Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2020 14:03 - НИЕ-232 Случаят Галина Йочева
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

СЛУЧАЯТ “ГАЛИНА ЙОЧЕВА”

 

Бих могъл да нарека този раздел от книгата и "Какви въпроси задават избирателите на СДС".
-
В "Демокрация", 11 януари 1994, в рубриката "Писмо от улицата" е публикувано следното:  "До обидените депутати. Бяхме навсякъде до вас, господа – от първия ден, от първия инфарктен митинг. Когато ликувахте и когато гладувахте. Бяхме все по площадите в студ и пек, без организация и агитация. Като бариера срещу злото, като доказателство и гаранция за общата победа. Какво би било без "познатите лица", сиреч без гневната улица – отговори много! Сигурно е едно – ние бяхме тези, които ви направиха такива, каквито сте. И ако сега някои твърде чувствителни наши избраници, непонесли плахото освиркване, ни хвърлят в лицата незаслужени обиди, то е, защото от много любов ги разглезихме. И сега така ни се пада – така си ги възпитахме, а те решиха, че са велики... Разрешават ни да им ръкопляскаме, да им се радваме, да ги обичаме – всичко друго е замислено, организирано, платено и насочено срещу демокрацията (разбирай срещу тях). Да, ама гласувалите си мислят, че имат право на контрол, и ако от улицата хвърлят тежки думи или домат, яйце – това също е контрол (макар и примитивен). Ами как да ни чуете, господа, ако не крещим? Нямаме телевизионно- и радиовреме, пък и не тичаме да се оплакваме в "любимата" денонощна преса! А иначе е много лесно да се депутатства безметежно, а на края на месеца "да ти наринат една торба левчаги", както казваше Щастливеца. Нейсе... Прави сте, че сме лесно разпознаваеми: четири години с едни и същи стари палта и обувки, със старите мизерни заплати и със старата надежда, че все още нещо зависи от нас. - Подписали се: сем. ПЕТКОВИ – лекар и учителка, типични представители на бившата, та и настояща "гнила" интелигенция."

- Писмо до в."Ново слово", 4 април 1994 – "Не сте убедителни, г-да депутати", написано от инж. Георги Георгиев от Карлово:  "През последните един-два месеца по радиото и телевизията депутати от СДС се надпреварват да казват на своите избиратели колко необходимо е те да не напускат сегашното компрометирано Народно събрание. Изглежда те подценяват твърде много интелектуалния потенциал на тези избиратели и разчитат, че не всички познават законите и разбират от аритметика и морал. Най-напред по Радио "Свободна Европа" чух обяснението на г-н Иван Костов, който на въпроса на слушателка защо стоят още в Народното събрание отговори, че се опасяват при напускане да не бъдат заместени от резерви, които могат да се окажат несигурни. Проверих веднага в конституцията и се убедих, че това твърдение е неверно. Чл.72 не предвижда прекратяване на пълномощията при бойкот от страна на народен представител. След това чух депутатите Стефан Савов и Георги Петров, които по радиото ме убеждаваха, че при напускане на парламента щели да загубят "връзката и трибуната в медиите". В същото време чух за една седмица две изяви по радиото на Ал.Каракачанов, който нито е депутат, нито има някакъв електорат. А също за една седмица брадатият професор Николай Василев, който дължи "научната" си кариера на баща си-партизанин, три пъти говори по радиото и телевизията, въпреки че почти не се мярка в парламента. След гласуването на Закона за съдебната власт г-ца Златка Русева се опита да ни обяснява, че той бил приет поради отсъствието на част от депутатите на СДС. Не, г-це Русева, приемането на закона е решено предварително от мнозинството на комунистите и ДПС и затова вашето присъствие само легитимира Народното събрание като нормална демократична институция с опозиция. Искам да се обърна специално към председателя на Законодателната комисия Ал.Джеров. Г-н Джеров, не виждате ли в какво унизително положение сте изпаднали лично вие – да бъдете четец на закони, правени от комунистите и техните слуги? А какво да кажа за председателя на Народното събрание Ал.Йорданов..."

