МЕСТНИ ИЗБОРИ 1999 – СКАНДАЛИ И РЕЗУЛТАТИ

Но най-напред за лозунгите (чуждата дума е “слоган”-ите) с които партиите се явяват на тези избори. Историята им и тяхното настояще. За бъдещето им – в бъдещето.
Писал съм и друг път – Понякога ме хваща нещо средно между страх и паника. Мислим си, че ние сме откриватели и модератори на нещата, които се случват с нас и около нас. При това не говоря за важни, за едри работи, от които зависи в каква посока ще тръгне живота ни. Говоря за маловажни, всекидневни случки, толкова дребни, че дори не им обръщаме внимание. На които се подчиняваме, без да се замисляме изобщо. А те били кръстопътища, жалони, предупредителни табели, указатели. “Били”, защото ще разберем ТОВА след години, след десетилетия. И тогава, мен специално, ме хваща въпросният “страх”. Но, спокойно, няма да говоря за себе си. (Въпреки, че така сигурно бих бил много по-убедителен, “страховит”, искам да кажа. Но такова отклонение, дори моят прадядо Дж.Дж. не би си позволил. Защото слушателите му ще забравят накъде са тръгнали.)
В началото на “пиянството на един народ” опиянените от Свободата си българи вееха знаме на което пишеше “ВРЕМЕТО е наше”. Това беше ясно, беше се случило навън, в света, към който те бяха тръгнали. Насреща им се бяха запънали другата половина българи, които живееха добре, защото ползваха незаконно блага (няма да коментирам престъпно или неволно), в чието създаване те не участваха. Естествено е, че на тяхното знаме пишеше “ЗАЕДНО за България”. Защото, ако им откажеха заедно-то, ще трябваше сами да се прехранват, вместо да ядат от наготово-то. И се дразнеха ужасно много на твърдението за Времето.
След 10 години нещата се обърнаха. Девизът на сините костовисти стана “Заедно можем повече”, а на червеното знаме на червения кандидат-кмет Румен Овчаров заблестя “Времето не спира. Нужна е промяна”. Евролевицата на Николай Камов пък заяви “Време е”. Защо?
Ще кажете: обикновени хитрини, тари-тактики (по сполучливия изказ на Иво Беров)
Не! - ще кажа аз. Някой може да си мисли, че това негово хрумване е “върха”, че така ще привлече чужди избиратели, но се заблуждава. Всъщност с тази размяна на слоганите, Господ (Разумът, Съдбата, Бъдещето, както искате го наречете) ни казва къде ще се срещнем “20 години по-късно”. Тогава ще се плеснем по челата, може би, и ще си спомним за ВРЕМЕТО (което иска половината народ) и ЗАЕДНО (което иска другата половина от него), на които сме разменяли местата. Без особен успех за целия народ. Защото – говоря с избистрените понятия на предстоящите бъдещи 10-20-30 години - Европа не иска да приобщи, и няма да приобщи, към себе си само едната половина на народа ни, без значение дясната или лявата. Тя иска ЦЕЛИЯ НАРОД. Иначе – не!
Много ми е трудно да пледирам за т.нар., мерджелееща се на хоризонта още, “голяма коалиция”?! Как да стане това като между двете половина на тази голяма коалиция има пролята кръв и седят отвратителни убийства и престъпления?! Коя от двете половини трябва да направи първата крачка? Кога – по времето на живите участници в разделението или по времето на техните наследници? Кои от наследниците – синовете, внуците, правнуците...? Ужасни въпроси! Знаете ли отговорите им?
(Чакайте да ви разведря. Отклонявайки се. Преди повече от 40 години, за шофиране в нетрезво състояние, ми взеха за 6 месеца шофьорската книжка. За пръв и последен път. Това се случи на 20 километра от дома ми. И на 300 метра от къщата на бъдещата ми жена. Която тогава още изобщо не познавах. Сам си бях виновен – и за карането, и за женитбата. Но какво е искало да ми каже Бъдещето? Лошо или добро съм сторил тогава. Ето от това ме обхваща страх ли, паника ли... Откъде то, Бъдещето ми, ще знае къде ще се оженя?...)
Продължавам да ви разведрявам.
Имаше (и още има) едни смешници ку-курвари и педераси, “хъшове” и “каналисти”, с които ви запознах за пореден път преди колко страници – в предната част за 1998 година. Те участват в тези избори за първи път (на изборите от 1995 се отказаха) под името Движение “Гергьовден”. Техният слоган е “Направи го на 16 октомври”. Представлява един надупен към зрителя човек с огромен задник. Една мъжка ръка, чужда, е хванала с палеца и показалеца си огромна безопасна игла и го боцва с острото по задника. Отдолу пише със старобългарски букви движение ГЕРГЬОВДЕН.
- в.”Новинар” от 1.10.1999 е коментирал този плакат така: “Кич и куриози”.
Една кариера “вагина” - Мира Баджева пише в ”Сега” от 13.09.1999: “За първи път в 10-годишната ни най-нова история един кротък предмет от бита има всички шансове да се превърне в символ на непокорство. В емблема на гражданското общество. Едно време, когато беше официален идеолог на “Хъшове”, Дилов страдаше, че не е могъл да възпита зрителите си – че продължават вместо граждани да бъдат поданици. Е, май сега  е намерил начин хем да преброи симпатизантите си, хем да прокара разделителната линия между граждани и поданици. Движението му се обърна вчера към всичките си симпатизанти да носят безопасни игли на реверите си. Започва преброяването.”
- А самият Любен Дилов-син пише  във в.”Сега” на 14.09.1999: “Въпросът какво да сложим на витрината, та да привлечем избирателите, е хамлетовски за СДС и БСП! Трогателният лозунг на Камов “Време е” веднага беше допълнен на ”От време на време е!”. Оставяме настрана интерпретациите на “Заедно можем повече да крадем” и “Ние сме хот-дог”. Да забием игла в гъза на властта! Нищо, че иглата привидно е безопасна, казват гергьовците. И правилно – голяма част от населението не прави разлика между сюнет и сонет. Точно за тази част СДС си направи избирателни закони така, че максимално да ги обърка.”
Обществен педерас! Не мога да го отместя, но мога да го обознача като такъв.

