ПАРЛАМЕНТЪТ НИ И НЕГОВИТЕ ПРАВИТЕЛСТВО И ПРЕЗИДЕНТ

В интервю на "Труд" (22.09.1993) един от топзаконодателите в обновената БСП проф. Владимир Топенчаров (чийто роден баща със същото име, но с по-голяма научна титла, работеше същото: идеолог, но на БКП), казва: "В този парламент друго правителство няма да има. Ще се сгромоляса правителството, ще падне и парламентът. В това може да бъдете абсолютно сигурни. Единственото, което може да направи парламентът, е да уреди няколко въпроса около престоящите избори и да се ликвидира с това. Но бъдете сигурни, че БСП е готова да приеме своите национални отговорности. Едни непрекъсващи обвинения, прехвърлящи БСП в сферата на антидемократичните сили в обществото, са най-малкото некоректни."

И още: "Д-р Желев знае, че от март 92-ра единствената реална политическа опора на неговата личност и институцията е БСП.  Безшумно и тихо, това е опората."

·                       На 26 септември 1993 година социалистите проведоха пленум – исторически. На него те се отказаха да завземат властта веднага, "защото възможностите и на кабинета, и на парламента все още не са докрай изчерпани, а самото създаване и дейността на сегашното правителство силно намалява вероятността от възраждане на реставрационната философия на промяната" (Жан Виденов).

Александър Лилов допълни или опроверга – съдете сами:

"Социалистическата партия трябва да поеме курс към властта, но не чрез задкулисни машинации, а чрез спечелване на изборите през 1994 година".

Докато партията се почувства готова за тези избори, Беровото правителство може да бъде спокойно. Новият идеен глас на БСП Мирослав Попов измисли и термините – "предсрочни, но не преждевременни избори", а дотогава "добронамерена алтернатива на сегашното управление".

·                       Тъкмо тази "добронамерена алтернатива" ще крепи правителството още цяла година. Въпреки, че::

- Авторски колектив от Икономическия институт на БАН с ръководител проф.д-р Иван Ангелов е публикувал в "Дума" от 23 декември 1993 следното: "Поради липса на стабилност, на солидна парламентарна и обществена подкрепа, освен че бе погрешна по основния си замисъл, икономическата реформа спря скоро след старта. Ето вече две години в България много повече се говори, отколкото се прави същинска реформа. Това се потвърждава и от последната класация по кредитно доверие. От 133 включени в списъка държави България заема незавидното 89-то място. В проектобюджета за 1994 год. правителството очаква 45 на сто инфлация. Нашият анализ не потвърждава този оптимизъм."

- Пенчо Ковачев в "Стандарт", 4.12.1993: "В понеделник заедно със Стоян Александров от Франкфурт долетя радостната вест, че 9-милиардният ни борч към частните банки кредиторки е намален с 50 процента. Клетите читатели тъкмо започнаха да се задъхват от обясненията за "главницата, която може да бъде трансформирана в облигации", "менюто на банките за разсрочване на дълга" и споразумения от типа "Брейди", когато някакъв коментатор на "Дойче Веле" каза, че министър Александров се бил главозамаял. Нашият човек не му остана длъжник, нарече този коментатор "нещастник", но и призна неяснотата около редукцията на българския външен дълг."

- Данни на БНБ, НСИ и КНСБ (в."Демокрация", 22.11.1993): "При жизнен минимум средно за страната 1409 лв, 50,17% от населението има доходи под 1400 лева. Още 34,54% от хората имат доход между 1400 и 2000 лева.

- Коментар на "Труд" от края на септември 1993: "Производството и продажбите остават под равнището на 1992 година. Възможностите за съживяване на дейността на предприятията са твърде ограничени. Според стопанските ръководители през следващите 2-3 месеца не се очакват съществени промени в активността на предприятията."