И сега за случая "Галина Йочева".
Д-р Галина Йочева е председател на ловешкия клуб "Демокрация", който е редовен член на Националия клуб за демокрация. Нещо повече – клубът за демокрация в Ловеч има собствена регистрация в съда, направена преди регистрацията на Националния клуб за демокрация. Представителите му на Шестата национална конференция на СДС (д-р Галина Йочева е в този списък) са с напълно редовни документи.
(Това представяне на действащите лица е направено по заявлението на Димитър Ненов, зам.председател на Националния Клуб за Демокрация, публикувано във в.АНТИ, 20 май 1994г.)
На самата Конференция д-р Г.Йочева е имала "неблагоразумието" да раздаде предварително на участниците в залата напечатано "Обръщение от Клуб за демокрация-Ловеч до делегатите на VI-та национална конференция на СДС". Основната част от това обръщение следва. След това се записала официално за изказване, като предварително също е информирала за същността на изказването си г-н Лучников, председателят на Клубовете за демокрация в страната.
(Подробностите около случилото се в деня на конференцията са взети от в."Либерален конгрес", седмичник на едноименната партия. Че са се случили почти така, е видно от другите вестници, които пишат неща от рода на: "Насила бе изведена и обявена за нелигитимна делегатка от националните клубове за демокрация, която разкритикувала видни фигури от НКС". И още едно доказателство: синият "Демокрация" на Панайот Денев подминава с мълчание този въпрос.)
В Обръщението се казва: "За разграбването на страната, за антинародната дейност на Беровото правителство и на парламента, в който участваме, има персонално отговорни личности в СДС. Към тях са нашите въпроси:
- Защо и на каква цена Александър Йорданов подкрепи морално "бунта на мравките", който доведе на власт прокомунистическото правителство? Кои от сегашните депутати подписаха продажната им декларация?
- Защо Александър Йорданов подкрепи от Париж кабинета на Беров?
- Докога Александър Йорданов ще председателствува парламента?
- Докога начело на комисиите ще стоят депутати от СДС?
- Защо Стефан Савов и "Мравката" Михаил Неделчев предложиха за изключване най-твърдите депутати Тошо Пейков и Васил Михайлов, които подкрепиха стачката на Едвин Сугарев и предсрочните избори?
- Защо Стефан Савов разруши "Града на протеста"?
- Защо Стефан Савов се среща непрекъснато с предателя президент Желев и посланика резидент Авдеев от името на СДС и кой му даде пълномощията за тия срещи?
- На кои закони попречи Стефан Савов да бъдат приети от комунистите и от техните сателити в парламента?
- Кой и защо преговаря от името на СДС с мафиотските организации и защо никой с изключение на Едвин Сугарев и Тошо Пейков не се бори срещу мафията?
14 май 1994 година. Председател на клуб "Демокрация" д-р Г. Йочева" (следва подпис)

Тръгвайки към подиума, когато дошъл реда да направи своето изказване – всъщност да прочете от трибуната "Обръщението" на една организация до форума на включващата я коалиция – д-р Йочева е била посрещната с викове "провокатор, лъжкиня" от Стефан Савов, Аспарух Панов, Александър Йорданов. Отнет й бил микрофона, била блъскана, взета депутатската карта и изхвърлена от залата, без да й бъде дадено правото на изказване. Не помогнали другите упълномощени делегати от Ловеч, които гарантирали, че Г.Йочева е легитимно избрана и никой, освен самата Конференция, няма право да й отнема делегирани права. Не помогнали – неуспяли или непоискали, или не посмяли – и Филип Димитров, и Едвин Сугарев. Хулиганите от ПГ на СДС действали по мутренски и се наложили.

Изобщо не се съмнявам, че
-
Александър Йорданов съвсем не е добродушния шишко от трибуната на Парламента, когато са застрашени собствените му интереси. Виждал съм го лично с пяна на уста да крещи на собствените си избиратели "провокатори, агенти на КГБ", защото си позволили да се усъмнят в неговата непогрешимост. Проследяването на "извивките" на политическото му поведението води до същите лоши заключения.
-
Потомствен демократ би отказал орден, връчен му от Тодор Живков. Независимо от повода – именно защото предците му и потомството не биха се съгласили на такова принципно отстъпление. Стефан Савов не е отказал. Съгласил се е да получи орден "Кирил и Методий" I ст. с указ 1959/21 юни 1984 с подписа на тогавашния Председател на Държавния Съвет на НРБ. А в същото време, според собствените му думи, "се е стряскал от шума на всеки мотор, спрял пред вратата му". Такива неща не ми позволяват да вярвам, че Савов е демократ.

