КАКВО ЩЕ Е ВРЕМЕТО УТРЕ

Попитали една гласоподавателка, а тя отговорила: Е, какво, какво? Я, се отмести малко да видя телевизора.
Всъщност искам да разкажа за ситуацията в телевизията и в радиото. Малко се отплеснах. И още малко ще остана отплеснат – колкото да изразя учудването си, че прогнозата за времето една – само от Института по метереология и хидрология, пък в трите телевизии с национално покритие има на щат, ей сега ги преброих, седем синоптички. Имам предложение:  (що пък не) прогнозата за времето да се записва само от оторизирания източник НИМХ, а телевизиите да я излъчват на запис. Така те ще спестяват пари, които могат да връщат на БАН, където имат по-голяма нужда от тях. Пък късополите лолитки-синоптички ще подсилят нощните ТV-блокове. Тяхното, и нашето, няма да се изгуби.
Ще кажете, че не е същото. Прогнозата за времето е обикновено в прайм-тайма, докато нощните блокове определено са извън него. Което е жизнено важно за рекламите. Да, добре, но сега пък имам обосновано възражение: Заигравката с първичен нагон НЕ Е “прайм-тайм”. Освен ако тя се слага там, за да опростачва важните новини.
Защо? Защото колкото е по-прост един народ, толкова по-лесно се управлява. Само, че независимо какво е умственото ниво на един народ, той иска преди всичко да яде. А простите хора създават малко и евтин национален продукт. Ако управляващите (изобщо, а не само в момента), искат да се задържат повече на власт, те трябва да осъзнаят ТЕЗИ неща. Стимулирането на простотията е грешна политика! Независимо от оправданията!

Свърших с моите разсъждения. Връщам се на електронните медии.
Те, телевизията и радиото, имат една особеност, сравнени с печатните медии, вестниците. По-безотговорни са. Казаното или излъченото  в ефир, не е същото като да го напишеш на хартия, при това в хиляди екземпляри.

·                      Например:  На 22 юни 1999 година, денят в който преди 58 години нацистка Германия нападна СССР, чух по сутрешния блок на БНР “Хоризонт преди всички”, водещата Силвия Великова да сравнява това нападение на Хитлер с действията на НАТО от март т.г., когато започнаха бомбардировките над Белград. Направи го не директно и грубо, а “интелигентно”. Което е още по-опасно.
И сега: Ако Силвия Великова бе публикувала това свое убеждение в някакъв вестник, аз щях да цитирам името, датата и точните й думи. И никой нямаше да може да ми каже “копче”, защото този вестник остава Документ! А сега какво? Всеки, най-вече самата Великова, може да се изтъпанчи, пред съда включително, и да каже от “лъжа е” до “извадено от контекста”. Как мога да се защитя? – Никак! Или донякъде. Аз следя с години изявите на такива като госпожа Великова. Фиксирам ги на хартия, сравнявам ги една с друга, търся общите неща. И припомням периодично. Няма начин, ако НЕЩО й идва отвътре, т.е. не е случайно, да бъде скрито. С пример, понеже Силвия е жена – ако някоя жена кръшне веднъж, ще й се размине. Но ако “цяло село спи с нея”, то положението е неспасяемо.

