Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2019 09:27 - НИЕ-216 Вторият преврат в Москва - октомври 1993
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове:
1



ОКТОМВРИ – ДЕКЕМВРИ  1993

 

ЗДРАВЕЙТЕ, ФРАНКОФОНИ

 

Най-неочаквано една сутрин в началото на ноември 1993 година всички се събудихме граждани на френско-говоряща страна. Изненада-а! Да бе руско-говоряща разбирам, да бе унгарско-говоряща приемам, да бе немско-говоряща традиционно е, aнглийско-говоряща - няма как да откажем... Дори испаноговорящи е по-приемливо - все пак Цар имаме в Мадрид! Докато Желев е само лично задължен на Митеран за дисидентската си легитимация. Но така е, когато страната се дава на изполица. Утешителното е, че когато изтече времето на арендата и българската река ще текне пак по естествената си посока към морето, а не към Шуменски окръг.
Пак мислим различно със социалистическата партия. На нея франкофонията Желева не й направи никакво впечатление. Все едно - муха бръмнала. За разлика от едни негови думи (които я вбесиха), казани някъде пред един журналист привечер на един септемврийски ден: "Българи, не влизайте в каквито и да било кооперации, преди да сте станали пълноправни собственици на земята си. Който се обвърже с такава кооперация, няма да разполага със земята си. Само от истинска кооперация може всеки момент да се излезе и да обработваш имота си сам."
Е, след три години Желев няма да събере гласове за втори мандат, няма дори да успее да вкара няколко депутати в Парламента, а от франкофонията му ще са останали “купища писма от почитатели, две-три изсушени симпатизантски букета, един албум снимки и няколко пожълтели афиша от митингите” (цитирам един роднина на негов съветник). Партията ще е управлявала цели две години предкулисно “успешно”, според думите на лидерите й, за да се провали за десетина дни “злощастно” за години напред. Ние ще сме си същите бедняци, без да сме се придвижили по-близо до Европа И до земята си.
Обаче ще ни остане нещо хубаво от 1993 година - един радостен спомен от 17 ноември, когато в Париж Костадинов вкара победния гол във вратата на Франция, което ни класира на световното по футбол през 1994-та.

 

 

ВТОРИЯТ  (ОКТОМВРИЙСКИ)  ПРЕВРАТ В МОСКВА

 

Вторият, ако броим онзи – през август 1991 – за първи. А може би трети, ако броим и ВОСР. Иначе откритите борби между първосигналните комунисти и "реформаторите" в техните редици не са стихвали, откак започнаха официално през 1985–та – година първа на Горбачов.

XT2_dia93-1012

 

Кавичките са, защото целите на реформиращите се комунисти (не говоря за откровените тарикати сред тях) са съвсем неясни. Ако знаят какво искат, пък на: хем ги сърби да стават мафиоти, хем ги боли да оставят Идеята.

Едно българско доказателство в подкрепа на това:
Малкият Иванчо (от "24 часа", 28 септември 1993) пита баща си:
– Тате, каква полза допринесе Филип Димитров за СДС?
– Каквато Горбачов за СССР...

("Малкият Иванчо" се появява във всеки брой на “24 часа", за да илюстрира кратко следобедните мисли от предния ден на своя "татко" – главния в редакцията на вестника. Както се знае, този вестник е създаден с парите на БКП, а Самият главен е бивш зам. на Стефан Продев във в“Дума", т.е. това е един от вестниците на нашите реформиращи се комунисти. Те мразят дълбоко СДС в частта му "Филип Димитров", защото тази част, единствена засега в обществения ни живот, бе посегнала на "правата им". Това личи от въпроса на малкия пишльо (предполага се, че той ще стане бащичко след време).
Добре, но бащата сравнява Горбачов с Ф.Д. – значи Валери Найденов е дълбоко против самия Горбачов. Но Горбачов е "майката" на всички реформатори-комунисти, какъвто е и въпросния
т Валери. И тоз Валери не харесва Горбачов? Ами, нали без него, СССР –"люлката" на първосигналните бетонови глави, и досега да е здрава. Което щеше да значи, че Стефан Продев (за заместниците му днес да не говорим) най-много да си чешеше крастата във в."Култура". При това съвсем предпазливо, защото иначе току виж му извадили някой компромат от който много ще го е срам.
Нещо да разбирате в тази бъркотия от "идеали"?

