Часовникът срещу математика показваше вече 14,10. Обявеният за 14,00 учителски съвет "за отчитане резултатите от първия учебен срок по учебновъзпитателната работа" още не беше започнал. Всички учители не се бяха събрали около зелената покривка на масата в учителската стая, но повече нямаше и да дойдат. "Постоянното присъствие" беше тука. Чакаха само Директорката.
И в мислите си математикът я пишеше с главна буква. Той застъпваше мнението на българичката, че с главни букви могат да се изразяват не само уважение и превъзходство, но също ирония и подигравка. Директорският случай беше ироничен – добродушна жена, ама Директорката напълно доминираше над Учителя. И сега закъсняваше не от някаква работа, а така си мислеше, че подчертава дистанцията, която трябва да съществува между началника и подчинените му. Имаше такива хора – слага табела "шеф" и веднага под нея "приемно време – всяка сряда, през месец, от два до три". Да ставаше дума за висш началник, иди-дойди. Висшите членове на една растяща редица много бързо клоняха към границата си и в този смисъл бяха безинтересни, а и незначителни за практиката. Но училището стоеше в началото на обществената редица и всеки нейн член формираше посоката й. Все едно той да влизаше в час десет минути след звънеца, та да знаят учениците къде се намират.
Впрочем минутите вече бяха станали петнадесет. Директорката още градеше авторитета си. Нещата обаче си течаха напук, както си знаеха по задание.

Възпитателката от малката занималня пак разправяше за починалия си съпруг, когото „щяла да продължи да обича, докато е жива”. Което съвсем не й пречеше да седи по цял ден в кабинката на портиера. Само двамата, румени и увлечени в разговор, който със сигурност беше на друга тема. Все пак последното не беше съвсем сигурно. Цялата остъклена стена на портиерната беше облепена с текущи обяви и отвън навътре много неща оставаха скрити, т.е. изкривени.
Историчката решаваше кръстословицата от днешния "Труд". И пак се затрудняваше от „камбанен сигнал  за тревога” с 5 букви. Тук имаше кой да й помогне – тази дума я имаше във вчерашната кръстословица на същия вестник. Напоследък беше много модерна. Той чакаше „класиката”, за да се намеси авторитетно. След малко се очакваше тя да срещне „антология за деца от Ст. Чилингиров и Ив.Арнаудов” с 8 букви и „песен на Нона Йотова” да започва с О... Или „детайли от швейцарски ножчета за бръснене” - без букви. Естествено, какви детайли в ножче за бръснене? Какво като е швейцарско!
Химичката кокетничеше с младото момче по физкултура, то пък как можеше да не се засмее никога. Класните на шестите класове си шепнеха вечните си техни неща, наклонили глави една към друга. Групата на трите разведени се заливаше от смях – ако не си разправяха мръсни вицове, пък на.
Двадесетата директорска минута изтичаше и тогава вратата на учителската стая се отвори, за да влезе авангардът – двете помощник-директорки и счетоводителката. Неговата колежка, другата математичка, угаси спешно цигарата. Правилно, защото това означаваше само едно – идваше Директорката и съветът щеше най-после да започне. За да продължи средно два часа. Празни приказки в 7/8. Не такт, а време.
Впрочем къде беше учителката по музика? Нямаше я. Закъсняваше ли това момиче? Физикът също го нямаше, но той идваше на съвети по-рядко, отколкото човек е стъпвал на Луната, а понякога дори си взимаше всички часове, но беше от „списък А” – директорските протежета. Докато Дойчева съвсем не беше в него и щеше да го отнесе като стой, та гледай. „Като куцо пиле – домат”. „Като циганин – нафтова печка”.
- Кого търсиш? – попита го колежката му, прилежно завивайки цигарената пепел в тоалетна кърпичка, за да я прибере в чантата си. – Дойчева ли? Днес е болна. Успокой се. Педофил такъв!
О-о! Сега какво – като е дистрибутор на зимни продукти, това означава ли да не харесва Пролетта! Бива ли такива злобарки да са учителки. Че и класни!
- Пушенето е вредно за вашето здраве. Кога ли ще си запалиш чантата...
- Стига бе, загасих я! Фитилджия.
- Последно? – искаше да уточни педофил ли е, фитилджия ли, но строгият глас на Директорката пресече всички подобни спорове.

