ИЗБОРЪТ

На 22 юни 53-ма депутати от ПГ на СДС поименно гласуваха решение с което искат НКС да направи анализ на резултатите от парламентарния бойкот. "Бойкотът не блокира, а улеснява мнозинството, той застрашава авторитета на СДС и дезактивира сините депутати", се твърди в решението. След седмица висшият коалиционен орган реши да продължи бойкота. Така партията на Стефан Савов, от чиито редици са най-активните противници на бойкота, остана в изолация.
Щафетата пое самият Председател на Събранието. Хитрецът предложи "кръгла маса", която да изработи вариант на споразумение за предсрочни избори между парламентарните групи. "Шах-шех с пешката", както пише Калин Манолов в "Отечествен вестник". Предложението (мисли си Ал.Йорданов) е съвсем в духа на решенията на националните конференции на СДС или поне не им противоречи пряко. Ако се приеме, Парламента остава – нали той е "кръглата маса". Ако не се приеме, ето ти пореден повод Филип Димитров да бъде обвинен в неумение да води диалог и да се иска свалянето му. И при двата случая Йорданов печели: затвърдява се имиджа му на човек, който никога не греши.

НКС подмина като влак телеграфен стълб "умното" му предложение. Телеграфният стълб си направи единственото вярно заключение: че трябва да се качи на "синия влак", и се превърна на гълъб, който литна подире му.
Далеко зад влака останаха други "диреци".

·           Веселина Рашеева написа в рубриката "лични" на в."24 часа" от 11 юли 1994 година: "Посредственост заплашва ръководството на СДС".

(След две лета можеше да замества Екатерина Михайлова в синята коалиция. Не че щеше да е по-добре за България.)

·           Венцислав Димитров продължи да псува на "педерасти в СДС". Този път пред многобройна публика и телевизионни камери, за велика радост на червеничките. "Над СДС висне трагична прокоба. Има нещо фатално в това канибалско самоизяждане, в което всеки син активист е един Петкан, клекнал под ножа на собственото си племе", написа по този повод Стефан Продев в "Дума".

(Понякога човек изказва мисли за други хора, които се оказват пророчески за него самия, но в съвсем друго време.)

·           В първата за юли "Неделя 150" Георги Петров разказа за двама чичовци на Филип Димитров. Единият бил партизанин и убил 11 души без съд и присъда. Другият не успял да стори това, защото междувременно фашистите го убили.

(Уточнение, вероятно на Савовите подмятания за комунистическо минало на сини водачи на "Раковски" 134. Тази писта бе забравена веднага, че и досега.)

·                      В средата на юли Демократическата партия на Стефан Савов беше "замразена" – от член на коалицията, стана наблюдател в СДС. Против това решение са гласували РДП, ОХДЦ и БЗНС в СДС. Доброволно са подали оставки Васил Гоцев и Аспарух Панов като зам.шефове на НКС. Третият заместник – Стефан Софиянски е отложил решението си за оставка до септември. На излизане от съвещанието Стефан Софиянски изразил пред журналистите абсолютното си несъгласие с решението за замразяване на ДП, както и с лековатия начин по който били отхвърлени добри предложения за бъдещето на СДС. После допълнил, че главният секретар Иван Куртев е виновен за колизиите в коалицията и трябва да си ходи. Според същите журналисти "усмихнат Иван Костов излезе от НКС и отказа коментари заради среща с японци".
Няма аз да казвам кой е Стефан Савов. Вижте коментариите.
- Най-напред софиянци в телефонно допитване на агенция "Факт" на въпроса "От чии интереси се ръководят народните представители?" отговарят така: 58% – от собствените си интереси; 27% – от интересите на своите партии; 2% – от интересите на страната. (в."Стандарт", 1 август 1994)
- В."24 часа": "Поредно глупаво решение е замразяването на Савов, каза шефът на НС Александър Йорданов. Ако знаел, че НКС ще отвори хладилника, нямало да замине за Милано и щял да се опита да предотврати това. Г–н Йорданов одобрявал спирането на бойкота.

("Истината е, че Александър Йорданов избяга в Милано, защото в негово отсъствие как да го отлюспиш демократично?)