 

ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ ЗНАЧИ ЛИЧНА ИЗГОДА.  В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, НА НИКАКВА ЦЕНА

Във времената на първата книга от поредицата НИЕ всички надежди на честните хора-демократи бяха съсредоточени, поверени, на гражданската структура, наречена “Съюз на Демократичните сили". Във втората книга от поредицата все по-често и често се присъединявам към казаното от д-р Галина Йочева в интервю на в.”Либерален конгрес", 20 май 1994: "СДС е организация от лепенки, знамена, сини символи, която засмуква надеждата на този народ".
Не разказвам за събития в миналото на които не съм бил свидетел. Описвам "моето" настояще. За мен то е уникално, защото до Промяната не съм живял във времена извън периода на Народната Република и извън територията на България. А онзи наш живот течеше спокойно, в обществото цареше приемливо единомислие. Но чак сега разбирам, че е било спокойствието на застоялото блато. И с неговите перспективи и резултати. Тоталитарната държава тотално запушва всички възможни процепи през които би могло да проникне и лъч светлина в нейните тъмни владения. Откъде да знам как изглежда Слънцето, та да го приветствам!
Някой е трябвало да ми го разкаже! Не само на мен! На тогавашното мое поколение и на следващите след него. Не го е направил. Добре, но дойде нова възможност. Факт-проклятие живее в българския народ. Избираме – поколения наред – предателството към бъдещето, за да сме добре днес. Страхливи сме, а може би мързеливи в най-общия смисъл на понятието. Искаме да стигнем Там, Далече, ама без да вървим, щото ще се изпотим, уморим – ние лично, ще се изтрият подметките ни – нашите. Пък после други, не ние и нашите собствени деца, ще пият нектара на Аркадия – ще си гледат кефа с други думи. А, не!

 

 

ПРОДЪЛЖАВАМ С ПРИМЕРИТЕ.

 

Отлично съзнавам, че пипам много дълбоко, че засягам много болезнено място, но по дяволите – в тази страна трябва да се изкорени поуката, че е безнадеждно днес да се говори истината!

·           Александър Сталийски дава интервю в "24 часа", 22 август 1994. (Този човек е роден през 1926 година. Баща му е бил министър в кабинета на Багрянов и е убит заради това. Самият Сталийски заедно с партийния си съмишленик Стефан Савов е бил "враг на народа". От най-новото време ще отбележа това, че имаше симпатиите на поддръжниците на каузата СДС пред това, че бе за кратко министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. Пиша тези неща, защото ето каква е неговата философия. Да беше обикновен човек, хайде иди-дойди. Но той е водач.)
-
От едната страна – "Отдадох целия си живот на борбата срещу комунистите. Както казах в парламента: бивш комунист, бивша проститутка и бивш негър няма. С дявола ортак ставам, с болшевиките никога."
-
От другата страна – "Стефан Савов, независимо, че не убиха баща му, пострада повече от мен. Благодарение на леля ми Иванка Топенчарова, член на ЦК на БКП, оцелях. Изселван съм, съкръщаван съм 3 пъти като адвокат, но тя ме спаси. Аз работих като адвокат, а той беше по строежите." И още: "Лично аз не споделям бойкота. Теоретически може да бъде съставен нов кабинет в това Народно събрание. Ще го направят пак комунистите на Кюранов, може да играят и ДПС, люспите, някои от нас, Пушкаров и Луджев. Но по-добре нов кабинет начело с Хасан, отколкото с Жан."

Сбогом, Сталийски. Депутати много. "Спасени" адвокати – също. И Буров се е "спасил". Срещу всичките си пари, които дал на комунистите доброволно, живял 2 години повече от Сашо Сладура и умрял без болка. След 45 години една комунистическа щерка направи биографичен филм за него. Е, и? Към Сашо Сладура тя никога няма да посегне. И слава Богу! Този народ трябва да има чисти кумири!
Ще дойде време, когато ще се заговори за тях! Когато вместо преработеното творчество на Талев, децата ни ще изучават в училище романите на Фани Мутафова. Ако това не е станало още, значи СДС е една организация, която засмуква надеждата на този народ".

