СЕПТЕМВРИ В ОЧАКВАНЕ НА ОКТОМВРИ

Преди да се потопим, заедно разбира се, в опасните водовъртежи на предизборните борби, да хвърлим един-два погледа на обстановката под върбите. Там има сватба. Жени се щерката на Елена и Иван Костови, по-голямата, Мина Костова. За своя съсед в Драгалевци Георги Христов. Датата – 11 септември. Подробности не сега – след десетина години.
Всъщност сватбите май са две. Поне. Говори се, че “такъв бил директният намек на един човек, който не обича да му прекършват дори намеците, твърдят бъдещи шафери от Раковски 134”, пише вестник “24 часа” в началото на септември. Става въпрос не за намекващия, а за Богомил Бонев, който не крие интимните си отношения с атрактивната актриса Нона Йотова, но не желае да узакони връзката си. Може пък да е опарен човекът, все пак вече има два брака зад гърба си. Но... Ще следим развръзката на този разноцветен брак (Нона ще стане депутат от БСП) по-нататък през годините.
Зад сватбата, в ракитака (образно говоря), са се спотаили едни, за които сватбата е брадва. Например журналистът Огнян Стефанов (агент “академик” от онази ДС, както ще стане известно след време), казва в “24 часа”, 6.09: “Стоянов (Петър) прави синя спявка край обор”. Така вероятно той коментира, че в същия този ден в ТЕЦ “Бобов дол” в следствие на взрив, загинаха шест души – 4-ма работници и 2-ма пожарникари, а вследствие на проливни дъждове придошлата река Ахелой прибра още между 6 и 9 българи. Впрочем на мястото на трагедията в Бобовдол е отишъл премиерът Костов, а заради наводнението в Ахелой там е лично президентът Стоянов.
Пък Клара Маринова (тя, познатата) предпочела да почете 55-годишнина от “паметната акция на Рило-пиринския партизански отряд в местността Жабокрек”, съобщава в.”Труд”. “Тя се възползва, че не е официално партийно лице. И докато колегите й – зам.председателят на БСП Георги Пирински, председателят на антифашисткия съюз Велко Вълканов и лидерът на комунистическата партия Александър Паунов, се мъчеха в жегата представително облечени, Клара Маринова им се усмихваше от задните редици в къси панталонки и маратонки.”
 (За акцията в Жабокрек-1944 няма да разказвам - и сами можете да се осведомите – само ще съобщя бройката на убитите от “храбрите партизани” ранени германци, които се възстановявали в санаториума там – 25. Добавете към тази бройка още 2-ма – собственикът на санаториума и неговата дъщеря, която била предварително изнасилена от храбреците. Но ще избързам да добавя за следващото развитие на споменатите от трибуната на тържеството партийни другари с костюмите. Георги Пирински ще стигне до “червен” евродепутат в Брюксел! За да клекне после в Политбюро (Националния Съвет) на дъщерята БСП на старата БКП. Александър Паунов ще стане депутат в  нашето Народно събрание от “червената коалиция За България”! А Велко Вълканов просто ще умре от старост, без да дочака награждаване от следващия “червен” президент с орден “Стара планина”. 1-ва степен, естествено! Пък гаргата отзад с късите гащи, ще стане отново медийно лице на партията си в една частна телевизия с национално покритие.)
Един друг храбър “жабокрекец” (по дядова линия) – Красимир Премянов (Атанас Премяната) ще отбележи 1-вата годишнина от създаването на “Открит форум в БСП” с думите “Ще се боря за силна БСП”. Как бе, внуче? – вероятно като дядо си (ако генетиката е наука), провесвайки очите на враговете си на клоните на дървото, на което ще ги обесиш собственоръчно след това. (Да не мислите, че си измислям? Четете бе, българи!)
