ПЪРВИТЕ ПРИЗНАЦИ, ЧЕ БЕРОВ  СИ  ОТИВА

В. АНТИ, 18 февруари 1994, двустишие от Донка Райнова:
“Играта е поета. Тука есть. Тука – нет! / Вот на кабинета? – Вот тебя кабинет!”

·                      На 6 март 1994г. до централната черква в Крумовград "са открити парчета от обгорени трибагреници", съобщил говорителят на местната ДВР Стоян Дамянов. Точно така пише: били открити, не било видяно кой ги пали, дали там или на друго място. Сещам се за точка 38 от Инструкцията на КГБ "Как да се отнасяме с местното население". Дали пък не са нарочно подхвърлени? Още доказателства в подкрепа на една такава хипотеза:
- Тази същата неделя, но следобеда, в предаването "Ку-ку" се появи отецът Гелеменов, който разправяше, че турците в България трябва да бъдат изгонени и точно неговите момчета щели да направят това. Кога му съобщиха за палежа в Крумовград, кога туй-онуй, кога кукувците свариха да изродят в предаването си този голям патриот.
- Веднага в понеделника - 7-ми март - в НС бе внесено официално искане от ОКЗНИ и ОПТ за образуване на нарочна парламентарна комисия, която да се запознае на място с всички закононарушения на кметовете на ДПС, които "били станали нетърпими за гражданите". Дали пък причината за "нетърпимостта на гражданите" не е едно писмо на Доган до СДС с изявено желание за сътрудничество, за което се чу  десетина дена при това?
- На пресконференция във Варна на 21 март 1994г. Красимир Премянов е съобщил, че в южните райони на страната, населени с българи с небългарско съзнание, усилено се съсредоточава оръжие. Което значело, че у нас се готвел босненски вариант и опасността от него била съвсем реална, ако парламента сега се разпусне.
Оказа се на следващия ден, че дори висшето партийно ръководство не било уведомено, че Премянов разполага с подобни "данни". Другарите му съпартийци го привикали на "Позитано" да обяснява "защо настройва ДПС срещу БСП”. На въпрос в Народното събрание от опозицията, откъде има тези данни, Премянов каза, че говорил от свое име, използвал непрофесионални източници и БСП не стояла зад това. Въпросът умря, преди да роди други въпроси.
- Например какви са връзките между Юнал Лютфи и Минчо Минчев, че си приказват усмихнати като стари познати в коридора на Парламента? Остана и "големият смях на Вселената, че отломки от метеорити се представят за планети" – цитирам един от вестниците на националистите, казани по друг повод и още през 1990-та. ДПС щяло да иска имунитета на Красимир Премянов?!
Така приключи първата атака срещу мандатоносителя ДПС.

·                      След понеделнишкото заседание на МС на 7 март 1994 година Беров се почувствал зле, макар то (заседанието) да не се е отличавало особено по тон и градус на пренията от други шумни заседания – "твърдят осведомени източници" в сутрешните вестници на 8 март, съобщавайки, че през нощта Любен Беров е получил сърдечна криза.
- Говорителят Райчо Райков е заявил, че никакви сведения няма да бъдат давани през следващите 5 дни. Още на следващия ден обаче във всички вестници бе тиражирано изявление на д-р Тодор Герасимов, началник клинична база "Лозенец" (бивша правителствена болница), че премиерът няма инфаркт, а "сърдечна криза причинена от нестабилна стенокардия". Нямало основания за хирургическа намеса, но лечението щяло да продължи около месец. Спешно от Тел Авив бил извикан един от най-известните световни кардиолози проф. Морис Леви, завършват съобщенията.
- На 12 март се оказа, че "на Любен Беров е направена операция на сърцето, планирана на 10 март, съобщи пресцентърът на МС. Поставени са необходимите четири байпаса. Операцията е започнала в 8,30 и е завършила в 13,30 часа". Някои вестници, които пишат съобщенията с израза "припомнят експерти", допълниха, че при подобна операция нетрудоспособността на пациента е до три месеца, а правото на платен отпуск е между 6 месеца и една година.
- На 15 март в "Труд" пише: "Три дни след операцията, при която му бяха поставени 4 аортокоронарни байпаса, проф.Беров се чувства все по-добре. Вчера премиерът е стоял дори 7 минути прав, лекарите трябвало да го придумват да си легне. До 10-15 дни проф. Беров може би ще си отиде в къщи. За известно време обаче може би ще трябва да се откаже от лицевите опори сутрин." (Подписала Ирена Маринова, подчертаното мое.)
  В последната седмица на март вестниците започнаха да подхвърлят, че Желев предложил на Стефан Савов да поеме кабинета след оставката на Беров и Савов приел. Нещо повече: провел разговори с НСД на Луджев, ПНС на Пушкаров, ГОР на Томов, дори с Чавдар Кюранов и Георги Близнашки БСП.
В съботната "Панорама" на тази същата седмица Жан Виденов каза нещо сензационно според мен: президентът Желев не бил разрешил Беров да стане премиер с мандата на БСП и настоял той да е премиер на ДПС. Това означава поне две неща. Първо, че поемането на държавното кормило от професора въобще не е подлежало на съмнение, и второ - Желев продължава да сключва потайни споразумения с БСП. Кой кого ще надхитри, предстои да видим.