·                      Пет месеца преди изборите обществото ни започна да се подгрява. На практика веднага след като въпросът с Косово бе решен в началото на юни и стана безинтересен като поле за интриги. “Новата дъвка” станаха насрочените за 26 юни вътрешни първични избори в коалицията СДС.
(Разбира се, че заговори ли се за първични избори - избори преди самите избори, трябва да се има предвид, че става въпрос само за демократични формации. При “червените” партии “първичните избори” се провеждат на закрити места, събират се 10-15 души на пленум, шушу-мушу и хоп в казана – безмилостно жестока работа.
А знаете ли как Александър Лилов от ПГДЛ обяснява защо в БСП няма първични избори? – вестник “Труд”, 14.07.1999г.: “Вече сме средата на юли и истинските избори чукат на прозорците ни. Първичните избори трябваше да се направят през април-май.” Трогателно наистина.)
Практиката на първичните избори не е нова, беше въведена за първи път при избора на президента Петър Стоянов (НИЕ-3), който ги спечели пред Желю Желев. Така опозицията тогава – 1996 година, се обедини предварително. Тези вътрешни избори имат същата цел  - обединение преди самите избори. И затова те дразнят много другарите:
- В.”Труд”, 9 юни 1999, Валерия Велева: “В първичните избори СДС срещу СДС. За неизкушеното в партийните догми мислене е необяснимо защо предварителният вот се прилага и за тези градове, където всеобщото мнение оценява заслугите на досегашните си избраници и им дава повторно доверието си. За София срещу утвърдения политик, администратор и държавник Стефан Софиянски сините изправят непопулярния Христо Михайловски, който може да запише в биографията  си две заслуги – че е зет на Соколов и кумец на Костов. Не се ли копират така  ежбите в бившата тоталитарна върхушка? От това печеливша е само партията на негласувалите и на отвратените от политиците ни.”
- Това пише трудовия вестник. Следвайки една култова констатация на червения експерт от висша класа Димитър Йончев, направена още в началото на 1990 година: “Трудовите и часовите ни вестници работят добре”, поглеждам един часови вестник – “24 часа”. Вярно, бе! На 28 юни 1999 година там пише: “Софиянски, не се давай!”. Обаче липсва подпис на “редакционното”.
- На четири пръста по диагонал от неподписаната редакционна  на “24 часа” намирам една “културна дискусия” (точно така е наречена  тази статия), която слава Богу е подписана – Арх. Борислав Игнатов  от името на движението “Гергьовден”: “Кмете Софиянски, движение “Гергьовден” ще те подкрепи на изборите. Позволяваме си да ти дадем един съвет – не разрушавай символи, пък били те и лоши, а създавай нови! Скъп си на сърцата ни, затова не бързай да се запишеш в историята на София като съсипеш нещо. Пък било то и хранилището на политически трупове – Мавзолея. Извади от общата конструкция всичко, което напомня за предишните функции, и на това място постави  пясъчен часовник. Времето, което лекува заблудите на предишните поколения и помирява бащи с деца, за да се съхрани нацията. Този часовник ще е мавзолей на превратното време. Символ като Статуята на Свободата  и Айфеловата кула.”
Виждате ли откъде тръгнаха – първичните избори, за да стигнат пак до къде – до “да съхраним Мавзолея, защото времето е преходно”, т.е. Георги Димитров пак може да оживее. Дали пък Гергьовден не е кръстено на Георги Димитров?!