·           Вижте как бъдещият все още ръководител на социологическия Център на "Новото СДС-1997" Евгений Дайнов (в."Отечествен вестник", 20 май 1994) смесва боите, подменя тезите и премълчава фактите: "Грешката е проста. През 1989-1991 – годините, когато народът говореше пряко от улицата – бе ясно, че социализмът е нещо негодно, а капитализмът – годно. Създаде се масово съгласие около факта, че България трябва да стане капиталистическа, защото това е добре за всички – а естественият носител на това съгласие е СДС, побиращ в себе си всички прокапиталистически тежнения от лявото (социалдемократическото и аграрното) до дясното. Днес положението е различно. Съгласие относно капитализма продължава да има – и то продължава да се радва на грамадно мнозинство сред хората. Но СДС не успява да се идентифицира като негов естествен носител."

ах, Дайнов, комунистическо чедо... Борбата у нас не е между комунизма и капитализма, а между престъпността и почтеността. Не виждаш ли, че първи капиталисти у нас днес са лукановци и дойновци, молловци и мичковци, блъсковци и тошевци. Какво ми говориш? – стига напрежение, да се съюзим със социалните комунисти, да преговаряме с мафията, да приемем Максим в сърцата си? Що за "абстрактен хуманизъм"? Да приемем с усмивка палачите, които казват, че нямат нищо общо с кървавото си минало или пък техните наследници, не изгубили нищо от непримиримостта им към почтеността? Щото с тях ще градим капитализъм! Може ли да се създаде пазарна икономика, допускаща пладнешки грабеж като начало и после бой с бухалките по всички, които не дават доброволно спечеленото? Какво от това, че магазините щели да бъдат пълни, когато душите ще останат празни?

За да запазя интригата, тук няма да напиша какъв е бил родния баща на Дайнов. Ще му дойде времето!

·           От конференцията, където някои не пожелаха да им бъдат задавани въпроси, са минали точно две седмици. Преди три дни в "Панорама"-та на полк.Гарелов Стефан Савов бе заявил, че на "Раковски" 134 срещал хора, чиито бащи били в бойните отряди на БКП в онова страшно време на трудово-изправителните лагери. Без, разбира се, да назове имената им. Защо? Когато преди половин година "Ранно утро" натопи същия, че по едно и също време е бил в лагер и е вземал изпитите си в Университета, вестникът публикува снимка на студентската му книжка с датите от 1948 година, както и номера й, под който може да се види в архивата. Кой е по-почтен – "кадесарите" от вестника или "демократа" Савов?

·           След ден – на 8 юни – известната г-ца Вержиния Велчева ще заяви пред журналисти, че напуска СДС, ако в него не се намерят "мъже, които да поемат политическата отговорност за безсмисления и унищожителен бойкот". И кой се съгласява с нея, мислите? В."Стандарт" уточнява виновните: "Според участник в заседанието Филип Димитров и хората му се опитвали да стоварят вината за всичко върху ПГ и да отстранят ДП от коалицията, а РДП да остане".

·           Един друг син депутат – Маргарит Мицев, в тези дни е подал оставката си като председател на парламентарната комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии с мотива, че е "некоректно и неморално да бъда председател на парламентарна комисия, когато СДС е в бойкот".

Каквито и възражения да имам към г-н Мицев за изказването му, че е спестил двата си милиона лични средства от закуските, не мога да не отбележа принципната му позиция - "Има решение на политическата сила, която представлявам, да се напусне парламента и няма значение дали съм съгласен или не с това решение, аз съм длъжен да го изпълня".
И кой го осъжда, мислите? В."24 часа" от следващия ден: "Щом  Мицев стана будна съвест на епохата, нищо друго не ни остава, освен да направим Карамански главен прокурор, а Тато да канонизираме за светец."