Знаете ли, намирам във в.”Дума” от 23 август 1999г. една дописка с бели букви на черен фон, неподписана разбира се. Наречена е “Разрушителите” и следват 11 имена от правителството на Иван Костов, които са виновни според комунистите за взривянето на Мавзолея. Нямаше да й обърна внимание, ако вестникът на комунистите “Дума” беше публикувал на същия черен фон с бели букви имената и на партизаните от Рило-Пиринския отряд със надслова “Убийците”.
И сега да се хвърлим във водовъртежите на предстоящите избори за местна власт през месец октомври.

·                      В началото на август правителството на Иван Костов районира България на 28 области, вместо старите 9. Последното деление на България е било през 1987 година. Тогава старите 28 окръга са били сведени до 9 области. Сега се връща старото положение като бройка. “Диалектика” или необходимост...? “Трудовите” и “часовите” вестници пишат: “разделиха България” – т.е. Те сините, а не Ние червените. Те, сините, го правели, за да назначат още свои хора на “сладки държавни длъжности”. А когато след по-малко от две години, Те, червените, вземат властта, няма да уволнят добавъчните 19 областни управители и техните кабинети, а ще преназначат свои хора на тези места. Което е естествено, ако махнете червената им наглост днес.
(Нека не бъркаме областните управители, които се назначават от действуващото правителство и бранят държавните интереси във всяка област, вкл. и организират изборите, и избраните на тези избори в отделните населени места кметове и общинските комисии към тях, на които местните жители възлагат изпълнението на своите задачи.)

·                      Мандатът на избраните кметове е записан изрично в Конституцията - 4 години, но не е записано КОГА се провеждат избори за новите кметове. Президентът ги насрочвал най-малко 60 дни преди провеждането им. Но не се казва преди или след изтичането на 4-те години. И колко време - да речем СЛЕД изтичането на мандата, започват да текат тези 2 месеца? А могат ли да почнат да текат ПРЕДИ изтичане на стария мандат, и колко време? Подробности...
(Тези, дето са постановили това, ги наричаме и до днес “бащи на Конституцията”. Най-главният “баща” (първи или последен влязъл или излязъл?) е Гиньо Ганев. Споменах го този и се сетих, че неговият тъст Кимон Георгиев въвежда понятието “градоначалник” (кмет), след преврата през май 1934 година. Тогава кметове са имали само по-големите населени места и е било задължително те да са юристи.)

·                      Тази вратичка в Конституцията, слава Богу, бе използвана само веднъж засега - след първите местни избори през юни 1990 (проведени заедно с парламентарните). Вторите местни избори бяха след 5 години и 4 месеца – през октомври 1995г. Оттогава местните избори “коват” 4-те години и са винаги през октомври. Което съвсем не отменя, че текущата опозиция винаги ще подозира управляващите в спекулации по тази линия. Ето например - “Сега”, през зимата на предишната 1998 година написа: “Математикът Костов изчислява местните избори през юни. Проблемът не е кога ще се проведат изборите, а просто да бъдат спечелени. Пък наследниците ще влязат в ролите през есента, дотогава ще се подготвят.”
Ще дойде време, когато правилата по които ще се провеждат избори, ще се обсъждат в Парламента. Мнозинството, разбира се, че пак ще налага своето мнение, и при демокрацията правилата са такива, но решенията ще се вземат след обсъждане и открито гласуване пред очите на избирателите. Откъдето и да го погледнете, това си е отговорност. И при това действителна отговорност, защото ако след 4 години, на следващите избори, се окаже, че резултатите не са онези обещаните, или не дай боже - няма ги никакви, вдигналите ръка “за”, напускат депутатските места и излизат в опозиция. Коренно различно от това да се съберат 5 души в някакъв кабинет и шушу-мушу да се разберат помежду си кой да е първи, кой – втори. Още сме далеко от тази идеална картина, която описах току що. Но нейното сбъдване е неизбежно.

·                      Клатите недовечиво глави? Гневите се, че това не се сбъдва? Обиждате ме на майка?