- Кукувци ли? Това са порасналите деца на червените си нагли бащи, които никога не са имали нужда да се помиряват с тях, защото никога не е имало противоречия помежду им. Знаете ли, че бащата на основателя на “Гергьовден” е Любен Дилов-баща? Този съм го учил, че бил основател на българската научна фантастика. А Светослав Минков например къде остана? Отговорът е прост. Любен Дилов-баща е правоверен служител на партията БКП. Много от отдавна. Толкова отдавна, че в първите си години е бил непредпазлив, писал откровено, без да мисли – като Валери Петров например. (Искам да кажа громил е директно - дано само с думи, а не с мотиката направо - мислейки че Партията му ще е вечна и що му е да се крие. Но тя не е! И някой ще чете след време откровенията им“.)
  Имам лични впечатления за това, което ще напиша. Като ученик, през 60-те години, покрай “Атомният човек”, попаднах на някакви пътеписи на Бащата, в които той описва едно свое лято като млад на брега на някакво езеро край Берлин. Там не бил сам или с гадже, а в група. Учили ги на умения, които щели да им трябват... сега му викат директно “шпионаж”. Не съм запомнил името на книгата. Но като съвременен потребител, влязох в Интернет да го потърся. И знаете ли какво намирам? Цитирам:  “Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).”
Така значи – “Гълъби”, над Берлин?! Но и нещо прелюбопитно спря вниманието ми. Тази негова “дебютна книга” ЛИПСВА в библиографията му. Тя започва с “Атомният човек”, издадена 1958. Чистили службите, ама недочистили! Нищо, де, аз съм за това – да припомням забравени факти от комунистическото минало на България. Как беше: “Нищо не е забравено, бащице! И нищо няма да бъде забравено, сине!
(Извинявайте за отклонението. Чели ли сте Джером Джером, за когото отклоненията са обичайна практика? Е, той ми е прадядо.)