- Весела Йосифова, август във в."Дума": "Един от възловите моменти в програмата на правителството на Беров е масовата приватизация. На практика за изминалите 7 месеца бяха реализирани само две крупни приватизационни сделки и продажбата на няколко склада и бараки. Всичко това е от полза, разбира се, на няколкото икономически групировки, които тласкат приватизацията по свои пътеки."

- Велислава Дърева, месец юли в "Отечествен вестник": "Аз не бих казала, че Любен Беров е подставено лице. Той е сериозен и интересен политик, който може да изглежда малко нерешителен, малко непохватен, с този сипкав глас, но в същото време решително може да провежда избраната политика, както и го прави, макар и невинаги. Много интересен човек. Няма човек, който да принуди Беров да си подаде оставката."

·                      През ноември СДС поиска вот на недоверие на кабинета за антисоциалната му политика.

- "Само хора без стратегия могат да поискат вот на недоверие на кабинета, и то в ден, когато той е обявил поредната индексация на доходите. Екипът на Беров решава проблеми вероятно объркани от предшествениците си. След 10 месеца може да се каже, че успяхме", е казал Матинчев на брифинг пред журналисти.

- Коментарът на Генка Маркова ("Континент" 11 ноември):  "И доживя българският бедняк предпоследния от финансовите министри в държавата да плаче за него. Бедни му сълзи Костови, няма да стигнат да оплаче близо петте милиона бедняци, които населяват държавата. А за зла участ и паметта им пресна заради здравословното им хранене, та могат да сравняват при Костов ли имаха повече или при Александров. Защото им е писнало от немощни държавници, които не могат да вържат бюджета, а след това го оплакват горчиво."

- Юнал Лютфи (ДПС): "Колегите от СДС не са конструктивни. Всички знаем, че правителството на г-н Беров завари изключително тежко наследство. Мен ми се ще колегите от СДС да кажат как правителството да преодолее своите слабости. Аз мисля, че липсват предложения за изход от тази ситуация."

- Асен Мичковски (НСД): "Като социална политика и като социален диалог това правителство направи многократно повече от предишното. В исканият вот на недоверие има абсолютна недомислица - не може при подобна инфлация да се представя така снижението на реалните доходи. Истината за мен е елементарна - става дума за чисто политически ход. Мотивите за искане вот на недоверие могат да бъдат търсени примерно и за космическата политика на правителството."

- Красимир Найденов (НСД): "Правителството не действа достатъчно радикално и социално и в тази област е моето разочарование от него. За съжаление не виждам друга възможност, освен да го подкрепя. Съзирам и друга алтернатива - просто да не участвам в гласуването."

- Три дни преди гласуването в."Дума" разпространи материалите на пленума на ВС на БСП по този въпрос. "Правителството на Беров е политически слабо. То не може да проведе реформите. Затова партията му давa последен шанс - или кабинета трябва да намери сили и да направи стъпки по собствената си програма, или предсрочните пролетни избори са единственият възможен избор" - е казал Лилов. "Подкрепа за кабинета, но само при категорични условия и ремонт" - е решението на пленума.

В самата пленарна зала ТЕ казаха:

- Николай Камов (БСП): "Ако СДС сериозно разчита, че ще предизвика някакво уважение към себе си, би следвало да включи по-сериозни аргументи и оратори. Аз вярвам, че това правителство е българско, то може да направи много повече, ако политическите сили му дадат шанс."

- Иван Гайтанджиев (БСП): "Аз смятам, че той, човекът, порядъчно, без демагогия изложи своята позиция. Поне за мен Беров в своето слово затвърди впечатлението, че е порядъчен човек. Смятам, че кабинетът му е притиснат. Големият проблем на кабинета е, че е с вързани ръце, доколкото и парламентът е блокиран от откровеното нежелание на моите колеги от СДС да се работи активно."

- Никола Койчев (БСП) "откри", че СДС било виновно, а не Беров и подкрепящите го. Аргументът му ли? – доларът при Живков бил 3 лева. Но забрави да спомене още по-солиден аргумент: най-вероятно като виден член на БКП той го е купувал по 80 стотинки.