Вече е април’ 94. От началото на Беровото управление са изминали 16 месеца, остават му още 5.

·                      На 7 април след шумна теле- и радиокампания, че Любен Беров ще председателствува заседание на МС, той се появи зад масата си и вдигна чашка с нещо като коняк за здравето на всички министри (това го видяхме в "По света и у нас"). После се върнал обратно в болницата, оставяйки заседанието на своя заместник Матинчев (това го чухме по радиото). Във вестниците прочетохме, че "с коняка не се чукнал само правителственият говорител Райчо Райков, защото него ден бил хремав и лекарите на Беров му били предписали тази дистанция".
Продължават такива писания:

·                     "Чие е правителството?" от Любен Георгиев (в."Дума", 5 април): "Що за феномен сме? А няма да има нищо чудно, ако съставим отговорите на най-обикновен тест. И така:
1. Чия програма изпълнява правителството на Беров? Още с идването си премиерът оповести, че ще изпълнява програма на СДС.
2. Чии са министрите, колко от тях са социалисти, та да се говори, че кабинетът бил на БСП? Всички министри от Беровия кабинет са бивши заместник-министри от правителството на СДС. Или отговорни служители в същия кабинет като военния или вътрешния, например.
3. Разкри ли какво наследство от правителството на СДС завари? Само се закани. Дори когато вотът му висеше на косъм, пак премълча криминалните престъпления на бивши министри, увеличили разрухата и оплячкосали милиони.
4. Пристъпи ли към масовата приватизация, както обещаваше? Не, защото признаване правото на хората, участвали с труд, ум и опит в създаване на гигантското национално богатство, не влиза в програмата на едната от двете политически сили. Всичко следва да се оплячкоса така, че да се осъществи формулата цялата собственост следва да премине в ръцете на новите чорбаджии.
5. Пита ли се за произхода на милионите, с които се закупуват обявените за приватизация обекти? Не, не се пита, защото според определени разбирания да се интересуваш откъде и как са натрупани богатствата на милионерите и милиардерите било комунизъм и рекомунизация.
6. В областта на правораздаването кои интереси се защитават, дали правата на гражданите или правата напрестъпниците? Този въпрос е с понижена трудност.
7. Къде ще отидат сегашните министри, ако кабинетът се разпадне един ден? Колко от тях ще минат в БСП? Нито един. Макар сега да недоволстват срещу един или друг, СДС пак ще си ги прибере.
Отговорете с "да" или "не" на тези въпроси, съберете кои са повече и ще разберете на СДС ли е правителството "или ДА", както се изразяваше фамозният Трендафил Акациев."

Честен човек не може така нагло да лъже. Класически комунистически тип, когато демагогията е преминала в безочлива наглост. Не Идеята, която добра или лоша, се защитава с почтени средства, а идеологията, която не признава друго нищо, освен Себе си и носи смърт за другите.

Ще се пробвам да й отговоря по същество. Почтено!