·                      След като първичните избори минаха, се започна една мащабна “борба с корупцията” по “високите етажи на кметската власт”.
Червени номера!  Едни и същи. Всички вестници са буквално залети от „сигнали“, „предупреждения“, „разкрития“ за сините кметове, които току що, само преди дни, бяха избрани на първичните избори. Поставил съм в кавички “сигналите“, не защото тези сигнали не са верни, напротив – верни са, а заради момента на появяването им. Тези действия срещу кандидат-кметовете от ОДС са всъщност шантажи върху тях посредством събирани с години компромати - Кой се записал в новата партия след като години бил в старата, кой уредил своя род и на жената с някакви движими и недвижими благини, кой кривнал с жената на комшията или съседа, кой откраднал малко или много от държавното имущество, кой затрил готова работа поради своята некадърност... Такива, простъпки да ги наречем общо, има при всеки нормален човек. Но защо трябва да седят с години “във фризера” на някой като Митьо Гестапото и да бъдат извадени, ако човекът настъпи интересите на “Гестапо”?! Написах Митьо Гестапото, но това не значи, че Евгений Дайнов например, не е Гестапото на Иван Костов. Щото и той громи от “партийни” позиции.
Не искам да влизам в подробни поотделни пояснения за всеки “кметски” или “зам.кметски” случай. Още повече, че съвсем не съм убеден в чистоплътните намерения нито на обвинителите, нито на обвиняемите. Ще изредя само “по-големите риби” и ще добавя последствията от “риболова”.
- Разказах преди две страници за “усмихнатото лице на СДС” Стефан Софиянски (юни месец, преди първичните избори). Лично аз никак не симпатизирам на кмета на София Стефан Софиянски. Ако помните какво съм писал още в НИЕ-1 за “сините мравки”, ще се съгласите. Понеже съм добронамерен, в началото на този том от Хрониките, отбелязах положителния му принос за влизането на Валутния борд в България. На страната на Софиянски съм и при неглижирането на точно тези му заслуги от страна на Иван Костов. Последният според мен, е поне на два порядъка по-червен от Софиянски, в гадния смисъл на думата. Мога да поясня това свое мнение с пример от приказките - Софиянски е вълк, а Костов е змия. Макар и рядко, в някои приказки вълкът е добродушен, докато змията винаги е отвратителна. Когато след години Иван Костов изчезне от политическия хоризонт, ще се зарадвам. Когато след години Софиянски ще избере отново “мравученето” (няма значение, че “бил обиден”), вместо смирението пред олтара на нова България, ще ми стане тъжно.
- Един месец след първичните избори започна атака срещу кмета на Пловдив Спас Гърневски. Изобщо не съм течение на “далаверите му”, както пишат часовите и трудовите вестници. Пиша личното си мнение. Наблюдавайки действията му (напр. около женските фондации от рода на “Бъдеще за България”), не вярвам на Спас Гърневски. Мисля, че е тарикат. На всичкото отгоре и той е “бил непредпазлив на младини”, в смисъла на Любен Дилов и Валери Петров (споменати преди страница). Няма да променя мнението си за Спас Гърневски, дори когато някой ще го хареса за депутат  от европейската фракция в нашия Парламент. Тя, европейската фракция, ще спечели, ако го разкара от редиците си. Същото се отнася за Георги Марков, синият протестор срещу Конституцията от 1991-ва (НИЕ-1), както и за историка Божидар Димитров (ще му дойде реда в НИЕ-5).
Новият кмет на Пловдив (1999-2003) ще се казва Иван Чомаков (БЗНС, СДС, НС и БСДП)
- ОДС издигна кандидатурата за кмет на Варна на областния управител в момента Добрин Митев. Твърде спорна личност, съвсем меко казано. Разказвам накратко, отзад напред.
През 2004 година съдът осъди Добрин Митев на 5 години затвор за “злоупотреби в процеса на приватизация”. Звучи гръмко, а всъщност е най-обикновено кокошкарство – някакъв апартамент, земя, къща на село. Осъди го задочно, защото една година по-рано – през 2003-та Добрин Митев избяга в Нова Зеландия (и още не се е върнал). А една година преди това беше направен и опит за убийството му насред София. Запазил съм едно интервю с Добрин Митев от октомври 1998 година (Бистра Варнева, в.”Стандарт”, 16.10.1998).
Там журналистката го пита: Как ще постъпите с директори на държавни предприятия, които бяха назначени със съдействието на политическата сила СДС, а по една или друга причина се оказаха некомпетентни или неподходящи за поста си?
На което Добрин Митев отговаря така: Ще си ходят. Критериите са личен морал и компетентност.”
Забелязахте ли? “Личен морал”! И “компетентност”!
Между двата тура на изборите през октомври 1999, в.”Монитор” публикува информация, че дипломата на Митев за висше образование е фалшива. Кандидат-кметът се закани, че ще съди вестника, но после... виж по-горе за Нова Зеландия.
Ще кажете, че Иван Костов не е знаел за тези неща покрай Добрин Митев. Да попитам: Защо Димитър Гронев (“червеният шаман”, вж. НИЕ-1) шеф на предизборния щаб на Кирил Йорданов, който стана кмет на Варна, знае (има го публикувано в “Труд” на 24.10.1999), а Костов – не?!
- За другия черноморски град Бургас отговаря Йордан Цонев. Видна костова политическа личност. Много по-високо в йерархията на СДС от Добрин Митев. И за него ли Иван Костов “не знае”? Щото самият Йордан Цонев казва (в.”Труд”, 19.10.1999): “Една от основните грешки, които допуснахме, беше, че три години и половина мълчахме за очевидните слабости, които виждахме в работата на кмета. (Става въпрос за Йоан Костадинов, който е новият/стар кмет на Бургас – 61,44%, а ще вземе и трети мандат на следващите избори през 2003г.) Критикувахме Костадинов, но не го правехме систематично. През цялото време съзнавах това – от една страна да се представи СДС като немощна и разцепена организация в града, от друга аз да бъда експониран като едноличен вожд тук. Ако сега можех да се върна назад, не бих приел да остана дори и на градско ниво в СДС.”
Забелязахте ли – “ако сега можех да се върна назад...” След няколко години Йордан Цонев ще се коригира. Ще напусне СДС изобщо и ще стане десния солташак на Ахмед Доган. Кьошеклия камък ДеСебарски.

