Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2019 09:26 - НИЕ-202 В 4-та година от демокрацията къде сме ние
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 159 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.12.2019 19:06


Ч А С Т    П Ъ Р В А   1 9 9 3

 

В първия работен ден на годината - 4 януари, новият вътрешен министър Виктор Михайлов отмени заповедта на предшественика си Йордан Соколов за издаване бележка на всеки гражданин, щом пожелае, в която министерството гарантира за него, че няма досие в специалните служби, подчинени на МВР.
Годината ще завърши със съобщението, че по Коледа министрите на Беров са получили допълнително по 43500 лева всеки. Правителственият говорител официално ще съобщи, че това били "допълнителни средства, за които той нямал информация". На специален "Отзвук" (4 януари 1994) – Беров, Матинчев и Карабашев като екип ще се защитят така: "Това не са 13-та и 14-та заплата, а допълнително материално стимулиране за добре свършена работа". Към този момент безработните ще са 650 хиляди, два милиона пенсионери ще получават пенсии по 1400 лв.

Между тези два синора останаха:
- подписването на споразумението за асоцииране между България и Европейската общност (8 март 1993г.);
- изпращането на първите 400 "рейнджъри" българи за Камбоджа през пролетта на 1993 година;
- подмяната на кадрите в министерствата, армията, полицията, през ликвидационните съвети, та до телевизията и медиите;
- полицейските палки по главите на седерастите на 13 май пред Народното събрание, което събитие техният началник Виктор Михайлов коментира така:  "Ако някой отвън на площада се е изнервил от един среден пръст от парламента, то това е негов проблем.";
- върнатата земя в кооперативни граници от м-р Г.Танев;
- официалното присъединяване на България към международното ембарго срещу Милошевич и също така официалните думи на председателя на парламентарната комисия по национална сигурност: "Да заявим на високо, че няма да спазваме югоембаргото;

- разсипването на коалицията СДС от носителите на “жълтия плик”;
- гладната стачка на Едвин Сугарев и Града на протеста срещу “президентските лъжи и узаконяването им от Парламента”;
- президентското обещание от 27 юни за предсрочни парламентарни избори в пролетта на 1994 година и оставката на вицепрезидентката Блага Димитрова;
- смъртта на Борис Христов,"Царят" на басите (28 юни 1993г. в Рим);
- вторият октомврийски преврат в Москва с който Елцин разпусна Парламента на Русия, щото не му харесвали депутатите;

- скокът на долара от 24,32 на 1 януари 1993 до 35,70 на 31 декември с.г., както и увеличаването на безработицата от 580 до 650 хиляди души само за една година;
- Франкофонията българска:
- 17 ноември 1993 година, когато повярвахме, че Господ е българин!
- И нещо за банките и приватизацията, което ще стане ясно на потърпевшите граждани в следващите години.

 

 

ЯНУАРИ – март 1993

 

В четвъртата ГОДИНА ОТ СВОЯТА ДЕМОКРАЦИЯ – КЪДЕ СМЕ НИЕ?

 

Във в.”Труд” от 14 януари 1993 година журналистката Райна Вълчева пише: “Живеем си като в Сицилия, че и отгоре. Зад почитаемата от света фасада на новородената българска демокрация бълбукат нови страсти. Вече далеч не балкански, при които всички сме маскари, а сицилиански – всчики сме мафиоти. На глава от населението ние достойно се нареждаме на първо място в света по мафиотство. Както някога достойно място заемаше Системата, която, сграбчила “вся власт советам”, обяви гражданите си за вътрешни врагове. И за ниските добиви, и за високата престъпност, и за глада, и за безпомощната си индустрия, тя винаги си намираше персонален външен враг, който удобно обираше пешкира.”
Тъй като правителството на Любен Беров е на 15 дни към датата на написване на статията, определенията в нея явно се отнасят за предишното правителство, онова на Филип Димитров. То е направило от България страна по-мафиотска, дори от Сицилия. Както някога впрочем, направила и Системата „вся власть советам“. Отвратително безочие! При това демонстрирано от жена!
Още: Когато само преди 4 месеца без 4 дни, 20 дни след боянските прозрения на Желев, въпросният Ф.Д. предупреждаваше (забележете, от трибуната на Парламента), че мнозинството може да се окаже ангажирано с лица и кръгове от мафията, тъкмо тогава, през септември 1992г., друга журналистка от в.“Труд“ Соня Ангелова (съпруга на зам.главния на в.“Дума“ Красимир Томов) написа по този повод: „Парламентът пак беше орезилен“.
Сега “Труд” пророкува: (11 януари 1993г. Цветанка Рангелова)
“ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО на Любен Беров: Необходимост от моментна твърдост. Пазете се, г-да министри, от подстрекатели и злоезичници! Цифрите сочат, че пред новия кабинет има дълъг и деен живот.
ЗА СДС: Не заблуждавайте народа, който гласува за вас, г-да тъмносини демократи. Имайте доблестта да признаете властолюбието, което ви унищожи. На сините мравки им липсва все още организираност и твърда позиция, но бързо ще наберат скорост.
ЗА БСП: ОСД ще прокарат новата социалдемократическа линия. Нараства влиянието на АлександърТомов. Постепенна изолация на Нора Ананиева. Добрите учеици вече знаят повече от учителите си.
ЗА ДПС: Спечели, залагайки на картата на националното съгласие. Имаха за цел и я постигнаха да докажат, че са над всички, че са единни и че уважават държавата си. Доган даде урок по етика”