- Съобщение отново на информирания в."24 часа":  "Според г-н Стефан Софиянски действията на НКС и решението за ДП били недопустими. Той не сдържа нерви и заплака насред брифинга след заседанието на "Раковски" 134."
- "Дума", Стефан Продев: "Ако Стефан Савов не иска да се превърне в снежен човек, трябва да действа овреме. Единственият му шанс е да прекъсне електрическата верига, която Ф.Д. държи в ръцете си. Веригата, която утре ще замрази целия СДС. Не стане ли това – чао на всичко синьо."

(Тази препоръка на пръв поглед е неясна. Какво означава да се "прекъсне електрическата верига"? Каква верига? Как да се прекъсне? Имайки предвид вековната практика на комунистическата партия, нещата като че ли дойдоха по местата си, когато след месец (22 август 1994) прочетох във вестниците, че е осуетен опит за убийство на Филип Димитров и Едвин Сугарев по време на посещението им в Силистра. Ако ме мислите за много мнителен, да ви цитирам и "168 часа" от 5 септември: "Фил Кенеди така и не изигра убийството си в Дулово. А всичко беше подготвено по ноти от НКС.”)

- Онзи вестник, който през 1993 година месец май, написа "Савов клекна и усмърдя Европа", сега се зажалил – "Това действие (замразяването на партията Савова) е 24 часа преди смъртта на СДС".
- "Малкият Иванчо" в "24 часа" (27 юли): "В НКС на СДС останаха само хора с чисто минало. Сега спокойно могат да почват да го цапат."
- Георги Борисов в "Континент" пояснява: "Ако Кирил и Методий бяха предвидили какво очаква България през последния половин век, в азбуката им нямаше да има буквите "С" и "Д"."

·           Питате как реагира вестник "Демокрация"?
- На 1 август 1994-та Панайот Денев подаде оставката си на главен редактор. Из мотивите му: "Поради дълбоки принципни различия както с групата около Стефан Савов, наричаща се парламентарна, така и с групата около Филип Димитров, наричаща се НКС, поради неразрешими противоречия с "Издателски синдикат" и възмущение от пагубната стопанска дейност на Агенция "Демокрация", моля ... Подпис ПАНАЙОТ ДЕНЕВ".

Сигурно е така – това за дълбоките принципни различия. По времето на Жан Виденов Панайот Денев стана генерален директор на БТА. Проблемът обаче остава, защото и по времето на Иван Костов Денев е на същото място.

- Заедно с Панайот Денев оставки подадоха и заместниците му Владимир Каракашов, Мария Велковска и Микаела Въжарова. Из техните мотиви: "Не вярваме в онази политическа дейност, която с дясна фразеология маскира левичарско политическо поведение. НЕ ВЯРВАМЕ, че когато 75 на сто от българите са ПРОТИВ КОМУНИЗМА, а само 15 на сто от тях подкрепят политическата коалиция СДС, тази коалиция може да се окачестви другояче освен като левосектантска. НЕ МОЖЕМ да работим във вестник, на който се заповядва да обслужва нуждите на тази лявосектантска организация."

Не цитирах пълния текст на мотивите, за да спестя място. Но повярвайте ми: в тях няма ни дума самокритичност, че ако само 15 процента подкрепят коалицията СДС, а три четвърти са против комунистите, има нещо гнило в редакторите на "всекидневника на СДС". Не в читателите му, драги!

- Новият главен редактор на в."Демокрация" е Иво Инджев.

На втория час от избирането му някои вече не го харесваха. Заболяло ги било от непрофесионалния избор! Загрижени били, че той бил по-партийна маскара и ще довърши Демокрацията! Загрижил се кой? – Тошо Тошев от "Трудовете", Петьо Блъсков от "Часовете", някакви пагони от "Континент" и "Новинар". "Думичката" съобщава съвсем сдържано за промяната. Естествено – защо й трябва да хвърля собственоръчно лайна, като плаща за това на съответните слуги.

Но по-важно от това да разказвам как тези слуги старателно и съсредоточено ни мажат със собствените си екстременти, е да обърна за пореден път вниманието ви, читателю, че АТАКАТА НЕ Е СРЕЩУ ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ НА ПРОМЕНИТЕ, А СРЕЩУ САМАТА ПРОМЯНА.