14,25. Работата се отпочваше.
Учителските съвети в края на всеки срок бяха много досадни. Всеки класен ръководител трябваше да докладва много неща. Повечето изобщо не интересуваха аудиторията. Например винаги се започваше с „брой ученици в началото” , „брой ученици в края” и имената на „напусналите” и „придошлите”. Всеки класен трябваше да стане и поне три минути да чете бавно (защото протоколиращата, която седеше винаги до лявото коляно на Директорката, си записваше): „в началото 26, в края 24, напуснали 4-ма, а именно..., новоприети 3-ма, а именно... Мариана коя? С „а” или с „я”?”...  За да не се ядоса човек, трябваше да е ударил една водка с кола в първите 20 неработни минути на съвета. На всичкото отгоре тези данни се записваха само в протоколната тетрадка, която никой не четеше след това. Цялата статистика на училището за пред света се съдържаше в компютъра с базата данни. Само на съвета можеше от 26 да извадиш 4, после да прибавиш 3 и да получиш 24. Компютърът не приемаше такава информация, дори Директорката да беше съгласна.
 После ставаше още по-досадно. Идваше редът на „брой двойки” и „носители”. Водките трябваше да са поне две, за да  изслушаш търпеливо за всеки клас поотделно, че „двойките са 26, носителите трима: Иван Петканов Стоянов има 6 двойки -по български, математика, физика, химия, английски език и рисуване („По-бавно, че записваме!”), Петкан Стоянов Иванов има 7 двойки – по ..., а...” – информацията за последния извика радостно оживление сред колектива: Стоян Иванов Петканов имаше двойки по всичките 13 предмета. Записът на тази данна отне точно три секунди. Значи имаше някаква полза от Стоян все пак.
Цялата тази информация можеше да се даде на листче директно на протоколиращата, а Директорката да прочете пред съвета същата справка, но обобщена и класирана например по класове и по предмети. За да се засрами или възгордее съответния учител, ако това беше целта на мероприятието. Но! Каквито корените, такива – плодовете. На последния парламентарен контрол например министър-председателят цели 20 минути засипва бедния теле-зрител с цифри и празни приказки. Които четеше от папка. Че как иначе? То не може да се запомни такова нещо! Ох.
Историчката срещу него още не беше стигнала до ножчетата за бръснене. Опита се да заговори българичката, която седеше до него, но момента не беше подходящ. След минута идваше нейния ред да „докладва” за класа си. Началната на 4-ти клас, която вече беше „минала”, му правеше някакви знаци. Разказваше вица за клисаря и попа - с показалеца на лявата си ръка „отрязваше” половинката от показалеца на дясната си ръка. И това, представете си, през почти половината учителска маса! Художникът „моделираше” с ръцете си една празна чашка за кафе. И нему се беше припило водчица. Само биоложката слушаше внимателно ненужните сведения и дори си записваше отвреме на време нещо в тефтерчето. Да има какво да пита после. Имаха преди време един млад колега, който беше бог на точните характеристики. От името й беше извел мерна единица за сива смиреност. И уточняваше, че това е твърде голяма единица за ежедневието – нещо като тон. Обикновените хора боравеха с грамове.
Хеле към 4 и половина вече му се виждаше краят на съвета. Бяха стигнали до точка „разни”. Тя беше „бърза”, макар и коварна. Той си спомняше един съвет преди година в който като влязоха в „Разни”, и откъртиха още цял час. Сега не й беше такъв ден. На точката.

Часовникът на стената показваше 16,33, когато всички наставаха. Край! Математикът мина през стаята да си вземе палтото и шапката. Долу пред вратата на външните стълби съвсем случайно се засякоха с художника. Случваше им се понякога, днес имаше и повод. Докато е течал съветът, вън беше натрупало десетина сантиметра и продължаваше да вали.
- Гледай, какъв хубав сняг...
- Е?
- Ами...
- Къде?
- Някъде, където ще ни намерят, ако ни търсят.
- Значи в наш’та кръчма.
- Добре.
- Ей, затова стоя учител! Много ми харесва, когато си тръгвам от училище.
Мисъл, достойна за размишление. Особено пък ако месецът е февруари, снегът е 10 сантиметра и часът е следобед към 5.

Февруари 2009