·                      Вижте същия проблем, но преминал през вестниците.
На 30 юни 1999г. (покрай проблемите на Стефан Продев като главен редактор на в.”Дума”) журналистката Невена Гюрова написа в ”Труд” следното: “В началото на 1990г., когато се наливаха основите на СДС, Стефан Продев беше кандидат за главен редактор на в.”Демокрация”. Бившият ремсист отказа и постът бе зает от Йордан Василев. Кой знае, ако се бе съгласил – дали още тогава СДС нямаше да спечели изборите и да вземе властта? Но през февруари 1990г. той оглави “Работническо дело”. Два месеца по-късно партията и вестникът й смениха имената си. Казионно-тоталитарният орган се превърна в огнена “Дума” и започна да громи хлебарките, лешоядите и прочие синя паплач, да рови костите на мъртвите и да ги разделя на чисти и мръсни. Войната на думите консолидира БСП и я изведе до пълната изборна победа през юни 1990г.”
Е, да се намери сега някой съд, който да ме осъди за това, което пиша: Невена Гюрова е чиста лъжкиня. Лайнярка, бих казал образно. В смисъл, че с лайната на Продев маже СДС и вика: “Виновно е”. Пък за Продев е написала “Воинът с лулата”. Я, прочетете напр. подчертаното от мен – това са епитетите с които самият “Воин” Стефан Продев нарича българите на които Партията му отне животите, и буквално, и преносно. Какво, да не би да не е вярно?! Вярно е. Фиксирано е на документи. Не е “казано някъде по радиото”...
И представете си, НАГЛОСТ. Гюрова пише, че ако Продев бил поел СДС вместо БКП, изборите през юни’90 щели да бъдат спечелени от сините?! Тази е луда, която прави нас на луди. Като “Продев го може” няма нищо по-просто и до ума, вместо да го махат от “Дума”, да махнат Георги Първанов от Политбюро. Така БСП отново ще се консолидира и Костов “ще го одуха”.
Ама не го правят печените комунисти! Защо? Като си мисля, има две възможни причини (освен третата, че изобщо не е вярно, че “Продев го може”):
- Първата: Ако искрените сини бяха се излъгали и приели Стефан Продев да стане главен редактор на “Демокрация” през февруари 1990, тогава Центърът на Александър Лилов в АОНСУ нямаше да има нужда да фалшифицира изборите. Щяха да ги оставят на Продевото СДС. Така в следващите няколко години щеше да отпадне и необходимостта да се жертват поне стотина подпъхнати комунисти в сините редици, за да разбият искреното СДС. (Имена ли искате? – например Анжел Вагенщайн, Петко Симеонов, Петър Дертлиев, “момченцето от с.Веселиново”...)
Ама нали Стефан Продев е тъпак, и началниците му – също! Как искаш сините да те приемат, като тях наричаш “хлебарки и лумпени”, а убийците им – “мили хора”?!
- Втората причина: Шефът на БСП Георги Първанов и шефът на ОДС Иван Костов са се разбрали да играят лошото и доброто ченге, така че Стефан Продев изобщо не им трябва. Даже им пречи.
(Не знам за кой път стигам до този извод! При това тръгвайки от различни начални точки!)
Виждате ли колко е по-трудно да го напишеш, отколкото само да го кажеш. И колко е по-честно спрямо другите.

Старая се да фиксирам на хартията колкото може повече факти, които са доказуемо документирани. Не винаги е възможно. И след малко ще се убедите, като разказвам кой какво бил казал пред микрофона и камерите. “Бил казал...” – Какво, да ви препращам  към ефира ли? Не мога да го направя, несериозно е. Виж, ако Лицето е поело ангажимента да се изкаже във вестника, това е друго. За Събитията е лесно, тъй като събитието не е Събитие, ако за него не е написано във вестника, в мрежата, на камъка... За наше щастие смяната на шефовете на Телевизията (БНТ) и Радиото (БНР) е събитие.
Ще ви разкажа за тези смени, а вие си правете косвени изводи за Лицата.

·                      От 1 юли 1966г., когато Леда Милева (БКП) поема телевизията, до 4 декември 1989-та, директори на БНТ са били само седем души. Като 10 години от тези всички 23, се падат на Иван Славков (лицето Зет).  Стабилно, нали?! Което идва да докаже на мислещия българин, че при управлението на БКП е “немало лабаво”.
И ето идва 10 ноември 1989 година. Само двадесет дни по-късно последният “тоталитарист” Любомир Павлов сдава багажа на първия “перестройчик” Филип Боков (да, онзи същият, дето каза, че Партията БКП поема вината само с мезета) да управлява цели 2 месеца и половина – до 22 февруари 1990.
Името на следващия TV-директор е Павел Писарев. Точно по негово време старата партия БКП се прекръсти на БСП, на 1 април 1990. Сигурно не знаете обаче, че Лицето Павел Писарев е било вече веднъж директор на старата комунистическа БНТ през 1970 година. Цели 3 месеца, докато комунистите намерят подходящ заместник на Леда Милева. (А знаете ли името на подходящия заместващ човек? – Кирил Василев, родният баща на лицето Николай Василев от коалиция СДС!)
Нататък следват: (Следите датите, нали?)
- Огнян Сапарев, човекът на Димитър Попов (1991)
- Асен Агов, човекът на Филип Димитров, захапал малко и от Любен-Беровото време (1992-1993)
- Хачо Бояджиев, човекът на Любен Беров, захапал малко и от Жан Виденов (март 1993 – юни 1995)
- Иван Гранитски, човекът на Жан Виденов (1995-1996)
И тука следва Иван-Костовата въртележка: Иван Токаджиев (1996), Стефан Димитров (1997), Иван Попйорданов (1998), Лиляна Попова (1999-2001)