·                      Ловешкият скандал
На 24 септември всички вестници гръмнаха едновременно. Появи се аудиокасета със скандални указания на външната министърка Надежда Михайлова към активисти на СДС как да бъдат спечелени изборите в Ловеч. Касетата била разпространена от местния кореспондент на вестник ”Дума” и кандидат за общински съветник от БСП в града Митко Недялков. Според записа (вземам го от вестник “Сега”): “Михайлова поръчва на неколцината активисти да бъдат привлечени и държавни чиновници, “ако ще да са комунисти – в крайна сметка работят на държавно”. “Футболист има ли някой? Стоичков от тука ли е?”, пита Михайлова. Обяснили й, че е от Пловдив. Петър Хубчев е от Ловеч, ама играе в Германия. “Нищо, ще му пишете да подкрепи с едно послание – “Това е моят кмет!”, заръчва министърката. Тя обяснила на събеседниците си, че няма да имат проблем с централната преса, но трябва да се оправят сами на местна почва. “Вземете си някой по-разтропан за шеф на пресцентъра да се занимава с журналистите. Нахранете ги”, съветва тя.”
Реакциите:
- Надежда Михайлова пред БТА: “БСП се саморазобличи. Представен е монтаж от незаконно подслушани разговори. Скандално е, че срещу опонента се използват методите на политическата полиция, присъщи на БСП. Очаквам правосъдието категорично да пресече подобни опити за манипулации.”
- Полицията на РДВР-Ловеч задържа 7 журналисти, вкл. и Митко Недялков. Две прокуратури - Ловешката районна и Върховната касационна наредиха проверки за използване на “специални разузнавателни средства”. Поводът е жалба на управителя на Ловешка област д-р Гето Джурковски (герой на записа) след излъчване на целия запис от касетата по местното радио “Лиани”. Касетата на Михайлова става хит в Ловеч. От заведенията я търсят, за да привличат клиенти.
- Богомил Бонев, вътрешният министър, заяви от Бургас: “Случаят в Ловеч е нарушение по чл. 145а от НК, по който се предвижда затвор до 3 години и глоба до 500 лева. За да има наказателно преследване, е достатъчно да е направен запис без съгласието на съответното лице.”
- Президентът Петър Стоянов коментира случая с Михайлова на софийското летище преди да отлети за САЩ: “Разбира се, няма предизборна кампания в която да не е размахват компромати, но ми се струва че в тази предизборна кампания, специално компроматите ще изиграят лоша услуга по-скоро на техните автори, отколкото на хората, срещу които са предназначени.”
- Иван Костов пред в.”24 часа”, 27 септември: “Ловешките полицаи са се престарали. Прехвърлили са нормите на поведение. Никой не трябва да тревожи журналистите преди избори, ако не иска да прави скандали в обществото. Категоричен съм обаче, че подслушването на разговори между външния министър и сините активисти е драстичен случай за нарушаване на човешките права.”
- 29 септември в.”Сега”: “Вътрешният министър Богомил Бонев се извини за това, че ловешките полицаи принудиха местни репортери да се явят през нощта в РДВР заради касетата със скандалния запис на Надежда Михайлова. Полицаите не са политици и не са могли да преценят колко ще се обидят журналистите, поканени в полицията да разкажат за инцидента, оправда ги Бонев. Но нямал намерение да ги санкционира по никакъв начин.”
- На 29 септември, Главният секретар на МВР Божидар Попов коментира: “Не съм чувал касетката от Ловеч, но според оперативните работници, които са я слушали, ясно си личи, че тя е монтаж. В момента се извършва предварителна проверка и е все още рано да се каже каквото и да е.”
- Пак на 29 септември Таня Джоева пише във в. “Новинар”: “Надежда Михайлова не е казала “Нахранете журналистите”, а “Захранвайте журналистите с информация”. Тази интерпретация на събитията около Ловеч пусна на електората в Плевен премиерът Иван Костов.”
- Аз: Не съм слушал касетата. Може би трябваше да отида в някоя ловешка кръчма да я чуя. Но пък, седейки си у дома, си спомних за онези непредпазливи думи на президента Петър Младенов, произнесени на 14 декември 1989 на стъпалата пред Народното Събрание: “Най-добре е танковете да дойдат”. Които Филип Боков интерпретира като “Най-добре е Станко да дойде” (случаят е на страниците на НИЕ-1). Какво да ви кажа? – Една партия ги е възпитавала.
Онези думи на Петър Младенов му струваха оставката след 5 месеца и той повече не се върна в политиката. Богомил Бонев ще подаде оставка след 3 месеца, Иван Костов и правителството му, барабар с Надежда Михайлова  – след година и половина. И те повече няма да се върнат в политиката.
Кмет на Ловеч стана Пламен Еврев, ПК Екогласност, ОБТ, БЗНС “Ал.Стамболийски”, БСП. Резултатът му е 50,94%