Няма да ви агитирам и омайвам писмено. Пред мен е една снимка. Много е известна. Правена е в първите дни на януари 1990-та, “Кръглата маса”. Там се вижда онази половинка от нея, на която седи опозицията СДС. Петко Симеонов, шефът на бъдещия предизборен щаб на СДС за първите местни избори през юни 1990, говори нещо пред микрофона, настоятелно наведен напред. Отляво му е Петър Берон, народният избраник за шеф на СДС-1991. Отдясно е Димитър Луджев, който Желю Желев ще предлага няколко пъти за премиер на СДС в периода 1992-1993. Зад тях е Александър Йорданов, председателят на НС 1992-1994 от името на СДС. За тях след 5 месеца ще гласуват половината българи.
След девет години за тия няма да гласува никой от тая половина българи. (Казвате, че това не важи за Александър Йорданов? Ами. И за него важи. Просто той е един дребен тарикат, който дори и да е във властта, от него не зависи нищо.) Защо тези се провалиха? Защото се “поакаха” публично. Поеха задачи, които не изпълниха. Демокрацията не прощава тези неща.
Днес, САМО след 9 години демокрация, за СДС, начело с Иван Костов, ще гласуват една четвърт от българите.  Защо? Пуста надежда... Твърдя, че ако на тази снимка Иван Костов беше публично застанал с лицето си като икономически съветник на Андрей Луканов от червената страна на Масата, или като част от екипа на Желю Желев от синята част -все едно, щеше да е аут от събитията и в двата случая. Виждате ли каква огромна разлика създава публичността! В момента, когато Костов излезе на светло, и след 4 години се оказа, че резултатите му не са на обещаното равнище, една нова народна царска надежда го отвя от капрата на държавната власт и го запрати някъде встрани да слага пръти в колелата. Той стана поредната жертва на... да кажем на неспособността си да работи в условията на демокрация.
Същото ще се случи със Симеон II. Той ще стане жертва на неспособността си да разбере, че Имотът на Царя е неговият Народ. От началото на българската демокрация ще са отминали 15 години. И това ще се случва с всеки следващ властник, който не е на нивото на Мойсей. Или докато ние престанем да бъдем евреите, които помнят египетското робство. Говоря образно.

·                      Правилата за издигане на кандидати и за провеждане на изборите ще започнат да се пишат в закон, който ще се нарича “Изборен кодекс” и ще се приема с обикновено мнозинство в Парламента. Но това по-нататък. За тези местни избори Кодекс няма. Всяка политическа сила сама създава свои правила и която е “по-силна” в дадения момент, нейните правила са определящите. Това е според мен обяснението защо Клара Маринова размахваше една червена карта на България след предишните местни избори през 1995г., а в 1999-та тази същата карта ще бъде синя. Обаче процедурите стават все по-“прозрачни” и затова днес мога да кажа горе-долу какви ще са критериите за избори на кметове и общински съветници. Те бяха, донякъде разбира се, решени на Десетата национална конференция на СДС през октомври миналата година, т.е. цяла година по-рано. За “червените правила” не ме питайте, не знам.
Десетата (юбилейна) национална конференция официално се занимаваше с изготвянето на нов устав на СДС. (Номера! Хайде, холан, онова първо СДС от 1990г., което наистина бе КОАЛИЦИЯ от 12 почти равностойни партии, днес е ПАРТИЯ СДС с лидер Иван Костов. Която участва в нова коалиция, наречена ОДС, само още с една партия, по-точно с едно перце от нея. И, според мен разбира се, подигравка е, че отново Иван Костов, приятелят на Андрей Луканов!, е избрал за свой “дребен приятел” земеделците. Горките земеделци!
Десетата Национална конференция не е на оная коалиция СДС, а на партия СДС. Именно затова ще четете малко по-надолу за конфликти в предизборната борба между онези десетина партии, основателки на СДС и коалицията ОДС на Иван Костов.