Да, живеем си като в Сицилия. Че и отгоре. Заради тези тъкмо мекерета!

XT2_dia93-0103

 

 

“ЖЪЛТИЯТ ПЛИК” И ПОЩАДЖИИТЕ МУ

 

Продължавам този тъжен за моята България разказ от онази сряда на 30 декември 1992 година, когато 23-мата, избрани с надеждите на повярвалите им сини, ги предадоха и се върнаха при своите червени приятели. Ето имената им: Асен Мичковски, Валентин Карабашев, Велислава Гюрова, Георги Костов, Георги Цонев, Господин Атанасов, Димитър Луджев, Емил Цочев, Иван Пушкаров, Йордан Тодоров, Красимир Стоянов, Марин Маринов, Ненчо Ненчев,  Нейчо Неев, Петър Марков, Петър Харизанов, Радка Василева, Свиляна Захариева, Стефан Караджов, Стефан Божилов, Христо Тодоров и Христо Иванов.
Нарекоха се “нов съюз за демокрация” – НСД (Нов Социалистически Дериват). Направи ли ви впечатление, че и тук, както при СДС и ДПС, присъстват двете букви ДС?!

В същия този ден – 30 декември, но няколко часа по-рано, се случи още нещо: Андрей Луканов излезе от ареста на "Развигор" завинаги. Не твърдя, че всички последвали събития имат тази връзка помежду си.
-
На 6 януари 1993г. Александър Йорданов, който е на посещение във Франция в качеството си на председател на Парламента, е казал пред тамошни журналисти, че новото правителство на България, избрано преди седмица, е работоспособно и перспективно. Исканията за предсрочни парламентарни избори не се подкрепяли, дори от сините избиратели.
(Не вярвам много на народен избраник живял в единия край на България – например Монтанско, а е избран от хора, живущи в другия й край – например Варненско. Не вярвам също така на човек, който предпочита да бъде наричан по презиме, а не по фамилия – дори ако фамилията е много популярна, например Иванов... Става дума за Александър Йорданов Иванов. Да се запише в протокола.)
-
На 8 януари пред журналисти, и на следващия ден пред "Панорама", бившият външен министър от правителството на СДС Стоян Ганев обвини своя ексначалник Филип Димитров, че е предоставял жилището си за тайна квартира на Държавна Сигурност преди Десети ноември. За него било обидно да бъде в една организация с явочници и агенти, те трябвало да бъдат изчистени политически.
(Да се запише за протокола: не вярвам на хора, които насаждат в живота ми отвратително звучащи русизми и то от партиен произход – напр. явочник, компромат, отставка, генсек. И на такива, дето знаели от години, че на някого гащите били насрани, ама ни го съобщават едва днес тържествено. Сега става дума за Стоян Ганев.)
- След 2 дни помощничката на Иван Гарелов в "Панорама" от тези времена Валя Ахчиева коментира този епизод така (естествено в "Труд"): "Стоян Ганев ще води битка за фактите, Филип Димитров щял да го слага на мястото." За да подсили внушенията си кой е правият в случая, журналистката Ахчиева допълва под формата на разговор с Ф.Д. в гримьорната на ТV-студиото следното: Ф.Д.: "Ама той (С.Г.) дали ще дойде въобще? Ще набере ли смелост да го направи?" – и си свали очилата, за да му сложат пудра."
(
Времето напудри самата “Яхниева”. Прякорът й е от кукувците. Стоян Ганев така и не проведе “битката за фактите” Защо не го направи? Факти или смелост не му достигнаха? Или пък е имал  толерантност в повече?)