·                      Как стоят нещата в Радиото:
“Последният” и “първи” перестроечен радиошеф е Любомир Павлов. (август 1987 – декември 1989) Следва го Филип Боков (декември 1989 – февруари 1990). Тези две имена се повтарят и при телевизията от това време, защото радиото се отделя от телевизията чак през февруари 1990.
“Чистите” радиошефове са:
- Александър Владков (март 1990 – юни 1992)
- Иван Обретенов (3 години, юли 1992 – юни 1995)
- Вячеслав Тунев (2 години, юни 1995 – юли 1997)
- Лиляна Попова (5 месеца, юли – ноември 1997)
- Мартин Минков (3 месеца, от ноември 1997 до януари 1998)
- и Александър Велев, от януари 1998 до януари 2001.
Ако сравним: За периода след 10 ноември 1989г. до края на 2000-та (12 години) теле-шефовете са десет срещу осем за радио-шефовете. Само за управлението на Иван Костов 1997-2000 (4 години) резултатът е 4:4. На някого му пари под краката.
Тъй и тъй съм на тази вълна, да добавя, че за следващите 8 години (управлението на Царя и Тройната коалиция), този резултат е също 4:4.
Искам да добавя още няколко факта, касаещи основно теле- областите. (За радио-областите има писано много малко.) Периодът е от началото на тази година до провеждането на местните избори. Подбирам само такива факти, за които мога да цитирам писмен документ. И само за Лица, които ще срещаме и в бъдеще по страниците на Историята. Естествено е, че нямам амбиции и възможности да бъда всеобхватен. Иначе лични впечатления имам грамади, ама те стават само за вграждане в текста с наклонения шрифт.

·                      Познавате Валя Ахчиева, нали. Една от многото (една от трите журналистки, чиито имена Осман Октай документирано разкри), минали през ръцете на Ахмед Доган и ЗАТОВА внедрени в медиите. Кариера “вагина” са й викали римляните. От начинаещ репортер в “Открито” – закрито, тя стана “директор на новините” през септември-октомври в БНТ. Семпла личност. В телевизията има доста други жени с други покровители и по-големи способности, например Соня Колтуклиева, Нери Терзиева, Елена Йончева, Светла Петрова… - да не обидя някоя. Естествено е да има “бунт в БНТ заради Ахчиева” (в.”Стандарт”, 22.03.1999).
Поводът е, че “Валя Ахчиева за трите последните месеца на 1998г. е взела от касата на БНТ хонорар от 10 420 000 лева (стари пари). При това, без да се брои заплатата й, която като програмен директор е била около 500 000 лева на месец”. Във в.”24 часа” Валя Ахчиева написа, че няма нищо страшно, ако я махнат от поста “програмен директор”, защото от високо се падало красиво. Да паднеш в държавната телевизия от високо върху 10 милиона лева е наистина много, много красиво и дай, Боже, всекиму”, завършва “Стандарт”-а от 1999 година.
След два дни, на 24 март 1999г., чета в “Труд”: “Списъкът на тв служителите, взели огромни хонорари от БНТ през 1998г., се води от Иван Гарелов. След него са режисьорката Ласка Минчева, продуцентите и водещи Асен Григоров, Александър Авджиев и Димитър Цонев, директорът на продукция Влади Вълчев и водещата на “Открито” Валя Ахчиева.”
Отбелязахте ли? 10-те милиона на Валя Ахчиева са на последното място. Да добавя, че И този скандал затихна. Нещо повече. В първите месеци на 2004г. при управление на Тройната коалиция - Станишев, Царя, Доган - Валя Ахчиева пак ще стане програмен директор на БНТ.

