гърция поема президентството на Европейската Общност.)
-
У нас Жан Виденов на пресконференция (12 октомври 1993) казва: "Сега, когато ПАСОК е в управлението на страната, ще материализираме нашите връзки в интерес на междудържавните отношения и в интерес на двата народа. Ние с ПАСОК имаме стари дружески връзки."

·                      Какво става в остатъчна Югославия?
Да си спомним. През юни 1991 година (два месеца преди първия преврат в Москва) Югославската Народна Армия (ЮНА) извърши десант в Словения. Започна войната на сръбските комунисти на Милошевич срещу искащите независимостта си бивши югославски републики. През януари 1992-ра войната отстъпи назад към Белград (друго не можеше и да се очаква), и се прехвърли в Хърватско, Босна и Херцеговина. Оттам ще отиде в Косово и Македония, за да завърши съвсем, когато останат да се бият сърби срещу сърби. Дотогава обаче има още дълги години.
-
Нормалният свят реагира очаквано. ООН започна мирни операции на територията на цялата Югославия. Всички демократични държави, включително и България (при управлението на Ф.Д.) признаха суверенитета на Словения, Хърватия, Македония.
-
Югославските социалисти също реагираха очаквано и на 30 май 1992г. ООН прие резолюция 757, с която се въведоха икономически и политически санкции срещу СР Югославия. В края на септември Общото събрание на ООН изключи СРЮ от своя състав. През ноември последва резолюция на Съвета за сигурност в която се изискваше най-строго спазване на икономическите санкции против остатъчна Югославия.
По данни на западни източници само войната в Босна и само до края на 1992 година е отнесла 128 хиляди живота от двете страни. Десет процента от тях са деца. 1993 година е още по-кървава за босненци и хървати. "Изгрява звездата" на Радован Караджич, лидерът на самообявилата се Република Сръбска в Босна и Херцеговина.
-
Що щат сърби насред Хърватско? – попитаха воинствените хървати и през януари 1993 година нападнаха Сръбска Крайна. В Сараево, столицата на Босна и Херцеговина гражданското население е принудено да се сражава срещу други сърби. В западна и централна Босна пък се бият хървати и мюсюлмани. В южна Херцеговина сърбите бомбардират историческия град Мостар. В източна Босна по границата със същинска Сърбия се бият мюсюлманите срещу редовната югославска армия.
През юни (на 12-ти) 1993г. ракети, изстреляни от сърбите, убиха 50 души, настанени в болницата на обсадения от тях мюсюлмански град Горажде. На 26 юни в центъра на босненската столица Сараево избухна снаряд и уби седем души – майки, бащи, деца, излязли на пазар в почивния ден…
-
След като през ноември Гърция пое за 6 месеца председателството на ЕО, Милошевич незабавно подчерта, че очаква това да помогне за отмяна на санкциите на ООН. Добре, че това не се решава в ЕО, а в съвета за сигурност към ООН и с одобрението на НАТО.
-
През декември пак той, Милошевич, остро нападна представителите на ЕО, като ги обвини, че с продължаването на санкциите срещу Белград провеждат "последния геноцид на века". Основният му аргумент: в Босна вече се бият само мюсюлмани и хървати. Те упорито отхвърляли мирните предложения на сърбите и продължавали една война, която вече са загубили.

·                      Горкият! Междувременно, на 1 ноември 1993 година в Брюксел 12-те страни членки на ЕО подписаха Маастрихтския договор.

  Шест страни от Европейският съюз: Великобритания, Германия, Франция, Дания, Холандия и Италия установиха дипломатически отношения с Македония. Три дни по-късно и България откри свое посолство в Скопие.
- Временният председател на ЕС Гърция остро протестира против това решение: "Това накърнява солидарността и принципите, залегнали в Маастрихтския договор и подтикват агресивността и непримиримостта на Скопие".
-
САЩ признаха Македония чак в средата на февруари 1994 година, седмица след като за пореден път босненските сърби прекалиха с нов снаряд на пазара в Сараево, и убиха поне 70 души наведнъж. Гърция пак протестира: "Вашингтон изпраща към Балканите погрешен сигнал в неподходящо време".
-
След 10 дни Гърция наложи ембарго на Македония. Цитат от статия във "Файненшънъл таймс", препечатана в "Демокрация" от 21 февруари 1994: "Папандреу преследва вътрешно-политическа изгода срещу риска от една по-мащабна война. Ако не той, поне сънародниците му трябва да осъзнаят, че с този акт той засилва раздразнението спрямо Гърция, което проявяват много от нейните партньори в ЕС. За страна, зависеща до такава степен от фондовете на ЕС, подобна политика едва ли е мъдра."