- Ден след Ахчиева Георги Марков написа в "Демокрация" (?!): "Една власт се упражнява или силово, което ние не направихме, или хитро, което също не направихме. Само с честност, без здрава ръка и без ясна концепция не може да се върви напред."
(В демократични условия властта се упражнява САМО честно, при пълен синхрон между мисли и дела, и само в обществения интерес на овластилите те да управляваш! Ако човек е хитрец и склонен да решава проблемите силово, той не става и за квартален фурнаджия, камо ли за конституционен съдия. Визирам директно Георги Марков.)
Атаката срещу водачите на хората от КАУЗАТА СДС се провежда от хора, които имат житейските принципи на Георги Марков.
Връщайки се от Франция, председателят на Народното събрание Александър Йорданов се изправи пред решението на ПГ на СДС да се пререгистрира, за да отдели и формално от редиците си онези 23-ма, които подкрепиха правителството на Беров, въпреки политическото решение на коалицията СДС да не го подкрепя. Знаете ли каква позиция зае Йорданов по този съвсем принципен въпрос? – "В правилника на НС липсват указания за механизма на пререгистриране. За да направят това, желаещите трябва да напуснат тази група, в която са били, и да изберат ново име за новата група. Ако 23-мата, подкрепили правителството, не пожелаят да я напуснат, ще трябва да си излязат останалите." (прочетено в "Труд")
Този проблем – с "отлюспването" на депутатите от ПГ на СДС, които не признават политическите решения на организацията, осигурила им депутатско място, именно защото са избрани чрез имиджа на тази организация, а не защото имат сини очи или дядо им е бил репресиран, е дълбоко принципен. Най-краткият и въздействуващ пример, обясняващ същността му, ще ни бъде даден от група главни асистенти в Медицинска академия-София. В началото на юни 1993г.. покрай гладната стачка на Едвин Сугарев срещу двуличието на президента Желев, те ще напишат следното кратко писмо до “Демокрация": "Какво би станало, ако Митеран, Клинтън или Мейджър се обявят срещу партията, която ги е издигнала на тези постове? Те просто ще бъдат изличени от политическия живот."
Е, България не е Франция, САЩ или Англия. И няма да стане, докато съответствуващите на тамошните лидери наши тук, не се обявят принципно срещу демагози като Ал.Й.! Каквото и да струва това на "единството". Защото няма единство без честност между обединените!