 

 

ПРИЧИНИ И ПРИЧИНИ ЗА ТЪРНОВСКИТЕ РЕЗУЛТАТИ

 

На 12 юни във Велико Търново се проведоха частични избори за кмет. До урните са отишли 33,31% от избирателите. От тях 53,69% са гласували за кандидата на БСП, а 36,66% за синия кандидат.
Да сметнем и направим изводи от сметките за тези избори:
- Гласували са една трета от всички търновци. Изводът: хората са апатични към изборите.
- От всички гласували малко над половината са пуснали "червено". Това означава, че търновският червен кмет е избран с една шеста част от имащите право на глас.
- От едната трета гласували само една трета е посегнала към синята бюлетина. Това прави една девета част – само 11% от търновци са казали "да" на ТОЗИ син кандидат-кмет.
Сега ще ви разправя за търновските резултати от предишните избори в условията на демокрацията.
- В първите избори (1990 година) гласувалите са над 80-те процента, което е с 8-9 пункта под средната за страната активност. Обновената БСП имаше превес в гласовете и получи един мандат повече от СДС във великотърновски окръг. Първите двама от синята листа депутати, влезли в Парламента, бяха Георги Спасов и Петър Таслаков.
 (Георги Спасов стана говорител на онова СДС и от "боянските ливади" до днес е личен президентски съветник на Желю Желев. Петър Таслаков надмина в плювките си срещу СДС самия Румен Воденичаров, а в деня на приемането на Конституцията, ако имаше пистолет щеше със сигурност да изпозастреля несъгласните с нея депутати.)
- При вторите избори (1991 година) Търновски окръг отново бе "червен". Водач на синята листа беше Елка Константинова, след нея идваше Христо Иванов.
  (За г-жа Константинова писах вече много. Ще припомня само едно нещо: родният й син стана издател на първото българско порносписание "Петък вечер". Колко ли "провинциалисти" в тази тема, колебаещи се за кого да гласуват в онези 1990-1991 години, е отблъснало то? Христо Иванов е агентът "Александър", шеф на предизборния щаб на Ж.Желев за президентските избори през 1992 година, понастоящем "мравка" от сините.)
- Избраният при предишните местни избори кмет на общината Борис Крумов (от Савовата ДП) излежава в момента ефективна присъда в Ловешкия затвор за злоупотреба със служебното положение. Той стана първият (и единствен засега) кмет в затвора.
- Кандидатът на СДС за търновски кмет в тези избори – Веселин Георгиев, е член на РДП (предишен председател Елка Константинова, сегашен – Ал. Йорданов). В града упорито се споменава за бившата му кариера на комсомолски секретар и никой не се съмнява в партийната му кариера, ако 10-ти ноември беше закъснял. В града задават и такива въпроси: Защо местните членове на КС на СДС в града се оттеглиха преди изборите? Кои са новите членове на координационните съвети в Търново, Стражица и Горна Оряховица? Кой е директорът на банката в Стражица и каква е връзката му в местното СДС? Каква е ролята на местната "Подкрепа"? С какво се е занимавала бившата фондация "Св.Пантелеймон" и къде отидоха кадрите й? Каква е връзката на бившия син кмет Борис Крумов с Ангел Златанов-Акрам? Какво е влиянието на бившия търновски шеф на ДС в общината?
Ще се опитам да обединя всички тези факти:

Велико Търново никога не е бил подчертано "син" като Пловдив, София или Габрово, да речем. За този неголям провинциален град, център на земеделски район, изкарващите прехраната си от едно военно училище и един голям завод за ракети идват твърде много. Те, а не старите търновци от някакви наши представи, задават мнението на болшинството. Добавете и съществуващото навсякъде в провинцията местно беззаконие на управниците. Това обяснява изборната болярска "червенина".
Нито един от избираните там досега сини лидери  не се е показал почтен към избирателите си. Всички са засмукали надеждите им. Това обяснява ниския интерес към урните. Основният въпрос, който следва от тук, е: Некадърност или добре пресметната злонамереност е така провежданата кадрова политика "отгоре"? Дано да е некадърност! В което силно се съмнявам.

И след всичко това се очаква търновци масово да се стекат пред избирателните урни и да гласуват за сините?!
На всичкото отгоре в."Демокрация" (Панайот Денев) обяви на цялата страна изборите във Велико Търново за "генерална репетиция на предсрочните парламентарни избори през 1994 година".

Пак повтарям: дано да е некомпетентност, а не злонамереност.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462187
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031