·                      Питате за България?
- В началото на септември шефът на бившето ПГУ на КГБ Евгений Примаков беше на неофициална визита в София по покана на Бригадир Аспарухов. "По време на тридневния си престой руският разузнавач се срещна с президента Желев, с когото разговаря повече от час, с министър-председателя Любен Беров и председателя на ПК по национална сигурност Николай Слатински. Последният смята, че двете разузнавания можели прекрасно да си сътрудничат по проблемите на войната в Югославия." (Цитатът е от "Ранно утро", 6.9.1993)

- Българска военна делегация, водена от зам.министъра Христо Тотев (той е партиен кюшеклия камък, беше шеф в телевизията по Сапарево време) замина в Москва за доставка на бойна техника за БА. "Руснаците си пробутват старите пушкала", както би казала баба му на Петьо Блъсков, ако й беше разрешено да коментира този въпрос.
-
Сръбският Лилов (Михайло Маркович, председател на Съвета за стратегически проучвания към ВС на сръбската социалистическа партия) посети тукашния Лилов за размяна на мнения и разширяване на контактите между двете страни.
-
Делегация на ОПТ, ръководена от председателя си Румен Попов, е на посещение в Белград. Нашите представители са обещали свикване на голям митинг в София срещу санкциите на ООН, поради факта, че "част от българските средства за информация не отразяват обективно събитията от бивша Югославия". Където обещали, там останало.
-
В началото на октомври президентът Желев е във Виена на връщане от Ню Йорк от среща на президентите на страните–членки на СЕ. На пресконференция там Желев е говорил по темата "Реформата в България в сянката на югославската криза". Казал е: "Ако Европа не ни европеизира, ние ще балканизираме Европа".

Президентските изказвания коментирам задължително: заплахи в стилa на Милошевич-Караджич-Kозирев.

- Делегация в състав Велко Вълканов и акад.Николай Тодоров от Комитета за защита на човешките права в България е посетила Западните покрайнини в Сърбия. Нейното официално заключение е, че няма никакви нарушения на правата на българското население там. Те препоръчват задълбочаване на връзките между България и режима на Милошевич в остатъчна Югославия.
-
А в."24 часа" от 22 декември 1993г. в статия, подписана от Дарина Младенова, написа: "Западът осигури поредната победа на Милошевич на парламентарните избори в неделя, след като броени месеци по-рано го включи в списъка на военнопрестъпниците в бивша Югославия. Софийският елит може да завиди на белградския лидер поне за едно - за националното чувство, на което той заложи, и за милионите сърби, които не страдат от комплекс за малоценност. Ние си имаме друг идеал - да ни вземат в ЕС или да ни приюти чичо Сам. В краен случай Анкара."

Колко внимателна подборка! Пишещата старателно отбягва приютяването ни от Русия или Атина - "в краен случай".

- Финансовият министър Стоян Александров подписа икономически спогодби с Украйна, Молдова и Алжир. В първите две бивши съветски републики годишната инфлация за 1993 година е 800 процента. (Сведението е от "Дума" - март 1994.) В Киев, пишат вестниците, цената на хляба скочила 4 пъти. Алжир пък тепърва ще се споменава в терористичните сводки на западните разузнавания.
-
За нахлуването на руската мафия и нейните фамилии от чеченци, грузинци и други съветски националности на територията на България, моята книга ще говори отделно. Въпреки,  че не е "упълномощена да го заявява".

·                      Комунистите управляват в Румъния. Премиерът Вакарою, бивш партиен апаратчик, бе назначен от Илиеску, след като изборите през 1993 година бяха спечелени от бившите комунисти, които сега се наричат Партия на социалната демокрация.

·                      Изостри се кюрдския въпрос. Гръцкият външен министър защити кюрдската социалистическа партия, когато нейни членове безчинстваха из градовете на Германия (палейки, разбира се, най-лесното за палене - емигрантските турски общежития) – "тъй като тя нямала мирно средство да отстоява правата си срещу тираните" и поиска от ЕО да се спре "политическия геноцид срещу кюрдите". Между другото той вече беше нарекъл Германия "великан с животинска сила и детски мозък". Макар "министърът" да се извини след това, че изказването му било частно мнение, а не на държавата Гърция, Хелмут Кол даде урок на своя колега-грък, заявявайки, че "един външен министър е такъв 24 часа в денонощието, а не само 8-те работни часа".