През август 1991 година водач на пучистите ("пуч" е почти мръсна дума в руския език; изразява презрение, съчетано с пренебрежение) бе Янаев. Но през същата тази 1991-ва, но малко по-рано, Самият Михаил Горбачов, обектът  на "пуча", лично наложи прегласуване в Конгреса на кандидатурата на Янаев за собствен заместник, защото първия път депутатите не бяха разбрали "правилно" желанията Горбачови. Вторият от пучистите – Дмитрий Язов, въпреки гафа със стрелбите пред телевизията във Вилнюс (за който заслужаваше съд), беше защитен с личния авторитет на Михаил Сергеевич, макар последният да не одобряваше това решение на военния си министър. Борис Елцин помогна решително на Михаил Горбачов да се върне на власт след преврата. И го направи толкова бързо –­ на третия ден от началото му. Защо? – за да го изгони окончателно от Кремъл след 4 месеца. Пък и двамата реформатори!
Ако бяха победили пучистите, Лилов и компания ставаха одма първосигнални. Понеже победиха другите, нашите си останаха прекръстени и чисти. Да разбирате нещо в тази бъркотия?
Сега някои факти, предхождащи непосредствено втория, октомврийски, пуч в Москва.

В този хаос от постановки, програми, пленуми, съображения, срещи и т.н., съвсем не съм убеден, че успешно ще изпълня задачата си да ви представя само важното и главното в тези апаратни игри, читателю. За мен те са тъпи, безсмислени – какво може да бъде главното, решаващото, което е надделяло, за да получа нареждане да скоча 5 метра на височина? Така, че прощавайте.
- В края на август 1993 година последните руски войски напуснаха Литва. Те си отиват без този акт да е разрешен с официален документ. По думите на литовския министър на отбраната – "след като са влезли в страната незаконно преди 50 години, руснаците трябва да я напуснат, без да обвързват този въпрос с решаването на други проблеми". Правилно! Звън на църковни камбани и фойерверки известяват на литовците новината, че руснаците са преминали отвъд границата.

- След месец съветските войски напуснаха Полша. След 54-годишно присъствие там! През същия този септември управлението в Полша поеха бившите комунисти – новите социалисти на Квашневски.

(Чудя се защо никой не свързва в едно тези два факта. Съвсем логично е, не твърдя, че е точно така, да се е извършил „бартер“ - войските си отиват, но за гарант на съветските интереси трябва левите да приемат властта. Горките полски седесари – и тях ги баламосват, че те решават.)

- През август премиерът на Русия Черномирдин е в САЩ на официално посещение, а в това време в самата Русия президентът Елцин отстранява Руцкой и Шумейко с указ. Това са съответно вицепрезидентът и вицепремиерът. Мотивът: взаимните обвинения на двамата в корупция нанасят вреда на авторитета на държавата. Руският парламент отхвърли указа на Елцин в частта му за Руцкой, но не и за Шумейко.