- А комунистът и в червата Ангел Димов БСП) ни в клин, ни в ръкав, реши да сравнява "остатъчното СДС" с фарисеите от Матеевото Евангелие. Ето това е отговорът на въпроса защо България е на това дередже сега - не може да бъде друго, щом такива глупаци я управляват!

Да заявиш открито, че подкрепяш правителство, което съсипва страната, очевидно е налудничево. Не е и морално. Затова мнозинството реши, че вотът не трябва да бъде гласуван явно и поименно.

Резултатите от гласуването на 18 ноември 1993 год. в НС: 130 "за" правителството.

Беров обяви от парламентарната трибуна, че от сега нататък в петъчните дни за парламентарен контрол ще отговаря на депутатските питания само в максимум три изречения. Освен това МС е решил в заседанията му да не участват представители от политическите сили, съобщи гласът на правителството Райчо Райков.

·                      С мотивировката: недостиг на средства в държавното обществено осигуряване, през декември мнозинството в НС актуализира държавния бюджет за 1993 година с допълнителни 5,5 милиарда лева.

Това не е прецедент в страната ни за последните 4 години. Но казвам за тази актуализация, защото само преди половин месец пак в този Парламент някои казаха друго нещо (виж стр. преди). Освен това направи впечатление, че по време на дебатите по актуализацията в пленарната зала не се завъртяха дори веднъж нито Беров, нито някой от министрите му. От срам ли?

·                      На споменатия вече исторически пленум на социалистите от 26 септември 1993 година обаче остро беше критикуван президентът Желев. Квалификациите са: "административен произвол", "намеса във въпроси от изключителната компетенция на държавата", "проводник на чужди на България интереси". Исканията – ни повече, ни по-малко: "да се прецизира президентския статут".

Трябва да има някакви много основателни причини за това.

- Около годишнината от "боянските ливади" (30 август 1993) се очакваше Желево размърдване, но той раздаде правосъдието си отново само към убитото от него куче: "Всички мои предупреждения и най-лоши очаквания се потвърдиха, когато преди година предупреждавах НКС на СДС и правителството на Филип Димитров, че пътя към конфронтация ще ги доведе до катастрофа. Виновните за това в СДС трябва да отговарят, тъй като не може поради глупост да бъдат загубени избори, в резултат на които си имал изпълнителната и президентската(?) власт." (Прочетено в "Дума", но въпросителната в скоби изразява моето недоумение.)

- Дали пък президентът не вбеси столетницата с известното си интервю за "Стандарт" от същото това време, където призоваваше селяните: "Не влизайте в каквито и да било кооперации, преди да сте станали пълноправни собственици на земята си. Който се обвърже с такава кооперация, няма да разполага със земята си. Само от истинска кооперация може всеки момент да се излезе и да обработваш имота си сам."

- Мен ако питате, причина за гнева на БСП е, че "президентът и капиталът се прегърнаха", както пише в."Отечествен вестник" 27 септември 1993. Има се предвид онзи капитал, който се роди от червените пари, а сега иска да ритне майка си.

·                       "Борбата е безмилостно жестока, борбата, както казват, е епична." Някои обществено известни факти:

- През август Желев заведе до Казахстан няколко видни "бизнесмени" като Моллов и Павлов. Без одобрението на кредиторите им.

- И на 5 септември: Нейчо Неев подаде оставка не само от министър, но и като председател на НЕК. Замести го един много българин – Никита Шеваршидзе.

- 15 септември: Народното събрание  създаде парламентарна комисия за разследване на корупция във висшите етажи на властта. За председател е избрана др. Анна Караиванова. Още двама са от БСП: Юрий Борисов и Георги Тамбуев. В квотата на СДС са избрани двама представители на Демократическата партия – Васил Гоцев и Владимир Джаферов, а от независимите – Георги Марков и Константин Аджаров. Който се интересува от имена, няма нужда от други пояснения.