Колкото свиня разбира от кладенчова вода, толкова и на социалисти тип “Папандреу” им светна.

БТА цитира турското списание "Темпо": "След като бе изгонена от Европа, кюрдската работническа партия свива гнездо в България". Но пресцентърът на МВР бе упълномощен да заяви, че това категорично не отговаря на истината. Между министерствата на Република България и Република Турция има подписано споразумение за сътрудничество, в изпълнение на което се обменя информация по линия на борбата с тероризма."

·                      Започнаха израелско-палестински преговори за мир. На 13 септември пред Белия дом, върху масата на която е било подписано Кемпдейвидското споразумение от 1979-та, непримиримите врагове Ицхак Рабин и Ясер Арафат подписаха споразумение, което дава право за палестинско самоуправление в ивицата Газа и Ерихон на западния бряг на река Йордан. След два дни Израел подписа споразумение и с Йордания.
  "Дума" е против - с аргументи от рода на "как Израел иска да излъже ООП с посредничеството на чичо Сам". А в."24 часа" от 2 септември 1993 съвсем непредпазливо публикува снимка на маскиран "боец от Националния фронт за освобождение на Палестина", който пише съсредоточено лозунги против Израел на една стена. Върху ръкава на куртката му се чете на български емблемата "БНА" (Българска народна армия).

 

В това време Желев ни уреди за франкофони. Щото бил учил френски в училище. Без предупреждения от рода на референдум например, България е била приета за равноправен член на франкофонската общност на конференцията на държавните и правителствени ръководители на френско-езичните страни, състояла се на о-в Мавриций.
"Здравейте, франкофони!" – поздрави Георги Мамалев зрителите на своето шоу пред телевизорите и в залата. Присъстващите на живо се смутиха яко, забелязах. Де да знаеш кой светофар важи за днес – горе високо или малкото "мамалевче" долу.
Докато Желев говореше френски на остров Мавриций, у нас бе на посещение официална правителствена делегация на САЩ. Делегацията се водеше от г–н Кристофър Фин, вицепрезидент на OPIC (Корпорация за частни инвестиции в чужбина). Нейният ръководител носел писмо от Бил Клинтън до Желю Желев. Наложило се Беров да го поема.

Пък пред в."Франкфуртер алгемайне цайтунг" нашият президент е казал: "Досега Западът само ни потупва и ни казва: Браво, вашите искания са оправдани. Но никой до днес не ни е помогнал конкретно."

По същото време Беров прие неофициално пребиваващия в нашата страна премиер на Сърбия и Черна Гора Радое Контич. Сръбският премиер е казал официално на пресконференция в Ниш, че е бил в България по покана на българското правителство, докато София отрича това.

Моето най-голямо разочарование от този период е Вук Драшкович. Само преди няколко месеца той беше герой за сръбската опозиция срещу Милошевич. Бил бит, смърт го заплашвала в подземието, от глад щял да умре за каузата си... Минало невярващо време съм употребил, защото сега Героят клекна до Мъчителя си. Нямало македонци, имало южни сърби, чиято съдба трябвало да се управлява от Белград.

Това е само началото. Никой вече няма да обърне внимание на изхабения Драшкович. Орденът от Вселенската православна църква, който получи за променените си убеждения, ще му помогне точно толкова пред почтените хора, колкото орденът от патриарха Максим помогна на Тренчев.

А почтените хора продължават да се събират по площадите на Белград и по площадите на София. Истината им не става лъжа, само защото се намерил още един Дертлиев, пардон – Драшкович. Който издържал – издържал. Който не, събира се в клуба по интереси да си пие с намаление кафето. Докато партията му има пари да го поддържа. Клуба!

В тази същата връзка да допиша, че през октомври 1993 година Лепа Брена с мюсюлманско име Фархета Якич се ожени за сръбския тенисист Живойнович и прие сръбското име Елена Живойнович. Бравос! Сръбската Мая Нешкова! Съвсем не случайно е била на рождения ден на Иво Карамански в София преди година!

 

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 122319
Постинги: 404
Коментари: 136
Гласове: 633
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930