·                      Но първо да ви представя основните положения в Новия Устав “на СДС”. Намерих ги във в.”24 часа” (В “Демокрация” пише само общи приказки.) Това въщност е едно интервю на журналистката Диляна Ценова с депутата от СДС и парламентарен секретар на партия СДС Илия Петров. Не съм подреждал по важност приоритетите, просто вървя по реда на задаване на въпросите в интервюто.
(Илия Петров е от екипа на Бисеров и заедно с него ще напусне партията СДС. Но за разлика от него няма да се запише в  Партията, пардон - “Движението” за права и свободи, а ще стане националист.)
- “Всеки ще може да изказва противно мнение до вземане на колективно решение. И не може да споделя личното си мнение пред медиите след вземане на колективното решение.”
- “За да стане син депутат, кандидатът трябва да има поне 4 години партиен стаж. А предложението трябва да мине през регионалното ръководство на партията, областния управител и министерството.”
- “Който подаде молба за членство в СДС, ще знае, че става дума за подчинение не на отделна личност, а на колективни решения. Вече имахме опит с хора, които бяха готови да умрат за СДС, но не можеха да обяснят защо.”
- “Вече ще се членува само чрез клубовете по местоживеене. Ще се изисква допълнителна информация за човека или поръчителство на двама души от СДС. Отговорността, ако новакът се издъни, ще носят хората, които са го препоръчали и най-вече общинското ръководство.”
- “Още мислим как да изглеждат членските книжки. Има предложение членският внос да бъде между 500 и 1000 лева.” (стари пари)
(На друго място прочетох, “Труд” от същото време: “За издръжката и функционирането на една наша партия от ранга на СДС или БСП са необходими годишно от 800 хиляди до един милион марки.” Сметнах при съотношение 1 марка - 1 нов лев, че партията трябва да има между 83 и 87 хиляди членове.)
- Други вестници, напр. в. “Сега”, допълват още уставни положения:
“Местните структури на СДС вече нямат право да снемат политическото си доверие от сините депутати. Лидерът Иван Костов поиска промяната, понеже ”напълно непростимо е да занимаваме медиите с партийните си проблеми”. Никой няма право да подценява журналистите, нали те бяха с нас по барикадите, напомни все пак Костов.”
“Променена беше горната възрастова граница за младежката организация на СДС – от 30 на 33 години. Залата поиска в устава да се запише, че в партия СДС не могат да членуват хора от БКП и БСП, но ръководството отказа.”
“При неизпълнение на задължения от страна на едно общинско ръководство може да се пристъпи към предсрочно прекратяване на задълженията му. Такова решение може да се вземе от НИС на СДС. Никой орган или структура на СДС не може да решава въпроси, които са от компетентност на висшестоящ орган.”
Има и още уставни постановки в същия смисъл. Спирам ги, за да напиша своето мнение. Имам това право. Понеже не съм от партия СДС.
Е, когато “висшестоящият орган” - Костовите хора, се провалят в политиката през 2000г., ще изчакат следващото раздаване на картите в 2004-та, но там ще трябва да се идентифицират лично. Тогава (май 2004) ще се основе нова, слава богу не коалиция, а партия – ДСБ и един, колебая се между глупак и шизофреник, за генерал Атанас Атанасов говоря, ще й стане шеф. Тарикат – сега вече говоря за Иван Костов. Демокрацията не търпи ТАКИВА хора и ги праща да си говорят с теменужките. Вече веднъж написах това, сега го повтарям.