Местните избори през 1999 година се проведоха в два тура – на 16 и 23 октомври. Гласуваха малко под 3,6 милиона избиратели. Това е 84% от гласувалите 4,3 млн. на последните парламентарни избори през 1997-ма. На местните избори през 1995 гласуваха 3.9 млн. избиратели - Повече статистически, но пък това бяха само 75% от явилите се 5,2 млн. на предходните парламентарни избори от 1994 година. Ха сега, де, кога избирателната активност е била по-висока?
Окончателните резултати показвам в сравнителни таблици с резултатите от предходните местни избори през 1995, които се проведоха също в два тура на 29 октомври и 12 ноември.

Брой на общините и процент от всички, в които печелят партиите

                                      Избори 1999          Избори 1995          Разлика

БСП   (коалиция)             115, 44%                   194, 76%                   -32%

СДС   (коалиция)               85, 32%                     15,   6%                   +26%

ДПС                                    23.  9%                      26, 10%                   -1%                  .

Евролевица                       7,  3%               БКП   1

независими БЗНС-та          6

БББ                                      2

Зелена партия                     2                                 -

Нов избор                            1                                 -

ВМРО                                   1                                  -

ОБТ                                       1                                 -

Движение „Гергьовден“       1                                 -

БСДП                                    1                                 -                                                  .