В средата на януари 1993 се проведоха областни конференции на коалицията СДС. Основните изводи: недоверие към правителството на Беров, консолидация на всички антикомунистически сили в и извън СДС в името на една нова нравственост и връщането отново на власт с цел пълна декомунизация на страната.
По този повод казаха:
-
в.”Стандарт”, Мария Пиргова: “В резултат на организационно заложения централизъм, борбата за власт в коалицията, липсата на икономическа опора и редица посттоталитарни реалности, с които СДС не пожела да се съобрази, днес движението представлява разпадаща се коалиция с крайно стеснена социална база, опираща се почти само на реставрационната идеология и заинтересованите от нея слоеве.”
-
в.”Век 21”, Самуел Леви: “Трябва дебело да подчертаем, че информацията, която даде за Пловдивската конференция в.”Демокрация”, е крайно неизчерпателна и не дава цялата истина. Една политическа сила, която затвори информацията, трудно може да отъждестви себе си с морала и демокрацията”
-
Пак там, Александър Йорданов: “Още нещо, което силно впечатлява. Когато делегатите от общините отговаряха на изключително важния въпрос за изборите, те бяха категорични: сега в момента избори не са нужни на България. Една изборна кампания в момента само би дала козове в ръцете на противниците на демокрацията и на СДС.”
-
в.”24 часа”, Димитър Луджев: “Нека озлобените “лидери” от “Раковски” 134 да хулят и да заплашват. Днес трябва да се потърси отговорност от тези, които погубиха доверието на хората в “синята идея”. Ще намери ли сили ПГ на СДС да покаже “червен картон” на малката група екстремисти, проповядващи див антикомунизъм?”
-
На 26 януари 1993 година сините депутати изключиха от състава си Луджев и Мичковски. Ал.Йорданов остана.)
-
Пак там, Драгомир Драганов:  “Когато човек преяде, си бърка в гърлото. Проф. Беров може да бръкне в гърлото на предшествениците си, за да види колко са се налапали.”
-
в.”168 часа”, доц. д-р Милко Балев (псевдоним на неизвестен семкаджия): “Започна провеждането и на откритите партийни събрания на СДС(бкп). Там става задълбочен разговор по проблемите на провеждане на демукрацията в живота и все по-пълно задоволяване на непрекъснато растящите демукратични потребности на електората.”
-
Пак там, Владимир Костов: “Ако нещата останат такива, каквито са (в СДС), е възможно да се създаде обстановка, при която под завесата на добронамерени критики, властта да бъде поверена отново на същите екстремисти, поради обстоятелството, че те са запазили контрола върху НКС. Но под каквито и привлекателни лозунги да се осъществи подобно връщане на власт на тези екстремисти, опасностите, които то ще представлява за демократичните промени в България, ще бъдат много по-големи и по-трудно преодолими от проявените през последните няколко месеца.”
-
в.”Декорация”, Георги Бойков от ЦСКА: (така се е подписал младият социалист, така го и изписвам) ‑ “Люспа след люспа, две по две се изнасят на бегом към най-истинското Седесе. Тандемите Едвин-Свободка и Савов-Русева ще останат последни. Да загасят тока и затворят Капепето на Синята идея. Вятърът на промяната мощно духа отляво. Същински Бразаускас!”

На 15 март 1993 година завърши V-тата национална конференция на СДС. Нейните решения са: одобрява досегашната принципна политика на НКС и на правителството на Филип Димитров, настоява за оставка на кабинета на Беров и на президента Желев, изисква бързо регламентиране на отношенията между ПГ на СДС и НКС и осъжда проявите на интригантство между и срещу лидери на коалицията, потвърждава коалиционния характер на Съюза и неговата основна цел ‑ декомунизация на страната. Там, на тази конференция, избраните делегати от всички регионални съвети на СДС, са освиркали оглушително привържениците на линията на единство с "демократичните сили", стоящи зад правителството на Беров. .
Кой какво написа по този повод:
-
В.”Репортер 7”, Крум Благов:  “Битката за наследството на СДС ще бъде люта. Накрая добрите ще победят. Такъв е животът. А след това ще узнаем и кои са били лошите.”
-
В.”24 часа”, Свиляна Захариева:  “Лидерите на СДС не пожелаха да се вслушат в гласа на избирателите ни, прозвучал на националните съвещания. Избори ‑ това бил изходът. Изход от какво и с цената на какво? Така ли ще осъществяваме смяна на системата, какво ще стане с програмата на СДС?
-
Пак там, Румен Данов: “Хората, които седнаха на началнически столове сега говорят за разбирателство. От тази позиция според мен президентът направи първия ход, опита се да остави отворена врата за контакти със СДС. Всичко ще зависи от това каква политика ще поведе коалицията оттук насетне. Ако надделеят хората около Янко Янков...”
- Вестник
”Труд”, Иван Пушкаров: “Велможите и мандарините или революционният авангард на нашата коалиция, както аз наричам под тези имена Филип Димитров, Едвин Сугарев, Стефан Савов и Иван Куртев, изобщо отказват да направят анализ на грешките си дотук и да поемат отговорност за политическите си действия. Вместо това те се самоканонизираха и тръгнаха “да спасяват” СДС и България чрез отлюспвания и тероризиране на различните от себе си.”
-
по радио “Варна”, Александър Йорданов: “СДС трябва да подаде ръка на всички демократични сили, включително и на президента.”
-
В "Труд" от 15 март има интервю на Валя Ахчиева с Янко Янков (самотният борец срещу комунизма, ако си спомняте 1991/1992). Там тече следния диалог:
В.А.: Вие на кого не прощавате?
Я.Я.: Аз не мога да прощавам на онези, които изневеряват на хората, които им гласуват определено доверие.
В.А.: Кажете едно име!
Я.Я.: Ами, например Александър Йорданов, Михаил Неделчев, Стоян Ганев, Вержиния Велчева, Венцислав Димитров... Известна е по-меката, по-толерантна, по-опрощаваща позиция, която има г-н Савов.
-
В същия брой на трудовия вестник Николай Стефанов, пише в рубриката "Позната музика": "От десетилетия българинът се научи безпогрешно да предусеща кога му готвят нов курс: а, са се събрали делегати от страната и са започнали да скандират името на някоя партия, а, се е задал нов курс: било априлски, било за ломски ямки, било за отлюспване на едни или пък за връщане на власт на други. Това предизвиква с времето рефлекторна физиологична реакция у нашенеца, изразявана с лаконичното: "Абе, що не ви пикая на ямките", съответно - на изборите, на курса и т.н."
-
"Отечествен вестник", 15 март, 1993: "Дори и естественото човешко любопитство не стигна, за да бъде чут от залата Стоян Ганев в първия ден на Националната конференция на СДС. Човекът-камикадзе, който трябваше да я обърне в прибой на политиката, водена от лидера на НКС и експремиер Филип Димитров, беше принуден да напусне трибуната след десетминутно освиркване. Очакванията форумът да се превърне в остра критика на политиката, осъществявана от правителството на СДС, останаха излъгани. Не че делегатите нямаха какво да кажат по въпроса. Обратен пример – за зачитане на мнозинството, даде Александър Йорданов. Разчел безпогрешно правилния транквилант за залата – антикомунизма, той призова ченгетата в нея да не свирят, а комунистите да напуснат координационните съвети на СДС. Оказа се, че три години не са достатъчни, за да кажем сбогом на комунизма. Затова СДС отново се обедини в борбата срещу него."
Хванете се за масата. Знаете ли кой се е подписал под тези думи? Две жени: Констанца Анчева и Невен Копанданова. През март бе сменен главният редактор на в."Демокрация". Един Енчо Мутафов беше махнат и седна там Панчо Денев.