·                      Иначе сега да ги оставим да говорят на избирателите си, така:
- Пак Илия Петров, в.”Сега”, 27.11.1998, интервю на Петьо Цеков: “БСП си отиде от властта, заедно с политическия елит, който създаде. На нас ни предстои да създадем свой политически, конвенционален свят, който след като загубим избори, ще остане като свят. БСП може да активира хората си само когато съществува заплаха по места с някакви “местни” войни. Ние ще създадем спокойствието, няма да го създаде някой друг. Факт е, че СДС има проблеми тук и там с местните си структури. Тези неща ходят по партиите. Важното е те да не предизвикват смутове на национално ниво. А смутове на национално ниво няма. Струва ми се, че някои от хората, които твърдят, че има друго СДС по места, просто отдавна са излезли от логиката на събитията в СДС. Тези хора са свободни да коментират политиката, живота, но те не могат да представляват организацията.”
- Иван Костов, в.“Труд”, 17.10.1998, интервю на Валерия Велева: “СДС е електорален тип политическа формация, която без да има тежък апарат, развива максимална ефективност по време на изборни кампании. И след това се прибира отново – като прииждаща река и бързо връщаща се в коритото си, при това в съвсем малко корито. Колкото до скандалите  за корупция в структурите на СДС, аз не искам СДС да се превръща в монашески орден, който да обявява анатема на частния сектор в икономиката, на приватизацията и преструктурирането. От друга страна трябва явно да се каже, че СДС не е асансьор за икономическо обогатяване на никого. Не желая да се смесват двете неща. СДС е партия. А партия означава част от обществото. Ако в обществото има скандал по приватизацията, ще ги има и в СДС. Щеше да е ненормално, ако беше обратното. Колкото до мен, най-невярното е, че съм авторитарен човек. Всички, които са работили с мен, където и да е било това, знаят, че аз съм отборен играч. И имам едно известно качество – мога да запазя самообладание и да помогна във всеки момент на отбора, когато той има нужда от мен. Мога да създавам отборен дух. Няма по-силни екипи в България от тези, които аз съм направил.”
Ще спестя на историята оценките, които Костов дава на Жан Виденов и Георги Първанов по-надолу в това интервю. Те също са неверни като характеристиката, която той прави сам на себе си.Това са елементарно проверими, проверени вече неща от бъдещето. При това, дори от утрешния ден. Самият Иван Костов само след две години, когато падне от власт, ще се обиди и на собствения си народ. Не го разбирал. Аз ще отбележа това специално в следващия том от Хрониката, НИЕ-5.

·                      Кои им вярват (на Костов и Петров) и доколко:
- Тодор Кавалджиев (член и секретар на БЗНС, депутат във ВНС 1990г. от коалицията СДС, през ноември 1998г. избран за вицепрезидент на Петър Стоянов с бюлетината на ОДС), в.”Труд”, 9 юни, интервю на Тодор Токин:
“Нас, земеделците, ни мразят от всички страни. Ненавиждат ни. За разлика от другите политически сили ние сме единствените, които водихме борба и срещу реакцията преди 9 септември и срещу комунизма. Но всички знаят какво е БЗНС и всички искат да имат в пазвата си по един БЗНС. След като през 1992 година на възстановителния си конгрес ние отчетохме 176 хиляди членове и за нас щяха да гласуват 20%, БСП остана само месец и половина без БЗНС и си го направи. Това бе Шиваров, който нарече БЗНС-то си на Стамболийски. Георги Петров пък остана в СДС, където също направи БЗНС. След това се отдели Тутраканското БЗНС. Аз бях номиниран от единния БЗНС. Но съм убеден, че идва денят, когато БЗНС ще консолидира своите сили и тогава – да му мислят нашите противници. Но това ще стане чак след като изгубим и предстоящите местни избори. На земеделците трябва да им уврат главите.”
- Анастасия Мозер (съпредседателка на НС и председател на БЗНС вътре в ОДС), Петьо Цеков, в.”Сега”: “Правят се опити да се прекроява ОДС, като се прикачват фантомни казионни формации, които изпълняват политически поръчки. Казвам го като предупреждение, защото след като стане беля няма смисъл да си говорим. Нека не опорочаваме коалицията като през 1997 година. Народен Съюз иска да има 6 областни управители. Преговори със СДС по този въпрос засега няма.”