·                      Лиляна Попова е кьошеклия камък. Ако погледнете страница назад, ще констатирате, че тя е била директор и на БНР, и на БНТ. На прослушването пред НСРТ в началото на 1999 за избор на нов шеф на телевизията на мястото на напусналия Иван Попйорданов, Лиляна Попова е казала (“Труд”, 20.02.1999), “че не е специалист по всичко и ще разчита на работещите в БНТ, ако бъде избрана за техен шеф”.
Статията в “Труд”, от която е горния цитат, е наречена “Трезвеник ще управлява БНТ”. Защо смятам, че това е грозна подигравка именно с Лили Попова? – 8.07.1999, пак “Труд”: “Тв шефката Лиляна Попова се размина вчера на косъм от присъдата “Два месеца без алкохол”. По предварителен сценарий тя трябваше да бъде произнесена от импровизирания обществен съд в процеса “Творческите гилдии в БНТ срещу едно пагубно управление”. “Прокурори” са Хачо Бояджиев (според една TV-мълва с 8 дъщери от 8 различни телевизионерки) и Найден Андреев (съжителстващ с Валерия Велева, втора в списъка на Октай след Ахчиева). В ролята на съдията бе шефът на СБЖ в БНТ Чавдар Стойчевски. На тв-шефката беше назначен служебен защитник, в който се превъплъти уволненият тв журналист Емил Розов.” (Последните двама имат светло бъдеще в телевизията след Лиляна Попова.)
Още повече, че под “трудовата” статия за трезвеника - шеф на телевизията, има карикатура на Рачо Рачев. Един мъж, пиян до козирката, лежи на масата в кухнята, прегърнал една празна бутилка. Жена му му се кара: “Нищо не става от теб! Дори шеф на телевизията.”  Една празна чаша, търкулната на масата, допълва внушението.

·                      И Елена Йончева познавате. Тя от няколко години, и още 10-тина занапред, ще е “приятелката” на Сергей Станишев. (Е, как пък няма ни една моя приятелка, дето да влиза в такава компания?! Шегувам се естествено. Аз обичам да се шегувам.)
В.”Новинар” от 2 октомври 1999:  “Напускам ненормалната телевизия. Сама подадох молба за напускане след разговора си с генералния директор Лили Павлова. Тя ми съобщи, че съм наказана 6 месеца да работя като редактор на новините. Лили Попова ми каза, че трябва да се преместя, за да видя как се работи. Но аз не съм човек, дошъл от някъде си като водещ или да правя някакви си филмчета. И не приемам аргумента, че трябва да се науча да работя.”
Разбира се, че поводът не е заради качествата на Елена Йончева, а заради насоката в която тя прилага тези свои качества. От материала става ясно, че Йончева е направила филм за сръбската телевизия и този филм не е бил пуснат по българската телевизия с аргумента, че обслужва сръбски интереси. “Но това е филм на БНТ. Ако ръководството не иска да защити моето име, то поне трябваше да запази имиджа на телевизията”, е казала Йончева според репортажа на “Новинар”.
А според мен, това е типичното, най-безобидното!, нахалство за един комунист в демократична страна. ОФИЦИАЛНАТА външна политика на България в конфликта с Белград е подкрепа за НАТО, а не за Милошевич. Как си представя другарката Йончева, че защитавайки позицията на Милошевич, ще “запази имиджа на ДЪРЖАВНАТА телевизия”?!
На всичкото отгоре Елена Йончева е завършила телевизионна журналистика в Москва и вероятно там са я учили, че в държавата, не само в телевизията!, има само едно мнение – на онзи, комуто предстои да легне в Мавзолея. Ако някой иска нещо друго, няма значение колко е качествено, изобщо не влиза да работи, а  отива в Магадан “да се научи как се работи”. За 6 години като за начало. Това Йончева със сигурност знае от майка си Лариса, която е чиста рускиня. Майката на човека, с когото тя живее на съпружески начала, също е чиста рускиня – Дина.
Поне да беше разбрала, че трябва да почерпи новата българска власт за възможността, че “не съм си правила сметки. Просто взех решението. Сега отивам на едномесечна специализация в САЩ.”  - цитирам края на изявлението й в “Новинар”.
Ако някому е направило впечатление, че Йончева изобщо не мисли с какво ще живее след като я уволнят, което в родината й СССР е първа мисъл!, пък като безработна ще ходи в САЩ за един месец да специализира, и пита откъде тя ще намери пари за такава мисия – има стандартен и верен отговор за свободния свят. В “случая Йончева” обаче, не е тоя отговорът. След 15-тина години демократичният български съд ще я обвини за едни краднати хонорари от 700 000 лева (70 млн стари пари). А аз ви занимавах преди малко с 10-те милиона на Валя Ахчиева! Ех, Догане, къде си тръгнал и ти с мечките мед да ядеш!