 

Развитието на преврата:

С Указ от 21 септември 1993 година Елцин разпусна Конгреса на народните депутати и Върховния съвет. Обвиненията са, че се спъват икономическите реформи, умишлено се подкопава законността и така се дискредитират самите основи на парламентаризма. Около 150 депутати останали в московския Бял дом след като президентът обяви, че им отнема правомощията и насрочва избори за декември. Пред Парламента са издигнати барикади.
Според конституцията на Русия всеки указ на президента се утвърждава от Парламента. Значи самите депутати трябва да утвърдят собственото си касиране. Как мислите – какво решение биха взели те? Пълна бъркотия!
На въпрос на журналисти дали ще предприеме извънредни мерки, за да се изпълни разпореждането му да се опразни Парламента, Елцин е казал: "Зависи от това кои мерки за вас са извънредни и кои не". Минути след това изявление на Елцин отстраненият от вицепрезидентското място Руцкой се е обявил за президент на Русия.
На 22 септември беше съобщено, че армията застава зад Елцин. Депутатите остават барикадирани в сградата на руския Парламент.
На 23 септември са първите две жертви. Сигурно е само, че единият е случаен минувач. Иначе кой от военните е нападнал другите военни, не се знае.
На 24 септември доброволци, подкрепящи депутатите, започват да се събират около Белия Дом, за "да защитават демокрацията в Русия". Твърди се, че са въоръжени с оръжие, изнесено от обкръжената сграда. Първосигналните комунисти, които "лагеруват в Белия Дом" (автентична фраза на московския кореспондент на нашия "Отечествен вестник") са осъдили Елцин на смърт, затова, че е разпуснал Парламента. Твърде бързо, и твърде показателно, Върховният съвет на Русия е приел (на първо четене засега!) поправка към руския наказателен кодекс, налагаща "смъртно наказание за действия, насочени към насилствена промяна на конституцията".
В съвместна декларация "Седемте Големи" западни страни подкрепиха руския президент Борис Елцин в борбата му с "консервативния парламент" и заради "факта, че са насрочени избори".
Председателят на Конституционния съд на Русия Валерий Зоркин е заявил: "Искам да попитам хората на Запад, които подкрепят Елцин, какво би станало, ако техните лидери действаха като Елцин? Тези хора щяха незабавно да се освободят от тях, и то с право".
Министърът на отбраната Грачов в това време разполага допълнителни военни части от подкрепящите Елцин около обкръжените депутати. Неговите думи пък са: "Не изключвам възможността да се употреби сила, за да се пресекат провокациите на бандитски групи".
25 септември: Елцин "дава заден" – заявява, че противниците му "берат душа" и той няма да употреби сила, за да прекрати конфликта. За всеки случай мобилизира масовка на Червения площад "в защита на демокрацията". Насрочва и избори за себе си – президентски, а не само за депутатите.
Е, неговите избори ще са една година след другите. Разумен срок за овладяване на демократичните процеси.
-
Какво каза Лилов: "Това е президентски преврат. Независимо дали Елцин ще залезе относително бързо, или ще спечели временна победа, неговият път и модел са дълбоко антидемократични."

(И това го казва Лилов! Питате защо е удивителната? Припомням, че Лилов е роден през 1933-та. До 1989 година е работил във висшите етажи на БКП на длъжности от типа на "отговорник за цялостната идеологическа комунистическа дейност". Значи демократичният акъл му е дошъл в шестото десетилетие. Кога ще му дойде акъла да върне на истинските собственици вилата в Бояна, получена от БКП, един наистина дълбоко демократичен акт, чакаме.)

- Андрей Луканов на въпрос на журналист как приема категоричната подкрепа за Елцин от западните политици е отговорил: "Смятам, че ако колегите имат правово съзнание – аз нямам претенциите да уча големите световни политици на правово съзнание – не могат да разсъждават по този начин. Защото това е болшевишки тип разсъждение. Само един болшевик може да каже, че морално е това, което обслужва неговата кауза."

(Онова, с което се гордее изреклият горните думи - казал го е друго място - е, че е трето поколение болшевик. Дядо му, баща му и той – значи около 120 години, са отричали на противниците си да бъдат големи световни политици. Отричали на по–далечните, защото на по–близките си политически противници са отсичали главата до кръста, т.е. и децата, и внуците им са били безогледно дискриминирани.)