- Александър Праматарски (депутат от НС и зам. председател на Демократическата партия), пред Паулина Бъчварова във в. “Новинар”):  “Отношенията с ОДС са нормални. Говорим за СДС и НС – БЗНС и ДП. Ние сме част от правителственото мнозинство и участваме в кабинета с един вицепремиер и двама министри. Другото са спекулации. Не делим министрите на “наши” и “ваши”. Просто има работа и ще я вършим заедно. Ние като самостоятелна парламентарна група ще се срещаме с ръководството на СДС, не с част от синята група. Отношенията, които касаят СДС, не са наш проблем. Това е вътрешен проблем на СДС. Ние не правим трагедии от различията ни със СДС. Но не участваме в задкулисни сделки. Защото като 100-годишна партия уважаваме институциите  и вота на избирателите.”
- ЛДС - Либералният Демократичен Съюз (ДПС на Ахмед Доган и либералите на Желю Желев-Димитър Луджев) ни представя Светослава Тадаръкова (Стаева) в “Сега”:  “Според Доган коалиция със СДС  е малко вероятна. Абсолютно изключено е партньорството с БСП. ... Желю Желев обяви ЛДС за наследник на старото СДС. Според него най-важното сега е съюзът да постигне своята идентичност и да заеме политическия център. “СДС и БСП имат обща амбиция да утвърдят един уродлив двуполюсен модел в духа на балканската клиентелистка традиция”, каза Димитър Луджев. ... Приет е устав на ЛДС, според който всяка партия в съюза запазва идентичността си, а ЛДС се ръководи от председателите на партиите на ротационен принцип.”
- АлександърТомов (“добрият вълк Лупи”): “Евролевицата е готова и със стратегията и с тактиката си за местните избори. Другата седмица ще подпишем предизборно споразумение със Съюз “Социалдемокрация” (Кръстьо Петков и Петър Дертлиев). Ще настояваме за общи социал-демократически кандидатури за кметове и общински съветници. Не изключвам коалиране с БСП и СДС по места. Но сините не са водили с нас разговори за съвместни действия. “Потегнатата ръка” на СДС, която предполага уговорки за бройки областни управители е “протегната лъжица”. Такива сделки са евтиния и Евролевицата няма да ги приеме.”
- След половин година нищо от това вече няма да е така. Затова другият кандидат за шеф на Евролевицата Николай Камов ще каже: “Вече никой не вярва на Евролевицата.” (в.”Демокрация”)
- След още месец Ирина Бокова (кандидат за вицепрезидент на БСП през 1996, помните ли) ще сподели пред Георги Готев, в.”Сега” следното: “За съжаление равносметката за България е много разочароваща. Ние нямаме стратегия за това накъде вървим. По няколко причини. Сегашното правителство и СДС – политическата сила, която седи зад него – се оказаха неспособни да решат нито един голям проблем. А сегашните леви лидери не можаха да намерят пътя помежду си. След местните избори е необходима безпощадна дискусия. Трябва ни нова левица.”
В нарочна декларация на Движението за единство и развитие на БСП (ДЕР) се казва: “Върхушката на СДС излъга народа, продължава разграбването и разгрома на водещите икономически отрасли, безработицата и безпрецедентното ограбване доведоха големи групи от хора до ръба на оцеляването. Управлението на правителството на СДС е опасно за съществуването на държавата, нацията и демокрацията. ДЕР призовава за прекратяване на вътрешно-партийните спорове и единни действия срещу управлението на СДС.”

·                      И няколко самосиндикалисти в борбата срещу СДС:
- Александър Каракачанов, в.“Труд”: “Не бих писал тези редове, ако не беше статията във в.”Труд” от 26.06.1999г. “Със Софиянски София случи на кмет”, където освен гореща любов и нелюбов към бивши и настоящи кметове на столицата, проличава дълбоко непознаване на проблемите на столицата. Конкретно за проблемите на София:
1. Чистота. Не познавам по-мръсен град от нашата столица, като положението се влошава всяка година. Тук недостигът на пари не е оправдание – всички знаем, че София е галеното дете на правителството.