·                      Още няколко дребни червени боровинки (които са сини, защото още не са узрели). Дребни, сравнени с едрата попска круша “йончева”.
Откакто изборите наближават, много се активира пазарът на частните телевизии. Началото беше поставено миналата година през лятото, когато НС прие пакет закони за далекосъобщенията. Какъв точно, казва ли ти някой... Тази година малко преди летните отпуски Министерският Съвет стартира процедура за ЕДНА частна национална телевизия. Нарочно съм написал “една” с големи букви, защото лиценза на практика е честота на която телевизията може да предава. А такава свободна честота нямало. По вестниците пише, че тя щяла дойде от втория канал на държавната телевизия ЕФИР-2. Която е действуваща в момента. Споменава се, че “от години са свободни честотите, по които някога вървеше руската програма в петък вечер, обаче те не били...” нещо си. Пазят ги вероятно, ако (не)дай, Боже, Русия си ги поиска. Казва ли ти някой...
В момента има една голяма частна телевизия - НОВА и няколко регионални по-малки, но те нямат лиценз за разпространение в цялата страна. Намесват се още и имена на чуждестранни желаещи за национален частен канал. Кой ще победи в борбата за честотата? Изобщо не е ясно. Аз сега ще напиша няколко имена, които се въртят из пространството, но че не са всички, е повече от ясно. Като добавим и  лицата зад кулисите... Защо го правя тогава? – Защото избраните от мен Имена тук, ще пребъдат и в нашето бъдеще.
- Собственик на НОВА телевизия е сърбинът Дарко Таминджич, който притежава и Дарик Радио. Разправят, че приятел му бил Майкъл Чорни. Програмен директор в момента (1999) е “синият”  композитор Стефан Димитров. Който беше първият избраник на Иван Костов за шеф на БНТ в годината 1997-ма. “Зверски убиха човек на Дарко Таминджич”, съобщава “24 часа”, 30.08.1999. Ама от кои “хора на Дарко” – от радиото, от телевизията , от спорта, от пицариите... – няма гък.
- За собственик на ТВ “7 дни” се спряга един Михаил Михайлов, Стефан Софиянски му е кум. А водещото лице на екрана е Стойчо Керев, който е и управител на частното радио “Хит 7”.
- Собственик на “София кабел” (Канал 3) е Величко Найденов, който също работи (работеше) с Мишо Михайлов. Там също ще има едно (?) убийство по-нататък.
- “Центрум груп” – с програмна директорка Йорданка Захариева; по-известни имена спортният журналист Борис Касабов, музикалният спец Тома Спространов.
- Една бургаска телевизия с текущо заглавие “Рент ТВ. Там през септември се стигна до бой и полиция. От едната страна Данчо Ментата и кметът на Бургаз Йоан Костадинов, а от другата страна напр. Валентин Касабов. Собственик на “Рент”-а бил е някакъв неизвестен, който живее в столичния квартал “Обеля-1”, но полицията не могла да го открие, защото адресът му бил в “Обеля-2”.
- От чуждестранните мераклии се споменават американската фирма СМЕ (с представител за България Петър Курумбашев) и скандинавската  SBS, представена от “ТВ-2 ООД” (?) със собственик  Гергана  Даковска (?) Споменава се и “Антена ТВ”, която се свързва с някакъв гръцки канал, а оттам с Иван Гарелов. Който казва, че няма нищо общо с това.
- Щях да забравя собственикът на “тийнейджърската телевизия” ММ Камен Воденичаров, където са се събрали едни... Дони и Момчил, Мариус Куркински, Стефан Вълдобрев.
Имам лично мнение, че хората около Камен Воденичаров са много, как да кажа – неподходящи, да събират малолетни около себе си.