- "Действията на президента Елцин са безумни и трябва да му се търси наказателна отговорност" се казва в разпространена от БТА декларация на ЦК на обновена БКП с ръководител Гено Влахов.

(Ей това е бетонна глава. Поне е честен по своему.)

- Коста Андреев, главен редактор на в."Земя" (бивше "Кооперативно село") написа: "Московчани се вдигнаха срещу Елцин."

(За политик е разбираемо някак да лъже от време на време. Той има кауза - интересите на партията му. Но каузата на журналиста, нещо повече: главен редактор на демократичен вестник, е истината)

- Ще цитирам още едни редове, подписани от Георги Тодорчев ("Новинар", 27.09.1993): "Самообявилият се протектор на Русия, който напомня лорд-протектора на Англия Оливър Кромуел, двукратно разпуснал лондонския парламент през 1653 и 1658 година в епоха на гражданска война и революция, днес – 340 години по–късно – би трябвало да помни и един тъжен епизод след кончината и погребението на Кромуел: тялото му било изровено и обесено в Уестминстърската зала на парламента на брега на Темза..."

(Тези дето четяха "Работническо дело" на БКП помнят името Георги Тодорчев. Той громеше безмилостно гнилия Запад с директни кореспонденции оттам. Това, че един комунист плаши друг със съдбата на Кромуел, е нещо съвсем обичайно за отношенията в тяхното комунистическо семейство. Но другите хора не бива да забравят кои са били от това семейство преди, а сега са първи демократи.
Съобщение от "Труд", 27.10.1989, две седмици преди Десети ноември: “Държавният Съвет награждава  с орден НРБ I ст, Георги Харалампиев Тодорчев".
Днес – 1993/96 – той ни поучава от страниците на в.”Дума" и дори от в.”О"кей"! Разказва ни за жизнения път на "бележити американци–демократи".)

  А сега да ви цитирам мненията на същите тези наши ... - вие уточнявайте идейната им принадлежност - за 7 ноември, деня на ВОСР. На въпроси на журналистката Екатерина Николова ("Демокрация", 6 ноември 1993) ето как отговарят:
-
Николай Добрев: "Не мога да кажа, че 7 ноември е празник. Тогава е направен опит обществото да стане по–справедливо. Но е станало със средства, които ние в края на века не можем да приемем."
-
Николай Камов: "За мен 7 ноември е един обикновен ден. Не виждам за какво сега би имало манифестации."
-
Мирослав Дърмов: "За мен не е празник. Болшевишката революция може да бъде интерпретирана като опит за националистическа революция, облечена в социалистическа фразеология, използвана за манипулиране на масите."
-
Златимир Орсов: "Разбира се, аз го чувствам празник и бих отишъл на манифестация."
-
Велислава Дърева: "Аврора" стреля с халостен снаряд, но този снаряд е дал сигнал  за преобръщането на световната история."
-
Елисавета Миленова: "Чак голям празник не е. Една историческа дата. Така че аз си падам по такива празници като рожден ден, имен ден, ден на християнското семейство."
-
Петя Шопова: "Не е празник, защото тази дата я преценявам във връзка с всички останали."

 

Една история в сянка

Много вестници от независимия печат ("Стандарт", "Труд", "24 часа", "Новинар") публикуваха съобщения, че основните политически централи у нас са знаели за събитията в Москва от 3 и 4 октомври една седмица по–рано. Като факти в подкрепа на това твърдение се сочат:
-
негласно обявената по–висока степен на бойна готовност в елитни войскови части у нас;
-
новите спешни назначения във военния съвет към МС;
-
екстрената визита на руския посланик Авдеев при председателя на НС Ал.Йорданов…

Макар никой от знаещите да не си "призна", ясно е, че това е било така. Иначе ще излезе, че "нашият човек в Атланта" е знаел повече от "бригадира", защото камерите на СNN бяха разположени край Белия дом и Кремъл няколко дни преди метежа.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 122330
Постинги: 404
Коментари: 136
Гласове: 633
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930