2. Транспорт. Състоянието е плачевно.
3. Водата. През 1991г. по време на моето кметуване, загубите във водопреносната мрежа се оценяваха на над 50%. С идването на Янчулев беше обявено, че загубите в мрежата са 15%. Това обаче не попречи водата да бъде повод за сладки командировки в чужбина. През мандата на Софиянски този маниер на действие беше продължен. Водопреносната мрежа все повече се разкапва и при първата по-голяма суша София отново ще остане без вода.
4. Инфраструктура. Състоянието на софийските улици е пословично. През последната година започнаха ремонти на някои от столичните булеварди. Възниква въпросът защо това не стана в първата година от мандата на Софиянски, а на четвъртата.
5. Зелена система и строително планиране. Унищожават се зелени площи, реално няма никакво планиране на такива при ново строителство. Основата на това безобразие е съзнателно наложена още от Янчулев и е продължена от Софиянски.
6. Корупцията надмина размерите от времето на Янчулев.
7. Социална дейност. Такава дейност общината няма, като изключим задължителното по закон раздаване на помощи и някои др. В тази връзка искам да напомня, че т.нар. купонна система през гладната (не по моя вина) 1991г. е единственият опит в тази държава да се защити населението в трудни моменти.
Изключително пристрастно и невярно. Пък стремежът купонната система да се представи като държавен опит за спасението на населението, което не е във война вече от 50 години, е... трогателен. Искам да кажа направо разплакващ.
- Жорж Ганчев, Тодор Токин в “Труд” от 29.08.1999г.: “Ако го нямаше Жорж, някой щеше да го измисли, каза преди време един политолог.”
Другите за него:
Цветелин Кънчев: “Жорж е особен вид тапир.”
Иван Костов – “Личи клинична фаза в изказванията на Жорж и е опасно да ги коментирам, без познаване на болестта.”
Евгений Бакърджиев: “Аз не ви правя на луд, това е естественото ви състояние.”
Богомил Бонев: “Много сериозно и с голяма загриженост се отнасям към намерението на Жорж да управлява България. Бог да пази България!’
Той за другите:
За Александър Томов: “политически бракониер. Сашо-Апашо”
За Иван Костов: ‘балкански самурай със синя лента на челото, на път да стане като Милошевич”
За Александър Йорданов: “търбух, което значи закръглен извън нормите индивид, не е обидно”
За Желю Желев: “онова момченце от Веселиново с 34-ти номер обувки”
Аз за него: Луд, та фурга.
- Любов Френска, в.”Нощен труд” 17.09.1999:
“Виагра II (три цвята синьо)
На хоризонта нещо се синее – не е морето..., и министър не е!
Ах, виждам любопитство те изгаря: любими, туй е хапче виагра!
Ела в устата с хапче светлосиньо, ела с желание неугасимо!
Как искам да си даже тъмносин – да си натровен като от токсин.
Ела при мен, не си прави майтап, че
ще взема да те схрускам като хапче!”
“Под полите на Витоша
Ремонти в София текат – по улиците вече дупки няма.
По улиците дупките са вече кът, в сърцето ми обаче зее яма!
Любими, давай като Софиянски, ремонт жадува тялото ми кански!
Разсъблечи ме като столичните Хали, да потанцуваме в леглото хали-гали
Ела, любими, и ме утеши – таз яма в мене бързо запуши!”
“Любими, чу ли днеска новината – на тока ще се вдига пак цената!
На парното калорията гига – и тя се вдига – да! – и тя се вдига!
Любими, взимай пример от Шиляшки, нагоре вдигай всичко ти юнашки
Нагоре вдигай като шеф на НЕК-а и нека сме щастливи! Нека!”