Независими                        29, 11%                     17, 7%                       +4%

На следващите две страници са поместени две карти на България: “червената” на Клара Маринова с резултатите от местните избори през 1995 и многоцветната с резултатите от местните избори 1999 година.

ХТ2_karta1-KM

ХТ2_karta2-late

Тъй като населението не е равномерно разпределено в общините, съществува и друга статистика: какъв процент от цялото население е гласувало за дадена партия.

В процент от населението

                                  Избори 1999            Избори 1995                      Разлика

БСП (коалиция)                 28%                            24%                            +4%

СДС (коалиция)                 32%                           12%                           +20%

ДПС                                      6%                              23%                           -17% 

Картината от изборите става още по-друга, ако се видят резултатите на партиите, получени в големите градове на страната:
- коалиция СДС:
През 1995г., въпреки малкия брой спечелени общини, СДС печели кметовете в градовете София, Пловдив, Варна, Габрово и Стара Загора.
През 1999 година СДС губи Варна, Габрово и Стара Загора, но печели в съседните големи градове Шумен, Велико Търново и Пазарджик. Освен това отнема от БСП-кметове в традиционно червения Северозапад – Видин и Монтана, както и населените предимно с електората на ДПС градове на родопска България в Смолян, Хасково и Кърджали дори. Добавката “дори” е защото кметът на Кърджали е независим, но е подкрепен от ОДС.
СДС има болшинство в 13 общински съвети на големите градове (в които нямат превес БСП и ДПС, вж по-надолу).

- коалиция БСП:
Докато на кметските избори 1995г. почти цялата местна власт беше “червена” (194 от всичко 255 общини), през 1999-та картата на страната е многоцветна (115 от всичко 262 общини). Вярно е, че в сравнение с главоломния спад на избирателите си на парламентарните избори 1997г., на тези избори БСП получава около 50 000 гласа повече, но това е само за статистическо
Вярно е това, че през 1999г. БСП регистрира впечатляващи победи в Русе,  Ловеч, Сливен, Ямбол, Бургас и особено във Варна, където беше регистрирана най-голямата изненада на изборите. Но това се дължи на скандалите в тези градове сред партньорите в коалицията ОДС. Това ще бъде от полза на Георги Първанов, който ще се спаси от подаване на оставка и възможност да се кандидатира за президент след 3 години.
БСП има най-много общински съветници в Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Добрич, Сливен, Ямбол, Бургас и Благоевград.

- ДПС:
Движението получи най-голямата плесница от своите избиратели. Докато през 1995 година имаше Кърджали, сега загуби и него от един независим кандидат, подкрепен от ОДС. Дали това е резултат от  някаква договорка между БСП и СДС, няма значение. ДПС ще поиска касиране на изборите, но съдът няма да отмени получения резултат на изборите. Ще остане старият резултат - 23 общини от общо 262.
ДПС има превес в общинския съвет само в Кърджали.

- Евролевицата за първи път участва самостоятелно в избори. И спечели сама в Добрич, в коалиция с БСП в Благоевград и в Силистра с един независим, подкрепен от нея. Но от червената група не е възможно да се отдели жизнеспособно парче.  Същото се отнася за Обединения Блок на Труда на синдикатите (ОБТ), “зелените”, социалдемократите, земеделците, и не по-малко за “новия избор” на желевци. Дотук беше.
-  Воеводите от ВМРО винаги са били “воеводи”, имам предвид малко фукльовци. След първия тур на изборите те се самообявиха за трета политическа сила, а накрая им остана една община.

- И “трите води” от Движение Гергьовден са такива. Но те нямат национално значима кауза, каквато е македонизма например. С чалгизъм, курварлък и педерасщина не може да се пробие традиционният българин.

Иначе е разбираемо, че всяка партия отчита своя победа на местните избори. Моите изводи ще илюстрирам с един спомен от училище. Някъде много назад в годините, около полета на Гагарин, учителката ми по литература цитираше някакъв съветски учен, който бил казал: „При съветската власт в Рязанска област има 248 писатели, докато в царско време е бил само един.“ После учителката ми допълваше, че този единствен писател се е казвал Иван Сергеевич Тургенев.