 

 

"КЛУБЪТ НА ЗНАЕЩИТЕ"

 

И друг път съм казвал. Много е интересно да се четат старите вестници. Още един цитат от вестник "Отечествен вестник" от края на януари 1993: "Говорителката на бившия кабинет Надежда Михайлова все пак предпочете Финландия пред попрището на социален работник. Тя набързо напусна управление "Социални грижи" на столичната община, където поработи едва три дни, без дори да смогне да отмени насрочените си делови срещи. Сега за нейното вече освободено място е обявен конкурс." (Малина Ангарева, "Дипломат вместо социален работник")
Значи, докато са течали най-остри дебати в обществото за това как да изглежда то, някъде вече са подготвяли трескаво бъдещите кадри за него. Не че е лошо или излишно. Но сложих думичката "трескаво", за да подчертая бързината на изпълнението.
Казвате, че съм мнителен ли? Тогава моля да се аргументирате. Защото и аз имам аргументация: След по-малко от две години (точната дата е 21 ноември 1994) във в.Демокрация" ще чета кой ще води сините листи за изборите за 37-мото НС. Надежда Михайлова стои начело на списъка на 4-ти многомандатен район Велико Търново и в нейната биография е записано - цитирам: "Специализирала е в Конгреса на САЩ и в Харвардския университет". Дори Финландия не е спомената! Аламинут бе, баджанак.
Сега вече разбирате защо вмъкнах и "кадри". Обаче трънки! Ако две години партизанстване, година работа в Народната милиция, родство с "голям човек" или специализация в САЩ, бяха достатъчни, комунизЪма да беше настъпил отдавна.
Демокрацията изисква ген. Мисля си, че носителите на тези именно гени, които определят съзнанието за ценност, знание и усъвършенстване, не се създават по този бърз начин. Цялостната ценностна система, която се натрапва у нас, също не съдействува на процеса.

Ето още един "знаещ".
Ден преди националната конференция на СДС (14 март 1993) Петър Дертлиев пише във вестник "Континент" статия, наречена "Комунизмът и антикомунизмът са двете лица на една същност". Акцентите в нея са два: единият глобален, другият личен.