- На 15 септември бяха приети и последните  изменения в Указ 56. Иван Костов и Илко Ескенази предлагаха, мнозинството в Събранието приемаше. Точно месец преди да бъде спрян (2.10.93) вестникът "Ранно утро" написа: "Иван Костов, видният финансов деятел, гастролира почти през ден от страниците на в."Стандарт". Както писахме преди време, това се прави с оглед подготвяне на публиката с прагматизма, "експертните качества" и пр. достойнства на компетентния технократ, на който много искат да възложат юздите на управлението на СДС. Със същия устрем в."Пари", "Банкер", "Отечествен вестник" и др. от този род набиват името и "експертните" публикации на И.Костов до втръсване, докато непоправимо почервенялата пресгрупа му вдига имиджа по другия възможен начин - като всекидневно с повод и без повод, с и без основателни аргументи го атакува."

  (Илко Ешкенази ще се удави във водите на Черно море след една година, а Иван Костов ще поеме юздите на СДС в края на краищата, макар и след 15 месеца. Бих искал да зная кой стои зад вестниците "Стандарт", "Пари", "Банкер", "Отечествен вестник", "Часовете", които препоръчват И.К. по този именно начин, но "Ранно утро" не е дотам чак изчерпателен - задоволил се е да напише само: "в последно време това е една и съща структура".)

- Пак тогава бе уволнен Арлин Антонов, шефът на Националната служба за сигурност.

- Същата седмица се образува нов Либерално-консервативен съюз, включващ: партия "Нова България" (Стефан Николов и Вальо Моллов), Конституционен форум (Николай Генчев и Жельо Желев), партия "Либерали" (Петко Симеонов)

- ДПС и КТ "Подкрепа" сключиха споразумение. Какво точно, така и не стана ясно, но Нора Ананиева поиска в Народното събрание Ахмед Доган да се разграничи официално от Константин Тренчев. Седмица преди това КНСБ в лицето на Кръстьо Петков  "наплю"  КТ "Подкрепа".

- В рамките на месец напуснаха известни лидери на синдикатите – Светослав Ставрев, Радослав Ненов, Диана Дамянова. (По-нататък за това къде се преместиха.)

- На 18 септември в "Панорама" имаше едно възлово интервю. Направи ми впечатление, че Иван Гарелов беше отишъл на крака при Валентин Моллов – както се прави интервю с министър-председател. Само дето нямаше знамето ни отзад. Предната събота интервюто беше с Илия Павлов, но той седеше срещу Гарелов в студиото на "Панорама".

·                     В нощта срещу 20 септември в един пловдивски ресторант тринадесет от т.нар. финансово–икономически групировки обединиха позициите и намеренията си около общата формулировка: "необходимостта да бъдат защитени твърдо и безкомпромисно интересите на българския предприемач във всички слоеве на обществото и особено в изпълнителната и законодателната власт".

Кои са учредителите на Г–13: "Булвар-ентерпрайс", ЛЕКС, "Агробизнесбанк", "Еркюл", Турист-спортбанк,"Моллов", "Мултигруп", "НОВЕ", Орел–Г", "Славяни", "168 часа", "Трон" и "Телепрес". (Повече подробности за лицата, стоящи зад тези фирми, ще намерите по-нататък в поредицата.)

- На следващия ден доларът за първи път премина границата от 28 лв, след като цели два месеца преди това стоеше закотвен на 27 плюс/минус стотинки.

- На 28 септември Агенцията по приватизация смени шефа си. Ренета Инджова (понастоящем шеф отдел "Приватизация" в Обединена Българска банка) замени Александър Божков. В."Дума" публикува на първата си страница тази новина, илюстрирайки я със снимка на сваления Божков, а не на възкачващата се Инджова.

- През ноември Желев уволни съветника си по националната сигурност ген.Стоян Андреев.