1. На 20 февруари 1993г. пред народните избраници Беров прочете своята актуализирана програма за управление. Там изрично посочи, че тя коригира старата "антинародна" програма на правителството на Филип Димитров. Т.е. самият Беров отрече, че изпълнява програмата на СДС.
2. За 20-те месеца управление на кабинета на Беров, СДС му поиска 5 вота на недоверие. Датите и гласовете в полза на Беров:
- на 27 май 1993 по повод побоя над Стефан Савов – 146 за кабинета и 76 против;
- на 22 юли с.г. - преговорите за външния дълг – 147 "за" и 81 "против";
- на 29 юли с.г. по повод тротоарните такси – 141:80;
- на 18 ноември с.г. за социалната политика – 130:83;
- на 9 февруари 1994 за престъпността– 135:89.
Мислите ли, че социалистическите избраници ще подкрепят толкова твърдо ТОВА правителство, ако то е на СДС?
3.   Евгени Матинчев до 1989 е бил секретар на Съвета за управление на НРБ с председател др.Емил Христов. Валентин Карабашев и Румен Биков са членове на АСП, която се отдели от БКП в началото на февруари 1990 на "историческия" 14-ти конгрес. Валентин Босевски беше виден "еколог" от обществените организации по Тошово време (кавичките са защото по време на Чернобилската авария споделяше в медиите разбиранията си, "че опасност няма"). Виктор Михайлов се е мотал из МВР-началниците поне десетина години преди Промяната. Всички тези НЯМАШЕ да бъдат на тези длъжности, ако не бяха правоверни комунисти – Партията не разрешаваше дори да си председател на градско ТПК, ако не си нейн човек! Ама, те били станали демократи след Десети? – Глупости! Вярвате ли, че БКП е раздавала ТЕЗИ длъжности, ако не е имала сигурни гаранции, че "държи" своите служители? Георги Танев никога не е бил седесар. Филип Димитров го завари в министерството и го уволни на третия месец поради некадърността му. Седесар бил и той, боже! За доцента от ВИИ "Карл Маркс" Стоян Александров се твърди, че разбира от материала си. Сигурно е така, но пак си спомням, че Партията утвърждаваше дори доцентите, независимо от знанията им. А самият Александров никъде не е правил изявление, че е от СДС. Гугалов е човек на Димитър Луджев. Но Луджев и цяла група "сини мравки", и Нейчо Неев, и Марин Тодоров са вътре в тази група, на 30 декември 1992 година заявиха, че напускат СДС. Петър Корнажев напусна коалицията заедно с шефа си Петър Дертлиев през 1991-ва. Главатарят на всички изброени "седесари" (по Любен Георгиев) дотук, самият Любен Беров, е от свитата на Желю Желев. Последният престана да представлява СДС по решение на висшия орган на коалицията от 29 октомври 1992 година.
4. Любен Георгиев пита още къде щели да отидат всичките министри след падането на Беровия кабинет и твърди, че СДС пак щял да си ги прибере. Не е вярно за нито един от бившите вече министри. Те никога няма да се върнат отново в СДС, защото разкритият агент не е вече агент. Нещо по-лошо дори: Партията стоварва всички несполуки върху своите конкретни изпълнители, защото тя трябва да остане "права, когато съгреши дори". Това означава, че бившите министри никога няма начин да се върнат в БСП (и да се ползват открито от закрилата й). За помощта им в разбиването и обезверяването на демокрацията като разбиране, Партията ще им се отблагодари, като ги насади в "честния частен бизнес". – Всички до един от подчертаните на предната страница, без никакви изключения!
5. Да "разкрият далаверите на сините водачи" беше другата поставена задача пред изброените дотук "седесари". Опитаха се, обаче то "с пръдня боя не става". Беров, Танев и Матинчев представяха на Съдебните органи "материали" за корупция и афери, но те не достигаха за повдигане на обвинения, защото бяха предимно статистически данни за състоянието на икономиката след Десети. Аз действително не съм съгласен, че Главна прокуратура не заведе нито едно дело за умишлен икономически саботаж по тези сигнали. Един действително независим съд би доказал, че червените директори умишлено съсипаха предприятията си по партийната поръчка.
6. СДС никога не е заявявал, че масовата приватизация е негова цел. “Държавата – собственик, трудещите се – стопани" е идея на "социализма с човешко лице". Колкото до касовата приватизация, ако правителството беше на истинското СДС, досега да е завършена в общи линии.

·                      Да се чуди и мае човек на какво все пак се крепи това правителство?
- На СДС твърдо не е – токущо изложих съображенията си.
- Най-голямата "люспа" от СДС  Димитър Луджев вече месец как е оттеглил доверието си от кабинета и заявява, че би подкрепил един нов вот на недоверие.
- ДПС, което досега се покриваше, щом стане дума за оставки, сега чрез депутата Хасан Али покрай изкупуването на миналогодишната реколта тютюн, заяви, че е възможно да оттегли поддръжката на правителството.
- На 29 март Желев дал пресконференция в Лондон. Ето какво цитираха вестниците у нас от неговите думи: "Правителството е болно. Нещо повече: самата формула за неговото създаване беше болна. Два са изходите от създалото се положение. Единият е да се направи некомунистическо правителство в България, а ако не може да се направи, то другият изход са изборите. Проблемът не е в това кой ще спечели изборите, тъй като избори се печелят лесно, а в това, че БСП дори да спечели, няма какво да прави със своята победа, защото БСП не може да управлява."
- На 2 април в "Панорама" президентът Желев заяви, че оттегля подкрепата си за Беровото правителство. Причините: за 15 месеца не е изпълнило основните приоритети на програмата си, не е направило никаква приватизация, никакви сериозни инвестиции не влязоха в държавата, забуксувала е и аграрната реформа, реално върнатата земя била около 25-30%, като капак дошла и финансовата дестабилизация с покачването на курса на долара и на цените. "Когато едно правителство стане опасно за гражданския мир и за стабилността на страната, аз не мога да съм безразличен", завърши президентът.

·                      Отговорът на Беров: (от къщи, където пази леглото):  „В събота президентът измисли, че правителството поради скока на курса на долара и на цените през последния месец започнало да става „опасно за гражданския мир и стабилността в страната“. Държавният глава действа в разрез с конституцията, като се опитва да прекрои политическото парламентарно пространство. Това напомня някои овехтели нерепубликански маниери.“

Моето мнение за случая “Желев срещу Беров“ съвпада с това на в.АНТИ от 8.04.1994: “Капитанът изпревари плъховете“.

"Политиката е изкуство на най–жестоките реалии, където използването на такива оръжия като хитруване, компромиса, комбинацията, изчакването, нанасянето на внезапен удар и прочие е задължително. Без това самото присъствие в политиката е немислимо. Политиката е единственото изкуство, което трудно се съвместява с нравствеността." - Казано е от самия Желев в сп.”Септември” от 5 май 1990-та!
Самоизяждайте се, това си е ваша вълча работа.