Глобалното внушение е изведено в заглавието – крайното ляво е равно на крайното дясно. Това, че комунистите убиват безотказно всичките си противници, докато демократите хабят времето си в създаване на закони, които на всичкото отгоре уважават повече от себе си, за Дертлиев няма значение. Онези, дето разчистват пътя си с ножа, са приравнени на ония, дето използват ножа да издялкат нещо, което да продадат на пазара, за да си купят хляб!
Понеже подписалият тази статия е социалдемократ, ще разширя разсъжденията си в тази посока. Правил съм го и в първата книга – там написах, че социализмът и социалдемократизмът са двете лица на комунистическата идея за всеобщо световно равенство между хората. Тъкмо тази идея противоречи на нормалната човешка еволюция и като такава може да бъде налагана на хората само силово. Комунистите я прокарват "с огън и меч". Когато на Света му писне да търпи техните безобразия, те се трансформират в социалдемократи, които изваждат "мекия брус" и започват да управляват "със силата и таланта на целия народ". Обаче кой е луд да вика "ура", когато е гладен, и без да го бият. Така че неминуемо се връщат пак комунистите и "измитат с желязна метла всички социалфашисти".
Животът на самия Дертлиев е едно доказателство за такава метаморфоза. Започнал на младини като социалдемократ, ама се родил късно, та му оставали малко години за социалдемократстване. Като дошли времената на Г.Димитров (автор на цитата за желязната метла) социалдемократът лесно възприел новия курс и нямал истинските проблеми на останалите убедени противници на настъпващия комунизъм. На 10-ти ноември – хоп, пак в старата БСДП (Основана, доколкото съм учил, лично от Дядото. По същото време, когато Стамболов натискал за друг път на развитие на България!) Какво направи социалдемократът Дертлиев за развитието на каузата СДС през 1991-ва, се знае.
Който ме обвинява, че не съм прав в случая "Дертлиев", нека прочете думите на самия Дертлиев, с които той завършва въпросната статия в "Континент":  "Признавам – през целия си съзнателен политически живот съм бил антикомунист. Но и антифашист, и се гордея с това."
Като се има предвид, че за антифашисти в България се е заговорило за първи път след 22 юни 1941 година, и като се знае кои в България се наричаха (наричат и сега) антифашисти, пита се: какъв антикомунист е бил Дертлиев и кога е станал антифашист?

Да продължим да търсим обаче още такива изяви с друга мисъл:  да анализираме написаното ОТ ТЯХ ЗА ДРУГИТЕ - кого хвалят, кого заклеймяват. Името на кандидата често пъти говори по-малко, отколкото името на онзи, който го препоръчва за даденото място.

·           Във в."Век 21" (орган на РДП-СДС) от 27 януари 1993, Самуел Леви (зам. гл.редактор) е написал статия, която е озаглавил "Правоверно". Там той иронизира разграничаването на позициите в СДС така: "Сега разбрах - лъжа е! Неморален и нечестен човек е, щом така казват тези, "които знаят". Аз съм се лъгал."
Изреждам имената на лицата за които, "онези дето знаят", настояват той, Самуел Леви, да заяви, че се е лъгал в тяхната честност (по реда на споменаването им в статията): Красимир Найденов, Петър Марков, Илиян Шотлеков, Венцислав Димитров, Екатерина Михайлова, Драгия Драгиев, Вержиния Велчева, Илко Ескенази, Михаил Неделчев, Александър Йорданов, Николай Слатински, Иван Костов, Александър Джеров, Георги Марков, Георги Петров, Стефан Савов, Николай Христов, Димитър Луджев, Христо Иванов, Владислав Даскалов, Петко Бочаров.
А сега имената на "онези дето знаят" и нареждат на него, Самуел Леви, кого да харесва: в."Демокрация", Свободка Стефанова, Иван Куртев, Едвин Сугарев, Николай Колев-Босия, Блага Димитрова, Филип Димитров, НКС на СДС.

·           Своя прогноза дава и политологът Иван Кръстев.  Единственият й недостатък е, че президентският човек работи с цифри, а не с имена – ученото си е учено. Прочетено във в."Стандарт", 2 февруари 1993: "След вторник всеки син депутат многократно увеличи шансовете си да се събуди люспа. От утре, ако ПГ бъде прочистена и сведена до "истинските 87", 44 от тези 87 могат нелегитимно да изключат другите 43, за да запазят чистотата на идеята... Един по един, до един!"

До един – не, но в следващото НС през 1994 година ПГ на СДС ще бъде от сведена до 69 човека.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 108514
Постинги: 386
Коментари: 126
Гласове: 577
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031