·                      Просташките вестници атакуват най-опростено: със сексуални и лайняни намеци, каруцарски изрази, направо и късо – че иначе простите избиратели няма да разберат.
В."Труд", 2 август 1994, неподписано: "След като прогони всички клиенти на БТА и я превърна в септична яма, грандиозният професионалист дръпна казанчето и на в."Експрес". Под мъдрото му ръководство вестникът изтече в градската канализация, в която "Още" ухае на журналистически напън."

Аз не зная отсега дали Иво Инджев "ще довърши в.”Демокрация". Но заявявам още веднъж, съвсем определено, че г-н Денев пречеше на демократизирането на “Демокрация". Отбележете още нещо, читателю – че декларирам това, макар в архивата ми от вестници да има доста компрометиращи сведения за лицето Иво Инджев и родата му, и само едно подобно материалче за лицето Панайот Денев. Обаче почтеността изисква да оценяваме постъпките. Иво Инджев имал комунистическа закваска, а защо точно Любен Беров (който никога не е бил комунист?) го прогони от БТА, и тъкмо оттогава насам тя се "разухая", не "на септична яма", а още по-лошо: комунистически. Тъкмо периодът на синия Денев във вестник „Демокрация" отказа читателите й. В ТV-предаването “Още" на Иво Инджев, ако не друго, поне беше изключено да се чуят изрази като "дръпна казанчето", "изтече в канализацията", "журналистически напън". Които са целия езиков арсенал на главни редактори от типа "Тошев & Блъсков". Пак почтеността изисква да напиша, че колкото и да беше прост и жесток, Тодор Живков изобщо нямаше да разреши на Тошо и Петьо да помиришат "Големия стол". Доказано е – Иво Инджев е имал бъдеще и при социализЪма, докато Тошко и Петьо доживот щяха да описват само ловните подвизи на партийните велможи.

·                      По-интелектуално списваните вестници разбират това и атакуват "принципно". Кавичките са, защото принципите – каквито и да са те – не могат да бъдат защитавани с подмяна на тезите, откровени лъжи и измами – колкото и фино интелектуално да са поднесени.
В."Континент",3 август, Боян Обретенов: "Вестникът на свободните хора не се роди, оказа се, че такива хора няма. А вестникът трябваше да е "Демокрация". Хора като вчерашния и днешния главен редактор на "Демокрация" живееха сред бай-Тошовия карнавал свободно, дори много по-свободно от стотици други, защото нямаха морални задръжки, угризения или високи духовни изисквания. Искаха само да бъдат и успяваха. Сега имат шансове да пребъдат. Вестникът, замислен (или по-точно мечтан) като лист на свободните хора, отдавна е орган. Органът задължително има линия, а линията – естествено – се прокарва от нечий показалец. Нещо, което ни е до сълзи познато от "Работническо дело", "Народна култура" или "Литфронт" и носи успокоителния аромат на ЦК."

“Успокоителният аромат на ЦК на БКП” се носи тъкмо от това внушение, че всички – от Савов, през Йорданов, до Филип Димитров – са маскари. Забележете общия знаменател и посоката на знака: "вчерашния и днешния главен редактор", "искаха само да бъдат и успяваха, сега имат шансове да пребъдат", "орган-линия-показалец – Демокрация-Работническо дело-ЦК". И това ми го пише един от вестника "Континент" – поредният орган, издържан от парите на ЦК на БКП. Ох, как се изкушавам да изредя на редакторите биографиите и делата им.
Че кой умен и помнещ човек ще ви обърне внимание, бе тайни полковници? И накрая сте оцапали цялата работа. При умният човек е точно обратното, което е при глупаците. Той разбира от половин дума, ако му повторите нещо два пъти, сработват спирачките на недоверието му. Защо сте завършили въпросната статия така?

"Трябва да оставим на тях – институциите и йерархиите – да затъват сами в играта, наричана "демокрация", и да ги дарим с прастария български скепсис, който не е друго освен презрение или пренебрежение. Нещо, което впрочем голяма част от народа вече прави..."

Дойдохме си значи пак на думата: и да знаете, че държавна фирма "Карл Маркс" няма нищо общо с акционерното дружество "Фридрих Енгелс".
Идат избори!